EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CN0530

Дело C-530/13: Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 8 октомври 2013 г. — Leopold Schmitzer/Bundesministerin für Inneres

OB C 15, 18.1.2014, p. 3–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

18.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 15/3


Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на 8 октомври 2013 г. — Leopold Schmitzer/Bundesministerin für Inneres

(Дело C-530/13)

2014/C 15/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Leopold Schmitzer

Ответник: Bundesministerin für Inneres

Преюдициални въпроси

1.

Налице ли е — най-напред при спазване на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата на основните права“) и член 6 от Директива 2000/78/ЕО (1) на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (наричана по-нататък: „Директивата“) ‒ (пряка) разлика в третирането, основана на възраст по смисъла на член 21 от Хартата на основните права, съответно на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) от Директивата, ако във връзка с въвеждането на недискриминационна система за повишаване на заплащането на нови служители, при заварен държавен служител, който е бил дискриминиран при предишното правно положение (поради изключване на зачитането на периоди преди навършване на 18-годишна възраст за целите на повишаването), за когото — въпреки че ако подаде заявление, може да премине към новата система и по този начин да получи недискриминационно изчислена референтната дата за повишаването си в по-горните степени на заплащане — ако такова заявление бъде одобрено съгласно националното право, би се стигнало до положение, при което поради предвиденото в новата система по-бавно повишаване неговото правно положение във връзка с възнаграждението (и поради това и в крайна сметка полагащата му се заплата), въпреки подобрението на референтната дата за повишаването в по-горните степени на заплащане, няма да е налице подобрение в степен, че той да получи същото правно положение по отношение на възнаграждението като облагодетелстван вследствие на дискриминация съгласно предишната правна уредба заварен служител (който се ползва от признати съгласно предишната уредба сравними периоди, но след навършване на 18-годишна възраст), който не счита, че трябва да премине към новата система?

2.

При утвърдителен отговор на предишния въпрос, може ли при липса на обосноваване по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, съответно на член 6 от Директивата (виж във връзка с това по-специално следващия трети въпрос) държавен служител да се позове на пряка приложимост на член 21 от Хартата на основните права, съответно на член 2 от Директивата, в производство за установяване на правното му положение по отношение на възнаграждението, включително когато преди това, чрез подаване на съответно заявление, вече е получил подобрение на референтната дата за повишаването в по-горните степени на заплащане по новата система?

3.

При утвърдителен отговор на първия въпрос, във връзка с въвеждането на недискриминационна система за нови служители, оправдано ли е запазването на разлики в правното положение по отношение на възнаграждението между непреминалите към новата система облагодетелствани заварени служители, от една страна и от друга страна заварените служители, които въпреки преминаването продължават да са ощетени, по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, съответно на член 6 от Директивата, като преходно явление от съображения за административна икономия и за запазване на придобитите предимства, съответно за защита на оправданите правни очаквания, дори когато:

а)

при регламентиране на системата за повишаване националният законодател не е задължен да се съобрази със съгласието на партньорите по колективен договор и принципно трябва да действа само в границите на защитата на оправданите правни очаквания, уредени като основно право, което не изисква пълно запазване на придобитите предимства в смисъл на пълно запазване на предишната система за облагодетелствани заварени служители, непреминали към новата система;

б)

във връзка с това националният законодател би бил свободен да създаде еднакво положение за заварените служители чрез зачитането на периоди и преди навършването на 18-годишна възраст, при запазване на правилата за повишаване за дискриминираните до момента заварени служители;

в)

свързаната с това административна тежест във връзка с очаквания голям брой на заявленията наистина би била значителна, но от гледна точка на разходите не би имало и приближаване към общата сума на неизплатените възнаграждения и възнагражденията, които нямат да бъдат изплащани в бъдеще на ощетените служители в сравнение с облагодетелстваните служители;

г)

преходният период на продължаване на съществуването на разлика в третирането между заварените служители ще трае много десетилетия и за много дълго време (вследствие на принципното „спиране на приемане“ на нови служители в публично-правно служебно отношение) ще засяга огромното преобладаващо мнозинство от всички служители;

д)

системата е била въведена с обратно действие в тежест на служителя в по-благоприятно положение, което е трябвало да се постигне вследствие на съобразяване на предимството на прилагането на правото на Съюза поне за периода между 1 януари 2004 г. и 30 август 2010 г., чието прилагане към неговия случай служителят е поискал и то още преди публикуването на изменението?

При отрицателен отговор на първия и втория въпрос или при утвърдителен отговор на третия въпрос:

4.

a)

Представлява ли непряка дискриминация, основана на възраст, законодателна уредба, която за период на заетост в началото на кариерата предвижда по-дълъг период за повишаване и по този начин затруднява повишаването в следващата степен на заплащане?

б)

При утвърдителен отговор на предишния въпрос, тази правна уредба пропорционална и необходима ли е с оглед малкия професионален опит в началото на кариерата?

При утвърдителен отговор на третия въпрос:

5.

a)

Представлява ли дискриминация, основана на възраст, законодателна уредба, която зачита до три години изцяло и до още три години наполовина „други периоди“, дори когато те не са служели нито за училищно обучение, нито за събиране на професионален опит?

б)

При утвърдителен отговор на предишния въпрос, тази законодателна уредба обоснована ли е, за да се предотврати утежняване на правното положение по отношение на възнаграждението за тези служители (очевидно се има предвид и за нови служители), които нямат съответни периоди преди навършване на 18-годишна възраст, подлежащи на зачитане, макар зачитането да се прилага и за други периоди след навършване на 18-годишна възраст?

6.

При утвърдителен отговор на въпрос 4, буква а) и при отрицателен отговор на въпрос 4, буква б) и същевременно утвърдителен отговор на третия въпрос или при утвърдителен отговор на въпрос 5, буква а) и отрицателен отговор на въпрос 5, буква б):

Водят ли наличните дискриминиращи признаци на новата правна уредба до последица, според която разликата в третирането по отношение на заварени служители вече не е обоснована като преходно явление?


(1)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, ОВ L 303, стр. 16, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.


Top