1.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 290/14

—

Да отмени Решение за изпълнение 2011/300/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изпълнение на Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 136, 24 май 2011 г., стр. 85), заедно с приложение II към посоченото Решение,

—

да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на процедурата по приемане на акта. Жалбоподателят сочи, че не е налице редовна процедура за приемане на обжалваното решение, предвидена в член 8, параграф 2 от Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 58, стр. 53) и че са нарушени разпоредбите на член 296, втора алинея, ДФЕС.

2.

Второто правно основание е изведено от непълнота на мотивите към решението. Жалбоподателят упреква Съвета, че изложил бланкетни мотиви, които не позволявали нито на адресата на решението да разбере съображенията за приемането му, нито на Общия съд — да упражни съдебен контрол върху законосъобразността на акта. Мотивите, че жалбоподателят бил дъщерно дружество на собственика на Libyan African Investment Portfolio — субект, който е засегнат от ограничителни мерки — не били достатъчни.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита, доколкото изобщо не било доказано, че правото на защита на жалбоподателя било спазено и че му е била осигурена възможност да защити правата си преди включване на името му в списъка.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 27 ДЕС. Жалбоподателят сочи, че Решение 2011/137/ОВППС, посочено в точка 2, и Решение 2011/178/ОВППС на Съвета от на Съвета от 23 март 2011 година за изменение на Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (ОВ L 78, стр. 24), са били приети в нарушение на разпоредбите на член 27, параграф 1 ДЕС.

5.

Петото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, доколкото жалбоподателят бил гражданска авиокомпания, имаща за цел превоз на пътници и товари, а обжалваното решение водело до замразяване на средства на жалбоподателя единствено на основанието, че той бил собственост на либийската държава посредством инвестиционен фонд.