This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62008CC0064
Opinion of Mr Advocate General Mazák delivered on 23 February 2010. # Criminal proceedings against Ernst Engelmann. # Reference for a preliminary ruling: Landesgericht Linz - Austria. # Freedom to provide services - Freedom of establishment - National rules establishing a system of concessions for the operation of games of chance in casinos - Concessions obtainable solely by public limited companies established in national territory - All concessions granted without any competitive procedure. # Case C-64/08.
Заключение на генералния адвокат Mazák представено на23 февруари 2010 г.
Наказателно производство срещу Ernst Engelmann.
Искане за преюдициално заключение: Landesgericht Linz - Австрия.
Свободно предоставяне на услуги - Свобода на установяване - Национална правна уредба, установяваща концесионна система за провеждането на хазартни игри в казината - Получаване на концесия единствено от акционерните дружества, установени на националната територия - Предоставяне на всички концесионни разрешения без провеждането на никаква процедура.
Дело C-64/08.
Заключение на генералния адвокат Mazák представено на23 февруари 2010 г.
Наказателно производство срещу Ernst Engelmann.
Искане за преюдициално заключение: Landesgericht Linz - Австрия.
Свободно предоставяне на услуги - Свобода на установяване - Национална правна уредба, установяваща концесионна система за провеждането на хазартни игри в казината - Получаване на концесия единствено от акционерните дружества, установени на националната територия - Предоставяне на всички концесионни разрешения без провеждането на никаква процедура.
Дело C-64/08.
Сборник съдебна практика 2010 I-08219
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2010:79
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н J. MAZÁK
представено на 23 февруари 2010 година(1)
Дело C‑64/08
Staatsanwaltschaft Linz
срещу
Ernst Engelmann
(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Linz (Австрия)
„Свобода на установяване — Хазартни игри — Концесионна система за провеждането на хазартни игри в казината — Възможност за получаване на концесия, открита само за акционерните дружества, установени на националната територия — Съгласуваност на националната политика в областта на игрите — Реклама“
I – Въведение
1. Преюдициалните въпроси, поставени от Landesgericht Linz (Австрия), за пореден път привличат вниманието на Съда върху отношението между общностните свободи и законодателната политика на държавите членки в областта на хазартните игри.
2. В рамките на вече доста богата съдебна практика този път Съдът ще трябва да се произнесе по съответствието с членове 43 ЕО и 49 ЕО на национална правна уредба, според която хазартни игри в игрални заведения провеждат само акционерните дружества, чието седалище е на територията на въпросната държава членка, ограничава срока на концесията до петнадесет години и позволява на организаторите, които притежават концесия, да правят реклама, насърчаваща към участие във въпросните игри.
II – Правна уредба
А – Австрийски закон за хазартните игри
3. Хазартните игри са уредени в Австрия с Федералния закон за хазартните игри (Glücksspielgesetz) в редакцията му от 1989 г(2).
1. Цели на Закона за хазартните игри
4. В нито една от разпоредбите на Закона за хазартните игри не са изложени целите, които Република Австрия преследва с правната си уредба на хазартните игри. Подготвителната работа по него все пак дава някаква светлина по въпроса и подсказва, че целите са с регулаторен и данъчен характер.
5. Що се отнася до регулаторната цел, от гореспоменатата подготвителна работа е видно, че „в идеалния случай пълната забрана на хазартните игри би била най-благоразумната правна уредба. Като се има предвид добре познатият факт, че страстта към хазартни игри изглежда присъщо на човека, […] е много по-благоразумно да се канализира това влечение в интерес на индивида и на обществото. Така се постигат две цели: предотвратява се преминаването на хазартните игри в нелегалност, което се наблюдава в държавите, забранили напълно хазартните игри, като в същото време държавата си запазва възможността за надзор над провежданите хазартни игри на законово основание. Основната цел на този надзор трябва да бъде защитата на индивидуалния участник в хазартни игри“.
6. Колкото до данъчната цел, подготвителната работа идентифицира „интереса на федералната държава да извлече възможно най-големи приходи от монопола върху хазартните игри. […] Следователно в правната уредба на хазартните игри федералното правителство трябва да се стреми, като спазва и зачита регулаторната цел, да провежда хазартни игри по начин, по който монополът да му носи възможно най-големи приходи“.
2. Държавен монопол в областта на хазартните игри
7. Член 1 от Закона за хазартните игри определя хазартните игри като такива, „в които печалбите и загубите зависят изключително или предимно от случайността“.
8. Член 3 от Закона за хазартните игри установява „държавен монопол“ в областта на хазартните игри и предвижда, че правото да организира и провежда хазартни игри принадлежи по принцип за държавата, освен ако не е посочено друго във въпросния закон.
3. Игри извън обхвата на монопола
9. Залаганията върху резултати от спортни състезания, „малките“ игрални автомати и по-малките лотарии са извън обхвата на този монопол.
10. От една страна, в Австрия залаганията върху резултати от спортни състезания не се считат за хазартни игри, тъй като не се основават само на случайността, а са необходими известни способности и познания на участника за игрите. Те са в компетентността на провинциите и са либерализирани. Всеки, който отговаря на законовите условия, има право да получи лиценз за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания по класическия начин или в интернет.
11. От друга страна, член 4 от Закона за хазартните игри изключва от държавния монопол игралните автомати, чийто максимален залог не надвишава 0,50 EUR на игра и евентуалната печалба от които не може да бъде над 20 EUR („малки“ автомати), както и лотариите за минимални суми, томболите и разиграването на стоки на лотария. Правната уредба по отношение на малките игрални автомати е в компетентността на провинциите. Колкото до малките лотарии, те трябва да получат разрешение от Федералното министерство на финансите.
4. Концесионна система
12. Федералният министър на финансите може да предоставя правото за организиране и провеждане на монополизирани хазартни игри, като издава концесионни разрешения за организирането на лотарии и електронни тиражи (член 14 от Закона за хазартните игри) и за експлоатацията на игрални заведения (член 21 от Закона за хазартните игри).
13. Член 14 от Закона за хазартните игри определя условията за отдаване на концесия за лотарии и електронни тиражи. Всичко на всичко може да бъде отдадена само една концесия(3). Получателят трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия. При наличие на повече от един кандидат концесията се предоставя на този, при който федералната държава има най-добри изгледи за данъчни приходи.
14. По силата на член 20 от Закона за хазартните игри(4) сума в размер на 3 % от приходите от австрийските лотарии и от поне 40 милиона евро ежегодно се предоставят на фонд за насърчаване на спорта.
15. Член 21 определя условията за експлоатацията на казина. Максималният брой концесии за казина е общо дванадесет(5). На територията на една община може да бъде предоставяна само една концесия. В закона е уточнено, че концесионерите трябва да бъдат акционерни дружества с надзорен съвет и със седалище в Австрия, капиталът им да бъде поне 22 милиона евро и в зависимост от обстоятелствата да предлагат възможно най-добрите изгледи за данъчни приходи за местната публична администрация при спазване на изискванията на член 14 от Закона за хазартните игри относно защитата на участниците в хазартни игри.
16. Член 22 от Закона за хазартните игри определя максимален петнадесетгодишен срок за концесиите за хазартни игри.
17. Член 24 от Закона за хазартните игри забранява на концесионера да създава дъщерни дружества извън територията на Австрия. Съгласно член 24а от същия закон всяко разширяване на предмета на вече предоставена концесия трябва да бъде разрешено, когато това няма да се отрази отрицателно на данъчните приходи, генерирани от плащаните от игралните заведения такси.
18. По силата на членове 19 и 31 от Закона за хазартните игри Министерството на финансите има общо право на надзор над концесионера. За тази цел то може да прави справки за сметките на концесионера, а оправомощените да упражняват надзор служители имат достъп до неговите търговски обекти. Освен това в рамките на дружеството концесионер Министерството се представлява от „държавен комисар“. Одитираните годишни счетоводни отчети трябва да бъдат представени на федералния министър в шестмесечен срок след приключване на финансовата година.
19. Член 25, параграф 3 от Закона за хазартните игри в редакцията му от 1989 г. задължава концесионера да забрани или да ограничи достъпа до казината на участващите в хазартни игри австрийски граждани, които не са в състояние да участват в такива игри или на които е било забранено такова участие. Въз основа на това правило, вследствие на няколко съдебни производства, иницирани от участници в хазартни игри, дружеството концесионер Casinos Austria AG бива осъдено да възстанови значителни загуби от игри. След реформата на Закона за хазартните игри от август 2005 г. задължението за възстановяване на суми от концесионера е ограничено до конкретния минимум за издръжка на участника в хазартни игри и концесионерът носи отговорност само в случаите на преднамереност или груба небрежност, като вече не са обхванати случаите, когато участникът в хазартни игри, предварително разпитан за способността си да участва в такива игри, е дал непълна информация. Освен това в закона вече се предвижда шестмесечен преклузивен срок.
20. След изменение на Закона за хазартните игри през 2008 г. член 56, параграф 1 предвижда, че концесионерите са длъжни да демонстрират отговорно отношение в рекламните си съобщения и последните са обект на надзор от страна на контролния орган.
Б – Австрийски наказателен кодекс
21. Член 168 от Австрийския наказателен кодекс (Strafgesetzbuch) наказва „всеки, който организира изрично забранена игра или игра, благоприятният или неблагоприятният изход от която зависи изключително или основно от случайността, или всеки, който подпомага събирания за организиране на такива игри с цел извличане на финансова облага от това организиране или от това събиране или който предоставя такива облаги на трети лица“.
III – Обстоятелства, производство и преюдициални въпроси
22. Г-н Ernst Engelmann, германски гражданин, експлоатира игрални заведения в Линц, Австрия, в периода между началото на 2004 г. и 19 юли 2006 г. и в Schärding, също в Австрия, в периода между април 2004 г. и 14 април 2005 г. Той предлага на клиентите си различни игри, сред които по-специално игра, наречена „рулетка за наблюдателни“ и игри на карти: покер и „Two Aces“. Г‑н Engelmann не е поискал от австрийските власти концесия за организиране на хазартни игри, нито пък е притежател на законово разрешение, издадено от компетентните власти на друга държава членка.
23. С Решение от 5 март 2007 г. Bezirksgericht Linz признава г‑н Engelmann за виновен за това, че е организирал незаконно на австрийска територия хазартни игри с цел извличане на финансова облага от тях. Съдът го признава за виновен за организиране на хазартни игри — нарушение по смисъла на член 168, параграф 1 от Наказателния кодекс, и осъжда засегнатото лице да заплати глоба в размер на 2 000 EUR.
24. Г-н Engelmann подава жалба срещу това решение пред Landesgericht Linz. Тъй като изпитва съмнения относно съвместимостта на австрийските разпоредби за хазартните игри с общностните свободи на предоставяне на услуги и на установяване, националната юрисдикция поставя на Съда три преюдициални въпроса на основание член 234 ЕО.
25. Съмненията ѝ се основават, на първо място, на факта, че доколкото е известно на запитващата юрисдикция приемането на приложимите разпоредби на Закона за хазартните игри не е било предшествано от анализ на опасностите, свързани с хазартната зависимост и на възможностите за предотвратяване, били те правни или фактически, което противоречи на Решение от 13 ноември 2003 г. по дело Lindman (C‑42/02, Recueil, стp. I‑13519, точки 25 и 26).
26. На второ място, запитващата юрисдикция се съмнява в съгласуваността и систематичността на австрийската политика в областта на хазартните игри, предоставяни на концесия. Тя смята, че систематично и съгласувано ограничение на хазартните игри и залаганията може да има само когато законодателят оцени всички области и всички отрасли на хазартните игри и тогава се намеси в съответствие със степента на опасност или на зависимост, която представлява всеки тип игра. Според запитващата юрисдикция в Австрия това не е така. Всъщност австрийският монопол на хазартните игри позволява да бъдат организирани масивни рекламни кампании за този отрасъл, по-специално за залагания за футболни срещи, наречени „TOTO“, както и за игрите от „Lotto Jackpot“. При това положение, продължава запитващата юрисдикция, активното насърчаване за участие в хазартни игри или залагания е приемливо в Австрия.
27. На трето място, Landesgericht Linz се съмнява в съвместимостта с изискванията за адекватност, необходимост и пропорционалност на ограничението за предоставяне на концесии само на акционерни дружества, чието седалище е на национална територия, както и в обосноваването на такова ограничение с целите за борбата срещу икономическата престъпност, прането на пари и хазартната зависимост.
28. Накрая Landesgericht посочва член 24а от Закона за хазартните игри, изрично насочен към предотвратяване на всякакво отрицателно отражение върху данъчните приходи, които идват от плащаните от игралните заведения такси. Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали тук няма противоречие с практиката на Съда, съгласно която ограниченията на основните свободи в областта на хазартните игри трябва да имат за цел реално намаляване на възможностите за игра, а не създаване на нов източник за финансиране.
29. Според запитващата юрисдикция, ако се приеме, че общностното право позволява на г‑н Engelmann да се предостави разрешение да експлоатира заведение за хазартни игри, без да е длъжен за тази цел да учредява или да придобива акционерно дружество със седалище в Австрия, той по принцип би могъл да поиска получаване на концесия. Ако такава му бе предоставена, нямаше да бъдат налице конститутивните елементи на незаконния хазарт по смисъла на член 168 от Наказателния кодекс.
30. При тези условия Landesgericht Linz решава да спре производството и да сезира Съда със следното преюдициално запитване:
„1. Трябва ли член 43 [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска законова разпоредба на държава членка, според която хазартни игри в игрални заведения провеждат само дружествата, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава членка и по този начин налага учредяването или придобиването на установено в тази държава членка дружество?
2. Трябва ли членове 43 [ЕО] и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват всеки национален монопол върху определени хазартни игри, като например хазартни игри в игрални заведения, когато в посочената държава членка липсва съгласувана и систематична политика за ограничаване на хазартните игри, защото организаторите, които притежават национална концесия, насърчават участието в хазартните игри — като спортни залагания и национални лотарии — и ги рекламират в този смисъл по телевизията, във вестниците или в списанията, като една реклама дори обявява, че малко преди тегленето на лотарията ще се предложи сума пари в брой за билетче за участие („TOI TOI TOI — Glaub' ans Glück“ („Късмет — Вярвай в късмета“)?
3. Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, според която всички концесии за провеждане на хазартни игри и за експлоатация на игрални заведения, предвидени от националното законодателство в областта на хазартните игри, се предоставят за срок от 15 години въз основа на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство (които не са установени в тази държава членка)?“.
31. Г-н Engelmann, Комисията на Европейските общности и правителствата на Австрия, Белгия, Гърция, Испания и Португалия представят писмени становища пред Съда. В съдебното заседание, проведено на 14 януари 2010 г., се явяват представители на г‑н Engelmann, на Комисията и на правителствата на Австрия, Белгия, Гърция и Португалия.
IV – Правна преценка
А – Предварителен въпрос: за допустимостта на преюдициалните въпроси и евентуалното отражение на решението на Съда върху положението на г‑н Engelmann
32. Настоящото дело повдига предварителен въпрос за допустимост на поставените на Съда въпроси, доколкото отговорът, който Съдът може да даде, е възможно да не окаже никакво отражение върху правното положение на г‑н Engelmann, обект на спора по главното производство.
33. Що се отнася до първия преюдициален въпрос, дори ако се приеме, че Съдът постанови, че изискването за седалище в Австрия на дадено дружество не съответства на Договора за ЕО, факт е, че г‑н Engelmann е физическо лице. Отговорът на Съда щеше да го засяга само ако бе учредил дружество съобразно австрийското законодателство (с минимален капитал и др.). Вторият преюдициален въпрос относно рекламата на хазартните игри също няма пряка връзка с положението на г‑н Engelmann и с обстоятелствата в спора по главното производство. Все пак и в двата случая съдебната практика ме кара да се доверя на запитващия съд, чието задължение е да прецени както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда(6).
34. Релевантността на третия преюдициален въпрос, що се отнася до срока на концесиите, е очевидно не толкова съмнителна и е пряко свързана с фактите на спора по главното производство. Това произтича от точка 63 от Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica и др.(7), в което Съдът е приел, че „при липса на процедура за предоставяне на концесии, достъпна за операторите, които са били незаконно изключени от възможността да се ползват от концесия при последната тръжна процедура, на такива оператори не могат да бъдат налагани санкции, заради това че не притежават концесия“(8).
35. Ако Съдът постанови, че петнадесетгодишният срок не съответства на Договора, Решението по дело Placanica и др. би било приложимо непряко.
36. Според тази съдебна практика следва да се отговори на един непоставен от запитващата юрисдикция въпрос, но повдигнат пред Съда, който би могъл да окаже влияние върху резултата от спора по главното производство: става дума за въпроса за предполагаемата липса на прозрачност при подновяването на концесиите за експлоатация на казина.
Б – По първия преюдициален въпрос
37. С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 43 ЕО не допуска законова разпоредба на държава членка, според която експлоатацията на заведения за хазартни игри се извършва само от дружества, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава членка и по този начин налага учредяването или придобиването на установено в тази държава членка дружество.
1. Основни доводи на страните
38. Комисията и г‑н Engelmann смятат, че на този въпрос трябва да се даде утвърдителен отговор. Комисията все пак уточнява, че императивно съображение от общ интерес, каквото е защитата на кредиторите, би могло въпреки това евентуално да обоснове изискването за капиталово дружество.
39. За сметка на това правителствата на Австрия, Белгия, Гърция и Испания поддържат, че дори ако се приеме, че австрийската правна уредба ограничава свободата на установяване, то това ограничение може да бъде обосновано от съображение от общ интерес и да бъде пропорционално.
40. Австрийското правителство изтъква по-специално, че изискванията на националното законодателство по отношение на мястото на седалището на дружеството концесионер и по отношение на правната му форма са необходими за осигуряване на ефективен контрол върху дейността на това дружество. Австрийското правителство освен това уточнява, че посоченото законодателство не изисква седалището на дружеството да бъде на австрийска територия в момента на подаване на заявлението му и по време на неговото разглеждане.
41. От своя страна португалското правителство счита, че актът за преюдициално запитване не съдържа достатъчно информация за отговор на първия преюдициален въпрос и това поради това е недопустим.
2. Преценка
а) Предварителна бележка относно позоваването на свободата на установяване
42. Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта със свободата на установяване (член 43 ЕО) на член 21 от федералния Закон за хазартните игри, който уточнява, че концесионерите на казина трябва да бъдат акционерни дружества, които имат надзорен съвет, и чието седалище е в Австрия.
43. Първият прочит на този въпрос би могъл да остави впечатлението, че тук става дума по-скоро за свободното предоставяне на услуги (член 49 ЕО), тъй като дружествата, които биха могли да бъдат изключени от този вид концесии, са тези, чието седалище не е в държавата по местоназначение на услугите. По-задълбоченото разглеждане на материалите по делото с оглед на съдебната практика позволява обаче да се заключи, че подходът на Landesgericht Linz е правилен.
44. Съдебната практика ясно е разграничила съответното приложно поле на всяка от тези две свободи, като ключовият елемент е да се установи дали икономическият оператор предлага услугите си „трайно и продължително“ от място на стопанска дейност в държавата членка по местоназначение или от такова място в друга държава членка. В първия случай операторът попада в приложното поле на свободата на установяване, а във втория е трансграничен доставчик съгласно свободното предоставяне на услуги(9).
45. С оглед на член 43 EО това понятие за „място на стопанска дейност“ се тълкува в широк смисъл, като се включва не само основната физическа база на дейност на оператора, но и евентуалните му вторични бази. Както Съдът изрично отбелязва в Решението по дело Gebhard, посочено по-горе, „едно лице може да се установи по смисъла на Договора в повече от една държава членка, като при дружествата това се изразява по-специално в създаването на представителства, клонове или дъщерни дружества и както е постановил Съдът за лица, упражняващи свободни професии, в създаване на второ място на стопанска дейност“ (точка 24)(10).
46. Вследствие на това същността на член 43 ЕО се състои в следното: „действителното упражняване на икономическа дейност посредством постоянен обект в друга държава членка за неопределен срок“(11).
47. В конкретния случай австрийският Закон за хазартните игри би попречил на дружествата, установени в други държави членки, да се установят в Австрия, като им забранява да открият постоянен обект, предназначен за експлоатация на казино за срока на евентуална концесия. Както Комисията посочва в писменото си становище при встъпване, щом като въпросът на запитващата юрисдикция се отнася единствено за „физическите“ казина, които задължително имат търговско присъствие в Австрия, въпросът попада в обхвата на член 43 EО. За дружествата, които не са австрийски, правото на установяване в Австрия чрез създаване на второ място на стопанска дейност е поставено под въпрос.
48. Наложеното на икономическите оператори от другите държави членки задължение да установят централното си управление в държавата, в която искат да предлагат услугите си, несъмнено „дори отрича свободата на предоставяне на услуги“(12). Въпреки това Съдът вече е отбелязал, че „разпоредбите на главата, свързана с услугите, са субсидиарни по отношение на тези на главата относно правото на установяване“(13).
49. Първият въпрос на Landesgericht Linz засяга две от условията, които член 21 от Закона за хазартните игри налага на дружествата, които искат да кандидатстват за експлоатация на казина. От една страна, концесиите могат да бъдат предоставяни само на акционерно дружество, и от друга страна, седалището на въпросното акционерно дружество трябва да бъде в Австрия. Тъй като тези две изисквания са много различни по отношение на естеството и обхвата им, за предпочитане е всяко от тях да се анализира отделно.
б) Изискване за установяване на седалището в Австрия
50. Нека първо разгледаме изискването дружествата да установят седалището си в Австрия.
51. Това изискване възпрепятства всякакво участие в отрасъла на хазартните игри в Австрия на учредени в друга държава членка дружества, които за тази цел биха искали единствено да създадат постоянен обект в Австрия (независимо дали представителство, дъщерно дружество, клон или друго). Чуждестранното дружество, което иска да бъде концесионер на казино в Австрия, трябва да основе или да придобие друго дружество там, а не може просто да управлява това казино по трансграничен начин и да държи игралното заведение само като вторично място на стопанска дейност. В резултат на това и предвид разгледаната по-горе съдебна практика подобно изискване представлява ограничение на свободата на установяване, прогласена в член 43 ЕО.
52. Освен това става дума за ясен пример за пряка дискриминация на дружествата, чието седалище се намира в друга държава членка.
53. Съгласно постоянната съдебна практика член 43 ЕО съдържа забрана за всички ограничения, които възпрепятстват упражняването на свободата на установяване, като най-сериозните ограничения са дискриминационните мерки.
54. Съгласно член 48 ЕО свободата на установяване, гарантирана от член 43 ЕО, по отношение на учредените в съответствие със законодателството на една държава членка дружества със седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Европейската общност включва правото им да извършват дейността си в съответната държава членка посредством клон или представителство. В този смисъл седалището на дружествата, по подобие на гражданството при физическите лица, служи за определяне на връзката им към правния ред на определена държава. Вследствие на това да се признае, че държавата членка по установяване може свободно да прилага различно третиране само поради факта че седалището на дадено дружество се намира в друга държава членка, би изпразнило тази разпоредба от съдържанието ѝ](14).
55. От съдебната практика произтича също, че правилата за равно третиране забраняват не само явната дискриминация, основана на гражданството, или, що се отнася до дружеството — на мястото на седалището, но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагане на други разграничителни критерии фактически водят до същия резултат(15).
56. В конкретния случай австрийското законодателство в областта на хазартните игри въвежда пряка дискриминация, забранявайки на дружествата със седалище в друга държава членка да бъдат притежатели на концесия за експлоатация на казина.
57. Определението „пряка дискриминация“ очевидно не е неутрално: както е известно, дискриминационните мерки могат да бъдат обосновани само с една от дерогациите, изрично предвидени в членове 45 EО и 46 EО, докато ограниченията с недискриминационен характер и тези, които съдържат непряка дискриминация, могат да бъдат обосновани също така с „императивни съображения от общ интерес“, понятие с определено по-широк смисъл(16).
58. Сред дерогациите в членове 45 EО и 46 EО единствено съображенията, свързани с обществения ред, обществената сигурност или обществено здраве в член 46 ЕО биха могли евентуално да бъдат изтъкнати в конкретния случай.
59. Както всяко правило, въвеждащо дерогация, Съдът винаги е тълкувал ограничително член 46 EО. Всъщност прибягването до тази обосновка предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес(17).
60. Противно на твърденията на австрийското правителство, не може да се поддържа, че такава заплаха е резултат от невъзможността, в която биха се озовали австрийските власти, да извършват ефективен контрол над упражняваните дейности от дадено хазартно предприятие, чието основно седалище се намира в друга държава членка, ако спорното правило не съществуваше. В действителност всяко предприятие, установено в дадена държава членка, може да бъде контролирано и освен това могат да му бъдат наложени санкции независимо от местопребиваването на управителите му. По същия начин действителното плащане на евентуална имуществена санкция може да бъде осигурено чрез учредяване на предварителна гаранция(18).
61. Австрийското правителство се позовава и на практиката на Съда, която по отношение на хазартните игри оставя на държавите членки „право на преценка, достатъчно за определяне на изискванията, които включва защитата на потребителите и на обществения ред“ в съответствие със собствената си ценностна система(19). Макар и реална, тази свобода на преценка все пак има своите граници. Първата се състои именно в забраната на всякакви дискриминационни мерки. Вследствие на това доводът на австрийското правителство не е релевантен в конкретния случай.
62. Накрая австрийското правителство изтъква, че член 21 от Закона за хазартните игри не изисква седалището на дружеството, което възнамерява да иска концесия, да е на националната територия по време на фазата на проучване на неговото заявление и че въпросното изискване се прилага само за избрания кандидат и за срока на концесията. Така че според австрийското правителство ставало дума за пропорционална мярка. Тези доводи все пак не са основателни. Първо, защото това законодателство може да разколебае установените в други държави членки дружества да участват в такава процедура поради разходите за установяване и устройване в Австрия, които трябва да понесат, ако заявлението им за участие бъде одобрено. При всички случаи, тъй като дискриминацията на чуждестранните предприятия наистина е налице от момента на предоставяне на концесията, евентуална „пропорционалност“ на дискриминационната мярка не променя това.
в) Изискване за акционерно дружество
63. Запитващата юрисдикция поставя на Съда и въпроса дали е съвместимо с член 43 EО изискването, наложено на концесионера на казино, да приеме правната форма на акционерно дружество.
64. Това условие може да възпрепятства общностните оператори, австрийски или други, които са физически лица, да създадат вторична структура в Австрия за тази цел. Следователно става дума за ограничение на свободата на установяване(20).
65. При все това, за разлика от разгледаното по-горе условие за националност, изискването за точно определена правна форма не представлява дискриминация, тъй като се прилага без разлика както за австрийски граждани, така и за граждани на други държави членки. Вследствие на това, дори да представлява ограничение на свободата на установяване, то може да бъде обосновано с цели от общ интерес.
66. Тези ограничения по-точно могат да бъдат обосновани с императивни съображения от общ интерес, когато са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане. При всички случаи, и както вече бе казано, те трябва да бъдат прилагани по недискриминационен начин(21).
67. Сред „императивните съображения от общ интерес“, за които Съдът е признал, че могат да обосноват някое от тези ограничения, фигурират защитата на потребителите, както и предотвратяването на измамите и на подтикването на гражданите към прекалено високи разходи във връзка с игрите. Австрийското правителство изтъква в това отношение „целта за ефективен държавен контрол“ на чувствителен отрасъл, какъвто е този на хазартните игри. Негово задължение е да докаже пред запитващата юрисдикция, че изискването, според което концесионерът на казино трябва да бъде акционерно дружество, е адекватно за постигане на тази цел, че става дума за пропорционално решение и че въпросната цел не може да бъде постигната, ако концесионерът избере друга правна форма.
68. Ще се огранича само да посоча, че в това отношение споделям мнението на Комисията, според която „записването на минимален капитал, изискван за акционерните дружества от [общностното] законодателство, регламентиращо дружествата, би могло например евентуално да служи на цел за социална закрила, защото представлява известен праг на надеждност и осигурява определена защита на кредиторите в рамките на търговската дейност“. Все пак запитващата юрисдикция трябва да прецени дали това ограничение на свободата на установяване, въведено с австрийския закон, предмет на спора по главното производство, изпълнява посочените по-горе условия.
В По втория преюдициален въпрос
69. Запитващата юрисдикция иска да установи дали членове 43 EО и 49 EО забраняват национален монопол върху определени хазартни игри като провежданите в игралните заведения, когато съответната държава членка няма съгласувана и систематична политика за ограничаването на такива игри. Запитващата юрисдикция счита, че тази липса на съгласуваност се дължи на факта, че „организаторите, които притежават национална концесия, насърчават участието в хазартните игри — като спортни залагания и национални лотарии — и рекламират в този смисъл по телевизията, във вестниците или списанията“.
1. Основни доводи на страните
70. Г-н Engelmann поддържа, че австрийската политика в областта на хазартните игри е лишена от съгласуваност и като доказателство за това посочва, че предлагането на игри от страна на монополистите и разходите им за реклама през последните години постоянно се увеличават. От друга страна, според австрийското правителство това увеличение отразява желанието за „контролирано разрастване“, за да се предложи едновременно надеждно и привлекателно разрешение, което да замести забранените дейности; австрийското правителство изтъква също, че една-единствена неподходяща реклама (както изглежда изтъква запитващата юрисдикция) не може да постави под въпрос съгласуваността на концесионната система.
71. Правителствата на Белгия, Гърция и Португалия отбелязват, като се позовават на съдебната практика по дело Placanica и др., че съществуването на някаква форма на реклама за хазартни игри не предполага само по себе си, че националната политика в областта е несъгласувана по смисъла на членове 43 EО и 49 EО.
72. По същия начин Комисията уточнява, че за преценката на съгласуваността и систематичността на прилаганата политика за хазартните игри, трябва по-специално да се има предвид стратегията на монополиста в областта на продуктите и рекламата, както и съществуващите механизми за контрол.
2. Преценка
73. Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос изхожда от преценката на цялостната съгласуваност на политиката за хазартните игри в дадена държава членка. Запитващата юрисдикция намеква, че държавният монопол върху казината е несъвместим с Договора, поради това че притежателите на концесии за други игри, които също са монополизирани (като лотариите), рекламират продуктите си.
74. Отговорът предполага двуетапен подход.
75. В първия етап трябва да се разгледа в каква степен е възможно да се рекламират игри, подчинени на монополен режим, без да се засяга съгласуваността на политиката за игрите — това е въпросът за рекламата.
76. Във втория етап трябва да се прецени дали евентуална несъгласуваност, произтичаща от развиваната от концесионерите на лотарии рекламна дейност, може да постави под въпрос съгласуваността и следователно съвместимостта с Договора на решението да се подчинят на монополен режим други игри като провежданите в казината — това е въпросът за отрасловия анализ.
а) Въпросът за рекламата
77. Нека първо видим дали рекламата и монополът могат да съжителстват при зачитане на Договорите.
78. Разглеждането на съгласуваността и на пропорционалността на ограничителна мярка, каквато е монополът на игрите, очевидно е широкообхватен въпрос и предполага преди всичко да се определят преследваните от ограничителната правна уредба цели.
79. В конкретния случай разполагаме само с указания за тези цели. Подготвителната работа по Закона за хазартните игри показва, че законодателят е преследвал двойната цел да канализира игрите в рамките на законосъобразността и по този начин да избегне участниците в хазартни игри да бъдат изкушени да опитат незаконни хазартни игри и в същото време да надзирава провеждането на игри и да защитава участниците в тях.
80. Подготвителната работа показва, че освен тази двойна цел законодателят е преследвал и данъчна цел. Г‑н Engelmann поддържа, че австрийската политика в тази област е лишена от съгласуваност, защото монополът преследва основно тази данъчна цел за получаване на приходи за държавата. Тъй като запитващата юрисдикция все пак не отправя изрично запитване по този въпрос, ще се огранича да посоча, че според съдебната практика този вид цел „трябва да представлява само допълнителна благоприятна последица, а не истинското основание на въведената ограничителна политика“(22). Националният съд ще трябва да определи значението на членове 14 и 21 от Закона за хазартните игри, доколкото приоритет за получаване на концесия има кандидатът, който предлага най-добрите изгледи за данъчни постъпления. Ако тази данъчна цел се окаже основна цел, със или без реклама, монополната система би била в противоречие с общностното право.
81. Да тръгнем от целта за „канализиране“, цитирана на първо място в подготвителната работа по австрийския закон. Става дума за борба с измамите и престъпността в отрасъла, като се ориентира търсенето на игри към предлагане, върху което държавата упражнява контрол и надзор.
82. Съдът вече се е произнесъл по въпроса за съвместимостта на тази цел за „канализиране“ на търсенето на игри и определена рекламна дейност. В Решение по дело Placanica и др., посочено по-горе, той постановява, че „политиката на контролирано разрастване в отрасъла на хазартните игри може да бъде в пълно съответствие със задачата да се привлекат играчи, упражняващи сами по себе си забранени дейности, свързани с игри и незаконни залагания, към разрешени и регламентирани дейности. […] за да се изпълни тази цел, операторите, на които е дадено разрешение, следва да съставляват надеждна алтернатива на забранената дейност, която същевременно да е и привлекателна, което само по себе си може да включва предлагането на широка гама от игри, по-мащабна реклама и използването на нови техники за разпространение“ (точка 55).
83. Следователно принципът вече е установен от съдебната практика(23). Запитващата юрисдикция трябва да определи дали предлагането на игри от притежателите на национална концесия и развиваната от тях реклама са с адекватен обхват, за да представляват „привлекателна“ алтернатива на забранените игри, без обаче прекомерно да стимулират търсенето на хазартни игри, което би противоречало на целта за защита на индивидуалния участник в хазартни игри, също цитирана в подготвителната работа по закона. В крайна сметка рекламата и разрастването на игрите трябва да бъдат пропорционални.
84. По този въпрос споделям изразеното от Комисията мнение в писмените ѝ изявления, в които посочва, че „когато става дума за реклама, националната юрисдикция трябва също да проверява дали съответните стратегии на действителния монополист имат за цел само да информират потенциалните клиенти за съществуването на продукти и дали служат да гарантират редовен достъп до хазартните игри или тези стратегически мерки приканват към и стимулират активното участие в такива игри“.
85. При все това австрийското правителство уместно изтъква в писмената си защита, че „една отделна рекламна операция не може да застраши законосъобразността на национална система за защита дори и да е била прекалена“. Всъщност считам, че запитващата юрисдикция ще трябва да разгледа съгласуваността на спорното ограничение в светлината на рекламната стратегия на концесионерите, но като в същото време държи сметка за ефективността на контрола, упражняван от държавата върху тази търговска дейност.
б) Въпросът за отрасловия анализ
86. Според мен при всички случаи тази евентуална липса на съгласуваност би засегнала само монопола, в полза на който се развива такава непропорционална и неуместна рекламна дейност.
87. Ако, както подчертава постоянната съдебна практика, „държавите членки са свободни да установяват целите на своята политика в областта на хазартните игри и, когато се налага, да определят с точност търсеното ниво на защита“(24) съвместимостта на ограниченията на свободите, които избират да налагат, трябва да се анализира индивидуално, без смесване на игрите.
88. В Решение по дело Placanica и др. Съдът изрично посочва, че проверката за съгласуваност и пропорционалност трябва да се извърши „за всяко от наложените от националното законодателство ограничения поотделно“(25). Това би изключило съвместното разглеждане на монопола върху две различни хазартни игри каквито са, от една страна, лотариите, и от друга страна, игрите, които се провеждат в казината.
89. Всяка игра освен това е различна от другите. Един от отраслите на хазартните игри може да бъде по-благоприятен за развитието на измамни и престъпни дейности, а друг може да бъде по-опасен от гледна точка на пристрастяването. Оттук следва, че тези различни отрасли не могат да бъдат третирани по еднакъв начин и държавата членка трябва да обоснове решението си.
90. Следователно дадена държава членка е свободна да третира различно два игрални монопола, точно както е свободна да забрани рекламата по телевизията за едни алкохолни напитки, а не за други(26).
91. Този отраслов анализ е несъвместим с довода, изтъкнат от австрийското правителство на съдебното заседание, според който повече реклама на не толкова опасните игри като лотариите допринася за постигане на целта за канализиране на участниците в хазартни игри точно към тези игри и отклоняване от други игри, които в по-голяма степен предизвикват пристрастяване, като тези в казината.
Г – По третия преюдициален въпрос
1. Основни доводи на страните
92. Що се отнася до третия преюдициален въпрос, г‑н Engelmann поддържа, че както предоставянето на концесии за период от петнадесет години, така и фактът, че от процедурата за предоставянето им са изключени кандидатите, които не са установени в държавата членка, противоречат на членове 43 EО и 49 EО. По отношение на срока на концесиите г‑н Engelmann изтъква преследваната от австрийската правна уредба предимно данъчна цел, и по-конкретно член 14, параграф 5 и член 21, параграфи 4 и 5 от Закона за хазартните игри, които предвиждат, че когато са налице едновременно няколко кандидати за концесии, концесията се предоставя на този, който предлага възможно най-добрите изгледи за данъчни приходи.
93. Правителствата на Белгия и Австрия, както и Комисията предлагат на третия преюдициален въпрос да се даде по-нюансиран отговор и да се разгледат отделно, от една страна, евентуалното изключване на чуждестранните граждани от процедурата за предоставяне на концесия, и от друга страна, срокът на концесиите.
94. Първо, по отношение на изключването на кандидатите, които не са установени в държавата членка, и Комисията, и белгийското правителство посочват, че такава дискриминационна разпоредба противоречи на членове 43 EО и 49 EО. Австрийското правителство изтъква, че австрийската правна уредба не изключва от процедурата за предоставяне на концесия потенциални кандидати, чието седалище е в друга държава членка, като не е необходимо изискванията за правната форма и седалището на кандидатите да бъдат изпълнени на етапа на подаване на заявления за получаване на концесия. Португалското правителство поддържа за сметка на това, че според практиката на Съда Договорът, едновременно със забраната за дискриминация, не съдържа никакво задължение чуждестранните доставчици на услуги да бъдат третирани по-благоприятно от гражданите на държавата членка, в която се предоставят услугите.
95. Колкото до срока на концесиите, Комисията и австрийското правителство считат, че ограничението за период от петнадесет години е разумно и пропорционално, като се има предвид размерът на инвестициите, които концесионерите трябва да извършат. Следователно такава разпоредба може да представлява според тях обосновано ограничение предвид членове 43 EО и 49 ЕО.
2. Преценка
96. В третия си и последен преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита Съда за съвместимостта с Договора на национално законодателство, което определя петнадесетгодишен срок за всички концесии за провеждане на хазартни игри и за експлоатация на игрални заведения и което изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство, които не са установени в тази държава членка.
97. На първо място, според мен няма пречки да се определи срок на концесиите в областта на хазартните игри от петнадесет години. Необходимо е да се определи ограничение във времето на срока на концесиите, за да се гарантира в известна степен отваряне за конкуренцията в средносрочен план. В същото време петнадесетгодишният срок не изглежда твърде дълъг предвид размера на инвестициите, които този вид дейности обикновено налага. Прекалено кратък срок би задължил концесионерите да водят агресивна търговска политика, несъвместима с целите от обществен интерес. Така че става дума за недискриминационно, съгласувано и пропорционално ограничение.
98. В рамките на този въпрос г‑н Engelmann поддържа също, че концесиите за хазартни игри в Австрия „са предоставени при закрити врати на CASAG и на l’ÖLG“, като намеква, че австрийските власти са подновили срока на концесиите преди датата им на изтичане, за да избегнат процедурата за предоставяне на концесии и като следствие от това възможността за другите оператори да получат концесия.
99. Запитано по тази точка на съдебното заседание, австрийското правителство не отрича това и потвърждава, че срокът на концесиите за експлоатация на казина е продължен на 22 години без предварително разгласяване.
100. Според вече установената съдебна практика общият принцип за прозрачност задължава „да се гарантира на всеки потенциален оферент подходящо равнище на публичност, което дава възможност за предоставяне на концесията за услуги при условия на конкуренция, както и контрол за безпристрастността на процедурите за възлагане на обществени поръчки“(27).
101. Следователно, ако се окаже, че удължаването на срока на въпросните концесии е направено без разгласяване и без отваряне за конкуренцията, австрийските власти биха могли да обосноват такъв похват само като се позоват на някоя от дерогационните мерки на членове 45 EО и 46 EО или на императивно съображение от общ интерес и в последния случай, при условие че липсата на прозрачност е адекватна мярка за осъществяването на въпросната цел от общ интерес и не надхвърля това, което е необходимо за постигането ѝ(28).
102. На второ място, запитващата юрисдикция повтаря загрижеността си по отношение на евентуалното дискриминационно измерение на правилата за предоставяне на концесии в областта на игрите. Тук Landesgericht Linz се позовава на твърдението, че чуждестранните граждани са изключени от процедурата за възлагане (което австрийското правителство отрича), докато първият преюдициален въпрос се отнася до изключването от дейността по експлоатация, резултат от концесиите.
103. Въпреки този нюанс считам, че отговорът трябва да бъде същият като този на първия преюдициален въпрос, като гореизложените съображения могат лесно да бъдат приложени за евентуално ограничение на член 49 EО. Забраната за граждани на други държави членки за участие в процедурата за предоставяне на концесия представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги (тъй като самото участие в процедурата не изисква вторична структура във въпросната страна) и става дума за дискриминационно ограничение, което не може да бъде обосновано в конкретния случай.
V – Заключение
104. Поради това предлагам на поставените пред Съда въпроси да се отговори по следния начин:
„1) Член 43 EО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законова разпоредба на държава членка, според която хазартни игри в игрални заведения провеждат само дружества, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава членка.
2) Фактът, че притежателите на национална концесия насърчават участието в хазартни игри и ги рекламират, не означава непременно, че националната политика за ограничаване на хазартните игри е лишена от съгласуваност по смисъла на съдебната практика. Запитващата юрисдикция следва да провери дали въпросната реклама е съгласувана с целта да е „привлекателна“ алтернатива на забранените игри, без обаче прекомерно да стимулира търсенето на хазартни игри. При всички случаи тази евентуална липса на съгласуваност би засегнала изключително монопола, който развива тази непропорционална и неуместна рекламна дейност.
3) Членове 43 EО и 49 EО не допускат национална разпоредба, според която всички концесии за провеждане на хазартни игри и за експлоатация на игрални заведения се предоставят въз основа на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство, които не са установени в тази държава членка.
Членове 43 EО и 49 EО не представляват пречка за ограничаване срока на концесиите на петнадесет години“.
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – BGB1. 620/1989.
3 – Понастоящем е предоставена на дружеството Österreichische Lotterien GmbH (наричано по-нататък „ÖLG“).
4 – Редакция от 10 декември 2004 г. на посочения закон (BGB1. I, 136/2004).
5 – Понастоящем всички се държат от дружеството Casinos Austria AG. Първоначално му биват предоставени по административен ред на 18 декември 1991 г. за максимален срок от петнадесет години. В писмения си отговор на въпросите, поставени от Съда, австрийското правителство заявява, че „не е бил провеждан публичен търг за предоставянето на посочените от Съда концесии“, и на съдебното заседание уточнява, че срокът на концесиите е бил продължен от 15 на 22 години без никаква конкурсна процедура или предварително разгласяване.
6 – Вж. Решение от 13 март 2001 г. по дело Preussen Elektra (C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 38), Решение от 22 май 2003 г. по дело Korhonen и др. (C‑18/01, Recueil, стр. I‑5321, точка 19) и Решение от 19 април 2007 г. по дело Asemfo (C‑295/05, Сборник, стр. I‑2999, точка 30).
7 – C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, Сборник, стр. I‑1891.
8 – В Решението по дело Placanica и др. Съдът се позовава на липсата на прозрачност при предоставянето на концесии за организирането на спортни залагания по случай, в който хазартно предприятие е подало заявление за такава концесия. Но Решението свързва със същите последици липсата на полицейско разрешение, от което е имал нужда посредникът (г‑н Placanica), който не е подавал молба за такова разрешение. В точка 67 Съдът посочва, че „[с]ледователно лица като подсъдимите по главните производства, които не биха могли да се снабдят с такива разрешения, поради факта че издаването им предполага предоставянето на концесия, от която те не са могли да се ползват в нарушение на общностното право, при всички положения не следва да отговарят за липсата на полицейско разрешение“. Бездействието на засегнатия субект не е било пречка за приемане на допустимостта на преюдициалния въпрос, поставен в делото Gottwald (Решение от 1 октомври 2009 г., C‑103/08, все още непубликувано в Сборника, точка 18. Вж. също заключението по това дело, представено на 30 април 2009 г., точка 29).
9 – Вж. Решение от 4 декември 1986 г. по дело Комисия/Германия (205/84, Recueil, стр. 3755, точка 21), Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard (C‑55/94, Recueil, стр. I‑4165, точка 22) и Решение от 29 април 2004 г. по дело Комисия/Португалия (C‑171/02, Recueil, стр. I‑5645, точки 24 и 25).
10 – Вж. в същия смисъл Решение от 12 юли 1984 г. по дело Klopp (107/83, Recueil, стp. 2971, точка 19) и Решение от 6 юни 1996 г. по дело Комисия/Италия (C‑101/94, Recueil, стp. I‑2691, точка 12).
11 – Решение от 25 юли 1991 г. по дело Factortame и др. (C‑221/89, Recueil, стр. I‑3905, точка 20).
12 – Вж. в същия смисъл Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 52, Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 31 и Решение от 9 юли 1997 г. по дело Parodi (C‑222/95, Recueil, стp. I‑3899, точка 31). Всички тези решения обаче се отнасят за задължението за откриване на постоянен обект за трансгранично предоставяне на услуги, които не го изискват, като например някои финансови услуги.
13 – Решение по дело Gebhard, посочено по-горе, точка 22.
14 – Вж. Решение от 28 януари 1986 г. по дело Комисия/Франция (270/83, Recueil, стp. 273, точка 18) и Решение от 13 юли 1993 г. по дело Commerzbank (C‑330/91, Recueil, стp. I‑4017, точка 13).
15 – Решение по дело Commerzbank, посочено по-горе, точка 14 и Решение от 12 април 1994 г. по дело Halliburton Services (C‑1/93, Recueil, стр. I‑1137, точка 15).
16 – Вж. Решение от 29 май 2001 г. по дело Комисия/Италия (C‑263/99, Recueil, стр. I‑4195, точка 15), Решение от 17 октомври 2002 г. по дело Payroll и др. (C‑79/01, Recueil, стр. I‑8923, точка 28) и Решение от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti (C‑451/03, Recueil, стр. I‑2941, точки 36 и 37).
17 – Вж. Решение от 27 октомври 1977 г. по дело Bouchereau (30/77, Recueil, стp. 1999, точка 35) и Решение от 29 октомври 1998 г. по дело Комисия/Испания (C‑114/97, Recueil, стp. I‑6717, точка 46).
18 – Вж. в същия смисъл Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 47.
19 – Вж. Решение от 24 март 1994 г. по дело Schindler (C‑275/92, Recueil, стp. I‑1039, точки 32 и 61), Решение от 21 септември 1999 г. по дело Läärä и др. (C‑124/97, Recueil, стp. I‑6067, точка 14), Решение от 21 октомври 1999 г. по дело Zenatti (C‑67/98, Recueil, стp. I‑7289, точка 15), Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli и др. (C‑243/01, Recueil, стp. I‑13031, точка 63), Решение по дело Placanica и др., посочено по-горе (точка 47) и Решение от 8 септември 2009 г. по дело Liga Portuguesa de Futebol Profissional и Bwin International (C‑42/07, все още непубликувано в Сборника, точка 57).
20 – Вж. в този смисъл Решенията относно упражняването на частната охранителна дейност, Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 42 и Решение от 26 януари 2006 г. по дело Комисия/Испания (C‑514/03, Recueil, стp. I‑963, точка 31). В отрасъла на хазартните игри вж. Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе, в което Съдът е постановил, че изключването на възможността капиталови дружества, които се котират на регулираните пазари в други държави членки, да получат концесии, „на пръв поглед съставлява ограничение на свободата на установяване, дори ограничението да се прилага без разлика спрямо всички капиталови дружества, които е възможно да проявяват интерес към концесиите, независимо дали са установени в Италия или в друга държава членка“ (точка 48).
21 – Вж. наред с другите Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе, точка 65.
22 – Решение по дело Zenatti, посочено по-горе, точка 36 и Решение по дело Gambelli и др., посочено по-горе, точка 62.
23 – Различно би било, ако целта на спорното ограничение бе намаляване на възможностите за игра, тъй като тази цел до настоящия момент не е била противопоставяна на рекламната дейност. При все това Съдът скоро ще трябва да се произнесе по тази точка по висящото дело Stoß и др. (C‑316/07, C‑358/07—C‑360/07, C‑409/07 и C‑410/07). Случаят не изглежда такъв за австрийското законодателство, тъй като в подготвителната работа само най-общо се посочва надзорът на законните игри с основна цел защита на индивидуалния участник в хазартни игри.
24 – Решение по дело Placanica и др., посочено по-горе, точка 48.
25 – Пак там, точка 49.
26 – Вж. в този смисъл Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Франция (C‑262/02, Recueil, стp. I‑6569).
27 – Решение от 7 декември 2000 г. по дело Telaustria и Telefonadress (C‑324/98, Recueil, стр. I‑10745, точки 61 и 62) и Решение от 13 октомври 2005 г. по дело Parking Brixen (C‑458/03, Recueil, стр. I‑8585, точка 49).
28 – Решение от 13 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия (C‑260/04, Сборник, стp. I‑7083), макар че засяга иск за установяване на неизпълнение на задължения и различни обстоятелства, би могъл служи за упътване на запитващата юрисдикция. В това дело Съдът приема за противоречащо на членове 43 EО и 49 EО подновяването на 329 концесии за събиране на залагания за конни надбягвания без провеждане на конкурсна процедура. Той уточнява, че това подновяване не би могло да бъде обосновано с необходимостта от предотвратяване на незаконна дейност, свързана със събиране и възлагане на залагания, при положение че не може да гарантира постигането на тази цел и надхвърля това, което е необходимо за предотвратяване участието на операторите от сектора за конни залагания в престъпна или измамническа дейност (точка 34).