1. 

По настоящото дело Съдът е сезиран с жалба срещу решение, с което Първоинстанционният съд на Европейските общности ( 2 ) е приел, че подадена от Република Полша жалба за отмяна е отчасти недопустима поради просрочие и отчасти неоснователна.

2. 

Тъй като въпросът за допустимост, който се поставя по това дело, е идентичен с този, с който Съдът беше сезиран в рамките на друго производство по обжалване, образувано по същото време по дело Полша/Комисия (C-336/09 P), висящо пред Съда ( 3 ), аз бих приканил Съда да разреши този въпрос, като препратя към анализа, направен в заключението ми по споменатото дело.

3. 

По същество обаче още в самото начало следва да се уточни, че този път се разглеждат два регламента. С жалбата си пред Общия съд Република Полша иска да се отмени Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията от 10 ноември 2003 г. ( 4 ), изменен с Регламент (ЕО) № 230/2004 на Комисията от 10 февруари 2004 г. ( 5 ) и с Регламент (ЕО) № 735/2004 на Комисията от 20 април 2004 г. ( 6 ) Както ще видим обаче, в обжалваното съдебно решение Общият съд е приел жалбата за недопустима, доколкото е била насочена срещу Регламент № 1972/2003. Същевременно Общият съд е приел жалбата за допустима, доколкото е била насочена срещу Регламент № 735/2004, с който се изменя Регламент № 1972/2003.

4. 

Като е подходил по този начин, Общият съд практически е разгледал законосъобразността на Регламент № 735/2004, но също така, чрез прилагане практиката на Съда ( 7 ), и законосъобразността на основните разпоредби на Регламент № 1972/2003, доколкото разпоредбите на първия могат да се разглеждат като едно цяло с разпоредбите на втория.

5. 

При това положение настоящото дело дава възможност на Съда да обогати една вече доста разнообразна съдебна практика, като се постарае да разреши проблемите, произтичащи като цяло от присъединяването на нови държави членки към Европейския съюз, и в частност от прилагането спрямо тях на преходни правни разпоредби ( 8 ).

6.

Настоящото дело е образувано във връзка с приемането от Европейската комисия в приложение на Договора ( 9 ) и на Акта за присъединяване ( 10 ) на десетте нови държави членки от 2004 г. на преходни мерки в областта на общата селскостопанска политика, отнасящи се по-конкретно до икономическите оператори от новите държави членки — в случая Регламент № 1972/2003.

7.

Само по себе си приемането на такива преходни мерки от институциите на Съюза не е нищо изключително. Всъщност разпоредби като тези на Регламент № 1972/2003 са приемани по повод други присъединявания ( 11 ), доколкото те са били предвидени в различните договори и/или актове за присъединяване.

8.

Регламент № 1972/2003 е приет и публикуван преди влизането в сила на Договора за присъединяване и на Акта за присъединяване, на основание член 2, параграф 3 от посочения договор и член 41, първа алинея от Акта за присъединяване.

9.

Всъщност член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване предвижда, че независимо от разпоредбите на член 2, параграф 2 от този договор ( 12 ) институциите на Европейския съюз могат да приемат преди присъединяването мерките, посочени в определен брой изрично изброени разпоредби, сред които е и член 41 от Акта за присъединяване, като се уточнява, че тези мерки влизат в сила само при условие и от датата на влизане в сила на този договор. Текстът гласи следното:

„Независимо от разпоредбите на параграф 2, институциите на Съюза могат да приемат, преди присъединяването, мерките, посочени в член 6, параграф 2, втора алинея, член 6, параграф 6, втора алинея, член 6, параграф 7, втора и трета алинеи, член 6, параграф 8, втора и трета алинеи, член 6, параграф 9, трета алинея, член 21, член 23, член 28, параграф 1, член 32, параграф 5, член 33, параграф 1, член 33, параграф 4, член 33, параграф 5, член 38, член 39, член 41, член 42 и членове 55—57 от Акта за присъединяване, приложения III до XIV от този акт и Протокол 2, член 6 от Протокол 3, член 2, параграф 2 от Протокол 4, Протокол 8 и членове 1, 2 и 4 от Протокол 10, приложен към него. Тези мерки влизат в сила само при условие и от датата на влизане в сила на този договор“.

10.

Следователно член 41, първа алинея от Акта за присъединяване, посочен изрично в член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване, оправомощава Комисията, като спазва определени процедурни правила, да приема преходни мерки „за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към такъв, който произтича от прилагането на общата селскостопанска политика“ съгласно условията, предвидени в Акта за присъединяване. Тези преходни мерки могат да бъдат предприети в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването, и тяхното прилагане се ограничава за този период, като се уточнява, че Съветът на Европейския съюз, произнасяйки се с единодушие по предложение от Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да удължи този период. Текстът гласи следното:

„Ако са необходими преходни мерки за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към такъв, който произтича от прилагането на общата селскостопанска политика съгласно условията, предвидени в настоящия акт, тези мерки се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета [от 19 юни 2001 г.] за общата организация на пазарите в сектора на захарта [(ОВ L 178, стр. 1)] или, доколкото е подходящо, по съответните членове на другите регламенти за организация на селскостопанските пазари или според процедурата по комитология, предвидена в приложимото законодателство. Преходните мерки по смисъла на настоящия член могат да бъдат предприети в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването, и тяхното прилагане се ограничава за този период. Съветът, произнасяйки се с единодушие по предложение от Комисията и след консултиране с Европейския парламент, може да удължи този период“.

11.

Именно въз основа на тези две разпоредби е приет Регламент № 1972/2003 ( 13 ), който е предмет на жалбата за отмяна до Общия съд и валидността на чиито основни разпоредби е била разгледана косвено чрез преценката на валидността на Регламент № 735/2004.

12.

Съображение 3 от Регламент № 1972/2003 гласи:

„Изкривяването на търговията, което може да разстрои организациите на пазарите, често пъти включва продукти, изкуствено придвижвани с оглед разширяването и неформиращи част от обичайните запаси на съответната държава. Излишъците могат да се получат и от национално производство. Поради това трябва да се създадат разпоредби за възпиращи такси, които да се налагат за излишъците в новите държави членки“.

13.

По силата на член 4, параграф 1 от Регламент № 1972/2003 новите държави членки имат задължението да налагат такси на притежателите на излишъци от запаси на земеделски продукти в свободно обращение към 1 май 2004 г., датата на влизане в сила на Договора за присъединяване и на Акта за присъединяване.

14.

От своя страна член 4, параграф 3 от посочения регламент предвижда, че размерът на тази такса се определя в зависимост от митническата ставка за внос erga omnes, приложима към 1 май 2004 г.

15.

Член 4, параграфи 1—3 от същия регламент гласи следното:

„1.   Без да се засяга приложение IV, глава 4 към Акта за присъединяване, и когато не се прилага по-строго законодателство на национално ниво, новата държава членка налага на 1 май 2004 г. такси на притежателите на излишъци от продукти в свободно обращение.

2.   За да определи излишъците на всеки притежател, новата държава членка взема под внимание по-специално следното:

Понятието „излишъци“ се прилага за продукти, внесени в новите държави членки или произхождащи от новите държави членки. Понятието „излишъци“ се прилага също за продукти, предназначени за пазара на новите държави членки.

Инвентаризацията на запасите се извършва на основата на Комбинираната номенклатура, приложима към 1 май 2004 г.

3.   Размерът на таксата по параграф 1 се определя от митническата ставка за внос erga omnes, приложима към 1 май 2004 г. Приходите от таксите, събрани от националните органи, се насочват към националния бюджет на новата държава членка“.

16.

Член 4, параграф 5 от Регламент № 1972/2003 изброява за всяка отделна държава членка кодовете на Комбинираната номенклатура за различните земеделски продукти, за които се прилага.

17.

На последно място, член 3 от Регламент № 1972/2003, параграф 1 от който постановява, че се прилага по дерогация от глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване, предвижда по-специално че тази такса се събира и за земеделските продукти, които към датата на присъединяване се намират под отлагателен режим, независимо дали са се движили свободно в Европейската общност на петнадесетте или в нова държава членка (член 3, параграф 2) или идват от трети държави (член 3, параграф 3). Той гласи следното:

„1.   Настоящият член се прилага по дерогация от приложение IV, глава 5 към Акта за присъединяване, и от членове 20 и 214 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността [ ( 14 )].

2.   Продуктите, изброени в член 4, параграф 5, които преди 1 май 2004 г. са се движили свободно в Общността на петнадесетте или в нова държава членка и на 1 май 2004 г. са на временно съхранение или са под някой от митническите режими или процедури по член 4, параграф 15, буква б) и параграф 16, букви б) до ж) на Регламент (ЕИО) № 2913/92 в разширената Общност, или които са в процес на транспортиране, след като са били предмет на формалности за износ, в рамките на разширената Общност, се обмитяват според митническата ставка за внос erga omnes, приложима към датата на освобождаване за свободно обращение.

Алинея първа не се прилага за продукти, изнасяни от Общността на петнадесетте, ако вносителят даде доказателство, че за продуктите на страната по износ не е търсено възстановяване при износ. По молба на вносителя износителят урежда получаването на заверка от компетентния орган върху декларацията за износ, че за продуктите на страната по износ не е търсено възстановяване при износ.

3.   Продуктите, изброени в член 4, параграф 5, които идват от трети страни и са в режим на активно усъвършенстване по член 4, параграф 16, буква г) на Регламент (ЕИО) № 2913/92 или в режим на временен внос по член 4, параграф 16, буква е) на Регламент (ЕИО) № 2913/92 в нова държава членка на 1 май 2004 г. и които са освободени за свободно обращение на или след тази дата, се обмитяват с вносното мито, приложимо към датата на освобождаване за свободно обращение на продукти, идващи от трети страни“.

18.

Член 1 от Регламент № 735/2004 изменя по-специално член 4, параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003 относно Република Полша, като премахва, от една страна, и добавя, от друга страна, някои продукти в списъка на продуктите, за които се отнася последният регламент.

19.

С подадената на 28 юни 2004 г. жалба до Общия съд Република Полша иска да се отменят член 3 и член 4, параграф 3 и параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003, изменен с Регламент № 735/2004.

20.

С определение от 11 юли 2006 г. председателят на трети състав на Общия съд решава да спре това дело в съответствие с член 54, трета алинея от Статута на Съда, както и в съответствие с член 77, буква a) и член 78 от Процедурния правилник на Общия съд, до произнасяне на решението на Съда по дело C-273/04.

21.

Съдът постановява своето решение по дело C-273/04 на 23 октомври 2007 г. ( 15 ), като разглежда делото направо по същество и следователно без да се произнася по допустимостта на жалбата. С обжалваното решение Общият съд отхвърля жалбата на Република Полша отчасти като недопустима поради погасяване по давност и отчасти като неоснователна.

22.

Общият съд констатира, че Регламент № 1972/2003 е бил публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 11 ноември 2003 г. и че следователно срокът за обжалването му е изтекъл на 4 февруари 2004 г. Тъй като жалбата на Република Полша е постъпила в секретариата на Общият съд на 28 юни 2004 г., Общият съд я приема за просрочена, доколкото тя е насочена срещу Регламент № 1972/2003 ( 16 ).

23.

Също както по делото, по което постановява Определение по дело Полша/Комисия, посочено по-горе, Общият съд уважава повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост въз основа на стриктно прилагане на разпоредбите на член 230, пета алинея ЕО.

24.

В действителност Общият съд констатира, че жалбата срещу Регламент № 1972/2003 е била подадена след изтичане на установения с тази разпоредба двумесечен срок от публикуване на акта, и оттук стига до извода, че правото на обжалване на Република Полша е погасено поради изтичане на преклузивния срок ( 17 ), като след това се погрижва да отхвърли отделните доводи, изтъкнати от държавата членка.

25.

Така, тъй като не могат да поставят под съмнение този извод, са отхвърлени доводите, че посоченият регламент не е бил публикуван на двадесетте официални езика на Съюза ( 18 ), че влизането му в сила е било обусловено от влизането в сила на Договора за присъединяване ( 19 ) и че негови адресати са били всички държави членки, включително бъдещите държави членки ( 20 ).

26.

По-нататък Общият съд се е постарал да докаже, че това стриктно прилагане на процесуалните срокове, считано от датата на публикуване на Регламент № 1972/2003, не е нарушило правото на Република Полша на ефективна съдебна защита ( 21 ).

27.

В рамките на тази проверката за допустимост на жалбата Общият съд се е погрижил да припомни също, че отклонение от стриктното прилагане на общностната правна уредба относно процесуалните срокове е възможно само при наличието на съвсем изключителни обстоятелства, случайно събитие или непреодолима сила ( 22 ). По този въпрос обаче Общият съд приема, че Република Полша не е обяснила по какъв начин разглежданите обстоятелства са изключителни спрямо нея до такава степен, че да изискват отклонение от принципа на стриктно прилагане на процесуалните срокове, засягащо по този начин принципа на правна сигурност.

28.

Предвид гореизложеното в точка 63 от обжалваното съдебно решение той прави извод, че що се отнася до Регламент № 1972/2003 като такъв, жалбата е просрочена и поради това трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

29.

Въпреки това той е приел да анализира изтъквания при условия на евентуалност довод на Република Полша, че жалбата ѝ във всички случаи е допустима, доколкото се отнася до продуктите, добавени с Регламент № 735/2004 в списъка на продуктите, изброени в член 4, параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003 (точки 64—73 от обжалваното съдебно решение).

30.

Като се позовава на практиката на Съда ( 23 ), Общият съд стига до извода, че жалбата на Република Полша е „допустима, тъй като тя може да се тълкува като искане за отмяна на Регламент № 735/2004“ ( 24 ) и че правните основания и доводите на Република Полша срещу оспорваните разпоредби на Регламент № 1972/2003 трябва да бъдат тълкувани в този смисъл.

31.

По съществото на спора Общият съд е разгледал различните правни основания, изтъкнати от Република Полша, които — макар и да са формално насочени срещу разпоредбите на Регламент № 735/2004 — поставят под съмнение законосъобразността на член 3 (първа част, точки 161—249 от обжалваното съдебно решение) и на член 4 (втора и трета част, съответно точки 80—136 и 137—160 от обжалваното съдебно решение) от Регламент № 1972/2003, от една страна, и се позовават на злоупотреба с власт (четвърта част, точки 250—254 от обжалваното съдебно решение), от друга страна.

32.

Първо, Република Полша изтъква две правни основания за отмяна на частта от Регламент № 735/2004, с която мярката по член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003 се налага по отношение на седем нови продукта — първото правно основание е изведено от нарушение на член 41 от Акта за присъединяване и на принципа на пропорционалност, а второто — от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

33.

В обжалваното решение Общият съд на първо място е разгледал един след друг, като ги е разграничил внимателно (точка 95 от обжалваното съдебно решение), доводите за нарушение с член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003 на член 41 от Акта за присъединяване, от една страна, и на принципа на пропорционалност, от друга страна.

34.

Така той приема най-напред (точки 96—102 от обжалваното съдебно решение), по аналогия с приетото от Съда в Решение по дело Weidacher ( 25 ), че както предотвратяването на създаването на запаси със спекулативна цел, така и премахването на икономическите предимства на икономическите оператори, които са създали излишъци на ниски цени, могат да обосноват приемането от страна на Комисията на мярка на основание член 41, първа алинея от Акта за присъединяване.

35.

По-нататък, след като установява, че Република Полша оспорва не принципа на налагането на такса, а само размера на спорната такса (точка 103 от обжалваното съдебно решение), Общият съд разглежда пропорционалността (точки 104—121 от това съдебно решение) на този размер и стига до извод, че Република Полша не е успяла да докаже явно неподходящия или несъразмерен характер на определянето на нейния размер.

36.

В това отношение (точка 111 от обжалваното съдебно решение), като се позовава на съображение 3 от Регламент № 1972/2003, Общият съд констатира, че „целта, която Комисията [е] възнамерява[ла] да преследва посредством спорната такса, не е [била] единствено предотвратяването на създаването на запаси от разглежданите продукти със спекулативна цел с търговски характер, а само предотвратяването на създаването на излишъци“, т.е. на запаси, които не са [били] част от обичайните резерви в новите държави членки“.

37.

След това той изследва дали Република Полша е успяла да докаже, че определянето на размера на спорната такса „явно надхвърля[ло] необходимото за избягване на създаването на излишъци, независимо от произхода им“.

38.

От една страна, той приема, че ако такса, чийто размер е бил определен в зависимост от мито, което съответства на разликата между полските и общностните вносни мита, „[е можела да бъде] полезна за предотвратяване създаването на излишъци от вноса, далеч не [е било] очевидно, че тя [е била] достатъчна и за предотвратяване създаването на излишъци от националното производство“ (точка 114 от обжалваното съдебно решение). Той добавя, че при определени обстоятелства такава такса не е можела да има никакво възпиращо действие за създаването на излишъци от националното производство.

39.

От друга страна (точки 117—120 от обжалваното съдебно решение), Общият съд отхвърля без разглеждане на основателността му довода, който е изведен от невъзможността с Регламент № 735/2004 да се постигнат целите, преследвани от Регламент № 1972/2003, като се имат предвид производствените цикли на продуктите, за които той се отнася. В това отношение Общият съд подчертава, че Република Полша не е доказала по никакъв начин, че визираните от Регламент № 735/2004 излишъци не са били създадени преди приемането на последния. Той изтъква също, че член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 е оставял на новите държави членки определена свобода на преценка, за да определят дали запасите от разглежданите продукти са резултат от дейност, представляваща нормално поведение, и по този начин да се ограничи налагането на такса на притежателите на излишъци само до случаите, в които тяхното създаване е пораждало опасност от смущения на пазара, като по този начин се засилва пропорционалният характер на мярката, посочена в член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003.

40.

На второ място, Общият съд също е отхвърлил като неоснователно правното основание, изведено от нарушаване принципа на недопускане на дискриминация (точки 127—136 от обжалваното съдебно решение). В това отношение той констатира, от една страна, че положението на полските икономически оператори и положението на икономическите оператори, установени в Общността преди 1 май 2004 г., не е можело да се счита за сравнимо (точки 129 и 130 от това съдебно решение). Той приема, от друга страна, че не може да се счита, че Република Полша е била обект на дискриминационно третиране в сравнение с държавите, присъединили се към Европейския съюз през 1995 г. (точки 131—134 от посоченото съдебно решение).

41.

Второ, Република Полша повдига като единствено правно основание за отмяна на Регламент № 735/2004 това, че последният е прибавил седем нови продукта в списъка с продукти по член 4 параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003, като в рамките на това правно основание се открояват три основни твърдения за нарушение, които Общият съд отхвърля като неоснователни (точки 143—160 от обжалваното съдебно решение).

42.

Република Полша е изтъкнала пет правни основания, насочени срещу член 3 от Регламент № 1972/2003, като първото е изведено от нарушение на принципа на свободно движение на стоки, второто, от липсата на компетентност на Комисията и от нарушение на членове 22 и 41 от Акта за присъединяване, третото, от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на националност, четвъртото, от липса или непълнота на мотивите, а петото и последно — от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

43.

Общият съд отхвърля всички правни основания и доводи, изтъкнати от Република Полша.

44.

Общият съд стига до извода за отхвърляне на първото правно основание, изведено от нарушение на принципа на свободно движение на стоки, като подчертава главно че формулираната в член 25 ЕО забрана на митата и на таксите с равностоен ефект не е възпрепятствала събирането на наложената с член 3 от Регламент № 1972/2003 такса, доколкото посочената такса е представлявала не едностранно определено от държава членка задължение, а преходна общностна мярка, приета за избягване на някои трудности за общата селскостопанска политика, произтичащи от присъединяването на десет нови държави към Европейския съюз (точка 179 от обжалваното съдебно решение).

45.

В отговор на второто изтъкнато от Република Полша правно основание, формално изведено от липсата на компетентност на Комисията да приеме разпоредбите на член 3 от Регламент № 1972/2003, както и от нарушение на членове 22 и 41 Акта за присъединяване и на глава 5 от приложение IV към него, Общият съд по същество е приел (точки 186—194 от обжалваното решение), че системата на облагане с такси на излишъците от продукти в свободно обращение на 1 май 2004 г., предвидена в член 4 от Регламент № 1972/2003, представлява преходна мярка, която може да бъде приета от Комисията на основание член 41, първа алинея от Акта за присъединяване (точка 187 от това съдебно решение) и че необходимите мерки за защита на полезното действие на тази система на облагане с такси също трябва да бъдат обхванати от тази разпоредба (точка 188 от посоченото съдебно решение). Затова впоследствие той изследва дали е можело да се счете, че разпоредбите на член 3 от Регламент № 1972/2003, които са основание за обмитяване със същата митническата ставка на продуктите, поставени под отлагателен режим или в процес на транспортиране, са били необходими за осигуряване на полезното действие на член 4 от същия регламент (точки 189—193 от същото съдебно решение).

46.

Той е преценил, че случаят е такъв. Всъщност при отсъствието на предвидените в член 3 от Регламент № 1972/2003 мерки установените в новите държави членки икономически оператори щели да могат да понижат изкуствено своите излишъци, като ги поставят под отлагателен режим в една или в няколко от старите или новите държави членки (точка 191 от обжалваното съдебно решение), и щели да могат да пуснат тези продукти в свободно обращение в разширената Общност след 1 май 2004 г., без да заплащат спорната такса, изпразвайки по този начин от съдържание член 4 от Регламент № 1972/2003.

47.

В рамките на третото правно основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, Република Полша е изтъкнала главно че за разлика от продуктите, изнасяни от Полша, продуктите, изнасяни от Общността на петнадесетте, са можели по силата на член 3, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 да бъдат освободени от прилаганото erga omnes вносно мито, доколкото е било установено, че те не са представлявали предмет на молба за възстановяване при износ.

48.

Общият съд отхвърля правното основание като неоснователно (точки 199—207 от обжалваното съдебно решение), изхождайки от принципа, че от обикновеното прилагане на различни норми към операторите от новите държави членки и към операторите от старите държави членки не би могла да произтече никаква дискриминация (точка 200 от това съдебно решение). Той преценява, че целите на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 са били различни в зависимост от това дали тези разпоредби са се прилагали за продуктите от новите държави членки или за продуктите от старите държави членки. По същество целта на тези разпоредби е била — доколкото се отнася за продуктите от старите държави членки, които не са били обложени с таксата по член 4 от Регламент № 1972/2003, — да се попречи на това стоки, за които е платено възстановяване при износ преди 1 май 2004 г., да се възползват от повторно възстановяване, ако бъдат изнесени в трета държава след 30 април 2004 г., както произтича от съображение 4 от споменатия регламент (точка 203 от посоченото съдебно решение). За разлика от това целта на тези разпоредби по отношение на продуктите от новите държави членки е била да се възпрепятства възможността за икономическите оператори да намалят изкуствено натрупаните преди 1 май 2004 г. излишъци чрез използване на някой от видовете отлагателни режими с цел да пуснат тези излишъци в свободно обращение след тази дата като продукти, които не подлежат на обмитяване с вносни мита (точка 201 от същото съдебно решение).

49.

Общият съд отхвърля като неоснователно и четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 253 ЕО. След припомняне на съответната съдебна практика относно мотивирането на актовете на институциите (точки 214—218 от обжалваното съдебно решение) той най-напред констатира, че съществената част от мотивите на Регламент № 1972/2003 се съдържа в съображения 1—6 от него. След като разглежда последните (точки 220—223 от това съдебно решение), той констатира (точка 224 от посоченото решение), че никое от тях не обяснява изрично конкретните мотиви, накарали Комисията да приеме член 3 от споменатия регламент. Той обаче приема, че Регламент № 1972/2003 все пак не е бил опорочен поради непълнота на мотивите. Като разглежда тази разпоредба в нейния контекст и анализира основните цели на посочения регламент, той по същество приема, че член 3 от него е представлявал технически избор на Комисията, предназначен да допълни установената в член 4 от него система на облагане с такси и да осигури полезното действие на тази разпоредба. Тъй като „необходимостта от посочените в член 3 от Регламент № 1972/2003 мерки за затваряне на системата на таксите“ била „очевидна“ (точка 232 от същото съдебно решение), Комисията не била задължена да я „мотивира по-конкретно“ (точка 234 от обжалваното съдебно решение).

50.

Накрая Общият съд отхвърля като неоснователно петото правно основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като подчертава, от една страна, че Общността по никакъв начин не е дала да се разбере от заинтересованите среди, че няма да бъдат приемани преходни мерки като тези по член 3 от Регламент № 1972/2003, и от друга страна, че всеки икономически оператор, който е положил нормалната грижа, е трябвало да знае от момента на публикуването на Акта за присъединяване, че на основание член 41 от посочения акт Комисията е била оправомощена да приема такива мерки.

51.

С последното си правно основание Република Полша изтъква, че осъщественото с Регламент № 735/2004 включване на седем нови продукта в обхвата на различните мерки, предвидени от Регламент № 1972/2003, е представлявало злоупотреба с власт, доколкото тези мерки са служели не за подпомагане на прехода на Република Полша към система, която произтича от прилагането на общата селскостопанска политика, а за защита на Общността на петнадесетте срещу конкуренцията, свързана с наплива на земеделски продукти от новите държави членки.

52.

Общият съд отхвърля това последно правно основание, считайки, че спрямо твърденията, разгледани в рамките на останалите правни основания, то няма самостоятелен характер.

53.

В резултат Общият съд отхвърля изцяло жалбата на Република Полша.

54.

Република Полша подава настоящата жалба в секретариата на Съда на 24 август 2009 г. В писменото си становище тя моли жалбата ѝ да бъде разгледана от голям състав.

55.

Тъй като никоя от страните не е подала молба в този смисъл, Съдът решава да не провежда съдебно заседание.

56.

Република Полша моли Съда:

57.

Комисията моли Съда:

58.

С жалбата си Република Полша оспорва, от една страна, направената от Общия съд преценка относно допустимостта на жалбата ѝ срещу Регламент № 1972/2003 ( 26 ), и от друга страна, преценката по същество на жалбата ѝ, доколкото тя е насочена срещу Регламент № 735/2004, с който се изменя Регламент № 1972/2003 ( 27 ).

59.

Всички правни основания и доводи, които Република Полша използва, за да оспори преценката на Общия съд относно допустимостта на жалбата ѝ срещу Регламент № 1972/2003, по същността си са идентични с изтъкнатите от нея в рамките на дело C-336/09 P.

60.

Тази същностна идентичност, произтича, разбира се, от същностната идентичност на мотивите, с които Общият съд отхвърля като недопустими жалбата срещу Регламент (ЕО) № 60/2004 на Комисията от 14 януари 2004 година за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към Европейския съюз ( 28 ) в посоченото по-горе Определение по дело Полша/Комисия и жалбата срещу Регламент № 1972/2003 в обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящата жалба.

61.

При тези условия си позволявам да препратя към анализа на тези различни правни основания и доводи, който съм направил в точки 19—43 от моето заключение по дело C-336/09 P и след който стигам до извода, че тълкуване на член 230 ЕО, което води до обявяване на жалбата на Република Полша за недопустима с единствения мотив, че тази жалба е била подадена след изтичането на двумесечен срок от датата на публикуване на спорния регламент, трябва да се счита за противоречащо на ценностите на правовата държава и на принципа на равенство на държавите членки пред Договорите.

62.

Затова предлагам на Съда да приеме ( 29 ) доводите на Република Полша относно допустимостта на жалбата ѝ и да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото то отхвърля като недопустима молбата за отмяна на Регламент № 1972/2003.

63.

Следва да се добави, че ако, както предложих по-горе, Съдът стигне до извода, че сама по себе си жалбата срещу Регламент № 1972/2003 е допустима, и реши да се произнесе окончателно по това дело, той би трябвало да разгледа правните основания и доводи срещу Регламент № 1972/2003, изтъкнати от Република Полша в първоинстанционното производство, без Общият съд да ги е разгледал като първа инстанция. Тази особеност обаче не поражда последици при обстоятелствата в конкретния случай, доколкото посредством разглеждането на валидността на Регламент № 735/2004 Общият съд се е впуснал в задълбочено изследване на споменатите правни основания и доводи.

64.

По същество Република Полша изтъква общо осем правни основания, които откроява в рамките на твърдения за нарушения, формално насочени срещу преценката, осъществена от Общия съд, на правните ѝ основания и доводи относно валидността, съответно най-напред на член 4, параграф 3 ( 30 ), след това на член 4, параграф 5, осмо тире ( 31 ) и накрая на член 3 ( 32 ) от Регламент № 1972/2003.

65.

Аз ще разгледам най-напред преценката на Общия съд за законосъобразността на член 4, параграфи 3 и 5 от Регламент № 1972/2003, а след това — преценката на член 3 от него.

66.

Член 4 от Регламент № 1972/2003 въвежда такса за притежателите на излишъци от продукти в свободно обращение към 1 май 2004 г. с цел да се избегне рискът от изкривяване на търговията, засягащо общата организация на земеделските пазари, дължащо се на присъединяването на десет нови държави към Европейския съюз, като съгласно член 4, параграф 3 размерът на тази такса се определя от митническата ставка за внос erga omnes, приложима към 1 май 2004 г. Що се отнася по-специално до Република Полша, кодовете по Комбинираната номенклатура на продуктите, към които е насочена тази такса, са изброени в член 4, параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003.

67.

Република Полша изтъква две правни основания, с които оспорва преценката на Общия съд относно валидността на така установената от член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003 такса, като първото се извежда от нарушение на член 41 от Акта за присъединяване и на принципа на пропорционалност, а второто произтича от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Република Полша изтъква и едно правно основание, с което оспорва преценката на Общия съд относно валидността на член 4, параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003, изменен с Регламент № 735/2004.

68.

Република Полша изтъква, че без да се съобрази с член 41 от Акта за присъединяване и принципа на пропорционалност, Общият съд е приел, че размерът на предвидената в член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003 такса е бил необходим и съответстващ на постигането на преследваните от този регламент цели за предотвратяване създаването на запаси със спекулативна цел.

69.

В това отношение тя прави три отделни твърдения за нарушения.

70.

На първо място, тя счита, че Общият съд ( 33 ) неоснователно е пренебрегнал изричните условия за определяне на такава такса, които според нея са установени от Съда в Решение по дело Weidacher ( 34 ). По същество тя счита, че само такса в размер, неутрализиращ спекулативните печалби, тоест равен на разликата между вносното мито, приложимо в Общността, и вносното мито, приложимо в новата държава членка към датата на присъединяването, е можела да позволи постигането на преследваната цел в съответствие с принципа на пропорционалност. При това положение поради своя размер спорната такса, в сравнение със съдебната практика по дело Weidacher, включвала допълнителен санкционен елемент, който поставял засегнатите от таксата икономически оператори в по-неблагоприятно конкурентно положение от това на операторите от Общността на петнадесетте.

71.

На второ място, Република Полша изтъква, че Общият съд не е обсъдил нейните доводи, въпреки че те са от съществено значение и доказват, че такса в размер, неутрализиращ спекулативните печалби, би била напълно достатъчна за постигане на преследваната превантивна цел. В това отношение Република Полша подчертава, че Общият съд е приел, че основната причина, обосноваваща размера на таксата, е била необходимостта да се предотврати и възпре създаването на излишъци от националното производство (точки 114—118 от обжалваното съдебно решение). Като се има предвид обаче датата на приемане на този регламент — тоест само няколко дни преди влизането в сила на Договора за присъединяване и на Акта за присъединяване — не би могло да се счита, че събирането на такса за продуктите, посочени в Регламент № 735/2004, е от естество да предотврати риска от създаване на излишъци, по-специално на излишъци от националното производство, и следователно не би могло да допринесе за постигането на целите за предотвратяване и възпиране, преследвани от Регламенти № 1972/2003 и № 735/2004. Ето защо при обстоятелствата в конкретния случай необходимостта да се предотврати и възпре създаването на излишъци не е можела да обоснове размера на спорната такса.

72.

На трето място, Република Полша счита, че дори да се предположи, че тази такса е можела да има възпиращо действие, във всички случаи би трябвало да съществува връзка между нейния размер и риска от спекулация, на който тя ще противодейства, а в случая такава връзка липсвала. Като е приел подхода, възприет в член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003, без да отбележи тази липса на връзка, Общият съд нарушил принципа на пропорционалност.

73.

Като подчертава, че Република Полша изглежда се стреми към преразглеждане на жалбата ѝ, Комисията счита, че във всички случаи тези доводи са лишени от всякакво основание.

74.

Изложените от Република Полша три твърдения за нарушения поставят под съмнение различни аспекти от преценката на Общия съд за пропорционалността на размера на таксата, установена с член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003, по-специално за посочените в Регламент № 735/2004 продукти, както и за законосъобразността ѝ от гледна точка на член 41 от Акта за присъединяване. На по-периферно равнище Република Полша счита също, че Общият съд е пренебрегнал задължението си за мотивиране, като не е изложил доводите, поради които се е отклонил от съдебната практика по дело Weidacher.

75.

Най-напред — обратно на това, което изглежда поддържа Комисията, — не би могло да се счита, че тази аргументация само възпроизвежда аргументацията, изложена в първоинстанционното производство, като се иска от Съда замени преценката на Общия съд със своята собствена преценка. Напротив, Република Полша иска от Съда да упражни контрол върху условията, при които Общият съд тълкува и прилага в конкретния случай принципа на пропорционалност.

76.

В това отношение, както се припомня и от Общия съд в обжалваното съдебно решение (точки 104—106), Съдът многократно е постановявал, че по силата на принципа на пропорционалност законосъобразността на мерки, налагащи финансови тежести на икономическите оператори, е подчинена на условието тези мерки да са подходящи и необходими за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, и че наложените тежести не трябва да са несъразмерни в сравнение с преследваните цели ( 35 ).

77.

Все пак съдебният контрол за спазване на тези условия трябва да държи сметка, че когато Комисията упражнява предоставените ѝ от Съвета и дори от авторите на Акта за присъединяване правомощия в областта на общата селскостопанска политика за изпълнение на установените от него правила, тя може да реши да се ползва от широко право на преценка, така че единствено явно неподходящият характер на една приета в тази област мярка по отношение на целта, която компетентната институция има намерение да преследва, може да засегне законността на подобна мярка ( 36 ).

78.

В случая Общият съд в точка 111 от обжалваното съдебно решение безупречно е идентифицирал целта, която Комисията възнамерява да преследва посредством приемането на Регламент № 1972/2003.

79.

Както е посочено изрично в съображение 3 от Регламент № 1972/2003, той има за предмет именно създаването на разпоредби за възпиращи такси, които да се налагат за излишъците в новите държави членки. Всъщност, както е видно от това съображение, общата организация на отделните пазари на посочените продукти е можела да бъде разстроена от освобождаването на излишъци от продукти в свободно обращение, тоест на запаси от продукти, които не са част от обичайните запаси, създадени в новите държави членки, независимо дали тези запаси произтичат от изкуствено придвижвани с оглед на разширяването продукти, които причиняват изкривяване на търговията, или от националното производство.

80.

Следователно оттук Общият съд е можел основателно да направи извод, че целта на този регламент не е била единствено да предотврати създаването със спекулативна цел на запаси от разглежданите продукти с търговски произход, а просто да предотврати създаването на излишъци, дефинирани като непредставляващи част от намиращите се в новите държави членки обичайни резерви, които могат да разстроят общата организация на отделните пазари към датата на влизане в сила на Акта за присъединяване.

81.

Освен това Общият съд правилно е отбелязал в това отношение (точка 112 от обжалваното съдебно решение), че следваният от Комисията подход съответства на схващането на авторите на Акта за присъединяване относно излишъците, тъй като съгласно глава 4 от приложение IV към този акт на новите държави членки се възлага задължение да отстранят излишъците за своя сметка ( 37 ).

82.

Следователно спрямо така определената цел за предотвратяване и възпиране създаването на излишъци е трябвало да се изследва пропорционалността на самата такса, установена в член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003, от една страна, и на добавянето на нови продукти в списъка на продуктите, които се облагат с тази такса, осъществено с Регламент № 735/2004, от друга страна.

83.

В случая, макар да може без затруднение да се констатира, че без да допусне явна грешка в това отношение, Общият съд е могъл да направи извод, че Република Полша не е успяла да докаже, че определянето на размера на спорната такса в зависимост от митническата ставка за внос erga omnes, приложима към 1 май 2004 г., явно е надхвърляла необходимото за избягване на създаването на излишъци, независимо от произхода им (точки 113—116 от обжалваното съдебно решение), положението е малко по-деликатно, що се отнася до добавянето на нови продукти с Регламент № 735/2004.

84.

Всъщност в точка 114 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, според мен с основание, че ако такса, чийто размер е определен в зависимост от мито, което съответства на разликата между полските и общностните вносни мита към 30 април 2004 г., може да бъде полезна за предотвратяване създаването на излишъци от вноса, то далеч не е очевидно, че тя е била достатъчна за предотвратяване създаването на излишъци от националното производство.

85.

Общият съд добавя, че член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 оставя на новите държави членки определена свобода на преценка при определяне на излишъците, което им позволява да ограничат налагането на такса на притежателите на излишъци само до случаите, в които тяхното създаване поражда опасност от смущения на пазара и така засилва пропорционалния характер на мярката (точка 120 от обжалваното съдебно решение). Макар и да си струва разсъждението да се нюансира, следва все пак да се констатира, че различните фактори, които държавите членки са били длъжни да вземат под внимание по силата на член 4, параграф 2, букви a)—в) от Регламент № 1972/2003, за да определят излишъците, и по-специално обстоятелствата, при които са създадени посочените излишъци, безспорно са били от естество да позволят известна — и следователно пропорционална на налагането на такса на притежателите на излишъци — индивидуализация.

86.

Сравнението с положението, разгледано от Съда в посоченото по-горе Решение по дело Weidacher, не би могло да постави под съмнение тази преценка, тъй като разглежданият по това дело регламент преследваше общо взето сходни, но въпреки това очевидно по-ограничени цели. За разлика от Регламент № 1972/2003, Регламент № 3108/94 — разглеждан в дело Weidacher, по което е постановено посоченото по-горе решение — всъщност не изтъкваше никаква възпираща цел.

87.

Макар да е вярно, че съображенията на Регламент № 1972/2003 не излагат ясно и точно преследваните възпиращи цели, все пак не би могло да се счита, че задължението на институциите за мотивиране налага Комисията специфично да посочи в какво и по каква причина тя възнамерява да се отклони от практиката, която е следвала по повод на предшестващо присъединяване.

88.

За сметка на това могат да породят известни съмнения разсъжденията, които са накарали Общия съд да отхвърли без разглеждане по същество довода на Република Полша, че с оглед датата на приемането му Регламент № 735/2004 не е бил от естество да позволи осъществяване на превантивната и възпираща цел, преследвана от Регламент № 1972/2003 (точки 118 и 119 от обжалваното съдебно решение).

89.

Относително очевидно е всъщност, че с оглед циклите на производство на земеделските продукти не би могло разумно да се счита, че Регламент № 735/2004 е бил от естество да допринесе за осъществяване на преследваната от Регламент № 1972/2003 превантивна и възпираща цел относно създаването на излишъци от националното производство.

90.

След като това е уточнено, остава обстоятелството, че този регламент — в съображение 1 от който се констатира, че в контекста на продължаващото проучване на рисковете, свързани с продуктите в списъка, съдържащ се в член 4, параграф 5 от Регламент (EО) № 1972/2003, е било необходимо той да бъде изменен, като се добавят някои продукти ( 38 ), — не е бил предназначен да се прилага единствено за излишъците от националното производство, а в по-общ план е бил предназначен да се прилага за всеки излишък, независимо от неговия произход.

91.

Впрочем освен това Общият съд се е погрижил да подчертае в точка 118 от обжалваното съдебно решение, че икономическите оператори, установени в новите държави членки, са можели да имат интерес от момента, в който датата на присъединяване стане известна, да ограничат продажбите си и следователно да създадат запаси от някои продукти с цел тяхното последващо изнасяне на разширения общностен пазар.

92.

Следователно трябва да се направи извод, че първото изтъкнато по съществото на спора правно основание на Република Полша срещу обжалваното съдебно решение, изведено от нарушение на член 41 от Акта за присъединяване и от принципа на пропорционалност, трябва да се отхвърли като неоснователно.

93.

Република Полша упреква Общия съд, че в нарушение на принципа на недопускане на дискриминация е приел, че предвидената в член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003 такса е определена въз основа на обективни разграничителни критерии.

94.

Макар да уточнява, че не оспорва констатацията на Общия съд в точка 129 от обжалваното съдебно решение, че „състоянието на земеделието в новите държави членки е коренно различно от това в старите държави членки“, Република Полша счита, че обикновената констатация за съществуването на различно състояние не освобождава Комисията от задължението ѝ да приеме мерки, основани на обективни разграничителни критерии. Впрочем тя изтъква, че разликата в състоянието на земеделието между новите и старите държави членки не е можела обективно да оправдае не самото съществуване на таксата, а нейния размер — довод, който Общият съд в този смисъл пропуснал да разгледа.

95.

Република Полша добавя, че основателността на нейното твърдение за нарушение, изведено от произволния и обективно необоснован размер на таксата, се оказва подкрепено от два довода, изтъкнати от Общия съд съответно в точки 132 и 133 и в точка 134 от обжалваното съдебно решение. От една страна, тя била обект на безспорно различно третиране в сравнение с присъединилите се преди и след това държави, на които несъмнено също са били наложени такси върху излишъците, но изчислени в зависимост от разликата между митническите ставки за внос, а не единствено на базата на митническата ставка за внос в Общността. От друга страна, разликата в състоянието на земеделието в новите държави членки, което било основание списъкът на продуктите, за които се прилага таксата, да варира за различните държави членки, трябвало да се отрази върху размера на таксата.

96.

Като подчертава, че в аргументацията на Република Полша изглежда се смесват незачитането на принципа на недопускане на дискриминация с незачитането на принципа на пропорционалност, Комисията счита, че Общият съд правилно се е задоволил да констатира разликата, съществуваща между земеделието на старите държави членки и земеделието на новите държави членки, за да направи извод, че отхвърля довода, изведен от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

97.

Основното формулирано от Република Полша твърдение за нарушение, според което Общият съд пропуснал да се произнесе по правното ѝ основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, е неоснователно.

98.

Всъщност в точка 129 от обжалваното съдебно решение, Общият съд установява, че състоянието на земеделието в новите държави членки е коренно различно от това в старите държави членки, като препраща в това отношение към идентичните констатации, до които е стигнал Съдът в Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Полша/Съвет, посочено по-горе ( 39 ). В конкретния случай Съдът беше установил в това решение, че е безспорно, че състоянието на земеделието в новите държави членки е коренно различно от това в старите държави членки, което му беше позволило да отхвърли довод, изведен от нарушаване на принципа на недопускане на дискриминация. Оттук Общият съд прави извод в точка 130 от обжалваното съдебно решение — правилно, както изтъква Комисията, — че двете състояния са били несравними.

99.

Тъй като изтъкнатите от Република Полша допълнителни доводи подкрепят това основно твърдение за нарушение, те също трябва да бъдат отхвърлени.

100.

Следователно второто изтъквано по съществото на спора правно основание на Република Полша срещу обжалваното съдебно решение, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, трябва да се отхвърли като неоснователно.

101.

В рамките на едно-единствено правно основание Република Полша упреква Общия съд, че не е зачел член 41 от Акта за присъединяване и принципа на пропорционалност, като е приел, че добавянето по силата на член 1, точка 8) от Регламент № 735/2004 на седем нови продукта в списъка на продуктите, за които се прилага таксата, посочена в член 4, параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003, е било необходима за постигане на целите, преследвани от Регламент № 1972/2003.

102.

По-точно тя изтъква, че тъй като Регламент № 1972/2003 има за цел да предотврати създаването на излишъци от националното производство, било ненужно таксата да се прилага към продуктите, за които полските вносни мита са по-високи от общностните. Освен това, като се има предвид датата на приемането му, единадесет дни преди датата на влизане в сила на Договора за присъединяване, Регламент № 735/2004 не е можел допринесе за постигане на целта, преследвана от Регламент № 1972/2003 и изразяваща се в предотвратяване създаването на излишъци от националното производство.

103.

Така Република Полша изрично поставя под съмнение дадения от Общия съд в точки 158 и 159 от обжалваното съдебно решение отговор на нейния довод, че спорната такса се е налагала за някои продукти, дори и полските вносни мита, намиращи се в сила за тези продукти към 30 април 2004 г., да са били по-високи от общностните вносни мита.

104.

Общият съд приема (точка 158 от обжалваното съдебно решение), че Република Полша не е изтъкнала никакъв довод, позволяващ да се заключи, че основната причина за спекулативното запасяване със земеделски продукти е била евентуална разлика между митническите ставки за внос в Общността на петнадесетте и тези в новите държави членки. Той добавя (точка 159 от това съдебно решение), че във всички случаи Регламент № 1972/2003 е имал за цел не само да предотврати създаването на запаси със спекулативни цели, но и създаването на излишъци от националното производство.

105.

Тъй като доводите на Република Полша до голяма степен се смесват с доводите, които тя изтъква в подкрепа на своето първо правно основание, насочено срещу член 4, параграф 3 от Регламент № 1972/2003, тези доводи трябва да се отхвърлят като неоснователни поради същите мотиви.

106.

Озаглавеният „Отлагателен режим“ член 3 от Регламент № 1972/2003 уточнява в параграф 1, че той се прилага по дерогация от глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване и от членове 20 и 214 от Регламент № 2913/92, а в параграф 2 предвижда, че продуктите, изброени в член 4, параграф 5 от посочения регламент, които преди 1 май 2004 г. са се движили свободно, но на 1 май 2004 г. са били в процес на транспортиране или под друг митнически режим, се обмитяват според митническата ставка за внос erga omnes, приложима към датата на освобождаване за свободно обращение.

107.

Република Полша отправя твърдение, че Общият съд е допуснал нарушение, като е отхвърлил доводите ѝ срещу член 3 от Регламент № 1972/2003, като отново откроява пет правни основания.

108.

В рамките на това правно основание Република Полша изтъква, че Общият съд неправилно е приел, че член 3 от Регламент № 1972/2003 е бил необходим за запазване на полезното действие на член 4 от посочения регламент и следователно е можело да бъде приет въз основа на член 41 от Акта за присъединяване. По-точно тя изтъква три серии от отделни доводи.

109.

На първо място, тя упреква Общия съд, че в точка 194 от обжалваното съдебно решение е приел, че тя оспорвала „самото правомощие на Комисията да задължи държавите членки да наложат такси върху поставените под отлагателен режим продукти, които се намират на тяхна територия на 1 май 2004 г.“, а не „условията за прилагането или пропорционалния характер на подобна такса“, докато нейното правно основание формално е било изведено от липсата на компетентност на Комисията и от нарушението на членове 22 и 41 от Акта за присъединяване. При това положение Общият съд пропуснал да разгледа пропорционалността на таксата, въведена с член 3 от Регламент № 1972/2003, и специалните правила, които се отнасят за нея. В това отношение Република Полша излага, че член 41 от Акта за присъединяване поставя преходните мерки в зависимост от условието те да бъдат „необходими за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към такъв, който произтича от прилагането на общата селскостопанска политика“. Следователно мярка, която не отговаря на тези изисквания, не е съвместима нито с член 41 от Акта за присъединяване, нито с принципа на пропорционалност, съдържащ се в тази разпоредба, така че не е било нужно специфично да се изтъква нарушението на принципа на пропорционалност.

110.

На второ място, тя изтъква, че в точки 189—193 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е преценил, че член 3 от Регламент № 1972/2003 бил необходим за полезното действие на член 4 от същия регламент. В това отношение тя напомня, че в репликата си в първоинстанционното производство е подчертала, че митническите ставки, предвидени в член 3 от Регламент № 1972/2003, можели да попречат на спекулата със земеделски продукти и следователно да допълнят разпоредбите на посочения член 4, който се отнася за излишъците от земеделски продукти, предназначени за спекула, ако те също се отнасяха за излишните количества. Доколкото митническите ставки по член 3 от Регламент № 1972/2003 се отнасят за цялото количество продукти, следователно не съществувала никаква логическа връзка между посочените митнически ставки и преследваните цели за борба със спекулата.

111.

На трето и последно място, Република Полша изтъква, че в точка 186 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е зачел нормативната йерархия, като е приел, че член 3 от Регламент № 1972/2003 е можел да бъде приет на основание член 41 от Акта за присъединяване. Член 3 от Регламент № 1972/2003, който дерогира от глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване, всъщност представлявал едностранно и незаконно изменение на условията за присъединяване. Макар обаче член 41 от Акта за присъединяване да оправомощава Комисията да приема всички необходими мерки за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към такъв, който произтича от прилагането на общата селскостопанска политика, той не я оправомощавал да променя съдържанието на Акта за присъединяване.

112.

Република Полша изтъква, че като е отхвърлил нейното правно основание, изведено от непълнота в мотивите на член 3 от Регламент № 1972/2003, Общият съд е пренебрегнал както разпоредбите на член 253 ЕО, така и практиката на Съда по тълкуване на тази разпоредба. В това отношение тя подчертава, че в точка 224 от обжалваното съдебно решение Общият съд е признал, че нито едно от съображенията на Регламент № 1972/2003 не обяснява по изричен начин специфичните мотиви, довели Комисията до приемане на разпоредбите на член 3 от него, и че следователно той се е постарал да възстанови тези липсващи мотиви (точки 229—234 от обжалваното съдебно решение). Изхождайки от неточната предпоставка, че единствената роля на член 3 от Регламент № 1972/2003 е да допълва разпоредбите на член 4 от посочения регламент и да гарантира неговото полезно действие (точки 231—233 от това съдебно решение), Общият съд стигнал до неправилния извод, че член 3 попада в приложното поле на мотивите на посочения член 4 и не се изискват отделни мотиви (точка 234 от същото съдебно решение).

113.

Република Полша добавя, че задължението за мотиви относно член 3 от Регламент № 1972/2003 е трябвало да се преценява и като се държи сметка за интереса на икономическите оператори, които ще трябва да понесат финансовата тежест, която той установява. В това отношение Република Полша уточнява, като се позовава на точка 235 от обжалваното съдебно решение, че разменената между полското правителство и Комисията кореспонденция, която впрочем не се отнасяла до причините, довели до приемането на тази разпоредба, не е можела да замести изпълнението на това задължение.

114.

Република Полша счита, че Общият съд е нарушил принципа на свободно движение на стоки, като е приел, че член 25 ЕО не се отнася за преходните мерки, приети на основание член 41 от Акта за присъединяване (точки 179—181 от обжалваното съдебно решение).

115.

Тя подчертава също така, че като се има предвид практиката на Съда, по силата на която институциите на Съюза също както държавите членки са длъжни да спазват забраната за мита и такси с равностоен ефект по смисъла на член 25 ЕО, Общият съд не е можел да приеме, както е направил в точка 181 от обжалваното съдебно решение, че „Република Полша не би могла с право да се позове на нарушение на принципа на свободно движение на стоки, и по-специално на член 25 ЕО, за оспорване на законосъобразността на установените с член 3 от Регламент № 1972/2003 мита“.

116.

Република Полша изтъква, че Общият съд е нарушил принципа на недопускане на дискриминация, като е приел, че различното третиране на операторите от Република Полша и тези от старите държави членки е обективно обосновано. Тази разлика се изразявала в обстоятелството, че митническите ставки за внос erga omnes се събират за продуктите, освободени за свободно обращение в Полша преди присъединяването, но намиращи се под отлагателен режим към деня на присъединяването, а не се събират за същите продукти в свободно обращение в Общността на петнадесетте преди присъединяването и за които не е било поискано никакво възстановяване поради износ.

117.

Тя уточнява, че оспорва не прилагането на различни норми спрямо операторите от старите държави членки и спрямо операторите от новите държави членки, а прилагането на различни норми при отсъствието на причини, обективно обуславящи подобна разлика. От една страна, Комисията по никакъв начин не доказала, че опасността от спекула произтича главно от притока на стоки от Полша. От друга страна, дори и да се предположи, че тази опасност съществува, за да може тя се предотврати, щяло да бъде достатъчно през преходен период да се запазят митата на преференциалния режим, приложим спрямо Република Полша преди присъединяването, вместо да се налагат митнически ставки erga omnes с по-висок размер.

118.

Република Полша изтъква, че като е приел в точка 246 от обжалваното съдебно решение, че Общността не е била създала положение, което е можело да породи оправдани правни очаквания от страна на Република Полша или на полските икономически оператори, Общият съд е нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания. Тя счита, че член 41 от Акта за присъединяване не би могъл да служи като основание за дерогиране от разпоредбите на глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване, които са представлявали източник на правни очаквания. Икономическите оператори, проявяващи обичайната дължима грижа, следователно не са можели да допуснат, че член 41 от Акта за присъединяване би могъл да бъде основание за такива дерогации.

119.

За да се даде подходящ отговор на всички тези правни основания и твърдения за нарушения, насочени от Република Полша срещу преценката на Общия съд за законосъобразността на член 3 от Регламент № 1972/2003, трябва да се има предвид, че всички те се отнасят най-общо към въпроса какъв е обхватът на правомощието по член 41 от Акта за присъединяване. Всъщност в аргументацията си Република Полша изтъква категорично, че Общият съд е направил извод за законосъобразността на посочения член 3 при незачитане на „нормативната йерархия“. За да се прецени най-пълно тази аргументация, трябва обаче да се започне, като се припомни съдържанието на разглежданите разпоредби.

120.

В член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1972/2003 по същество се предвижда разширяване обхвата на таксата, въведена с член 4 от посочения регламент върху земеделските продукти, които са били освободени за свободно обращение в Общността на петнадесетте или в нова държава членка преди датата на присъединяване и които към датата на присъединяване са поставени под отлагателен режим, като това е станало по дерогация от глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване. От своя страна член 41 от Акта за присъединяване оправомощава Комисията да приема, в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването, необходимите преходни мерки за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към такъв, който произтича от прилагането на общата селскостопанска политика.

121.

Следователно Република Полша оспорва главно преценката на Общия съд за обхвата на оправомощаването по член 41 от Акта за присъединяване. С приемането на член 3 от Регламент № 1972/2003 Комисията излязла извън рамките на оправомощаването по посочения член 41 ( 40 ) и така нарушила тази разпоредба (нормативна йерархия). Следователно Общият съд направил неправилен извод, че посочената разпоредба позволява предвидената в споменатия член 3 дерогация от разпоредбите на Акта за присъединяване.

122.

В крайна сметка в този контекст Република Полша формулира други правни основания, по-специално тези, които са изведени от грешки, допуснати от Общия съд при преценка на доводите ѝ, изведени от нарушаване от Комисията на нейните правомощия ( 41 ) и от засягане на принципа на свободно движение на стоки. Всъщност, от една страна, като е излязла извън рамките на оправомощаването по член 41 от Акта за присъединяване, Комисията надхвърлила правомощията си. Освен това, от друга страна, член 41 не оправомощавал Комисията да приема разпоредби, засягащи принципа на свободно движение на стоки.

123.

Насочените по този начин доводи срещу член 3 от Регламент № 1972/2003 и преценката на Общия съд за неговата валидност накрая се допълват от едно правно основание, изведено от липса на мотиви, в нарушение на член 253 ЕО, в пряка връзка с последните. Всъщност Република Полша изтъква по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е счел, че Регламент № 1972/2003 е достатъчно мотивиран, след като в нито едно от неговите съображенията не са изложени причините, обосноваващи приемането на член 3 от него, независимо от разпоредбите на глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване.

124.

Следователно смятам, че на правните основания и доводи, изтъкнати от Република Полша в рамките на настоящата жалба, следва да се отговори, като най-напред се разгледа съвместимостта на член 3 от Регламент № 1972/2003 с разпоредбите на член 41 от Акта за присъединяване и отражението на това разглеждане върху останалите твърдения за нарушения, като тук се включи и анализът на твърдението, изведено от незачитането на задължението за мотивиране.

125.

В тази перспектива аргументацията на Република Полша поставя два главни проблема, които следва да се разгледат един след друг. Най-напред, член 3 от Регламент № 1972/2003 наистина ли представлява дерогация от Акта за присъединяване и евентуално в каква степен? След това — и ако предположим, че случаят действително е такъв, — оправомощена ли е Комисията да приема разпоредба от вторичното право, която дерогира от разпоредба от първичното право? По-точно, може ли действително да се счита, че приемането на член 3 от Регламент № 1972/2003 се основава на член 41 от Акта за присъединяване? Разглеждането на тези два проблема ще ме доведе естествено до разглеждане на второто правно основание, изведено от незачитане на задължението за мотивиране.

126.

Най-напред следва да се констатира, че в самия член 3, параграф 1 от Регламент № 1972/2003 изрично е посочено, че той се прилага „по дерогация“ от глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване и от членове 20 и 214 от Регламент № 2913/92.

127.

След това е важно да се отбележи, че Комисията, съвсем без да оспорва това изявление, напротив, защитава идеята, че член 41 от Акта за присъединяване я оправомощава да приеме такава дерогираща разпоредба.

128.

Накрая, не е неуместно да се подчертае, че именно това произтича от анализа на разглежданите разпоредби. Глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване всъщност предвижда, че всички продукти, които произхождат от старите държави членки ( 42 ) или които са внесени и са се движили свободно в същите тези държави членки преди присъединяването, но които към датата на присъединяване са били в едно от изброените четири състояния, а именно на временно съхранение, въведени в свободна зона или в свободен склад, поставени под отлагателни митнически режими, посочени в член 4, параграф 16, буква б)—ж) от Регламент № 2913/92, или в процес на транспортиране, се освобождават за свободно обращение без всякакво обмитяване. Напротив, член 3, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 предвижда за някои продукти, изброени в член 4, параграф 5 от този регламент, обмитяване според митническата ставка за внос erga omnes, приложима към датата на освобождаване за свободно обращение. Това се отнася за продуктите, освободени за свободно обращение в старите и новите държави членки преди датата на присъединяване и намиращи се на датата на присъединяване в едно от четирите посочени по-горе състояния ( 43 ).

129.

Следователно оттук трябва да се направи извод, че член 3 от Регламент № 1972/2003 действително дерогира от разпоредбите на глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване ( 44 ).

130.

Въпреки това, като е преценил за правилна аргументацията на Комисията в това отношение, Общият съд е приел, че член 41 от Акта за присъединяване представлява подходящо и достатъчно правно основание, което оправомощава Комисията да приеме спорната разпоредба, тоест в случая една разпоредба от вторичното право, която влиза в пряко противоречие с разпоредбите на акт от първичното право.

131.

Очевидно Комисията не би могла чрез акт на вторичното право ( 45 ) отново да поставя под въпрос онова, което са решили авторите на Акта за присъединяване, освен ако е била оправомощена за това от разпоредба, която е част от посочения акт. Тъй като Регламент № 1972/2003 е приет на две основания — член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване и член 41 от Акта за присъединяване, — трябва да се изследва дали тези разпоредби действително оправомощават Комисията да приема мерки като предвидените в член 3 от посочения регламент.

132.

Член 41 от Акта за присъединяване представлява част от група разпоредби, изрично изброени в член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване, като тази разпоредба предвижда за институциите на Съюза възможността да приемат, независимо от разпоредбите на член 2, параграф 2 от посочения договор и следователно преди влизането в сила на последния, мерките, предвидени в споменатите разпоредби.

133.

Следователно Комисия е била оправомощена да приеме преди присъединяването мерките, посочени в член 41 от Акта за присъединяване. Тогава незабавно възникващият въпрос е какви могат да бъдат тези мерки.

134.

Член 41 от Акта за присъединяване предвижда, че в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването, Комисията може да приема „необходими[те] преходни мерки за подпомагане на прехода от съществуващия режим в новите държави членки към такъв, които произтича от прилагането на общата селско-стопанска политика“, „съгласно условията, предвидени в [Акта за присъединяване]“, следователно включително и условията, определени в глава 5 от приложение IV към него.

135.

Така тази разпоредба по много общ начин оправомощава Комисията да приема мерки, определяни главно от тяхната крайна цел, без да са уточнени по друг начин („необходими […] мерки“). Може ли да се счита, че това оправомощаване е достатъчно широко, за да включи приемането на мерки, които дерогират от първичното право?

136.

Най-напред трябва да се подчертае изключителният характер, в истинския смисъл на думата, на една обща клауза, която оправомощава дадена институция да приема неуточнени разпоредби, дерогиращи от първичното право. От тази гледна точка може на законно основание да се постави въпросът дали разпоредба, съставена като член 41 от Акта за присъединяване, може да се тълкува като представляваща такава клауза за оправомощаване. Все пак аз считам, че не е необходимо този въпрос да се решава по радикален и окончателен начин. За да се разреши проблемът, повдигнат в настоящото дело, достатъчно е да се посочи, че всяка дерогация от първичното право, основана на неспецифично оправомощаване като предвиденото в член 41 от Акта за присъединяване, както е в този случай, съгласно практиката на Съда трябва да се тълкува стриктно, като се държи сметка за съдържанието на текста, за целта и за контекста, в който се вписват разпоредбите, които я установяват ( 46 ).

137.

Именно на този етап се разкрива цялото значение на специфичните мотиви, изложени от институцията, за да обоснове приетите мерки, които се съдържат в акт, приет на основание член 41 от Акта за присъединяване, тоест мотивите, в които е изложена тяхната цел, по-специално необходимостта от тях и в крайна сметка тяхната пропорционалност.

138.

Щом, както току-що беше припомнено, член 41 от Акта за присъединяване не съдържа никаква обща клауза, която да оправомощава по ясен и изричен начин Комисията да приема разпоредби на вторичното право, които се отклоняват от разпоредбите на първичното право, най-малкото е абсолютно необходимо дерогираща от разпоредбите на първичното право мярка като предвидената в член 3 от Регламент № 1972/2003, да се съпровожда от изрични и убедителни мотиви, които да установяват по сигурен начин, че тази дерогация е била не само необходима, но и абсолютно наложителна за осъществяване на определената от посочената разпоредба цел.

139.

За Съда е възможно да упражни контрол върху съответствието на разпоредбите на акт, приет от Комисията на основание член 41 от Акта за присъединяване, с целта, преследвана от този акт, само ако посочената институция е изложила в мотивите на споменатия акт причините, обосноваващи тези разпоредби ( 47 ). Всъщност единствено Комисията е тази, която трябва да определи, под контрола на Съда, дали и в каква степен приемането на преходни мерки като разглежданите е било необходимо за подпомагане на прехода.

140.

От постоянната съдебна практика, впрочем отлично обобщена от Общия съд в точки 214—217 от обжалваното съдебно решение, произтича, че изискваното от член 253 ЕО мотивиране трябва да бъде адаптирано към естеството на разглеждания акт и да излага по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на общностната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста на този акт, но и на неговия контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. Когато става въпрос за акт с общо приложение, мотивите могат да се ограничат до посочване, от една страна, на общото положение, довело до неговото приемане, и от друга страна, на общите цели, които той се стреми да постигне. Освен това, ако акт с общо приложение разкрива същината на преследваната от институцията цел, би било прекалено да се изискват специфични мотиви за различните направени технически избори ( 48 ).

141.

В случая, както Република Полша правилно отбелязва, Общият съд е преценил, че Комисията не е била длъжна „специфично“ да мотивира необходимостта от мерките, посочени в член 3 от Регламент № 1972/2003, доколкото те са представлявали само „технически избор“, предназначен за защита на полезното действие на член 4 от този регламент, тъй като съображенията на същия регламент са идентифицирали „изрично“, от една страна, общото положение, довело до приемане на същия регламент, и от друга страна, целта за предотвратяване на създаването на излишъци и необходимостта от установяването на система за обмитяване на посочените запаси.

142.

Доводите на Република Полша поставят два въпроса — първият относно естеството на мерките, предвидени в член 3 от Регламент № 1972/2003, а вторият, тясно свързан с първия, относно обхвата на задължението за мотивиране, възложено на Комисията. Всъщност — и както изтъква Република Полша — с оглед практиката на Съда липсата на специфично мотивиране е допустима само доколкото приемането на мерките по член 3 от Регламент № 1972/2003 действително представлява технически избор ( 49 ).

143.

Трудно би могло да се допусне обаче, че разпоредби от акт на вторичното право, които дерогират от разпоредби от акт на първичното право, могат да се анализират като спадащи към обикновен технически избор. Напротив, ако се допусне, че подобно положение може да бъде уредено от друга разпоредба на първичното право, трябва да се счита, че тя съвсем точно представлява обект на специфични, точни и подробни мотиви.

144.

Следователно Комисията е била длъжна да изложи точно причините, поради които е считала, че е наложително да се събира мито erga omnes за продукти, за които в Акта за присъединяване е било предвидено, че ще бъдат освободени за свободно обращение — при известни условия на доказване на техния произход — без да се обмитяват. Това се е налагало още повече, тъй като така приетите разпоредби, от една страна, са се отклонявали чувствително от следваната дотогава практика на институциите в сравними положения ( 50 ), и от друга страна, са били приети и публикувани, въпреки че техни главни адресати са били икономическите оператори в държави, които все още не са били членове на Съюза.

145.

Трябва да се припомни, че Съдът е имал възможност да се произнесе, макар и в твърде различен контекст, че решение, което е първоначална проява на нова и важна политика и се отклонява чувствително от предшестваща практика по приемане на решения, трябва да бъде изрично мотивирано ( 51 ).

146.

В разглеждания случай обаче съображенията на Регламент № 1972/2003 не съдържат никаква информация в това отношение, а се ограничават да възпроизвеждат мотиви, които, макар и да не са напълно идентични с тези на сходните регламенти, приети по повод на споменатите по-горе предшестващи разширявания, все пак са съдържали същите елементи, дори и последните да не са съдържали разпоредби, еквивалентни на тези по член 3 от Регламент № 1972/2003.

147.

Трябва по-специално да се подчертае, че третото съображение от посочения регламент изобщо не споменава за необходимостта да се гарантира полезното действие на таксата, предвидена в член 4 от същия регламент — фактор, който Общият съд е приел като определящ, за да отхвърли правното основание, изведено от непълнота на мотивите, което Република Полша изтъква в жалбата си в първоинстанционното производство.

148.

От предшестващия анализ следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 3 от Регламент № 1972/2003 не е бил невалиден, въпреки че е дерогирал от разпоредбите на глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване, без в мотивите на посочения регламент изрично да проличават причините, специфично обосноваващи необходимостта от тази дерогация.

149.

При тези условия за Съда е невъзможно да осъществи своя контрол върху съвместимостта на така приетите мерки с разпоредбите на член 41 от Акта за присъединяване и следователно да установи дали те са били приети при спазване на правомощията, предоставени на Комисията от тази разпоредба ( 52 ).

150.

Следва да се добави също така, че преценката от Общия съд на доводите на Република Полша, според която член 3 от Регламент № 1972/2003 не е нарушавал принципа на свободно движение на стоки, търпи същата критика.

151.

Всъщност в това последно отношение следва да се уточни, че съгласно постоянната съдебна практика институциите на Съюза, също както и държавите членки, са задължени да спазват разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки, и по-точно на член 25 ЕО ( 53 ). Дори да се предположи обаче, че член 41 от Акта за присъединяване може да се тълкува като оправомощаващ Комисията да приема разпоредби, които засягат принципа на свободно движение на стоки, тези разпоредби във всички случаи не могат да бъдат без изрично мотивирани основания.

152.

При тези условия не е необходимо да се разглеждат изтъкнатите от Република Полша четвърто и пето правно основание, съответно изведени от нарушение на принципите на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на защита на оправданите правни очаквания.

153.

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

154.

Както ще имаме възможност да видим, Съдът разполага с необходимите данни, за да се произнесе окончателно както по възражението за недопустимост, изтъкнато от Комисията в хода на производството пред Общия съд ( 54 ), така и по съществото на жалбата на Република Полша, независимо от процедурната особеност, изтъкната в началото на настоящото заключение.

155.

От гореизложените разсъждения е видно, че жалбата на Република Полша, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юни 2004 г., не е просрочена, че следователно трябва да се отхвърли възражението за недопустимост на Комисията, която се позовава единствено на погасяването по давност, и че поради това жалбата на Република Полша трябва да се приеме за допустима, доколкото е насочена срещу Регламент № 1972/2003.

156.

Република Полша моли Съда да постанови окончателно решение по същество в съответствие с член 61 от Статута на Съда и моли да се отменят член 3 и член 4, параграф 3 и параграф 5, осмо тире от Регламент № 1972/2003, изменен с Регламент № 735/2004. Република Полша уточнява, че ако Съдът приеме да постанови окончателно решение, тя изцяло поддържа твърденията за нарушения и доводите, изложени в жалбата и в репликата ѝ в хода на първоинстанционното производство.

157.

Както подчертах в началото на това заключение, настоящото дело има особеност, която поставя Съда пред нов случай в производството по обжалване, тъй като, макар и да е отхвърлил като недопустима жалбата, доколкото тя е била насочена срещу Регламент № 1972/2003, въпреки това Общият съд е разгледал валидността на неговите основни разпоредби чрез и под прикритието на твърденията за нарушения, формулирани срещу Регламент № 735/2004, който го изменя.

158.

Може ли тогава Съдът да се произнесе окончателно по различните твърдения за нарушения, изложени от Република Полша срещу Регламент № 1972/2003 в рамките на нейната първоинстанционна жалба?

159.

В действителност въпросът би могъл да се постави, ако при разглеждането на валидността на Регламент № 735/2004 бяха разгледани само част от доводите срещу Регламент № 1972/2003 и само за онази част от тях, които не са разгледани.

160.

От обжалваното решение е видно обаче, че Общият съд е разгледал всички доводи, изложени срещу Регламент № 1972/2003. При тези условия трябва да се приеме, че делото може да бъде решено окончателно.

161.

В конкретния случай от анализа на правните основания в жалбата следва, че член 3 от Регламент № 1972/2003 трябва да бъде отменен, доколкото той е приет по дерогация от разпоредбите на глава 5 от приложение IV към Акта за присъединяване, без причините, специфично обосноваващи необходимостта от тази дерогация, да проличават изрично в мотивите на посочения регламент.

162.

При тези условия не е необходимо да се разглеждат другите правни основания, насочени срещу член 3 от Регламент № 1972/2003, изтъкнати от Република Полша в нейната първоинстанционна жалба, съответно изведени от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Не е необходимо също така да се разглежда правното основание, изведено от злоупотреба с власт, което Република Полша изрично заявява, че не поддържа в производството по обжалване, но което тя въпреки това е поддържала заедно с всички други правни основания, изтъкнати в жалбата ѝ до Общия съд ( 55 ).

163.

Ето защо предлагам на Съда да реши следното: