ПРИЛОЖЕНИЕ 1

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

ОФОРМЛЕНИЕ НА МАРКИРОВКATA ЗА ОДОБРЕНИЕ

ОБРАЗЕЦ А

(вж. точка 4.4 от настоящото правило)

ОБРАЗЕЦ Б

(вж. точка 4.5 от настоящото правило)

---

(1)  Последният номер е даден само като пример.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ

1.   ИНСТАЛИРАНЕ И ПОДГОТОВКА НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

1.1.   Изпитвателен участък

Изпитвателният участък трябва да бъде с такива размери, че да помества пистата за ускоряване, преградата и техническите инсталации, необходими за изпитването. Крайната част от пистата, най-малко 5 m преди преградата, трябва да бъде хоризонтална, плоска и гладка.

1.2.   Преграда

Предната страна на преградата се състои от деформируема конструкция, определена в приложение 9 към настоящото правило. Предната страна на деформируемата конструкция е перпендикулярна в граници ± 1° на посоката на движение на изпитваното превозно средство. Преградата е закрепена за маса не по-малка от 7 × 104 kg, чиято предната страна е вертикална в граници ± 1°. Тази маса е закрепена към земята или е поставена на земята, ако е необходимо, с допълнителни застопоряващи устройства, които да ограничават преместването ѝ.

1.3.   Разположение на преградата

Разположението на преградата е такова, че първият контакт на превозното средство с преградата да бъде от страната на кормилната колона. Когато има избор между провеждане на изпитване с превозно средство с десен или ляв волан, изпитването трябва да се проведе с по-малко благоприятната страна на волана, определена от техническата служба, отговаряща за изпитванията.

1.3.1.   Поставяне на превозното средство спрямо преградата

Превозното средство трябва да припокрива предната страна на преградата с 40 % ± 20 mm.

1.4.   Състояние на превозното средство

1.4.1.   Обща спецификация

Изпитваното превозно средство трябва да бъде представителен образец за серийното производство, да включва цялото обичайно присъстващо оборудване и да бъде в готовност за движение. Някои компоненти могат да бъдат заменени от еквивалентни маси, когато тази замяна няма ясно забележим ефект върху резултатите, измерени съгласно точка 6.

1.4.2.   Маса на превозното средство

1.4.2.1.   За изпитването масата на предоставеното превозно средство трябва да бъде маса на ненатоварено превозно средство.

1.4.2.2.   Резервоарът за гориво трябва да бъде напълнен с вода до 90 % от масата на пълен резервоар с гориво, както е определено от производителя, с допустимо отклонение от ± 1 %.

1.4.2.3.   Всички други системи (спирачна, охладителна и др.) могат да бъдат празни, като масата на течностите им трябва да бъде точно компенсирана.

1.4.2.4.   Ако масата на измервателната апаратура в превозното средство надвишава разрешените 25 kg, тя може да бъде компенсирана чрез намалявания, които нямат забележим ефект върху резултатите, измерени съгласно точка 6 по-долу.

1.4.2.5.   Масата на измервателната апаратура не трябва да променя базовия товар на всяка ос с повече от 5 %, като отклонението не трябва да надвишава 20 kg.

1.4.2.6.   Масата на превозното средство съгласно разпоредбите на точка 1.4.2.1 по-горе трябва да бъде указана в доклада.

1.4.3.   Регулировки в отделението за пътници

1.4.3.1.   Положение на волана

Воланът, ако е регулируем, трябва да бъде поставен в нормалното положение, указано от производителя, или, в случай че такова не е отбелязано, в средата между границите на неговия(те) обхват(и) на регулиране. Накрая на пробег с външно задвижване воланът трябва да бъде оставен свободен, със спици в положение, което според производителя съответства на движение на превозното средство напред.

1.4.3.2.   Стъкла

Подвижните стъкла на превозното средство трябва да бъдат в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя подвижните стъкла могат да бъдат свалени, при условие че положението на ръчката за вдигане на стъклото съответства на затвореното положение.

1.4.3.3.   Лост за превключване на предавките

Лостът за превключване на предавките трябва да бъде в неутрално положение.

1.4.3.4.   Педали

Педалите трябва да бъдат в нормално положение на покой. Ако са регулируеми, трябва да бъдат поставени в средно положение, освен ако не е определено друго положение от производителя.

1.4.3.5.   Врати

Вратите трябва да бъдат затворени, но не и заключени.

1.4.3.6.   Отварящ се покрив

Ако е монтиран отварящ се или свалящ се покрив, той трябва да бъде монтиран и в затворено положение. За целите на изпитвателните измервания и със съгласието на производителя той може да бъде отворен.

1.4.3.7.   Сенник

Сенниците трябва да бъдат в прибрано положение.

1.4.3.8.   Огледало за обратно виждане

Вътрешното огледало за обратно виждане трябва да бъде в нормално положение за употреба.

1.4.3.9.   Подлакътници

Облегалките за ръце отпред и отзад, ако са подвижни, трябва да бъдат в снижено положение, освен ако това се възпрепятства от положенията на манекените в превозните средства.

1.4.3.10.   Облегалки за глава

Облегалките за глава, които са регулируеми на височина, трябва да бъдат в своето най-горно положение.

1.4.3.11.   Седалки

1.4.3.11.1.   Положение на предните седалки

Седалки, които са надлъжно регулируеми, трябва да бъдат поставени така, че тяхната точка „Н“, определена в съответствие с процедурата, изложена в приложение 6, да бъде в средно положение на преместване или в най-близкото до него заключващо положение и в положението на височина, определено от производителя (ако са независимо регулируеми на височина). В случай на седалка тип пейка базата трябва да бъде в точката „Н“ на мястото на водача.

1.4.3.11.2.   Положение на облегалките на предните седалки

Ако са регулируеми, облегалките трябва да бъдат регулирани така, че резултантният наклон на торса на манекена да бъде възможно най-близо до препоръчания от производителя за нормална употреба или, при отсъствие на конкретна препоръка от производителя, до 25° назад от вертикалното положение.

1.4.3.11.3.   Задни седалки

Ако са регулируеми, задните седалки или задните седалки тип пейка трябва да бъдат поставени в най-задно положение.

2.   МАНЕКЕНИ

2.1.   Предни седалки

2.1.1.   Манекен, съответстващ на спецификациите за Хибрид III (1), оборудван с глезен на 45o и съответстващ на спецификациите за неговото регулиране, трябва да бъде инсталиран на всяка от предните странични седалки в съответствие с условията, изложени в приложение 5. Глезенът на манекена следва да бъде сертифициран в съответствие с процедурите в приложение 10.

2.1.2.   Превозното средство се изпитва със системите за обезопасяване, предоставени от производителя.

3.   ЗАДВИЖВАНЕ И ПРОБЕГ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

3.1.   Превозното средство трябва да бъде задвижвано от собствения си двигател или от друго устройство за задвижване.

3.2.   В момента на удара превозното средство не трябва да бъде подложено на действието на друго допълнително устройство за управление или за задвижване.

3.3.   Пробегът на превозното средство трябва да бъде такъв, че да отговаря на изискванията на точки 1.2 и 1.3.1.

4.   СКОРОСТ НА ИЗПИТВАНЕТО

Скоростта на превозното средство в момента на удара трябва да бъде 56 – 0, + 1 km/h. Ако обаче изпитването е проведено при по-висока скорост на удара и превозното средство е изпълнило изискванията, изпитването се приема за задоволително.

5.   ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ ВЪРХУ МАНЕКЕНА НА ПРЕДНИТЕ СЕДАЛКИ

5.1.   Всички измервания, необходими за проверката на експлоатационните показатели, трябва да бъдат направени с измервателни системи, съответстващи на спецификациите от приложение 8.

5.2.   Различните параметри трябва да бъдат записвани чрез независими канали за данни със следните CFC (честотен клас на канала):

5.2.1.   Измервания в главата на манекена

Ускорението (а), разглеждано за центъра на тежестта, се изчислява от съставките на ускорението по трите оси, измерено с CFC 1 000.

5.2.2.   Измервания във врата на манекена

5.2.2.1.   Осовото усилие на опън и усилието на срязване пред/след връзката врат/глава се измерват с CFC 1 000.

5.2.2.2.   Огъващият момент спрямо напречна ос на връзката глава/врат се измерва с CFC 600.

5.2.3.   Измервания в гръдния кош на манекена

Деформацията на гръдния кош между гръдната кост и гръбнака се измерва с CFC 180.

5.2.4.   Измервания в бедрената кост и пищяла на манекена

5.2.4.1.   Осовото усилие на натиск и огъващите моменти се измерват с CFC 600.

5.2.4.2.   Преместването на пищяла по отношение на бедрената кост се измерва при плъзгащата се колянна става с CFC 180.

6.   ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАПРАВЕНИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

6.1.   За да стане възможно извършването на опростеното изпитване, описано в приложение 7, кривата на намаляване на скоростта на конструкцията трябва да бъде определена въз основа на стойността на надлъжните акселерометри в основата на „Б“ колоната на ударената страна на превозното средство с CFC 180 чрез канали за данни, съответстващи на изискванията, изложени в приложение 8.

6.2.   Диаграмата скорост/време, която се използва при процедурата на изпитване, описана в приложение 7, трябва да бъде получена чрез надлъжен акселерометър в основата на „Б“ колоната на ударената страна на превозното средство.

---

(1)  Техническите спецификации и подробните чертежи на Хибрид III, съответстващи на основните размери на 50-ия процентил за мъж в САЩ, и спецификациите за неговото регулиране за това изпитване са депозирани при генералния секретар на Обединените нации и при поискване могат да бъдат предмет на справка в секретариата на Икономическата комисия за Европа, Двореца на нациите, Женева, Швейцария.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ

1.   ЕСПЛОАТАЦИОНЕН ПОКАЗАТЕЛ ЗА ГЛАВАТА (HPC) И УСКОРЕНИЕ НА ГЛАВАТА за 3 ms

1.1.	Счита се, че експлоатационният показател за главата (HPC) е изпълнен, когато по време на изпитването няма контакт между главата и съставна част на превозното средство.

1.2.

Ако по време на изпитването има контакт между главата и съставна част на превозното средство, HPC се изчислява въз основа на ускорението(а), измерено според точка 5.2.1 от приложение 3, по следната формула: където: 1.2.1. членът „а“ е резултантното ускорение, измерено според точка 5.2.1 от приложение 3 и е измерено в единици за тегло, g (1 g = 9,81 m/s2); 1.2.2. ако началото на контакта на главата може да бъде определено задоволително, t1 и t2 са двата момента във времето, изразени в секунди, определящи интервал между началото на контакта на главата и края на записа, за който стойността на HPC е максимална; 1.2.3. ако началото на контакта на главата не може да бъде определено, t1 и t2 са двата момента във времето, изразени в секунди, определящи времевия интервал между началото и края на записа, за който стойността на HPC е максимална; 1.2.4. стойностите на HPC, за които времевият интервал (t1 – t2) е по-голям от 36 ms, не се вземат предвид при изчисляването на максималната стойност.

1.3.	Стойността на резултантното ускорение на главата по време на удар напред, която е надвишена общо за 3 ms, се изчислява от резултантното ускорение на главата, измерено съгласно точка 5.2.1 от приложение 3.

2.   ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТРАВМИРАНЕ НА ВРАТА (NIC)

2.1.	Тези показатели се определят от осовото усилие на натиск, осовото усилие на опън и усилията на срязване пред/след връзката врат/глава, изразени в kN и измерени съгласно точка 5.2.2 от приложение 3, и от времетраенето на тези усилия, изразено в ms.

2.2.	Показателят за огъващия момент във врата се определя от огъващия момент във врата, изразен в Nm, спрямо странична ос във връзката глава/врат, измерен съгласно точка 5.2.2 от приложение 3.

2.3.	Огъващият момент във врата, изразен в Nm, трябва да бъде записан.

3.   ПОКАЗАТЕЛ НА НАТИСК НА ГРЪДНИЯ КОШ (ThCC) И ПОКАЗАТЕЛ ЗА ВИСКОЗИТЕТА (V * C)

3.1.	Показателят за натиска на гръдния кош се определя от абсолютната стойност на деформацията на гръдния кош, изразена в mm и измерена съгласно точка 5.2.3 от приложение 3.

3.2.	Показателят за вискозитета (V * C) се изчислява като произведение от моментните стойности на натиска и степента на деформация на гръдната кост, измерена съгласно точка 6, а също така и точка 5.2.3 от приложение 3.

4.   ПОКАЗАТЕЛ ЗА УСИЛИЕ ВЪРХУ БЕДРЕНАТА КОСТ (FFC)

4.1.	Този показател се определя от усилието на натиск, изразено в kN, предавано аксиално на всяка бедрена кост на манекена и измервано съгласно точка 5.2.4 от приложение 3, и от времетраенето на усилието на натиск, изразено в ms.

5.   ПОКАЗАТЕЛ ЗА УСИЛИЕ НА НАТИСК ВЪРХУ ПИЩЯЛА (TCFC) И ИНДЕКС НА ПИЩЯЛА (TI)

5.1.	Показателят за усилието на натиск върху пищяла се определя от усилието на натиск (FZ), изразено в kN, предавано аксиално на всеки пищял на манекена и измервано съгласно точка 5.2.4 от приложение 3.

5.2.

Индексът на пищяла се изчислява въз основа на огъващите моменти (Mx и My), измерени съгласно точка 5.1, по следната формула: където: Mx = огъващ момент спрямо оста х; My = огъващ момент спрямо оста у; (MC)R = критичен огъващ момент, който се приема за 225 Nm; FZ = осовото усилие на натиск в посоката z; (FC)Z = критично усилие на натиск в посоката z, което се приема за 35,9 kN; и Индексът на пищяла се изчислява в горния край и при основата на всеки пищял; FZ обаче може да бъде измерено в едно от тези две места. Получената стойност се използва за изчисляването на TI в горния край и при основата на пищяла. Моментите Mx и My се измерват поотделно в двете места.

6.   ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ВИСКОЗИТЕТА (V * C) ЗА МАНЕКЕН ХИБРИД III

6.1.	Показателят за вискозитета се изчислява като произведение на моментните стойности на натиска и степента на деформация на гръдната кост. И двете се получават от измерването на деформацията на гръдната кост.

6.2.

Реакцията на деформация на гръдната кост се филтрира веднъж при CFC 180. Натискът за време t се изчислява от този филтриран сигнал като: Скоростта на деформация на гръдната кост за време t се изчислява от филтрираната деформация като: където D(t) е деформацията за време t в метри, а δt е времевият интервал в секунди между измерванията на деформацията. Максималната стойност на δt е 1,25 × 10-4 секунди. Процесът на изчисление е показан по-долу под формата на диаграма:

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Разполагане и монтиране на манекени и регулиране на системите за обезопасяване

1.   РАЗПОЛАГАНЕ НА МАНЕКЕНИТЕ

1.1.   Самостоятелни седалки

Равнината на симетрия на манекена трябва да съвпада с вертикалната средна равнина на седалката.

1.2.   Предна седалка тип пейка

1.2.1.   Водач

Равнината на симетрия на манекена трябва да лежи във вертикалната равнина, минаваща през центъра на волана и паралелна на надлъжната средна равнина на превозното средство. Ако мястото за сядане е определено от формата на пейката, такава седалка трябва да се счита за самостоятелна седалка.

1.2.2.   Пътник

Равнината на симетрия на манекена пътник трябва да бъде симетрична на тази на манекена водач спрямо надлъжната средна равнина на превозното средство. Ако мястото за сядане е определено от формата на пейката, такава седалка трябва да се счита за самостоятелна седалка.

1.3.   Предна седалка тип пейка за пътници (водачът не се включва)

Равнините на симетрия на манекена трябва да съвпадат със средните равнини на местата за сядане, определени от производителя.

2.   МОНТИРАНЕ НА МАНЕКЕНИ

2.1.   Глава

Напречната платформа с измервателна апаратура на главата трябва да бъде хоризонтална в граници 2,5°.За да се нивелира главата на изпитвателния манекен в превозни средства с прави седалки с нерегулируеми облегалки, трябва да се спазва следната последователност. Първо се регулира положението на точката „Н“ в границите, посочени в точка 2.4.3.1 по-долу, за да се нивелира напречната платформа с измервателна апаратура на главата на изпитвателния манекен. Ако напречната платформа с измервателна апаратура на главата все още не е нивелирана, тогава се регулира тазовият ъгъл на изпитвателния манекен в границите, посочени в точка 2.4.3.2 по-долу. Ако напречната платформа с измервателна апаратура на главата все още не е нивелирана, тогава се регулира минимално скобата на врата на изпитвателния манекен, колкото е необходимо, за да се гарантира, че напречната платформа с измервателна апаратура на главата е хоризонтална в граници 2,5°.

2.2.   Ръце

2.2.1.   Горните части на ръцете на изпитвателния манекен водач трябва да бъдат близо до торса, а осевите им линии — възможно най-близо до вертикалната равнина.

2.2.2.   Горните части на ръцете на изпитвателния манекен пътник трябва да бъдат в контакт с облегалката на седалката и страните на торса.

2.3.   Ръце (от китката надолу)

2.3.1.   Дланите на изпитвателния манекен водач трябва да бъдат в контакт с външната част на обръча на волана на хоризонталния диаметър на обръча. Палците трябва да бъдат над обръча на волана и да бъдат леко закрепени с лепенка към обръча на волана, така че ако ръката на изпитвателния манекен бъде бутната напред със сила не по-малка от 9 N и не по-голяма от 22 N, лепенката да освобождава ръката от обръча на волана.

2.3.2.   Дланите на изпитвателния манекен пътник трябва да бъдат в контакт с външната страна на бедрата. Малкият пръст трябва да бъде в контакт с възглавницата на седалката.

2.4.   Торс

2.4.1.   В превозни средства, оборудвани със седалки тип пейка, горната част на торса на водача и пътниците изпитвателни манекени трябва да е облегната на облегалката на седалката. Средната сагитална равнина на манекена водач трябва да бъде вертикална и паралелна на надлъжната осева линия на превозното средство и да минава през центъра на обръча на волана. Средната сагитална равнина на манекена пътник трябва да бъде вертикална и паралелна на надлъжната осева линия на превозното средство и на същото разстояние от надлъжната централна линия на превозното средство, както средната сагитална равнина на манекена водач.

2.4.2.   В превозни средства, оборудвани с индивидуална(и) седалка(и), горната част на торса на водача и пътниците изпитвателни манекени трябва да е облегната на облегалката на седалката. Средната сагитална равнина на манекена водач и на манекените пътници трябва да бъде вертикална и да съвпада с надлъжната осева линия на индивидуалната(ите) седалка(и).

2.4.3.   Долна част на торса

2.4.3.1.   Точка „Н“

Точката „Н“ на водача и пътниците изпитвателни манекени трябва да съвпада, в граници 13 mm вертикално и 13 mm хоризонтално, с точка на 6 mm под местоположението на точката „Н“, определена, като се използва процедурата, описана в приложение 6, с изключение на това, че дължината на долната част на крака и сегментите на бедрото на тримерната машина за определяне на точката „Н“ трябва да бъдат регулирани на 414 и 401 mm вместо съответно на 417 и 432 mm.

2.4.3.2.   Тазов ъгъл

Определен с помощта на устройството за измерване на тазовия ъгъл (GM) (чертеж 78051-532, включен за справка в част 572), което се вкарва в отвора за измерване на точката „Н“ на манекена, ъгълът, измерен от хоризонталата върху 76,2 милиметровата плоска повърхност на устройството, трябва да бъде 22,5° ± 2,5°.

2.5.   Крака

Горната част на краката на изпитвателните манекени на водача и пътниците трябва да бъдат поставени на възглавницата на седалката, доколкото позволява положението на стъпалата. Първоначалното разстояние между повърхностите на външните планки на коленните вилки трябва да бъде 270 mm ± 10 mm. Доколкото е осъществимо, левият крак на манекена водач и двата крака на манекена пътник следва да бъдат във вертикални надлъжни равнини. Доколкото е осъществимо, десният крак на манекена водач трябва да бъде във вертикална равнина. Разрешено е окончателно регулиране, за да се поставят стъпалата в положението в съответствие с точка 2.6 за различни конфигурации на отделението за пътници.

2.6.   Стъпала

2.6.1.   Дясното стъпало на изпитвателния манекен водач трябва да е поставено върху ненатиснатия педал на газта, а най-задната точка на петата да е опряна на подовата повърхност в равнината на педала. Ако стъпалото не може да бъде поставено върху педала на газта, то трябва да бъде поставено перпендикулярно на пищяла и възможно най-напред по посока на осевата линия на педала, като най-задната точка на петата е опряна на подовата повърхност. Петата на лявото стъпало трябва да е поставена възможно най-напред и да е опряна на подовата плоскост. Лявото стъпало трябва да е поставено възможно най-хоризонтално върху повърхността за опора на стъпалата. Надлъжната осева линия на лявото стъпало трябва да бъде поставена възможно най-успоредно на надлъжната осева линия на превозното средство.

2.6.2.   Петите на двете стъпала на изпитвателния манекен пътник трябва да бъдат поставени възможно най-напред и да бъдат опрени на подовата плоскост. И двете стъпала следва да бъдат поставени възможно най-хоризонтално върху повърхността за опора на стъпалата. Надлъжната осева линия на стъпалата трябва да бъде поставена възможно най-успоредно на надлъжната осева линия на превозното средство.

2.7.   Инсталираните измервателни уреди не трябва по никакъв начин да влияят на движението на манекена по време на удар.

2.8.   Температурата на манекените и на системата от измервателни уреди трябва да бъде стабилизирана преди изпитването и поддържана, доколкото е възможно, в интервала между 19 и 22 °С.

2.9.   Облекло на манекена

2.9.1.   Манекените, оборудвани с измервателни уреди, следва да бъдат облечени в плътно прилепващи памучни еластични дрехи с подходящ размер, с къси ръкави и панталони с дължина до средата на прасеца, определени в FMVSS 208, чертежи 78051-292 и 293, или техен еквивалент.

2.9.2.   Обувка с размер 11XW, която отговаря на спецификациите на военния стандарт на САЩ MIL-S 131192, преработка „Р“, за размера, дебелината на подметката и тока и която тежи 0,57 ± 0,1 kg, се поставя и закрепва на всяко стъпало на манекените за изпитването.

3.   РЕГУЛИРАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА ОБЕЗОПАСЯВАНЕ

Обезопасителният колан се поставя около изпитвателния манекен на мястото, определено за сядане, както е посочено в съответните изисквания на точки 2.1—2.6, и се закопчава. Цялата хлабина на надбедрения колан се обира. Лентата на горната част на торса се изтегля навън от прибиращото устройство и след това се оставя да се прибере. Тази операция се повтаря четири пъти. Към надбедрения колан се прилага усилие на опън от 9 до 18 N. Ако системата на коланите е снабдена с устройство за отпускане, се въвежда максималната хлабина на колана на горната част на торса, препоръчана от производителя за нормална употреба в ръководството за експлоатация на превозното средство. Ако системата на коланите не е снабдена с устройство за отпускане, излишната лента от колана на рамото се оставя да бъде прибрана от силата на опън на прибиращото устройство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Процедура за определяне на точката „H“ и действителния ъгъл на наклон на торса за места за сядане в моторни превозни средства

1.   ЦЕЛ

Описаната в настоящото приложение процедура се използва за установяване на местоположението на точката „H“ и действителния ъгъл на торса за едно или няколко седящи места в моторно превозно средство и за установяване на съотношението между измерените данни и проектните спецификации, предоставени от производителя (1).

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото приложение:

2.1.	„Контролни данни“ означава една или няколко от следните характеристики на място за сядане: 2.1.1. точката „H“ и точката „R“ и тяхното взаимно местоположение; 2.1.2. действителния ъгъл на наклон на торса и проектния ъгъл на наклон на торса и тяхната зависимост.

2.2.	„Тримерна машина за определяне на точка „H““ (тримерна Н-машина) означава устройство, използвано за определяне на точките H и на действителните ъгли на наклон на торса. Това устройство е описано в допълнение 1 към настоящото приложение.

2.3.

„Точка „H“ “ означава центъра на въртене на торса и бедрата на тримерната Н-машина, инсталирана върху седалката на превозно средство в съответствие с точка 4 по-долу. Точката „H“ се намира в центъра на осевата линия на устройството, която преминава между визуалните маркери на точката „H“ от двете страни на тримерната Н-машина. Точката „H“ съответства теоретично на точката „R“ (за допуските вж. точка 3.2.2 по-долу). След определянето на положението на точката „Н“ в съответствие с описаната в точка 4 процедура тази точка се счита за неподвижна спрямо конструкцията седалка—възглавница, а също че се движи заедно с нея, когато седалката бива регулирана.

2.4.	„Точка „R“ “, или „базова точка на седалката“ означава проектна точка, определена от производителя на превозното средство за всяко място за сядане и установена по отношение на тримерната координатна система.

2.5.	„Линия на торса“ означава осевата линия на сондата на тримерната Н-машина, когато сондата е в крайно задно положение.

2.6.

„Действителен ъгъл на наклон на торса“ означава ъгъла между вертикалната линия, преминаваща през точката „H“, и линията на торса, измерен с помощта на задната ъглова скала на тримерната Н-машина. Действителният ъгъл на наклон на торса съответства теоретично на проектния ъгъл на наклон на торса (за допуските вж. точка 3.2.2 по-долу).

2.7.	„Проектен ъгъл на наклон на торса“ означава ъгъла между вертикална линия, преминаваща през точката „R“, и линията на торса в положение, което отговаря на проектното положение на облегалката на седалката, определено от производителя на превозното средство.

2.8.

„Централна равнина на пътника“ (C/LO) означава средната равнина на тримерната Н-машина, разположена на всяко място, определено за сядане; тя е представена като координатата на точката „H“ по оста „Y“. За индивидуалните седалки централната равнина на седалката съвпада с централната равнина на пътника. За останалите седалки централната равнина на пътника се определя от производителя.

2.9.	„Тримерна координатна система“ означава система, описана в допълнение 2 към настоящото приложение.

2.10.

„Репери“ означава физически точки (отвори, повърхности, отметки или вдлъбнатини), отбелязани на каросерията на превозното средство по данни на производителя.

2.11.

„Положение на превозното средство за измерване“ означава положението на превозното средство, определено въз основа на координатите на реперите в тримерната координатна система.

3.   ИЗИСКВАНИЯ

3.1.   Представяне на данните

За всяко място за сядане, когато се изискват контролни данни, за да се демонстрира съответствието с разпоредбите на настоящото правило, трябва да се представят във вида, посочен в допълнение 3 към настоящото приложение, всички или целесъобразен набор от следните данни:

3.1.1.

координатите на точката „R“ в тримерната координатна система;

3.1.2.

проектния ъгъл на наклона на торса;

3.1.3.

всички указания, необходими за регулиране на седалката (ако е регулируема) в положението за измерване, посочено в точка 4.3 по-долу.

3.2.   Съотношение между измерените данни и проектните спецификации

3.2.1.

Координатите на точката „H“ и стойността на действителния ъгъл на наклон на торса, получени посредством процедурата съгласно точка 4 по-долу, се сравняват съответно с координатите на точката „R“ и стойността на проектния ъгъл на наклон на торса, посочени от производителя на превозното средство.

3.2.2.

Относителните положения на точките „R“ и „H“ и съотношението между проектния и действителния ъгъл на наклон на торса се приемат за задоволителни по отношение на въпросното място за сядане, ако точката „H“, определена с нейните координати, попада в очертанията на квадрат със страна 50 mm с хоризонтални и вертикални страни, чиито диагонали се пресичат в точката „R“, и ако действителният ъгъл на наклон на торса остава в граници 5° от проектния ъгъл на торса.

3.2.3.

Ако тези условия са изпълнени, точката „R“ и проектният ъгъл на наклон на торса се използват за проверка на съответствието с разпоредбите на настоящото правило.

3.2.4.

Ако точката „H“ или действителният ъгъл на торса не удовлетворяват изискванията от точка 3.2.2 по-горе, точката „H“ и действителният ъгъл на торса се определят още два пъти (общо три пъти). Ако резултатите от две от тези три измервания удовлетворяват изискванията, то биват прилагани условията от точка 3.2.3 по-горе.

3.2.5.

Ако резултатите от поне две от трите измервания, описани в точка 3.2.4 по-горе, не удовлетворяват изискванията от точка 3.2.2 по-горе или ако проверката не може да се проведе, тъй като производителят на превозното средство не е предоставил информация относно положението на точката „R“ или относно проектния ъгъл на наклон на торса, то се използва центърът на тежестта на фигурата с върхове трите измерени точки или средноаритметична стойност на трите измерени ъгъла, като тези стойности се считат за приложими във всички случаи, когато в текста на настоящото правило се говори за точката „R“ или действителния ъгъл на наклон на торса.

4.   ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОЧКАТА „H“ И ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ЪГЪЛ НА НАКЛОН НА ТОРСА

4.1.   По усмотрение на производителя превозното средство се подготвя за изпитването, като се поставя в среда с температура 20 ± 10 °C, за да може материалът, от който е изработена седалката, да достигне стайна температура. Ако на седалката, която ще се изследва, никога не е било сядано, върху нея трябва да седне човек или да се постави предмет с тегло 70—80 kg два пъти за по една минута, за да се огънат възглавницата и облегалката. По искане на производителя всички комплекти седалки остават ненатоварени в продължение на най-малко 30 минути преди поставянето на тримерната Н-машина.

4.2.   Превозното средство трябва да бъде в положението за измерване, определено в точка 2.11 по-горе.

4.3.   Ако седалката е регулируема, тя се поставя в най-задното нормално положение за шофиране или пътуване, съгласно указанията на производителя на превозното средство, като се взема предвид само надлъжното регулиране на седалката, но не и възможността за преместването ѝ за цели, различни от поставяне в нормално положение за шофиране или пътуване. Когато съществуват други възможности за регулиране на седалката (вертикално, ъглово, наклоняване на облегалката и т.н.), седалката се регулира и спрямо тях до положение, посочено от производителя. При седалки с окачване седалката се фиксира неподвижно във вертикалното положение, съответстващо на нормалното положение за шофиране, посочено от производителя.

4.4.   Площта на мястото за сядане, която влиза в съприкосновение с тримерната Н-машина, се покрива с памучен муселинен плат с достатъчни размери и подходяща структура на тъканта, отговарящ на следните спецификации: гладък памучен плат с плътност 18,9 нишки на cm2 и тегло 0,228 kg/m2, или плетено или нетъкано платно с еквивалентни характеристики. Ако изпитването се провежда върху седалка извън превозното средство, подът, на който е поставена седалката, трябва да има същите основни характеристики (2) като пода на превозното средство, за което е предназначена седалката.

4.5.   Седалището и гърбът на тримерната H-машина се поставят така, че централната равнина на заемащия мястото (C/LO) да съвпада с централната равнина на тримерната H-машина. По искане на производителя тримерната Н-машина може да бъде преместена навътре по отношение на централната равнина на C/LO, ако тримерната Н-машина е поставена толкова далече от средната линия на превозното средство, че краят на седалката да не позволява нивелиране на тримерната Н-машина.

4.6.   Стъпалата и подбедриците се прикрепват към основата на корпуса на седалката или поотделно, или като се използва T-образната стойка и конструкцията за подбедриците. Линията, преминаваща през визуалните маркери на точката „H“, трябва да бъде хоризонтална и перпендикулярна на надлъжната централна равнина на седалката.

4.7.   Положението на стъпалата и краката на тримерната Н-машина се регулира, както следва:

4.7.1.

Места, определени за сядане: водач и пътник, седящ до него 4.7.1.1. Както стъпалата, така и краката се придвижват напред по такъв начин, че стъпалата да заемат естествено положение върху пода, ако е необходимо, между педалите за управление. Когато е възможно, лявото стъпало трябва да бъде разположено на приблизително същото разстояние отляво на централната равнина на тримерната Н-машина, на което дясното стъпало е разположено отдясно на тази равнина. Нивелирът, с чиято помощ се установява напречното разположение на тримерната Н-машина, при необходимост се довежда до хоризонтално положение посредством регулиране положението на корпуса на седалката или преместване назад на краката и стъпалата на машината. Линията, преминаваща през визуалните маркери на точката „H“, трябва да остане перпендикулярна на надлъжната централна равнина на седалката. 4.7.1.2. Ако левият крак не може да бъде задържан успореден на десния, а лявото стъпало не може да бъде поддържано от конструкцията, то се премества, докато получи опора. При това трябва да се запази хоризонталността на линията, свързваща визуалните маркери.

4.7.2.

Места, определени за сядане: отзад встрани За задните или допълнителните седалки краката се разполагат според указанията на производителя. Ако при това стъпалата се опират в части от пода, които са на различни нива, стъпалото, което влиза първо в съприкосновение с предната седалка, е отправно, а другото стъпало трябва да се нагласи, така че нивелирът, показващ напречното разположение на седалищната част на устройството, да показва хоризонтално положение.

4.7.3.

Други места, определени за сядане: Спазва се общата процедура, указана в точка 4.7.1 по-горе, като единственото изключение е, че стъпалата се разполагат, както е определено от производителя.

4.8.   На подбедриците и бедрата се поставят тежести и се нивелира тримерната Н-машина.

4.9.   Накланя се гръбната плоскост напред до предния ограничител и тримерната Н-машина се изтегля напред от облегалката с помощта на Т-образната стойка. След това тримерната Н-машина се установява отново на седалката посредством един от следните методи:

4.9.1.

Ако тримерната Н-машина се плъзга назад, се използва следната процедура: на тримерната Н-машина се дава възможност да се плъзга назад дотогава, докато вече не се налага използването на предна ограничителна хоризонтална тежест върху Т-образната стойка, т.е. докато седалищната плоскост на машината не влезе в съприкосновение с облегалката. Ако е необходимо, положението на стъпалата и подбедриците се изменя.

4.9.2.

Ако тримерната Н-машина не се плъзга назад, се използва следната процедура: тримерната Н-машина се плъзва назад, като се прилага хоризонтално, насочено назад усилие върху Т-образната стойка, докато седалищната плоскост не влезе в съприкосновение с облегалката на седалката (вж. фиг. 2 от допълнение 1 към настоящото приложение).

4.10.   Към блока, съставен от гръбната и седалищната плоскост на тримерната Н-машина, в точката на пресичане на ъгловата скала на бедрото и корпуса на Т-образната стойка се прилага усилие 100 ± 10 N. Направлението на прилаганото усилие трябва да бъде през цялото време по линия, преминаваща от указаната по-горе точка на пресичане до точка, разположена точно над корпуса на бедрената щанга (вж. фиг. 2 в допълнение 1 към настоящото приложение). След това гръбната плоскост внимателно се връща назад до съприкосновение с облегалката на седалката. През цялата останала част на процедура трябва да се внимава, за да се предотврати плъзгане на тримерната Н-машина напред.

4.11.   От лявата и дясната страна на основата на торса се поставят тежести, а след това една след друга се поставят осемте тежести на торса. Тримерната Н-машина се поддържа нивелирана.

4.12.   Гръбната плоскост се накланя напред, за да се отстрани напрежението върху облегалката на седалката. Триизмерната Н-апаратура се разклаща настрани, описвайки дъга от 10° (5° на всяка страна от вертикалната централна равнина), така че да се осъществят три пълни цикъла на това движение, с цел да се освободи евентуално натрупаното фрикционно напрежение между триизмерната Н-апаратура и седалката.

По време на разклащането T-образната стойка на тримерната Н-машина може да се отклони от предписаните хоризонтално и вертикално положение. Поради това T-образната стойка трябва да бъде удържана посредством прилагане на подходящо странично усилие по време на разклащанията. Удържането на T-образната стойка и разклащането на тримерната Н-машина трябва да се извършват внимателно, за да се избегне прилагане на случайни външни усилия във вертикално или надлъжно направление.

При това не е необходимо стъпалата на тримерната Н-машина да се удържат или обездвижват. Ако стъпалата променят положението си, те се оставят в това положение за момента.

Гръбната плоскост се връща внимателно до облегалката и се проверява дали двата нивелира показват хоризонтално положение. Ако по време на разклащането на тримерната Н-машина стъпалата са се преместили, те трябва да се наместят по следния начин:

Стъпалата се повдигат от пода едно по едно на минималната необходима височина, за да се избегне допълнителното им преместване. При това повдигане те трябва да се въртят свободно, като същевременно не се допуска прилагане на надлъжни или странични усилия. Когато всяко стъпало е поставено обратно в своето най-долно положение, петата трябва да е в съприкосновение с предвидената за това конструкция.

Трябва да се провери дали напречният нивелир показва неутрално положение; при необходимост върху горната част на гръбната плоскост на тримерната Н-машина се прилага странично усилие, достатъчно за нивелиране на седалищната ѝ плоскост върху седалката.

4.13.   Задържайки T-образната стойка, с цел да се предотврати плъзгане на тримерната Н-машина напред по възглавницата на седалката, се извършват следните действия:

а)	гръбната плоскост се връща назад до съприкосновение с облегалката на седалката;

б)

последователно се прилага и отстранява хоризонтално усилие, действащо в задно направление и ненадвишаващо 25 N, върху задната ъглова щанга, приблизително на височината на центъра на тежестите на торса, докато ъгловата скала на бедрото не покаже, че машината е установена в устойчиво положение след премахване на усилието. Трябва да се внимава и да се направи така, че върху тримерната Н-машина да не се прилагат външни усилия в посока надолу и в странично направление. Ако е необходимо повторно да се регулира нивелировката на тримерната Н-машина, гръбната плоскост се накланя напред, нивелира се отново и се повтаря процедурата от точка 4.12.

4.14.   Правят се всички измервания:

4.14.1.

координатите на точката „H“ се измерват в тримерната координатна система;

4.14.2.

действителният ъгъл на наклон на торса се отчита в задната ъглова скала на тримерната Н-машина, когато сондата е в крайно задно положение.

4.15.   Ако е необходимо повторно установяване на тримерната Н-машина, седалката трябва да остане в ненатоварено положение в продължение на минимум 30 мин, преди да се пристъпи към повторно установяване. Тримерната Н-машина не трябва да остава върху седалката по-дълго от времето, необходимо за провеждането на изпитването.

4.16.   Ако седалките в един и същи ред могат да се приемат за сходни (многоместна седалка, еднакви седалки и т.н.), за всеки ред седалки се определят само една точка „H“ и един „действителен ъгъл на наклон на торса“, като тримерната Н-машина, описана в допълнение 1 към настоящото приложение, се поставя на място за сядане, за което се приема, че е представително за целия ред. Това място е:

4.16.1.

в случай на преден ред — мястото на водача;

4.16.2.

в случай на заден ред или редове — едно от крайните места.

---

(1)  За всяко седящо място, освен предните седалки, където точката „H“ не може да бъде определена с помощта на „тримерната машина за определяне на точка „H““ или на съответните процедури, по усмотрение на компетентния орган като базова точка може да бъде използвана посочената от производителя точка „R“.

(2)  Ъгъл на наклон, разлика във височината със стойката на седалката, текстура на повърхността и др.

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ С КОЛИЧКА

1.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО И ПРОЦЕДУРА

1.1.   Количка

Количката трябва да бъде конструирана така, че да няма остатъчна деформация след изпитването. Тя трябва да бъде насочена така, че по време на етапа на удара отклонението да не надвишава 5° във вертикалната равнина и 2° в хоризонталната равнина.

1.2.   Състояние на конструкцията

1.2.1.   Общи положения

Изпитваната конструкция трябва да бъде представителна за серийното производство на съответните превозни средства. Някои компоненти може да бъдат заменени или отстранени, когато е явно, че такава замяна или отстраняване няма ефект върху резултатите от изпитванията.

1.2.2.   Регулировки

Регулировките трябва да съответстват на тези, изложени в точка 1.4.3 от приложение 3 към настоящото правило, като се взема предвид формулираното в точка 1.2.1.

1.3.   Прикрепване на конструкцията

1.3.1.   Конструкцията трябва да бъде здраво прикрепена към количката по такъв начин, че да не възниква относително преместване по време на изпитването.

1.3.2.   Методът, използван за закрепване на конструкцията към количката, не трябва да има ефекта на укрепване на устройствата за закрепване на седалката или устройствата за обезопасяване, или да води до нехарактерна деформация на конструкцията.

1.3.3.   Препоръчаното прикачващо устройство е това, чрез което конструкцията е поставена на подпори, поставени приблизително по оста на колелата, или, ако е възможно, чрез което конструкцията е закрепена за количката чрез закрепващите елементи на системата на окачването.

1.3.4.   Ъгълът между надлъжната ос на превозното средство и посоката на движение на количката трябва да бъде 0° ± 2°.

1.4.   Манекени

Манекените и тяхното поставяне трябва да съответстват на спецификациите в приложение 3, точка 2.

1.5.   Апаратура за измерване

1.5.1.   Отрицателно ускорение на конструкцията

Положението на датчиците, измерващи отрицателното ускорение на конструкцията по време на удара, трябва да бъде паралелно на надлъжната ос на количката според спецификациите в приложение 8 (CFC 180).

1.5.2.   Измервания, които трябва да бъдат направени на манекените

Всички измервания, необходими за проверка на изброените показатели, са изложени в приложение 3, точка 5.

1.6.   Крива на отрицателното ускорение на конструкцията

Кривата на отрицателното ускорение на конструкцията по време на етапа на удара трябва да бъде такава, че кривата на „изменението на скоростта като функция на времето“, получена чрез интегриране, да не се различава в нито една точка с повече от ± 1 m/s от еталонната крива на „изменение на скоростта като функция на времето“ на съответното превозно средство, определена в допълнение към настоящото приложение. Може да бъде използвано преместване спрямо времевата ос на еталонната крива, за да се получи скоростта на конструкцията вътре в коридора.

1.7.   Еталонна крива ÿV = f(t) на съответното превозно средство

Еталонната крива се получава чрез интегриране на кривата на отрицателното ускорение на съответното превозно средство, измерено в изпитване на челен удар в преграда, предвидено в точка 6 от приложение 3 към настоящото правило.

1.8.   Еквивалентен метод

Изпитването може да бъде извършено, като се следва друг метод, различен от метода на отрицателно ускорение на количка, при условие че този метод съответства на изискванията за диапазона на изменение на скоростта, описан в точка 1.6.

ПРИЛОЖЕНИЕ 8

МЕТОДИ НА ИЗМЕРВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯ: ИЗМЕРВАТЕЛНА АПАРАТУРА

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.1.   Канал за предаване на данни

Каналът за предаване на данни включва цялата измервателна апаратура от датчика (или множество датчици, чиито изходни сигнали са комбинирани по точно определен начин) до и включително всички устройства за анализиране, които могат да променят честотата и амплитудата на получения сигнал.

1.2.   Датчик

Датчикът е първото устройство от канала за предаване на данни, използван за преобразуване на физическа величина за измерване във вторична величина (напр. електрическо напрежение), което може да бъде преработено от останалата част от канала.

1.3.   Амплитуден клас на канала: CAC

САС съответства на характеристиките за амплитуда на канала за предаване на данни, посочена в настоящото приложение. CAC е числено равно на горната граница на обхвата на измерване.

1.4.   Характерни честоти FH, FL, FN

Тези честоти са определени на фигура 1.

1.5.   Честотен клас на канала: CFC

Честотният клас на канала се означава с число, показващо, че честотната характеристика на канала е в границите, посочени на фигура 1. Това число и стойността на честотата FH в Нz са числено равни.

1.6.   Коефициент на чувствителност

Наклонът на правата линия, който се доближава в най-голяма степен до стойностите на калибриране, определени чрез метода на най-малките квадрати за амплитудния клас на канала.

1.7.   Коефициент на калибриране на канал за предаване на данни

Средната стойност на коефициентите на чувствителност, изчислени за честоти, които са равномерно разпределени при логаритмична скала между FL и FH/2,5

1.8.   Грешка от нелинейност

Отношението, в проценти, на максималната разлика между стойността на калибриране към съответстващата стойност, отчетена от правата линия, определена в точка 1.6, при горната граница на амплитудния клас на канала.

1.9.   Напречна чувствителност

Отношението на изходния сигнал към входния сигнал, когато датчикът се възбужда по направление, перпендикулярно на оста на измерване. То се изразява като процент от чувствителността по оста на измерване.

1.10.   Фазово закъснение

Фазовото закъснение на канал за предаване на данни е равно на закъснението по фаза (в радиани) на синусоидален сигнал, отнесено към кръговата честота на този сигнал (в радиани/s).

1.11.   Околна среда

Съвкупността на всички външни условия и влияния в даден момент, на които каналът за предаване на данни е изложен.

2.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕКСПЛОАТАЦИОННИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СИСТЕМАТА

2.1.   Грешка от нелинейност

Абсолютната стойност на грешката от нелинейност на канал за предаване на данни при всяка честота в честотния клас на канала (CFC) трябва да бъде по-малка или равна на 2,5 % от стойността на CAC за целия обхват на измерване.

2.2.   Амплитудно-честотна характеристика

Честотната характеристика на канала за предаване на данни трябва да се намира в границите, посочени на фигура 1. Линия, съответстваща на 0 dB, се определя от коефициента на калибриране.

2.3.   Фазово закъснение

Фазовото закъснение между входните и изходните сигнали на канал за предаване на данни трябва да бъде определено и не трябва да се мени с повече от 1/10 FH секунди между 0,03 FH и FH.

2.4.   Време

2.4.1.   Опорно време

Трябва да се следи опорно време, което да съответства поне на 1/100 s с точност 1 %.

2.4.2.   Относително закъснение

Относителното закъснение между сигналите на два или повече канала за предаване на данни, независимо от техния честотен клас, не трябва да надвишава 1 ms, като се изключи закъснението, причинено от дефазиране.

Два или повече канала за предаване на данни, чиито сигнали са комбинирани, трябва да имат същия честотен клас и не трябва да имат относително закъснение, по-голямо от 1/10 FH (s).

Това изискване се отнася за аналогови сигнали, както и за синхронизиращи импулси и цифрови сигнали.

2.5.   Напречна чувствителност на датчик

Напречната чувствителност на датчик трябва да бъде по-малка от 5 % във всяка посока.

2.6.   Калибриране

2.6.1.   Общи положения

Каналът за предаване на данни трябва да се калибрира поне веднъж годишно спрямо еталонна апаратура, проследима до известни еталони. Методите, използвани, за да се проведе сравнение с еталонна апаратура, не трябва да въвеждат грешка, по-голяма от 1 % от CAC. Използването на еталонна апаратура е ограничено до честотния диапазон, за който тя е била калибрирана. Подсистемите на даден канал за предаване на данни могат да бъдат оценени индивидуално, а резултатите — вкарани като коефициенти в грешката на целия канал за предаване на данни. Това може да бъде направено например чрез електрически сигнал с известна амплитуда, симулиращ изходния сигнал на датчика, което позволява да бъде направена проверка на коефициента на усилване на канала за предаване на данни без датчика.

2.6.2.   Грешка на еталонното оборудване за калибриране

Грешката на еталонната апаратура трябва да бъде сертифицирана или потвърдена от официална метрологична служба.

2.6.2.1.   Статично калибриране

2.6.2.1.1.   Ускорения

Грешките трябва да бъдат по-малки от ± 1,5 % от амплитудния клас на канала.

2.6.2.1.2.   Сили

Грешката трябва да бъде по-малка от ± 1 % от амплитудния клас на канала.

2.6.2.1.3.   Премествания

Грешката трябва да бъде по-малка от ± 1 % от амплитудния клас на канала.

2.6.2.2.   Динамично калибриране

2.6.2.2.1.   Ускорения

Грешката в контролните ускорения, изразена като процент от амплитудния клас на канала, трябва да бъде по-малка от ± 1,5 % под 400 Нz, по-малка от ± 2 % между 400 и 900 Нz, и по-малка от ± 2,5 % над 900 Нz.

2.6.2.3.   Време

Относителната грешка в еталонното време трябва да бъде по-малка от 10-5.

2.6.3.   Коефициент на чувствителност и грешка от нелинейност

Коефициентът на чувствителност и грешката от нелинейност трябва да бъдат определени чрез измерване на изходния сигнал на канал за предаване на данни спрямо известен входен сигнал за различни стойности на този сигнал. Калибрирането на канала за предаване на данни трябва да покрива целия диапазон на амплитудния клас.

За двупосочни канали трябва да се използват и положителната, и отрицателната стойност.

Ако оборудването за калибриране не може да осигури необходимите входни сигнали поради прекомерно високите стойности на величината, която трябва да се измери, калибриранията трябва да се провеждат в границите на стандартите за калибриране и тези граници да бъдат записани в протокола от изпитването.

Цялостният канал за предаване на данни трябва да бъде калибриран при честота или спектър от честоти със значителна стойност между FL и (FH/2,5).

2.6.4.   Калибриране на честотната характеристика

Характеристиките, даващи зависимостта на фазата и амплитудата от честотата, се определят чрез измерване на изходните сигнали на канала за предаване на данни под формата на фаза и амплитуда спрямо известен входен сигнал, за различни стойности на този сигнал, изменящи се между FL и 10 пъти CFC или 3 000 Нz, в зависимост от това кое ще се окаже по-ниско.

2.7.   Влияние на околната среда

Трябва да се извършва редовна проверка, за да се идентифицира всяко влияние на околната среда (като поток на електричната индукция или магнитен поток, скорост на разпространение по кабелите и т.н.). Това може да бъде направено например чрез записване на изходния сигнал на резервни канали, оборудвани с фиктивни датчици. Ако се получат значителни изходни сигнали, трябва да бъдат предприети коригиращи действия, например подмяна на кабели.

2.8.   Избор и обозначаване на канала за предаване на данни

CAC и CFC определят канала за предаване на данни.

CAC трябва да бъде 1, 2 или 5 на десета степен.

3.   МОНТИРАНЕ НА ДАТЧИЦИ

Датчиците трябва да бъдат здраво закрепени, така че техните отчитания да се влияят възможно най-малко от вибрации. Всеки монтаж, чиято най-ниска резонансна честота е равна на най-малко 5 пъти честотата FH на разглеждания канал за предаване на данни, се счита за валиден. По-специално датчиците за ускорение трябва да бъдат монтирани по такъв начин, че началният ъгъл на оста на действително измерване спрямо съответната ос на еталонната система от оси да е не по-голям от 5°, освен ако не е направена аналитична или експериментална оценка на ефекта на монтажа върху събраните данни. Когато трябва да бъдат измерени ускорения по няколко оси в дадена точка, всяка ос на датчик за ускорение трябва да минава на разстояние до 10 mm от тази точка, а центърът на сеизмичната маса на всеки акселерометър трябва да бъде на разстояние до 30 mm от тази точка.

4.   ЗАПИСВАНЕ

4.1.   Аналогово магнитно записващо устройство

Скоростта на лентата трябва да бъде стабилна в рамките на не повече от 0,5 % от използваната скорост на лентата. Отношението сигнал—шум на записващото устройство не трябва да бъде по-малко от 42 dB при максималната скорост на лентата. Коефициентът на нелинейни изкривявания трябва да бъде по-малък от 3 %, а грешката от нелинейност трябва да бъде по-малка от 1 % от обхвата на измерването.

4.2.   Цифрово магнитно записващо устройство

Скоростта на лентата трябва да бъде стабилна в рамките на не повече от 10 % от използваната скорост на лентата.

4.3.   Самопишещо устройство с хартиена лента

В случай на директно записване на данни скоростта на хартията в mm/s трябва да бъде най-малко 1,5 пъти числото, изразяващо FH в Нz. В други случаи скоростта на хартията трябва да бъде такава, че да се получи еквивалентна разделителна способност.

5.   ОБРАБОТКА НА ДАННИ

5.1.   Филтриране

По време на записването или обработката на данни трябва да бъде извършвано филтриране, което отговаря на честотите на класа на канала за предаване на данни. Преди записването обаче трябва да бъде извършено аналогово филтриране на по-високо от CFC ниво, за да се използват най-малко 50 процента от динамичния обхват на записващото устройство и да се намали рискът от това високите честоти да наситят записващото устройство или в процеса на преобразуване в цифров вид да причинят грешки от налагане на спектрите при прекалено ниска честота на дискретизация.

5.2.   Преобразуване в цифров вид

5.2.1.   Честота на дискретизация

Честотата на дискретизация трябва да бъде равна поне на 8 FH. При аналогово записване, когато скоростта на записване и четене са различни, честотата на дискретизация трябва да бъде разделена на отношението между двете скорости.

5.2.2.   Разделителна способност по амплитуда (квантоване)

Размерът на цифровите думи трябва да бъде най-малко 7 бита и бит за четност.

6.   ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите трябва да бъдат представени на хартия формат А4 (ISO/R 216). Представените като графики резултати трябва да имат разграфени координатни оси в мерна единица, съответстваща на подходяща кратна на избраната единица (напр. 1, 2, 5, 10, 20 милиметра). Трябва да се използват единици от системата SI, с изключение на скоростта на превозното средство, която може да бъде изразена в km/h, и на ускоренията, дължащи се на удара, които могат да бъдат изразени в g (g = 9,81 m/s2).

Фигура 1

Амплитудно-честотна характеристика

ПРИЛОЖЕНИЕ 9

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕФОРМИРУЕМАТА ПРЕГРАДА

1.   СПЕЦИФИКАЦИИ НА КОМПОНЕНТИТЕ И МАТЕРИАЛА

Размерите на преградата са показани на фигура 1 от настоящото приложение. Размерите на отделните компоненти на преградата са изброени поотделно по-долу.

1.1.   Основен блок от шестоъгълни клетки

Размери:

Височина	:	650 mm (по оста на лентата с шестоъгълни клетки)
Широчина	:	1 000 mm
Дълбочина	:	450 mm (по осите на шестоъгълните клетки)

За всички горепосочени размери се допуска отклонение ± 2,5 mm.

Материал	:	алуминий 3003 (ISO 209, част 1)
Дебелина на фолиото	:	0,076 mm ± 15 %
Размер на клетката	:	19,1 mm ± 20 %
Плътност	:	28,6 kg/m3 ± 20 %
Якост на смачкване	:	0,342 MPa + 0 % – 10 % (1)

1.2.   Буферен елемент

Размери:

Височина	:	330 mm (по оста на лентата с шестоъгълни клетки)
Широчина	:	1 000 mm
Дълбочина	:	90 mm (по осите на шестоъгълните клетки)

Всички размери по-горе следва да бъдат с допустимо отклонение ± 2,5 mm.

Материал	:	алуминий 3003 (ISO 209, част 1)
Дебелина на фолиото	:	0,076 mm ± 15 %
Размер на клетката	:	6,4 mm ± 20 %
Плътност	:	82,6 kg/m3 ± 20 %
Якост на смачкване	:	1,711 MPa + 0 % – 10 % (1)

1.3.   Основен лист

Размери

Височина	:	800 mm ± 2,5 mm
Широчина	:	1 000 mm ± 2,5 mm
Дебелина	:	2,0 mm ± 0,1 mm

1.4.   Покриващ лист

Размери

Дължина	:	1 700 mm ± 2,5 mm
Широчина	:	1 000 mm ± 2,5 mm
Дебелина	:	0,81 ± 0,07 mm
Материал	:	алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1)

1.5.   Лицева страна на буфера

Размери

Височина	:	330 mm ± 2,5 mm
Широчина	:	1 000 mm ± 2,5 mm
Дебелина	:	0,81 mm ± 0,07 mm
Материал	:	алуминий 5251/5052 (ISO 209, част 1)

Свързващо вещество

Свързващото вещество, което трябва да се използва през цялото време, трябва бъде двукомпонентен полиуретан (като смола Ciba-Geigy XB5090/1 с втвърдител XB5304, или еквивалентни).

2.   СЕРТИФИЦИРАНЕ НА АЛУМИНИЕВ ЕЛЕМЕНТ ОТ ШЕСТОЪГЪЛНИ КЛЕТКИ

Пълна процедура за изпитване за сертифициране на алуминиев елемент от шестоъгълни клетки е посочена в NHTSA TP-214D. Следва обобщение на процедурата, която трябва да се прилага за материали за преграда за челен удар, с якост на смачкване съответно 0,342 МРa и 1,711 МРа.

2.1.   Място на вземане на образците

За да се гарантира еднаквост на якостта на смачкване по цялата лицева страна на преградата, трябва да бъдат взети осем образеца от четири места, равномерно разположени в блока от шестоъгълни клетки. За да премине блок това сертифициране, седем от осемте образеца трябва да отговарят на изискванията за якост в следващите раздели.

Местоположението на образците зависи от размера на блока от шестоъгълни клетки. Първо, четири образеца, всеки с размери 300 mm × 300 mm × 50 mm дебелина, трябва да бъдат изрязани от блока на лицевия материал на преградата. Следва да се направи справка с фигура 2, на която е показано как се определят тези участъци в блока от шестоъгълни клетки. Всеки от тези по-големи образци трябва да бъде нарязан на образци за изпитване за сертифициране (150 mm × 150 mm × 50 mm). Сертифицирането трябва да се основава на изпитването на два образеца от всяко от тези четири места. Другите два трябва да бъдат предоставени при поискване на заявителя.

2.2.   Размери на образеца

Трябва да се използват образци за изпитване със следните размери:

Дължина	:	150 mm ± 6 mm
Широчина	:	150 mm ± 6 mm
Дебелина	:	50 mm ± 2 mm

Стените на незавършени клетки по ръба на образеца трябва да бъдат подрязани, както следва:

в посока „W“ краищата не трябва да бъдат по-големи от 1,8 mm (вж. фигура 3),

в посока „L“ половината от дължината на стената на една свързана клетка (по посока на лентата) трябва да бъде оставена от всеки край на образеца (вж. фигура 3).

2.3.   Измерване на площта

Дължината на образеца трябва да бъде измерена в три места, на 12,7 mm от всеки край и в средата, и да се запише като L1, L2 и L3 (фигура 3). По същия начин широчината трябва да бъде измерена и записана като W1, W2 и W3 (фигура 3). Тези измервания трябва да бъдат направени на осева линия на дебелината. Площта на смачкване тогава се изчислява като:

2.4.   Скорост на смачкване и разстояние

Образецът трябва да бъде смачкан при скорост не по-малка от 5,1 mm/min и не по-голяма от 7,6 mm/min. Минималното разстояние на смачкване е 16,5 mm.

2.5.   Събиране на данни

Данни за зависимостта усилие—деформация трябва да бъдат събрани в аналогова или цифрова форма за всеки изпитан образец. Ако са събрани аналогови данни, трябва да има средство за тяхното преобразуване в цифрови данни. Всички цифрови данни трябва да бъдат събрани при скорост не по-малка от 5 Нz (5 точки за секунда).

2.6.   Определяне на якостта на смачкване

Не трябва да се вземат предвид данните, получени преди 6,4 mm смачкване и след 16,5 mm смачкване. Останалите данни се разделят в три групи или интервали на преместване (n = 1, 2, 3) (вж. фигура 4), както следва:

1.	06,4 mm — 09,7 mm включително,

2.	09,7 mm — 13,2 mm включително,

3.	13,2 mm — 16,5 mm включително.

Изчислява се средната стойност за всяка група, както следва:

където m представлява броят на данните, измерени във всеки от трите интервала. Изчислява се якостта на смачкване за всяка група, както следва:

2.7.   Спецификации за якостта на смачкване на образец

За да премине образец с шестоъгълни клетки това сертифициране, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

0,308 MPa ≤ S(n) ≤ 0,342 MPa за материал с 0,342 MPa;

1,540 MPa ≤ S(n) ≤ 1,711 MPa за материал с 1,711 MPa;

n = 1, 2, 3.

2.8.   Спецификации на якостта на смачкване на блок

Трябва да бъдат изпитани осем образеца, взети от четири места, равномерно разположени в блока. За да премине блок това сертифициране, седем от осемте образеца трябва да отговарят на спецификацията за якост на смачкване от предходния раздел.

3.   ПРОЦЕДУРА ЗА СВЪРЗВАНЕ ЧРЕЗ ЛЕПЕНЕ

3.1.   Непосредствено преди свързване повърхностите на алуминиевите листове, които трябва да бъдат свързани, трябва да бъдат напълно почистени, като се използва подходящ разтворител, като 1-1-1 трихлоретан. Това трябва да бъде извършено поне два пъти или както се изисква, за да се премахнат натрупвания на мазнина или нечистотии. Почистените повърхности трябва тогава да бъдат изтъркани с хартиена шкурка 120. Не трябва да се използва шкурка от метален/силициев карбид. Повърхностите трябва да бъдат напълно изтъркани и шкурката на хартиена основа трябва да се подменя редовно по време на процеса, за да се избегне напластяване на материал върху нея, което може да доведе до полиращ ефект. След като са изтъркани, повърхностите трябва да бъдат напълно изчистени отново, както по-горе. Общо повърхностите трябва да бъдат почистени с разтворител най-малко четири пъти. Прахта и натрупванията, останали в резултат на процеса на изтъркване, трябва да бъдат премахнати, тъй като имат неблагоприятен ефект върху свързването.

3.2.   Слепващото вещество трябва да се полага само върху едната от повърхностите, като се използва оребрен гумен валяк. В случаите, когато лист от шестоъгълни клетки трябва да бъде свързан с алуминиев лист, слепващото вещество трябва да се полага само върху алуминиевия лист.

Трябва да бъде положено слепващо вещество най-много 0,5 kg/m2 равномерно по повърхността, като максималната дебелина на филма е 0,5 mm.

4.   КОНСТРУКЦИЯ

4.1.   Главният блок от шестоъгълни клетки трябва да бъде свързан към основния лист със слепващо вещество, така че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Покриващият лист трябва да бъдат залепен към предната повърхност на блока от шестоъгълни клетки. Горната и долната повърхност на покриващия лист не трябва да бъдат залепени към главния блок от шестоъгълни клетки, а да бъдат разположени близко до него. Покриващият лист трябва да бъде свързван чрез слепване с основния лист при монтажните планки.

4.2.   Буферният елемент трябва да бъде свързан чрез слепване с предната стена на покриващия лист, така че осите на клетките да бъдат перпендикулярни на листа. Дъното на буферния елемент трябва да бъде монтирано наравно с долната повърхност на покриващия лист. Лицевата страна на буфера трябва да бъде свързана чрез слепване към предната страна на буферния елемент.

4.3.   Буферният елемент трябва да бъде разделен на три еднакви сектора чрез два хоризонтални шлица. Тези шлицове трябва да бъдат прорязани през цялата дълбочина на буферния сектор и да обхващат цялата широчина на буфера. Шлицовете трябва да бъдат прорязани с трион; тяхната широчина трябва да бъде широчината на използвания нож и не трябва да надвишава 4 mm.

4.4.   Отворите на просвета за монтиране на преградата трябва да бъдат пробити в монтажните планки (показани на фигура 5). Отворите трябва да бъдат с диаметър 9,5 mm. Пет отворa трябва да бъдат пробити в горната планка на разстояние 40 mm от горния край на планката, и пет — в долната планка на 40 mm от долния край на тази планка. Отворите трябва да бъдат на 100 mm, 300 mm, 500 mm, 700 mm, 900 mm от всеки край на преградата. Всички отвори трябва да бъдат пробити с точност до ± 1 mm от номиналните разстояния. Разположението на отворите е само препоръчително. Могат да бъдат използвани различни положения, които предлагат поне същата здравина на монтиране и закрепване, предвидена в изискванията за монтиране по-горе.

5.   МОНТИРАНЕ

5.1.   Деформируемата преграда трябва да бъде здраво закрепена към края на маса, не по-малка от 7 × 104 kg, или към някаква конструкция, закрепена към нея. Прикрепването на лицето на преградата следва да бъде такова, че превозното средство не следва да влиза в контакт с никоя част от конструкцията, която е на повече от 75 mm от горната повърхност на преградата (изключвайки горната планка) по време на всеки етап от удара (2). Предното лице на повърхността, към която е закрепена деформируемата преграда, следва да бъде плоско, да продължава над височината и широчината на лицевата повърхност и да бъде вертикално ± 1o и перпендикулярно ± 1o на оста на пистата за ускоряване. Закрепващата повърхност не трябва да бъде изместена с повече от 10 mm по време на изпитването. Ако е необходимо, трябва да се използват допълнителни скрепления или задържащи устройства, за да се избегне преместване на бетонния блок. Краят на деформируемата преграда трябва да бъде изравнен спрямо ръба на съответния бетонен блок, в зависимост от страната на превозното средство, която ще бъде изпитвана.

5.2.   Деформируемата преграда трябва да бъде закрепена към бетонния блок посредством десет болта, пет в горната монтажна планка и пет в долната. Тези болтове трябва да бъдат с диаметър най-малко 8 mm. Стоманени стягащи ленти трябва да бъдат използвани и за горната, и за долната монтажна планка (вж. фигури 1 и 5). Тези ленти следва да бъдат 60 mm високи и 1 000 mm широки и да имат дебелина най-малко 3 mm. Краищата на стягащите ленти трябва да бъдат закръглени, за да се предотврати разкъсването на преградата от лентата по време на удар. Краят на лентата трябва да бъде разположен на не повече от 5 mm над основата на горната монтажна планка и 5 mm над върха на долната монтажна планка. В двете ленти трябва да бъдат пробити пет отвора с диаметър 9,5 mm, така че да съответстват на тези в монтажната планка на преградата (вж. точка 4). Отворите на монтажната лента и планката на преградата могат да бъдат разширени от 9,5 mm до максимум 25 mm, за да бъдат съобразени с различното разположение на задната плоча и/или конфигурациите на отворите на стената на тензодатчика. Нито една част от фиксиращите и затягащи приспособления не трябва да се повреди при изпитването на удар. В случай, когато деформируемата преграда е монтирана на стената на тензодатчик, трябва да се отбележи, че посочените по-горе изисквания за размерите на монтажните елементи се смятат за минимални. При наличие на стена на тензодатчик монтажните ленти могат да бъдат уголемени, за да бъдат съобразени с по-широките отвори за болтовете. Ако е необходимо лентите да се уголемят, тогава трябва съответно да се използва стомана с по-голяма дебелина, така че бариерата да не се отделя от стената, нито да се огъва или разкъсва по време на удар. Ако се използва алтернативен метод за монтиране на бариерата, той трябва да бъде поне толкова сигурен, колкото посочения в точките по-горе.

Фигура 1

Деформируема преграда за изпитване на челен удар

Фигура 2

Места на взетите образци за сертифициране

Фигура 3

Оси на шестоъгълните клетки и измерени размери

Фигура 4

Сила на смачкване и преместване

Фигура 5

Разположение на отворите за монтиране на преградата

---

(1)  В съответствие с процедурата за сертифициране, описана в точка 2 към настоящото приложение.

(2)  Маса, чиито горен край е между 125 mm и 925 mm и долен край на поне 1 000 mm, се счита, че удовлетворява това изискване.

ПРИЛОЖЕНИЕ 10

ПРОЦЕДУРА ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА КРАКА И СТЪПАЛОТО НА МАНЕКЕНА

1.   ИЗПИТВАНЕ НА УДАР ВЪРХУ ГОРНАТА ЧАСТ НА СТЪПАЛОТО

1.1.   Целта на това изпитване е да се измери реакцията на стъпалото и глезена на манекена Хибрид III на измерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

1.2.   За изпитването се използва долната част на краката на Хибрид III, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително коляното.

Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (79051-319 Rev A).

1.3.   Процедура на изпитването

1.3.1.   Преди изпитването всеки крак се поддържа в продължение на четири часа при температура 22 oC ± 3 oC и относителна влажност 40 ± 30 %. Времетраенето на задържане при тези условия не включва времето, което е необходимо за достигане на стационарните условия.

1.3.2.   Преди изпитването повърхността на нанасяне на удар върху кожата, а също и лицевата страна на ударния елемент се почистват с изопропилов алкохол или с еквивалентно средство. Посипват се с талк.

1.3.3.   Изравнява се акселерометърът на ударния елемент, така че чувствителната му ос да е успоредна на посоката на удара при контакта с крака.

1.3.4.   Кракът се монтира върху опората, показана на фигура 1. Изпитвателната опора трябва да бъде закрепена здраво, за да се избегне движение по време на изпитването на удар. Средната ос на динамометричния симулатор на бедрената кост (78051-319) трябва да бъде вертикална (± 0,5o). Стойката се регулира така, че линията, съединяваща колянната вилка и болта за прикрепване на глезена, да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 3o, като петата е поставена върху два листа от материал с понижено триене (тефлонов лист). Проверява се плътта на пищяла да се намира изцяло откъм коляното. Глезенът се регулира така, че равнината на долната страна на стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара с допустимо отклонение ± 3o, а средната сагитална равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Преди всяко изпитване колянната става се регулира в обхвата 1,5 ± 0,5 g. Глезенната става се регулира така, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга точно колкото е достатъчно, за да се стабилизира стъпалото върху тефлоновия лист.

1.3.5.   Твърдият ударен елемент включва хоризонтален цилиндър с диаметър 50 ± 2 mm и носещото рамо на махалото с диаметър 19 ± 1 mm (фигура 4). Цилиндърът има маса 1,25 ± 0,02 kg, включваща измервателната апаратура и всяка част от поддържащото рамо вътре в цилиндъра. Рамото на махалото е с маса 285 ± 5 g. Масата на никоя въртяща се част на оста, за която е прикрепено носещото рамо, не трябва да бъде повече от 100 g. Дължината между централната хоризонтална ос на цилиндъра на ударния елемент и оста на въртене на цялото махало трябва да бъде 1 250 ± 1 mm. Ударният цилиндър е монтиран с надлъжната си ос хоризонтално и перпендикулярно на посоката на удар. Махалото трябва да удари долната страна на стъпалото на разстояние 185 ± 2 mm от основата на петата, поставена върху твърда хоризонтална платформа, така че при удара надлъжната осева линия на рамото на махалото да попада в рамките на 1o спрямо вертикалата. Ударният елемент трябва да се насочва, за да се изключи значително странично, вертикално или въртеливо движение.

1.3.6.   Изчаква се поне 30 минути между две последователни изпитвания на един и същи крак.

1.3.7.   Системата за събиране на данни, включително датчиците, трябва да съответства на спецификациите за CFC 600, описани в приложение 8.

1.4.   Спецификация на експлоатационните характеристики

1.4.1.   Когато стъпалото на всеки крак бива ударено с 6,7 (± 0,1) m/s в съответствие с точка 1.3, максималният огъващ момент на долната част на пищяла около оста y (My) трябва да бъде 120 ± 25 Nm.

2.   ИЗПИТВАНЕ НА УДАР ВЪРХУ ДОЛНАТА ЧАСТ НА КРАКА БЕЗ ОБУВКА

2.1.   Целта на това изпитване е да се измери реакцията на кожата и покритието на стъпалото на манекена Хибрид III на измерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

2.2.   За изпитването се използва долната част на краката на Хибрид III, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително коляното.

Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (79051-319 Rev A).

2.3.   Процедура на изпитването

2.3.1.   Преди изпитването всеки крак се поддържа в продължение на четири часа при температура 22 oC ± 3 oС и относителна влажност 40 ± 30 %. Времетраенето на задържане при тези условия не включва времето, което е необходимо за достигане на стационарните условия.

2.3.2.   Преди изпитването повърхността на нанасяне на удар върху кожата, а също и лицевата страна на ударния елемент се почистват с изопропилов алкохол или с еквивалентно средство. Посипват се с талк. Проверява се дали има видима повреда на енергопоглъщащото устройство, поставено в петата.

2.3.3.   Изравнява се акселерометърът на махалото, така че чувствителната му ос да е успоредна на надлъжната средна ос на махалото.

2.3.4.   Кракът се монтира върху опората, показана на фигура 2. Изпитвателната опора трябва да бъде здраво закрепена, за да се избегне движение по време на удара. Средната ос на динамометричния симулатор на бедрената кост (78051-319) трябва да бъде вертикална с допустимо отклонение ± 0,5o. Стойката се регулира така, че линията, съединяваща колянната вилка и болта за прикрепване на глезена, да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 3o, като петата е поставена върху два листа от материал с понижено триене (тефлонов лист). Проверява се плътта на пищяла да се намира изцяло откъм коляното. Глезенът се регулира така, че равнината на долната страна на стъпалото да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара с допустимо отклонение ± 3o, а средната сагитална равнина на стъпалото да е изравнена с рамото на махалото. Преди всяко изпитване колянната става се регулира в обхвата 1,5 ± 0,5 g. Глезенната става се регулира така, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга точно колкото е достатъчно, за да се стабилизира стъпалото върху тефлоновия лист.

2.3.5.   Твърдият ударен елемент включва хоризонтален цилиндър с диаметър 50 ± 2 mm и носещо рамо на махалото с диаметър 19 ± 1 mm (фигура 4). Цилиндърът има маса 1,25 ± 0,02 kg, включваща измервателната апаратура и всяка част от носещото рамо вътре в цилиндъра. Рамото на махалото е с маса 285 ± 5 g. Масата на никоя въртяща се част на оста, за която е прикрепено носещото рамо, не трябва да бъде повече от 100 g. Дължината между централната хоризонтална ос на цилиндъра на ударния елемент и оста на въртене на цялото махало трябва да бъде 1 250 ± 1 mm. Ударният цилиндър е монтиран с надлъжната си ос хоризонтално и перпендикулярно на посоката на удара. Махалото трябва да удари долната страна на стъпалото на разстояние 62 ± 2 mm от основата на петата, поставена върху твърда хоризонтална платформа, така че при удара надлъжната осева линия на рамото на махалото да попада в рамките на 1o спрямо вертикалата. Ударният елемент трябва да се насочва, за да се изключи значително странично, вертикално или въртеливо движение.

2.3.6.   Изчаква се поне 30 минути между две последователни изпитвания на един и същи крак.

2.3.7.   Системата за събиране на данни, включително датчиците, трябва да съответства на спецификациите за CFC 600, описани в приложение 8.

2.4.   Спецификация на експлоатационните характеристики

2.4.1.   Когато петата на всяко стъпало бива ударена с 4,4 ± 0,1 m/s в съответствие с точка 2.3, максималното ускорение на ударния елемент е 295 ± 50 g.

3.   ИЗПИТВАНЕ НА УДАР ВЪРХУ ДОЛНАТА ЧАСТ НА КРАКА (С ОБУВКА)

3.1.   Целта на това изпитване е да се измери реакцията на обувката и на плътта на петата и на глезенната става на манекена Хибрид III на измерени удари, предизвикани от махало с твърда повърхност.

3.2.   За изпитването се използва долната част на краката на Хибрид III, ляв (86-5001-001) и десен (86-5001-002), снабдени със стъпало и глезен, леви (78051-614) и десни (78051-615), включително коляното. Коляното (78051-16 Rev B) е закрепено към опората за изпитване с помощта на динамометричен симулатор (79051-319 Rev A). Стъпалото е снабдено с обувката, определена в приложение 5, точка 2.9.2.

3.3.   Процедура на изпитването

3.3.1.   Преди изпитването всеки крак се поддържа в продължение на четири часа при температура 22 oC ± 3 oС и относителна влажност 40 ± 30 %. Времетраенето на задържане при тези условия не включва времето, което е необходимо за достигане на стационарните условия.

3.3.2.   Преди изпитването повърхността на нанасяне на удара върху кожата, а също и лицевата страна на ударния елемент се почистват с изопропилов алкохол или с еквивалентно средство. Проверява се дали има видима повреда на енергопоглъщащото устройство, поставено в петата.

3.3.3.   Изравнява се акселерометърът на махалото, така че чувствителната му ос да е успоредна на надлъжната средна ос на махалото.

3.3.4.   Кракът се монтира върху опората, показана на фигура 3. Изпитвателната опора следва да бъде закрепена здраво, за да се избегне движение по време на изпитването на удар. Средната ос на динамометричния симулатор на бедрената кост (78051-319) трябва да бъде вертикална с допустимо отклонение ± 0,5o. Стойката се регулира така, че линията, съединяваща колянната вилка и болта за прикрепване на глезена, да е хоризонтална с допустимо отклонение ± 3o, като токът на обувката е поставен върху два листа от материал с понижено триене (тефлонов лист). Проверява се плътта на пищяла да се намира изцяло откъм коляното. Глезенът се регулира така, че равнината в контакт с тока и подметката на обувката да е вертикална и перпендикулярна на посоката на удара с допустимо отклонение ± 3o, а средната сагитална равнина на стъпалото и обувката да е изравнена с рамото на махалото. Преди всяко изпитване колянната става се регулира в обхвата 1,5 ± 0,5 g. Глезенната става се регулира така, че движенията на глезена да бъдат свободни, а след това се пристяга точно колкото е достатъчно, за да се стабилизира стъпалото върху тефлоновия лист.

3.3.5.   Твърдият ударен елемент включва хоризонтален цилиндър с диаметър 50 ± 2 mm и носещо рамо на махалото с диаметър 19 ± 1 mm (фигура 4). Цилиндърът има маса 1,25 ± 0,02 kg, включваща измервателната апаратура и всяка част от носещото рамо вътре в цилиндъра. Рамото на махалото е с маса 285 ± 5 g. Масата на никоя въртяща се част на оста, за която е прикрепено носещото рамо, не трябва да бъде повече от 100 g. Дължината между централната хоризонтална ос на цилиндъра на ударния елемент и оста на въртене на цялото махало трябва да бъде 1 250 ± 1 mm. Ударният цилиндър е монтиран с надлъжната си ос хоризонтално и перпендикулярно на посоката на удар. Махалото трябва да удари тока на обувката във вертикална равнина на разстояние 62 ± 2 mm от основата на петата на манекена, като обувката е поставена върху твърда хоризонтална платформа, така че при удара надлъжната осева линия на рамото на махалото да попада в рамките на 1o спрямо вертикалата. Ударният елемент трябва да се насочва, за да се изключи значително странично, вертикално или въртеливо движение.

3.3.6.   Изчаква се поне 30 минути между две последователни изпитвания на един и същи крак.

3.3.7.   Системата за събиране на данни, включително датчици, трябва да съответства на спецификациите за CFC 600, описани в приложение 8.

3.4.   Спецификация на експлоатационните характеристики

3.4.1.   Когато токът на обувката бива ударен с 6,7 ± 0,1 m/s в съответствие с точка 3.3, максималното усилие на натиск върху пищяла (Fz) трябва да бъде 3,3 ± 0,5 kN.

Фигура 1

Изпитване на удар върху горната част на стъпалото

Спецификации за постановката на изпитване

Фигура 2

Изпитване на удар върху долната част на стъпалото (без обувка)

Спецификации за постановката на изпитване

Фигура 3

Изпитване на удар върху долната част на стъпалото (с обувка)

Спецификации за постановката на изпитване

Фигура 4

Махало