Национална уредба, която забранява упражняването на дейности по събирането, приемането, регистрирането и предаването на предложения за залози, най-вече върху резултати от спортни състезания, при липса на концесия или полицейско разрешение, предоставени от съответната държава-членка, съставлява ограничение на свободата на установяване, както и на свободното предоставяне на услуги, предвидени съответно в членове 43 ЕО и 49 ЕО.

Препращащите юрисдикции следва да проверят дали националната уредба, доколкото ограничава броя на действащите в отрасъла на хазартните игри оператори, действително отговаря на целта да се предотврати провеждането на дейности в този отрасъл с престъпна или измамлива цел.

Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като разглежданата в главното производство, която изключва и още повече продължава да изключва от отрасъла на хазартните игри оператори, учредени като капиталови дружества, чиито акции се котират на регулираните пазари.

Членове 43 ЕО и 49 ЕО следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като разглежданата по главното производство, която налага наказателна санкция на лица като подсъдимите по главното производство, заради това че са упражнявали организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение, изисквани по националния закон, при положение че тези лица не са могли да се снабдят с упоменатите концесии или разрешения заради отказа на тази държава-членка, в нарушение на общностното право, да им издаде същите.