EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62005FO0117

Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 2 юли 2007 г.
Carlos Sanchez Ferriz срещу Комисия на Европейските общности.
публична служба - Длъжностни лица - Повишение - Допустимост.
Дело F-117/05.

Сборник съдебна практика – Публична служба 2007 I-A-1-00187; II-A-1-01045

ECLI identifier: ECLI:EU:F:2007:118

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

2 юли 2007 година

Дело F-117/05

Carlos Sanchez Ferriz

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Липса на вписване в списъка на повишените длъжностни лица — Процедура по повишаване за 2004 г. — Точки за предимство — Заслуга — Старшинство — Допустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Sanchez Ferriz претендира, като главно искане, отмяна на решението на Комисията от 30 ноември 2004 г. за приемане на списъка на повишените длъжностни лица на основание на процедурата по повишаване за 2004 г., доколкото този списък не съдържа неговото име, и при условията на евентуалност — отмяна на решението за предоставяне на точки за предимство на основание на същата процедура

Решение: Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Длъжностно лице няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна единствено твърдения за нарушения, които го засягат лично. Поради това жалбата, подадена от длъжностно лице с цел отмяна на списъка на повишените длъжностни лица в по-висока степен в рамките на процедура по повишаване, тъй като в него не е включено името на жалбоподателя, е явно недопустима, когато последният не показва в какво се изразява личният му интерес от обжалването и посочва само незаконосъобразността на определени категории точки за повишение, без обаче да представя в писмените си изявления нито едно конкретно обстоятелство относно личното му положение по отношение на въпросната процедура по повишаване, по-специално като броя на получените от него точки за повишение от посочените категории. Тази констатация не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че броят на точките му за повишение се извеждал от приложен към писмената му защита документ, доколкото жалбоподателят трябва да установи правния си интерес в писмените си изявления и ако е необходимо, да препрати към приложените съответни доказателства.

(вж. точки 31 и 32)

Позоваване на:

Съд — 30 юни 1983 г., Schloh/Съвет, 85/82, Recueil, стр. 2105, точка 14

Първоинстанционен съд — 22 ноември 2006 г., Sanchez Ferriz/Комисия, T‑436/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑277 и II‑A‑2‑1439, точка 35; 23 ноември 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑422/04, непубликувано в Сборника, точка 31

Top