(1)

Широколентовите връзки са от стратегическо значение за европейския растеж и за иновациите във всички сектори на икономиката, както и за социалното и териториалното сближаване. В стратегията на ЕС „Европа 2020“ се подчертава значението на въвеждането на широколентовия достъп. В една от водещите инициативи на стратегията — Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (2) — е потвърдена целта от „Европа 2020“ да се предостави основен широколентов достъп на всички европейци до 2013 г., като стремежът е да се гарантира, че до 2020 г.: i) всички европейци имат достъп до много по-бърз интернет със скорост над 30 Mbps; и ii) 50 % от европейските домакинства или повече имат абонамент за интернет връзка със скорост над 100 Mbps. В съответствие със стратегията „Европа 2020“ и Програмата в областта на цифровите технологии Надзорният орган на ЕАСТ (наричан по-нататък „Органът“) също подкрепя широкото предлагане на широколентови услуги за всички европейски граждани и достъпа до по-високоскоростен интернет.

(2)

Секторът на електронните съобщения премина през задълбочен процес на либерализация и в момента подлежи на секторно регулиране. В регулаторната рамка на ЕИП за електронните съобщения също се предвиждат правила за хармонизиране на широколентовия достъп (3). Що се отнася до наследствените широколентови мрежи, пазарите на едро досега подлежат на предварително регулиране в повечето държави от ЕИП. За по-нататъшното внедряване на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за достъп от следващо поколение (наричан по-нататък „ДСП“) (4) продължава да се изисква намесата на националните регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“), което се дължи на тяхната роля в сектора на електронните съобщителни услуги.

(3)

Още по-важно е публичните средства в този сектор да се използват внимателно и Органът да гарантира, че държавната помощ е допълваща и не замества инвестициите от страна на пазарните участници. Държавната интервенция следва да ограничи възможно най-много риска от изместване на частните инвестиции, от промяна на търговските стимули за инвестиране и в крайна сметка от нарушаване на конкуренцията в противовес на общия интерес на ЕИП.

(4)

В настоящите насоки се прави обобщение на принципите на политиката на Органа при прилагане на правилата за държавна помощ съгласно Споразумението за ЕИП към мерките, които са в подкрепа на внедряването на широколентови мрежи като цяло (раздел 2). В тях се обяснява прилагането на тези принципи при оценката на мерки за помощ, насочени към бързото внедряване на основни широколентови мрежи и мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП) с много висока скорост (раздел 3). Органът ще прилага насоките при оценката на държавната помощ за широколентови мрежи. Това ще увеличи правната сигурност и прозрачността при вземането на решенията му.

(5)

Съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП „за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства“. Оттук следва, че за да бъде счетена дадена мярка за държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени следните кумулативни условия:

(6)

Използване на държавни ресурси: Трансферът на държавни ресурси може да приеме различни форми, като например преки безвъзмездни средства, данъчни облекчения (5), кредити при облекчени условия или други видове преференциални условия на финансиране. Държавни ресурси се използват и ако държавата предоставя полза в натура, например инвестиции в изграждането на (част от) широколентовата инфраструктура. Държавните ресурси могат да се използват (6) на национално, регионално или местно равнище.

(7)

Предприятие: Държавните мерки в подкрепа на инвестициите в широколентова инфраструктура обикновено са насочени към упражняване на стопанска дейност, като изграждането, експлоатацията и предоставянето на достъп до широколентовата инфраструктура или създаването на условия за осигуряването на връзка за крайните потребители. Самата държава също може да извършва стопанска дейност, когато стопанисва и експлоатира (части от) широколентова инфраструктура, например чрез вътрешно дружество или като част от държавната администрация. Изграждането на широколентова мрежова инфраструктура с оглед на нейното бъдещо ползване с търговска цел от държавата или от оператори, които се явяват трети страни, също представлява стопанска дейност (7). Разполагането на широколентова мрежа, която не е с търговско предназначение, може да не представлява държавна помощ (8), защото изграждането на мрежата не облагодетелства никое предприятие (9). Ако обаче впоследствие тази мрежа бъде отворена за използване от страна на инвеститори в сектора на широколентовите услуги или оператори на широколентови услуги, вероятно ще е налице държавна помощ (10).

(8)

Предимство: Помощта обикновено се предоставя пряко на инвеститори в мрежата, които в повечето случаи се избират чрез конкурентна тръжна процедура. Когато държавният принос не е бил предоставен при нормални пазарни условия и следователно отговаря на критериите за държавна помощ съгласно принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (вж. точка 11 по-долу), използването на състезателна процедура за подбор гарантира, че помощта е ограничена до минималния размер, необходим за конкретния проект. Това обаче не премахва помощта, тъй като публичният орган все пак ще предостави субсидия на спечелилия участник в търга (например като „финансиране на разликата“ или като принос в натура), и целта на тази процедура е именно да бъде избран бенефициерът на помощта. Финансовата подкрепа ще даде възможност на спечелилия участник в търга да проведе тази търговска дейност при условия, които иначе не биха съществували на пазара. Освен прекия бенефициер на помощта непреки бенефициери могат да бъдат и оператори, които се явяват трети страни и които получават достъп на едро до субсидираната инфраструктура (11).

(9)

Селективност: държавните мерки, подкрепящи внедряването на широколентови мрежи, са селективни по своята същност поради това, че са насочени към инвеститори в сектора на широколентовите услуги и оператори, които са трети страни и които извършват дейност само в някои сегменти от общия пазар на електронни съобщителни услуги. От друга страна, по отношение на крайните бизнес потребители на субсидираната мрежа (12) мярката може да не бъде селективна, стига достъпът до субсидираната инфраструктура да е отворен за всички сектори на икономиката. Селективност ще съществува, ако внедряването на широколентовите мрежи е специално насочено към конкретни бизнес потребители, например ако подкрепата от държавата е насочена към внедряването на широколентова мрежа в полза на предварително определени предприятия, които не са избрани в съответствие с общите критерии, приложими в цялата област, за която е отговорен органът, предоставящ помощта (13).

(10)

Нарушаване на конкуренцията: според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“) финансовата подкрепа или помощта в натура нарушава конкуренцията, доколкото чрез нея се укрепва позицията на дадено предприятие в сравнение с другите предприятия (14). Поради държавната помощ, предоставена на конкурент, съществуващите оператори могат да намалят капацитета си или потенциалните оператори могат да решат да не навлязат на нов пазар или в дадена географска област. Нарушаването на конкуренцията вероятно ще е по-голямо, ако бенефициерът на помощта разполага с пазарна мощ. Когато бенефициерът на помощта вече доминира на даден пазар, мярката за помощ може да укрепи това влияние, като допълнително намали конкурентния натиск, който конкурентите могат да упражняват.

(11)

Въздействие върху търговията: и накрая, доколкото е възможно държавната интервенция да засегне доставчици на услуги от други държави от ЕИП (като ги възпира също така да се установят във въпросната държава от ЕИП), тя оказва въздействие и върху търговията, тъй като пазарите за електронни съобщителни услуги (пазарите на широколентови услуги на едро и дребно) са отворени за конкуренция между оператори и доставчици на услуги (15).

(12)

В член 125 от Споразумението за ЕИП се посочва, че „Настоящото споразумение не засяга по никакъв начин режима на собственост на договарящите се страни“. Според съдебната практика на Съда, отнасяща се до съответстващия член 345 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), от принципа на равното третиране следва, че капиталът, предоставен от държавата пряко или косвено на разположение на дадено предприятие при обстоятелства, които съответстват на обичайните пазарни условия, не може да се разглежда като държавна помощ. Когато дяловото участие или вливането на капитали от страна на публичен инвеститор не съдържат достатъчно перспективи за реализиране на печалба дори и в дългосрочен план, тази интервенция трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и нейната съвместимост с функционирането на Споразумението за ЕИП трябва да бъде оценена единствено въз основа на критериите, посочени в тази разпоредба (16).

(13)

С решението си по делото Amsterdam Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) провери прилагането на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика в сферата на широколентовите услуги (17). Както се подчертава в това решение, съвместимостта на публичната инвестиция с пазарните условия трябва да бъде доказана задълбочено и изчерпателно чрез наличието на значително участие на частни инвеститори или чрез съществуването на стабилен бизнес план, показващ достатъчна възвръщаемост на инвестицията. Когато в проекта участват частни инвеститори, условие sine qua non е, че те следва да поемат търговския риск, свързан с инвестицията, при същите ред и условия като публичния инвеститор. Това важи също и за другите форми на държавна подкрепа, като например кредити при облекчени условия или гаранции (18).

(14)

В някои случаи държавите от ЕАСТ могат да решат, че предоставянето на широколентова мрежа следва да се разглежда като услуга от обществен икономически интерес („УОИИ“) по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (19) и съдебната практика по делото Altmark (20) и да предоставят публично финансиране на тази основа. В такива случаи мерките на държавите от ЕАСТ трябва да се оценяват в съответствие с насоките на Органа относно компенсацията, предоставяна за предоставянето на услуги от обществен икономически интерес (21), рамката на Органа относно държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга (22), както и Решението на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (23), и Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (24). Тези документи (наричани всички заедно „пакетът за УОИИ“) се прилагат и за държавната помощ за разполагане на широколентови мрежи. В следващите редове само ще бъде илюстрирано прилагането на някои от принципите, определени в тези документи, към финансирането на широколентовия достъп в контекста на някои секторни особености.

(15)

Относно определението за УОИИ Органът вече поясни в общи линии, че държавите от ЕАСТ не могат да обвързват задълженията, свързани с извършване на обществена услуга, с услуги, извършвани от предприятия по правилата на пазара, които вече се предоставят или могат да бъдат предоставени задоволително и при условия като цена, обективни качествени характеристики, непрекъснатост и достъп до услугата, отговарящи на публичния интерес, определен от държавата (25).

(16)

Като прилага този принцип към сектора на широколентовия достъп, Органът смята, че в райони, където частни инвеститори вече са инвестирали в инфраструктура за широколентова мрежа (или са в процес на допълнително разширяване на мрежата) и вече предоставят конкурентни широколентови услуги с достатъчно широколентово покритие, изграждането на паралелна конкурентна и публично финансирана широколентова инфраструктура не може да се счита за УОИИ по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (26). Когато обаче може да се докаже, че частните инвеститори не са в състояние да предоставят в близко бъдеще (27) достатъчно широколентово покритие за всички граждани или потребители, като така значителна част от населението ще се окаже без достъп, може да бъде отпусната компенсация за обществена услуга на предприятие, на което е поверено извършването на УОИИ, при условие че са изпълнени условията от горепосоченото съобщение за УОИИ. Във връзка с това мрежите, които следва да се вземат предвид за определяне на нуждата от УОИИ, следва винаги да бъдат от сравним вид, а именно или обикновени широколентови мрежи, или мрежи за ДСП.

(17)

Освен това разполагането и експлоатацията на широколентова инфраструктура може да се определи като УОИИ само ако чрез тази инфраструктура се предоставя универсална връзка на всички потребители в определен район, както за живущите на място граждани, така и за предприятията. Няма да бъде достатъчно да се предоставя подкрепа само за свързване на предприятията (28).

(18)

Задължителният характер на задачата за предоставяне на УОИИ предполага също, че доставчикът на мрежата, която ще се изгради, няма да може да отказва достъп на едро до инфраструктурата на дискреционна и/или дискриминационна основа (например понеже предоставянето на услуги за достъп в определен район може да не е търговски изгодно).

(19)

Предвид степента на конкуренция, която беше постигната след либерализацията на сектора на електронните комуникации в ЕИП, и в частност конкуренцията на пазара на широколентови услуги на дребно днес, една мрежа, финансирана с публични средства и изградена в контекста на УОИИ, следва да бъде достъпна за всички заинтересовани оператори. Съответно признаването на задачата за предоставяне на УОИИ при изграждането на широколентова инфраструктура следва да се основава на предоставянето на пасивна (29), неутрална (30) и отворена инфраструктура. Такава мрежа следва да предоставя на търсещите достъп всички съществуващи видове достъп до мрежа и да позволява ефективна конкуренция на равнището на услугите на дребно, като се гарантира предоставянето на конкурентни услуги на достъпни цени за крайните потребители (31).

(20)

Затова задачата за предоставяне на УОИИ следва да обхваща единствено разполагането на широколентова мрежа, която предоставя универсална връзка, и предоставянето на съответните услуги за достъп на едро, без да включва съобщителните услуги на дребно (32). Когато доставчикът на УОИИ е също така вертикално интегриран широколентов оператор, следва да бъдат предприети подходящи предпазни мерки, за да се избегне конфликт на интереси, неправомерна дискриминация и всякакви други скрити непреки предимства (33).

(21)

Предвид че пазарът за електронни съобщителни услуги е изцяло либерализиран следва, че задачата за предоставяне на УОИИ за разполагане на широколентови мрежи не може да се основава на предоставянето на изключително или специално право на доставчика на УОИИ по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

(22)

За изчисляване на компенсацията за УОИИ се прилагат изцяло принципите на пакета за УОИИ. С оглед на особеностите на сектора на широколентовия достъп обаче е полезно да се добави разяснение за УОИИ, предназначени за покриване на несвързани квартали или райони (т. нар. „бели петна“) в рамките на по-широка област, в която някои оператори вече са разположили мрежовата си инфраструктура или възнамеряват да направят това в близко бъдеще. В случаите, когато районът, за който се възлагат УОИИ, не се ограничава само до белите петна поради техния размер или местоположение, доставчикът на УОИИ може да се наложи да разположи мрежова инфраструктура и в рентабилните райони, които вече са обхванати от търговски оператори. В такъв случай предоставената компенсация следва да обхване само разходите за разполагането на инфраструктура в нерентабилните бели петна, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба (34).

(23)

В много случаи може да е целесъобразно размерът на компенсацията да се определи на предварителна основа (ex ante), така че да бъдат задоволени очакваните нужди от финансиране за определен период, вместо компенсацията да се установява просто въз основа на разходите и приходите при извършването им. В първия модел обикновено има повече стимули за дружеството да удържа разходите и да развива бизнеса с течение на времето (35). Когато задачата за предоставяне на УОИИ за разполагане на широколентова мрежа не се основава на разполагането на публично притежавана инфраструктура, следва да се въведат подходящи механизми за преразглеждане и възвръщане на предоставени средства с цел да се попречи на доставчика на УОИИ да придобие неправомерно предимство поради това, че запазва собствеността върху мрежата, която е финансирана с публични средства, след изтичане на концесията за УОИИ.

(24)

Освен чрез пряко финансиране на предприятията държавите от ЕАСТ могат да изберат няколко вида мерки, за да ускорят внедряването на широколентовите мрежи и по-специално на мрежите за ДСП. Не е необходимо тези мерки непременно да включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

(25)

Предвид факта, че обикновено голяма част от разходите за разполагане на мрежи за ДСП са за строителни работи (36), държавите от ЕАСТ могат да решат в съответствие с регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (37), например, да улеснят процеса на придобиване на право на преминаване, да изискат операторите на мрежи да координират своите строителни работи и/или да предоставят част от своята инфраструктура за съвместно ползване. По подобен начин държавите от ЕАСТ могат също да изискат задължението за изграждане на кабелна връзка, подходяща за ДСП, при строежа на нови обекти (включително нови водопроводни, енергопреносни, транспортни или канализационни мрежи) и/или сгради. Трети страни също могат да поставят на свои разноски своя пасивна мрежова инфраструктура, когато при всички случаи се осъществяват общи строително-инженерни дейности. Тази възможност следва да се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин на всички заинтересовани оператори и по принцип да бъде открита за всички потенциални потребители, а не само за операторите в областта на електронните съобщителни услуги (т.е. електроснабдяването, газоподаването, водоснабдяването и т.н.) (38). Чрез централизиран опис на съществуващата инфраструктура (субсидирана или не), като при възможност в него се включат и планираните дейности, може да се помогне за внедряването на търговски широколентов достъп (39). Съществуващата инфраструктура не се отнася единствено до далекосъобщителната инфраструктура, като например кабелна, безжична или спътникова инфраструктура, но и до алтернативните инфраструктури (канали, шахти и др.) на други отрасли (като комуналните услуги) (40).

(26)

Когато държавната интервенция в подкрепа на внедряването на широколентови мрежи отговаря на условията, определени в раздел 2.1, нейната съвместимост по принцип ще бъде оценена от Органа съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП (41). До момента регионалните и местните органи са приели различни модели на интервенция. Неизчерпателен списък на тези модели се намира в допълнението. Освен описаните в допълнението модели публичните органи могат също така да разработят други модели в подкрепа на внедряването на широколентови мрежи (42). За всички видове интервенция трябва да се прилагат всички критерии за съвместимост, посочени в настоящите насоки (43).

(27)

Проектите за широколентов достъп с държавна помощ могат да бъдат осъществявани в подпомагани области по смисъла на член 61, параграф 3, букви а) и в) от Споразумението за ЕИП и специфичните правила за регионалната помощ (44). В този случай помощта за широколентов достъп може да се определи като помощ за първоначална инвестиция по смисъла на правилата за регионалната помощ. Когато дадена мярка попада в приложното поле на тези правила и когато се предвижда чрез нея да се предостави индивидуална ad hoc помощ на единствено предприятие или помощ, сведена до една област на дейност, отговорност на държавите от ЕАСТ е да докажат, че са изпълнени условията от правилата за регионалната помощ. Това означава по-специално въпросният проект да допринася за постигане на съгласувана стратегия за регионално развитие и предвид естеството и размера на проекта, да не води до неприемливо нарушаване на конкуренцията.

(28)

В оценката по член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП Органът гарантира, че положителното въздействие на мярката за помощ за постигането на цел от общ интерес е с по-голяма важност от нейните потенциални негативни странични ефекти, като нарушаването на търговията и конкуренцията. Това се осъществява в две фази.

(29)

Първо, всяка мярка за помощ трябва да отговаря на посочените по-долу необходими условия. Неспазването на някои от тези условия ще доведе до обявяването на помощта за несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(30)

Второ, ако всички необходими условия са изпълнени, Органът сравнява положителното въздействие на мярката за помощ във връзка с осъществяването на цел от общ интерес с потенциалното отрицателно въздействие.

(31)

Отделните стъпки на оценката на Органа в областта на широколентовите мрежи са представени подробно в следващите точки.

(32)

Що се отнася до целта от общ интерес, Органът ще оцени до каква степен планираната интервенция ще допринесе за постигане на обяснените по-горе цели от общ интерес.

(33)

„Пазарна неефективност“ съществува, ако пазарите, оставени сами и без намеса, не успяват да постигнат ефикасни резултати за обществото. Това може да се случи например когато определени инвестиции не са предприети, въпреки че икономическата полза за обществото надвишава разходите (45). В такива случаи предоставянето на държавна помощ може да доведе до положително въздействие и цялостната ефективност може да се подобри чрез адаптиране на икономическите стимули за предприятията. В сектора на широколентовите услуги една от формите на пазарна неефективност е свързана с положителните външни ефекти. Такива външни ефекти възникват, когато участниците на пазара не прилагат в рамките на своята система цялата полза от своите действия. Например наличието на широколентови мрежи проправя пътя за предоставяне на допълнителни услуги и иновации, от които вероятно ще има полза за повече хора, а не само за непосредствените инвеститори и абонати на мрежата. Пазарният резултат следователно би породил недостатъчни частни инвестиции в широколентовите мрежи.

(34)

Поради икономиката на гъстотата на населението разполагането на широколентови мрежи е по принцип по-рентабилно там, където потенциалното търсене е по-голямо и концентрирано, т.е. в гъсто населени райони. Поради високите фиксирани разходи за инвестиции разходите за единица нарастват значително при намаляване на гъстотата на населеност (46). Следователно, когато са разположени съгласно търговски условия, при широколентовите мрежи се наблюдава рентабилно покритие само за част от населението. Широкият достъп на приемливи цени до широколентови услуги обаче генерира положителни външни ефекти поради способността си да ускорява растежа и иновациите във всички сектори на икономиката. Когато пазарът не предоставя достатъчно широколентово покритие или условията за достъп не са подходящи, държавната помощ може да спомогне за преодоляване на тази пазарна неефективност.

(35)

Втората възможна цел от общ интерес е свързана с равнопоставеността. Правителствата могат да решат да се намесят, за да коригират социалните или регионалните неравенства, породени от пазарните резултати. В някои случаи държавната помощ за широколентов достъп може да бъде използвана и като инструмент за постигане на цели за равнопоставеност, т.е. като начин за подобряване на достъпа до основно средство за комуникация и участие в обществото, както и на свободата на изразяване на всички членове на обществото, като по този начин се подобрява социалното и териториалното сближаване.

(36)

Публичната интервенция в подкрепа на широколентовите мрежи може да се извършва на държавно, регионално или общинско равнище (47). Следователно от съществено значение е координирането на различните интервенции, за да се избегне дублиране и несъгласуваност. За да се осигури последователност и координиране на местните интервенции, е необходимо да се гарантира висока степен на прозрачност на местните инициативи.

(37)

При възможност и при спазване на компетентностите и особеностите държавите от ЕАСТ се насърчават да разработят национални схеми, съдържащи основните принципи, които направляват публичните инициативи, както и да посочат най-важните характеристики на планираните мрежи (48). Националните рамкови схеми за развитието на широколентовия достъп гарантират съгласуваност при използването на публични средства, намаляват административната тежест върху по-малките органи, отпускащи помощ, и ускоряват изпълнението на отделните мерки за помощ. Освен това държавите от ЕАСТ се насърчават да предоставят ясни насоки на централно равнище за изпълнението на финансираните чрез държавна помощ проекти за широколентов достъп.

(38)

При планирането на стимулираща конкуренцията мярка за държавна помощ в подкрепа на широколентовия достъп от особено важно значение е ролята на НРО. НРО са натрупали технически познания и експертен опит поради отредената им ключова роля в секторното регулиране (49). Те най-добре могат да подкрепят публичните органи по отношение на схемите за държавна помощ и с тях трябва да се консултират при идентифицирането на целевите области. С НРО следва също да се консултират по отношение на определянето на цените и на условията за достъп на едро и за решаване на спорове между търсещите достъп страни и оператора на субсидираната инфраструктура. Държавите от ЕАСТ се насърчават да предоставят на НРО ресурсите, от които се нуждаят, за да оказват тази подкрепа. Когато е необходимо, държавите от ЕАСТ следва да осигуряват подходящо правно основание за такова участие на НРО в проектите за широколентови мрежи с държавна помощ. В съответствие с най-добрите практики НРО следва да издадат насоки за местните органи, които включват препоръки за анализ на пазара, продукти за достъп до услуги на едро и принципи на ценообразуване, при които се вземат предвид регулаторната рамка за електронните съобщения и съответните препоръки, издадени от Органа (50).

(39)

В допълнение към участието на НРО националните органи по конкуренция могат също да предоставят полезни съвети, особено във връзка с големи рамкови схеми, за да помогнат за установяване на еднакви условия за участващите в търга оператори и за предотвратяване на отделянето на непропорционално висок дял държавни средства за един оператор, укрепвайки по този начин неговото (евентуално вече господстващо) положение на пазара (51). В допълнение към ролята на НРО някои държави от ЕИП създадоха национални центрове за компетентност, които да помагат на малките местни органи да разработват подходящи мерки за държавна помощ и да гарантират последователност в прилагането на правилата за държавната помощ, посочени в настоящите насоки (52).

(40)

За да се планира по-добре мярката, в сравнителния тест освен това се изисква за справяне с проблема държавната помощ да бъде подходящ инструмент на политиката. В тази връзка, въпреки че предварителното (ex ante) регулиране в много случаи е улеснило внедряването на широколентови мрежи в градски и по-гъсто населени райони, то може да не бъде достатъчен инструмент за гарантиране на предлагането на широколентови услуги, особено в райони с недостатъчно обслужване, за които е характерна ниска доходност от инвестициите (53). По подобен начин мерките по отношение на търсенето, които са в полза на широколентовия достъп (като например ваучери за крайните потребители) и които, въпреки че могат да допринесат в положителен смисъл за навлизането на широколентовия достъп (54), невинаги могат да разрешат проблема с липсата на предлагане на широколентови услуги (55). Следователно в някои ситуации може да няма алтернатива на предоставянето на публично финансиране за преодоляване на недостига на широколентови връзки. Предоставящите помощта органи вземат също така предвид (пре)разпределянето на радиочестотния спектър, което може да доведе до разполагане на мрежа в целевите области, което би могло да доведе до постигане на целите на предоставящите органи без отпускане на преки безвъзмездни средства.

(41)

По отношение на стимулиращия ефект на мярката е необходимо да се проучи дали въпросната инвестиция в широколентова мрежа е щяла да бъде предприета в рамките на същия период без наличието на държавна помощ. Когато даден оператор подлежи на определени задължения да покрие целевия район (56), той може да не отговаря на условията за отпускане на държавна помощ, тъй като тази помощ вероятно няма да има стимулиращо въздействие.

(42)

При оценката на пропорционалността на мерките, за които е внесено уведомление, Органът ще посочи няколко необходими условия за свеждане до минимум на държавната помощ и на потенциалното нарушаване на конкуренцията, както е обяснено по-подробно в следващите раздели.

(43)

Промяната в поведението на бенефициера в резултат на помощта обаче може да има и отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията. Значимостта на нарушаването на конкуренцията може да бъде оценена чрез оценката на въздействието върху конкурентите. Ако конкурентите смятат, че рентабилността на техните предварителни инвестиции намалява поради помощта, те могат да решат да намалят собствените си бъдещи инвестиции или дори да се изтеглят от пазара (57). Освен това, когато бенефициерът на помощта, който трябва да бъде избран чрез състезателна процедура за подбор, има вероятност да бъде предприятие, което вече разполага с господстващо положение на пазара или може да придобие такова положение в резултат на финансираните от държавата инвестиции, мярката за помощ може да отслаби конкурентния натиск, който упражняват конкурентите. Освен това, ако дадена мярка за държавна помощ или свързаните с нея условия (включително метода за финансирането ѝ, когато той представлява неразделна част от мярката) водят до неотделимо нарушение на законодателството на ЕИП, помощта не може да бъде обявена за съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП (58).

(44)

Помощта се предоставя по прозрачен начин; по-специално, трябва да се гарантира, че държавите от ЕАСТ, икономическите оператори, заинтересованите страни и Органът имат лесен достъп до всички съответни актове и съответна информация за помощта, предоставена по силата на настоящите насоки. Подробностите относно изискванията за прозрачност са посочени в раздел 3.4.

(45)

Внимателното планиране на схемата за държавна помощ за широколентови мрежи следва да гарантира, че общият баланс от въздействията на тази мярка е положителен.

(46)

В това отношение въздействието на мярката за държавна помощ може да се опише като промяна в дейността в сравнение с това, което би се случило без помощта. Положителните ефекти от помощта са пряко свързани с промяната в поведението на бенефициера на помощта. Тази промяна следва да позволи постигането на желаната цел от общ интерес. В сектора за широколентови услуги помощта води до разполагането на нова инфраструктура, която иначе не би била налице, като по този начин се осигурява допълнителен капацитет и скорост на пазара, както и по-ниски цени и по-голям избор за потребителите, по-високо качество и иновации. Това би довело и до по-голям достъп на потребителите до онлайн ресурси и има вероятност да насърчи нарастването на търсенето, като осигури по-добра защита на потребителите в тази област.

(47)

Субсидираната мрежа трябва да може да осигури „радикална промяна“ по отношение на наличието на широколентов достъп. Налице ще бъде „радикална промяна“, ако в резултат от публичната интервенция i) избраният участник в търга предприеме значителни нови инвестиции в широколентовата мрежа (59) и ако ii) субсидираната инфраструктура носи значителни нови възможности на пазара по отношение на наличието и на капацитета (60), на бързината и на конкурентоспособността (61) на широколентовите услуги. Тази радикална промяна се сравнява с тази на съществуваща мрежа, както и на конкретно планирано разполагане на мрежа.

(48)

Освен това, за да се гарантира, че отрицателните въздействия върху конкуренцията са сведени до минимум, трябва да бъдат изпълнени няколко условия при планирането на мярката за помощ, както е посочено по-долу в точка 78.

(49)

За да се гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията е ограничено, Органът може да изиска някои схеми да подлежат на ограничение във времето (обикновено 4 години или по-малко) и на оценка, за да се провери i) дали предположенията и условията, довели до решението за съвместимостта, са били изпълнени; ii) ефективността на мярката за помощ с оглед на предварително определените ѝ цели; iii) въздействието ѝ върху пазарите и конкуренцията, както и че не възниква неправомерно нарушаване във връзка с продължителността на схемата за помощ, което да противоречи на интересите на ЕИП (62). Като се имат предвид съответните цели и за да не се причинява прекомерна тежест върху държавите от ЕАСТ и върху по-малки проекти за помощ, това се прилага само за националните схеми за помощ и схемите за помощ с големи бюджети, съдържащи новаторски характеристики, или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката се извършва въз основа на обща методика (63) от експерт, независещ от органа, предоставящ държавната помощ, и се оповестява публично. Оценката се представя на Органа в срок, за да се даде възможност за оценяване на евентуалното удължаване на мярката за помощ, и при всички случаи след изтичане на срока на схемата. Точните обхват и условия на оценката се определят в решението за одобряване на мярката за помощ. При всяка последваща мярка за помощ с подобна цел се вземат предвид резултатите от тази оценка.

(50)

Ако сравнителният тест покаже, че отрицателните ефекти са повече от ползите, Органът може да забрани помощта или да поиска коригиращо действие, независимо дали в планирането на помощта или по отношение на вредата за конкуренцията.

(51)

За целите на оценката на държавната помощ в настоящите насоки се прави разграничение между основни мрежи и мрежи за ДСП.

(52)

Няколко различни технологични платформи могат да се считат за основни широколентови мрежи, включително асиметричните цифрови абонатни линии ADSL (стигащи до мрежи ADSL2+), кабелни мрежи от предишно поколение (напр. DOCSIS 2.0), мобилни мрежи от трето поколение (UMTS) и сателитни системи.

(53)

На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите (64) мрежите за ДСП са мрежи за достъп, които се състоят изцяло или частично от оптични елементи (65) и които могат да доставят услуги за широколентов достъп с подобрени характеристики в сравнение със съществуващите основни широколентови мрежи (66).

(54)

За мрежите за ДСП се смята, че имат поне следните характеристики: i) надеждно доставят услуги с много висока скорост на абонат чрез оптически пренос (backhaul) (или чрез еквивалентна технология) достатъчно близо до помещенията на потребителя, за да се гарантира действителното доставяне на много висока скорост; ii) поддържат редица усъвършенствани цифрови услуги, включително конвергентни услуги, изцяло основани на IP; и iii) имат значително по-високи скорости за качване на файловете (в сравнение с основните широколентови мрежи). На сегашния етап на развитие на пазара и на технологиите мрежите за ДСП са: i) оптични кабелни мрежи за достъп (FТТх) (67); ii) модернизирани кабелни мрежи с разширени функционалности (68); и iii) някои безжични мрежи за достъп с разширени функционалности, които могат да предоставят надеждни високи скорости на абоната (69).

(55)

Важно е да се има предвид, че се очаква в по-дългосрочен план мрежите за ДСП да изместят съществуващите основни широколентови мрежи, а не само да ги модернизират. Доколкото мрежите за ДСП изискват наличие на различна архитектура на мрежата, като предлагат широколентови услуги със значително по-добро качество в сравнение със сега и предоставят многобройни услуги, които не биха били възможни със сегашните широколентови мрежи, вероятно е в бъдеще да има значителни различия между районите, които са обхванати от мрежи за ДСП, и тези, които не са (70).

(56)

Държавите от ЕАСТ могат свободно да решават под каква форма ще протече тяхната интервенция, при условие че съответства на правилата за държавната помощ. В някои случаи държавите от ЕАСТ могат да решат да финансират т.нар. „мрежи от следващо поколение“ (МСП), т.е. мрежи за пренос (backhaul), които не достигат до крайния потребител. Мрежите за пренос са необходими на операторите на далекосъобщителни услуги на дребно, за да предоставят услуги за достъп на крайните потребители. Тези видове мрежи са в състояние да поддържат основните мрежи и мрежите за ДСП (71): на операторите на далекосъобщителни услуги принадлежи (инвестиционното) решение за избор на вида инфраструктура за „последната миля“, която желаят да свържат към мрежата за пренос (72). Публичните органи могат също да решат да предприемат само строителни работи (като например изкопни работи на терени, които са публична собственост, изграждане на канали), за да способстват и ускорят разполагането от страна на заинтересованите оператори на собствените им елементи на мрежата. Освен това, когато е подходящо, публичните органи могат също да вземат предвид сателитните решения.

(57)

За да се оценят пазарната неефективност и целите за равнопоставеност, може да се направи разграничение между видовете целеви райони. Това разграничение е обяснено в следващите раздели. При набелязването на целевите райони, когато публичната интервенция е ограничена до частта от мрежата, свързана с преноса (backhaul), при оценката на държавната помощ ще се вземе предвид отражението върху пазарите на преноса (backhaul) и пазарите на достъп (73).

(58)

Различните стандарти, които оправдават публичните интервенции в тези географски области, ще бъдат описани по-долу.

(59)

С цел идентифициране на географските райони като бели, сиви или черни, както е описано по-долу, предоставящият помощта орган трябва да определи дали съществуват широколентови инфраструктури в целевия район. За се осигурят допълнителни гаранции за това, че публичната интервенция не нарушава частните инвестиции, предоставящите помощта органи следва също така да проверят дали частни инвеститори имат конкретни планове да разположат своя собствена инфраструктура в близко бъдеще. Понятието „близко бъдеще“ следва да се разбира като отнасящо се за период от три години (74). Ако предоставящият помощта орган приеме по-дълъг времеви хоризонт за разполагането на субсидираната инфраструктура, същият времеви хоризонт следва да бъде използван и за оценката на наличието на търговски инвестиционни планове.

(60)

За да провери дали няма частни инвеститори, планиращи да разположат собствена инфраструктура в близко бъдеще, органът, предоставящ помощта, следва да публикува резюме на планираната мярка за помощ и да покани заинтересованите страни да представят коментари.

(61)

Съществува риск, че простото „изразяване на интерес“ от страна на частен инвеститор би могло да забави доставянето на широколентови услуги в целевия район, ако впоследствие тези инвестиции не се извършат, а в същото време публичната интервенция е отложена. Следователно органът, предоставящ помощта, би могъл да поиска определени ангажименти от страна на частния инвеститор, преди да отложи публичната интервенция. Тези ангажименти следва да гарантират, че ще се осъществи значителен напредък по отношение на покритието в рамките на тригодишния период или на по-дългия период, предвиден за подкрепяната инвестиция. Органът може освен това да поиска от съответния оператор да сключи съответен договор, в който се очертават ангажиментите за разполагането на инфраструктурата. В този договор могат да се предвиждат поредица от „основни етапи“, които трябва да бъдат постигнати през тригодишния период (75), и докладване за осъществения напредък. Ако не е постигнат основен етап, органът, предоставящ помощта, може да пристъпи към изпълнение на плановете си за публична интервенция. Това правило се прилага както за основните мрежи, така и за мрежите за ДСП.

(62)

„Бели райони“ са тези, в които няма широколентова инфраструктура и няма вероятност да бъде разработена в близко бъдеще. Органът признава, че като осигуряват финансова подкрепа за предоставянето на широколентови услуги в области, в които широколентовият достъп понастоящем не е наличен, държавите от ЕАСТ се стремят да постигнат истински цели за сближаване и за икономическо развитие и следователно интервенцията им вероятно съответства на общия интерес, при условие че изискванията, изложени в точка 78 по-долу, са изпълнени (76).

(63)

„Сиви райони“ са тези, в които присъства един оператор на мрежа и в които няма вероятност да бъде разработена друга мрежа (77) в близко бъдеще. Самото наличие на един оператор на мрежа (78) не означава непременно, че не съществува пазарна неефективност или проблем по отношение на сближаването. Ако този оператор разполага с пазарна мощ (монопол), гражданите може да не получават оптималната комбинация от качество на услугите и цени за тях. Някои категории потребители могат да не бъдат адекватно обслужени или, при липса на регулирани тарифи за достъп на едро, цените на дребно могат да бъдат по-високи от тези за същите услуги, предлагани в подобни, но по-конкурентоспособни райони на страната. Ако освен това има съвсем ограничени изгледи за това на пазара да навлязат алтернативни оператори, финансирането на алтернативна инфраструктура би могло да бъде целесъобразна мярка (79).

(64)

От друга страна, в райони, където вече присъства един оператор на широколентова мрежа, субсидиите за изграждането на алтернативна мрежа могат да нарушат пазарната динамика. Следователно държавната подкрепа за разполагането на широколентови мрежи в „сиви“ райони е оправдана единствено при ясни доказателства, че продължава да е налице пазарна неефективност. Ще бъдат необходими по-внимателен анализ и подробна оценка на съвместимостта.

(65)

Сивите райони могат да отговарят на условията за отпускане на държавна помощ, при условие че са изпълнени условията за съвместимост от точка 78, ако се докаже, че i) не се предлагат достъпни или адекватни услуги, за да се удовлетворят нуждите на гражданите или бизнес потребителите (80), и че ii) не съществуват мерки, които нарушават конкуренцията в по-слаба степен (включително предварително, ex ante регулиране), за да се постигнат същите цели.

(66)

За да установи i) и ii), Органът ще прецени по-конкретно дали:

(67)

Само сивите райони, които отговарят на изброените по-горе критерии за допустимост, ще бъдат подложени на описания в точка 78 тест за съвместимост.

(68)

Когато в дадена географска зона има или ще има в близко бъдеще най-малко две основни широколентови мрежи на различни оператори и широколентовите услуги се предоставят при конкурентни условия (конкуренция, основана на инфраструктурата (82)), може да се предположи, че няма пазарна неефективност. Съответно полето за държавна интервенция, която да доведе до допълнителни ползи, е много ограничено. Обратно, държавната подкрепа за финансиране на изграждането на допълнителна широколентова мрежа със сравними параметри по принцип ще доведе до недопустимо нарушаване на конкуренцията и изтласкване на частни инвеститори от пазара. Ето защо в отсъствието на ясно изразена пазарна неефективност Органът ще вземе отрицателно становище по отношение на мерките за финансиране на разполагането на допълнителна широколентова инфраструктура в „черен район“ (83).

(69)

Разграничението, направено по-горе в точка 61 между „бели“, „сиви“ и „черни“ райони, важи и при оценката на това дали държавната помощ за мрежи за ДСП е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в).

(70)

Понастоящем, като модернизират активното оборудване, някои основни широколентови мрежи с разширени функционалности могат да поддържат и някои широколентови услуги, които в бъдеще вероятно ще се предлагат по мрежите за ДСП (като пакетни услуги от типа „triple play“). Могат обаче да се появят нови продукти или услуги, които не са взаимозаменяеми от гледна точка на търсенето или предлагането, и за тях ще са нужни капацитет, надеждност и значително по-високи скорости на качване и теглене, надвишаващи горните физическите граници на основната широколентова инфраструктура.

(71)

За целите на оценката на държавна помощ за мрежи за ДСП като „бял район за ДСП“ съответно следва да се счита район, в който понастоящем не съществуват мрежи за ДСП и няма вероятност частни инвеститори да ги изградят в рамките на три години в съответствие с точки 63—65. Този район отговаря на условията за отпускане на държавна помощ за ДСП, при условие че са изпълнени условията за съвместимост, посочени в раздел 78 и буква й).

(72)

Един район следва да се счита за „сив район за ДСП“, когато съществува само една мрежа за ДСП (84), или такава ще се разполага през следващите три години и няма планове друг оператор да разположи мрежа за ДСП през следващите три години. Когато се преценява дали други инвеститори биха могли да разположат допълнителни мрежи за ДСП в даден район, трябва да се отчита съществуването на регулаторни или законодателни мерки, чрез които може да са снижени бариерите за разполагане на такива мрежи (достъп до канали, съвместно ползване на инфраструктура и т.н.). Органът ще трябва да извърши по-подробен анализ, за да провери дали е необходима държавна интервенция, тъй като държавната интервенция в такива райони крие висок риск от изтласкване от пазара на съществуващите инвеститори и от нарушаване на конкуренцията. Във връзка с това Органът ще извърши своята оценка въз основа на условията за съвместимост, установени в настоящите насоки.

(73)

Ако съществуват поне две мрежи за ДСП на различни оператори в даден район или такива ще бъдат разположени през следващите три години, този район следва да се счита за „черен район за ДСП“. Органът ще смята, че държавната подкрепа за допълнителна, публично финансирана, еквивалентна конкурентна мрежа за ДСП в тези райони вероятно ще наруши сериозно конкуренцията и е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква в).

(74)

Всяка държавна мярка в подкрепа на разполагането на широколентови мрежи следва да отговаря на всички принципи за съвместимост, описани по-горе в точка 25, включително целта от общ интерес, съществуването на пазарна неефективност, целесъобразността и стимулиращия ефект на мярката. Що се отнася до ограничаването на нарушаването на конкуренцията, освен да се покаже как във всички случаи се постига „радикална промяна“ (в белите, сивите и черните райони) (85), следните необходими условия трябва да бъдат изпълнени, за да се докаже пропорционалността на мярката. Неизпълнението на някое от тези условия най-вероятно ще изисква задълбочена оценка (86), която би могла да доведе до заключението, че помощта е несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

(75)

Както при политиката, възприета по отношение на разполагането на основни широколентови мрежи, държавната помощ в полза на разполагането на мрежи за ДСП може да представлява подходящ и основателен инструмент, при условие че са спазени няколко съществени условия. Докато търговските оператори вземат решенията за инвестиции в мрежите за ДСП въз основа на очакваната рентабилност, при избора на публичния орган трябва да се отчете и общественият интерес от финансиране на отворена и неутрална платформа, на която редица оператори ще могат да се конкурират за предоставянето на услуги за крайните потребители.

(76)

Всяка мярка за подкрепа за разполагане на ДСП трябва да отговаря на условията за съвместимост, посочени в точки 25 и 72. Освен това трябва да са изпълнени следните условия, като се вземат предвид специфичните ситуации, в които ще се осъществяват публичните инвестиции в мрежи за ДСП.

(77)

Проектите за държавна помощ, които целят финансиране на мрежи за пренос (backhaul) (123) или са ограничени до строителни работи, отворени за достъп за всички оператори и технологии, имат характеристики, които особено благоприятстват конкуренцията. Този аспект ще бъде взет предвид при оценяването на тези проекти.

(78)

С оглед на целите, посочени във въведението, и по-специално постигането на 50 % проникване на интернет връзки над 100 Mbps, и като се има предвид, че особено в градските райони може да има нужда от по-високофункционални услуги в сравнение с това, което търговските инвеститори желаят да предложат в близко бъдеще, чрез дерогация от точка 77 публичната интервенция може да бъде разрешена по изключение за мрежи за ДСП, които могат да предоставят свръхвисоки скорости, далеч надхвърлящи 100 Mbps.

(79)

В „черните райони за ДСП“ тази интервенция може да бъде разрешена само ако се докаже „радикалната промяна“, изисквана по точка 51, въз основа на следните кумулативни критерии:

(80)

В ситуацията, описана в предходната точка, всяка нова субсидирана мрежа трябва да спазва условията за съвместимост съгласно раздел 3.4 и точка 80. Освен това органът, предоставящ помощта, трябва да докаже, че:

(81)

Само ако са изпълнени тези допълнителни условия, публичното финансиране на тези мрежи може да бъде считано за съвместимо съгласно сравнителния тест. С други думи, това финансиране би трябвало да доведе до значителен, устойчив, насърчаващ конкуренцията технологичен напредък, който не е с временен характер, без да се създава непропорционална демотивация за частните инвестиции.

(82)

Настоящите насоки се прилагат от първия ден след приемането им. Органът ще прилага настоящите насоки към всички мерки за помощ, за които е получено уведомление и във връзка с които той трябва да вземе решение, след като насоките бъдат приети, дори и в случаите, когато за проектите вече е постъпило уведомление преди тази дата.

(83)

В съответствие с приложимите правила на Органа за оценка на неправомерно предоставената държавна помощ (130) Органът ще прилага по отношение на такава помощ правилата, които са в сила по времето, когато е отпусната помощта. Съответно той ще прилага настоящите насоки в случай на неправомерно предоставена помощ, отпусната след публикуването им.

(84)

С настоящото Органът предлага на държавите от ЕАСТ, въз основа на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, да вземат подходящи мерки и при необходимост да изменят съществуващите си схеми за помощ, за да ги приведат в съответствие с разпоредбите от настоящите насоки, в срок от дванадесет месеца след приемането им.

(85)

Държавите от ЕАСТ се приканват да дадат изричното си и безусловно съгласие за тези предложени подходящи мерки в срок от два месеца след датата на получаване на мерките. При липсата на отговор Органът ще приеме, че съответната държава от ЕАСТ не е съгласна с предложените мерки.

(86)

Органът ще преразглежда настоящите насоки в съответствие с бъдещи изменения от страна на Комисията на съответното съобщение на Комисията, озаглавено „Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи“.