24.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 46/38

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2008 г. относно публичните финанси в ИПС през 2008 г. - ролята на качеството на публичните финанси в управленската рамка на ЕС (COM(2008)0387),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юни 2007 г. относно публичните финанси в ИПС през 2007 г. - осигуряване на ефективността на предпазния лост на ПСР (COM(2007)0316),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2008 г. относно ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години икономически и паричен съюз (COM(2008)0238),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 април 2007 г. относно публичните финанси в ИПС през 2006 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 февруари 2005 г. относно публичните финанси в ИПС през 2004 г. (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно годишния доклад за еврозоната за 2007 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2006 г. относно годишния доклад за еврозоната за 2006 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно приноса към пролетното заседание на Съвета през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно „Европейският интерес: постигане на успех в ерата на глобализация“ (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно състоянието на европейската икономика: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическата политика за 2007 г. (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2005 г. относно „Приносът на данъчната и митническата политика за Лисабонската стратегия“ (СOM(2005)0532) и резолюцията на Парламента от 24 октомври 2007 г. по този въпрос (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2003 г. относно бюджетирането, съобразено с фактора „пол“ - изготвяне на публичните бюджети от гледна точка на равенството между половете (9),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския съвет относно съгласуването на икономическата политика по време на третия етап от ИПС и относно членове 109 и 109б от Договора за ЕО, приложена към заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет в Люксембург на 12 и 13 декември 1997 г.,

—

като взе предвид заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г. и заключенията на извънредното заседание на Съвета ЕКОФИН на 16 декември 2008 г. относно управлението на финансовата криза,

—

като взе предвид заключенията на Съвета ЕКОФИН от 4 ноември 2008 г. относно международните инициативи в отговор на финансовата криза и подготовката за международната среща на високо равнище относно финансовата криза,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 октомври 2008 г., озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие“ (COM(2008)0706),

—

като взе предвид заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 15 и 16 октомври 2008 г. относно повишаване на степента на регулиране и надзор на финансовите пазари,

—

като взе предвид срещата на държавните и правителствени ръководители на държавите от Еврогрупата на 12 октомври 2008 г., чиято цел беше приемане на съгласуван спасителен план във връзка с икономическата криза,

—

като взе предвид заключенията на Съвета ЕКОФИН от 7 октомври 2008 г. относно непосредствените реакции на финансовите сътресения и резолюцията на Парламента от 22 октомври 2008 г. относно Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г. (10),

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета ЕКОФИН на 14 май 2008 г. относно осигуряването на бъдещата ефикасност и ефективност на социалните разходи, както и напредъка в анализа на качеството на публичните финанси,

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета ЕКОФИН на 9 октомври 2007 г. относно качеството на публичните финанси: модернизация на публичната администрация,

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета ЕКОФИН на 10 октомври 2006 г. относно качеството на публичните финанси,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0507/2008),

A.

като има предвид, че качествените и ориентирани към устойчиво развитие публични финанси са нашият първостепенен ангажимент спрямо бъдещите поколения, който е от особено значение при сегашното положение на дълбоко сътресение на пазарите;

Б.

като има предвид необходимостта от разработване на политики за качествени публични финанси (КПФ), които да се съгласуват на общностно равнище, и по-специално в еврозоната, и да се определят и оценяват въз основа на общи еднородни механизми, целящи оказване на подкрепа за дългосрочен растеж, за да може да се отговори на предизвикателствата, свързани с демографските промени, глобализацията и изменението на климата;

В.

като има предвид, че целта на публичните финанси е да подкрепят макроикономическата рамка, да предоставят публични услуги и стоки и да уравновесяват пазарни сривове и външни въздействия;

Г.

като има предвид, че установяването на концептуална и оперативна рамка за ориентирани към растеж КПФ, както и определянето на растежа като най-важна отправна точка за оценката на КПФ не могат да бъдат отделени от съображението, че политиките относно бюджета и публичните разходи на държавите-членки трябва да са ориентирани към запазване и обновяване на социалната държава, застрахователното и осигурителното покритие и преразпределението на средствата;

Д.

като има предвид, че ниското равнище на публични инвестиции в Европейския съюз (под 3 % от БВП) и тяхната разпръснатост имат отрицателни последици по отношение на целта за постигане на дългосрочен устойчив растеж, за който всъщност са необходими целеви и приоритетно определени публични разходи;

Е.

като има предвид, че е необходимо и целесъобразно при анализа, оценката и перспективите за устойчивост на публичните финанси да се подхожда от перспективата на пола;

1.

Отбелязва, че анализът на състоянието на публичните финанси през 2007 г. и първата половина на 2008 г. ясно показва изменение в икономическата тенденция и отбелязва, че последните икономически прогнози потвърждават тенденцията кум рецесия, съпътствани от поддържането на понижен индекс на инфлация и нарастващи неравенства на доходите;

2.

Изразява загриженост по повод на настоящото трудно международно и европейско икономическо и финансово положение, което обуславя наличието на безпрецедентна нестабилност, и отбелязва развиващите се нови динамични процеси във връзка с отношението публичния и частния сектор и промените в паричната и икономическата политика в области, в които, в условията на пазарни сривове и липса на правила и надзор, намесата на публичния сектор отново заема централно място, а понякога се проявява под формата на същинска национализация;

3.

Отбелязва, че кризата в стратегически сектори, по-конкретно в областта на финансите и транспорта, подтиква към инвестиране на публични средства в придобиване на собственост, без да се обръща внимание на това дали спасителните мерки се ограничават до необходимото за запазването и развитието на европейската икономика и не обслужват чисто национални интереси;

4.

Счита, че е необходимо Комисията и държавите-членки да извършат подходяща оценка на отраженията, които оказва за публичните финанси подкрепата на публичния сектор и участието на големи промишлени отрасли във финансовия и кредитния сектор; счита също, че е целесъобразно тези отражения да бъдат оценени и във връзка с конкуренцията, функционирането на вътрешния пазар и поддържането на равнопоставени условия;

5.

Изтъква, че преразгледаният Пакт за стабилност и растеж вече позволява справяне с особено тежки положения и че финансовото консолидиране и определените цели в плановете за стабилност и сближаване продължават да са от основно значение за перспективите за възстановяване и растеж; в тази връзка изцяло подкрепя последните заключения на председателството след заседанието на Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г., като подчертава гъвкавостта и устойчивостта на публичните финанси в интерес на бързо и поддържано икономическо възстановяване;

6.

Посочва значението на съгласуван на общностно равнище подход за борба срещу избягването на данъчно облагане и създаването на зони на „данъчен рай“ в защита на интересите на гражданите, данъкоплатците и баланса на публичните сметки, особено в момент, когато финансовото консолидиране и равнището на публичния дълг рискуват да бъдат отрицателно засегнати от значителните публични намеси в полза на големите финансови и промишлени участници на пазара;

7.

Подчертава, че е също така в интерес на гражданите, данъкоплатците и баланса на публичните сметки да се направи така, че всяка намеса и използване на публични средства за спасяване на финансови институции да бъдат съпътствани от подходящ надзор, действителни подобрения в управлението и стопанското поведение на предприятието или институцията, точни ограничения на възнагражденията на ръководителите и ясна отчетност пред публичните органи; в тази връзка счита, че е целесъобразно Комисията да бъде инициатор на създаването на насоки, за да се гарантира последователно и съгласувано изпълнение на различните национални планове за действие;

8.

Счита, че извършените в няколко държави-членки масирани публични намеси за спасяване и подкрепа на банковия и финансовия сектор ще имат очевидни последици върху публичните финанси и доходите на гражданите; поради това счита, че е необходимо данъчното бреме да бъде подходящо и справедливо разпределено между всички данъкоплатци, което означава, от една страна, всички участници на финансовия пазар да бъдат обекти на подходящо данъчно облагане, и, от друга страна, да се предвиди постепенно и рязко намаляване на данъчното бреме върху средните и ниски заплати и пенсиите – чрез данъчно приспадане, преразглеждане на ставките, компенсиране на невнесени данъци – така че да се намали бедността, и то не само крайната бедност, да се благоприятства потреблението и нарастването на търсенето чрез антициклична ответна реакция на настоящата икономическа криза, която води към рецесия;

9.

Подчертава, че европейските макроикономически политики трябва да реагират бързо и съгласувано за справяне с рисковете от рецесия и финансова нестабилност, и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, да използват интелигентно и еднопосочно гъвкавостта на Пакта за стабилност и растеж, както и подходящи антициклични механизми, целящи структурни промени, ефикасно разпределение на публичните средства, преструктуриране на публичните разходи и инвестиции за растеж в съответствие с целите от Лисабон, като се обръща особено внимание на ролята на малките и средни предприятия;

10.

В тази връзка отново изтъква необходимостта от общ подход, особено в еврозоната, спрямо политиките на заплащане на труда, който да предвижда увеличения на заплатите съобразно действителната инфлация и производителността, тъй като данъчните политики и политиките на заплащане на труда съставляват мощни и ефикасни лостове за въздействие върху търсенето и за постигане на стабилност и икономически растеж;

11.

Изразява задоволство от очертаващите се области на вземане на решения, при които Еврогрупата действа в качеството на (първа) инстанция на политическо и икономическо съгласуване за определянето на бързи ответни реакции и съгласувани стратегии не само в отговор на икономическата и финансовата криза, но и за съживяването на макроикономическите политики и общите инвестиционни стратегии, с цел да се благоприятстват перспективите за растеж, да се избегнат тежки последици за публичните финанси и финансовата стабилност в Европейския съюз, както и да се допринесе за постигането на по-добро равновесие между икономическата и паричната политика в Европейския съюз;

12.

Счита, че би било целесъобразно да се установи задължителен механизъм за консултация и съгласуване между Комисията и държавите-членки, особено държавите от Еврогрупата, преди да се приемат важни икономически мерки, по-специално по отношение на мерки в отговор на нестабилността на енергийните цени и цените на суровините и хранителните продукти;

13.

Счита устойчивостта на публичните финанси като предпоставка и приоритет не само за стабилността и растежа, формулирането на макроикономическата политика и политиките в областта на заетостта, социалната защита и околната среда на всяка държава-членка, но също така и за бъдещето на икономиката и на европейския социален модел, присъщ за развитието на Европейския съюз;

14.

Изразява дълбока загриженост по повод на преките последици от настоящата световна финансова криза върху устойчивостта и качеството на публичните финанси на държавите-членки; изразява особена загриженост относно въздействието на кризата върху реалната икономика и баланса на плащанията на новите държави-членки, които не са членове на еврозоната и търпят драстично намаляване на преките чуждестранни инвестиции;

15.

Посочва, че дефицитът и публичният дълг оказват неблагоприятно въздействие върху растежа, доколкото ограничават възможността на държавите-членки за маневриране в периоди на криза; призовава държавите-членки да положат повече усилия за консолидиране на своите бюджети и намаляване на публичния дълг в периоди на растеж, като предпоставка за изграждането на стабилна, конкурентоспособна и устойчива европейска икономика; също така подчертава, че незадоволителните мерки за намаляване на дефицита и публичния дълг, като например произволното съкращаване на публичните инвестиции, имат неблагоприятни последици за дългосрочните перспективи за растеж;

16.

Изтъква, че в контекста на новото международно положение, дължащо се на настоящата финансова криза и икономическата депресия, която вече оказва неблагоприятни отражения върху заетостта и растежа в еврозоната, е трудно да се избегне нарастването на дефицити; поради това предлага държавите-членки да използват по-целенасочено възможностите за гъвкавост, определени в Пакта за стабилност и растеж, за да се насърчават икономическото възстановяване и растеж; обръща внимание на бюджетните последици от текущата финансова криза и призовава Комисията да оцени последиците за публичните финанси на държавите-членки от използването на публични средства в плановете за спасяване на националните финансови институции; призовава Комисията да проучи последиците от определените в Пакта за стабилност и растеж критерии при настоящото положение на бавен икономически растеж, при което няколко държави-членки са изправени пред перспективата за рецесия, и призовава да бъде извършена оценка на последиците от повишаването на кредитните разходи за публичния дълг на държавите-членки;

17.

Отбелязва, че преразгледаният Пакт за стабилност и растеж функционира правилно; счита, че през предходните години корективните мерки са прилагани по задоволителен начин и подчертава значението на предпазния лост като много важен инструмент за устойчивостта и сближаването на финансовите политики на държавите-членки, и по-специално на държавите от еврозоната;

18.

Споделя становището на Комисията относно значението на предохранителния елемент на Пакта за стабилност и растеж, подкрепата и насърчаването на държавите-членки и обмена на най-добри практики; по-конкретно, признава, че предпазният лост следва да се основава на средносрочен подход спрямо бюджетните политики и съгласуване на общностно равнище, тъй като ефикасните действия изискват общо разбиране на предизвикателствата пред икономическата и бюджетната политика на Европейския съюз и силен политически ангажимент за справяне с тези предизвикателства чрез еднопосочно ориентирани антициклични действия;

19.

Подчертава значението на средносрочната цел като специфична цел за бюджет, обвързан с икономическата, фискалната и политиката в областта на доходите, която следва да се постигне чрез макроикономически диалог, насочен към конкретното положение във всяка държава-членка и да се определя на многогодишна основа; настоятелно призовава държавите-членки към повишаване на доверието и засилване на легитимността на средносрочната цел както на национално равнище чрез по-голямо участие на държавните органи, националните парламенти и социалните партньори (национална ангажираност), така и на местно равнище (публични финанси на поднационално равнище) чрез изготвянето на регионални пактове за стабилност и растеж и поставянето на средносрочни цели, като се отчита въздействието на публичните разходи и инвестиции на местно равнище върху публичните финанси на национално равнище и върху перспективите за растеж на отделните страни;

20.

Счита, че последователността между многогодишните бюджетни програми и съставянето и изпълнението на годишните бюджети е от основно значение; призовава държавите-членки да прилагат по-голяма строгост при съставянето на макроикономическите прогнози и по-голяма степен на съгласуваност при определяне на критериите, сроковете и целите на многогодишните разходни рамки, за да се постигне по-голяма ефикасност и по-добро изпълнение на бюджетните и макроикономическите политики на общностно равнище;

21.

Изтъква, че държавите-членки се нуждаят от допълнителни структурни реформи и по-голяма бюджетна дисциплина, както и от антициклични фискални политики, намаляващи бюджетните дефицити по време на икономически растеж, за да бъдат по-добре подготвени за справяне с отрицателни външни сътресения;

22.

Подчертава, че е важно да се изготвят макроикономически планове за справяне с външни сътресения (като финансовата криза във връзка с високорисковите ипотечни кредити), в които да се отчита не само положението в еврозоната, но и в наваксващите своето изоставане икономики в Европейския съюз;

23.

Посочва, че ключовата цел на стабилните и консолидирани публични финанси следва да бъде определена въз основа на задълженията съгласно новия Пакт за стабилност и растеж, като същевременно се отчита перспективата за развитие, растеж и конкурентоспособност на Лисабонската стратегия, която изисква извършването на структурни реформи, както и наличието на структура на публичните разходи и на данъчното облагане, подкрепяща инвестициите (в човешки капитал, научни изследвания и иновации, образование и обучение, включително висше образование, здравеопазване, инфраструктура, околна среда, сигурност и правосъдие) и преразпределение на тези приходи с цел насърчаване на социалното сближаване, растежа и заетостта;

24.

Подчертава, че целите на публичните финанси, определени въз основа на интегрираните насоки в новия Лисабонски цикъл, следва последователно и единно да свързват плановете за стабилност и сближаване с националните планове за реформа; счита, че добавената стойност на стабилните и ориентирани към растеж европейски публични финанси следва да се отразява, по-специално в еврозоната, в европейската политика за публични инвестиции в инфраструктурата, формулирана и съгласувана въз основа на общи цели, които могат да се финансират не само от националните бюджети и (частично) от бюджета на ЕС, но и чрез новите европейски финансови инструменти (например, еврооблигации или Европейския инвестиционен фонд), които са насочени към подкрепа на растежа, производителността и конкурентоспособността на Европейския съюз и на еврозоната в международен план;

25.

Счита, че би било целесъобразно да се установи задължителен механизъм за консултация с националните парламенти, едновременно с консултацията с Европейския парламент, с оглед съгласуваното съставяне на програмите за стабилност и сближаване съгласно Пакта за стабилност и растеж, както и на националните програми за реформи съгласно интегрираните насоки от Лисабон, така че тези програми да бъдат свързани и да бъдат представяни заедно, по възможност всяка година през есента;

26.

Изразява съгласие с това, че демографските промени увеличават необходимостта от извършване на структурна реформа, по-специално по отношение на пенсионните схеми, здравеопазването и дългосрочното лечение и подчертава, че би било твърде ограничаващо да се насочва вниманието само към застаряващото население (и спадащата раждаемост), без да се отчита влиянието на глобализацията, включително непрекъснатия поток от имигранти, пристигащи в ЕС не само по икономически причини, но и за да избягат от войни или климатични бедствия;

27.

Посочва значението на политиката на заетост и социалното приобщаване, като се отчитат надлежно потребностите на различните поколения, полове и хора въз основа на принципа на съчетаване на гъвкавост и сигурност, и се предприемат активни мерки за подкрепа на възнагражденията и доходите чрез водене на социален диалог, като се отдава предимство на увеличаването на производителността, без да се пренебрегват мерките за защита на пенсиите и като се взема предвид факта, че ниските пенсии представляват не само социален проблем, но също така водят до увеличаване на разходите за социално осигуряване, и в резултат на това - до по-голяма тежест за публичните финанси;

28.

Счита, че финансовите пазари и услуги, интегрирани в политиките съгласно Лисабонската стратегия, следва да се основават на финансовата стабилност и механизмите за надзор, предоставящи гаранция за защита срещу отрицателни въздействия върху растежа и публичните финанси; изразява загриженост по повод на сведенията за използване на деривати и нови финансови инструменти, предимно от страна на местни органи на управление, което може да постави на колене местните общности;

29.

Счита, че е необходимо да се възприеме нов подход спрямо публичните финанси, който да е системен и съгласуван между държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, да цели подкрепа на дългосрочния икономически растеж (и на потенциала за растеж) и в който да бъде отредено централно място на многоизмерна рамка за определяне и измерване на качеството на публичните финанси, позволяваща на европейската икономика да бъде устойчива на външни сътресения, да реагира на демографските изменения и на международната конкуренция, както и да се гарантира социално равенство и сближаване;

30.

Счита за важно държавите-членки да се ориентират към политики на качествени публични финанси, които да бъдат съгласувани и да се основават на метод на оценка, включващ показатели и цели, в чието формулиране и определяне следва да участват Европейският парламент и националните парламенти; счита предложението на Комисията за полезно и препоръчва въвеждането на система за оценка на бюджетните политики, която да е насочена към специфични аспекти, като състава, ефикасността и ефективността на публичните разходи, структурата и ефективността на приходните системи, ефективността и качеството на публичната администрация, стабилното бюджетно управление, както и метод на координация на политиките на качествени публични финанси между държавите-членки; призовава за по-съпоставими национални бюджети за постигане на горепосочените цели;

31.

Настоятелно призовава държавите-членки да приемат политики на качествени публични финанси, наред със система за оценка на бюджетните политики – като бюджетирането, основано на изпълнението (по модела на ОИСР) – насочена към подобряване на качеството на публичните разходи чрез засилване на връзката между отпускането на средства и резултатите; отбелязва, че бюджетирането, съобразено с фактора пол, представлява добър пример за бюджетиране, основано на изпълнението, метод, предложен и подкрепян от самия Парламент и прилаган в различна степен на местно и национално равнище в отделните държави-членки и който трябва да се прилага по-последователно, включително и на общностно равнище; призовава Комисията да изготви методи на бюджетиране, основано на изпълнението, както и насоки и показатели, които дават възможност за съпоставяне и хармонизиране на финансовите и макроикономическите политики на държавите-членки, и признава, че това изисква по-голямо участие, и следователно по-голяма отговорност от страната на информирани граждани;

32.

Приветства подетия от Комисията размисъл относно внедряването на качество, ефективност и ефикасност в приходната система; счита, че данъчните реформи на държавите-членки ще доведат до по-голям растеж, само ако надлежно отчитат специфичните условия на институционалната и административната система, производствения сектор и пазара на труда (по-специално процента на заетост и размерите на сивата икономика) във всяка държава-членка;

33.

Посочва съществуващите разлики между държавите-членки по отношение на данъчния натиск и данъчните структури; признава, че е трудно да се разработи единна данъчна реформа, водеща до по-голям растеж, предвид предимствата (по-широка данъчна основа) и недостатъците (отслабване на действието на принципа на прогресивност) на преминаването от пряко данъчно облагане към непряко данъчно облагане, основано на потреблението; въпреки това подчертава, че редица общи мерки за данъчна реформа биха могли да доведат до значително подобряване на ефективността на данъчната система и данъчните приходи, увеличаване на заетостта, намаляване на деформациите и повишаване на растежа на общностно равнище, а именно, наред с другото:

34.

Обръща внимание на факта, че данъчните реформи, насочени към стабилни публични финанси, растеж, ефикасност, опростяване, премахване на деформациите и борба срещу избягването на данъчно облагане и създаването на зони на „данъчен рай“ ще бъдат по-ефективни, ако са съгласувани и консолидирани между държавите-членки, по-специално държавите в еврозоната, като се взема предвид потенциала за развитие и конкурентоспособност на вътрешния пазар;

35.

Обръща внимание на ключовия въпрос за състава на публичните разходи, насочени към устойчив растеж и подчертава, че качеството и ефективността на инвестициите в инфраструктура и човешки капитал, като се отдава предимство на услугите от общ интерес въз основа на предварително определяне на потребностите на хората и състава на населението и се отделя специално внимание на политиките за равенство между половете и демографските промени, допринасят за увеличаване на производителността и конкурентоспособността на европейската икономика; изтъква, че натискът върху социалните и здравните услуги, произтичащ от застаряването на населението, може да бъде намален чрез инвестиции в здравно образование; подчертава, че публичните разходи следва да бъдат реорганизирани чрез прехвърляне на бюджетни средства към сектори, насърчаващи растежа, като публичните средства се използват по-ефективно и ефикасно и се създаде подходяща интегрирана публично-частна мрежа;

36.

Посочва необходимостта от реформиране и модернизиране на публичните администрации, които заемат централно място в системата на публичните приходи и разходи и които трябва да отговарят на критериите за ефективност, ефикасност и производителност, отговорност и оценка на резултатите, насочени към структурата на публичната администрация и на националните и местни институции на държавите-членки, и като се вземат предвид задълженията и възможностите, произтичащи от функционирането на ЕС и гарантиращи обвързаността на публичния сектор със стабилни бюджети и приноса му за изграждане на конкурентоспособна икономика;

37.

Подчертава важната роля на стабилното бюджетно управление, основано на набор от правила и процедури, насочени към определяне на начина на изготвяне, изпълнение и контрол на публичните бюджети в средносрочна перспектива, като се отчита консолидирането на бюджета на държавите-членки и реорганизацията на публичните разходи, които да бъдат придружени от метод за анализ на контекста (на европейско, национално и местно равнище) и определяне на целите, включително предварителна и последваща оценка на въздействието, проверка и оценка на резултатите и изпълнението, както и механизми за адаптиране в съответствие с бюджетирането, основано на изпълнението; счита, че следва да бъдат предприети мерки за гарантиране на еднакви правила за фискално управление в държавите-членки, и по-специално в държавите от еврозоната, които да съответстват на времевия контекст и целите; счита също, че тези правила за фискално управление следва да бъдат свързани с икономическото управление с оглед насърчаване вземането на съвместни бюджетни, икономически и инвестиционни решения, насочени към едни и същи цели, за да бъдат по-ефективни и да имат множествен ефект, и за да се постигнат значими резултати, които са още по-необходими в трудни икономически условия като сегашните; счита, че съществува опасност несъгласуваните национални планове за икономическо възстановяване да се неутрализират взаимно; предвид това отбелязва, че националните бюджети трябва да се изготвят въз основа на съвместни икономически перспективи и анализи;

38.

Призовава Комисията и държавите-членки, предвид гореизложеното, да създадат координационен механизъм за наблюдение и оценка на качеството на бюджетните политики на държавите-членки, който да бъде тясно свързан с механизмите на Пакта за стабилност и растеж и да прилага интегрираните насоки на Лисабонската стратегия въз основа на системно отчитане на качеството, оценка на качеството на публичните финанси чрез системата за бюджетиране, основано на изпълнението, както и периодичен преглед на качеството на публичните финанси;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.