EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52007DC0781

Съобщение от Комисията относно Прегледа от 2007 г. на напредъка по изпълнението на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2005—2008 г.)

/* COM/2007/0781 окончателен */

52007DC0781

Съобщение от Комисията относно Прегледа от 2007 г. на напредъка по изпълнението на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2005—2008 г.) /* COM/2007/0781 окончателен */


[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 10.12.2007

COM(2007) 781 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА

относно Прегледа от 2007 г. на напредъка по изпълнението на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2005—2008 г.)

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА

относно Прегледа от 2007 г. на напредъка по изпълнението на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2005—2008 г.)

I. Въведение

По данни на ООН около 200 млн. души вземат или са взели наркотици през последната година[1]. Данните за Европейския съюз сочат, че около 25—30 млн. души на възраст между 15 и 64 години са взели някакъв вид наркотик през последната година[2]. Това представлява рекордно голяма цифра за Европа, въпреки че през последните години се задържа на постоянно равнище. Смята се, че наркотиците представляват третата по мащаб индустрия в света след нефта и оръжията.

Тенденциите и моделите на употреба на наркотици се променят с течение на времето. Хероинът все още е основната причина за наркотична зависимост и здравословни проблеми, породени от наркотиците. Канабисът продължава да е най-често използваното наркотично вещество, а напоследък в няколко държави-членки се наблюдава тенденция на нарастване на употребата на кокаин. Употребата на екстази и амфетамини изглежда е достигнала максимум и сега се задържа на едно ниво или постепенно намалява. Използването на комбинация от вещества, както позволени, така и забранени, представлява все по-голямо предизвикателство за превенцията и лечението.

Тъй като този проблем е глобален, трябва да се предприемат съгласувани действия на европейско и международно равнище, за да се сложи край на постоянното нарастване на употребата и производството в глобален мащаб.

За този проблем не съществува просто решение. Употребата и трафикът на наркотици разрушават обществото чрез свързаните с тях престъпност и корупция, но също така представляват и решаващ фактор за здравето на гражданите на ЕС, а инфекциозните заболявания, свързани с наркотиците (HIV/СПИН, хепатит) създават сериозна заплаха за общественото здраве в ЕС. На фона на тези печални факти от известно време в Европа се приема, че ефективната реакция трябва да бъде нещо повече от напълно оправданата загриженост на обществото, породена от използването на наркотици. Ето защо Европейският съюз е поел ангажимент за прилагане на подход, основаващ се на доказателства, който е насочен към постоянен анализ на проблема и обективна оценка на реакцията на обществената политика спрямо него. Целта е да се разбере по-добре кои точно политики са най-успешни.

Този цялостен подход намира отражение в Европейската стратегия относно наркотиците за периода 2005—2012 г.[3], одобрена от Европейския съвет през декември 2004 г. като част от Програмата от Хага за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в ЕС[4], и в Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците за периода 2005—2008 г.[5], одобрен от Съвета на 8 юли 2005 г.

В Стратегията на ЕС относно наркотиците за периода 2005—2012 г. са заложени две големи цели:

1. ЕС има за цел да допринесе за постигането на високо равнище на здравна защита, благосъстояние и социално сближаване чрез допълване на действията на държавите-членки за предотвратяване и намаляване на употребата и зависимостта от наркотици и на свързаните с тях вредни последствия за здравето и за обществото.

2. ЕС и държавите-членки имат за цел да осигурят високо равнище на сигурност за широката общественост чрез предприемане на действия за борба с производството на наркотици, трансграничния трафик на наркотици и отклоняването на прекурсори, както и чрез засилване на превантивните действия срещу свързаната с наркотиците престъпност посредством ефективно сътрудничество в рамките на съвместен подход.

Стратегията гласи: ,,До края на 2012 г. трябва да е постигнат напредък по всички приоритети в областите, определени от стратегията.“

Плановете за действие по отношение на наркотиците представляват осъществяването на стратегията на практика, като мониторингът и оценката са съществени елементи от този процес. В стратегията е посочено, че ,,Комисията ще отговаря за непрекъснатото и цялостно оценяване на стратегията и на плана за действие с подкрепата на държавите-членки, Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) и на Европол.“

План за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2005—2008 г.)

Това е първият от двата плана за действие, които са предназначени да превърнат общите цели и приоритети на стратегията в конкретни действия с определени индикатори за измерване на напредъка.

Крайната цел на плана е ,,да намали значително употребата на наркотици сред населението и да ограничи вредните социални и здравни последствия от употребата и търговията с наркотици“ . Задачата на плана е да постигне това, като осигури рамка за интегриран и балансиран подход, целящ да намали както търсенето, така и предлагането чрез редица конкретни действия. Последните са избрани на базата на следните принципи:

- Дейностите на равнище ЕС трябва да носят ясна добавена стойност , а резултатите трябва да бъдат реалистични и измерими .

- Дейностите трябва да бъдат финансово целесъобразни и да допринасят пряко за постигането на поне една от целите или приоритетите, набелязани в стратегията.

- Броят на дейностите във всяка област трябва да е съобразен с целите и реалистичен .

От Комисията се изисква да представя прегледи на напредъка пред Съвета и Европейския парламент относно изпълнението на плана за действие, както и предложения за решаване на набелязани проблеми и възможни нови предизвикателства.

Първият преглед на напредъка за периода 2005—2006 г. бе представен от Комисията като работен документ на службите на Комисията[6] и одобрен от Съвета в заключенията от 4 юни 2007 г.[7]

Настоящото съобщение включва заключенията на прегледа на напредъка от 2007 г., като в приложение е представен подробен доклад за изпълнението на плана за действие.

През 2008 г. Комисията ще направи заключителна оценка и ще предложи нов план за действие. Следващият план за действие ще се основава на поуките от извършеното през последните три години.

II. Методика

При подготовката на настоящия преглед на напредъка Комисията бе подпомогната от държавите-членки, ЕЦМНН и Европол. Оценката за 2007 г., която обхваща втората половина на 2006 г. и първата половина на 2007 г., следва структурата на плана за действие.

В него ясно е посочено кой за какви действия отговаря и какви са крайните срокове за изпълнението им. За да се спазва навременното изпълнение, целите, чиито крайни срокове са изтекли или за които няма вероятност да бъдат постигнати, ще бъдат предмет на препоръки за изпълнение или ще бъдат отбелязвани при неизпълнение. В плана за действие са посочени набор от индикатори [8] и/или инструменти за оценка [9] за всяка цел и дейност.

Направен е анализ на резултатите от целите и дейностите, чието изпълнение е приключило. По текущите дейности се докладва. За всяка цел в плана за действие се прави заключение. Единадесет от целите и дейностите са с краен срок за изпълнение 2008 г. и затова ще бъдат оценени по време на заключителната оценка през следващата година.

III. Основни заключения от прегледа на напредъка от 2007 г.

Въпреки че според прегледа на напредъка от 2007 г. повечето цели се изпълняват своевременно, по много от дейностите трябва да се работи допълнително, за да бъде спазен планът за действие. В приложение към настоящото съобщение е направено резюме на основните заключения от подробния доклад.

3.1 Координация

Отделните председателства на ЕС планират своите програми за политиката за борба с наркотиците в съответствие с приоритетите, определени в плана за действие, като между миналите, настоящите и бъдещите председателства се осъществява координация. Координацията между хоризонталната работна група ,,Наркотици“ и другите съответстващи работни групи на Съвета се е подобрила.

Необходимо е да се подобри обратната информация от държавите-членки относно изпълнението на плана за действие. Едно от възможните предложения е да се определи ,,кореспондент за плана за действие относно наркотиците“ във всяка делегация от хоризонталната работна група ,,Наркотици“, който да отговаря за координиране на информацията относно осъществяването на плана за действие.

Годишните прегледи на напредъка разкриват, че политиките и подходите на държавите-членки в областта на наркотиците до известна степен се сближават . Това дава възможност на Европейския съюз например да изразява по-често единна позиция във външните отношения, когато се обсъждат въпроси, свързани с наркотиците.

Двадесет и пет държави-членки имат един или повече определени координатори или координиращи органи на национално равнище в областта на наркотиците. Въпреки че е трудно да се прецени дали тези механизми за координация в областта на наркотиците са ,,напълно функциониращи“, наличието на координиращ орган на национално равнище представлява само по себе си приемане на многостранния характер на политиката относно наркотиците и на нуждата от балансиран подход в тази област. Всички председатели на хоризонталната работна група ,,Наркотици“ са свиквали заседания на националните координатори по наркотиците, а програмите са отражение на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2005—2008 г.)

В Стратегията на ЕС относно наркотиците за периода 2005—2012 г. бе обърнато специално внимание на необходимостта от включване на гражданското общество в създаването на политика на ЕС по отношение на наркотиците. Създаването на форум на гражданското общество за наркотиците до края на 2007 г. е видимият резултат от процеса на консултации, който започна през 2006 г. Комисията е убедена, че форумът ще улесни ефективната комуникация с гражданското общество.

Що се отнася до включването на политиката относно наркотиците във външните отношения, всички споразумения между ЕС и трети страни, които са били в процес на договаряне или са били сключени през 2006 г., включват клаузи по същество за сътрудничеството в областта на наркотиците. Третите страни следва да поемат своята част от съвместните дейности чрез поемане на отговорност за собствените политики и за изпълнението на съвместни проекти . Това представлява важно условие за успешното изпълнение на тези споразумения.

3.2 Намаляване на търсенето

Европейският съюз напредва в разработването на цялостен и практичен подход в отговор на социалните и здравни заплахи, произтичащи от употребата на наркотици. ЕС продължава да разширява основаващите се на установени факти добри практики в областта на превенцията на наркотици, ранната интервенция, лечението, рехабилитацията, социалната реинтеграция и намаляването на вредите. Всички държави-членки възприемат политиката на осъществяване на мониторинг и на оценяване на свързаните с наркотиците свои дейности, въпреки че все още е необходимо развитие по отношение на методиките и броя на извършваните оценки.

Докладът на Комисията относно изпълнението на препоръката на Съвета за ,,превенция и намаляване на вредните влияния върху здравето, свързани със зависимостта от наркотици“ [10] разкрива, че намаляването на вредите вече е утвърдена част от политиката по отношение на наркотиците във всички държави-членки на ЕС . Освен това все повече данни са в подкрепа на действията за намаляване на вредите. При все това мерките за намаляване на вредите съвсем не се прилагат навсякъде в страните от ЕС.

Субституиращото лечение чрез опиати е една от основните възможности за лечение в държавите-членки на ЕС и в негова подкрепа има все по-голям брой научни доказателства , които показват, че тази терапия може да ограничи ефективно употребата на опиати и рисковото поведение. Тези програми също така позволяват ефективното придържане към лечение и могат да спомогнат за стабилизиране и подобряване на здравето и социалното положение на хронично зависимите от хероин. Като се вземе предвид появата на нови тенденции в употребата на наркотици в ЕС, обхватът на дейностите за превенция и намаляване на вредите, както и местата и услугите за лечение и рехабилитация трябва да се пригодят към новите нужди на клиентите. Независимо от това какво е съотношението на тези елементи в националните политики на различните държави, всички са съгласни, че за ограничаване на разпространението на инфекциозни заболявания сред наркоманите е от първостепенно значение да има координиран и всестранен подход в общественото здравеопазване, включително намаляване на вредите.

Свързаната с наркотици смъртност естествено е най-сериозната форма на причинена от наркотици вреда за обществото и изисква непрекъснат мониторинг и действия за въвеждането и най-вече за засилването на ефективни мерки за намаляване на вредите и реинтеграция.

В целия ЕС е постигнат несъмнен напредък по отношение на обхвата и достъпа до услуги в областта на наркотиците и е важно тези услуги да продължат да се развиват, както и да се разработят индикатори за ефективността на лечението и на мерките за намаляване на вредите.

Необходимо е да се въведат стандарти за качество на различните услуги и мерки, от превенцията до лечението на наркотична зависимост и намаляването на вредите, но информацията за наличието на механизми за гарантиране на качеството в областта на намаляване на търсенето в държавите-членки е ограничена. Освен това, в различните държави-членки има значителни различия в разбирането за това какво точно е ,,стандарт“ или ,,насока“ . Подробният доклад в приложението показва, че все още е необходимо да се работи по много от елементите на намаляването на търсенето в плана за действие и че някои от дейностите и индикаторите ще трябва да бъдат адаптирани прецизно, за да може да се измери ефектът от тези дейности.

Вече съществуват най-различни алтернативи на лишаването от свобода за закононарушители, които употребяват наркотици , но все още не е възможно да се направи оценка на използването и/или ефективността им. В почти всички страни от ЕС са налице мерки за предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания, но има разминаване между услугите за намаляване на вредите, които се предоставят на свобода и тези, които се предлагат в затворите. Нужно е те да се доразвият.

Необходимостта от засилване на мерките за намаляване на вредите в затворите бе утвърдена от Председателството в заключенията относно последващите действия след препоръката на Съвета от 2003 г. относно превенцията и намаляването на вредните влияния върху здравето, свързани със зависимостта от наркотици. От Комисията бе поискано да ,,направи предложение за препоръка относно наркотиците в затворите, както е предвидено в дейност 13.2 от плана за действие на ЕС за периода 2005—2008 г. [11] “

В допълнение на действията на държавите-членки в това отношение програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве[12] (2003—2008 г.) продължава да подкрепя редица проекти в сферата на намаляване на търсенето на наркотици, включително превенция, намаляване на вредите и лечение. Финансирането на такива дейности ще продължи в рамките на втората програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2008—2012 г.) и ще бъде засилено в рамките на новата специална програма ,,Превенция на наркотиците и информация за тях“[13] (2007—2013 г.) и чрез Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности[14] (2007—2013 г.)

3.3 Намаляване на предлагането

Правоприлагащите органи в ЕС продължават да бъдат много активни в откриването и предотвратяването на контрабандата както с наркотици, така и с техните прекурсори. През 2006 г. броят на случаите се увеличи. С помощта на държавите-членки Комисията изготви насоки за операторите, търгуващи законно с прекурсори на наркотични вещества, които биха могли да бъдат отклонени за производство на забранени вещества. В този документ са направени препоръки, които целят да помогнат на законно търгуващите да открият и докладват за съмнителни сделки.

Държавите-членки предоставят информация за работните досиета за целите на анализа, които Европол обработва за своите текущи проекти COLA (кокаин), MUSTARD (хероин) и SYNERGY (синтетични наркотици). Европол на свой ред предоставя информация за разследванията и полицейските операции в държавите-членки. Комисията не е имала възможност да провери осъществяването в държавите-членки на препоръката на Съвета за хармонизиране на статистическите данни относно конфискуването на наркотици и отклонени прекурсори [15], приета през 2001 г. Няма информация за осъществяването ѝ на равнище ЕС.

Сътрудничеството между държавите-членки, Европол и Евроюст чрез използване на съществуващите инструменти може да се подобри още повече. Понастоящем инструменти като съвместните екипи за разследване (JIT) и съвместните митнически операции (JCO) изглежда се използват ограничено. През 2005 и 2006 г. са сформирани само два съвместни екипа за разследване и са проведени четири съвместни митнически операции. Европол и Евроюст подготвят специализирано обучение и наръчник за създаване и използване на проекти за съвместни екипи за разследване.

Досега не бе възможно да се определят по-значими проекти на ниво държави-членки или ЕС, които да са насочени специално към финансовите ресурси на незаконната търговия с наркотици. Комисията препоръчва държавите-членки да използват пълния потенциал на мрежата за електронен обмен на информация FIU.NET на финансово-разузнавателните служби. Понастоящем Комисията изготвя доклад относно Решение на Съвета от 17 октомври 2000 година относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите-членки[16]. Наред с това държавите-членки се приканват да използват повече възможностите за финансиране от програмите на ЕС, като например програма „Предотвратяване и борба с престъпността“ (2007—2013 г.) [17] , за да разследват връзките между производството на наркотици и финансирането на тероризма.

В оперативно отношение седем държави-членки вече участват в Морския център за анализи и операции — наркотици (MAOC-N) със седалище Лисабон. Дейностите на центъра са насочени към тясно сътрудничество между правоприлагащите органи, съдебната власт и военноморските и военновъздушни сили на въпросните държави-членки в борбата с трафика на кокаин през Aтлантическия океан и Западна Африка. Центърът MAOC-N си сътрудничи с други подобни органи в Съединените щати, като например Съвместната междуведомствена специална група ,,Юг“ (Joint Interagency Task Force South) със седалище Флорида. Това сътрудничество се основава на разбирането, че на глобалния подход и гъвкавост на наркотрафикантите трябва да съответства прилагане на закона в глобален мащаб.

Все още е трудно да се измерят подобренията на ниво ЕС в областта на намаляване на предлагането. Повечето от действията в тази сфера се измерват по-скоро посредством количествени, отколкото качествени индикатори , а наличните данни на ниво ЕС често са непълни и е трудно да бъдат сравнени. Това се дължи отчасти на липсата на общи стандарти за регистриране и събиране на данни, а също така и на частичното припокриване на докладващите органи.

В сътрудничество с Европол и ЕЦМНН Комисията възнамерява да оцени проблема с данните за намаляване на предлагането в заключителната си оценка през 2008 г. на текущия план за действие на ЕС по отношение на наркотиците. Целта е да се определи какви са нуждите на съществуващата политика във връзка със статистическите данни и дефинициите на проблема в правоприлагането и до каква степен тези данни вече са или могат да бъдат стандартизирани и достъпни на ниво ЕС.

На последно място, решението на Съвета относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества[18] бе изпълнено през 2007 г. За първи път след приемане на решението през 2005 г. бе извършена оценка на риска за ново психоактивно вещество — стимуланта 1-бензилпиперазин (BZP). Процедурата на оценяване завърши с предложение от страна на Комисията за контрол и включване на BZP в класификацията съгласно приложимото законодателство. Съветът ще вземе решение по това предложение след консултации с Европейския парламент.

3.4 Международно сътрудничество

,,Стратегия за външното измерение на ПВР: свобода, сигурност и правосъдие в глобален мащаб“ обръща внимание на факта, че сътрудничеството с трети страни в тези области представлява дългосрочно усилие, основаващо се на институционално изграждане и изграждане на капацитети, което изисква постоянен ангажимент и от двете страни. Изводът на първия доклад за напредъка от 2006 г. е, че е постигнат положителен и устойчив напредък, включително по темата за наркотиците[19].

Европейският съюз има ключова роля в международното сътрудничество в областта на борбата с наркотиците. Той участва в активен диалог с повечето от главните страни, където има производство и трафик и които са засегнати от проблема с наркотиците, и играе основна роля, като оказва подкрепа за тези страни чрез финансова и техническа помощ. Ангажиментът на ЕС да насърчава балансирания подход , чрез който трябва да се търси решение на въпроса за намаляване както на търсенето, така и на предлагането, представлява отражение на основните ценности и принципи на Съюза и се възприема като пример за останалите страни по света. Наред с това балансираният подход се включва все по-често в клаузите, отнасящи се до проблема с наркотиците, в споразуменията за сътрудничество, асоцииране или партньорство с трети страни.

Редовно се провеждат обсъждания на необходимите действия в борбата с наркотиците по време на срещи със страни кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване, както и с партньорите на Комисията в рамките на Европейската политика за съседство. Страните кандидатки вземат все по-голямо участие в работата на ЕЦМНН, Европол и Евроюст. Различните съществуващи проекти и структури позволяват на ЕС да подкрепя тези страни в развиването на капацитета им за прилагане на законодателството на ЕС и изпълнението на свързаните с него дейности , например разработване на национални планове за действие и стратегии в областта на наркотиците.

Основното развитие в областта на международното сътрудничество през 2007 г. бе първата среща на експерти в областта на намаляване както на търсенето, така и на предлагането, в рамките на инициативата ,,Парижки пакт“ за борба с трафика на хероин. Освен това бе постигнато споразумение за прегледа на плана за действие от Панама от 1999 г., сключен между ЕС, Латинска Америка и страните от Карибския басейн. В декларацията от Порт ъф Спейн от май 2007 г. бяха определени нови приоритети на сътрудничеството в областта на намаляване на търсенето и предлагането, както и в други свързани с наркотиците области като пране на пари и сътрудничество между митническите, полицейските и съдебните власти.

Наред с това в момента се изгражда специално партньорство с Кабо Верде, в което важно място заема сътрудничеството в борбата с наркотиците. На оперативно ниво сътрудничеството между ЕС и Русия в борбата с наркотиците бележи напредък. През октомври 2007 г. между руската федерална служба за контрол над наркотиците и ЕЦМНН бе подписан меморандум за разбирателство за обмяна на информация и добри практики в областта на злоупотребата с наркотици. Проведоха се срещи на ,,тройката“ на Европейския съюз в областта на наркотиците и страните от Западните Балкани, Русия, Афганистан, САЩ и за първи път — Украйна.

Дъблинската група на основните донорски държави продължава да бъде ценен инструмент за държавите-членки и за Комисията с цел анализ и обмяна на възгледи относно международните проблеми, свързани с наркотиците. Регионалните председатели на Дъблинската група обаче трябва да докладват относно степента на прилагане на препоръките. През 2007 г. Дъблинската група се срещна с Иран — за първи път групата покани гост на свое заседание.

Забелязва се възходяща тенденция в размера на помощта и сумите, отпуснати за свързани с наркотиците дейности и планове за действие.

До края на 2005 г. международните проекти на ЕС за сътрудничество в областта на наркотиците възлизаха на близо 760 млн. EUR, като по този начин Европейският съюз стана най-големият участник в световната борба с наркотиците .

Досега по-малко от половината държави-членки на ЕС имат проекти за подпомагане с трети страни и във финансово изражение приносът на Комисията, Обединеното кралство и Германия представлява повече от 80 % от текущите проекти.

Финансирането от ЕС на свързана с наркотиците помощ е съсредоточено в Афганистан и представлява почти две трети от цялото външно финансиране от ЕС (452 млн. EUR). Помощта на ЕС за подкрепа на стратегиите за борба с наркотиците е насочена конкретно към постигане на социално-икономическо развитие в редица провинции в северната и североизточната част на страната посредством развитие на селските региони, включително чрез алтернативни източници на средства за съществуване и помощ за здравеопазването. Европейският съюз е основен донор за Доверителния фонд за Афганистан (LOTFA), Доверителния фонд за възстановяване на Афганистан (ARTF) и за новия проект за правова държава на стойност 200 млн. EUR, който стартира през 2007 г.

Помощта за трите страни производители на кока в района на Андите представлява близо една трета от цялостното финансиране от ЕС (220 млн. EUR). Останалата част се разпределя за другите райони по света и най-вече за страните в Средиземноморието/Балканите, Югоизточна Азия, Южен Кавказ и Централна Азия и включва подкрепа на проекти за алтернативно развитие (представляваща две трети от цялата помощ), за институционално изграждане, за прилагане на закона и намаляване на търсенето .

През 2006 г. по бюджетния ред, определен за сътрудничеството север — юг в борбата с наркотиците, който е управляван от Европейската комисия, бяха осигурени над 7,5 млн. EUR за подкрепа на сътрудничеството по пътя на трафика на кокаин от Латинска Америка и Карибския басейн (ЛАК) през Африка; за инициатива за създаване на партньорства между градове в ЕС и ЛАК за намаляване на търсенето на наркотици; за проект за обмен на разузнавателна информация между ЕС и ЛАК; за друга инициатива за намаляване на търсенето в южната част на Средиземноморието, Близкия изток и Югозападна Азия и за проучване върху намаляването на вредите в развиващите се страни.

От бюджетния ред за 2006 г. са финансирани и редица глобални инициативи, които се изпълняват чрез Службата на ООН по наркотиците и престъпността и имат за цел да осигурят финансиране за Глобалната система за мониторинг на селскостопанските култури, да осигурят подкрепа за инициативата ,,Парижки пакт“, за форума ООН — НПО по въпросите на наркотиците и за финансиране на експертна група за завършване на прегледа на десетата година след Специалната сесия на Общото събрание на ООН от 1998 г. по въпросите на наркотиците (1998 UNGASS). Освен това се осигурява подкрепа за започнал през 2005 г. проект на UNESCO за изграждане на капацитети и подобряване на услугите, предоставяни от НПО в развиващите се страни в областта на намаляване на вредите.

Европейският съюз възприема все по-често обща позиция в рамките на Комисията на Обединените нации за наркотичните вещества (CND) . Пример за това е проекторезолюцията на ЕС относно определянето на източниците на прекурсори за производство на наркотици, приета на 50-та сесия на Комисията на Обединените нации за наркотичните вещества. Действайки като единна организация, ЕС стана един от инициаторите на още десет резолюции на тази комисия относно наркотиците.

ЕС възнамерява да продължи тази положителна тенденция на координираност, като поддържа обща позиция по време на оценката през 2008 г. на постигнатия напредък след Специалната сесия на Общото събрание на ООН по въпросите на наркотиците и на следващия форум през 2009 г.

Финансирането, предоставено на Службата на ООН по наркотиците и престъпността за съставяне на работна група от експерти, които да оценят постигнатото съгласно декларацията на Специалната сесия на Общото събрание на ООН по въпросите на наркотиците от 1998 г., потвърждава поетия от ЕС ангажимент за разработване и прилагане на политики за борба с наркотиците на ниво ООН, като тези политики се основават все повече на научни оценки и на най-добрите налични данни.

3.5 Информация, научни изследвания и оценка

Повече от всякога е необходимо политиките за борба с наркотиците да се основават на доказани научни данни. Това намира отражение в желанието на държавите-членки да засилят сътрудничеството в ЕС в областта на научните изследвания по проблемите на наркотиците.

Приносът на Европол и ЕЦМНН за базата от знания в ЕС по свързаните с наркотиците въпроси е все така ценен за създателите на политики и за специалистите. През 2006 и 2007 г. ЕЦМНН и Европол представиха поредица от доклади за търсенето и предлагането на наркотици в Европа, като по този начин предоставиха на създателите на политики и на изпълнителните органи актуална информация за ситуацията с наркотиците и за съответните мерки.

Въпреки това цялостната картина с научноизследователската дейност в областта на наркотиците в 27-те държави-членки остава сложна и непълна , тъй като липсва обобщена информация за мрежите за научни изследвания и сътрудничество, както и за съществуващите и потенциални области на изследвания по въпросите на наркотиците. Комисията ще проведе задълбочен сравнителен анализ на изследванията в областта на наркотиците и ще го публикува през 2008 г.

В работната си програма за периода 2007—2013 г. Съвместният изследователски център на Комисията обръща все по-голямо внимание на свързаните със сигурността изследвания. През 2007 г. в Комисията бе постигнато съгласие Съвместният изследователски център да бъде на разположение на държавите-членки като база от знания за създаване на потенциална европейска мрежа в областта на криминологичния анализ на наркотиците . Тази инициатива ще се основава на опита от текущи и предишни финансирани от Комисията проекти в тази област.

Други инициативи на Комисията са проектът DRUID за изграждане на надеждни крайпътни пунктове и оборудване за проверка за употребени от шофьорите наркотици, както и проектът EURITRACK (абревиатура от European Illicit Trafficking Countermeasure Kit — Европейско ръководство за противодействие на незаконния трафик) за разработка на необезпокояващ и безопасен метод за откриване на незаконни вещества и материали, скрити в контейнери за превоз на корабни товари.

Програма ,,Превенция на наркотиците и информация за тях“[20] (2007—2013 г.) ще осигури допълнително финансиране за проекти и проучвания в областта на намаляване на търсенето на наркотици и анализ на политиките.

IV. Заключения

Няма съмнение за това, че като процес на създаване и осъществяване на политики, стратегията и плановете за действие на ЕС по отношение на наркотиците създават динамика, която сближава държавите-членки.

В прегледа на напредъка от 2007 г. са направени две важни констатации:

3. Политиките за борба с наркотиците в рамките на Европейския съюз все повече се сближават, като същевременно се зачитат специфичните културни и политически модели в различните държави-членки.

4. Подходът, който се основава на установени факти, възприет при изготвянето на плановете за действие, ни помага да определим в кои области е нужно да се извършат подобрения.

Въпреки че е прекалено рано за прогнози относно оценката през 2008 г., налице са следните изводи:

- Събирането и обменът на данни за отделните държави, по-конкретно относно намаляването на предлагането и прилагането на закона, трябва да се подобрят (това стана ясно още в първия годишен преглед през 2006 г.)

- Предстои разработване на методика, която да позволи установяването на сигурно съответствие между предвидените в плана за действие конкретни дейности и нивата и тенденциите в производството, търговията и потреблението на наркотици.

- Индикаторите в плана за действие трябва да бъдат уточнени — някои индикатори не дават информация за дейностите, към които се отнасят.

- Освен това липсата на информация и данни за влиянието на дейностите върху свързаната с наркотиците обстановка е отражение на по-общия проблем с измерването на влиянието на обществената политика върху специфични и сложни социални проблеми . Наличните данни не винаги дават правилна представа за това дали резултатите от плана за действие са повлияли върху проблема, който се опитват да решат.

Комисията ще разгледа задълбочено тези въпроси по време на заключителната оценка на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците за периода 2005—2008 г. В предложението на Комисията за следващия План за действие на ЕС по отношение на наркотиците за периода 2009—2012 г. ще бъде обърнато особено внимание на по-близкото съответствие между конкретните дейности и техните индикатори и инструменти за оценка.

Годишните прегледи на Плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците, направени през периода 2006—2007 г., затвърдиха дълбокото убеждение на Комисията, че политиките за борба с наркотиците трябва да се основават на най-добрите налични обективни данни, за да бъдат ефективни и финансово целесъобразни политиките; че въпросните политики трябва да отразяват ценностите, които са в основата на създаването на Европейския съюз; както и че тези политики трябва да съчетават пропорционална, но решителна наказателна репресия спрямо незаконната търговия и производство на наркотици с интензивни действия за превенция, намаляване на вредите, лечение и рехабилитация. Това е наш дълг към гражданите на Европа.

Комисията препоръчва на Съвета да одобри настоящия преглед на напредъка.

[1] Служба на ООН по наркотиците и престъпността, 2007 г.

[2] Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, 2007 г.

[3] CORDROGUE 77, 22.11.2004 г.

[4] COM(2005) 184 окончателен, 10.5.2005 г.

[5] ОВ C168, 8.7.2005 г.

[6] SEC (2006) 1803

[7] CORDROGUE 32, 4.6.2007 г.

[8] Индикаторът е инструмент, чрез който може да се измери напредъкът или реализирането на дейност или цел.

[9] Инструментът за оценка е средство, чрез което може да се удостовери този напредък или реализирането на дейността.

[10] COM (2007) 199 окончателен

[11] CORDROGUE 43, 2.7.2007 г.

[12] OВ L 271, 9.10.2002 г.

[13] OВ L 257, 3.10.2007 г.

[14] ОВ L 412/1, 30.12.2006 г.

[15] 13618/01 STUP 29

[16] OВ L 271, 24.10.2000 г.

[17] OВ L 58, 24.2.2007 г.

[18] 2005/387/ПВР, 10.5.2005 г.

[19] Документ на Съвета 14366/3/05 REV 3; 30.11.2005 г.

[20] OВ L 257, 3.10.2007 г.

Top