РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

27 ноември 2008 година

Дело F‑35/07

Bettina Klug

срещу

Европейска агенция по лекарствата (EMEA)

„Публична служба — Срочно наети служители — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Неблагоприятен доклад за оценка — Психически тормоз“

Предмет: Жалба на основание член 236 ЕО и член 152 АE, с която г‑жа Klug иска да осъди Европейската агенция по лекарствата да продължи трудовия ѝ договор, сключен на 7 февруари 2002 г. и влязъл в сила на 1 юли 2002 г. за срок от пет години, да ѝ плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 EUR, както и да оттегли атестационния ѝ доклад за периода от 31 декември 2004 г. до 31 декември 2006 г., като изготви нов въз основа на решението, което ще постанови Съдът на публичната служба

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение, в което се напомня датата на изтичане на договора на срочно нает служител и което трябва да се тълкува като решение за неподновяване на договора

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията

(член 47 от Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват — Задължение на администрацията за разглеждане на жалбите в областта на психическия тормоз и за уведомяване на жалбоподателя за даването на ход на жалбата му

(член 24 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 11 от Условията за работа на другите служители)

1.      Решение на администрацията, което след като напомня на срочно наетия служител датата на изтичане на срока на договора му, при това подновим, може да бъде разбрано от заинтересованото лице единствено като отказ за продължаване на посочения договор, представлява увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Всъщност такова решение, в резултат от което срочно наетият служител е лишен от подкрепата на трудовото му правоотношение в рамките на общностна институция, по естеството си е акт, който засяга пряко и непосредствено интересите на този служител, като изменя съществено неговото правно положение.

(вж. точка 43)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 23

Съд на публичната служба — 28 юни 2007 г., Bianchi/ETF, F‑38/06, Recueil FP, стр. I-A-1-0000 и II‑A‑1‑0000, точки 92—94

2.      Прекратяването на сключен за определен срок договор на срочно нает служител, което е в съответствие с член 47 от Условията за работа на другите служители и зачита предвидения в договора срок за предизвестие, както и предсрочното прекратяване на сключен за определен срок договор на срочно нает служител, спадат към широкото право на преценка на компетентния орган, като поради това контролът на общностния съд трябва да се ограничи, независимо от контрола относно спазването на задължението за мотивиране, до проверка за липсата на явна грешка или на злоупотреба с власт. На още по-голямо основание това е така, когато става въпрос не за предварително прекратяване, а за неподновяване на сключен за определен срок договор на срочно нает служител, щом като подновяването представлява само възможност, подчинена на условието за съответствие с интереса на службата.

В това отношение компетентният орган е длъжен, когато се произнася по положението на служителя, да вземе предвид всички данни, които могат да определят неговото решение, и по-конкретно интереса на въпросния служител. Това всъщност следва от задължението на администрацията за полагане на грижа, което отразява равновесието на взаимните права и задължения, създадени от Правилника и по аналогия от Условията за работа на другите служители в отношенията между публичния орган и неговите служители. При все това отчитането на личния интерес на служителя не може да стигне до забрана за компетентния орган за неподновяване на сключен за определен срок договор, въпреки наличието на възражения от страна на служителя, след като това се налага от интереса на службата.

Следователно контролът на общностния съд трябва да се ограничи до проверка за липсата на явна грешка в преценката на интереса на службата, който би могъл да обоснове неподновяването на договора на срочно нает служител, за липсата на злоупотреба с власт, както и на нарушение на задължението за полагане на грижа, което общностната институция има, когато трябва да се произнесе по продължаването на обвързващ я с неин служител договор.

(вж. точки 65—68 и 79)

Позоваване на:

Съд — 26 февруари 1981 г., De Briey/Комисия, 25/80, Recueil, стр. 637, точка 7, 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 38

Първоинстанционен съд — 28 януари 1992 г., Speybrouck/Парламент, T‑45/90, Recueil, стр. II‑33, точки 97 и 98, 17 март 1994 г., Hoyer/Комисия, T‑51/91, Recueil FP, стр. I‑A‑103 и II‑341, точка 36, 18 април 1996 г., Kyrpitsis/CES, T‑13/95, Recueil FP, стр. I‑A‑167 и II‑503, точка 52, 14 юли 1997 г., B/Парламент, T‑123/95, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑697, точка 70, 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точки 51 и 53, 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точки 50, 51 и 64, 1 март 2005 г., Mausolf/Europol, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 49

3.      Задължението за оказване на съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, което е приложимо по отношение на срочно наетите служители по силата на препращането по член 11 от Условията за работа на другите служители, съдържа по-специално задължение за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително жалбите в областта на психическия тормоз и да уведоми жалбоподателя за хода на жалбата му.

За тази цел е достатъчно длъжностното лице или срочно наетият служител, който търси защита от институцията си, да подаде искане на основание член 24 от Правилника в съответствие с член 90, параграф 1 от същия Правилник, съдържащо поне някакви първоначални доказателства за истинността на нападките, на които твърди, че е станал обект. При наличието на такива доказателства разглежданата институция следва да предприеме подходящи мерки, по-специално като направи разследване, за да установи обстоятелствата, на които се основава жалбата, съвместно с подалото я лице.

(вж. точки 73, 74 и 76)

Позоваване на:

Съд — 14 юни 1979 г., V./Комисия, 18/78, Recueil, стр. 2093, точка 15 ; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 15 и 16

Първоинстанционен съд — 21 април 1993 г., Tallarico/Парламент, T‑5/92, Recueil, стр. II‑477, точки 30 и 31