52013JC0007

СЪВМЕСТЕН ДОКЛАД ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за напредъка на Сърбия в постигането на необходимата степен на съответствие с критериите за членство, и по-специално изпълнението на ключовия приоритет за предприемане на стъпки в посока на видимо и трайно подобряване на отношенията с Косово*

1. Въведение

В своето становище[1] относно кандидатурата на Сърбия за членство от октомври 2011 г. Европейската комисия представи заключението, че „Сърбия е на път да постигне удовлетворително изпълнение на политическите критерии, приети от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., и условията на Процеса на стабилизиране и асоцииране, при условие че този напредък продължи и бъдат намерени практически решения на проблемите с Косово“. Комисията също така препоръча „да бъдат започнати преговори със Сърбия за присъединяването ѝ към Европейския съюз веднага щом страната отбележи значителен допълнителен напредък при изпълнението на посочения по-долу основен приоритет [за предприемане на] допълнителни стъпки за нормализиране на отношенията с Косово в съответствие с условията на Процеса на стабилизиране и асоцииране“. В съответствие с препоръката на Комисията и въз основа на постигнатия първоначален напредък в подобряването на отношенията с Косово Европейският съвет даде на Сърбия статут на страна кандидатка през март 2012 г.

Предвид напредъка в подпомагания от ЕС диалог между Сърбия и Косово под патронажа на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията и с перспективата за постигането на значителен по-нататъшен напредък през първата половина на 2013 г. в своите заключения от 11 декември 2012 г. Съветът се съгласи по време на ирландското председателство да направи преглед на осъществения от Сърбия напредък въз основа на доклад, който Комисията и върховният представител трябва да представят през пролетта на 2013 г., с оглед на евентуално решение на Европейския съвет за започването на преговори за присъединяване със Сърбия.

В настоящия доклад се представя допълнителният напредък, постигнат от Сърбия между 11 декември 2012 г. и 15 април 2013 г. В него се оценяват стъпките, предприети за изпълнение на ключовия приоритет за подобряване на отношенията с Косово, както от гледна точка на последните резултати, постигнати в диалога на високо равнище, така и от гледна точка на реалното прилагане на споразуменията, постигнати през 2011 г. и 2012 г.

В доклада също така се представят и оценяват положените наскоро усилия за активизиране на програмата за реформи, свързани с ЕС, и особено внимателно се разглеждат последните промени в областта на правовата държава, и по-специално съдебната реформа, политиката за борба с корупцията и борбата с организираната престъпност, независимостта на ключови институции, свободата на медиите, политиката на борба с дискриминацията, защитата на малцинствата и подобряването на бизнес средата. Накрая в доклада се прави преглед на наскоро предприетите от Сърбия инициативи, чрез които страната цели да играе по по-конструктивна роля в региона и да подобри отношенията си със своите съседи.

В съдържащата се в настоящия доклад оценка се взема под внимание информация, събрана и анализирана от Комисията и върховния представител, в това число сведения, предоставени от сръбските власти, заключения на експертни мисии, както и информация, предоставена от държави — членки на ЕС, и международни организации и организации на гражданското общество. В последната част на доклада се представят заключенията и се отправят препоръки.

2. Подобряване на отношенията с Косово

След провеждане на сръбските избори диалогът между Белград и Прищина се превърна в политически процес на високо равнище с посредничеството на върховния представител.

През октомври 2012 г. започна поредица от срещи на високо равнище между двамата министър-председатели. От самото начало върховният представител беше пределно ясен и с двете страни относно естеството на процеса. Става въпрос за поетапен процес, при който се върви от по-лесни към по-сложни въпроси и възможностите по който не са неограничени. Целта беше постепенно нормализиране на отношенията между двете страни, без да се засягат позициите им по отношение на статута на Косово, и постигане на напредък за интеграция в ЕС.

Между октомври 2012 г. и края на април 2013 г. се проведоха десет срещи[2]. На 6 февруари се проведе и среща между президентите Николич и Яхяга.

В първата част на диалога на високо равнище до декември 2012 г. център на обсъжданията бяха считаните за по-лесни въпроси, като приключването на въвеждането на интегрирано управление на границите (ИУГ), религиозното и културното наследство, договореностите за връзка. През тези първи месеци вече бяха постигнати първи съществени резултати.

Най-важният от тях беше приключване на въвеждането на интегрирано управление на границите. До края на декември 2012 г. в действие влязоха четири гранични пункта, включително два гранични пункта в Северно Косово, а от края на февруари вече действат всички шест гранични пункта между Сърбия и Косово. В контекста на обсъжданията по въвеждането на ИУГ двете страни се споразумяха също да започнат събирането на мита и да създадат фонд за развитието на Северно Косово. Във връзка със свободното движение, вече действа режим на пътуване с лична карта, който работи добре. Споразумението за митническите печати продължава да се прилага и от двете страни. Беше отбелязан задоволителен напредък във връзка с регистъра за гражданско състояние, чието въвеждане следва да приключи до януари 2014 г. Във връзка с кадастъра, и двете страни са все още в процес на предприемане на необходимите подготвителни стъпки. Прилагането на споразумението за приемане на университетските дипломи протича гладко. Сътрудничеството между Сърбия и EULEX продължи да се подобрява в редица области. То трябва да се активизира успоредно с ускоряване на процеса на нормализиране между двете страни. Преките контакти на високо равнище и редовните контакти на оперативно равнище продължават да улесняват сътрудничеството, включително в борбата с организираната престъпност. Сърбия се ангажира с прилагането в пълна степен на протокола за полицейско сътрудничество с EULEX.

Други важни резултати, постигнати от двамата министър-председатели, са споразумението за установяване на договорености за връзка и споразумението за подобряване на защитата на религиозното и културното наследство (създаване на специално/мултиетническо полицейско звено в Косово).

Във втората част на диалога на високо равнище, от януари 2013 г. насам, срещите между двамата министър-председатели се съсредоточиха върху Северно Косово и създаването на структури, които да отговарят на нуждите на местното население във връзка със сигурността и правосъдието по начин, който осигурява функционалността на единна институционална и административната организация в Косово в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2012 г.

По време на преговорите си двете страни се споразумяха, че в резултат от обсъжданията им следва да се създаде набор от принципи и договорености, които да позволят общността на косовските сърби да си изгради нова визия за своето бъдеще, като опасенията и нуждите на тези хора бъдат взети предвид, но по начин, който запазва функционалността на институциите и правната уредба на Косово.

През целия процес на високо равнище и двете страни показаха ангажираност и решителност. По-специално двамата министър-председатели установиха добри работни отношения и показаха политическа смелост и зрялост в обсъждането на въпроси от изключително чувствителен характер и сложност, често на фона на трудна политическа атмосфера. Те следва да бъде приветствани за това. В последния етап на диалога заместник министър-председателите на двете страни се присъединиха към срещите и тяхното присъствие на масата на преговорите внесе допълнителен елемент на местна политическа легитимност и експертен опит.

Обсъжданията във връзка със Северно Косово и опасенията на общността на косовските сърби приключиха на 19 април с парафирането на „Първо споразумение относно принципите за нормализиране на отношенията“.

В споразумението се предвижда създаването на Сдружение/Общност на сръбските общини в Косово, която ще функционира/действа в рамките на съществуващата правна уредба на Косово. Сдружението/Общността ще има устав и собствени органи по образеца на другото съществуващо сдружение в Косово, както и представителна роля пред централните органи на управление. 

Във връзка с полицията, в текста на споразумението се потвърждава принципът на единни полицейски сили в Косово и включването на всички полицейски звена в Северно Косово в структурата на косовската полиция. За четирите северни общини е назначен началник на регионалната полицейска служба. Той се назначава от Министерството на вътрешните работи на Косово от списък, изготвен от четиримата кметове. Това означава, че беше постигнато съгласие четиримата кметове на северните общини с преобладаващо сръбско население да се консултират със Сдружението/Общността и да предоставят списък на Министерството на вътрешните работи, което да извърши назначението от този списък.

Във връзка със съдебната власт, в текста се потвърждава принципа на включване и функциониране на всички съдебни органи в рамките на правната уредба на Косово.  В Прищина се създава Апелативен съд за косовските общини с преобладаващо сръбско население, като отделение на този съд ще заседава постоянно в Северна Митровица.

Съгласно споразумението през 2013 г. ще бъдат организирани общински избори в северните общини с посредничеството на ОССЕ.

В текста на споразумението се предвижда също така приключване на обсъжданията по въпросите на енергетиката и далекосъобщенията до средата на юни.

Двете страни се споразумяха, че никоя от тях няма да блока или да насърчава трети лица да блокират напредъка на другата страна за интеграция в ЕС.

Що се отнася до следващите стъпки, двете страни се споразумяха до 26 април да приемат план за прилагане и да създадат комитет за прилагане на споразумението с посредничеството на ЕС.

ЕС очаква също така, че двете страни, в духа на новото разбирателство/отношения между тях и без да се засягат позициите им по отношение на статута на Косово, ще продължат да работи за по-нататъшно нормализиране на отношенията помежду им и в тази рамка ще бъдат разгледани, наред с други въпроси, интеграцията/участието на Косово в международните органи.

3. Постигнат наскоро напредък в изпълнението на критериите за членство  3.1. Въведение

През последните месеци Сърбия предприе стъпки, за да даде нов тласък на програмата за реформи на страната по пътя ѝ към ЕС. В съответствие с целта, която заяви след идването си на власт през юли 2012 г., сръбското правителство активизира координацията на програмата за реформи, свързани с ЕС. То започна да изпълнява всеобхватния план за действие, който прие през декември 2012 г. с цел предприемане на съответните действия в отговор на всички констатации, съдържащи се в изготвения от Комисията доклад за напредъка за 2012 г., и възнамерява да публикува периодични доклади за изпълнението на този план за действие през април, юни и септември 2013 г. Важно събитие бе приемането от правителството на 28 февруари 2013 г. на Национален план за сближаване с достиженията на правото на ЕС (НПСДПЕС) за периода 2013—2016 г. НПСДПЕС представлява подробен документ за планиране на всички законодателни актове, които Сърбия трябва да приеме, за да изпълни задълженията, произтичащи от Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА), и за да се подготви за по-нататъшно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС. НПСДПЕС включва подробен план за привеждането в съответствие на законодателството през 2013 г. със съответните бюджетни средства. С документа също така се осигурява основа за гарантирането на ефективен контрол на свързаните дейности и на по-голямо участие на съответните заинтересовани страни.

Въпреки неуспехите през 2012 г., сръбското правителство показа ангажимент за укрепването на правовата държава, особено в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията. Изготвят се проекти на стратегии в няколко ключови области, като се предвижда те да бъдат приети през първата половина на 2013 г. Въпреки че се съгласи да провежда широки консултации в определени области и поиска съответната експертна помощ от ЕС, сръбското правителство все още трябва да подобри процеса на консултации с всички заинтересовани страни, включително като предоставя на парламента достатъчно време за необходимото внимателно разглеждане на законодателните проекти.  

3.2. Развитие при осъществяването на реформите

В областта на правовата държава през декември 2012 г. бе приет първи набор от законодателни промени въз основа на предложения на работните групи, сформирани през септември 2012 г. с участието на ключови заинтересовани страни. Законите за съдиите и прокурорите бяха изменени, за да се назначат на постоянна длъжност около 900 магистрати, назначени през 2009 г. с изпитателен срок. Внесени бяха три важни промени в Наказателния кодекс: криминализиране на действията, състоящи се в улесняване на злоупотребата с правото на убежище в друга държава; декриминализиране на клеветата наред с декриминализиране на „непозволените публични изказвания относно съдебни производства“; и въвеждането като утежняващи вината обстоятелства на определени състави на престъпления „от омраза“, мотивирани въз основа на етнически произход, религиозна принадлежност или сексуална ориентация. Внесени бяха също така изменения в състава на престъплението „злоупотреба със служебно положение“, за да се промени прилагането му за частните оператори. Деянията във висящи дела по член 359 от Наказателния кодекс трябва да бъдат преквалифицирани, според конкретния случай, в нови деяния от раздела за икономически престъпления от Наказателния кодекс. Планира се тази част от Наказателния кодекс да бъде предмет на обстоен преглед с цел внасянето на допълнителни изменения в бъдеще. Прилагането на новия наказателнопроцесуален кодекс трябва да бъде внимателно подготвено.

Що се отнася до съдебната реформа, сръбското правителство беше изправено пред сериозно предизвикателство, след като през юли 2012 г. Конституционният съд реши да отмени преназначаването на съдиите и прокурорите, с което се създадоха непосредствени практически трудности, свързани с необходимостта от реинтегриране на около 800 магистрати (което представлява една трета от общия им брой). Това означаваше също така, че първоначално сръбските власти се съсредоточиха върху приемането на спешни мерки през декември 2012 г., преди да започнат да разработват визията в средносрочен до дългосрочен план, в това число изготвянето на всеобхватна стратегия, която да гарантира структурни и устойчиви промени за една безпристрастна, независима и ефективна съдебна власт.

След решенията на Конституционния съд от юли 2012 г. Висшият съдебен съвет и Държавният прокурорски съвет преназначиха всички съдии и прокурори, които дотогава не са били преназначени, в съответствие с 60-дневния срок, определен от Конституционния съд. До момента магистратите се преназначават в съдилищата, в които са работили преди, или в юрисдикциите, с които те са били заменени. В момента се планират промени в мрежите на съдилищата и прокурорските служби, които имат за цел да се гарантира оптималното разпределение на преназначените магистрати, като трябва да се постигне баланс между техните лични желания и конституционно право да не бъдат премествани без тяхно съгласие и нуждите на съдебната система като цяло от гледна точка на достъпа и близостта до гражданите. Все още са налице сериозни дисбаланси в натоварването на съдиите и в много случаи продължителността на производствата остава прекомерна. За по-нататъшната реформа на мрежата от съдилища е необходим всеобхватен анализ на функционирането на действащата сега мрежа от гледна точка на разходите, ефективността и достъпа до правосъдие. Важен въпрос, що се отнася до гарантирането на устойчивостта на реформата, представлява стратегията за съдебната система в средносрочен до дългосрочен план.

За периода 2013—2018 г. Министерството на правосъдието и публичната администрация изготвя нова стратегия с подкрепата на редовно заседаващи работни групи и въз основа на процес на консултации с участието на ключовите заинтересовани страни. Целта на правителството е да финализира стратегията през пролетта. Тя ще съдържа преглед на проблемите, срещнати при изпълнението на предходната стратегия от 2006 г., и ще почива върху ключовите принципи: независимост, безпристрастност и качество на правосъдието, компетентност, отчетност и ефективност на съдебната власт. С нея следва да се цели укрепването на Висшия съдебен съвет и Държавния прокурорски съвет — органите, натоварени от конституцията с гарантирането на независимостта на съдебната власт. В стратегията трябва да бъде разгледан и проблемът с липсата на реална съдебна независимост, видима в много аспекти на действащата в момента система. Системата за назначаване и повишаване на съдиите все още не е независима от изпълнителната и законодателната власт. Освен това дейността на съветите трябва да стане по-прозрачна, а членовете им — да се отчитат и носят отговорност за действията си. Ключова цел представлява изготвянето на всеобхватна стратегия, почиваща върху изчерпателен анализ на пропуските в сега действащата система. Тя следва да разчита на отворен процес, в който участват всички заинтересовани страни, и да се ползва в пълна степен от наличното подпомагане.

Със стратегията следва да се цели и укрепването на институционалния капацитет на Съдебната академия за назначения, основани на качествата и заслугите, както и за първоначално и текущо обучение на съдиите и прокурорите. Стратегията трябва да бъде допълнително развита и да включва подробни планове за заздравяването на рамката за назначенията, оценяването и дисциплината, както и за проследяването и измерването на напредъка, като се идентифицират отговорните институции и се определят достатъчни финансови и човешки ресурси и ясен график за нейното изпълнение.

Друга приоритетна цел е създаването на функционираща система за отчетност в съдебната система. В тази връзка Държавният прокурорски съвет провежда консултации по публикувания през февруари 2013 г. проект на правила за професионално оценяване. Висшият съдебен съвет също започна процес на консултации по проект на правила за оценяване на съдиите и председателите на съдилища. Скоро трябва да започне прилагането на проекта на етичен кодекс за прокурорите, публикуван през март 2012 г. Етичният кодекс за съдиите все още не се прилага много системно. Постановени бяха само няколко окончателни решения съгласно дисциплинарните разпоредби, приети от Висшия съдебен съвет преди три години. След приемането на дисциплинарни разпоредби от Държавния прокурорски съвет през юли 2012 г., скоро следва да бъде даден ход на първите дисциплинарни производства.

Борбата с корупцията е централен елемент от дейността на правителството от неговото сформиране, като почива на посланието за „нулева толерантност“.  Започнати бяха редица разследвания, включително за корупция по високите етажи, отчасти въз основа на проблематичните случаи на приватизация, идентифицирани в миналото от Съвета за борба с корупцията. Сърбия постигна известен напредък и в борбата с организираната престъпност. Оперативната координация и сътрудничество между правоприлагащите органи продължават да са задоволителни. Резултатите на Сърбия в ефективното разследване, наказателно преследване и осъждане на извършителите на престъпления, свързани с корупция и организирана престъпност, трябва още да се подобрят, както и да се осигурят допълнителни човешки и финансови ресурси, включително в областта на защитата на свидетели, финансовото разузнаване и за специализираната прокуратура, занимаваща се с дела за организирана престъпност.

Подготвя се проект на стратегия за борба с корупцията за периода 2013—2018 г. В изготвянето ѝ участват всички засегнати институции и съответни заинтересовани лица и се вземат предвид положителни примери от региона. С нея се цели възприемането както на структурен подход — разглеждащ въпроси като доброто управление, независимите институции, вътрешния и външния одит и контрол, защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, така и на секторен подход — разглеждащ корупцията в чувствителни сектори като градоустройството и териториалното устройство, съдебната власт, полицията, образованието и здравеопазването. Трябва да се прецизират допълващите се роли на Агенцията за борба с корупцията и на Съвета за борба с корупцията с оглед на изпълнението и мониторинга на стратегията и да се способства за междуинституционалното сътрудничество. Целта на правителството е да финализира стратегията през пролетта. След приключването на обществената консултация относно проекта на стратегия трябва да започне изготвянето на план за действие.

Възможни са допълнителни подобрения, що се отнася до зачитането на ролята и независимостта на ключови институции. Докладите и препоръките на независимите институции не получиха достатъчно политическо внимание и не доведоха до съответните последващи действия. Зачитането на тяхната роля и независимост трябва да се докаже чрез предоставянето на достатъчен и стабилен обем от ресурси. Омбудсманът и комисарят по въпросите на свободния достъп до информация от обществено значение и защита на данните започнаха да си сътрудничат с наскоро създадената парламентарна комисия за граждански надзор над службите за сигурност. Вследствие на техните препоръки през февруари 2013 г. парламентът прие изменения в Закона за агенциите за военна сигурност и военно разузнаване, отнасящи се до прихващането на съобщения от съображения за държавна сигурност. Сърбия следва да гарантира, че в нейната нормативна уредба ясно се разграничават прихващането за целите на наказателни разследвания и прихващането за целите на държавната сигурност в съответствие с най-добрите европейски практики.

Що се отнася до свободата на медиите, значително събитие представляваше декриминализирането на клеветата (вж. по-горе). Освен това през януари 2013 г. бе създадена ad hoc комисия, съставена от журналисти и представители на полицията и на агенцията за информация относно сигурността, като ѝ бе възложено да изясни случаите на неразкрити убийства на журналисти. Що се отнася до изпълнението на стратегията за медиите, сформирана бе работна група, чиято цел е да хармонизира нормативната уредба, за да бъдат премахнати съществуващите противоречия във връзка със създаването и финансирането на медии. В процес на изготвяне се два закона: законът за информацията за обществеността и медиите, който ще обхваща сферите, отнасящи се до информацията за обществеността и собствеността и концентрацията на медии, както и акредитирането на чужди кореспонденти; и законът за електронните медии, в чието приложно поле попадат електронните медии и общественото радио и телевизия. Вече бе направена първата стъпка чрез внасянето на изменения в закона за публичните дружества, с които се премахва възможността за публичните органи от всякакви нива да създават публични дружества в медийния сектор. В момента се провежда обществена консултация относно проектозакона за информацията за обществеността и медиите. С него следва да се гарантира прозрачността на финансирането и да се уреди концентрацията на медии, да се въведат прагове и тавани и да се отреди роля в процеса на Комисията за защита на конкуренцията. Като цяло трябва да се отбележи, че медийните репортажи продължават да не са достатъчно аналитични и балансирани, а автоцензурата остава широко разпространено явление.

Известен напредък може да бъде отбелязан и в сферата на политиките за борба с дискриминацията, където общата нормативна уредба до голяма степен е налице, но трябва да се подобри прилагането ѝ, както и налагането на нейното спазване въз основа на постоянни усилия от страна на органите, включително за създаването на по-благоприятен обществен климат. Въвеждането на определени състави на престъпления „от омраза“, мотивирани въз основа на етнически произход, религиозна принадлежност или сексуална ориентация (вж. по-горе), като утежняващи вината обстоятелства се приветства като положителна промяна. Изготвя се всеобхватна Стратегия за борба с дискриминацията за периода 2013—2018 г., като се провеждат активни консултации със заинтересованите страни с цел приемането ѝ през второто тримесечие на 2013 г. След приемането на стратегията ще бъде приет и план за действие за нейното изпълнение. Комисарят за защита на равенството публикува документ, озаглавен „Съдебна защита от дискриминация по гражданскоправен ред“, и Наръчник за борба с дискриминацията на работното място с цел на упражняващите юридически професии и на другите заинтересовани страни да се предоставят необходимите материали за справка. Редица разпоредби от сръбския Закон за борба с дискриминацията от 2009 г. не са в съответствие с директивата на ЕС за борба с дискриминацията от 2001 г. и е започнала подготовка за съответното привеждане в съответствие. Активизираха се дейностите, що се отнася до защитата на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица. Като цяло се наблюдава по-активно разглеждане на делата за дискриминация срещу хомосексуални, бисексуални и транссексуални лица благодарение на обучения за полицията, разширяването на практиката на съдилищата и подобрено сътрудничество с хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица в качеството им на свидетели. Апелативният съд в Нови Сад постанови първото решение във връзка с дискриминация на работното място въз основа на сексуална ориентация. Комисарят по въпросите на равенството продължи особено активно да популяризира правата на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица. Като цяло бяха организирани редица дейности за повишаване на осведомеността по въпроси, засягащи борбата с дискриминацията и конкретно правата на тези лица, като те бяха насочени по-специално към служителите на правоприлагащите органи и социалните работници. През декември 2012 г. в Белград се проведе първият семинар в рамките на регионалния проект за 2012 г. на Съвета на Европа за хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица. Започна подготовката за гей парада в Белград за 2013 г. Усилията в тази област трябва допълнително да се развият и да бъдат подкрепени чрез видим политически ангажимент, за да се насърчат по-доброто приобщаване и защита на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица и да се увеличат толерантността и разбирателството в сръбското общество.

Що се отнася до защитата на малцинствата, с оглед на подготовката за изборите за съвети на малцинствата, които ще се проведат през 2014 г., Сърбия предприе действия за изменяне на Закона за националните съвети на малцинствата от 2009 г., за да отстрани някои от съществуващите дефекти. Тези действия идват в отговор на препоръките, отправени от омбудсмана и комисаря по въпросите на свободния достъп до информация от обществено значение, по-специално препоръките, отнасящи се до изборния процес и правилата, уреждащи устройството на съветите. Сърбия предприе стъпки и за подобряване на прилагането на нормативната уредба на цялата територия на страната. Приложени бяха мерки за излъчването на телевизионни програми на румънски език в Източна Сърбия и с официални указания от следващата учебна година се въвежда свободно избираем час по румънски език, включващ изучаване на някои елементи на културата. Той ще бъде предшестван от провеждането на пилотни часове от началото на април 2013 г. Правителството призова Сръбската православна църква да се включи в диалог с Румънската православна църква, но все още не е отбелязан напредък по въпроса за достъпа до църковна служба на румънски език. В областта Санджак в основните и средните училища започна преподаването на бошняшки език. В Южна Сърбия, след неотдавнашното напрежение около издигането и премахването на паметник в Прешево, отново бяха положени усилия за възстановяване на ефективния диалог между централното правителство и местните власти с цел обсъждането на всички въпроси, които стоят на дневен ред, включително социално-икономическото развитие на региона. Осигурени бяха допълнителни учебници за часовете по албански в южна Сърбия. От септември 2012 г. бяха предоставени възможности за стаж в държавната администрация за членове на албанското, бошняшкото и ромското малцинство. Сърбия трябва да продължи да полага усилия за по-ефективното прилагане на нормативната уредба в цялата страна. Комисията внимателно ще следи напредъка в тази област.

Що се отнася до ромите, Сърбия продължава активните последващи действия в отговор на оперативните заключения от съвместния семинар на Комисията и Сърбия по проблемите на ромите, проведен през юни 2011 г. Планира се провеждането на продължение на семинара по-късно през пролетта на тази година. Що се отнася до документите за гражданска регистрация, вече са приети двата закона, необходими за осигуряване на регистрацията или пререгистрацията на „правно невидимите“ лица, и от декември 2012 г. започна прилагането на нови процедури за тяхното регистриране. Увеличиха се мерките за утвърждаване правата и възможностите на малцинствата в сектора на образованието и се обмисля възможността за по-нататъшното развиване на системата от помощник-педагози — 175 на брой до момента. Продължи осъществяването на мерки за подпомагане на възможностите за заетост за ромите. Що се отнася до здравеопазването, в рамките на Министерството на социалните въпроси и труда като здравни медиатори работят 75 жени от ромски произход, а ромите вече могат да се регистрират в центъра за социални грижи, ако нямат постоянен адрес. Що се отнася до жилищното настаняване и принудителното извеждане от жилищата, Сърбия започна подготовка за въвеждане в националното законодателство на съответните международни стандарти. Нужни са по-нататъшни трайни усилия, в това число финансови мерки, за да се гарантира цялостното изпълнение на стратегията на Сърбия за ромите и за предприемането на действия за подобряване на трудното положение, в което се намира ромското население, което често е жертва на нетолерантност, на изказвания, проповядващи омраза, и дори физически посегателства.

Сръбското правителство също така продължи извършването на реформи за подобряване на икономическата среда и бизнес средата. Значителна и положителна промяна представлява приемането в края на 2012 г. на новия Закон за обществените поръчки. С него сръбското законодателство се привежда в допълнително съответствие с достиженията на правото на ЕС и се повишава цялостната ефективност на процедурите по възлагане на обществени поръчки, например чрез централизиране на възлагането на обществени поръчки. Чрез закона се укрепват институциите, отговарящи за прилагането и контрола на спазването на правилата за обществените поръчки. Въведени бяха нови правила за предотвратяване на корупцията и конфликта на интереси. Като цяло законът трябва да осигури по-прозрачни и ефективни процедури за обществени поръчки и увеличаване на конкуренцията. Правителството прие други мерки за подобряване на бизнес средата, в това число отмяната на над 130 парафискални такси, затрудняващи стопанската дейност, изменянето на закона за ДДС и приемането на закон, с който се намалява срокът за уреждане на паричните задължения. През декември 2012 г. бе даден ход на много закъснялата реформа на дружествата — публична собственост, като с нея бе определен 18-месечен срок за приключване на преструктурирането им. С приетите през януари 2013 г. изменения в Закона за вътрешната търговия се цели да се намалят пречките пред навлизането на пазара на търговците на дребно.

Сърбия започна прилагането на Временното споразумение за търговия и свързаните с търговията въпроси на 1 януари 2009 г. Страната е постигнала задоволителни резултати при изпълнението на задълженията си, произтичащи от временното споразумение, и е поела ангажимент за обсъждането и решаването на всички неуредени въпроси. Сърбия също така добросъвестно участва в действията за адаптиране на ССА с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС. Продължават да са налице проблеми в областта на държавната помощ и правата на интелектуална собственост. Необходимо е, по-конкретно, Комисията за контрол на държавните помощи допълнително да докаже своята независимост, да се даде потвърждение, че е нотифицирана за всички мерки за държавна помощ и те са одобрени от нея, както и да се извърши адаптиране на съществуващите схеми за държавна помощ.

3.3. Регионално сътрудничество и двустранни отношения

След като срещна някои трудности през първите месеци от мандата си, през последните месеци правителството на Сърбия активизира контактите на високо равнище със съседните държави с цел да възстанови положителния си принос за регионалното сътрудничество.

Що се отнася до отношенията с Хърватия, на 16 януари 2013 г. се проведе паметно посещение на хърватския министър-председател в Белград, по време на което той и сръбският министър-председател постигнаха съгласие за съвместна работа в посока на по-нататъшното подобряване на отношенията и за засилване на сътрудничеството и съвместните действия по редица въпроси, сред които интеграцията в ЕС, икономиката, бежанците, демаркацията на границите, обявените за изчезнали лица и военните престъпления. Редица срещи се проведоха и на равнище министри, по-конкретно посещението в Загреб през март на министъра на външните работи на Сърбия, и се подготвя споразумение за сътрудничество по въпросите на интеграцията в ЕС. Отношенията с Босна и Херцеговина продължиха да са добри. Сръбският министър-председател посети Сараево през януари 2013 г., а председателят на министерския съвет на Босна и Херцеговина посети Белград през февруари 2013 г. През декември 2012 г. сръбският президент прие председателя на президентството на Босна и Херцеговина на посещение в Белград. През декември 2012 г. министрите на външните работи на двете държави подписаха меморандум за разбирателство за осъществяването на сътрудничество по въпросите на интеграцията в ЕС. През януари 2013 г. сръбският прокурор за военните престъпления и прокуратурата на Босна и Херцеговина подписаха протокол за сътрудничество в наказателното преследване на извършителите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Отношенията с Черна гора се подобриха. През януари 2013 г. в положителна атмосфера се състоя посещение на сръбския президент, на което той изтъкна зачитането на суверенитета и териториалната цялост на Черна гора. Отношенията с бившата югославка република Македония се подобриха и през януари 2013 г. сръбският министър-председател посети Скопие, като в контекста на посещението се проведе среща на министрите на правосъдието. Постигнато бе също така съгласие за провеждането през май 2013 г. в Белград на съвместно заседание на двете правителства. Министърът на външните работи на Сърбия посети Скопие през февруари 2013 г. и подписа с македонския си колега споразумение за сътрудничество в процеса на интеграция в ЕС. Освен това Сърбия постигна напредък при възстановяването на добри отношения с Турция. Значението на сръбско-турските отношения за региона бе препотвърдено по време на посещението в Анкара на президента Николич през февруари 2013 г. Това посещение бе предшествано от посещение на министъра на външните работи на Турция в Белград.

Отношенията на Сърбия със съседните държави — членки на ЕС — България, Унгария и Румъния — продължиха да са добри. По време на посещението в Сърбия на министъра на външните работи на България през декември 2012 г. бе финализирано споразумение за социалната сигурност и също така бе решено да бъде подготвено споразумение за добросъседски отношения. На граничния контролно-пропускателен пункт Калотина бе създаден съвместен център за връзка за полицейско и митническо сътрудничество. Министър-председателите на Сърбия и България подписаха споразумение за изграждането на междусистемна газопреносна връзка между двете държави. Посещението на сръбския президент в Унгария през ноември 2012 г. се проведе в позитивна атмосфера. Сърбия и Унгария засилиха сътрудничеството си в сферата на вътрешните работи като част от мерките, предприети за ограничаване ръста на неоснователните молби за убежище в ЕС. Сърбия и Румъния продължиха сътрудничеството си в областта на защитата на малцинствата в съответствие със своя Съвместен протокол от март 2012 г. Консултациите продължиха под патронажа на върховния комисар на ОССЕ за националните малцинства и се стигна до заключения по редица стъпки, които вече са били предприети или ще бъдат предприети в областта на медиите и образованието, като остава нерешен въпросът за църковната служба.

4. Заключения и препоръки

В съответствие със заключенията на Съвета от декември 2012 г. Сърбия предприе особено важни стъпки в посока на видимо и трайно подобряване на отношенията с Косово. Сърбия активно и конструктивно се ангажира в диалог с Прищина чрез посредничеството на ЕС и започна обсъждането на всички въпроси, които са необходими за постигането на видимо и трайно подобряване на отношенията с Косово.

След провеждане на сръбските избори диалогът между Белград и Прищина се превърна в политически процес на високо равнище с посредничеството на върховния представител. Между октомври 2012 г. и края на април 2013 г. се проведоха десет срещи. На 6 февруари се проведе и среща между президентите Николич и Яхяга. До този момент продължава също така прилагането на споразуменията, постигнати в резултат от диалога. Като цяло прилагането на споразумението за представителство на Косово в регионалните форуми беше осигурено, като повратна точка беше приемането на Косово за пълноправен член на Съвета за регионално сътрудничество през февруари 2013 г. Във връзка с интегрираното управление на границите, на всички шест гранични пункта бяха отворени съвместни временни пропускателни пунктове, които функционират добре. Споразумението за защита на религиозното и културното наследство от декември 2012 г. е в процес на прилагане. Споразумението за митническите печати продължава да се прилага и от двете страни. Беше отбелязан задоволителен напредък във връзка с регистъра за гражданско състояние, чието въвеждане следва да приключи до януари 2014 г. Във връзка с кадастъра, и двете страни са все още в процес на предприемане на необходимите подготвителни стъпки. Прилагането на споразумението за приемане на университетските дипломи протича гладко. Сътрудничеството между Сърбия и EULEX продължи да се подобрява в определени области.

Двете страни се споразумяха също да започнат събирането на мита и да създадат фонд за развитието на Северно Косово. Във втората част на диалога на високо равнище, от януари 2013 г. насам, срещите между двамата министър-председатели се съсредоточиха върху Северно Косово, което доведе до парафирането на 19 април 2013 г. на „Първо споразумение относно принципите за нормализиране на отношенията“. В това споразумение се предвижда inter alia, че обсъжданията по въпросите на енергетиката и далекосъобщенията ще се активизират и от двете страни и ще приключат до 15 юни 2013 г.

На тази основа Комисията счита, че Сърбия е постигнала ключовия приоритет за предприемане на стъпки в посока на видимо и трайно подобряване на отношенията с Косово.

Сърбия се зае също така да даде нов тласък на извършваните реформи в ключови области на правовата държава, по-специално съдебната реформа и политиката за борба с корупцията, независимостта на ключови институции, свободата на медиите, политиката за борба с дискриминацията, защитата на малцинствата и бизнес средата. Сръбските власти отделиха специално внимание на всички тези области, за които започнаха да развиват цялостна и дългосрочна визия. Реформите в тези области са в процес на разработване, като вниманието се съсредоточава по-специално върху изготвянето на стратегии, свързани с тях планове за действие и проекти на законодателни актове. В тези области ще трябва да се отбелязва равномерен напредък във времето. Това важи в особено голяма степен за съдебната власт, което представлява огромно предизвикателство.

През последните месеци сръбското правителство потвърди ангажимента си за положителен принос към регионалното сътрудничество, като за това свидетелстват на редицата контакти на високо равнище със съседните държави.

Като припомня своите констатации и заключения, изложени в становището относно кандидатурата на Сърбия за членство от октомври 2011 г., в стратегическия документ от октомври 2012 г. и в Доклада за напредъка на Сърбия от 2012 г., Комисията стига до заключението, че:

Сърбия вече изпълнява в достатъчна степен политическите критерии и условията на процеса на стабилизиране и асоцииране.

Комисията също така поддържа своята оценка по отношение на икономическите критерии, задълженията по Споразумението за стабилизиране и асоцииране и Временното споразумение, както и подготвеността на Сърбия да поеме задълженията, произтичащи от членството.

Поради това Комисията препоръчва започването на преговори със Сърбия за присъединяване към Европейския съюз.

Комисията ще продължи да наблюдава напредъка на Сърбия в спазването на критериите за членство и условията на процеса на стабилизиране и асоцииране. Комисията припомня своята препоръка от октомври 2012 г., че стъпките, водещи до нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, трябва да се предприемат в контекста на рамка за провеждане на бъдещите преговори за присъединяване със Сърбия.  По време на преговорите за присъединяване Комисията ще продължи да следи отблизо реформите и тяхното прилагане в областта на правовата държава и основните права, особено по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и политиката за борба с дискриминацията. На всички етапи от процеса на присъединяване тя ще използва всички инструменти, с които разполага, и по-конкретно новия подход, одобрен от Европейския съвет от декември 2011 г., по отношение на главите за съдебната власт и основните права, както и за правосъдието, свободата и сигурността.

*               Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

[1]               COM(2011) 668 окончателен.

[2] 19 октомври, 7 ноември, 4 декември, 17 януари, 20 февруари, 4 март, 20 март, 2 април, 17 април и 19 април.