EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62009CC0437
Opinion of Mr Advocate General Mengozzi delivered on 11 November 2010.#AG2R Prévoyance v Beaudout Père et Fils SARL.#Reference for a preliminary ruling: Tribunal de grande instance de Périgueux - France.#Competition - Articles 101 TFEU, 102 TFEU and 106 TFEU - Scheme for supplementary reimbursement of healthcare costs - Collective agreement - Compulsory affiliation to a specific insuring body - Express exclusion of any possibility of exemption from affiliation - Concept of an undertaking.#Case C-437/09.
Заключение на генералния адвокат Mengozzi представено на11 ноември 2010 г.
AG2R Prévoyance срещу Beaudout Père et Fils SARL.
Искане за преюдициално заключение: Tribunal de grande instance de Périgueux - Франция.
Конкуренция - Членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС - Схема за допълнително възстановяване на медицински разходи - Колективен трудов договор - Задължително осигуряване в определена осигурителна организация - Изрично изключване на всякаква възможност за освобождаване от осигуряване - Понятие за предприятие.
Дело C-437/09.
Заключение на генералния адвокат Mengozzi представено на11 ноември 2010 г.
AG2R Prévoyance срещу Beaudout Père et Fils SARL.
Искане за преюдициално заключение: Tribunal de grande instance de Périgueux - Франция.
Конкуренция - Членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС - Схема за допълнително възстановяване на медицински разходи - Колективен трудов договор - Задължително осигуряване в определена осигурителна организация - Изрично изключване на всякаква възможност за освобождаване от осигуряване - Понятие за предприятие.
Дело C-437/09.
Сборник съдебна практика 2011 I-00973
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2010:676
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. MENGOZZI
представено на 11 ноември 2010 година(1)
Дело C‑437/09
AG2R Prévoyance
срещу
Beaudout Père et Fils SARL
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de grande instance de Périgueux (Франция)
„Конкуренция — Членове 10 ЕО, 81 ЕО, 82 ЕО и 86 ЕО — Допълнително здравно осигуряване — Законово задължение за осигуряване на всички предприятия от даден професионален сектор в определена осигурителна организация — Изрично изключване на всякаква възможност за освобождаване от осигуряване — Понятие за предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО — Злоупотреба с господстващо положение — Изключително право — Услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО“
I – Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване, което по същество се отнася до тълкуването на членове 81 ЕО, 82 ЕО и 86 ЕО, е повдигнато в рамките на спор между осигурителната институция AG2R Prévoyance (наричана по-нататък „AG2R“) и занаятчийското предприятие за печива „Beaudout Рère et Fils“ SARL (наричано по-нататък „Beaudout“) относно отказа на последното да се присъедини към допълнителната задължителна схема за възстановяване на медицинските разходи, предлагана от AG2R за занаятчийския сектор на пекарството във Франция(2).
2. Въпреки че това дело се вписва в контекста на относително богатата съдебна практика по въпросите на приложимостта на правилата на Договора относно конкуренцията по отношение на организации, натоварени с управлението на схеми за социална закрила, основният интерес, който произтича от него, според мен се крие в уточненията, които то може да внесе при тълкуването на понятието за предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
II – Правна уредба
А – Френското законодателство
3. Във Франция възстановяването на разходите, направени поради болест или злополука, се поема частично от основната схема за социално осигуряване. Частта от разходите, която остава в тежест на осигуреното лице, може да бъде частично възстановена от допълнителна здравна осигуровка. Около 93 % от населението на Франция ползва допълнителна здравна осигуровка(3).
4. Подобно допълнително осигуряване на работниците от даден професионален сектор може да се предвиди със споразумение или колективен трудов договор, подписани между представителите на работодателите и работниците в съответствие с член L. 911‑1 от Кодекса за социално осигуряване.
5. Член L. 912‑1 от същия кодекс урежда механизма за допълнителното задължително здравно осигуряване. Този член посочва, че когато в отрасловите или междуотрасловите споразумения, посочени в член L 911‑1, се предвижда взаимно застраховане на рисковете, чието покриване те уреждат с помощта на една или няколко от организациите, упоменати в член 1 от Закон № 89‑1009 от 31 декември 1989 г. за разширяване на правата, предоставени на осигурените лица срещу някои рискове, или с помощта на една или няколко от институциите по член L. 370‑1 от Кодекса за застраховането, по които следователно задължително стават страни предприятията, попадащи в приложното поле на тези споразумения, в тях се съдържа разпоредба, която определя при какви условия и на какъв период от време могат да се преразглеждат правилата относно уредбата на взаимното застраховане на рисковете. Периодът, през който се извършва преразглеждането, не може да надвишава 5 години.
6. Член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване уточнява също, че когато споразуменията, упоменати в първата алинея, се прилагат по отношение на предприятие, което преди датата на влизането им в сила е станало страна или е подписало договор с организация, различна от предвидената в тях за еквивалентното осигуряване на същите рискове, приложение намират разпоредбите на член L. 132‑23, втора алинея от Кодекса на труда.
7. Член L. 132‑23, втора алинея от Кодекса на труда уточнява, че когато след сключването на действащите колективни трудови договори или договорени споразумения, в предприятието започнат да се прилагат браншови колективни трудови договори, отраслови или междуотраслови споразумения, разпоредбите на колективните трудови договори или на споразуменията се привеждат в съответствие с тях.
8. Съгласно член 1 от Закон № 89‑1009, съответно изменен със Закон № 94‑678 от 8 август 1994 г., на който се позовава член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителни дейности могат да осъществяват единствено застрахователни дружества, осигурителни институции по Кодекса за социално осигуряване или Кодекса за селските райони и взаимозастрахователни организации.
9. Осигурителните институции се уреждат с дял 3 в рамките на книга IX от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно член L. 931‑1 от него тези институции са юридически лица на частното право с нестопанска цел, управлявани на паритетни начала от присъединили се членове (предприятията, сключили договор с тази организация) и членове участници (осигурени работници и бивши работници на присъединилите се членове). Предметът им на дейност включва покриване на рисковете от физическо увреждане, свързани със злополука и болест. Членове L. 931‑4—L. 932‑5 от Кодекса за социално осигуряване уреждат учредяването, начина на функциониране, прекратяването на осигурителните институции, както и дейностите, които те са оправомощени да извършват. По-специално тези институции трябва да бъдат одобрени от националния орган за финансов надзор(4) и им се налагат задължения за поддържането на обезпечаване със средства(5) и на определена граница на платежоспособност(6).
Б – Допълнителното споразумение към националния колективен трудов договор
10. На 24 април 2006 г. съсловната организация на работодателите — собственици на пекарни, и различни профсъюзни организации на работниците в сектора сключват допълнително споразумение към националния колективен трудов договор, което обхваща занаятчийските предприятия на пекарите и сладкарите от 19 март 1978 г. (наричан по-нататък „националният колективен трудов договор“), с което се въвежда схема „за допълнително възстановяване на медицинските разходи“ в занаятчийския сектор на пекарството (наричано по-нататък „допълнителното споразумение“).
11. Това допълнително споразумение се прилага за всички предприятия, попадащи в приложното поле на националния колективен трудов договор, и се въвежда в полза на всички техни работници, които имат стаж от поне един месец в едно и също предприятие. Съгласно уводните разпоредби на допълнителното споразумение то по-специално има за цел взаимното застраховане на рисковете в отрасъла, което, от една страна, позволява да се преодолеят трудностите, които някои, обикновено малки, предприятия от отрасъла изпитват при въвеждането на допълнителна социална закрила, и от друга страна, осигурява достъп до колективните права без оглед по-специално на възрастта или здравословното състояние.
12. Съгласно член 4 от допълнителното споразумение допълнителната схема покрива всички текущи действия и разходи в рамките на периода на покритие, за които е извършено възстановяване, и индивидуално авансово плащане по основната схема за социално осигуряване на основание законодателството относно рисковете „болест“, „трудова злополука/професионална болест“ и „майчинство“, както и действията и разходите, които не се поемат в рамките на последната, упоменати изрично в таблицата, описваща правата на осигурените лица, приложена към допълнителното споразумение(7).
13. Съгласно член 5 от допълнителното споразумение вноската за 2007 г. и 2008 г. е 40 EUR месечно за всеки работник в рамките на общата схема(8). Тази вноска, която подлежи на преразглеждане след втората година от прилагането на схемата, се поема наполовина от работодателя.
14. Съгласно член 13 от допълнителното споразумение AG2R е определена за осигурителна организация по допълнителната схема, за нея се прилага Кодекса за социално осигуряване в качеството ѝ на осигурителна институция и дейността ѝ попада в правомощията на контролния орган за застраховане и взаимно застраховане. Този член уточнява също, че условията във връзка с уредбата на взаимното застраховане в рамките на схемата се преразглеждат на заседание на националната отраслова паритетна комисия в срок от пет години след датата на влизане в сила на допълнителното споразумение.
15. Член 14 от допълнителното споразумение, наречен „миграционна клауза“, закрепва задължителния характер на присъединяването към допълнителната схема за възстановяване на медицинските разходи след датата на влизане в сила на допълнителното споразумение. Този член разпорежда, че обвързващият характер на присъединяването се отнася и за предприятията, които вече са сключили договор за допълнително здравно осигуряване с друга осигурителна организация при идентични или по-големи от определените в допълнителното споразумение права.
16. В съответствие с член 16 от допълнителното споразумение същото влиза в сила на 1 януари 2007 г.
17. С наредба от 16 октомври 2006 г.(9) в резултат от искания за разширяване на обхвата му, представени от организациите, подписали допълнителното споразумение, министърът на труда, социалното сближаване и жилищното настаняване разширява действието и санкциите, предвидени в допълнителното споразумение, по отношение на всички занаятчийски пекарни и сладкарски предприятия, установени на територията на страната, като прави неговите разпоредби задължителни.
III – Обстоятелствата в основата на спора по главното производство и преюдициалният въпрос
18. От 10 октомври 2006 г. Beaudout ползва допълнително здравно осигуряване в застрахователно дружество ABELA.
19. Тъй като отказва да се присъедини към схемата на AG2R, последната предявява иск срещу него пред Tribunal de grande instance de Périgueux, който да разпореди на Beaudout да уреди присъединяването му и да заплати вноските за изминалия период след датата на влизане в сила на допълнителното споразумение, а именно след 1 януари 2007 г.
20. С насрещен иск Beaudout оспорва законосъобразността на допълнителното споразумение.
21. След като отхвърля някои от доводите на Beaudout относно съвместимостта на допълнителното споразумение с националното право, запитващата юрисдикция прави опит да съпостави положението по висящото пред нея дело с онова, по което е постановено Решение на Съда от 21 септември 1999 г. по дело Albany(10).
22. Тъй като констатира, че за разлика от разглеждания в Решение по дело Albany, посочено по-горе, пенсионен фонд, при който осигуряването е задължително, но с възможност за освобождаване в определени случаи, съгласно тълкуването на член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, както и на член 14 от допълнителното споразумение не е възможно никакво освобождаване, запитващата юрисдикция приема, че посоченото по-горе Решение по дело Albany не би могло да се приложи по аналогия към представените пред нея факти. Запитващата юрисдикция отбелязва още, че AG2R „изглежда заема господстващо положение в съответния сектор на пекарството и сладкарството и […] явно не е в състояние да удовлетвори търсенето на пазара за този вид дейност[и]“.
23. Поради това Tribunal de grande instance de Périgueux (Франция) спира производството и отправя на Съда следния преюдициален въпрос:
„[У]редбата на механизъм за задължително осигуряване в допълнителна здравноосигурителна схема, предвидена в член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, и допълнителното споразумение, което публичните власти са направили задължително по искане на представителните организации на работодателите и работниците от определен сектор и което предвижда осигуряване само в една организация, определена да управлява допълнителна здравноосигурителна схема, без каквато и да е възможност за предприятията от съответния сектор да бъдат освободени от осигуряване съответстват ли на разпоредбите на членове 81 ЕО и 82 ЕО или могат да доведат до злоупотреба с господстващо положение от страна на определената организация[?]“
IV – Производството пред Съда
24. В съответствие с член 23 от Статута на Съда страните в главното производство, германското и френското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища.
25. Посочените заинтересувани страни, както и белгийското правителство, са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 септември 2010 г., с изключение на германското правителство, което не посочва процесуален представител за съдебното заседание.
V – Анализ
А – Предварителни бележки
26. От текста на преюдициалния въпрос, който очертава условията, при които е поставен, е видно, че уредбата на механизма за задължително осигуряване в рамките на разглежданата по главното производство допълнителна здравноосигурителна схема, която произтича от френската законова и подзаконова уредба, не дава никаква възможност за освобождаване от осигуряване на предприятията от занаятчийския сектор на пекарството и сладкарството във Франция.
27. Въз основа на тази предпоставка ще формулирам следните две групи бележки, които съответно се отнасят до националното право и до правото на Съюза.
28. Относно наблюденията, свързани с националното право, от положението, припомнено в точка 26 от настоящото заключение, от което изхожда запитващата юрисдикция, следва, че по всяка вероятност, в съответствие с доводите, изтъкнати пред нея от AG2R, тази юрисдикция счита, че посоченото в член L. 132‑23, втора алинея от Кодекса на труда адаптиране на колективните трудови договори или на споразуменията, предхождащи присъединяването към механизъм за задължително осигуряване като разглеждания в спора по главното производство, трябва да се тълкува в смисъл, че задължава предприятията от занаятчийския сектор на пекарството и сладкарството във Франция да се откажат от предходното осигурително покритие, а следователно и да приложат миграционната клауза, предвидена в допълнителното споразумение, като се осигурят в AG2R(11).
29. Освен това запитващата юрисдикция, изглежда, приема също, че посоченото задължение, наложено на предприятията от съответния сектор, е валидно в националното право не само когато предходните колективни трудови договори или предходните споразумения осигуряват същите рискове на еквивалентно равнище по смисъла на член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, а и когато евентуално предлаганото покритие е по-голямо(12). Разбира се, Съдът не следва да обсъжда възприетото макар и имплицитно от запитващата юрисдикция тълкуване на националното право.
30. Що се отнася до бележките относно правото на Съюза, въпреки че запитващата юрисдикция свежда преюдициалния си въпрос до тълкуването на членове 81 ЕО и 82 ЕО, изричното позоваване на френската законова и подзаконова уредба, включително в самия текст на въпроса, според мен трябва да накара Съда да включи в разглеждането и в отговора на този въпрос и членове 10 ЕО и 86 ЕО.
31. Всъщност няма дори сянка от съмнение, че запитващата юрисдикция следва да прецени не само поведението на предприятието по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, а също и най-вече съвместимостта с посочените членове на законовите и подзаконови мерки, приети от държавата членка, например на член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване и на Наредбата на министъра, с която действието на допълнителното споразумение се разпростира по отношение на всички френски занаятчийски предприятия от сектора на пекарството и сладкарството.
32. Действително, от една страна, член 10 ЕО във връзка с член 81 ЕО налага на държавите членки задължението да не приемат или запазват в сила дори законови или подзаконови мерки, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията(13). От друга страна, член 86, параграф 1 ЕО задължава по-специално държавите членки да не постановяват, нито да запазват в сила каквато и да било мярка, противоречаща на правилата на Договора, по отношение на предприятията, на които са предоставили специални или изключителни права, и следователно им забранява да създават предпоставки за злоупотреба от страна на тези предприятия с господстващото им положение по смисъла на член 82 ЕО.
33. Впрочем няма никаква пречка за Съда да предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни на националния съд, без последният изрично да се е позовал на тях в акта за преюдициално запитване, с оглед по-специално на мотивите на акта на запитващата юрисдикция и като се вземе предвид предметът на спора(14).
34. В случая от мотивите на акта за запитване е видно, че националната юрисдикция трябва да установи дали, на първо място, уредбата на задължително осигуряване в рамките на допълнителна здравноосигурителна схема, както тя произтича от член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с член 14 от допълнителното споразумение, е в противоречие с членове 10 ЕО и 81 ЕО, и на второ място, дали се оказва, че организация като AG2R, в която предприятията в рамките на определена територия и от определен отрасъл на дейност са задължени да се осигуряват без възможност за освобождаване поради изключителното право, което ѝ е предоставено, злоупотребява с господстващото си положение.
35. При това положение, след като отправеният въпрос се преформулира по този начин, както произтича от мотивите на акта за запитване, той ще бъде разгледан във всяка от двете току-що очертани съставящи го части.
Б – По тълкуването на членове 10 ЕО и 81 ЕО в контекста на уредбата на задължителното осигуряване в допълнителна задължителна здравноосигурителна схема
36. Подобно на заинтересуваните страни, представили становища пред Съда, с изключение на Beaudout, считам, че споразумение като това по главното производство, както и актът, с който действието му се разпростира по отношение на всички пекари занаятчии във Франция, не попадат в приложното поле на членове 10 ЕО и 81 ЕО.
37. В това отношение е важно, на първо място, да се напомни, че в решенията си по дело Albany, по дело Brentjens’ и по дело Drijvende Bokken, посочени по-горе, Съдът постановява, че въз основа на тълкуване на разпоредбите на Договора, разгледани в тяхната цялост, което тълкуване е от полза и е последователно, трябва да се счита, че споразуменията, сключени в рамките на колективни преговори между социални партньори, които преследват цели на социалната политика, трябва поради естеството и предмета си да не попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (впоследствие член 81, параграф 1 ЕО)(15).
38. В случая обаче във връзка с естеството на разглежданото в главното производство споразумение следва да се приеме, че той е сключен под формата на допълнително споразумение към колективен трудов договор и е резултат от колективни преговори между представителните организации на работодателите и на работниците.
39. Що се отнася до предмета му, също както при споразумението, разгледано в делото, по което е постановено Решение Van der Woude(16), споразумението по главното производство въвежда допълнителна здравноосигурителна схема в занаятчийския отрасъл на пекарството, която допринася за подобряване условията на труд на работниците, като не само им гарантира необходимите средства за посрещане на разходи при болест, но и намалява разходите, които при липсата на колективен трудов договор би трябвало да се поемат от самите тях. Във връзка с последното напомням, че по силата на допълнителното споразумение вноските, направени от работниците, се определят предварително, независимо от предоставените обезщетения, като половината от тях се поемат от работодателите.
40. На второ място, обстоятелството, че разглежданото по главното производство споразумение не предвижда никакво освобождаване от осигуряване в рамките на допълнителната схема, която въвежда, според мен не се отразява върху неприложимостта на забраната, установена в член 81, параграф 1 ЕО, тъй като липсата на подобна разпоредба не променя нито естеството, нито предмета на разглежданото по главното производство споразумение.
41. Освен това ще отбележа, че в посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken, които се отнасят до задължителното осигуряване на предприятията от даден отрасъл на дейност в рамките на допълнителна пенсионна схема, съпътствана от възможност за освобождаване, в рамките на тълкуването, което възприема на член 81, параграф 1 ЕО, Съдът не придава особено значение на освобождаването от осигуряване.
42. В Решение по дело Van der Woude, посочено по-горе, Съдът също не счита, че трябва да промени извода относно естеството и предмета на споразумението, сключено между социалните партньори, въпреки че по делото се разглежда колективен трудов договор, който задължава работодателите от даден сектор да правят допълнителни здравноосигурителни вноски в определена осигурителна организация, без следователно да има възможност за освобождаване от осигуряването в тази организация или в определения от нея застраховател(17).
43. Изхождайки единствено от изследването на естеството и предмета на съответните споразумения, по този въпрос Съдът следователно ясно се отклонява от заключението на генерален адвокат Jacobs — по делата, по които са постановени посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken, — който приема, не без известни резерви, че единствено колективните трудови договори, които се отнасят до самата същност на колективните преговори, например до заплатите и условията на труд, и които не засягат (пряко) трети лица или пазари извън споразумението, могат да избегнат забраната, установена с член 81, параграф 1 ЕО(18). От тази гледна точка генерален адвокат Jacobs счита, че липсата в колективния трудов договор по делата, по които са постановени посочените по-горе решения на реален ефект на изключване на останалите застрахователи, освен определения от социалните партньори пенсионен фонд, по-специално поради наличието на клауза за освобождаване от осигуряване, позволява извеждане на споменатия колективен трудов договор от приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО(19). От своя страна, задължителното осигуряване, дължащо се на действията на нидерландския министър, представлява отделен въпрос, който следва да се прецени самостоятелно.
44. Следователно има основания да се приеме, както предлага Комисията в писменото си становище, че за да се определи дали колективен трудов договор, който въвежда допълнителна здравноосигурителна схема заедно със задължение за осигуряване в нея, попада под действието на член 81, параграф 1 ЕО, практиката на Съда не придава никакво значение на характеристиките на това задължително осигуряване, въпреки че то произтича от самия колективен трудов договор.
45. От това следва, че за да се прецени дали разглежданото споразумение попада под забраната по член 81, параграф 1 ЕО, по настоящото дело изобщо не се налага да се изследва въпросът дали задължителното осигуряване произтича единствено от член 14 на допълнителното споразумение или от съвместното прилагане на тази разпоредба и на член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване.
46. Накрая, на трето място, що се отнася до решението на публичните органи от 16 октомври 2006 г. по искане на социалните партньори разглежданото по главното производство споразумение да обхване всички предприятия от съответния отрасъл на дейност, като стане задължително за тях, отново от посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken следва, че не би могло да се счита, че подобно решение налага или благоприятства създаването на картели в разрез с член 81 ЕО или че усилва действието им в нарушение на членове 10 ЕО и 81 ЕО, тъй като, както по-специално вече отбелязах, този вид споразумения между социалните партньори не попада под действието на забраната, установена с последния посочен член(20). Следователно държавите членки са свободни да направят това споразумение задължително за лицата, които не са обвързани с установените в него положения(21).
47. Поради това предлагам на първата част от преюдициалния въпрос да се отговори в смисъл, че от една страна, уредбата на механизъм за осигуряване в рамките на допълнителна здравноосигурителна схема, която предвижда осигуряване само в една организация без никаква възможност съответните предприятия да бъдат освободени от него, не попада под действието на забраната по член 81, параграф 1 ЕО и от друга страна, че членове 10 ЕО и 81 ЕО допускат решение на публичните органи, постановено по искане на представителните организации на работодателите и работниците от определен сектор на дейност, да се направи задължително споразумение, сключено в резултат на колективни преговори, което предвижда осигуряването в рамките на допълнителна здравноосигурителна схема за всички предприятия от съответния сектор.
В – По тълкуването на членове 82 ЕО и 86 ЕО в контекста на предоставянето на изключително право на организацията, на която е възложено управлението на допълнителната здравноосигурителна схема без възможност за освобождаване от осигуряването, и на евентуалната злоупотреба с господстващо положение
48. Изключението от прилагането на забраната, предвидена в член 81, параграф 1 ЕО, което произтича от току-що направения анализ на практиката на Съда, не се отнася за член 82 ЕО.
49. В този смисъл, въпреки че в посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken, както и в Решение по дело Pavlov и др.(22) Съдът стига до извода относно неприложимостта на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана по отношение на разглежданите по тези дела споразумения поради тяхното естество и предмет, той все пак приема, че фондовете, на които е възложено управлението на допълнителните пенсионни схеми, установени по силата на тези споразумения, представляват предприятия по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията, които предприятия разполагат с изключително право, осигуряващо им господстващо положение в съществена част от общия пазар по смисъла на член 82 ЕО, но на същите е възложено управлението на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО(23).
50. Следователно, за да се даде полезен отговор на втората част от въпроса, произтичащ от запитването на Tribunal de grande instance de Périgueux, следва с оглед на материалите по делото да се провери дали организацията, на която е възложено управлението на допълнителната здравноосигурителна схема по главното производство, представлява предприятие по-специално по смисъла на член 82 ЕО, годно да заеме господстващо положение, с което да злоупотреби, без да са налице условията за прилагането на член 86, параграф 2 ЕО.
1. Относно качеството на предприятие по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията на организация като AG2R, управляваща допълнителна здравноосигурителна схема
51. Във връзка с качеството на предприятие на AG2R изглежда запитващата юрисдикция приема, че тази организация притежава всички негови характеристики, позовавайки се по аналогия на релевантните части от мотивите на посоченото по-горе Решение по дело Albany.
52. Заинтересуваните страни, представили становища пред Съда, обаче нямат единно мнение по този въпрос. Докато страните по спора в главното производство не поставят под съмнение качеството на предприятие на AG2R, германското правителство счита, че запитващата юрисдикция не представя достатъчно данни, за да се отговори на този въпрос. От своя страна, френското правителство твърди, че запитващата юрисдикция не е проверила надлежно качеството на предприятие на AG2R, и освен това изтъква, че предвид различията между допълнителната здравноосигурителна схема, която е възложена на тази организация, и пенсионния фонд, разглеждан по делото, по което е постановено посоченото по-горе Решение Albany, само запознаването с текста на това решение не дава възможност AG2R да се окачестви като предприятие по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията. Накрая, макар и умерена, Комисията в основни линии счита, че извън конкретния анализ на допълнителната здравноосигурителна схема, поверена на AG2R с допълнителното споразумение по главното производство — въз основа на който изглежда е трудно да се направи окончателен извод с оглед на изведените в практиката на Съда критерии, — следва да се вземе под внимание общата правна рамка, в която се вписват осигурителните дейности във Франция, от която би следвало да се изведе, че организация като AG2R предлага услугите си в конкуренция със застрахователни дружества и поради това отговаря на квалификацията „предприятие“ по смисъла на член 82 ЕО.
53. Въпреки че от своя страна, поради изложените по-долу причини споделям като цяло същината на анализа по този въпрос, изложен от Комисията в писменото ѝ становище, както и в съдебното заседание, разминаващите се позиции на заинтересуваните страни според мен повдигат общ процесуален проблем, а именно относно възможността пред Съда да се възобнови обсъждането на правната квалификация на фактите (а не на тяхната преценка)(24), извършена от запитващата юрисдикция.
54. В това отношение напомням, че запитващата юрисдикция — вероятно предвид съвпадането на доводите на страните по главното производство по този въпрос — не изразява никакво съмнение относно квалификацията на AG2R като предприятие по смисъла на член 82 ЕО.
55. Ето защо при тези обстоятелства би могло да се твърди, че запитващата юрисдикция е разрешила този въпрос — което изяснява защо тя представя съвсем малко фактически и правни съображения, обосноваващи тази квалификация, — поради което към Съда не са отправени въпроси в това отношение, тъй като за целите на настоящото производство отговорът на този въпрос трябва да се приеме за безспорен(25).
56. Обратно, както изглежда смятат френското правителство и Комисията, би могло да се приеме, че правното квалифициране не би трябвало да лишава Съда от задачата да предостави насоки за тълкуване на правото на Съюза, позволяващи да се обори или потвърди подобна правна квалификация, особено когато — както по главното производство — това квалифициране (дали е налице предприятие по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията) представлява условие за прилагането на правните норми на Съюза (членове 82 ЕО и 86 ЕО), чието тълкуване е поискано от запитващата юрисдикция.
57. Според мен трябва да се отдаде предпочитание на второто посочено разрешение. Действително не само Съдът не би могъл да бъде обвързан от тълкуването на правото на Съюза, възприето от национална юрисдикция в рамките на преюдициално запитване(26), но и по принцип той не би трябвало да се откаже да прецени доколко извършената от националния съд правна квалификация на правно понятие на Съюза е точна, в случая на понятието предприятие по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията.
58. След разглеждането на тези процесуални съображения е важно да се напомни, че в контекста на правото в областта на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране(27). В това отношение Съдът определя икономическата дейност като всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар(28).
59. В областта на социалното осигуряване Съдът извежда два главни критерия, които позволяват да се провери дали по естеството си дейността, която упражняват организациите, на които са поверени съответните схеми, е икономическа или не. От една страна, Съдът изследва дали схемата прилага принципа на солидарност, а от друга — до каква степен тя подлежи на контрол от държавата(29). В случай че схемата прилага принципа на солидарност и е под контрола на държавата, се счита, че организацията, на която същата е поверена, не упражнява икономическа дейност, поради което не попада в приложното поле на членове 81 ЕО и 82 ЕО.
60. В този смисъл Съдът постановява, че някои организации, на които са поверени законоустановените схеми за осигуряване при болест и старост, които единствено прилагат закона и нямат никаква възможност да влияят на размера на вноските, усвояването на средствата и определянето на нивото на обезщетенията, упражняват дейност, основана на принципа на национална солидарност, която е лишена от всякаква стопанска цел(30).
61. Съдът също така постановява, че липсата на пряка връзка между направените от осигурените лица вноски и обезщетенията, изплатени от организацията, на която е поверена законоустановената схема за осигуряване на риска от трудова злополука, както и определените по размер от държавата обезщетения и вноски са основания да се приеме, че тази организация изпълнява изключително социална, а не икономическа по характера си функция(31).
62. Обратно, в случаите, когато се разглеждат схеми, допълващи основната схема, включително когато тези схеми носят част от характеристиките на схемите, които изпълняват изключително социална функция(32), се приема, че организациите, на които е възложено тяхното управление, са предприятия по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията.
63. В този смисъл в Решение по дело Fédération française des sociétés d’assurance и др., посочено по-горе, Съдът приема, че организация с нестопанска цел, която управлява факултативна пенсионноосигурителна схема, допълваща основната задължителна схема, основана на принципа за капитализация, по която обезщетенията зависят единствено от размера на вноските, притежава характеристиките на предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО. В това отношение е важно да се отбележи, че нито преследването на цел от социален характер, нито изискванията за солидарност, сред които независимостта на вноските от риска, без предварителен подбор на осигурените лица, нито останалите правила, по-специално относно ограниченията, наложени на организацията, която управлява схемата, при осъществяването на инвестиции, се считат за толкова важни, че да отнемат икономическия характер на дейността на съответната организация(33).
64. По същия начин в Решение по дело Albany, посочено по-горе, което — ще напомня — се отнася за секторен фонд за допълнително пенсионно осигуряване с нестопанска цел, действащ по системата на задължително осигуряване и прилагащ механизма на солидарност при определяне на размера на вноските и нивото на обезщетенията, Съдът отбелязва, че самият фонд определя размера на вноските, както и на обезщетенията, действа на принципа за капитализация и подлежи на контрол от страна на камарата на застрахователите, подобно на застрахователните дружества. Освен това Съдът отбелязва, че при определени обстоятелства този секторен пенсионен фонд е задължен или има възможност да освобождава предприятията от осигуряване, което означава, че той извършва икономическа дейност в конкуренция със застрахователните дружества(34).
65. Какви изводи може да се направят от тази съдебна практика с оглед на настоящото дело?
66. На първо място, Съдът, изглежда, провежда ясно разграничение между, от една страна, законоустановените схеми, наречени основни, като винаги до момента се е считало, че управляващите ги организации не извършват икономическа дейност, и от друга страна, допълнителните, факултативни или превърнати в задължителни от публичните органи схеми, като различните организации, на които е възложено тяхното управление, се квалифицират като предприятия по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията.
67. На второ място, няма съмнение, че за целите на изключването на икономическия характер на определена дейност е без значение обстоятелството, че организацията, управляваща допълнителна здравноосигурителна схема като разглежданата в главното производство, не преследва никаква стопанска цел и се управлява паритетно от социалните партньори, и/или факта, че схемата, възложена на тази организация, е със социална по характер цел, което е видно по-специално от уводните разпоредби на допълнителното споразумение.
68. От друга страна, на трето място, от практиката на Съда следва, че с оглед на проверката относно степента на прилагане на принципа на солидарност решаващо значение, изглежда, има свободата, с която разполага въпросната организация при определяне на размера на вноските и стойността на предоставяните обезщетения, като държавата упражнява контрол както при определянето на организацията, така и при управлението на основните елементи от схемата(35).
69. Първо, според Съда принципът на солидарност предполага предоставените на осигуреното лице обезщетения да не са строго пропорционални на направените от него вноски(36).
70. От доказателствата по главното производство е видно, че гарантираните по допълнителната здравноосигурителна схема обезщетения са определени в списък, приложен към допълнителното споразумение, който посочва обезщетенията, предлагани в допълнение на гарантираните по задължителната основна схема за социално осигуряване. Освен това член 5 от допълнителното споразумение определя предварително един и същ размер на вноските през първите две години от функционирането на схемата за всички осигурени лица, независимо от здравословното състояние и възрастта им, а именно 40 EUR месечно за всеки работник, половината от които се внася от работодателите(37). Съгласно същия член след втората година от прилагането на схемата размерът на вноската се преразглежда от страните, подписали допълнителното споразумение, в зависимост от резултатите, постигнати от нея, и увеличението на разходите за здравеопазване, както и в зависимост от релевантната законова и подзаконова уредба.
71. Както основателно посочва Комисията в писменото си становище, между предоставените обезщетения и размера на направените вноски следователно няма пряка връзка.
72. Освен това обстоятелството, че работодателите участват наполовина в здравноосигурителната вноска на своите работници, изглежда, е израз на принципа на солидарност между работодателите и работниците, както и между работодателите в един и същ отрасъл на дейност, което е в съответствие с целта за взаимно застраховане на рисковете на отраслово равнище, за която напомнят уводните разпоредби на допълнителното споразумение. Освен това, както отбелязва френското правителство в писменото си становище, и стига това да се провери от запитващата юрисдикция, конкретният израз на принципа на солидарност изглежда се утвърждава чрез редица изменения на допълнителното споразумение, съгласно които, от една страна, правоприемниците на починал работник запазват в продължение на една година правата по колективния трудов договор, от които той се е ползвал, като съответната вноска се поема от самата схема(38), а от друга страна, уволненият работник, който може да се ползва от задължителната схема за осигуряване при безработица, запазва правата по колективния трудов договор за максимален срок от девет месеца, като тези права се финансират от вноските на предприятията и активно заетите работници, осигурявани в рамките на допълнителната здравноосигурителна схема(39). Според мен тази солидарност предполага преразпределяне на приходите в полза на лица, които в отсъствието на тази схема вероятно биха се оказали лишени от допълнително покритие предвид финансовите средства, с които разполагат, и/или на здравословното си състояние. По-нататък, стига запитващата юрисдикция да провери това, изглежда, че AG2R не разполага с никаква свобода на преценка нито при определянето или преразглеждането на размера на вноските — тъй като последните попадат единствено в правомощията на социалните партньори предвид резултатите от схемата и други, по-общи фактори, — нито относно стойността на предлаганите обезщетения.
73. Следователно според мен организацията, която управлява допълнителната здравноосигурителна схема, се намира в очевидно различно положение от това на пенсионния фонд, във връзка с който е постановено Решение по дело Albany, посочено по-горе, който — ще напомня — определя сам размера на вноските и обезщетенията.
74. Освен това, за разлика от положението в основата на последното решение, AG2R не разполага с никаква възможност да освободи от осигуряване предприятие, което вече осигурява работниците си в друга, конкурентна осигурителна организация — обстоятелство, което в посоченото по-горе Решение по дело Albany се счита, че подкрепя икономическия характер на дейността, упражнявана от съответния пенсионен фонд по това дело.
75. Следователно, що се отнася до прилагането на принципа на солидарност, положението по главното производство изглежда се доближава повече до делата, по които са постановени посочените по-горе решения по дело Poucet и Pistre, дело Cisal, дело AOK Bundesverband и др., както и по дело Kattner Stahlbau, по които с оглед на представените на Съда фактически и правни съображения за организациите, на които е възложено управлението на различните законоустановени схеми за социална закрила, се счита, че не са предприятия по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията.
76. Действително, за разлика от положението в основата на делата, по които са постановени тези четири решения, размерът на вноската, определен в рамките на допълнителната здравноосигурителна схема, разглеждана по главното производство, не зависи от доходите на осигурените лица. Тази характеристика обаче, както отбелязва Комисията в своето писмено становище, не свидетелства за по-ниско ниво на солидарност, а изглежда се обяснява по-скоро с обстоятелството, че въведената схема се състои във възстановяването на реални разходи, а не в предоставянето на заместващ доход.
77. Второ, това не променя факта, че за разлика от делата, които са в основата на посочените по-горе решения по дело Poucet и Pistre, дело Cisal, дело AOK Bundesverband и др., както и по дело Kattner Stahlbau, по-специално държавата не изпълнява никаква роля при определяне на организацията, на която се възлага управлението на допълнителната здравноосигурителна схема, и че предвид френската правна уредба организация като AG2R по-специално влиза в конкуренция със застрахователните дружества.
78. В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че когато — както по главното производство — социалните партньори избират взаимното застраховане на рискове в рамките на определен отрасъл на дейност, те изобщо не са задължени да определят осигурителна институция като AG2R, която да управлява тази схема(40). Всъщност съгласно член 1 от Закон № 89‑1009, изменен със Закон № 94‑678, на който се позовава член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните дейности могат да бъдат извършвани и от застрахователните дружества, уредени по Кодекса за застраховането, както и взаимозастрахователните фондове. При това положение, ако посочените партньори изберат да поверят управлението на допълнителната здравноосигурителна схема на осигурителна институция, това действие ще е плод на свободен избор измежду различни възможни доставчици(41). Следователно далеч не е изключено подборът на една или друга организация да се основава не само на съображения, свързани с управлението, например паритетното управление в рамките на една осигурителна институция, а също и на финансови и икономически съображения, като всички те дават основание да се приеме, че подобна организация заема позицията на доставчик на услуги спрямо социалните партньори, които по пътя на колективните преговори желаят да осигурят допълнително здравно осигуряване на работниците от даден отрасъл на дейност(42).
79. От друга страна, от релевантните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, посочени в точка 9 от настоящото заключение, е видно също, че осигурителните институции като AG2R трябва да бъдат одобрени от националния орган за финансов надзор и че са им наложени установени по силата на законови и подзаконови актове задължения относно обезпечаването със средства и поддържането на праг на платежоспособност, подобно на застрахователните дружества, включително и най-вече когато са определени да управляват допълнителна схема като разглежданата в главното производство.
80. Следователно, въпреки че допълнителната здравноосигурителна схема като разглежданата в главното производство безспорно прилага принципа на солидарност, посочените по-горе съображения според мен обосновават признаването на качеството на предприятие по смисъла на правилата на Договора относно конкуренцията на организацията, управляваща такава схема, например на осигурителна институция като AG2R.
2. Относно господстващото положение, заемано от организация, управляваща допълнителна здравноосигурителна схема, каквато е AG2R, и евентуалната злоупотреба с това положение
81. По този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали за AG2R са създадени предпоставки за злоупотреба с господстващото ѝ положение поради това, че управлява допълнителна здравноосигурителна схема, в рамките на която осигуряването е задължително, без да има възможност за освобождаване, и публичните органи разпростират действието на тази схема спрямо всички френски занаятчийски пекарни и сладкарски работилници.
82. В това отношение от посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken, както и от Решение по дело Pavlov и др. е видно, че решението на публичните органи да направят задължително осигуряването в секторен пенсионен фонд, по необходимост предполага на този фонд да се предостави изключителното право да събира и управлява направените вноски с оглед на учредяването на пенсионни осигурителни права, което означава, че при това положение фондът трябва да се счита за предприятие, на което публичните органи предоставят изключителни права по смисъла на член 90, параграф 1 от Договора ЕО (понастоящем член 86, параграф 1 ЕО)(43).
83. Тази преценка може със сигурност да се пренесе към положението по главното производство.
84. Всъщност задължителното осигуряване в рамките на допълнителната здравноосигурителна схема, разглеждана в главното производство, което според запитващата юрисдикция произтича от разпоредбите на член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване и договореностите в рамките на допълнителното споразумение, както и решението на публичните органи това осигуряване да обхване всички занаятчийски предприятия от сектора на пекарството и сладкарството във Франция, предоставят на организацията, на която е възложено управлението на такава схема, изключителното право да събира вноски с оглед на учредяването на допълнително покритие на медицинските разходи, направени от работниците в този сектор. Следователно тази организация може да се счита за предприятие, което притежава изключителни права по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО.
85. Що се отнася до заеманото от това предприятие господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, ще напомня също, че в четирите решения, посочени в точка 82 от настоящото заключение, Съдът констатира в съответствие с установената съдебна практика, че за предприятие, което разполага със законоустановен монопол върху съществена част от общия пазар, може да се счита, че заема такова господстващо положение(44).
86. Макар запитващата юрисдикция да не предоставя никаква информация по въпроса относно границите на съответния продуктов пазар, който въпрос изглежда спорен(45), все пак следва да се приеме, че по подобие на положението с пенсионните фондове, което е в основата на тези четири решения, за осигурителна институция като AG2R, която има законоустановен монопол за предоставянето на някои осигурителни услуги в определен отрасъл в дадена държава членка, а следователно и върху съществена част от общия пазар, трябва да се счита, че заема господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО(46).
87. Съдът все пак многократно постановява, че самото установяване на господстващо положение посредством предоставянето на изключителни права по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО само по себе си, не е несъвместимо с член 82 ЕО. Държавата членка нарушава забраните, уредени в посочените две разпоредби, само когато, от една страна, при самото упражняване на предоставените му изключителни права разглежданото предприятие е поставено в ситуация да злоупотребява с господстващото си положение или, от друга страна, когато тези права могат да създадат положение, при което същото предприятие е поставено в ситуация да извършва подобна злоупотреба(47).
88. В този смисъл се приема, че поведението на държава членка — която създава положение, при което предоставянето на услуги се оказва ограничено, когато предприятието, на което тя предоставя изключително право за определен пазар, очевидно не е в състояние да удовлетвори търсенето на този пазар и когато ефективното извършване на дейности на същия пазар от частни дружества става невъзможно, тъй като е оставена в сила законова разпоредба, забраняваща тези дейности, като в противен случай се предвижда нищожност на съответните договори(48) — е в нарушение на член 82, второ изречение буква б) ЕО(49) и на член 86, параграф 1 ЕО, тъй като неправомерно благоприятства ограничаването на производството и пазарите.
89. В това отношение е важно да се отбележи, че запитващата юрисдикция, изглежда, извежда явната невъзможност на AG2R да удовлетвори търсенето на пазара пряко от липсата на всякаква възможност това предприятие да освобождава от осигуряване в рамките на допълнителната здравноосигурителна схема съгласно предвиденото в член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване(50).
90. Предвид отправения до Съда въпрос, който се отнася именно до евентуалната злоупотреба с господстващо положение, изглежда съмнително на тази фактическа преценка да се придаде окончателен характер, още повече че тя не се подкрепя от никакво друго съображение.
91. Действително има вероятност някои предприятия от занаятчийския сектор на пекарството и сладкарството във Франция да са в състояние да продължат да осигуряват своите работници при други осигурителни организации, както впрочем прави Beaudout, и дори да предложат на своите работници здравно осигуряване, което да е различно от предоставеното от субекта, който управлява допълнителната схема и е определен в допълнителното споразумение.
92. Все пак невъзможността тези предприятия да поверят управлението на подобна допълнителна здравноосигурителна схема на осигурителна организация, различна от AG2R(51), или да се обърнат към друга организация, дори всяко от тях поотделно, както и ограничаването на конкуренцията, което произтича поради това, следват пряко от изключителното право, предоставено на осигурителната институция, на която е възложено управлението на тази схема(52).
93. В крайна сметка, забраната, наложена на управляващата схемата организация да освобождава от осигуряване, изглежда в съответствие както с предоставеното изключително право, така и с прилагането на висока степен на солидарност.
94. Ще отбележа впрочем, че в посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken Съдът изследва правилата за освобождаване от осигуряването в рамките на разглежданата по тези дела пенсионна схема единствено за да провери дали свободата на действие, предоставена в това отношение на пенсионния фонд, в някои случаи може да го постави в ситуация, в която той да злоупотреби с господстващото си положение(53).
95. Ще добавя, че по делата, по които са постановени тези три решения, обстоятелството, че в някои случаи Кралство Нидерландия задължава пенсионния фонд да освобождава предприятията от определен професионален сектор, които осигуряват покритие, най-малко равностойно на това, което работниците биха получили, ако се осигурят в споменатия пенсионен фонд, не би могло да доведе до необходимостта от налагане на това задължение и в друга държава членка. Действително предвид свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при организирането на системата си за социално осигуряване(54), според мен те са компетентни да разгледат — предвид особеностите на своята национална здравноосигурителна система — условията, които позволяват да се осигури равнището на покритие, което те целят да гарантират в определен сектор, като правят задължително осигуряването в рамките на допълнителна здравноосигурителна схема, предвид също и на нивото на солидарност, което възнамеряват да запазят в рамките на споменатия сектор.
96. Наистина, както отбелязах в точка 29 от настоящото заключение, е вярно, че запитващата юрисдикция, изглежда, приема, че миграционната клауза, т.е. забраната за освобождаване от осигуряване, се прилага и в съответствие с националното право по отношение на предприятията, които — преди публичните органи да разширят обхвата на допълнителното споразумение — са договорили с други осигурителни организации евентуално повече права от предвидените в рамките на допълнителната здравноосигурителна схема.
97. В това отношение не изглежда напълно убедителен доводът, изложен от френското правителство в писменото му становище, според който задължителното осигуряване в рамките на схемата, управлявана от AG2R, по никакъв начин не препятства предприятията да сключват и допълнителна застраховка, в случай че желаят да предоставят на своите работници по-добри условия на осигуряване. Действително сключването на допълнителна здравна осигуровка би довело до повече разходи за предприятията от съответния сектор, отколкото алтернативното осигуряване, което би било възможно в рамките на евентуално освобождаване от осигуряване на предприятията, които вече осигуряват на своите работници повече права от предлаганите съгласно управляваната от AG2R схема.
98. Това не променя обстоятелството, че по делото няма никакви данни, които да подкрепят твърдението на Beaudout, повторено в съдебното заседание, според което правата, предлагани по застраховката, сключена на 10 октомври 2006 г., били по-големи от предоставените в рамките на управляваната от AG2R схема.
99. Освен това задачата, която е не на Съда, а на запитващата юрисдикция — да съпостави правата, предлагани от застрахователното дружество, от една страна, и предоставените в рамките на управляваната от AG2R схема, от друга, би била още по-трудна поради това, че тази юрисдикция би трябвало да отчете всички предлагани права, а не само някои обезщетения, разгледани самостоятелно.
100. При всички положения, за да се изключи възможността за злоупотреба, германското и френското правителство, както и Комисията, се позовават на член 86, параграф 2 ЕО. По-специално тези заинтересувани страни считат, че мотивите, изложени в точки 102—111 от посоченото по-горе Решение по дело Albany, могат изцяло да се пренесат към положението на AG2R в спора по главното производство.
101. Склонен съм да възприема този извод.
102. Що се отнася, на първо място, до задачата от общ икономически интерес, възложена на организация като AG2R, следва да се напомни, че когато при определени условия член 86, параграф 2 ЕО дава възможност за отклонения от общите правила на Договора, той цели да съвмести интереса на държавите членки да използват определени предприятия като инструмент за икономическа или социална политика с интереса на Европейския съюз от спазване на правилата относно конкуренцията и от запазване на единството на общия пазар(55).
103. При това положение, когато определят услугите от общ икономически интерес, които възлагат на някои предприятия, държавите членки имат право да вземат предвид някои цели, присъщи на националната им политика, и да се опитат да ги постигнат посредством задължения и ограничения, които да наложат на посочените предприятия(56).
104. Подобно обаче на възприетото от Съда разрешение относно допълнителната пенсионна схема, разгледана в Решение по дело Albany, посочено по-горе, считам, че са налице достатъчно данни да се приеме, че управляваната от AG2R допълнителна здравноосигурителна схема изпълнява основна социална функция, която дава възможност тя да се причисли към категорията на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО.
105. Всъщност, от една страна, посочената схема установява високо ниво на солидарност, което се отличава с вече посочените в точки 70—72 от настоящото заключение характеристики и в този смисъл дава възможност да се покрият медицинските разходи за конкретна професионална категория, чиито скромни доходи биха могли да съставляват пречка за достъп до здравни услуги по-специално поради посоченото от Комисията разрастващо се явление на хонорари за здравни услуги, които надвишават тарифите за възстановяване по основната задължителна схема. От друга страна, законът налага на осигурителна институция като AG2R особени ограничения. В този смисъл, както посочва френското правителство, при условие че запитващата юрисдикция провери това, такава институция не може нито да суспендира правата, нито да прекрати договора с предприятие поради неплащане на вноските в приложение на член L. 932‑9, пета алинея от Кодекса за социално осигуряване. Освен това в съответствие с член L. 932‑10 от същия кодекс правата продължават да съществуват в случай на предпазно производство, на оздравително производство или на производство по ликвидация на предприятие от съответния сектор.
106. Въпреки това, на второ място, за да са налице условията за прилагане на член 86, параграф 2 ЕО, не е необходимо да съществува заплаха за финансовото равновесие или икономическата жизнеспособност на предприятието, натоварено с управлението на услуга от общ икономически интерес. Достатъчно е, ако спорните права липсват, да не могат да бъдат изпълнявани възложените на предприятието особени задачи, както са уточнени посредством наложените им задължения и ограничения, или запазването на тези права да е необходимо, за да се даде възможност на притежателя им да изпълни задачите от общ икономически интерес, които са му възложени при приемливи от икономическа гледна точка условия(57).
107. При това положение не би могъл да се приеме доводът на Beaudout, че въвеждането на механизъм, който да разрешава освобождаване от осигуряване, по никакъв начин не би застрашило финансовото равновесие на организацията, натоварена с управлението на допълнителната здравноосигурителна схема, въведена с допълнителното споразумение, чийто обхват публичните органи разширяват.
108. Напротив, в случай на отмяна на изключителното право, предоставено на организацията, управляваща допълнителната здравноосигурителна схема, по-специално чрез въвеждането на система за освобождаване от осигуряване в полза на други осигурителни организации, както би желало Beaudout, има вероятност тази организация да се окаже принудена да поема все повече „лоши“ рискове, което да доведе до увеличаване на размера на вноските, които трябва да се правят в рамките на тази схема(58), поради което вече да не бъде в състояние да изпълнява възложената ѝ задача при приемливи от икономическа гледна точка условия.
109. Поради високото ниво на солидарност на въведената с допълнителното споразумение допълнителна схема, чийто обхват публичните органи разширяват, миграционната клауза — или с други думи, невъзможността за освобождаване от осигуряване — гарантира, че принципът на солидарност няма да бъде компрометиран, като осигурява покриване на медицинските разходи на всички работници в сектора, който се характеризира с малки и средни предприятия, които невинаги биха могли поотделно да предложат съпоставимо ниво на закрила на своите работници(59).
110. Освен това, както изтъква френското правителство в писменото си становище, ако липсва подобна миграционна клауза, организациите, които могат да управляват подобна схема, биха се оказали лишени от стимул да предоставят допълнителни обезщетения за медицински разходи, ако бъдат задължени да покриват голяма част от „лошите рискове“, докато „добрите рискове“ се поемат от други предприятия. Постигането на целите, преследвани от социалните партньори при въвеждането на такава схема, основаваща се на взаимното застраховане на рисковете в отрасъла, в този смисъл би се оказало компрометирано.
111. Ето защо считам, че изключителното право, предоставено на организацията, натоварена с управлението на допълнителна здравноосигурителна схема като разглежданата в спора по главното производство, може да се обоснове с член 86, параграф 2 ЕО.
112. При тези условия предлагам на Съда да отговори на втората част на преюдициалния въпрос в смисъл, че членове 82 ЕО и 86 ЕО допускат публичните органи да предоставят на осигурителна институция като тази по главното производство изключителното право да управлява допълнителна здравноосигурителна схема в определен сектор на дейност, без предприятията от този сектор да имат възможност да бъдат освобождавани от осигуряване в рамките на тази схема.
VI – Заключение
113. Предвид изложените съображения предлагам на отправения от Tribunal de grande instance de Périgueux въпрос да се отговори по следния начин:
„1. Уредбата на механизъм за осигуряване в рамките на допълнителна здравноосигурителна схема, която предвижда осигуряване само в една организация без никаква възможност съответните предприятия да бъдат освободени от това осигуряване, не попада под действието на забраната по член 81, параграф 1 ЕО. Членове 10 ЕО и 81 ЕО допускат решение на публичните органи, постановено по искане на представителните организации на работодателите и работниците от определен сектор на дейност, което прави задължително споразумение, сключено в резултат на колективни преговори, което предвижда осигуряване в рамките на допълнителна здравноосигурителна схема за всички предприятия от съответния сектор.
2. Членове 82 ЕО и 86 ЕО допускат публичните органи да предоставят на осигурителна институция като тази по главното производство изключителното право да управлява допълнителна здравноосигурителна схема в определен сектор на дейност, без предприятията от този сектор да имат възможност да бъдат освобождавани от осигуряване в рамките на тази схема.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – Следва да се отбележи, че в момента все още не е приключило производството пред Съда по други три преюдициални запитвания, отправени от Tribunal d’instance de Dax (Франция), които се отнасят до тълкуването на правилата на Договора относно конкуренцията и в чиято основа са залегнали сходни спорове между AG2R и предприятия от занаятчийския сектор на пекарството и сладкарството във Франция (съединени дела C‑97/10—C‑99/10 AG2R Prévoyance). Освен това, тъй като преюдициалното запитване предхожда влизането в сила на Договора за функционирането на Европейския съюз, ще се позовавам на разпоредбите на Договора за ЕО.
3 – Вж. проучването на френското министерство на труда, солидарността и държавната служба, дирекция за изследвания, проучвания, оценки и статистически данни (DREES) Les contrats les plus souscrits auprès des complémentaires santé en 2007, études et résultats [Най-често сключваните договори с организациите за допълнително здравно осигуряване през 2007 г., проучвания и резултати], No. 698, 8/2009, р. 2, което може да се открие на уебсайта http://www.travail-solidarite.gouv.fr/etudes-recherche-et-statistiques,898/publications,904/etudes-et-resultats,920/no-698-les-contrats-les-plus,10202.html.
4 – Членове L. 931‑5—L. 931‑8‑1 от Кодекса за социално осигуряване.
5 – Вж. по-специално членове R. 931‑10‑12—16 от Кодекса за социално осигуряване, които се отнасят както за задълженията, така и за техническите резерви на т.нар. общи осигурителни институции.
6 – Вж. по-специално членове R. 931‑10‑3—5 от Кодекса за социално осигуряване относно границата на платежоспособност на общите осигурителни институции.
7 – Това приложение подробно изброява поредица гарантирани права, включително медицинска и хирургична хоспитализация, медицински интервенции, дентални услуги, офталмологични разходи, балнеолечение, бременност и раждане, както и превантивни дейности.
8 – Вноската по схемата Alsace-Moselle е в размер на 32 EUR. Според информация на заинтересуваните лица последната е намалена на 28 EUR, считано от 1 януари 2008 г. (вж. член 2 от приложеното към писменото становище на френското правителство Допълнително споразумение № 2 от 12 ноември 2007 г. към допълнителното споразумение).
9 – Наредба за разширяване на действието на допълнителното споразумение към националния колективен трудов договор на пекарите и сладкарите (занаятчийски предприятия), JORF, 25 октомври 2006 г., стр. 15787.
10 – C‑67/96, Recueil, стр. I‑5751.
11 – Това тълкуване, изглежда, произтича от решение на състав за дела в социалната сфера на френския Касационен съд от 10 октомври 2007 г., на което се позовава AG2R пред запитващата юрисдикция и което тази заинтересувана страна прилага към писменото си становище, внесено в Съда.
12 – По главното производство Beaudout изглежда твърди, че допълнителното споразумение е в противоречие с член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като миграционната клауза, предвидена в член 14 от споменатото допълнително споразумение, може да се приложи, когато договорът, сключен с осигурителна организация, преди публичните органи да разширят обхвата на разглежданата взаимозастрахователна схема, предлага повече права отколкото последната, както се твърди, че било в случая на застраховката, сключена в ABELA на 10 октомври 2006 г.
13 – Вж. по-специално Решение от 17 ноември 1993 г. по дело Meng (C‑2/91, Recueil, стр. I‑71, точка 14), Решение по дело Albany (посочено по-горе, точка 65), Решение от 21 септември 1999 г. по дело Brentjens’ (C‑115/97—C‑117/97, Recueil, стр. I‑6025, точка 65) и Решение от 21 септември 1999 г. по дело Drijvende Bokken (C‑219/97, Recueil, стр. I‑6121, точка 55), както и Решение от 17 февруари 2002 г. по дело Arduino (C‑3/99, Recueil, стр. I‑129, точка 34).
14 – Вж. в този смисъл по-специално Решение от 5 март 2009 г. по дело Kattner Stahlbau (C‑350/07, Сборник, стр. I‑1513, точки 25 и 26), както и Решение от 27 октомври 2009 г. по дело ČEZ (C‑115/08, Сборник, стр. I‑10265), точка 81 и цитираната съдебна практика).
15 – Решение по дело Albany, посочено по-горе (точки 59 и 60), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точки 56 и 57), и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точки 46 и 47).
16 – Решение от 21 септември 2000 г. (C‑222/98, Recueil, стр. I‑7111, точка 25).
17 – Вж. посоченото по-горе Решение по дело Van der Woude, както и точки 24—26 и 31 от заключението на генерален адвокат Fennelly по делото, по което е постановено това решение.
18 – Вж. точки 193 и 194 от заключението, представено по делата, по които са постановени посочените по-горе решения по дело Albany, дело Brentjens’ и дело Drijvende Bokken.
19 – Вж. точка 281.
20 – Вж. в този смисъл Решение по дело Albany, посочено по-горе (точки 66 и 68), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точки 66 и 68), както и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точки 56 и 58).
21 – Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 66), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка 66), и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точка 56).
22 – Решение от 12 септември 2000 г. (C‑180/98—C‑184/98, Recueil, стр. I‑6451).
23 – Вж. съответно Решение по дело Albany, посочено по-горе (точки 87, 92, 111 и 123), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точки 87, 92, 111 и 123), и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точки 77, 82, 101 и 113), както и Решение по дело Pavlov и др. (точки 119, 126 и 130).
24 – Действително, в съответствие с практиката относно разпределянето на правомощията между Съда и националните юрисдикции в рамките на преюдициалното производство, преценката на фактите по главното производство е от изключителната компетентност на отправилия запитването съд: вж. по-специално Решение от 15 май 2003 г. по дело RAR (C‑282/00, Recueil, стр. I‑4741, точка 47), Решение от 10 юни 2010 г. по дело Fallimento Traghetti del Mediterraneo (C‑140/09, все още непубликувано в Сборника, точка 22), както и Решение от 8 септември 2010 г. по дело Stoß и др. (C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07, все още непубликувано в Сборника, точка 62).
25 – Вж. по аналогия в областта на държавните помощи посоченото по-горе Решение по дело Fallimento Traghetti del Mediterraneo (точка 26).
26 – Подобно на подхода, възприет в Решение от 12 февруари 2009 г. по дело Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie (C‑515/07, Сборник, стр. I‑839, точки 29—40), в което Съдът отхвърля предпоставката, въз основа на която запитващата юрисдикция отправя преюдициалните въпроси. Тази предпоставка се изразява в неправилно тълкуване на разпоредба от вторичното право на Съюза, която според националната юрисдикция би могла да се приложи към обстоятелствата на спора по главното производство. Вж. също и моето заключение по това дело, представено на 22 декември 2008 г. (точки 18 и 19, както и 35—57).
27 – Вж. по-специално Решение от 23 април 1991 г. по дело Höfner и Elser (C‑41/90, Recueil, стр. I‑1979, точка 21), Решение от 17 февруари 1993 г. по дело Poucet и Pistre (C‑159/91 и C‑160/91, Recueil, стр. I‑637, точка 17), Решение от 16 ноември 1995 г. по дело Fédération française des sociétés d’assurance и др. (C‑244/94, Recueil, стр. I‑4013, точка 14), Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 77), Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точки 74 и 108), Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Wouters и др. (C‑309/99, Recueil, стр. I‑1577, точка 46), Решение от 16 март 2004 г. по дело AOK Bundesverband и др. (C‑264/01, C‑306/01, C‑354/01 и C‑355/01, Recueil, стр. I‑2493, точка 46), както и Решение от 5 март 2009 г. по дело Kattner Stahlbau (C‑350/07, Сборник, стр. I‑1513, точка 34).
28 – Вж. наред с редица други Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точка 75), както и Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE (C‑49/07, Сборник, стр. I‑4863, точка 22).
29 – Вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Poucet и Pistre, посочено по-горе (точки 8—15), Решение от 22 януари 2002 г. по дело Cisal (C‑218/00, Recueil, стр. I‑691, точки 37—46), Решение по дело AOK Bundesverband и др., посочено по-горе (точки 47—57), както и Решение по дело Kattner Stahlbau, посочено по-горе (точки 43—68).
30 – Вж. посоченото по-горе Решение по дело Poucet и Pistre (точки 15 и 18). Вж. също в този смисъл Решение по дело AOK Bundesverband и др., посочено по-горе (точки 52—56).
31 – Вж. Решение по дело Cisal, посочено по-горе (точки 42, 43 и 45).
32 – Вж. Решение по дело AOK Bundesverband и др., посочено по-горе (точка 49).
33 – Вж. Решение по дело Fédération française des sociétés d’assurance и др., посочено по-горе (точки 9, 17—20).
34 – Решение по дело Albany, посочено по-горе (точки 81—85). Вж. също Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точки 81—85), и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точки 71—75), както и Решение по дело Pavlov и др. (точки 114 и 115).
35 – Вж. по този въпрос Решение по дело Cisal (точка 43), посочено по-горе, и Решение по дело Kattner Stahlbau, посочено по-горе (точка 65).
36 – Вж. по-специално Решение по дело Cisal, посочено по-горе (точка 44), и Решение по дело Kattner Stahlbau, посочено по-горе (точка 65).
37 – Както вече бе посочено, през 2007 г. в рамките на схемата Alsace-Moselle вноската е в размер на 32 EUR и е намален на 28 EUR от 2008 г.
38 – Вж. член 1 от допълнително споразумение № 2 от 12 ноември 2007 г. към посоченото по-горе допълнително споразумение.
39 – Вж. член 2 от допълнително споразумение № 5 от 21 юли 2009 г. към допълнителното споразумение. Аналогична характеристика се откроява в Решение по дело Poucet и Pistre посочено по-горе (точка 10), що се отнася до установената по закон схема за задължително осигуряване при болест и майчинство във Франция.
40 – Последната също не е задължена по закон да осигурява управлението на допълнителна здравноосигурителна схема.
41 – Ще отбележа, че в случая изглежда подборът на доставчик не е бил предшестван от процедура за възлагане на обществена поръчка. Това евентуално би могло да повдигне въпроса за задължението на социалните партньори да спазват принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация при избора на кого да се повери управлението на допълнителни схеми за социална закрила като разглежданата в главното производство. Този въпрос обаче не е предмет на преюдициалното запитване.
42 – В този смисъл съгласно проучването на министерството на труда, солидарността и държавната служба през 2007 г. 42 % от колективните трудови договори за допълнително здравно осигуряване при условията на задължително или факултативно присъединяване са предлагани от взаимозастрахователни фондове, 38 % от осигурителни институции и 20 % от застрахователни дружества. Въпреки че според тези данни изглежда, че управлението на допълнителни здравноосигурителни схеми е по-непривлекателно за застрахователните дружества от управлението на индивидуални договори (27 %), това не променя факта, че през 2007 г. те заемат 1/5 от пазара.
43 – Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 90), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка 90), Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точка 80), и Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точка 122).
44 – Вж. Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 91), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка 91), Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точка 81), и в този смисъл Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точка 126).
45 – В този смисъл според Комисията би следвало, за да се прецени дали евентуално AG2R разполага с господстващо положение, да се разгледа дали съответният продуктов пазар трябва да се сведе до договорите за възстановяване на медицински разходи в занаятчийския сектор на пекарството и сладкарството (както твърди Beaudout), или пък би трябвало да се определи по-широко, например като френския пазар на договори относно допълнителни здравноосигурителни схеми, а дори и като френския осигурителен пазар.
46 – Вж. по аналогия Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 92), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка 92), Решение по дело Drijvende Bokken (точка 82), както и Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точка 126). Напомням, че съгласно съдебната практика територията на държава членка може да бъде съществена част от общия пазар. Вж. в този смисъл по-специално Решение от 9 ноември 1983 г. по дело Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия (322/81, Recueil, стр. 3461, точка 28), Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе (точка 28), както и Решение от 11 декември 1997 г. по дело Job Centre (C‑55/96, Recueil, стр. I‑7119, точка 30).
47 – Вж. по-специално Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе (точка 29), Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 93), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка 93), Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точка 83), Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точка 127), както и Решение по дело MOTOE, посочено по-горе (точка 49).
48 – Вж. Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе (точка 31). Вж. също Решение по дело Job Centre, посочено по-горе (точка 35), Решение от 8 юни 2000 г. по дело Carra и др. (C‑258/98, Recueil, стр. I‑4217, точка 13), както и Решение по дело Pavlov и др., посочено по-горе (точка 127).
49 – Хипотеза на злоупотреби, изразяващи се в ограничаване на производството, пазарите или техническото развитие във вреда на потребителите.
50 – Вж. точки 19 и 20 от акта за запитване: „[…] разпоредбите на член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване не оставят възможност да се предвиди подобно освобождаване от осигуряване. При тези условия […] AG2R изглежда заема господстващо положение в съответния сектор […] и в този смисъл изглежда е в явна невъзможност да удовлетвори търсенето на пазара […]“.
51 – Напомням, че по силата на допълнителното споразумение и в съответствие с член L. 912‑1 от Кодекса за социално осигуряване управлението на допълнителната здравноосигурителна схема, разглеждана по главното производство, е предоставено на AG2R само за първоначален срок от пет години.
52 – Вж. по аналогия Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 97), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка 97), и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точка 87).
53 – Вж. Решение по дело Albany, посочено по-горе (точки 112—121), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точки 112—121), и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точки 102—111).
54 – Вж. по-специално Решение по дело Poucet и Pistre, посочено по-горе (точка 6), Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 122), Решение по дело Brentjens’, посочено по-горе (точка122), както и Решение по дело Drijvende Bokken, посочено по-горе (точка 112).
55 – Вж. в този смисъл Решение от 19 март 1991 г. по дело Франция/Комисия (202/88, Recueil, стр. I‑1223, точка 12), Решение от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Франция (C‑159/94, Recueil, стр. I‑5815, точка 55) и Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 103).
56 – Вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 56), и Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 104).
57 – Вж. по-специално Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точки 95 и 96), както и Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 107).
58 – Вж. по аналогия Решение по дело Albany, посочено по-горе (точка 108).
59 – Съгласно данните, представени от френското правителство, над 90 % от френските пекарни наемат не повече от десет работници.