11.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/4

—

приканва държавите-членки да гарантират на всички граждани възможността да си позволят жилище, като следят увеличаването на наемите да се основава на обективизация на цените – метод, който гарантира, че повишаването на цените на недвижимите имоти е умерено – и като приспособят своята данъчна политика с цел да намалят спекулативните сделки;

—

изразява задоволство от факта, че както вече бе поискано от Комитета на регионите, Комисията предложи на 19 септември 2011 г. нов подход за разширяване на приложното поле на местните и социалните услуги от общ икономически интерес – сред които попадат и социалните жилища – които са освободени от задължението за уведомление; във връзка с това напомня, че държавите-членки и местните власти са тези, които следва да определят услугите от общ интерес в рамките на социалната жилищна политика и начина, по който тези услуги трябва да бъдат предоставяни; подчертава също, че Комисията не разполага с правомощия да се намесва в условията за разпределяне на тези социални жилища, нито в определянето на категориите домакинства, чиито основни социални нужди не са задоволени само чрез механизмите на пазара;

—

следователно отправя искане валидността на правилата за допустимост до структурните фондове на Европейския съюз на енергийното реновиране на жилищния фонд в рамките на социалното сближаване да бъде удължена, като се позволи на всеки регион да определя по-гъвкаво размера на средствата, предназначени за тази мярка; освен това смята, че в структурните фондове трябва да се използва ефективно принципът на партньорството и че държавите-членки трябва да бъдат насърчавани да си сътрудничат с местните и регионалните власти при определяне на приоритетите и начина на използване на фондовете;

—

подчертава, че неадекватните жилищни условия оказват значително влияние върху здравето и че подобряването на качеството на жилищата ще позволи да се предотврати отрицателното въздействие, което едно пренаселено, влажно, студено, с лоша вентилация жилище оказва върху здравето на живущите в него; добавя, че липсата на жилище е източник на стрес и дискомфорт, които имат отрицателно въздействие върху качеството на живот, здравето и благосъстоянието на лицата, семействата и обществото.

Докладчик

г-н Alain HUTCHINSON (BE/ПЕС), член на Парламента на Брюкселския столичен регион

1.

потвърждава подкрепата си за стратегията „Европа 2020“ с цел да насърчи интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

2.

с интерес отбелязва, че равновесието на пазарите на жилища беше признато за един от потенциалните показатели на макроикономическия надзор в рамките на новия европейски семестър предвид тяхното важно значение за постигане на по-голяма финансова и икономическа стабилност на европейско равнище;

3.

припомня, че наличието на качествено жилище на достъпна цена е основна потребност на всеки гражданин на Европейския съюз и че много често регионалните и местните власти са основна инстанция, към която населението се обръща за задоволяване на тази потребност;

4.

поради това подчертава, че макар Европейският съюз да няма явни правомощия в областта на жилищната политика, предвид важността на жилището за осъществяване на гореспоменатите главни политически цели на Европейския съюз (икономическа стабилност, борба с изменението на климата и социално приобщаване) и за изпълнение на хоризонталната социална клауза, посочена в член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и на член 34 от Хартата на основните права, е необходимо той да обясни как европейските политики могат да окажат въздействие върху жилищното настаняване;

5.

освен това, с оглед на член 14 от Договора от Лисабон и протокол 26 към него, трябва да се запази способността на местните, регионалните и националните власти да определят собствена жилищна политика, по-специално по отношение на жилища от общ интерес, с цел чрез мобилизиране на възможно най-голяма част от наличните финансови средства, техните жилищни политики да продължат да отговарят на нуждите на населението, като по този начин на местните и регионалните власти се даде възможност да отговорят най-добре на главните общи предизвикателства за целия Европейски съюз;

6.

подчертава, че е важно държавите-членки да поемат отговорност за жилищната политика и чрез политиките на ЕС да се изгради европейска рамка за постигане на тази цел;

7.

в този смисъл приветства отварянето на структурните фондове на Европейския съюз за енергийното реновиране на социалните жилища и подобряването на жилищните условия на маргинализираните групи; следователно отправя искане те да останат отворени и след 2014 г.;

8.

изразява задоволство от факта, че както вече бе поискано от Комитета на регионите (1), Комисията предложи на 19 септември 2011 г. (2) нов подход за разширяване на приложното поле на местните и социалните услуги от общ икономически интерес – сред които попадат и социалните жилища – които са освободени от задължението за уведомление; във връзка с това напомня, че държавите-членки и местните власти са тези, които следва да определят услугите от общ интерес в рамките на социалната жилищна политика и начина, по който тези услуги трябва да бъдат предоставяни; подчертава също, че Комисията не разполага с правомощия да се намесва в условията за разпределяне на тези социални жилища, нито в определянето на категориите домакинства, чиито основни социални нужди не са задоволени само чрез механизмите на пазара;

9.

споделя анализа на Комисията, съгласно който за в бъдеще е необходимо да се избегне образуването на балони на пазара на недвижими имоти, тъй като те се отразяват както на социалната, така и на финансовата стабилност. Във връзка с това предложените от Комисията нови правила за единен пазар на ипотечните кредити, които от една страна обхващат периода, предшестващ подписването на договора, а от друга имат за цел да създадат подходяща рамка за участниците на пазара, засегнати от кредитите, трябва да дадат възможност за по-добра защита на потребителите, по-специално на бедните домакинства, но без да ги лишават от възможността за придобиване на жилище. Съществуват модели за контролиран достъп до закупуване на социални жилища и те са неразделна част от социалните жилищни политики, които новата директива не трябва да ограничава (3);

10.

подчертава, че икономическите неравновесия, създадени от прекомерно високите цени на жилищата, не засягат само финансовата сфера, а се отразяват в значителна степен на склонността към потребление на домакинствата. Бедните домакинства в Европа изразходват средно 40 % от средствата си (4) за жилище и отопление и този процент се увеличава непрекъснато;

11.

приканва държавите-членки да гарантират на всички граждани възможността да си позволят жилище, като следят увеличаването на наемите да се основава на обективизация на цените – метод, който гарантира, че повишаването на цените на недвижимите имоти е умерено – и като приспособят своята данъчна политика с цел да намалят спекулативните сделки;

12.

отправя искане за подкрепа на инвестициите в социални жилища и следователно за отчитане на специфичния характер на социалното жилище при оценката на рисковете за инвестиции в жилищни сгради, при които рисковете са по-различни от тези в останалата част от сектора на недвижими имоти;

13.

смята, че ЕИБ (Европейската инвестиционна банка) трябва значително да увеличи инвестициите си в този сектор, тъй като качествените, енергийно ефективни жилища на достъпна цена представляват инфраструктура за местно икономическо развитие, особено в държавите-членки, където не съществува публична банка за жилищно кредитиране; както и да подобри същевременно условията за отпускане на кредит, като отчита специалната нужда от създаване на значителен жилищен фонд за даване под наем в някои региони, за да се обезпечат най-нуждаещите се граждани, които не могат да си позволят собственост;

14.

припомня, че от жилищния сектор се получават 40 % от емисиите на парникови газове и следователно той е приоритетна област в борбата срещу изменението на климата. Допълва, че за постигането на тези цели е от основно значение да се подобри състоянието на жилищния фонд на повече от 30 години, който в някои региони е над 70 % от съществуващия. Освен това подчертава, че енергийното реновиране на четири жилища създава еквивалент на едно работно място, и по тази причина подчертава значението на положителното и структуриращо отражение на този сектор върху заетостта, икономическия растеж и околната среда на местно равнище;

15.

следователно отправя искане валидността на правилата за допустимост до структурните фондове на Европейския съюз на енергийното реновиране на жилищния фонд в рамките на социалното сближаване да бъде удължена, като се позволи на всеки регион да определя по-гъвкаво размера на средствата, предназначени за тази мярка; освен това смята, че в структурните фондове трябва да се използва ефективно принципът на партньорството и че държавите-членки трябва да бъдат насърчавани да си сътрудничат с местните и регионалните власти при определяне на приоритетите и начина на използване на фондовете;

16.

приветства приоритетите на Европейската комисия за спестяване на енергия и енергийна ефективност и счита, че европейската директива за енергийна ефективност (5) трябва да бъде консолидирана при спазване на принципа на субсидиарност; призовава Европейския парламент и Съвета да гарантират, че задълженията за намаляване на потреблението на енергия и на енергийната бедност се отразяват положително върху уязвимите домакинства и че мерките за насърчаване на санирането са специално насочени към това, да се намали енергийната бедност посредством създаването на специални национални или регионални фондове;

17.

освен това подчертава, че програмите за техническа помощ като ELENA (разработване на местни планове за енергийна ефективност) или специализирани фондове като JESSICA (Фонд за интегрирано градско развитие, използващ структурните фондове), два основни инструмента за прилагането на Конвента на кметовете, иницииран от Комитета на регионите, трябва да бъдат продължени и разширени през следващия програмен период;

18.

подкрепя подхода на Комисията за намаляване на въздействието, което нашият начин на живот и икономическа организация, описан в инициативата ѝ „Европа за ефективно използване на ресурсите“ (COM (2011) 21 окончателен), оказва върху околната среда и отбелязва, че жилищата и политиките за устройство на територията и обновяване на градската среда трябва да бъдат по-добре мобилизирани за тази цел;

19.

приветства желанието на Комисията да инвестира, за да модернизира икономиката и за да предостави на всички граждани достъп до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) – инструменти за активно участие в обществото;

20.

насочва вниманието към нарастващото търсене на социални жилища от всички възрастови и демографски групи и към натиска върху местните и регионалните власти за задоволяване на нуждите на различните групи от населението, и отправя искане услугите, които се развиват, за да отговорят на нуждите на застаряващото население, да съответстват по-точно на нуждите на тази група от населението, без да са технически и икономически непосилни. Отбелязва, че във всички европейски страни възрастните хора обедняват и по тази причина отправя искане чрез специфичен компонент на новото европейско партньорство за иновации в областта на активното остаряване, който да координира изследователските усилия в тази област, да се обръща специално внимание на намирането на достъпни решения за предоставяне на възможност на възрастните да останат в техните домове възможно най-дълго време, като се отчете фактът, че подобряването на условията за достъп до съществуващия жилищен фонд е разумен и надежден начин за намаляване на тези нужди от подпомагане, тъй като по този начин хората биват подкрепени да останат да живеят в домовете си, като се улеснява и реинтеграцията им в социалния живот чрез подобряване на условията за лична самостоятелност;

21.

отново изтъква необходимостта гражданите да се поставят в центъра на пилотните програми за развитие на градовете на бъдещето (интелигентни градове – „smart cities“), като се включва аспект, свързан със „социалното приобщаване“, насърчава се участието на потребителите в проектите и по този начин се признава тяхната роля на основни участници в преобразуването на градовете, които за да бъдат устойчиви, трябва да гарантират социалното сближаване;

22.

смята, че технологиите за изграждане на пасивни сгради трябва да бъдат предмет на по-обширни програми, насърчаващи възприемането им от страна на потребителите, и че освен технологични изследвания е необходимо европейското финансиране да подкрепя и тези мерки, насочени към видимо присъствие и вземане под внимание на ползвателите/потребителите;

23.

приветства напредъка в областта на информационните технологии и грижите от разстояние, които предоставят подкрепа за възрастните граждани и гражданите с увреждания по техните домове;

24.

подкрепя целта на Европейския съюз за намаляване на бедността през 2020 г., която изисква от държавите-членки и местните власти амбициозни програми за прилагане;

25.

подчертава, че неадекватните жилищни условия оказват значително влияние върху здравето и че подобряването на качеството на жилищата ще позволи да се предотврати отрицателното въздействие, което едно пренаселено, влажно, студено, с лоша вентилация жилище оказва върху здравето на живущите в него; добавя, че липсата на жилище е източник на стрес и дискомфорт, които имат отрицателно въздействие върху качеството на живот, здравето и благосъстоянието на лицата, семействата и обществото;

26.

отправя искане жилищното измерение да бъде един от стълбовете на тези програми и да бъде придружено от инвестиции и политики за увеличаване на предлагането на приемливи жилища на достъпна цена, което включва както придобиването като собственост, така и наемането;

27.

настоява показателите, с които ЕВРОСТАТ измерва жилищния аспект (цена, качество) на социалното приобщаване, да се публикуват редовно, за да се оценява напредъка в тази област и да бъдат допълнени с регионални и местни статистики;

28.

счита, че е неотложно да се намери решение на въпроса за бездомността (6) и че в това отношение е необходимо координирано мобилизиране на всички политики, които оказват влияние върху бездомността; във връзка с това приветства Резолюцията на Европейския парламент относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността (7) и приканва Комисията да изпълни стратегията незабавно;

29.

отправя искане социалните иновации да бъдат подкрепени от Платформата срещу бедността, но също и от Рамковата програма за научни изследвания, с цел тестване на нови форми на управление на политиките за подобряване на достъпа до жилище и за борба с бездомността (8);

30.

отбелязва с интерес препоръките на журито на Конференцията по въпросите на постигането на консенсус относно бездомността, проведена през периода на белгийското председателство на Европейския съюз, и припомня ключовата роля на местните и регионалните власти за създаване на партньорства със заинтересованите страни, както и за увеличаване на предлагането на жилища на достъпни цени – необходимо, но недостатъчно условие за успешна борба с бездомността;

31.

подкрепя необходимостта да се разработят диференцирани жилищни решения, за да се отговори на все по-различните нужди и да се предложи вариант за преход между жилище под наем и собствено жилище. Пример за такива решения са кооперациите, „споделената собственост“, „общностите, които имат доверителна собственост върху земята“ и др., и отправя искане държавите-членки да подкрепят местните и регионалните власти за поддържане и повишаване на разнообразието на предлагането, като се обмислят необходимите механизми за осъвременяване на жилищния фонд, без да се дава предимство на придобиването на собственост за сметка на достъп до други форми на жилищно настаняване;

32.

настоява в обявеното за края на 2011 г. съобщение на Комисията относно социалното предприемачество да се набележат предложените от социалните предприятия възможности за разширяване на предлагането на жилища на достъпни цени;

33.

изтъква, че е важно да се предотвратява и намалява вредната сегрегация в жилищните райони посредством мерки в областта на градската и социалната политика;

34.

отбелязва, че извън възможността за мобилизиране на структурните фондове на Европейския съюз за осигуряване на жилища за маргинализираните групи (мярка, която би трябвало да бъде продължена през следващия програмен период, тъй като отговаря на нуждата за премахване на негодните за обитаване жилища), е необходимо също структурните фондове на Европейския съюз да бъдат по-добре интегрирани (ЕСФ/ЕФРР), за да подкрепят устойчивото развитие на кварталите в неблагоприятно положение (9); обръща внимание на факта, че възстановяването на кварталите обаче не трябва да бъде придружено от явления на „облагородяване“ и че с цел да се гарантира социалното сближаване, следва да бъдат въведени програми за смесване на различните социални слоеве;

35.

призовава държавите-членки да гарантират и за в бъдеще провеждането на неофициалните срещи на министрите, отговарящи за жилищната политика, като място за обмен и по-добро разбиране на националните политики и условия, а също и за заявяване на позиции по теми, които имат определящо влияние върху националната жилищна политика – особено нейното финансиране;

36.

предлага на ЕВРОСТАТ да бъде възложено изготвянето на специално проучване на Евробарометър за жилищните условия и цени, като се отчита значението на жилището за ежедневния живот на гражданите на Европейския съюз;

37.

предлага редовно да се организират заседания на интергрупа „Градоустройство и жилища“ на Европейския парламент и Комитета на регионите, посветени на жилищното измерение на европейските политики, по-специално в градската среда.