–

за г-н Colino Sigüenza, от J. M. Blanco Martín, abogado,

–

за In-Pulso Musical SC, от J. Lozano Blanco, abogado,

–

за испанското правителство, от A. Gavela Llopis, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от J. Rius и M. Kellerbauer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 1, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20), както и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор на г‑н Jorge Luís Colino Sigüenza с Ayuntamiento de Valladolid (общинската администрация във Валядолид, Испания), In-pulso Musical SC, г‑н Miguel del Real Llorente, Administrador Concursal de Músicos y Escuela SL (в качеството му на синдик на Músicos y Escuela), Músicos y Escuela и Fondo de Garantía Salarial (Fogasa) (Гаранционен фонд за трудови възнаграждения (Fogasa), Испания) по повод законосъобразността на уволнението на г‑н Colino Sigüenza в производство за колективно уволнение.

3

Директива 2001/23 кодифицира Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 61, 1977 г., стр. 26), изменена с Директива 98/50/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. (ОВ L 201, 1998 г., стр. 88).

4

Член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 предвижда:

5

Член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива гласи:

„Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка“.

6

Съгласно член 4, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23:

„Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“.

7

Приложимите спрямо наети лица правила при прехвърляне на стопански субекти се съдържат в Real Decreto Legislativo 1/1995 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Estatuto de los Trabajadores (Кралски законодателен декрет 1/1995 за одобряване на консолидирания текст на Закона за статута на работниците и служителите) от 24 март 1995 г. (BOE № 75 от 29 март 1995 г., стр. 9654) в редакцията му след изменение със Закон 12/2001 от 9 юли 2001 г. (BOE № 164 от 10 юли 2001 г., стр. 24890) (наричан по-нататък „Статутът на работниците и служителите“).

8

Член 44, параграфи 1 и 2 от Статута на работниците и служителите предвижда:

„1.   Прехвърлянето на предприятие, на място на дейност или на самостоятелна производствена единица от същото, само по себе си не прекратява трудовите правоотношения, като новият работодател встъпва в правата и задълженията на предишния работодател по трудови договори и във връзка със социалното осигуряване, включително в задълженията относно пенсиите съгласно предвидените в приложимата специална уредба условия и по принцип във всички задължения в областта на допълнителната социална закрила, които прехвърлителят е договорил.

2.   За целите на настоящия член прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна, или спомагателна“.

9

Член 51 от този статут, озаглавен „Колективно уволнение“, предвижда:

„По смисъла на разпоредбите на настоящия закон „колективно уволнение“ означава прекратяването на трудовите договори по икономически, технически, организационни или производствени причини, когато в рамките на 90 дни се прекратят договорите на поне:

Счита се, че са налице икономически причини, когато резултатите на предприятието сочат лошо икономическо състояние, например при действителни или прогнозни загуби или устойчиво намаляване на равнището на обичайните парични постъпления или продажбите. Във всеки случай се счита, че намаляването е устойчиво, ако в продължение на три последователни тримесечия равнището на обичайните парични постъпления или продажбите за тримесечие е по-ниско от записаното за същото тримесечие през предходната година.

[…]

„Колективно уволнение“ означава и прекратяването на трудовите договори на всички работници и служители в предприятието, ако броят на засегнатите работници и служители надвишава 5 и уволнението се дължи на пълното преустановяване на дейността на предприятието по изложените по-горе причини.

[…]

2.   Преди колективното уволнение се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите в продължение на най-много 30 календарни дни, а за предприятия с по-малко от 50 работници и служители — в продължение на най-много 15 дни.

[…]

Органът по заетостта следи за ефективността на периода на консултации. При необходимост той може да изпраща на страните предупреждения и препоръки, които в никакъв случай не могат да прекъсват или спират производството. В допълнение, при спазване на предходния параграф, през периода на консултации по съвместно искане на страните органът по заетостта може да предприема подходящи мерки за медиация, насочени към търсенето на разрешение на проблемите, възникнали в резултат от колективното уволнение. За същите цели по искане на някоя от страните или по своя инициатива той може да оказва и съдействие.

След изтичането на периода на консултации работодателят уведомява органа по заетостта за резултата от тях. Ако е постигнато споразумение, той му изпраща пълен препис от него. В обратния случай той предава на представителите на работниците и служителите и на органа по заетостта своето окончателно решение за колективно уволнение с посочване на условията за извършването му.

[…]

4.   След съобщаване на решението на представителите на работниците и служителите работодателят може да съобщи за уволнението на всеки от засегнатите работници или служители при условията на член 53, параграф 1 от този закон. При всички положения трябва да са изтекли поне 30 дни между датата, съобщена на органа по заетостта, на която започва периодът на консултации, и датата, на която уволнението произвежда действие.

[…]

6.   Срещу решението на работодателя може да бъде предявен иск на основанията, предвидени за този вид уволнение. Предявяването на иск от представителите на работниците и служителите спира производствата по индивидуални искове до произнасяне по него“.

10

Колективното уволнение се урежда от член 124 от Ley 36/2011 reguladora de la jurisdicción social (Закон 36/2011 относно съдебните производства по трудови и осигурителни спорове) от 10 октомври 2011 г. (BOE № 245 от 11 октомври 2011 г., стр. 106584). В редакцията, която е в сила от 15 юли 2012 г., посоченият член, озаглавен „Колективни уволнения по икономически, организационни, технически, производствени или свързани с непреодолима сила причини“, гласи:

„1.   Решението на работодателя може да се оспорва от законните представители на работниците и служителите в производството съгласно следващите параграфи. Когато синдикалните представители предявяват иск, те трябва да са взели достатъчно участие в производството за колективно уволнение.

2.   Иск може да бъде предявен на следните основания:

Искания, произтичащи от неприлагането на правилата за предимство при гарантиране на заетостта съгласно законодателството, колективните трудови договори или споразумението, сключено през периода на консултации, в никакъв случай не могат да се разглеждат по реда на това производство. Тези искания се разглеждат по реда на индивидуалното производството съгласно параграф 11 от този член.

[…]

6.   Искът трябва да бъде предявен в 20-дневен преклузивен срок от датата на споразумението, сключено през периода на консултации, или от съобщаването на приетото от работодателя решение за колективно уволнение на представителите на работниците и служителите.

[…]

9.   След обявяване на иска за допустим, секретариатът го връчва на работодателя ответник и му указва да представи в срок от 5 дни, за предпочитане на електронен носител, документите и протоколите от периода на консултации, както и съобщението до органа по заетостта за резултата от тях.

В същото разпореждане секретариатът дава на работодателя 5-дневен срок, в който да уведоми засегнатите от колективното уволнение работници и служители за предявения от представителите на работниците и служителите иск, за да съобщят в срок от 15 дни на юрисдикцията адреса, на който да им бъде връчено нейното решение.

[…]

11.   Решение се постановява в срок от 5 дни след заседанието и същото подлежи на обжалване.

Решението за уволнение се обявява за действително, когато в съответствие с член 51, параграф 2 или 7 от Статута на работниците и служителите работодателят докаже съществуването на посоченото в него законово основание.

С решението си съдът обявява недействителността на решението за уволнение, когато работодателят не докаже наличието на посоченото в писмото за уволнение законово основание.

[…]

12.   След като стане окончателно, решението на съда се съобщава на страните и засегнатите от колективното уволнение работници и служители, които за целите по параграф 13, буква b) от настоящия член са съобщили на юрисдикцията своя съдебен адрес.

Окончателното решение на съда се връчва за информация на органа по заетостта, на фонда за безработица, както и на социално-осигурителната администрация, когато те не са били страни в производството.

13.   Когато производството е по индивидуален иск за отмяна на уволнение, предявен пред Juzgado de lo Social [(Съд по трудови и осигурителни спорове, Испания)], се прилагат членове 120—123 от този закон, при спазване на следните специални разпоредби:

Прекратяването на договора по решение на работодателя без спазване на предимствата при запазване на длъжността, предвидени в закон, колективен трудов договор или споразумението, сключено през периода на консултации, също е нищожно. Нищожността не обхваща прекратяването на договори в рамките на същото колективно уволнение в съответствие с предимствата при запазване на длъжността“.

11

Член 160, параграф 5 от този закон предвижда:

„Окончателното решение има силата на пресъдено нещо по висящи и бъдещи производства по индивидуални искове със същия предмет или пряко свързани с него пред трудовите и осигурителни, както и пред административните съдилища, като производството по такива искове се спира до приключване на производството по колективния иск. Производството се спира с определение и при постановено решение в първоинстанционното производство и висящо въззивно или касационно производство. Окончателното решение в производството по колективния иск обвързва сезираната юрисдикция, включително когато окончателното решение не е било посочено като противоречащ съдебен акт в производство пред Tribunal Supremo [(Върховен съд, Испания)] за целите на уеднаквяване на съдебната практика“.

12

От 11 ноември 1996 г. г‑н Colino Sigüenza работи като преподавател по музика в общинската музикална академия във Валядолид (Испания). При нейното създаване академията се управлява директно от общинската администрация във Валядолид, а г‑н Colino Sigüenza е нает първоначално на работа именно от последната.

13

След 1997 г. общинската администрация във Валядолид престава да управлява директно академията и обявява последователни процедури за обществени поръчки за възлагането на тази услуга. От този момент до 31 август 2013 г., в резултат от последователните процедури, без прекъсване за изпълнител е определяно Músicos y Escuela, което продължава дейността на академията, поемайки управлението на помещенията, движимите вещи и инструментите, използвани за предоставянето на тази услуга. Músicos y Escuela поема и част от служителите, назначени от посочената общинска администрация, сред които и г‑н Colino Sigüenza. Дейността на общинската музикална академия продължава да се счита за услуга, предоставяна на гражданите от общинската администрация във Валядолид.

14

Поради спад в броя на учениците в общинската музикална академия във Валядолид през учебната 2012/2013 г., плащаните от учениците за тази услуга суми вече не покриват по размер осигуряваните от общинската администрация във Валядолид средства съгласно сключения с Músicos y Escuela договор, поради което последното иска от посочената администрация сумата от 58403,73 EUR за първото тримесечие от тази учебна година и от 48592,74 за второто тримесечие от същата.

15

Тъй като общинската администрация във Валядолид отказва да изплати посочените суми, на 19 февруари 2013 г. Músicos y Escuela иска разваляне на договора за възлагане на услугата поради неизпълнение на задълженията на посочената администрация, както и съответно обезщетение. В отговор, през август 2013 г. общинската администрация разваля договора поради неизпълнение по вина на Músicos y Escuela, тъй като последното е преустановило дейността си преди уговорения срок. Спорът е отнесен до Sala de lo Contencioso-Administrativo на Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (административно отделение на Висшия съд на Кастилия и Леон, Испания), което с поредица влезли в сила решения, постановени през 2014 г. и 2015 г., приема, от една страна, че общинската администрация във Валядолид не е изпълнила сключения с Músicos y Escuela договор, тъй като е предвиждал гарантиран приход независимо от броя на записаните ученици, и в резултат от това неизпълнение самата общинска администрация е попречила Músicos y Escuela да продължи дейността си, а това е обосновало развалянето на същия поради неизпълнение по вина на общинската администрация. От друга страна, тъй като Músicos y Escuela не е изпълнило своите задължения, като едностранно е преустановило дейността си още на 31 март 2013 г., поисканото от него обезщетение му е отказано.

16

Междувременно, с оглед на икономическото положение в резултат от спора с общинската администрация във Валядолид на 4 март 2013 г. Músicos y Escuela поставя началото на периода на преговори и консултации, изискван за извършването на колективно уволнение на целия персонал. На 27 март 2013 г. в отсъствието на споразумение с представителите на служителите, Músicos y Escuela взема решение за колективно уволнение на целия персонал.

17

На 31 март 2013 г., тоест няколко месеца преди края на текущата учебна година, Músicos y Escuela преустановява дейност и на 1 април връща на общинската администрация във Валядолид помещенията, инструментите и средствата, предназначени за функционирането на общинската музикална академия във Валядолид, чието управление ѝ е било поверено. На 4 април 2013 г. Músicos y Escuela връчва писмо за уволнение на целия персонал, включително на г‑н Colino Sigüenza, което поражда действие от 8 април 2013 г. На 30 юли 2013 г. срещу дружеството е открито производство по несъстоятелност.

18

Тъй като съгласно Закона относно съдебните производства по трудови и осигурителни спорове единствено представителите на служителите на Músicos y Escuela имат право на иск при колективно уволнение, те предявяват иск за отмяна на решението за колективно уволнение пред Sala de lo Social de Valladolid на Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (отделение по трудови и осигурителни спорове на Висшия съд на Кастилия и Леон, Испания), който го отхвърля с решение от 19 юни 2013 г.

19

Представителите на служителите обжалват съдебното решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд), който с решение от 17 ноември 2014 г. отхвърля и жалбата им. Това решение е влязло в сила.

20

Междувременно през август 2013 г. общинската администрация във Валядолид възлага управлението на общинската музикална академия във Валядолид на In-pulso Musical и подобно на Músicos y Escuela, му предоставя за ползване помещенията, инструментите и средствата, необходими за целта. In-pulso Musical започва дейност в рамките на учебната 2013/2014 г. през септември 2013 г. След нова процедура за обществена поръчка общинската администрация във Валядолид отново определя In-pulso Musical за неин изпълнител за учебните 2014/2015 г. и 2015/2016 г. Това дружество не наема никой от служителите, които по-рано работят в посочената общинска музикална академия и които са колективно уволнени от Músicos y Escuela.

21

Г‑н Colino Sigüenza в лично качество предявява пред Juzgado de lo Social no 4 de Valladolid (съд № 4 по трудови и осигурителни спорове, Валядолид, Испания) иск срещу Músicos y Escuela, общинската администрация във Валядолид и In-pulso Musical, с който оспорва уволнението си.

22

С решение от 30 септември 2015 г. посочената юрисдикция отхвърля иска на г‑н Colino Sigüenza, тъй като силата на пресъдено нещо на решението на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 17 ноември 2014 г., с което е отхвърлен искът против колективното уволнение, предявен от представителите на служителите, я обвързва във връзка с индивидуалния иск на заинтересованото лице против неговото уволнение, макар последното в лично качество да не е било страна в производството, в което е било постановено посоченото решение. Освен това Juzgado de lo Social no 4 de Valladolid (съд № 4 по трудови и осигурителни спорове, Валядолид) приема, че In-pulso Musical не е правоприемник на Músicos y Escuela в качеството на работодател на г‑н Colino Sigüenza, тъй като са изтекли почти пет месеца между неговото уволнение и поемането на управлението на общинската музикална академия във Валядолид от In-pulso Musical.

23

Г‑н Colino Sigüenza подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, а именно Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания).

24

В подкрепа на жалбата си той твърди по същество, от една страна, че силата на пресъдено нещо на решението на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 17 ноември 2014 г., с което е отхвърлен искът против колективното уволнение, не би могла да го обвързва в лично качество, тъй като не е бил страна в това производство, поради което това разпростиране на силата на пресъдено нещо нарушава правото му на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата. От друга страна, сочи, че в случая е било извършено прехвърляне на предприятие в полза на In-pulso Musical, поради което тази сделка не можела да оправдае прекратяването на неговия трудов договор.

25

При това положение посочената юрисдикция иска по същество да установи, от една страна, дали временното преустановяване от страна на Músicos y Escuela на предоставяните от него услуги между 1 април 2013 г. и началото на септември 2013 г., когато управлението на общинската музикална академия във Валядолид е поето от In-pulso Musical, е пречка да се установи, че е налице „прехвърляне“ на предприятие или стопанска дейност по смисъла на член 1 от Директива 2001/23, и от друга страна, дали при положение като това, във връзка с което е сезирана, прилагането на националното законодателство относно силата на пресъдено нещо води до нарушаване на правото на ефективни правни средства за защита на г‑н Colino Sigüenza.

26

При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива може да попадне положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнителят на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална академия, на когото общинската администрация е предоставила всички необходими материални средства за извършване на тази дейност, я преустановява два месеца преди края на текущата учебна година, като едновременно с това уволнява персонала и възстановява посочените материални средства на общинската администрация, която възлага нова поръчка само за следващата учебна година и предоставя на новия изпълнител същите материални средства.

28

Най-напред следва да се напомни съгласно постановеното от Съда, че приложното поле на Директива 2001/23 обхваща всички случаи на промяна, в рамките на договорни отношения, на физическото или юридическото лице, отговорно за управлението на предприятието, което поради тази причина поема задълженията на работодател спрямо заетите в предприятието лица, без значение дали е прехвърлена собствеността върху материалните активи (решение от 26 ноември 2015 г., Aira Pascual и Algeposa Terminales Ferroviarios, C‑509/14, EU:C:2015:781, т. 28 и цитираната съдебна практика).

29

Според постоянната съдебна практика целта на Директива 2001/23 е да гарантира приемственост в съществуващите трудови правоотношения в рамките на даден стопански субект, независимо от промяната на собствеността. За да се определи дали е налице „прехвърляне“ по смисъла на посочената директива, определящ критерий е дали въпросният субект запазва своята идентичност, като това е видно по-специално от действителното продължаване на дейността или от поемането му (решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 25 и цитираната съдебна практика).

30

За да се прецени дали това условие е изпълнено, следва да се вземе предвид съвкупността от фактически обстоятелства, характеризиращи съответната сделка, сред които фигурират по-специално видът на съответното предприятие или стопанска дейност, наличието или липсата на прехвърляне на материални активи като сгради и движимо имущество, стойността на нематериалните активи към момента на прехвърлянето, поемането или не на съществена част от заетите лица от новия работодател, наличието или липсата на прехвърляне на клиенти, както и степента на сходство между дейностите, упражнявани преди и след прехвърлянето, и продължителността на евентуалното преустановяване на тези дейности. Тези елементи обаче са само отделни аспекти от задължителната цялостна оценка и поради това не могат да се преценяват поотделно (решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 26 и цитираната съдебна практика).

31

По-специално Съдът подчертава, че съответното значение, което следва да се отдаде на различните критерии, по необходимост ще варира в зависимост от осъществяваната дейност, включително използваните методи на работа или управление в предприятието или съответната част от стопанската дейност (решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 27 и цитираната съдебна практика).

32

В това отношение Съдът е постановил, че в сектор, в който дейността зависи основно от работната сила, идентичността на даден стопански субект не може да бъде запазена, ако съществената част от неговия персонал не е поета от предполагаемия приобретател (решение от 26 ноември 2015 г., Aira Pascual и Algeposa Terminales Ferroviarios, C‑509/14, EU:C:2015:781, т. 35 и цитираната съдебна практика).

33

За сметка на това в сектор, в който дейността зависи основно от оборудването, непоемането от новото предприятие на персонала, който неговият предшественик използва за изпълнението на същата дейност, не е достатъчно, за да се изключи наличието на прехвърляне на субект, запазващ своята идентичност по смисъла на Директива 2001/23 (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2015 г., Aira Pascual и Algeposa Terminales Ferroviarios, C‑509/14, EU:C:2015:781, т. 41).

34

Именно в светлината на тези разяснения от съдебната практика е необходимо да се изследва поставеният въпрос, като се отчетат основните фактически обстоятелства, посочени от националната юрисдикция в преюдициалното запитване.

35

Трябва да се подчертае най-напред, че в положение като разглежданото в главното производство материалните средства, каквито например са музикалните инструменти, оборудването и помещенията, се явяват необходими елементи за осъществяването на разглежданата икономическа дейност, която е свързана с управлението на музикална академия. В случая е безспорно, че общинската администрация във Валядолид е предоставила на разположение на новия изпълнител всички материални средства, които са били осигурени на предишния изпълнител.

36

Освен това, тъй като разглежданата в главното производство икономическа дейност не може да се разглежда като зависеща основно от работната сила, понеже изисква значително оборудване, единствено обстоятелството, че In-pulso Musical не е поело служителите на Músicos y Escuela, не позволява да се изключи прехвърлянето на предприятие по смисъла на Директива 2001/23.

37

На следващо място, що се отнася до обстоятелството, че материалните активи, абсолютно необходими за осъществяване на разглежданата в главното производство дейност, винаги са принадлежали на общинската администрация във Валядолид, следва да се напомни, че видно от точка 28 от настоящото решение, въпросът дали собствеността върху материалните активи е прехвърлена, не е релевантен за целите на прилагането на Директива 2001/23.

38

В това отношение Съдът е постановил по-специално че обстоятелството, че поетите от новото предприятие материални активи не са принадлежали на неговия предшественик, а само са му били предоставени на разположение от възложителя, не може да изключи наличието на прехвърляне на предприятие по смисъла на тази директива (решение от 26 ноември 2015 г., Aira Pascual и Algeposa Terminales Ferroviarios, C‑509/14, EU:C:2015:781, т. 39 и цитираната съдебна практика).

39

Поради това тълкуване на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23, което изключва от приложното поле на тази директива положение, при което материалните активи, абсолютно необходими за осъществяването на разглежданата дейност, никога не са преставали да принадлежат на прехвърлителя (общинската администрация във Валядолид), би лишило посочената директива от част от нейното полезно действие (вж. решение от 26 ноември 2015 г., Aira Pascual и Algeposa Terminales Ferroviarios, C‑509/14, EU:C:2015:781, т. 40).

40

Накрая, с оглед на критериите, припомнени в точка 30 от настоящото решение, други доказателства, представени пред Съда, потвърждават наличието в главното производство на „прехвърляне на предприятие“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23. Това се отнася за поемането на учениците на Músicos y Escuela от In-pulso Musical и за поемането от последното през септември 2013 г. на предоставяните от Músicos y Escuela до 1 април 2013 г. услуги.

41

Освен това от практиката на Съда е видно, че временното преустановяване в продължение на няколко месеца на дейността на предприятието не може да изключи запазването на идентичността на разглеждания в главното производство стопански субект и оттам да доведе до отхвърляне на наличието на прехвърляне на предприятие по смисъла на същата директива (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 31).

42

В това отношение Съдът по-специално е постановил, че временното затваряне на предприятието към момента на прехвърлянето и липсата на работещи в него служители действително следва действително да се вземат предвид при преценката дали е прехвърлен все още съществуващ стопански субект. При все това временното затваряне на предприятието и произтичащата от това липса на персонал към момента на прехвърляне сами по себе си не могат да изключат прехвърлянето на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 (решение от 15 юни 1988 г., Bork International и др., 101/87, EU:C:1988:308, т. 16 и цитираната съдебна практика).

43

Този извод се налага по-специално в положение като разглежданото в главното производство, при което, макар че дейността на предприятието е била преустановена в продължение на пет месеца, в тях се включват три месеца учебна ваканция.

44

Ето защо временното преустановяване на дейността на предприятието, както и непоемането от In-pulso Musical на служителите на Músicos y Escuela не могат да изключат запазването на идентичността на разглеждания в главното производство стопански субект, а оттам и да доведат до отхвърляне на наличието на прехвърляне на предприятие по смисъла на същата директива.

45

В крайна сметка запитващата юрисдикция следва да установи, с оглед на изложените съображения и като вземе предвид всички фактически обстоятелства, характеризиращи разглежданата сделка, дали по делото в главното производство е налице прехвърляне на предприятие.

46

При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива може да попадне положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнителят на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална академия, на когото общинската администрация е предоставила всички необходими материални средства за извършване на тази дейност, я преустановява два месеца преди края на текущата учебна година, като едновременно с това уволнява персонала и възстановява посочените материални средства на общинската администрация, която възлага нова поръчка само за следващата учебна година и предоставя на новия изпълнител същите материални средства.

47

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, когато изпълнителят на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална академия, преустановява тази дейност два месеца преди края на текущата учебна година, като едновременно с това уволнява персонала, а новият изпълнител поема дейността в началото на следващата учебна година, трябва да се приеме, че уволнението на служителите е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“, или че причината за него е била „прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“.

48

Като начало следва да се напомни, както Съдът нееднократно е постановявал, че Директива 2001/23 води до гарантиране на правата на работниците и служителите в случай на промяна на собственика на предприятието, като им дава възможност да продължат работа при новия работодател при същите условия като уговорените с прехвърлителя (решение от 27 ноември 2008 г., Juuri, C‑396/07, EU:C:2008:656, т. 28 и цитираната съдебна практика). Целта на тази директива е да гарантира, доколкото е възможно, продължаването при приобретателя на трудовите договори и правоотношения без промяна, за да не се допусне съответните работници и служители да бъдат поставени в по-малко благоприятно положение единствено заради прехвърлянето (решения от 17 декември 1987 г., Ny Mølle Kro, 287/86, EU:C:1987:573, т. 25 и от 26 май 2005 г., Celtec, C‑478/03, EU:C:2005:321, т. 26).

49

При това положение, както следва от самия текст на член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23, защитата, която посочената директива има за цел да гарантира, се отнася единствено до работниците или служителите, които имат съществуващ трудов договор или трудово правоотношение към датата на прехвърлянето.

50

В това отношение следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда, освен при изрична разпоредба в обратния смисъл, единствено работниците и служителите с трудов договор или трудово правоотношение, които пораждат действие към момента на прехвърлянето, могат да се ползват от Директива 2001/23. Съществуването или не на трудов договор или правоотношение към този момент трябва да се преценява на плоскостта на националната правна уредба, като все пак бъдат спазени императивните норми на Директивата във връзка със защитата на работниците и служителите от уволнение заради прехвърлянето (решение от 15 юни 1988 г., Bork International и др., 101/87, EU:C:1988:308, т. 17).

51

По този въпрос следва да се отбележи, че съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнение от прехвърлителя или приобретателя.

52

Следователно трябва да се счита, че работниците и служителите, чийто трудов договор или правоотношение е прекратен(о) към предхождащ прехвърлянето момент в нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23, са все още на работа в предприятието към датата на прехвърлянето, в резултат от което по-специално задълженията на работодателя към тях по право преминават от прехвърлителя върху приобретателя (решение от 12 март 1998 г., Dethier Équipement, C‑319/94, EU:C:1998:99, т. 35 и цитираната съдебна практика).

53

За да се установи дали единствено основание за уволнението е било прехвърлянето в нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23, следва да се вземат предвид обективните обстоятелства, при които същото е настъпило (решение от 15 юни 1988 г., Bork International и др., 101/87, EU:C:1988:308, т. 18).

54

В това отношение в акта за преюдициално запитване се уточнява, че уволнението на г‑н Colino Sigüenza настъпва към момент, който значително предхожда прехвърлянето на дейността на In-pulso Musical и че основание за прекратяването на трудовото правоотношение е била невъзможността на Músicos y Escuela да изплаща възнаграждения на своя персонал, а това положение се дължи на нарушението от страна на общинската администрация във Валядолид на разпоредбите на договора ѝ с Músicos y Escuela. В този смисъл изложените обстоятелства клонят в полза на квалификацията на причините за уволнението на персонала на Músicos y Escuela като „икономически, технически или организационни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23, стига обаче обстоятелствата, довели до уволнението на целия персонал, както и определянето със закъснение на нов изпълнител на услуги да не представляват нарочна мярка за лишаване на засегнатите служители от правата, предоставени им от Директива 2001/23, което следва да провери запитващата юрисдикция.

55

С оглед на изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, когато изпълнителят на обществена поръчка за услуги във връзка с управлението на общинска музикална академия преустановява тази дейност два месеца преди края на текущата учебна година, като едновременно с това уволнява персонала, а новият изпълнител поема дейността в началото на следващата учебна година, се установява, че уволнението на служителите е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“ по смисъла на тази разпоредба, стига обстоятелствата, довели до уволнението на всички служители, както и определянето със закъснение на нов изпълнител на услуги да не съставляват нарочна мярка за лишаване на тези служители от правата, предоставени им от Директива 2001/23, което следва да провери запитващата юрисдикция.

56

С третия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 2001/23, както и правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно силата на пресъдено нещо като разглежданата в главното производство, която забранява на националните юрисдикции да се произнасят по оспорването на основание Директива 2001/23 на индивидуално уволнение на работник или служител, настъпило в рамките на колективно уволнение, когато вече е било постановено съдебно решение в производство относно колективното уволнение, в рамките на което могат да участват само представители на работниците и служителите.

57

Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор (вж. по-специално решения от 16 юли 1992 г., Meilicke, C‑83/91, EU:C:1992:332, т. 22 и от 24 март 2009 г., Danske Slagterier, C‑445/06, EU:C:2009:178, т. 65).

58

В рамките на това сътрудничество сезираният със спора национален съд, който единствен е пряко запознат с пораждащите спора факти и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra, C‑379/98, EU:C:2001:160, т. 38, от 6 декември 2001 г., Clean Car Autoservice, C‑472/99, EU:C:2001:663, т. 13 и от 5 февруари 2004 г., Schneider, C‑380/01, EU:C:2004:73, т. 21).

59

При все това необходимостта да се стигне до тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква той да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси (вж. по-специално решение от 26 януари 1993 г., Telemarsicabruzzo и др., C‑320/90—C‑322/90, EU:C:1993:26, т. 6, както и определение от 13 юли 2006 г., Eurodomus, C‑166/06, непубликувано, EU:C:2006:485, т. 9).

60

Следва да се отбележи, че актът за преюдициално запитване не съдържа достатъчно информация във връзка с релевантната национална уредба. Действително запитващата юрисдикция не дава никаква информация относно прилагането на принципа на сила на пресъдено нещо по смисъла на член 124, параграф 13, буква b) от Закон 36/2011 относно съдебните производства по трудови и осигурителни спорове.

61

Освен това член 160, параграф 5 от този закон, към който препраща член 124, параграф 13, буква b) от същия, предвижда, че силата на пресъдено нещо се простира до предмета на производството. От една страна обаче в акта за преюдициално запитване няма никаква информация относно член 160, параграф 5 от този закон, а от друга страна, както отбелязва испанското правителство в заседанието, за да се провери дали предметът на производството е идентичен, в случая, предвид колективния характер както на уволнението, така и на прехвърлянето, засягащ целия персонал, би следвало да се вземат предвид и други разпоредби от испанската процесуална уредба.

62

При тези обстоятелства, тъй като Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на третия въпрос, последният следва да се обяви за недопустим.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: