1

Жалбоподателят, Bank Saderat Iran, е иранска търговска банка.

2

Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, установени с оглед оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови извършването на чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности и разработването на системи за ядрено оръжие (дейности, наричани по-нататък „ядрено разпространение“).

3

На 26 юли 2010 г. жалбоподателят е включен в списъка на образуванията, способстващи ядреното разпространение, който се съдържа в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39)

4

Впоследствие жалбоподателят е включен в списъка от приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 195, стр. 25). Включването в този списък води до замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя.

5

В Решение 2010/413 Съветът на Европейския съюз приема следните съображения:

„Bank Saderat е иранска държавна банка (94 % собственост на иранското правителство). Bank Saderat е предоставяла финансови услуги на образувания, извършващи доставки от името на ядрената програма и програмата за балистични ракети на Иран, включително на образувания, посочени по силата на Резолюция 1737 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации]. Bank Saderat последно е обработвала плащания и акредитиви на [Организацията на отбранителните индустрии (DIO)] (санкционирана по силата на Резолюция 1737 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации]) и на Iran Electronics Industries през март 2009 г. През 2003 г. Bank Saderat обработва акредитив от името на Mesbah Energy Company, свързано с ядрената програма на Иран (впоследствие санкционирано в Резолюция 1737 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации]).“

6

Мотивите, изложени в Регламент за изпълнение № 668/2010, са същите като тези в Решение 2010/413.

7

С писмо от 27 юли 2010 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че наименованието му е включено в списъка от приложение II към Решение 2010/413 и в този от приложение V към Регламент № 423/2007.

8

С писма от 18 и 25 август и от 2, 9 и 30 септември 2010 г. жалбоподателят иска от Съвета да му съобщи въз основа на какви доказателства е приел ограничителните мерки срещу него. С писмо от 15 септември 2010 г. жалбоподателят освен това иска от Съвета да преразгледа решението си за включването му в списъка по приложение II към Решение 2010/413 и в този по приложение V към Регламент № 423/2007.

9

Включването на наименованието на жалбоподателя в приложение II към Решение 2010/413 е потвърдено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 г. за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81). Мотивите за това са следните:

„Bank Saderat е иранска банка, която отчасти е собственост на иранското правителство. Bank Saderat е предоставяла финансови услуги на образувания, извършващи доставки от името на ядрената програма и програмата за балистични ракети на Иран, включително на образувания, посочени по силата на Резолюция 1737 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации]. Bank Saderat последно е обработвала плащания и акредитиви на DIO (санкционирана по силата на Резолюция 1737 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации]) и на Iran Electronics Industries през март 2009 г. През 2003 г. Bank Saderat обработва акредитив от името на иранското дружество Mesbah Energy Company, свързано с ядрената програма на Иран (впоследствие санкционирано в Резолюция 1737 на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации])“.

10

Тъй като Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 281, стр. 1), Съветът включва наименованието на жалбоподателя в приложение VIII към последния регламент. В резултат на това по силата на член 16, параграф 2 от същия регламент финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя са замразени.

11

Изложените в Регламент № 961/2010 мотиви по същество са същите като тези в Решение 2010/644.

12

С писмо от 28 октомври 2010 г. Съветът отговаря на писмото на жалбоподателя от 15 септември 2010 г., като посочва, че след преразглеждане е отхвърлил молбата му заличаване на наименованието от списъка в приложение II към Решение 2010/413 и от този в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Във връзка с това Съветът уточнява, че не споделя гледната точка на жалбоподателя, че неговите дейности във връзка с акредитивите не можели да допринесат за ядреното разпространение. В отговор на искането на жалбоподателя за достъп до преписката Съветът му предоставя преписи от две предложения за приемане на ограничителни мерки, представени от държави членки.

13

В приложение към дупликата Съветът съобщава на жалбоподателя преписка от трето предложение за приемане на ограничителни мерки, представено от държава членка.

14

Включването на наименованието на жалбоподателя в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010 не е засегнато от влизането в сила на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11).

15

Тъй като Регламент № 961/2010 е отменен с Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 88, стр. 1), Съветът включва наименованието на жалбоподателя в приложение IX към последния регламент. Изложените мотиви са идентични на тези в Решение 2010/644. Поради това финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя се замразяват на основание член 23, параграф 2 от същия регламент.

16

На 7 октомври 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

17

С акт, представен в секретариата на Общия съд на 5 ноември 2010 г., жалбоподателят изменя исканията си вследствие на приемането на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010.

18

С акт, представен в секретариата на Общия съд на 14 февруари 2011 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С Определение от 8 март 2011 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска това встъпване.

19

С акт, представен в секретариата на Общия съд на 10 февруари 2012 г., жалбоподателят, от една страна, изменя исканията си вследствие на приемането на Решение 2011/783 и на Регламент за изпълнение № 1245/2011, и от друга страна, иска отмяна на обжалваните актове с незабавно действие, ако е необходимо.

20

С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 27 април 2012 г., жалбоподателят изменя исканията си вследствие на приемането на Регламент № 267/2012.

21

Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, приканва страните да представят определени документи и им задава писмено въпроси. Страните изпълняват тези искания.

22

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 23 май 2012 г.

23

С Определение от 4 септември 2012 г. на Общия съд (четвърти състав) се възобновява устната фаза на производството, за да се приложи към преписката становището на жалбоподателя по Определение на председателя на Съда от 19 юли 2012 г. по дело Akhras/Съвет (C-110/12 P(R), непубликувано в Сборника) и да се получат становищата на другите страни. Устната фаза на производството приключва отново на 4 октомври 2012 г.

24

Жалбоподателят иска от Общия съд:

25

Съветът и Комисията искат от Общия съд:

26

Жалбоподателят изтъква три правни основания. Първото е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, на правото на жалбоподателя на защита и на правото му на ефективна съдебна защита. Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката при приемането на ограничителните мерки срещу него. Третото правно основание е изведено от нарушение на правото му на собственост и на принципа на пропорционалност.

27

Съветът и Комисията оспорват основателността на посочените от жалбоподателя правни основания. Освен това те твърдят, най-напред, че като еманация на иранската държава жалбоподателят не може да се позовава на защитата и гаранциите, свързани с основните права.

28

Преди анализа на отделните правни основания и доводи, представени от страните, трябва да се прецени допустимостта на изменението на исканията на жалбоподателя.

29

Както личи от точки 9, 10 и 15 по-горе, след подаването на жалбата списъкът в приложение II към Решение 2010/413 е заменен с нов списък, приет с Решение 2010/644, а Регламент № 423/2007, съответно изменен с Регламент за изпълнение № 668/2010, е отменен и заменен с Регламент № 961/2010, който от своя страна е отменен и заменен с Регламент № 267/2012. Освен това в съображенията от Решение 2011/783 и от Регламент за изпълнение № 1245/2011 Съветът изрично установява, че е извършил цялостен преглед на списъка от приложение II към Решение 2010/413 и от приложение VIII към Регламент № 961/2010 и е заключил, че срещу изброените в него лица, образувания и органи, сред които и жалбоподателят, трябва да продължат да се прилагат ограничителни мерки. Жалбоподателят изменя първоначалните си искания по такъв начин, че искането му за отмяна да обхване както Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение № 668/2010, така и Решение 2010/644, Регламент № 961/2010, Решение 2011/783, Регламент за изпълнение № 1245/2011 и Регламент № 267/2012 (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“). Съветът и Комисията не възразяват срещу това изменение на исканията.

30

В това отношение следва да се напомни, че когато дадено решение или регламент, което или който засяга пряко и лично даден частноправен субект, в хода на производството е заменен(о) с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Наистина, да се задължава жалбоподателят да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред съда на Съюза срещу определен акт, съответната институция може да промени обжалвания акт или да го замени с друг и да се позовава в производството на тази промяна или замяна, за да лиши другата страна от възможността да разшири първоначалните си искания и правни основания спрямо последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T-256/07, Сборник, стр. II-3019, точка 46 и цитираната съдебна практика).

31

Същото важи и за актове като Решение 2011/783 и Регламент за изпълнение № 1245/2011, с които се установява, след провеждане на изрично предвидения в дадено решение или регламент преглед, че последните трябва да продължат да се прилагат пряко и лично за определени частноправни субекти.

32

Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че искането на жалбоподателя за отмяна на Решение 2010/644, на Регламент № 961/2010, на Решение 2011/783, на Регламент за изпълнение № 1245/2011 и на Регламент № 267/2012, доколкото тези актове се отнасят до него, също е допустимо (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, точка 30 по-горе, точка 47).

33

Съветът и Комисията твърдят, че съгласно правото на Съюза юридическите лица, които представляват еманация на трети държави, не могат да се позовават на защитата и гаранциите, свързани с основните права. Доколкото жалбоподателят според тях е еманация на иранската държава, това правило се прилагало за него.

34

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че нито Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389), нито Договорите предвиждат разпоредби, които да изключват юридическите лица, представляващи еманация на държава, от защитата на основните права. Напротив, разпоредбите на посочената харта, релевантни за изтъкнатите от жалбоподателя правни основания, и по-специално членове 17, 41 и 47, гарантират правата на „[в]секи“ — формулировка, включваща и юридическите лица като жалбоподателя.

35

В този контекст Съветът и Комисията обаче се позовават на член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), който не допуска подаването на жалби до Европейския съд по правата на човека от правителствени организации.

36

Разпоредбата на член 34 от ЕКПЧ обаче, от една страна, е процесуална разпоредба, която не е приложима в производството пред съда на Съюза. От друга страна, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека целта на тази разпоредба е да не се допусне държава — страна по ЕКПЧ, да бъде едновременно жалбоподател и ответник пред посочения съд (вж. в този смисъл ЕСПЧ, Решение по дело Compagnie de navigation de la République islamique d’Iran с/у Турция от 13 декември 2007 г., Recueil des arrêts et décisions, 2007-V, § 81). Това съображение не е относимо към настоящия случай.

37

Съветът и Комисията твърдят също, че позоваването на посочената норма е обосновано, тъй като държавите гарантират зачитането на основните права на територията си, без обаче да могат да се ползват от тях.

38

При все това, дори и да се предположи, че посочените основания са приложими към положение, което е вътрешно, обстоятелството, че държавата гарантира зачитането на основните права на собствената си територия, е неотносимо по отношение на обхвата на правата, от които могат да се ползват юридическите лица, представляващи еманация на същата тази държава, на територията на трети държави.

39

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че правото на Съюза не съдържа норми, които да не допускат юридическите лица, представляващи еманация на трета държава, да се позовават в тяхна полза на защитата и гаранциите, свързани с основните права. Следователно посочените лица могат да се позовават на тези права пред съда на Съюза, доколкото са съвместими с качеството им на юридическо лице.

40

Във всички случаи Съветът и Комисията не представят доказателства, от които да може да се установи, че жалбоподателят действително представлява еманация на иранската държава, а именно образувание, което участва в упражняването на публичната власт или което управлява обществена услуга под надзора на властите (вж. в този смисъл ЕСПЧ, Решение по дело Compagnie de navigation de la République islamique d’Iran с/у Турция, точка 36 по-горе, § 79).

41

В това отношение Съветът най-напред поддържа, че жалбоподателят управлява обществена услуга под надзора на иранските власти, доколкото предоставя финансови услуги, които са необходими за функционирането на иранската икономика. Съветът обаче не оспорва твърденията на жалбоподателя, че посочените услуги представляват търговски дейности, упражнявани в конкурентен сектор и уредени от общото право. При тези обстоятелства сам по себе си фактът, че посочените дейности са необходими за функционирането на икономиката на определена държава, не им придава качеството на обществена услуга.

42

По-нататък, според Комисията обстоятелството, че жалбоподателят допринася за ядреното разпространение, доказва участието му в упражняването на публична власт. За тази цел обаче Комисията изхожда от факти, които се оспорват от жалбоподателя и които са основен предмет на обсъжданията пред Общия съд. Освен това, както е посочено в обжалваните актове, твърденият принос на жалбоподателя в ядреното разпространение не спада към упражняването на държавнически правомощия, а към извършването на търговски сделки с участващи в ядреното разпространение образувания. Ето защо това твърдение не обосновава квалифицирането на жалбоподателя като еманация на иранската държава.

43

На последно място, Комисията счита, че жалбоподателят е еманация на иранската държава, тъй като същата притежава дял от капитала му. Разглежданият дял обаче не само е миноритарен — съгласно предоставената от жалбоподателя информация, която Съветът и Комисията не са оспорили, — но и сам по себе си не означава, че жалбоподателят участва в упражняването на публична власт или че управлява обществена услуга.

44

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че жалбоподателят може да се позове в своя полза на защитата и на гаранциите, свързани с основните права.

45

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил задължението за мотивиране, правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита, доколкото, от една страна, не му е предоставил достатъчно информация, за да му позволи да вземе съдържателно становище относно приемането на ограничителни мерки срещу него и да му осигури справедлив съдебен процес, а от друга страна, както проучването преди приемането на ограничителните мерки срещу него, така и периодичният им преглед били опорочени от множество грешки.

46

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. Съветът твърди по-специално че жалбоподателят не може да се позовава на принципа на зачитане на правото на защита.

47

На първо място, следва да се припомни, че задължението за мотивиране на увреждащия акт, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, и по-специално в случая в член 24, параграф 3 от Решение 2010/413, в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007, в член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 и в член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012, има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт. Така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който не може да бъде дерогиран, освен поради императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T-390/08, Сборник, стр. II-3967, точка 80 и цитираната съдебна практика).

48

При това положение, освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Съюза или на неговите държави членки или до международните им отношения, не допускат предоставянето на определени доказателства, Съветът е длъжен да запознае образуванието, на което се налагат ограничителните мерки, със специфичните и конкретни причини, поради които счита, че такива мерки трябва да бъдат приети. В този смисъл той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на съответните мерки, и съображенията, които са наложили вземането им (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 47 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика).

49

Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 47 по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика).

50

На второ място, съгласно постоянната съдебна практика във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, зачитането на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство (Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 47 по-горе, точка 91).

51

Принципът на зачитане на правото на защита изисква, от една страна, заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изложи надлежно своето становище по тези обстоятелства (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T-228/02, Recueil, стр. II-4665, точка 93).

52

Следователно, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансови средства на дадено образувание, като се изключат случаите, когато императивни съображения, свързани със сигурността на Съюза или на неговите държави членки или с международните им отношения, не допускат това, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след него. По искане на засегнатото образувание то има право и да изрази становището си по тези обстоятелства след приемането на акта. При същите условия всяко последващо решение за замразяване на финансови средства по принцип трябва да се предхожда от съобщаване на новите уличаващи доказателства и от нова възможност за съответното образувание да изрази становището си (вж. по аналогия Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, точка 51 по-горе, точка 137).

53

Освен това следва да се отбележи, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересованото образувание надлежно да изложи становището си по установените от Съвета уличаващи го доказателства, принципът на зачитане на правото на защита не изисква от тази институция по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 47 по-горе, точка 97 и цитираната съдебна практика).

54

На трето място, принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и е закрепен в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответното образувание за съображенията за ограничителната мярка или в момента на приемането ѝ, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответното образувание да упражни своевременно правото си на обжалване. Всъщност спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C-402/05 P и C-415/05 P, Сборник, стр. I-6351, точки 335—337 и цитираната съдебна практика).

55

С оглед на тази съдебна практика Общият съд счита, че доводите, представени от страните по първото правно основание, следва да се разгледат на пет етапа, описани по-долу. На първо място следва да се разгледа встъпителният довод на Съвета и Комисията, че жалбоподателят не може да се позовава на принципа на зачитане на правото на защита. На второ място следва да се разгледат доводите относно, от една страна, задължението за мотивиране, и от друга страна, твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, що се отнася до първоначалното съобщаване на уличаващите доказателства. На трето място следва да се разгледа доводът, свързан с твърдяното нарушение на правото на защита по отношение на достъпа до преписката на Съвета. На четвърто място Общият съд ще разгледа доводите във връзка, от една страна, с твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя относно възможността му да изрази становището си, и от друга страна, с твърдяното нарушение на правото му на ефективна съдебна защита. На пето място следва да се разгледат доводите, свързани с твърденията за грешки, опорочаващи извършените от Съвета проучване и преглед.

56

Съветът и Комисията оспорват приложимостта на принципа на зачитане на правото на защита в настоящия случай. Като се позовават на Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Tay Za/Съвет (T-181/08, Сборник, стр. II-1965, точки 121—123), те изтъкват, че на жалбоподателя са наложени ограничителни мерки не поради извършваната от него дейност, а поради принадлежността му към обща категория лица и образувания, подпомогнали ядреното разпространение. Следователно производството по приемането на ограничителните мерки не било насочено срещу жалбоподателя по смисъла на цитираната в точка 50 по-горе съдебна практика, поради което той не можел или можел само в ограничена степен да се позове на правото си на защита.

57

Тези доводи не могат да бъдат приети.

58

Всъщност, от една страна, Решение по дело Tay Za/Съвет, точка 56 по-горе, е отменено в неговата цялост, в рамките на производство по обжалване, с Решение на Съда от 13 март 2012 г. по дело Tay Za/Conseil (C-376/10 P). Ето защо съдържащите се в него констатации вече не са част от правния ред на Съюза, а Съветът и Комисията не могат валидно да се позовават на тях.

59

От друга страна, при всички положения член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 и член 36, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010 и член 46, параграфи 3 и 4 от Регламент № 267/2012 предвиждат разпоредби, гарантиращи правото на защита на образуванията, срещу които с посочените актове са наложени ограничителни мерки. Зачитането на това право е предмет на контрол от съда на Съюза (Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 47 по-горе, точка 37).

60

При тези обстоятелства следва да се приеме, че в настоящия случай жалбоподателят може да се позове на принципа на зачитане на правото на защита, припомнен в точки 50—53 по-горе.

61

В самото начало следва да се отбележи, че за да се прецени дали са изпълнени задължението за мотивиране и задължението за съобщаване на заинтересованото образувание на уличаващите го доказателства, трябва да се вземат предвид не само мотивите, които се съдържат в обжалваните актове, но и трите предложения за приемане на ограничителни мерки, съобщени на жалбоподателя от Съвета.

62

Всъщност, от една страна, от съобщените на жалбоподателя предложения е видно, че същите са били предоставени на делегациите на държавите членки в контекста на приемането на ограничителни мерки срещу него и следователно представляват доказателствата, на които същите мерки са основани.

63

От друга страна, трите предложения действително са били съобщени на жалбоподателя след подаването на жалбата и дори, що се отнася до предложението, приложено към дупликата, след изменението на исканията вследствие на приемането на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010. Ето защо те не могат валидно да допълнят мотивите на Решение 2010/413, на Регламент за изпълнение № 668/2010, а по отношение на приложеното към дупликата предложение — на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010. Все пак тези предложения могат да се вземат предвид в рамките на преценката на законосъобразността на последващите актове, а именно на Решение 2011/783, на Регламент за изпълнение № 1245/2011 и на Регламент № 267/2012, що се отнася до трите предложения, както и на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010, що се отнася до предложенията, съобщени на 28 октомври 2010 г.

64

В обжалваните актове са посочени следните четири мотива, които се отнасят до жалбоподателя:

65

Мотивите, посочени в предложенията за приемане на ограничителни мерки, приложени към писмото на Съвета от 28 октомври 2010 г., съвпадат напълно с тези, които са изложени в обжалваните актове.

66

От своя страна третото предложение за приемане на ограничителните мерки, приложено към дупликата, добавя пети мотив, според който жалбоподателят бил предоставил финансови услуги на Sanam Industria Group.

67

Жалбоподателят поддържа, че тези мотиви не уточняват в достатъчна степен причините за приемането на ограничителни мерки срещу него. Той счита, че липсата на достатъчно мотиви предполага и нарушение на правото му на защита.

68

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.

69

Първият мотив е достатъчно конкретен, тъй като позволява на жалбоподателя да разбере, че Съветът го упреква за участието на иранската държава в неговия капитал.

70

По отношение на втория мотив следва да се отбележи, че на пръв поглед не е ясно дали става въпрос за общо твърдение, допълнено и илюстрирано от следващите мотиви, или за самостоятелен мотив. При липса на изрично разграничение на отделните мотиви следва да се приеме второто тълкуване на мотивацията на обжалваните актове.

71

При това тълкуване обаче вторият мотив е изключително неясен, доколкото не съдържа разяснения относно наименованията на образуванията, на които били предоставени съответните финансови услуги.

72

Третият, четвъртият и петият мотив са достатъчно конкретни, доколкото поясняват наименованията на съответните образувания, както и, в случая на първите два мотива, вида на финансовите услуги и датите на предоставянето им.

73

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Съветът е нарушил задължението за мотивиране, както и задължението да съобщи на жалбоподателя, в качеството му на заинтересовано образувание, уличаващите го доказателства по втория изтъкнат от Съвета мотив. За сметка на това същите задължения са изпълнени по отношение на другите мотиви.

74

Както бе установено в точки 12 и 13 по-горе, в приложение към писмото си от 28 октомври 2010 г. Съветът е съобщил на жалбоподателя две предложения за приемане на ограничителни мерки, изхождащи от държави членки, следвани от трето предложение, приложено към дупликата.

75

Жалбоподателят поддържа, че съобщаването е направено късно, тъй като не е разполагал своевременно със съответните доказателства.

76

Съветът, с подкрепата на Комисията, твърди по същество в своя защита, че е съобщил разглежданите предложения на жалбоподателя веднага след като е получил съгласието на държавите членки, от които те изхождат.

77

Доводът на Съвета обаче не може да се приеме. Всъщност, когато Съветът възнамерява да се основе на доказателства, представени от държава членка, за да приеме ограничителни мерки срещу дадено образувание, преди приемането им той е длъжен да осигури своевременното съобщаване на посочените доказателства на съответното образувание, за да може последното да изложи надлежно своето становище.

78

В настоящия случай следва да се отбележи, че срокът, който Съветът е определил на жалбоподателя, за да представи становището си след приемането на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 668/2010, изтича на 15 септември 2010 г.

79

Доколкото обаче Съветът е съобщил на жалбоподателя трите предложения едва след изтичането на този срок, той не му е предоставил своевременно достъп до доказателствата по преписката си, в нарушение на правото на защита.

80

На първо място жалбоподателят твърди, че не е имал възможност да изложи надлежно становището си и че във всички случаи съображенията, които е могъл да изтъкне, не били взети предвид от Съвета.

81

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.

82

Следва най-напред да се констатира, че след приемането, на 26 юли 2010 г., на първите актове, с които са замразени средствата на жалбоподателя, на 15 септември 2010 г. последният изпраща писмо до Съвета, в което излага становището си и иска премахването на ограничителните мерки, приети срещу него. Съветът отговаря на това писмо на 28 октомври 2010 г. По-нататък, преди приемането на Решение 2011/783 и на Регламент за изпълнение № 1245/2011, жалбоподателят представя становището си на Съвета с писмо от 29 юли 2011 г., на което Съветът отговаря на 5 декември 2011 г. Накрая, на 10 февруари 2012 г., тоест преди приемането на Регламент № 267/2012, жалбоподателят отново представя становището си на Съвета, който му отговаря с писмо от 24 април 2012 г.

83

Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят е имал възможност да изложи надлежно становището си, освен що се отнася, от една страна, до втория изтъкнат от Съвета мотив, който е твърде неясен (вж. точка 70 по-горе), и от друга страна, до трите предложения за приемане на ограничителни мерки, доколкото те не са били на негово разположение на 15 септември 2010 г.

84

По отношение на вземането предвид на изложеното от жалбоподателя становище, наистина е вярно, че Съветът отговаря накратко на доводите на жалбоподателя в писмата си от 28 октомври 2010 г., 5 декември 2011 г. и 24 април 2012 г. Съветът обаче все пак пояснява, в писмото от 28 октомври 2010 г., че не споделя гледната точка на жалбоподателя, че дейността му във връзка с акредитивите не може да допринесе за ядреното разпространение. Съветът се придържа към същата позиция в писмото от 5 декември 2011 г. и в това от 24 април 2012 г.

85

Впрочем безспорно е, че Съветът е изменил текста относно притежаването на капитала на жалбоподателя от иранската държава, чиято точност е оспорена от последния.

86

С оглед на тези обстоятелства трябва да се приеме, че обратно на твърденията на жалбоподателя, становището му е взето предвид от Съвета при извършения от него преглед.

87

На второ място жалбоподателят поддържа, че недостатъчността на информацията и на доказателствата, които са му съобщени, е засегнала правото му на ефективна съдебна защита.

88

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основателността на този довод.

89

С оглед на установено в точка 83 по-горе, следва да се приеме, че доколкото на жалбоподателя са били съобщени лично достатъчно точни мотиви, а именно първия, третия, четвъртия и петия изтъкнати от Съвета мотиви, правото му на ефективна съдебна защита е било зачетено.

90

За сметка на това неясният характер на втория посочен от Съвета мотив, както и късното съобщаване на трите предложения за приемане на ограничителни мерки представляват нарушение на правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.

91

Жалбоподателят поддържа, че Съветът не е проучил същински обстоятелствата по настоящия случай, а само е приел предложенията, представени от държавите членки. От този порок били засегнати както проучването преди приемането на ограничителни мерки срещу него, така и периодичният им преглед.

92

Освен това според жалбоподателя от дипломатическата кореспонденция, публикувана от организацията Wikileaks (наричана по-нататък „дипломатическата кореспонденция“), ставало ясно, че държавите членки, и в частност Обединеното кралство, са били подложени на натиск от страна на правителството на Съединените американски щати с цел приемане на ограничителни мерки срещу ирански образувания. Това обстоятелство обаче пораждало съмнения относно законосъобразността на приетите мерки и на процедурата за приемането им.

93

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателите. Той твърди по-конкретно че дипломатическата кореспонденция не следва да се взема предвид.

94

На първо място, следва да се отбележи, че актовете, с които се установяват ограничителни мерки срещу образувания, за които се твърди, че участват в ядреното разпространение, са актове на Съвета, който следователно трябва да се увери, че приемането им е обосновано. Ето защо при приемането на първи акт, с който се установяват такива мерки, Съветът е длъжен да разгледа релевантността и обосноваността на информацията и доказателствата, които са му представени, по силата на член 23, параграф 2 от Решение 2010/413, от държава членка или от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. При приемането на последващи актове, отнасящи се до същото образувание, Съветът е длъжен, съгласно член 24, параграф 4 от същото решение, да преразгледа необходимостта от запазване в сила на посочените мерки, като вземе предвид становището, представено от това образувание.

95

В настоящия случай, от една страна, преписката не съдържа никакви указания, че Съветът е проверил релевантността и обосноваността на доказателствата срещу жалбоподателя, представени му преди приемането на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 668/2010. Напротив, от грешното посочване в тези актове на степента на участие на иранската държава в капитала на жалбоподателя, чиято неточност не се оспорва от Съвета, може да се установи, че не е била извършена никаква проверка в това отношение.

96

От друга страна, от точки 84—86 по-горе следва, че при приемането на последващите обжалвани актове Съветът е преразгледал обстоятелствата по случая в светлината на становището на жалбоподателя, тъй като е нанесъл поправка в посоченото участие на иранската държава в капитала на последния и се е произнесъл по доводите му относно неговите дейности във връзка с акредитивите.

97

На второ място, що се отнася до дипломатическата кореспонденция, само по себе си обстоятелството, че върху определени държави членки е бил упражнен дипломатически натиск, дори да се приеме за установено, не предполага, че този натиск е засегнал обжалваните актове, които са приети от Съвета, или извършеното от последния проучване при приемането им.

98

При тези обстоятелства доводите на жалбоподателя, свързани с пороците, от които е засегнато извършеното от Съвета проучване, следва да се приемат по отношение на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 668/2010, а в останалата им част следва да се отхвърлят.

99

С оглед на гореизложеното следва най-напред да се отбележи, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото му на ефективна съдебна защита, като не му е съобщил своевременно трите предложения за приемане на ограничителни мерки (вж. точки 79, 83 и 90 по-горе). Доколкото Съветът е основал на тези предложения всички обжалвани актове по отношение на жалбоподателя и предвид на датата на съобщаване на последното от тях, този порок засяга законосъобразността на Решение 2010/413, на Регламент за изпълнение № 668/2010, на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010 в частите, в които посочените актове се отнасят до жалбоподателя.

100

На следващо място, при приемането на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 668/2010 Съветът не е изпълнил задължението си да проучи релевантността и обосноваността на представената му информацията и на доказателствата по отношение на жалбоподателя, което е довело до незаконосъобразност на тези актове (вж. точки 95 и 98 по-горе).

101

На последно място, Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото му на ефективна съдебна защита, що се отнася до втория мотив, изтъкнат по отношение на последния (вж. точки 70, 73, 83 и 90 по-горе). Тъй като обаче отделните мотиви, изтъкнати от Съвета, са самостоятелни едни спрямо други и предвид достатъчно конкретния характер на другите мотиви, това обстоятелство не обосновава отмяната на Решение 2011/783, на Регламент за изпълнение № 1245/2011 и на Регламент № 267/2012. То предполага само че вторият мотив не може да се вземе предвид при разглеждането на второто правно основание, свързано с обосноваността на ограничителните мерки срещу жалбоподателя.

102

С оглед на всички гореизложени съображения първото правно основание следва да се приеме в частта му относно отмяната на Решение 2010/413, на Регламент за изпълнение № 668/2010, на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010, доколкото посочените актове се отнасят до жалбоподателя, и да се отхвърли в останалата му част.

103

Жалбоподателят поддържа, че изтъкнатите по отношение на него доводи на Съвета, изброени в точки 64—66 по-горе, не отговарят на условията, предвидени в Решение 2010/413, Регламент № 423/2007, Регламент № 961/2010 и Регламент № 267/2012, и не се подкрепят от доказателства. Следователно Съветът бил допуснал явна грешка в преценката, като приел ограничителни мерки срещу него въз основа на тези мотиви.

104

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателите.

105

Съгласно съдебната практика съдебният контрол за законосъобразност на акт за приемане на ограничителни мерки спрямо дадено образувание включва и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват, за да го обосноват, както и проверката на доказателствата и информацията, на които се основава тази преценка. В случай на оспорване Съветът следва да представи тези доказателства с оглед на проверката им от съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 47 по-горе, точки 37 и 107).

106

С оглед на тази съдебна практика и предвид липсата на обосновка, що се отнася до втория изтъкнат от Съвета мотив по отношение на жалбоподателя (вж. точка 101 по-горе), проверката следва да се ограничи до обосноваността на първия, третия, четвъртия и петия изтъкнат мотив.

107

Що се отнася до първия мотив, вече е установено, че иранската държава не притежава 94 % от капитала на жалбоподателя, а е само миноритарен акционер. Следователно този мотив се основава на погрешна фактическа констатация, що се отнася до Решение 2010/413 и до Регламент за изпълнение № 668/2010.

108

Впрочем обстоятелството, че иранската държава притежава част от капитала на жалбоподателя, само по себе си не предполага, че последният подпомага ядреното разпространение. Следователно първият изтъкнат от Съвета мотив не обосновава приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя на основание на твърдяното подпомагане на ядреното разпространение от негова страна.

109

Що се отнася до четвъртия мотив, жалбоподателят оспорва твърдението, че е предоставял услуги на Mesbah Energy Company. Съветът пък не представя нито едно доказателство или каквато и да било информация, за да установи действителното предоставяне на такива услуги или дори че жалбоподателят е знаел за участието на Mesbah Energy Company, което все още не е било обхванато от ограничителни мерки през 2003 г., в ядреното разпространение. Ето защо следва да се приеме, че четвъртият мотив също не обосновава приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя.

110

Същото важи и за петия мотив, при условие че е засегната законосъобразността на Решение 2011/783, на Регламент за изпълнение № 1245/2011 и на Регламент № 267/2012. Всъщност от своя страна жалбоподателят твърди, че не е предоставял финансови услуги на Sanam Industria Group след приемането на ограничителни мерки срещу последната, а Съветът не представя никакви доказателства, за да установи противоположното твърдение или да докаже, че жалбоподателят е знаел за участието на Sanam Industria Group в ядрено разпространение дори преди приемането на ограничителните мерки срещу последната.

111

Що се отнася, на последно място, до третия мотив, жалбоподателят не оспорва, че DIO и IEI участват в ядреното разпространение. Той не оспорва и че е обработвал акредитиви на тези две образувания.

112

Жалбоподателят обаче оспорва, че услугите, които е предоставил на DIO и IEI, обосновават приемането на ограничителни мерки срещу него. В това отношение той поддържа по същество, че посочените услуги представляват рутинни банкови услуги, предоставяни в миналото в контекста на обработката на акредитиви при износ, издадени от трети банки, и че тези услуги не се отнасят към сделки, свързани с ядреното разпространение.

113

За да провери основателността на тези доводи, Общият съд е поискал от Съвета да му представи подробна информация относно акредитивите, обработвани от жалбоподателя за DIO и IEI.

114

Съветът не е представил доказателства в отговор на искането на Общия съд. Съветът твърди в това отношение, че жалбоподателят също не е представил такива доказателства, въпреки че е можел и е бил длъжен да направи това.

115

Този довод не може да се приеме. Както личи от цитираната в точка 105 по-горе съдебна практика, не образуванието, срещу което са приети ограничителните мерки, а Съветът е длъжен в случай на спор да представи доказателствата и информацията, на които се е основал за приемането на посочените мерки. В настоящия случай, доколкото се е основал на специфични акредитиви, обработени от жалбоподателя за DIO и IEI, Съветът трябва да представи на Общия съд подробна информация във връзка с тези акредитиви.

116

При тези обстоятелства невъзможността да се провери основателността на твърдението на жалбоподателя, че услугите, които е предоставил на DIO и IEI, не обосновават приемането на ограничителни мерки срещу него, не може да се тълкува в негова вреда. Напротив, тъй като тази невъзможност се дължи на неизпълнението от страна на Съвета на задължението му да представи релевантните доказателства и информация, второто правно основание следва да се приеме.

117

С оглед на всички гореизложени обстоятелства обжалваните актове трябва да се отменят, доколкото се отнасят до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглежда третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

118

Що се отнася до действието във времето на отмяната на обжалваните актове, първо, следва да се отбележи, че вследствие на отмяната на Регламент № 423/2007, осъществена с Регламент № 961/2010, Регламент за изпълнение № 668/2010, който изменя списъка в приложение V към Регламент № 423/2007, вече не поражда правно действие. По същия начин Регламент № 961/2010, изменен с Регламент за изпълнение № 1245/2011, е отменен на свой ред от Регламент № 267/2012. Следователно отмяната на Регламент за изпълнение № 668/2010, на Регламент № 961/2010 и на Регламент за изпълнение № 1245/2011 се отнася само до действието, което тези актове са произвели между влизането им в сила и тяхната отмяна.

119

Що се отнася, на следващо място, до Регламент № 267/2012, трябва да се напомни, че по силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в отклонение от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, с които даден регламент се обявява за недействителен, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или — ако в този срок е подадена жалба — от момента на отхвърлянето на последната (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 16 септември 2011 г. по дело Kadio Morokro/Съвет, T-316/11, непубликувано в Сборника, точка 38).

120

В това отношение жалбоподателят се позовава на Определение по дело Akhras/Съвет, точка 23 по-горе, и твърди, че по отношение на него Регламент № 267/2012 се явява решение, прието под формата на регламент, а не като истински регламент. Следователно член 60, втора алинея от Статута не бил приложим в настоящия случай.

121

Този довод не може да се приеме.

122

Всъщност, от една страна, в точка 29 от Определение по дело Akhras/Съвет, точка 23 по-горе, председателят на Съда не разглежда подробно приложимостта на член 60, втора алинея от Статута към регламентите за налагане на ограничителни мерки, тъй като само установява, че макар представените от жалбоподателя по дело C-110/12 P(R) доводи в това отношение да не изглеждат „неоснователни“, те все пак са неотносими.

123

От друга страна обаче, с оглед на практиката на Съда следва да се приеме, че Регламент № 267/2012, включително приложение IX към него, има характера на регламент, тъй като член 51, втора алинея от него предвижда, че той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което отговаря на разпоредбата на член 288 ДФЕС относно действието на регламентите (вж. по аналогия Решение на Съда от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C-548/09 P, Сборник, стр. I-11381, точка 45).

124

Ето защо член 60, втора алинея от Статута на Съда е приложим в настоящия случай.

125

При тези обстоятелства Съветът разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът за отдалеченост от десет дни, считано от момента на съобщаване на настоящото решение, за да поправи установените нарушения, като евентуално приеме нови ограничителни мерки срещу жалбоподателя. В случая опасността да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на наложените с Регламент № 961/2010 ограничителни мерки не изглежда достатъчно голяма, предвид същественото отражение на тези мерки върху правата и свободите на жалбоподателя, за да обоснове запазването на последиците на посочения регламент спрямо жалбоподателя за период, който превишава предвидения в член 60, втора алинея от Статута на Съда (вж. по аналогия Решение по дело Kadio Morokro/Съвет, точка 119 по-горе, точка 38).

126

Накрая, що се отнася до действието във времето на отмяната на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 и с Решение 2011/783, следва да се напомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може, ако счете за необходимо, да определи последиците на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. В случая обстоятелството, че отмяната на Регламент № 267/2012 и отмяната на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 и с Решение 2011/783, пораждат действие на различни дати, би могло сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта се налагат идентични мерки по отношение на жалбоподателя. Следователно за жалбоподателя действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 и с Решение 2011/783, трябва да се запази до момента, в който отмяната на Регламент № 267/2012 породи действие (вж. по аналогия Решение по дело Kadio Morokro/Съвет, точка 119 по-горе, точка 39).

127

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът по същество е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските в съответствие с исканията на жалбоподателя.

128

Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от същия правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

реши: