15.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/121

(1)

След осъществената неформална кореспонденция през месец октомври 2008 г. и приемането на Закон № 125/2008 за плащания по дългови ценни книжа, дължими поради необичайни условия на финансовия пазар и т.н. (наричан „Закон за спешни мерки“), на 6 октомври от исландския парламент (Althingi), който даде на Исландия широки правомощия за намеса в банковия сектор, председателят на Надзорния орган на ЕАСТ („Органа“) писа на исландските органи на 10 октомври 2008 г., като изиска Органът да бъде нотифициран относно мерките за държавна помощ, предприети съгласно Закона за спешни мерки.

(2)

Следват периодични по-нататъшни контакти и кореспонденция, включително по-специално писмо, изпратено от Органа на 18 юни 2009 г., с което се напомня на исландските органи, че всички мерки за държавна помощ трябва да бъдат нотифицирани, както и относно отлагателната клауза в член 3 на Протокол 3. В крайна сметка на 15 септември 2010 г. исландските органи нотифицираха със задна дата държавната помощ, включена във възстановяването на определени дейности на Landsbanki и учредяването и капитализацията на нова Landsbanki Bank („NBI“, по-късно преименувана на Landsbankinn) (2).

(3)

С писмо от 15 декември 2010 г. (3) Органът уведоми исландските органи за решението си да започне процедурата, определена в част I, член 1, параграф 2 от Протокол 3 по отношение на мерките, предприети от Исландия за да възстанови определени дейности на (старата) Landsbanki Islands hf и учреди и капитализира New Landsbanki Islands (NBI hf) (решението за откриване). Органът изиска също така до 31 март 2011 г. да бъде представен подробен план за преструктуриране на Landsbankinn.

(4)

С писмо по електронна поща от 24 март 2011 г. Органът получи едно мнение от заинтересованите страни, което беше предадено на исландските органи на 25 май 2011 г. Исландските органи не отговориха по отношение на това мнение.

(5)

С писмо от 31 март 2011 г. исландските органи представиха план за преструктуриране на Landsbankinn. С писмо от 23 май 2012 г. беше представен преразгледан план за преструктуриране, отразяващ inter alia прехвърляне на депозити и активи от Spkef Savings Bank (SpKef), което не е било нотифицирано, извършено на 22 април 2010 г., и вземащ предвид придобиването на Sparisjodur Svarfdaela („SpSv“).

(6)

На 11 юли 2011 г. и на 13 февруари 2012 г. Органът поиска информация относно плана за преструктуриране. Исландските органи отговориха на искането за информация на 17 октомври 2011 г. и на 13 март 2012 г. Окончателните варианти на ангажиментите бяха представени на 6 юни 2012 г. и на 13 юни 2012 г.

(7)

На 20 юни 2012 г. Органът одобри потенциалното използване на предоставената на Landsbankinn държавна помощ за придобиването на SpSv в Решение № 212/12/COL („Решението относно SpSv“). Със своето Решение № 253/10/COL от 21 юни 2011 г. Органът временно одобри схемата за оздравителна помощ, включваща уреждане на исковете на Централната банка на Исландия („ЦБИ“) към спестовните банки, включително SpSv. С Решение № 127/11/COL от 13 април 2011 г. Органът беше одобрил изменения в схемата за оздравителна помощ („Решения относно спестовните банки“).

(8)

Освен това Органът се срещна с исландските органи на 7 юни 2011 г. и на 27—28 февруари 2012 г.

(9)

В настоящия раздел Органът ще опише събитията, фактите и икономическите, политическите и регулаторните промени, свързани със срива и възстановяването на исландската финансова система от 2008 г. до момента, които са необходими, за да бъде представен контекстът, в който се прави оценката на разглежданите мерки за помощ. Преди това ще напомни последователно хронологията на фалита на Landsbanki.

(10)

През есента на 2008 г. исландските банки претърпяват масово теглене на депозити не само в чужбина, но също така в рамките на Исландия. Местното теглене достига такива мащаби, че в един момент на исландските банки и на ЦБИ почти са липсвали пари в брой.

(11)

Достъпът до чуждестранните пазари на ценни книжа е бил основният източник на растеж на исландските банки, по-специално през периода 2003—2006 г. Този източник на финансиране обаче е започнал да намалява и чуждестранните агенции за кредитен рейтинг също така започват да изразяват опасения, че съотношението между кредитите и депозитите на банката е ниско в сравнение с други (чуждестранни) банки.

(12)

Исландските търговски банки (по-специално Landsbanki) отговарят на това като натрупват депозити в чужбина. От края на третото тримесечие на 2006 г. до средата на 2007 г. депозитите на клиенти в Landsbanki се утрояват — увеличение от почти 10 млрд. EUR. Най-голям дял от тази сума са имали сметките, открити в клона на Landsbanki в Обединеното кралство, в който депозитите на дребно се увеличават от нула до 6,6 млрд. EUR, докато депозитите на едро (в клоновете в Обединеното кралство и Нидерландия) се увеличават до 2,5 млрд. EUR.

(13)

На 3 октомври 2008 г. Европейската централна банка отправя към Landsbanki искане за допълнително обезпечение на стойност 400 млн. EUR и, макар че то впоследствие е оттеглено, в клона на банката в Обединеното кралство е било започнало масово теглене на депозитите, което означава, че е трябвало да бъдат осигурени големи суми в лири стерлинги. Отправеното към ЦБИ искане за помощ от Landsbanki е отхвърлено на 6 октомври. Тъй като банката не е успяла да осигури изискваните от Органа за финансови услуги на Обединеното кралство средства органите на Обединеното кралство закриват клона. На следващия ден Холандската централна банка изисква назначаването на синдик за клона на Landsbanki в Amsterdam. В същия ден ФНО освобождава съвета на директорите на Landsbanki, поема правомощията на събранията на акционерите и назначава комитет за преобразуване на негово място, като се позовава на своите правомощия съгласно Закона за спешни мерки (4).

(14)

В представените на Органа документи исландските органи обясняват, че причините за срива на исландския банков сектор и необходимостта от тяхната намеса са описани много подробно в доклад, изготвен от специалната комисия за разследвания („СКР“), създадена от Исландския парламент (5) с цел да разследва и анализира процесите, довели до срива на трите основни банки. По-долу Органът обобщава заключенията на СКР относно причините за несъстоятелността, които в най-голяма степен важат за срива на Landsbanki. Информацията е от глави 2 (Резюме) и 21 (Причини за срива на исландските банки — отговорност, грешки и небрежност) от доклада на СКР.

(15)

Започналото през 2007 г. намаляване на ликвидността на финансовите пазари в световен мащаб в крайна сметка е довело до срив на трите основни исландски банки, чиито стопански дейности са били станали все по-зависими от набирането на средства чрез международните пазари. Причините за срива на исландските банки обаче са сложни и многобройни. СКР разследва причините, довели до срива на основните банки, като може да се отбележи, че повечето заключения са валидни и за трите банки, а много от тях са взаимосвързани. По-долу накратко са обобщени причините за несъстоятелността, свързани с дейностите на банките.

(16)

СКР е стигнала до заключението, че през годините преди срива разрастването на счетоводните баланси и кредитните портфейли на банките е било надхвърлило техния собствен оперативен и управленски капацитет. Общо активите на трите банки са се увеличавали експоненциално от 1,4 трилиона ISK (6) през 2003 г. до 14,4 трилиона ISK в края на второто тримесечие на 2008 г. Важно е да се отбележи, че кредитирането на чуждестранни страни представлява голям дял от растежа на трите банки, което значително се е увеличило през 2007 г. (7), но най-осезаемо след началото на международната криза с ликвидността. Това е причината СКР да заключи, че по-голямата част от това увеличение на кредитирането е било резултат от заеми, отпуснати на предприятия, на които другаде е бил отказан кредит. В доклада се заключава също така, че по същество по-рисковото инвестиционно банкиране е ставало все по-характерно за дейностите на банките и растежът е допринесъл за проблемите.

(17)

Основен фактор за растежа на банките е бил улесненият достъп до международните финансови пазари, капитализирането при добри кредитни рейтинги и достъпът до европейските пазари въз основа на Споразумението за ЕИП. През 2005 г. исландските банки са взели заеми в размер на 14 млрд. EUR на чуждестранните пазари за дългови ценни книжа при относително благоприятни условия. Когато достъпът до европейските пазари на дългови ценни книжа става по-ограничен, банките са финансирали своите дейности на пазарите на САЩ, като исландските дългови ценни книжа били включвани в пакети обезпечени дългови облигации. През периода преди срива банките във все по-голяма степен са разчитали на краткосрочни заеми, което е довело до големи и — според СКР — предвидими рискове с рефинансирането.

(18)

При всички основни исландски банки главните собственици са били сред най-големите длъжници (8). Samson Holding Company („Samson“) е бил най-големият акционер в Landsbanki след нейната приватизация. След срива на Landsbanki съсобственикът на Samson — Björgólfur Thor Björgólfsson — и свързаните с него дружества са най-големите длъжници на банката, а неговият баща и съсобственик на Samson — Björgólfur Guðmundsson — е третият по големина длъжник на банката. Общите техни задължения към банката са превишавали 200 млрд. ISK, което е било повече от собствения капитал на банката. Според СКР някои акционери са имали извънредно лесен достъп до заеми от банката в качеството им на собственици. В случая на Landsbanki това е видно от факта, че на 30 септември 2008 г., когато е било ясно, че Landsbanki не разполага с достатъчно чуждестранна валута, за да покрива своите задължения в чужбина, банката е предоставила заем в размер на 153 млн. EUR на дружество, което е собственост на Björgólfur Thor Björgólfsson. СКР също така стига до заключението, че има сериозни признаци, че при всяка една банка границите между интересите на най-големите акционери и интереса на банката са били неясни. Следователно акцентът върху основните акционери е бил в ущърб на другите акционери и кредиторите.

(19)

Заключението на СКР по въпроса за извънредната експозиция на основните акционери е, че портфейлите с активи на банката не са били диверсифицирани в достатъчна степен. СКР е на мнение, че европейските правила относно големи експозиции са тълкувани в тесен смисъл, по-специално в случая с акционерите, както и че банките са се опитали да заобиколят правилата.

(20)

Въпреки че капиталовото съотношение на Landsbanki (и на другите две основни банки) и другите две основни исландски банки винаги е било отчитано като малко по-високо от задължителния минимум, СКР стига до заключението, че капиталовите съотношения не са отразявали точно финансовата стабилност на банките. Това се е дължало на излагането на риск на собствените акции на банката чрез първични обезпечения и форуърдни договори по акциите. Финансираният от самото дружество акционерен капитал, наречен от СКР „малко собствен капитал“, е представлявал повече от 25 % от капиталовите бази на банките (или повече от 50 % спрямо основния капитал — собственият капитал на акционерите минус нематериалните активи). Към това са били добавени проблеми, породени от риска, на който банките са били изложени, като са притежавали акции една на друга. До средата на 2008 г. прякото финансиране от банките на собствените им акции, както и кръстосаното финансиране на акциите на другите две банки, е възлизало приблизително на 400 млрд. ISK — около 70 % от основния капитал. Според СКР мащабът на финансирането на собствения капитал на акционерите чрез вземане на заеми от самата система е бил такъв, че стабилността на системата е била застрашена. Банките са държали значително количество от собствените си акции като обезпечение за кредитите си и, следователно, тъй като цените на акциите са паднали, качеството на техния кредитен портфейл се е влошило. Това е засегнало резултатите на банките и е оказало допълнителен натиск надолу върху цените на техните акции. В отговор на това (СКР допуска въз основа на информацията, с която разполага) банките са се опитали изкуствено да създадат извънредно търсене на собствените си акции.

(21)

През 2001 г. балансите на трите основни банки са възлизали (общо) на малко над годишния брутен вътрешен продукт („БВП“) на Исландия. До края на 2007 г. банките стават международни и притежават активи на стойност девет пъти исландския БВП. В доклада на СКР е отбелязано, че към 2006 г. наблюдателите коментирали, че банковата система е превишила капацитета на Централната банка на Исландия („ЦБИ“) и се съмнявали дали тя би могла да изпълни ролята си на кредитор от последна инстанция. До края на 2007 г. краткосрочните задължения на Исландия (направени главно за финансиране на банките) са били 15 пъти по-големи от валутните резерви, а чуждестранните депозити в трите банки също са били 8 пъти по-големи от валутните резерви. Гаранционният фонд за вложители и инвеститори е притежавал минимални средства в сравнение с банковите депозити, които е трябвало да гарантира. СКР стига до заключението, че тези фактори са довели до масовото теглене на депозити от банките в Исландия.

(22)

СКР стига до заключението, че на съответните надзорни органи в Исландия е липсвала надеждността, която е била нужна в случай на кредитор от последна инстанция с недостатъчно ресурси. В доклада се стига до заключението, че Финансовият надзорен орган на Исландия („ФНО“) и ЦБИ не са разполагали с достатъчни познания и опит за регулиране на банките в трудни от икономическа гледна точка времена, но че са могли да предприемат действия за намаляване на равнището на риска, който банките са поемали. ФНО, например, не е израствал пропорционално на банките и практиките на регулатора не са се развивали със същите бързи темпове като банковите операции. В доклада се съдържат също така критики към правителството, като се стига до заключението, че властите е трябвало да предприемат действия за намаляване на потенциалното въздействие на банките върху икономиката чрез намаляване на големината им или като се изиска една или повече банки да преместят централите си в чужбина (9).

(23)

В доклада на СКР се споменават събитията в икономиката в по-широк план, които също са оказали въздействие върху бързия растеж на банките и са допринесли за дисбаланса в големината и влиянието между сектора на финансовите услуги и останалата част от икономиката. В доклада се стига до заключението, че най-вероятно правителствените политики (по-специално фискалната политика) са допринесли за прекомерното разширяване и дисбаланса и че паричната политика на ЦБИ не е била достатъчно рестриктивна. В доклада се споменава също така облекчаването на правилата за кредитиране на Исландския фонд за жилищно финансиране като „една от най-големите грешки в паричното и фискалното управление, която е допусната през периода и е довела до банковия срив“ (10). В доклада се изразява също така критично отношение към лекотата, с която банките са могли да вземат заеми от ЦБИ, като размерът на краткосрочните обезпечени заеми от ЦБИ се е увеличил от 30 млрд. ISK през есента на 2005 г. до 500 млрд. ISK в началото на октомври 2008 г.

(24)

В доклада се отбелязва, че през 2006 г. стойността на исландската крона е била неустойчиво висока, дефицитът по текущата сметка на Исландия е бил над 16 % от БВП, а задълженията в чуждестранни валути минус активите са се доближили до общия годишен БВП. Предпоставките за финансовата криза са били налице. До края на 2007 г. стойността на кроната се е обезценявала и спредовете на суапите за кредитно неизпълнение на Исландия и на банките са се увеличавали експоненциално.

(25)

След срива на трите най-големи търговски банки през месец октомври 2008 г. (включително Landsbanki) исландските органи са изправени пред безпрецедентното предизвикателство да запазят непрекъснатостта на извършването на банкова дейност в Исландия (11). Следваната от исландското правителство политика е заложена главно в закона за спешни мерки (12), приет от исландския парламент на 6 октомври 2008 г. Законът предоставя извънредни правомощия на ФНО да поема управлението на финансови предприятия и да се разпорежда с техните активи и пасиви според нуждата. Министърът на финансите е упълномощен — от името на Министерство на финансите — да отпуска средства за учредяването на нови финансови предприятия. Освен това в производствата по несъстоятелност на финансовите предприятия депозитите е трябвало да се третират с приоритет пред другите искове. Правителството обявява, че депозитите в местни търговски и спестовни банки и техните клонове в Исландия са щели да бъдат напълно защитени.

(26)

Първоначално политическите приоритети са съсредоточени върху осигуряването на основното функциониране на националните банкови, платежни и разплащателни системи. През първите седмици след срива исландското правителство изготвя също така икономическа програма в сътрудничество с Международния валутен фонд („МВФ“), довела до одобряването от Фонда на 20 ноември 2008 г. на искането на Исландия за двегодишно стенд-бай споразумение, което включва заем в размер на 2,1 млрд. USD от МВФ, целящ подсилване на исландските валутни резерви. Обезпечени са допълнителни заеми в размер до 3 млрд. USD от други скандинавски държави, както и някои други търговски партньори. От заема от МВФ незабавно са предоставени 827 млн. USD, докато останалата сума е отпусната на осем равни вноски, подлежащи на тримесечни прегледи на програмата.

(27)

Програмата на МВФ е широкообхватна програма за стабилизиране, съсредоточена върху три основни цели. Първо, да се стабилизира и възстанови доверието в кроната, за да бъде ограничено отрицателното въздействие на кризата върху икономиката. Мерките включват въвеждането на контрол върху движението на капитали с цел да се спре изтичането на капитали. Второ, програмата включва всеобхватна стратегия за възстановяване на банките, чиято крайна цел е изграждането наново на една жизнеспособна финансова система в Исландия, както и опазването на международните финансови връзки на държавата. Сред допълнителните цели е да се гарантира справедливата оценка на банковите активи, да се увеличи до максимум възстановяването на активите и да бъдат засилени надзорните практики. Трето, целта на програмата е да се осигурят устойчиви публични финанси, като се ограничи социализията на загубите от фалиралите банки и изпълнението на средносрочна програма за фискална консолидация.

(28)

Исландските органи подчертават, че поради извънредни обстоятелства, свързани с прекомерната големина на банковата система спрямо финансовия капацитет на Министерството на финансите, властите са разполагали с ограничени варианти на политики. Следователно решенията, на които са разчитали, в много отношения са се различавали от мерките, предприемани от правителствата на други държави, изправени пред заплахи за финансовата стабилност.

(29)

Въз основа на Закона за спешни мерки трите големи търговски банки — Glitnir Bank, Landsbanki Íslands и Kaupthing Bank — са разделени на „стари“ и „нови“ банки. Министърът на финансите учредява три дружества с ограничена отговорност, които да поемат националните дейности на старите банки и им назначава съвети на директорите. ФНО поема ръководството на старите банки, разпределя по същество техните национални активи и пасиви (депозити) на новите банки, които продължават банковите си дейности в Исландия. Старите банки са поставени под надзора на съответните им комитети за преобразуване (13). Основно чуждестранните активи и пасиви са оставени в старите банки, където впоследствие са образувани производства по ликвидация и в крайна сметка закриване на всички чуждестранни дейности (14).

(30)

В предварителните начални счетоводни баланси на трите нови банки към 14 ноември 2008 г. е изчислено, че комбинираните общи активи на банките ще възлязат на 2 886 млрд. ISK, като собственият капитал, който е трябвало да бъде предоставен от държавата, е 385 млрд. ISK. Общият размер на облигациите, които е трябвало да бъдат емитирани от новите банки в полза на старите банки като заплащане на стойността на прехвърлените активи, които превишават пасивите, е бил оценен на 1 153 млрд. ISK. ФНО назначава Deloitte LLP да направи оценки на стойността на прехвърлените активи и пасиви. От този процес става ясно, че независимата оценка няма да посочи точни стойности на прехвърлените нетни активи, а оценки в определени граници. Оказва се също така, че банковите кредитори са повдигнали възражения относно процеса на оценяване, тъй като според тях той не е бил безпристрастен, и са се оплакали, че не могат за защитят интересите си. Тези усложнения са довели до промяна на политиката за уреждане на сметките между старите и новите банки. Вместо да се разчита на оценката на независим експерт, страните са щели чрез преговори да се опитат да постигнат споразумения относно стойността на прехвърлените нетни активи.

(31)

Било е ясно, че за страните ще е трудно да постигнат споразумения относно оценките, тъй като те очевидно са били обект на множество допускания, по-които страните най-вероятно са щели да имат разногласия. Целта на държавата е била да се постигнат споразумения на базата на оценки, осигуряващи стабилна основа за първоначалната капитализация на новите банки. Разликата между реализираните цени на активите и базовата оценка би могла да бъде предоставена на кредиторите под формата на условни облигации или увеличения на стойността на акционерния капитал на банките, тъй като от преговорите е станало ясно, че е възможно комитетите за преобразуване на Glitnir и Kaupthing и по-голямата част от техните кредитори да са заинтересовани от придобиването на дялове в новите банки, а това би им позволило да се възползват от потенциални увеличения на стойностите на прехвърлените активи.

(32)

На 20 юли 2009 г. са оповестени пълната капитализация на трите нови банки и принципните споразумения с кредиторите на старите банки относно начина, по който да бъде платена компенсацията за прехвърлянето на нетните активи в новите банки. По отношение на две от новите банки — New Glitnir (по-късно преименувана на Íslandsbanki) и New Kaupthing (по-късно преименувана на Arion Bank) — това включва условни споразумения, предвиждащи старите банки да запишат мажоритарни дялове в собствения капитал на новите банки.

(33)

Въз основа на принципните споразумения комитетите за преобразуване на старите банки вземат решение през месец октомври 2009 г. (Glitnir) и през месец декември 2009 г. (Kaupthing Bank и Landsbanki Islands) да запишат дялово участие в новите банки. На 18 декември 2009 г. правителството обяви, че е извършено възстановяване на банките и че са постигнати споразумения между исландските органи и новите банки, от една страна, и комитетите за преобразуване на Glitnir Bank, Landsbanki Íslands и Kaupthing Bank от името на техните кредитори, от друга страна. В споразуменията са предвидени разплащанията във връзка с активите, които са прехвърлени от старите банки на новите, както и че тогава новите банки са напълно финансирани.

(34)

Участието на Министерството на финансите в собствения капитал на новите банки е значително намалено — от първоначално предвидените 385 млрд. ISK на 135 млрд. ISK под формата на акционерен капитал и в случая на две от трите банки — Íslandsbanki и Arion Bank — приблизително 55 млрд. ISK капитал от втори ред под формата на субординирани заеми или общо 190 млрд. ISK. Освен това Министерство на финансите предоставя на Íslandsbanki и Arion Bank известни механизми за ликвидност. Предоставеният акционерен капитал от старите банки на новите възлиза общо на приблизително 156 млрд. ISK. Следователно общата капитализация на новите банки е в размер на приблизително 346 млрд. ISK. По тази причина, вместо да се запази пълната собственост върху трите банки, новите споразумения предполагат, че държавното участие ще бъде намалено до приблизително 5 % в Íslandsbanki, 13 % в Arion Bank и 81 % в Landsbankinn.

(35)

Докато това поемане на ръководството на две от трите банки от кредиторите на старите банки разрешава основните проблеми с възстановяването на финансовия сектор и създаването на по-стабилна капиталова основа за новите банки, все още остават редица слабости, които трябва да бъдат отстранени. От есента на 2009 г. банките концентрират своите усилия главно върху вътрешни въпроси, като определят цялостната стратегия за дейностите си и по-специално преструктурират кредитните си портфейли, които представляват най-големият рисков фактор за техните дейности и дългосрочната им жизнеспособност. Процесът на преструктуриране е сложен поради наличието на редица усложняващи фактори, включително решения на Върховния съд относно незаконността на заемите, които са предоставени в ISK, а се индексират в чуждестранни валути. По отношение на Landsbankinn, доколкото това е от значение за нейното преструктуриране, тези въпроси са разгледани по-долу.

(36)

Сривът на банковата система през месец октомври 2008 г. е последван от големи икономически сътресения. Трудностите във финансовата система на Исландия са съчетани със срив на доверието в нейната валута. Кроната рязко се обезценява през първото тримесечие на 2008 г. и отново през есента — преди и след срива на трите търговски банки. Въпреки наложения през есента на 2008 г. контрол върху движението на капитали се наблюдава нестабилност на валутните курсове през цялата 2009 г. (15) Тези събития водят до тежка рецесия в исландската икономика и свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 6,8 % през 2009 г. и 4 % през 2010 г.

(37)

Сред последиците от икономическата криза е рязкото увеличаване на безработицата от 1,6 % през 2008 г. на 8 % през 2009 г., бързото повишение на инфлацията и спада в реалните заплати. Освен това се наблюдава рязко покачване на корпоративните задължения и на задълженията на домакинствата и на дела на необслужваните заеми в кредитните портфейли на банките, както и мащабно поглъщане от страна на новите банки на предприятия в затруднено финансово положение. Същевременно високата фискална цена на преструктурирането на банковата система води до рязко покачване на фискалния дефицит и голямо повишение на задълженията на публичния сектор.

(38)

След дълбоката рецесия предварителните данни от Statistics Iceland (статистически данни за Исландия) сочат обрат през втората половина на 2011 г. и за цялата година — растеж на БВП с 3,1 % в сравнение с предходната година.

(39)

Икономическият растеж от последната година се дължи най-вече на увеличението в търсенето на национално равнище, по-специално повишение с 4 % на потреблението на домакинствата. Това е съпътствано от увеличение на заплатите и социалните плащания, както и определени политически инициативи, предприети с цел облекчаване на тежестта, свързана с плащането на задълженията на домакинствата, включително временна лихвена субсидия, замразяване на плащанията по заеми и ранно възстановяване на частните пенсионни спестявания. Предварителните данни за 2011 г. показват също така слабо увеличение на инвестициите, което обаче се наблюдава след достигането на особено ниско равнище (16), докато през последните три години публичното потребление е било слабо.

(40)

Общите макроикономически данни прикриват по-значими секторни разлики. В допълнение към срива във финансовия сектор беше наблюдавано голямо свиване в строителството и много други национални дейности в производството и услугите. От друга страна в някои експортни сектори е наблюдаван растеж. Благодарение на ниския обменен курс на кроната и относително стабилните цени на чуждестранната валута както за морски, така и за алуминиеви продукти, приходите от износ нарастват след началото на икономическата криза, което важи също така за туризма и износа на други услуги. Същевременно вносът значително намалява, което временно води до излишък в търговския баланс (17) от приблизително 10 % от БВП през 2010 г. Предвид увеличеното вътрешно търсене през 2011 г., вносът отново се увеличава, което води до по-нисък като цяло търговски баланс — 8,2 % от БВП.

(41)

В прогнозата на Statistics Iceland за периода 2012—2017 г. се допуска, че постепенното икономическо възстановяване ще продължи с растеж от 2,6 % през 2012 г. Подобни темпове на растеж се очакват през целия прогнозен период. При тази прогноза обаче има някои несигурни фактори. Планираните широкомащабни инвестиции в промишлеността може да бъдат допълнително забавени. Търговските условия в Исландия биха могли да бъдат засегнати отрицателно от продължителната рецесия в държавите, които са основни нейни търговски партньори, което предполага и по-бавни темпове на растеж в Исландия. По-бавният напредък от очакваното в справянето с тежестта, която представляват задълженията за домакинствата и корпорациите, допълнително би ограничил вътрешното търсене и изгледите за растеж на икономиката. Растежът може да бъде застрашен също така от продължаващата ценова нестабилност, свързана с валутната несигурност вследствие на отстраняването на контрола върху движението на капитали.

(42)

След първоначалната работа на ФНО във връзка с учредяването на новите банки и оценяването на стойността на прехвърлените нетни активи от старите банки, през пролетта на 2009 г. ФНО извършва одит на новите банки и на техните бизнес планове, финансова стабилност и капиталови изисквания в рамките на т.нар. проект за одобрение. Това е направено с помощта на международната консултантска фирма в областта на управлението Oliver Wyman.

(43)

След приключването на горепосочения процес ФНО предоставя на банките лицензи за осъществяване на тяхната дейност, които са обект на различни условия. С оглед на качеството на портфейлите от активи и на очакваната икономическа несигурност е счетено за необходимо да се поставят по-големи капиталови изисквания към трите банки, отколкото е законоустановеният минимум. Следователно ФНО определя минималното съотношение на капиталова адекватност („CAD“) за трите банки на 16 %, от които минимум 12 % за капитала от първи ред. Изискванията са приложими най-малко за 3 години, освен ако не бъдат преразгледани от ФНО. Определени са също така условията за ликвидност, според които наличните ликвидни средства във всеки един момент следва да възлизат на най-малко 20 % от депозитите. Парите в брой или паричните еквиваленти следва да бъдат най-малко 5 % от депозитите. Освен това са формулирани изисквания относно други въпроси като преструктурирането на кредитните портфейли, оценка на риска, корпоративно управление и собственост. ФНО въвежда подобни капиталови изисквания и по отношение на други финансови предприятия.

(44)

Създадената в сътрудничество с МВП програма за икономическо стабилизиране предвижда преразглеждане на цялата нормативна уредба на финансовите услуги и надзор с цел подобряване на защитата от бъдеща финансова криза. Правителството кани бившия генерален директор на Финландския финансов надзорен орган, Mr. Kaarlo Jännäri, да направи оценка на съществуващата нормативна уредба и надзорни практики. Предложените от г-н Jännäri подобрения включват създаването на национален кредитен регистър към ФНО с оглед намаляване на кредитните рискове в системата. В доклада си той предлага така също определянето на по-строги правила и по стриктна практика по отношение на големите експозиции и свързаното кредитиране, както и провеждането на повече инспекции на място с цел да се потвърдят дистанционния надзор и доклади, по-специално относно кредитния риск, ликвидния риск и валутния риск. Препоръчано е също така да се преразгледа и подобри системата за гарантиране на депозитите, като се следят отблизо тенденциите в ЕС.

(45)

Впоследствие от правителството е внесен законопроект в Althingi, който е приет и влиза в сила на 1 юли 2010 г. като Закон № 75/2010. С новия закон са направени значителни промени в Закона за финансовите предприятия. По-късно са въведени няколко промени в Закона за финансовите предприятия, както и за регулирането и надзора на финансовите услуги. Тези нормативни изменения са разгледани по-подробно в приложението.

(46)

Въпреки значителните постижения във възстановяването на финансовия сектор, Исландия продължава да се бори с последиците от финансовата и валутна криза от есента на 2008 г. Финансовата криза разкри различни проблеми и недостатъци на финансовата система, които трябва да бъдат отстранени, за да може да бъде възстановено доверието на обществеността. Изглежда очевидно, че Исландия, подобно на много други държави, които са били засегнати сериозно от финансовата криза, е изправена пред многобройни предизвикателства, свързани с приспособяването на правната и оперативната среда на финансовите услуги с цел да се подпомогне поддържането на една жизнеспособна и ефективна финансова система в бъдеще и да се намали във възможно най-голяма степен евентуалният риск от повторното възникване на нови системни сривове.

(47)

Най-непосредствените предизвикателства, пред които понастоящем са изправени исландските финансови предприятия, са свързани с факта, че банките функционират в защитена среда с контрол върху движението на капитали и цялостни гаранции по депозитите. Сега банките трябва да се подготвят за функциониране в среда с по-голяма експозиция, когато контролът върху движението на капитали бъде премахнат и гаранциите по депозитите отново се върнат към предвидените в съответните директиви на ЕС/ЕИП договорености (19). Исландските органи подчертават, че трябва да се подхожда изключително внимателно към въвеждането на нови правила в това отношение.

(48)

Друго голямо предизвикателство представлява необходимостта от приспособяването на правната и нормативната уредба с цел подпомагане на една стабилна и ефективна финансова система, която да бъде в съответствие също така с тенденциите в правото на ЕИП и в международен план (20).

(49)

Според последната информация от исландските органи (21) конкуренцията на финансовия пазар се е променила значително от банковия срив насам. Броят на финансовите предприятия е намалял, тъй като няколко спестовни банки, търговски банки и специализирани кредитори или са ликвидирани или са се слели с други предприятия (22). Броят на финансовите предприятия все още намалява, като последно са реализирани сливанията на Landsbankinn и SpKef през месец март 2011 г., на Íslandsbanki и Byr през месец декември 2011 г. и предстоящото сливане на Landsbankinn и Svarfdaelir Savings Bank, одобрено от Органа на 20 юни 2012 г. в Решението относно SpSv. Концентрацията на вътрешния пазар е увеличена с намаляването на броя на финансовите предприятия и поемането на депозитите на закриваните банки от по-големите банки. От друга страна — цялостното присъствие на новите банки на финансовите пазари в ЕИП е много по-малко от това на предшествениците им, тъй като международните банкови дейности са преустановени.

(50)

Освен това вътрешният пазар е свит значително, тъй като някои подпазари са изчезнали или в голяма степен са намалени. Вследствие на почти пълното изчезване на фондовия пазар и въвеждането на контрол върху движението на капитали дейностите на фондовия и валутния пазар са намалели, което е довело до ограничени възможности за инвестиране. Търсенето на кредити е слабо предвид исторически ниското равнище на инвестициите в икономиката и високата задлъжнялост на домакинствата и дружествата. След срива банките са концентрирали усилията си върху вътрешни въпроси и преструктуриране на своите кредитни портфейли, както и върху преструктуриране на някои от техните основни корпоративни клиенти.

(51)

Преди финансовата криза спестовните банки са заемали общо пазарен дял от приблизително 20—25 % от депозитите. Понастоящем този дял е намалял до приблизително 2—4 %. Изгубените от напускащите пазара спестовни и търговски банки пазарни дялове са спечелени от трите големи търговски банки — Arion Bank, Íslandsbanki и Landsbankinn. Понастоящем трите големи банки заемат приблизително 90—95 % от пазара вместо 60—75 %, както преди това, като пазарният дял на Landsbankinn е малко по-голям от останалите. Освен 10-те регионални спестовни банки, чийто пазарен дял понастоящем е приблизително 2—4 %, единственият друг участник на пазара е преструктурираната MP Bank (23) с пазарен дял от около 1—5 %.

(52)

Следователно исландският финансов пазар определено е олигополен и трите най-големи дружества заедно биха могли да постигнат господстващо пазарно положение. Според Исландския орган за защита на конкуренцията („ИОЗК“) съществуват значителни бариери пред навлизането на исландския банков пазар. Това оказва неблагоприятно въздействие върху конкуренцията. Налице са също така определени пречки за потребителите при сменянето на банките. Освен това исландските органи признават, че валутните рискове, свързани с незначителната и неконвертируема валута на Исландия — исландската крона — допълнително ограничават конкуренцията и възпират чуждестранните банки и дружества от навлизане на исландския пазар.

(53)

Напоследък ИОЗК се е съсредоточил върху един конкретен въпрос, свързан с ИТ инфраструктурата на дейностите на банките и тяхното сътрудничество в това отношение. Това се отнася до доставчика на ИТ услуги — Reiknistofa bankanna (Център за данни на исландските банки; RB), който се притежава съвместно от финансовите институции. Този въпрос е от значение за оценката на разглеждания случай и е бил сред въпросите, обсъждани от Органа с исландските органи и банките.

(54)

RB се притежава съвместно от трите основни исландски банки, две спестовни банки, Исландската асоциация на спестовните банки и трите основни оператора на платежни карти в Исландия. Landsbankinn притежава 36,84 % от акциите в RB, Íslandsbanki притежава 29,48 % и Arion Bank — 18,7 %. Следователно общо трите търговски банки притежават 85,02 % от акциите в RB. Клиентите на RB са собствениците, Централната банка на Исландия и други финансови институции, както и правителството и публични дружества. Сътрудничеството между банките в тази област е широко, тъй като RB е разработило системата за клиринг и разплащания в Исландия. То предоставя също така редица основни банкови решения, използвани от много потребители — повечето исландски банки. Освен това RB поддържа система за електронно фактуриране и електронни разплащания за корпорации и потребители.

(55)

Според ИОЗК сривът от 2008 г. е направил по-малките банки и спестовните банки особено уязвими. Що се отнася до по-малките финансови предприятия, изискваните ИТ услуги са били от съществена важност, тъй като те могат да се разглеждат като една от бариерите за навлизане пред новите пазарни участници. Значителна част от платформата за ИТ услуги е предоставяна от RB по отношение на по-големите финансови предприятия, а, относно спестовните банки и по-малките пазарни участници, от Teris. След закриването на множество малки финансови предприятия в последните години Teris губи значителен дял от своя доход, което е довело до продажбата на някои от неговите ИТ решения на RB през месец януари 2012 г. Според RB и Teris целта на тази сделка, inter alia, е била да се обезпечи непрекъснатото предоставяне на ИТ услуги на по-малките финансови предприятия.

(56)

ИОЗК е разследвал двата случая, свързани с RB. Първо, дали съвместната собственост и сътрудничеството на банките и другите финансови предприятия във форума на RB следва да се считат за нарушение на забраната за рестриктивни практики съгласно член 10 от Закона за защита на конкуренцията на Исландия. Второ, съвместимостта на закупуването на основните активи на Teris от страна на RB е оценена съгласно разпоредбите за сливанията по същия закон. През месец май 2012 г. обаче тези два случая са приключени със споразумение между RB и неговите собственици, от една страна, и ИОЗК, от друга страна (24).

(57)

Освен горните опасения, които са пряко свързани с исландския финансов пазар, ИОЗК посочва по-специално необходимостта от извършване на продажбата и преструктурирането на оперативните дружества (25) без ненужно забавяне. Банките (в качеството си на кредитори на оперативните дружества) са поели ръководството на много от тях поради прекомерна задлъжнялост вследствие на икономическия срив от 2008 г. Според ИОЗК това може да доведе до конфликт на интереси, когато банките предоставят финансови услуги на дружества и в същото време притежават дружествата. ИОЗК е на мнение, че пряката и непряката собственост на банките (26) е най-широко разпространеният и опасен проблем за конкуренцията след финансовата криза, тъй като това оказва въздействие върху почти всяко дружество и отрасъл в Исландия. Според ИОЗК по-бързото преструктуриране на дружествата би подобрило конкуренцията на финансовия пазар. Когато ангажираността на банките в преструктурирането на техните корпоративни клиенти е било обект на изискванията за нотифициране съгласно националния контрол на сливанията, ИОЗК в това отношение често е поставял условия относно собствеността на банките. Въпреки това явно е трудно да се намери общоприложимо решение на проблема, тъй като в голяма степен той се дължи на голямата задлъжнялост на исландския бизнес сектор.

(58)

В представената на Органа документация от трите търговски банки — Arion Bank, Íslandsbanki и Landsbankinn — всички те са на мнение, че не са настъпили големи промени в условията на конкуренция на исландския финансов пазар от есента на 2008 г., които да са причина за опасения. Пазарът се характеризира с ефективна конкуренция, без каквито и да било доказателства за тайни споразумения между трите най-големи участници. При разглеждане на условията на конкуренцията на пазара ИОЗК не е взел предвид някои важни фактори, като факта, че чуждестранните банки в продължение на дълго време и все още активно се конкурират с исландските банки за предоставянето на финансови услуги на най-големите клиенти, като предприятия, занимаващи се с дейности, основани на износа (рибарство, енергоемка промишленост и т.н.), както и упражняващи държавна и общинска дейност.

(59)

Това мнение обаче противоречи на становището, изразено от исландските органи в горепосочения доклад на министъра на икономическите въпроси до Althingi, и на мнението на ИОЗК. Освен това, както ще бъде посочено по-долу, Landsbankinn, въпреки известните резерви по отношение на анализа на условията на конкуренция, е решила да поеме определени ангажименти, целящи ограничаване на нарушаването на конкуренцията, свързано с въпросните мерки за помощ. Споменатите ангажименти са посочени в приложението.

(60)

Както е посочено по-горе, Landsbanki се срива през 2008 г., което се случва и с другите две големи исландски търговски банки Glitnir и Kaupthing. С цел да се гарантира непрекъснатото функциониране на местния банков сектор исландските органи предприемат определени мерки, а за възстановяване на някои дейности на (старата) Landsbanki, те създават и капитализират New Landsbanki (понастоящем преименувана на Landsbankinn), по-подробно описана по-долу.

(61)

Преди финансовата криза от 2008 г. Landsbanki е втората по големина банка в Исландия. В края на второто тримесечие на 2008 г. нейният баланс възлиза на 3 970 млрд. ISK, като през първата половина на година реализира печалба преди облагане с данъци в размер на 31 млрд. ISK. Според публикуваната бизнес стратегия (27) на банката тя е трябвало да преобразува банката от местна търговска банка, функционираща единствено в Исландия, „във високо доходна корпоративна и инвестиционна банка, която се разширява на изток от Исландия към Европа и на запад през Атлантика“. През 2000 г. Landsbanki започва своята дейност в чужбина, като придобива дял от 70 % в Heritable Bank в Лондон и през следващите години банката значително се е разраствала както чрез придобивания, така и чрез учредяването на чуждестранни клонове. Преди своя срив банката е притежавала 7 основни дъщерни дружества в Обединеното кралство, Ирландия, Люксембург, Франция/Германия и в самата Исландия. Тя е имала така също клонове в Обединеното кралство (които от своя страна са имали представителства в Нидерландия, Германия и Съединените щати), Канада, Норвегия и Финландия, както и търговско представителство в Хонг Конг.

(62)

Правоприемникът на Landsbanki — Landsbankinn — е универсална банка, предлагаща пълен набор от финансови услуги на физически лица, домакинства, корпорации и професионални инвеститори в Исландия. Landsbankinn е най-голямата банка в Исландия. В края на 2011 г. общите ѝ активи възлизат на 1 135 млрд. ISK и има 1 142 служителя. Според плана за преструктуриране Landsbankinn осъществява дейност основно в следните области:

(63)

Подразделението Retail Banking се занимава с всички общи услуги за физически лица и малки и средни дружества. Със своите 520 служителя, 410 от които работят извън различните клонове, това е най-голямото подразделение на банката. Според предоставената от исландските органи информация Landsbankinn има пазарен дял [> 25] % от сектора на дребно.

(64)

Corporate Banking се занимава с големите дружества и общини и с по-големи проекти за финансиране. С кредитирането се занимават три отдела в рамките на подразделението Corporate Banking: Промишленост, търговия и услуги, Рибарство и морски хранителни продукти и Управление на кредитите за строителството и на общите кредити. В подразделението работят 40 служителя. Според предоставената от исландските органи информация Landsbankinn заема пазарен дял от [> 30] % в този пазарен сегмент.

(65)

Treasury отговаря за ликвидността и финансирането на банката, управлява пазарния риск, като е основен фактор на валутния („FX“) пазар, паричния пазар и регистрираните на борсата ценни книжа. Подразделението Markets се занимава с продажбите на FX и посредническите услуги, свързани с ценни книжа като облигации, акции и деривативни финансови инструменти за професионални клиенти.

(66)

Asset management включва три подотдела, а именно управление на активите на трети страни, частно банкиране и финансови консултантски услуги.

(67)

Исландските органи са представили преглед на основните вече осъществени промени, които Органът счита, че са от значение за целите на настоящата му оценка.

(68)

Както е посочено по-горе — бизнес стратегията на Landsbanki е включвала разширяване на нейната дейност в международен план и от 2004 г. основната цел на банката е била да увеличава своите позиции на международните пазари на инвестиционно и корпоративно банкиране, като се съсредоточи върху услугите за малки и средни корпоративни предприятия. През 2005 г. е открит клонът в Лондон, който първоначално е бил съсредоточен върху заемни финанси и заеми, обезпечени с активи. По-късно са открити клонове в Канада, Финландия, Норвегия и търговското представителство в Хонг Конг, които първоначално са били съсредоточени върху обезпеченото с активи кредитиране и търговски финанси. Целта на тази стратегия (28) е била да се диверсифицира кредитния портфейл между различни държави и сектори. Поради тази стратегия кредитирането на дружества, които не са от Исландия, е съставлявало все по-голям дял от дейността на банката. Почти половината от 2 644 души, заети в Landsbanki и нейните дъщерни дружества към септември 2008 г., са били базирани извън Исландия.

Графика 1

Разпределение на активите по региони — първо и второ тримесечие на 2008 г.

(69)

От географска гледна точка 54 % от общите активи (от 3 970 млрд. ISK за първото и второто тримесечие на 2008 г.), както е видно от графиката по-горе, са били установени извън Исландия. Освен това 41 % от приходите през първата половина на 2008 г. са били с произход от Исландия, 34 % — от Обединеното кралство и Ирландия, 6 % — от Люксембург и 15 % — от други райони.

(70)

На графиката по-долу е показано, че за първата половина на 2008 г. (последните налични данни за банката) най-голямата част от печалбата на Landsbanki преди облагане с данъци в размер на 31 млрд. ISK е била резултат от инвестиционно банкиране и корпоративно банкиране. През годините след приватизацията на банката (през 2002 г.) делът на банкирането на дребно в печалбите преди облагане с данъци непрекъснато е намалявал.

Графика 2

Разпределение на печалбите по бизнес сегменти — първо и второ тримесечие на 2008 г.

(71)

Новата банка — Landsbankinn — е съсредоточила совите дейности единствено в Исландия. Тя не е банка с международна ориентация като своята предшественичка и като база за финансиране тя разчита главно на депозити, за разлика от Landsbanki, чийто растеж е бил основан на разнообразни източници на финансиране, в значителна степен разчитаща на необезпечени облигации, продавани в целия свят. Това ограничава възможностите за растеж на Landsbankinn.

(72)

Освен това разделянето на чуждестранни и местни активи е довело до значително намаляване на размера на счетоводния баланс на Landsbankinn в сравнение с Landsbanki:

Таблица 1

Баланс на Landsbanki (LBI) и Landsbankinn

(73)

Както е посочено по-горе по отношение на двете най-големи позиции от страната на активите, счетоводният баланс на Landsbankinn в началото е бил само около 25 % от баланса на Landsbanki към 30.6.2008 г. В края на 2011 г. общите активи на Landsbankinn са възлезли на 1 135 млрд. ISK.

(74)

Що се отнася до служителите, направено е съкращение на повече от 55 % (от 2 644 на 1 142).

—

Закон № 125/2008 за плащания по дългови ценни книжа, дължими поради необичайни условия на финансовия пазар и т.н., обикновено наричан „Закон за спешни мерки“

(75)

Със Закона за спешни мерки на ФНО са дадени правомощия да се намесва в „извънредни обстоятелства“ и да поема функциите на събранията на акционерите и на съветите на директорите на финансовите предприятия, както и да взема решения относно разпореждането с техните активи и пасиви. На ФНО са предоставени също така правомощия да назначава комитети за преобразуване на финансовите предприятия, чиито контрол е поел, които са изпълнявали функциите на събрания на акционерите. По отношение на ликвидацията на институциите Законът дава предимство на претенциите на вложителите и схемите за гарантиране на депозитите. Законът упълномощава също така Министерство на финансите на Исландия да учредява нови банки. Законът за спешни мерки включва изменения на Закона за финансовите предприятия № 161/2002, Закона за официалния надзор върху финансовите дейности № 87/1998, Закона за гаранциите на депозитите и схемата за компенсиране на инвеститорите № 98/1999, както и Закона за жилищните въпроси № 44/1998.

(76)

Намесата на исландските органи след фалита на Landsbanki е описана по-горе и е представена по-подробно в решението за откриване. По същество намесите могат да бъдат обобщени по следния начин:

(77)

ФНО поема контрол върху Landsbanki на 7 октомври 2008 г., като националните пасиви и (по-голямата част от) националните активи са прехвърлени на New Landsbanki на 9 октомври 2008 г. Имуществото на старата банка и нейните кредитори е трябвало да бъдат компенсирани за това прехвърляне, като им се преведе цялата разлика между активите и пасивите. Определянето на тази разлика обаче се оказва трудно и изискващо много време и държавата предоставя известен начален капитал и поема ангажимент при нужда да отпусне още капитал. На 15 декември 2009 г. е постигнато споразумение между държавата и кредиторите на старата банка, съгласно което държавата е поела 81,33 % дял в банката (като е инжектирала 121,225 млрд. ISK), докато кредиторите на Landsbanki са записали 18,67 % от новите акции. В съответствие със споразумението между държавата и кредиторите компенсацията на кредиторите за прехвърлените активи зависи главно от условна облигация, описана по-подробно по-долу. Органът счита, че датата, на която е постигнато споразумението — 15 декември 2009 г. — бележи началото на 5-годишен период на преструктуриране, който, следователно, ще продължи до 15 декември 2014 г.

(78)

В следващия раздел са описани само онези аспекти на държавната намеса, представляващи мерки за помощ, които са от значение за оценката по член 61 от Споразумението за ЕИП.

(79)

Държавата на два пъти предоставя капитал от първи ред — веднъж, когато е учредена New Landsbanki през 2008 г., и след това отново, когато банката е изцяло капитализирана през 2009 г. след постигането на споразумение с кредиторите на старата банка.

(80)

Държавата предоставя на новата банка 775 млн. ISK (29) (5 млн. EUR) в брой като начален капитал. Освен това тя поема ангажимент да предостави още общо до 200 млрд. ISK на новата банка срещу целия ѝ собствен капитал. Тази цифра е изчислена като 10 % от първоначалната оценка на вероятния размер на баланса на претеглените спрямо риска активи и е официално включена в държавния бюджет за 2009 г. под формата на разпределяне на държавни средства за справяне с извънредните обстоятелства на финансовите пазари. Целта на това разпределение на капитал е била да осигури подходяща гаранция на жизнеспособността на банката до разрешаването на въпросите, свързани с окончателната ѝ рекапитализация, включително размера на нейния баланс в началото на база на оценката на дължимата компенсация на старата банка в замяна на прехвърлените от нея активи.

(81)

На 20 юли 2009 г. исландското правителство обяви, че е определило базата за капитализацията на Landsbankinn и е постигнало споразумение относно процеса на компенсиране на старите банки за прехвърлянето на нетни активи. Правителството обяви също така, че държавата ще капитализира новата банка. Окончателното споразумение относно капитализацията е постигнато на 15 декември 2009 г. (в края на краищата за общата сума от 150 млрд. ISK, от които държавата предоставя 121,225 млрд. ISK), когато е постигнато споразумение относно компенсирането на кредиторите за нетната стойност на активите и пасивите, които са били прехвърлени на Landsbankinn. Както е описано по-горе, в наложените от ФНО капиталови изисквания е било предвидено, че Landsbankinn следва да притежава най-малко 12 % основен капитал от първи ред (30) и допълнителни 4 % капитал от втори ред като съотношение на претеглените спрямо риска активи. При официалната капитализация на Landsbankinn на 20 януари 2010 г. съотношението на основния капитал от първи ред на банката е било приблизително 15 %. ФНО е предоставил временно освобождаване от (общото) изискване за 16 %, при условие че бъде представен приемлив план, показващ как ще бъде постигната пълната сума. През месец юни 2010 г. банката докладва, че нейният основен капитал от първи е превишил 16 % и на това основание ФНО освободи Landsbankinn за постоянно от изискването да притежава капитал от втори ред, докато съотношението на нейния капитал от първи ред остава над 16 %.

(82)

Това споразумение е било следствие от продължителен и сложен процес на преговори, довел до съгласие между страните относно общите положения, заложени в принципно споразумение на 10 октомври 2009 г. и по-подробни протоколи с условията във връзка с дълговите инструменти на 20 ноември 2009 г. Впоследствие са проведени също така редица срещи и обсъждания между страните, по време на които общите условия са изменени и отразени в документацията. Сключеното в резултат на това споразумение включва емитирането на три облигации съответно в евро, лири стерлинги и щатски долари с обща сума на главницата, равна на 260 млрд. ISK и предвижда също така Landsbanki (или всъщност кредиторите на старата банка) да поеме първоначално (и евентуално временно) 18,67 % дял от собствеността в Landsbankinn (31).

(83)

Освен това, предвид голямата несигурност, свързана със стойността на прехвърлените активи, Landsbankinn се е съгласила да емитира на Landsbanki условна облигация (свързана с участието ѝ в собствения капитал), чиято сума на главницата ще бъде определена едва на 31 март 2013 г. или след това. След определянето на сумата на главницата на условната облигация цялото дялово участие на Landsbanki или част от него може да бъде предадено на исландското правителство (32).

(84)

С оглед на постигането на съответствие с Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите (33) и Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (34), Исландия приема Закон № 98/1999 относно гаранциите на депозити и схемата за обезщетение на инвеститорите, като въз основа на него създава т.нар. Гаранционен фонд за вложители и инвеститори („ГФВИ“). Фондът е финансиран с годишни вноски от банките, които се изчисляват въз основа на общата сума на депозитите в съответната банка.

(85)

Според исландските органи в допълнение към мерките на исландското правителство за оздравяване на банките от есента на 2008 г. тяхната цел е била да се предоставят допълнителни гаранции и сигурност на обществеността по отношение на безопасността на техните депозити след началото на кризата. Следователно те са предоставили допълнително държавно гарантиране на депозитите в местни търговски и спестовни банки извън обхвата на Закон № 98/1999, който прилага Директива 94/19/ЕО относно гарантирането на депозити и Директива 97/9/ЕО относно обезщетяването на инвеститорите.

(86)

В съобщение от кабинета на министър-председателя от 6 октомври 2008 г. се казва, че „Исландското правителство подчертава, че депозитите в местни търговски и спестовни банки и техните клонове в Исландия ще бъдат напълно покрити“  (35). Впоследствие това съобщение е повторено от кабинета на настоящия министър-председател през месец февруари и месец декември 2009 г. (36) Освен това то е споменато в писмо за намерения, изпратено от исландското правителство на Международния валутен фонд (и публикувано на уебсайтовете на Министерството на икономическите въпроси и на МВФ) на 7 април 2010 г. (и повторено в следващо писмо за намерения от 13 септември 2010 г.). В писмото (подписано от исландския министър-председател, министъра на финансите, министъра на икономическите въпроси и управителя на ЦБИ) се казва, че „Понастоящем ние поддържаме нашия ангажимент да защитаваме напълно вложителите, но, когато бъде обезпечена финансова стабилност, ние ще планираме постепенно отменяне на тази цялостна гаранция“ (37) Освен това в една бележка под линия в раздела на проекта на Закон за бюджета за 2011 г. относно държавните гаранции се посочва декларация на исландското правителство, че има държавна гаранция за депозитите в исландските банки (38).

(87)

В скорошно изявление на министъра по икономическите въпроси и бивш министър на финансите (2009—2011 г.) — Steingrímur Sigfússon — в дебат в исландския парламент относно направените от правителството разходи по поемането на контрол от страна на Landsbankinn върху SpKef допълнително се илюстрира горното. Според министъра в тази връзка трябва да се има предвид държавната декларация от есента на 2012 г., че всички депозити в спестовни банки и в търговски банки ще бъдат сигурни и защитени. „Оттогава във всички възможни случаи работата е била базирана на това (т.е. декларацията) и за съжаление е вярно, че това (т.е. дължимите на SpKef плащания) ще бъде една от по-големите сметки, платени направо от държавата като разходи за обезпечаване на депозитите на всички жители на Suðurnes ... и всички клиенти на SpKef в West Fjords и Западния и Северозападния район ... не очаквам някой да е мислил, че притежателите на депозити в тези райони ще бъдат третирани по различен начин от останалите жители, така че в тази връзка държавата няма голям избор.“ (39).

(88)

Според исландското правителство допълнителната гаранция по депозитите ще бъде отменена преди пълната отмяна на контрола върху движението на капитали, което, според исландските органи понастоящем се планира за края на 2013 г.

(89)

През месец март 2009 г. капиталовата позиция на Keflavik Savings Bank пада под изисквания според законодателството минимум. Според исландските органи отчасти това е било причинено от разпростирането на гореописания финансов хаос и също така от особено силното въздействие на икономическата криза в регионите, в които банката е осъществявала дейност.

(90)

Тази банка е предлагала спестовни сметки и заеми за клиенти на дребно и малки и средни предприятия. Освен това тя е предлагала управление на активи и посреднически услуги за ценни книжа в допълнение към традиционните финансови услуги като платежни услуги, услуги по събиране, банкови услуги за жилищни асоциации, първокласно банкиране, онлайн банкиране и услуги, свързани с банкомати. Централата ѝ е била разположена в Keflavik, като банката е притежавала шестнадесет клона в района на Suðurnes, West Fjords, Hvammstangi и Ólafsvik. От гледна точка на общи депозити във финансови институции в Исландия банката е имала около 3 % пазарен дял.

(91)

След като CAD съотношението пада под изисквания минимум, ФНО няколкократно е предоставял отсрочки, за да може банката да реорганизира своите финанси в сътрудничество с кредиторите си и да увеличи капиталовата си база най-малко до 16 %. Последният краен срок за увеличаването на капиталовата база на Keflavik Savings Bank е изтекъл на 21 април 2010 г. В писмо от 22 април 2010 г. Keflavik Savings Bank е уведомила ФНО, че част от кредиторите на спестовната банката са отхвърлили предложенията за финансова реорганизация и, предвид положението на банката по това време, било изискано ФНО да поеме управлението на дейностите на банката.

(92)

На следващия ден министърът на финансите учредява ново финансово предприятие —Spkef — което поема дейностите на Keflavik Savings Bank в съответствие с решение на ФНО. Депозитите, част от останалите пасиви и повечето активи на спестовната банка са били прехвърлени на новото предприятие, което незабавно е започнало своята дейност.

(93)

Първоначално, според исландските органи, било предвидено жизнеспособността на Spkef да бъде възстановена, като му се инжектира капитал, така че то самостоятелно да бъде жизнеспособно. През месец февруари 2011 г. и след допълнително влошаване на икономическите условия в областите, в които Spkef е осъществявало дейност, ръководството и бордът на Spkef оценили финансовата разлика в съответните стойности на депозитите и активите на 11,2 млрд. ISK, което е означавало, че са необходими 19,4 млрд. ISK, за да бъдат изпълнени изискванията на ФНО по отношение на CAD съотношението. Според исландските органи тази оценка била доста по-лоша от показаното в предишни оценки и, поради това са били разгледани други мерки за справяне със ситуацията, свързани с по-малко разходи.

(94)

На 5 март 2011 г. Landsbankinn и исландските органи постигат споразумение, по силата на което дейностите, активите и пасивите на Spkef щели да бъдат слети с Landsbankinn. Според исландските органи това било счетено за най-добрия вариант за опазване на финансовата стабилност и интересите на клиентите, на кредиторите и на Исландия, тъй като съотношението на капиталовата адекватност на Landsbankinn вече било достатъчно за поглъщането на Spkef без да е необходимо допълнително държавно участие. Исландските органи твърдят, че при всички случаи е било необходимо да се компенсират отрицателните активи (спрямо задълженията по депозити) на Spkef поради гаранцията по депозитите. Следователно споразумението между Landsbankinn и Исландия относно поемането е включвало ангажимент от страна на държавата да компенсира отрицателните активи на Spkef. Предвиден е бил специален механизъм за определянето на тази разлика, а оттам и на задължението на държавата, според който, при липсата на одобрен от двете страни резултат от оценката, спорът да бъде отнесен към арбитражна комисия.

(95)

Тъй като страните по споразумението не са могли да постигнат съгласие относно прехвърлените активи и пасиви, горепосочената арбитражна комисия е била натоварена с тази задача. На 8 юни 2012 г. тя приключва своята работа като решава, че дължимата на Landsbankinn компенсация след поемането на депозитите и активите на Spkef възлиза на 19,2 млрд. ISK (40). Според исландските органи разплащането ще бъде извършено в държавни облигации.

(96)

Що се отнася до Sparisjodur Svarfdaela, събитията, довели до положението от април 2011 г., които описват нейните финансови затруднения и намесата от Исландия, са изложени в гореспоменатите Решения относно спестовните банки. Последващото придобиване от страна на Landsbankinn е описано и одобрено от Органа в гореспоменатото Решение относно SpSv.

(97)

Исландското правителство е предоставило държавна помощ на SpSv чрез предоставянето на субординиран заем през месец април 2011 г., както и чрез уреждането на претенции на ЦБИ спрямо SpSv. Тези претенции са преобразувани в гаранционен капитал, прехвърлен на Icelandic State Financial Investments („ISFI“). Въпросните оздравителни мерки временно са определени за съвместими със Споразумението за ЕИП въз основа на Решенията относно спестовните банки, при условие че бъде представен план за преструктуриране на SpSv. Тъй като Landsbankinn е поела всички активи и дейности на SpSv, възлизащи на приблизително 0,311 % от активите на Landsbankinn към същата дата, Органът счита плана за преструктуриране на Landsbankinn за план за преструктуриране на слятото дружество.

(98)

Исландските органи представиха план за преструктуриране на Landsbankinn на 31 март 2011 г. Планът е изменен, актуализиран и представен отново от исландските органи на 23 май 2012 г. (наричан по-долу „план за преструктуриране“).

(99)

В плана за преструктуриране са разгледани съществено важни въпроси като жизнеспособност, споделяне на тежестта и ограничения на нарушенията на конкуренцията. Според плана за преструктуриране Landsbankinn ще се съсредоточи върху своята основна дейност и върху преструктурирането на кредитните портфейли за домакинства и фирми.

(100)

Както е посочено по-горе, Органът счита, че периодът на преструктуриране ще продължи до 15 декември 2014 г.

(101)

Исландските органи и банката считат, че преструктурирането на Landsbankinn ще гарантира възстановяването ѝ като стабилна и добре финансирана банка с добри капиталови съотношения, за да може да запази своята роля на кредитодател в реалната икономика. Според информацията в плана за преструктуриране и писмените отговори на зададените от Органа въпроси това ще бъде постигнато по-специално чрез:

(102)

Преди по-подробно да бъде описана всяка от горните точки, по-долу накратко е представено становището на банката относно това как в плана за преструктуриране са отразени слабостите, допринесли за срива на Landsbanki. Банката твърди, че, макар Landsbankinn да има като база местните дейности на Landsbanki, тя все пак е различна банка.

(103)

Исландските органи посочват, че слабостите, които са характеризирали Landsbanki преди срива на банковата система, са разгледани подробно в описания по-горе доклад на специалната комисия за разследване. Освен това банката подчертава, че факторите, довели до нейния срив, са изключително лошото управление на риска, прекомерната склонност за поемане на рискове, необичайно тясната връзка между собствениците и най-големите заемополучатели, твърде големият растеж в рамките на твърде кратък период от време, липсата на опит на световните пазари, недостатъчно строгите правила за кредитиране, липсата на вътрешни проверки и контроли и погрешната корпоративна култура и стратегия. Тя твърди също така, че в бизнес модела на банката са направени важни промени след започването на дейността на Landsbankinn през есента на 2008 г. и че горепосочените фактори са послужили като насоки за изпълнението на новата стратегия и за управлението на банката.

(104)

Освен дългия списък с мерки за реорганизиране на вътрешните работни процеси и за замяна на основния персонал, най-важните промени се оказват следните: по-силна насоченост към местните дейности, по-специално банкирането на дребно и клоновата мрежа, силно намаление на инвестиционните банкови дейности, акцент върху преструктурирането на кредитния портфейл, преразгледано управление на риска и повишено значение на корпоративната отговорност и на спазването на високи етични стандарти.

(105)

Следователно, докато Landsbankinn точно като своя предшественик предоставя широк набор от финансови услуги на исландския пазар, разликата в банкирането на Landsbankinn преди и след кризата е по-осезаема в това „как“ банката осъществява своята дейност (процеси, процедури, документация, правила и разпоредби), а не „каква“ гама от услуги и продукти предлага в Исландия.

(106)

Както е посочено по-горе, повечето местни активи и пасиви на Landsbanki са били прехвърлени на Landsbankinn през месец октомври 2008 г. В резултат на този процес по-голямата част от задълженията на едро са останали собственост на Landsbanki, като по този начин Landsbankinn никога не е задлъжнявала колкото Landsbanki. Според плана за преструктуриране това означава, че въпросът с намаляването на задлъжнялостта в баланса на банката по същество е бил разрешен още през месец октомври 2008 г.

(107)

В резултат на описаните по-горе мерки за капитализация и на промените след учредяването на банката, по-специално преоценката на активите (представена по-подробно по-долу), Landsbankinn е постигнала CAD съотношения доста над капиталовите изисквания на ФНО. CAD съотношението е повишено от 13,0 % в края на 2008 г. на 15,0 % в края на 2009 г., 19,5 % в края на 2010 г. и 21,4 % в края на 2011 г.

(108)

Според плана за преструктуриране се очаква това съотношение още да се повиши през периода на преструктуриране и да достигне [> 20] % в края на 2014 г. Следователно Landsbankinn очаква да се задържи доста над капиталовите изисквания на ФНО през периода на преструктуриране и след това. […].

(109)

По време на този период се очаква балансът малко да се свие — от приблизително 1 135 млрд. ISK на […] млрд. ISK. Що се отнася до страната на активите в баланса, значително ще намалее важността на ценните книжа и на инструментите на собствения капитал, вероятно поради предвидената продажба на оперативни дружества. Аналогично се очаква и размерът на заемите за финансови институции да намалее с приблизително […] % до 2014 г. От друга страна, заемите за клиенти ще се повишат горе-долу с […] % до приблизително […] млрд. ISK в съответствие с плана за преструктуриране.

(110)

Що се отнася до страната на пасивите, значението на депозитите ще се повиши (от настоящите приблизително 444 млрд. ISK на […] млрд. ISK, докато делът на обезпечените облигации и пасиви, дължими на финансови институции и ЦБИ, ще намалее.

(111)

Според плана за преструктуриране и както е показано по-долу в таблица 2, възвръщаемостта на собствения капитал на Landsbankinn е добра от 2009 г. насам.

Таблица 2

ROE в миналото

Освен това в плана за преструктуриране е предвидена следната ROE за останалата част от периода на преструктуриране (таблица 3).

Таблица 3

Прогнозна ROE

(112)

Тази прогноза е резултат от по-подробното финансово планиране в плана за преструктуриране:

(113)

Според исландските органи стабилните резултати на Landsbankinn след учредяването ѝ до известна степен се дължат на факта, че стойността на активите в кредитния портфейл, придобит от банката от Landsbanki, значително се е увеличила оттогава. Макар че тези приходи от оценяване до известна степен са компенсирани от условната облигация, „отстъпката“ е била и ще остане важна част от приходите на банката, докато кредитният портфейл се преструктурира.

(114)

В подкрепа на това твърдение исландските органи са представили изчисление (таблица 4), с което се показва какви биха били годишните резултати без отстъпката и другите „извънредни позиции“.

Таблица 4

Печалба без извънредни позиции

(115)

Според тези данни от 2010 г. нататък банката отново би реализирала печалба и през останалата част от периода на преструктуриране би реализирала печалби дори и без отстъпката (42).

(116)

Що се отнася до ликвидността, ФНО изисква парите в брой или подобните на пари в брой активи да възлизат на 5 % от безсрочните депозити и банките да могат да покрият едновременно теглене на 20 % от депозитите. Освен това Централната банка на Исландия определя правила за ликвидността на кредитните институции (43), според които ликвидните активи и пасиви на кредитните институции са класифицирани по вид и падеж, като им е определена тежест според риска. Кредитните институции трябва да имат ликвидни активи, надвишаващи пасивите за следващите три месеца. Правилата предвиждат също така определен стрес-тест, ако се прилага отстъпка за различни позиции от собствения капитал, но когато се допуска, от една страна, че всички задължения трябва да бъдат платени на падежа, и, от друга страна, че части от другите задължения, като депозити, трябва да бъдат платени с кратко предизвестие или изобщо без предизвестие. Според исландските органи Landsbankinn отговаря на горните правила. Всъщност, според плана за преструктуриране, понастоящем тя притежава 42,5 % ликвидни активи спрямо всички депозити.

(117)

Освен това според исландското правителство Landsbankinn наскоро е променила своята политика за ликвидност, за да следи и гарантира спазването на изискванията на Базел III. Понастоящем нейният коефициент на покритие за нуждите от ликвидност (LCR) е […] %.

(118)

По-долу с повече детайли е описано въздействието върху ликвидността на банката в кризисна ситуация, като незабавно премахване на контрола върху движението на капитали.

(119)

Преди финансовата криза от 2008 г. както частните, така и търговските клиенти на банката, са имали големи задължения. След срива в икономиката и по-специално падането на цените на недвижимите имоти в началото на кризата, често клиентите, които внезапно стават прекомерно задлъжнели, не могат повече да обслужват своите задължения и имат отрицателен собствен капитал. Освен общата заплаха за икономическото благосъстояние на Исландия, внезапното влошаване на кредитния портфейл на банката се е превърнал в основен риск за бъдещата жизнеспособност на банката. По тази причина преструктурирането на частните и на търговските кредитни портфейли (намаляване на задлъжнялостта), както е посочено в плана за преструктуриране, е станало приоритет за Landsbankinn.

(120)

Според исландските органи Landsbankinn е разработила специални програми за опрощаване на дълговете и е сътрудничела с държавата и другите банки по отношение на общи мерки за опрощаване на дълговете (напр. 110 % ипотечна корекция) (44).

(121)

До 30 март 2012 г. приключва финансовото преструктуриране на повече от 75 % от свръхзадлъжнялите дружества със задължения към банката от над 100 млн. ISK като преструктурираната част от общия дълг е била повече от 75 %. В плана за преструктуриране се допуска, че до края на 2012 г. тази част ще се увеличи до 92 %. Освен това вече преструктурираните заеми до голяма степен са обслужвани. Например само 2,6 % от общата стойност на заемите на вече преструктурирани дружества са просрочени с повече от 30 дни.

(122)

Според исландските органи профилът на финансиране на Landsbankinn е достатъчно добре диверсифициран и не се очаква по-сериозна нужда от рефинансиране в краткосрочен или средносрочен план. Настоящият състав на финансирането е приблизително следният: 10 % депозити от финансови институции, 40 % депозити от клиенти (от които 80 % са безсрочни и 20 % са срочни депозити до 5 години), 30 % обезпечени кредити с падеж през периода 2014—2018 г. и 20 % — собствен капитал.

(123)

Както е посочено по-горе депозитите са най-важният източник на финансиране на Landsbankinn. Според плана за преструктуриране значимостта на депозитите дори ще се повиши през периода на преструктуриране. В същото време Landsbankinn възнамерява да увеличи дела на срочните депозити, за да ги задържа по-дълго.

(124)

Обезпечените заеми ще останат важен източник на финансиране. Те са също така най-вероятният вариант за рефинансиране при настъпване на падежа на настоящите обезпечени заеми, докато емитирането на необезпечени облигации не е вероятен вариант за финансиране на Landsbankinn в краткосрочен и средносрочен план. В бъдеще банката възнамерява да финансира дългосрочните активи като ипотеки с обезпечени облигации, като това би могло да достигне до 5 % от общото финансиране на банката в бъдеще. Това обаче не е предвидено да се случи в рамките на периода от време, за който се отнася представеният на Органа план за преструктуриране.

(125)

Според плана за преструктуриране Landsbankinn продължава да бъде съсредоточена върху ефективните и рационализирани дейности с цел да противодейства на увеличените разходи за инфраструктурата, направени вследствие на затегнатия нормативен контрол, увеличеното данъчно облагане и свързаните с дейностите по преструктурирането разходи.

(126)

В плана за преструктуриране се допуска, че общите разходи за дейността ще се понижат с […] % (като се вземе предвид инфлацията), главно в резултат на възможността за сливане на Spkef и други дъщерни дружества с банката. Според Landsbankinn това дава възможност за понижаване на разходите, по-специално чрез съкращаване на персонала ([…] % от служителите на пълен работен ден през следващите 3 години). Освен това от банката заявяват, че е започнат мащабен проект, целящ рационализиране на веригата за услуги на Landsbankinn. Накрая банката се задължи да закрие […] клона през периода на преструктуриране. Тези мерки, както и съкращаването на персонала, се очаква да доведат до спад в съотношението на разходите и доходите от 57,2 % през 2011 г. на […] % през 2014 г.

(127)

Landsbankinn уведоми Органа, че един от нейните приоритети е подобряването на нейните практики за управление на риска. В това отношение Landsbankinn е създала подразделение Risk Management (Управление на риска). Подразделението отговаря за всички традиционни дейности по управление на риска, измерване и оценяване на пазарния риск, ликвидния риск, оперативния и кредитния риск. Според Landsbankinn управлението на риска значително е подобрено посредством новата организационна структура на банката. В подразделението работят 44 служителя.

(128)

В плана за преструктуриране исландските органи са представили един базов и три кризисни сценария за Landsbankinn, за да покажат възможността на Landsbankinn да постигне дългосрочна жизнеспособност, както и нейната устойчивост на неблагоприятни макроикономически развития.

(129)

Гореописаният план за преструктуриране представлява базовия случай. Според исландските органи основните макроикономически показатели са сходни с тези в базовата прогноза на ЦБИ за следващите години и са отразени по-долу в таблица 5:

Таблица 5

Макроикономическа прогноза — базов сценарий

(130)

В плана за преструктуриране са включени 3 кризисни сценария — слаба рецесия, международна икономическа депресия и обезценяване на кроната, като е описана използваната методика за разработването на тези сценарии и въздействието върху капиталовата позиция на банката. Сценариите са разработени на фона на малко вероятни, но възможни тежки промени в икономическата среда, в която банката функционира. Например сценарият за международна икономическа депресия се основава на потенциално разпадане на еврозоната и последващите въздействия върху европейската икономика. Получените в резултат на това макроикономически променливи за този сценарий биха били следните:

Таблица 6

Макро показатели в сценария с международна икономическа депресия

(131)

В проведения стрес-тест, за който Landsbankinn е представила описание, са използвани различни методи за преобразуването на тези 3 сценария в измерване на въздействието върху финансовите отчети на банката, загубата по заеми и икономическия капитал. Като пример диаграма 3 по-долу показва как загубата в случай на неизпълнение (LGD) е свързана с резултатите от БВП.

[Графика, представяща взаимовръзката между загубата и БВП в случай на неизпълнение

Стойностите не са оповестени поради професионална тайна]

Графика 3

Взаимовръзка между БВП и LGD

(132)

Основната констатация от стрес-тестовете е, че капитализацията на Landsbankinn е достатъчна, за да ѝ осигури поддържане над минималните вътрешни и външни изисквания за CAD във всички сценарии и, според плана за преструктуриране, всъщност има […] % капитал в повече.

(133)

Освен това в плана за преструктуриране на Landsbankinn е включен квази стрес-тест на коефициента на ликвидността на банката. В този случай банката допуска, че всички депозити на финансови институции ще бъдат изтеглени незабавно след отменянето например на контрола върху движението на капитали. Според представената от исландските органи информация дори в такъв случай ликвидността на Landsbankinn остава стабилна, по-специално защото тя би могла относително бързо да ликвидира допълнителни активи без това да има прекомерно отрицателно въздействие върху баланса, като например нейния ипотечен портфейл, деноминиран в ISK (посредством кредитни операции с ЦБИ). Този сценарий е илюстриран в диаграма 4 по-долу:

[Графика, представяща ликвидността на Landsbankinn

Стойностите не са оповестени поради професионална тайна]

Графика 4

Основна ликвидност след изтегляне на всички институционални депозити и вариращи тегления от клиенти

(134)

Според това изчисление банката би могла да издържи допълнително теглене на […] % депозити на клиенти без да е нужно да започва ликвидиране на активи. Този резултат показва, че банката е в добра позиция, за да посрещне неочаквани проблеми с ликвидността.

(135)

В решението за откриване Органът прави предварително заключение, че предприетите от Исландия мерки за капитализация на Landsbankinn включват държавна помощ съгласно член 61 от Споразумението за ЕИП. Освен това Органът не може да изключи възможността за наличието на държавна помощ в неограничената гаранция за депозитите. В решението за откриване не са разгледани мерките за помощ, свързани с придобиването на SpSv, които са одобрени временно от Органа в Решенията относно спестовните банки. В настоящото решение Органът ще изрази окончателното си становище по този въпрос, който продължава да оказва въздействие върху разглежданата оценка. Накрая, мерките, свързани с прехвърлянето на дейности от Spkef към Landsbankinn, не са включени в решението за откриване и по тази причина Органът също така ще ги оцени по-долу.

(136)

Що се отнася до съвместимостта на мерките, оценявани в решението за откриване, Органът счете, че окончателно становище е можело да бъде изразено само въз основа на план за преструктуриране, който не е бил представен към момента на откриване от Органа на официалната процедура по разследване на 15 декември 2010 г. Именно поради липсата на план за преструктуриране повече от две години след учредяването на Landsbankinn и една година след споразумението с кредиторите на Landsbanki Органът изрази съмнения относно съвместимостта на помощта.

(137)

Органът получи декларация от името на кредиторите на старата банка, в която те подчертават, че би трябвало те да бъдат считани за заинтересовани страни, и отбелязват, че евентуално ще представят допълнителни мнения на по-късен етап.

(138)

Исландските органи приемат, че предприетите мерки по учредяването на NBI — сега Landsbankinn — представляват държавна помощ. Според исландските органи мерките обаче са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП въз основа на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението, тъй като те са необходими, пропорционални и подходящи за преодоляване на сериозните затруднения в исландската икономика. По мнение на исландските органи предприетите мерки във всички отношения отговарят на заложените принципи в Насоките на Органа за държавни помощи, като те твърдят също така, че помощта е необходима и ограничена до необходимия минимален размер.

(139)

Освен това исландските органи подчертават, че бившите акционери на Landsbanki са изгубили всички свои акции и не са получили компенсация от държавата и че помощта е добре планирана, така че разпространението на отрицателно въздействие върху конкурентите да бъде сведено до минимум.

(140)

Що се отнася до прехвърлянето на дейности от Spkef към Landsbankinn, исландските органи признават, че задължението на държавата да компенсира недостига на прехвърлените активи (в сравнение с размера на прехвърлените пасиви) представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, макар че са на мнение, че естеството на споразумението не дава възможност на Landsbankinn да получи пряко финансово предимство. Те обаче признават, че мярката би могла да укрепи позициите на Landsbankinn, тъй като повишава броя на нейните клиенти и би могла да ѝ даде възможност за оптимизиране на дейностите.

(141)

При всички случаи исландските органи твърдят, че помощта е съвместима с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението. Поради факта, че държавното участие е ограничено до покриването точно на разликата между активите и пасивите и че разликата се определя от независима комисия, те твърдят, че помощта е ограничена до необходимия минимум. Според тях помощта така също е пропорционална, тъй като Landsbankinn е била единствената банка, която по това време е могла да поеме дейностите на Spkef, и че алтернативите като принудителното сливане с ФНО биха били по неблагоприятни и евентуално по-скъпи за държавата.

(142)

Исландските органи не считат, че гаранцията по депозитите включва държавна помощ.

(143)

Исландските органи са представили редица ангажименти, повечето от които са свързани с нарушенията на конкуренцията, причинени от оценяваната помощ и които са изложени в приложението.

(144)

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи следното:

„Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите — членки на ЕС, от държавите от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

(145)

Органът ще направи оценка на посочените по-долу мерки (45):

Горепосочените мерки по-нататък са наричани събирателно „мерки за капитализация“. Освен това Органът ще оцени:

(146)

Органът напомня също така, че временно одобрените мерки за оздравяване на SpSv, което сега ще се слее с Landsbankinn, представляват държавна помощ, чиято окончателна съвместимост зависи от плана за преструктуриране на слятото дружество.

(147)

Както Органът вече предварително заключи в решението за откриване, ясно е, че мерките за капитализация са финансирани с държавни ресурси, предоставени от Министерство на финансите на Исландия. Що се отнася до сделката по отношение на Spkef, държавата е поела риска, че активите на Spkef няма да са достатъчни, за да покрият прехвърлените пасиви (депозити) на Spkef bank. По същество тя предоставя гаранции да покрие недостига, което е свързано с (потенциалното) прехвърляне на държавни ресурси. Както е посочено по-горе, арбитражната комисия наскоро е взела решение, че държавата трябва да плати на Landsbankinn 19,2 млрд. ISK. Следователно е очевидно, че тази мярка води до прехвърляне на държавни ресурси.

(148)

По отношение на гаранцията по депозитите Органът подчертава от самото начало, че неговата оценка е ограничена до описаната по-горе допълнителна гаранция по депозитите, която по същество се състои от направените от исландското правителство декларации, че депозитите в местни търговски и спестовни банки и в техните клонове в Исландия ще бъдат изцяло покрити.

(149)

Тази оценка не засяга становището на Органа относно съвместимостта на Закон № 98/1999 и действията на исландското правителство и ГФВИ по време на финансовата криза със законодателството на ЕИП, по-специално Директива 94/19/ЕО. Що се отнася до прилагането на директиви 97/9/ЕО и 94/19/ЕО, Органът е на мнение, че, доколкото въпросните мерки представляват държавна помощ, използването на държавни ресурси с цел изпълнение на задълженията съгласно законодателството на ЕИП като цяло не би породило опасения по член 61 от Споразумението за ЕИП. Следователно в настоящото решение не са разгледани споменатите мерки.

(150)

В решението за откриване Органът заяви, че ще направи допълнително разследване дали гореописаните декларации на исландското правителство са достатъчно точни, твърди, безусловни и правно обвързващи, за да включват ангажимент за предоставяне на държавни ресурси (46). В оценката дали тези критерии са изпълнени Органът отбелязва, че декларациите са свързани с неотменим ангажимент за предоставяне на публични средства, както е видно от факта, че Исландия е положила всички усилия за защита на вложителите: тя не само е променила предимството на притежателите на депозити в неплатежоспособни дружества (което не може да се свърже с използването на държавни ресурси), но също така ясно е обявила, че няма да допусне вложителите да претърпят каквито и да било загуби. Освен това предоставената от правителството цялостна гаранция по всички депозити в местни търговски и спестовни банки е отделна от всяка една схема за гарантиране на депозитите, основана на актове на ЕИП, тъй като размерът на защитата не е ограничен и банките, които се ползват от мярката, нямат финансов принос.

(151)

Разбирането на исландското правителство по отношение на неговата декларация проличава от държавните намеси във финансовия сектор, които настъпват след месец октомври 2008 г. и са били мотивирани от намерението тази декларация да бъде спазена. Споменатите намеси са включвали мерки за покриване на депозити на финансови предприятия, като учредяването на трите търговски банки, прехвърлянето на депозитите в SPRON към Arion Bank, прехвърлянето на депозитите от Straumur към Íslandsbanki, поемането от ЦБИ на депозитите в 5 спестовни банки в Sparisjódabanki Íslands, прехвърлянето на депозитите в Byr Savings Bank към Byr hf, прехвърлянето на депозитите от Keflavík Savings Bank към SpKef и държавната отговорност за депозитите в SpKef след сливането с Landsbankinn.

(152)

Всъщност исландските органи са заявявали по няколко дела за държавна помощ, които Органът понастоящем разследва и част от които са споменати по-горе, че въпросната избрана мярка е възможно най-неутежняващата във финансово отношение за Исландия с оглед на спазването на нейния ангажимент за пълна защита на вложителите.

(153)

С оглед на горното Органът счита, че е налице правно обвързваща, точна, безусловна и твърда мярка. Следователно, на тази база, Органът стига до заключението, че декларациите от страна на Исландия, според които депозитите са напълно гарантирани, включват ангажимент за предоставяне на държавни ресурси по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП.

(154)

Първо, мерките за помощ трябва да предоставят на новата банка предимства, които я освобождават от такси, които нормално се заплащат от бюджета ѝ. В съответствие с предварителното заключение, до което достигна в решението за откриване, Органът запазва становището си, че всяка от мерките за капитализация предоставя предимство на Landsbankinn, тъй като предоставеният капитал не би бил на разположение на банката без държавната намеса.

(155)

С цел да определи дали инвестицията в дадено предприятие, например чрез капиталова инжекция, предоставя предимство, Органът прилага принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика и оценява дали един частен инвеститор с подобен размер на този на публичния орган, функциониращ при нормални пазарни условия, би направил такава инвестиция (47). От самото начало на финансовата криза възприетият подход от Европейската комисия (в многобройни дела след започването на финансовата криза) (48) и от Органа (49) се е състоял в това, че държавните рекапитализации на банки представляват държавна помощ, предвид хаоса и несигурността, с които се характеризират финансовите пазари от есента на 2008 г. насам. Това общо съображение важи по-специално за исландските финансови пазари през 2008 г. и 2009 г., когато цялата система се срина. Следователно Органът счита, че мерките за капитализация предоставят предимство на Landsbankinn, въпреки последващото прехвърляне на миноритарен дял към кредиторите, по-голямата част от които са от частния сектор. Участието на частния сектор в капитализацията на Landsbankinn включва само кредитори на старите банки, които единствено са се опитвали да сведат до минимум своите загуби (50). Освен това, предвид гореописания механизъм за условни облигации, не може да се счита, че са инвестирали при същите условия като държавата.

(156)

Що се отнася до сделката по отношение на Spkef, Органът отбелязва, че целта на сделката е била да предостави на Landsbankinn компенсация в размер единствено на разликата между прехвърлените активи и пасиви. Освен това механизмът за определяне на тази разлика — с независима арбитражна комисия като окончателен арбитър — е гарантирал висока степен на обективност в този процес. Държавата обаче е носила целия риск по активите на Spkef, които са на по-малка стойност от прехвърлените депозити, и задължението за покриване на всеки евентуален недостиг. Следва, че Landsbankinn е могла да придобие репутация и допълнителни пазарни дялове без да поема какъвто и да било риск. Органът стига до заключението, че това представлява предимство.

(157)

Накрая Органът трябва също така да прецени дали допълнителната гаранция по депозитите предоставя предимство на Landsbankinn и на исландските банки като цяло. В това отношение Органът отбелязва, че, когато за пръв път исландските органи са направили изявлението, че депозитите ще бъдат гарантирани, не е било напълно ясно как ще функционира на практика тази гаранция, по-специално какво ще бъде въздействието на тази намеса върху изпадаща в несъстоятелност банка. Понастоящем изглежда, че тази банка би могла да фалира, но че Исландия ще гарантира — например чрез прехвърляне на депозити към друга банка и покриване на недостига на активи — пълното плащане на депозитите, като вложителите в никой момент няма да бъдат лишени от достъп до цялата сума по депозитите си.

(158)

Органът счита, че не е толкова важно как държавата би действала с оглед спазване на неограничената гаранция по местните депозити. От значение е, че тя е поела задължението да се намеси, ако някоя банка фалира, като изплати депозитите в неограничена степен.

(159)

Според Органа тази неограничена гаранция е облагодетелствала Landsbankinn: първо, тъй като осигурява ценно конкурентно предимство пред другите варианти и доставчици на инвестиции, т.е. — неограничена държавна гаранция, а оттам и значителна защита. Това е видно например от един скорошен доклад на министъра на икономическите въпроси, в който се казва, че: „Исландските финансови предприятия понастоящем функционират в защитена среда с контрол върху движението на капитал и цялостна гаранция по депозитите. При тези условия банковите депозити на практика са единствения сигурен вариант за исландските спестители.“ (51).

(160)

Второ, изглежда ясно, че, ако нямаше гаранцията, Landsbankinn просто би претърпяла масово изтегляне на депозитите като своите предшественици (52). Следователно на банката е щяло да се наложи да плати по-високи лихвени проценти (като компенсация за риска), за да привлече или просто да задържи същия размер на депозитите. По тази причина Органът стига до заключението, че гаранцията по депозитите предоставя предимство на банката.

(161)

Второ, мярката за помощ трябва да бъде селективна, т.е. да облагодетелства „някои предприятия или производството на определени стоки“. Мерките за капитализация, механизмът за ликвидност и сделката по отношение на Spkef са селективни, тъй като облагодетелстват единствено Landsbankinn.

(162)

Освен това, тъй като държавното подпомагане може да бъде селективно дори в ситуации, в които един или повече сектори на икономиката са облагодетелствани, а други не, Органът счита за селективна също така държавната гаранция по депозитите, която облагодетелства исландския банков сектор като цяло. Това заключение отново произтича от изложените по-горе съображения, според които банките са облагодетелствани в ущърб на други предприятия, които предлагат възможности за спестяване и инвестиране на пари.

(163)

Мерките укрепват позицията на Landsbankinn в сравнение с конкурентите ѝ (или потенциалните ѝ конкуренти) в Исландия и други държави от ЕИП Landsbankinn е предприятие, както е описано по-горе, функциониращо на финансови пазари, които са отворени за международна конкуренция в ЕИП. Докато исландските финансови пазари понастоящем са доста изолирани, по-специално поради контрола върху движението на капитали, (потенциалът за) трансгранична търговия все още съществува, като тя ще се засили веднага след отменянето на контрола върху движението на капитали. Следователно трябва да се счита, че всички оценявани мерки нарушават конкуренцията и засягат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП (53).

(164)

Следователно Органът стига до заключението, че предприетите от Исландия мерки за капитализиране на новата банка, гаранцията по депозитите и сделката по отношение на Spkef включват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Органът напомня, че е стигнал до същото заключение по отношение на мерките за капитализация, предоставени на SpSv в Решенията относно спестовните банки.

(165)

Съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище, за всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Заинтересованата държава не може да приведе предложените мерки в действие, докато процедурата не доведе до постановяването на окончателно решение“.

(166)

Исландските органи не са уведомили Органа относно мерките за помощ, включени в решението за откриване, преди тяхното осъществяване. Същото се отнася до сделката по отношение на Spkef. Следователно Органът стига до заключението, че исландските органи не са спазили своите задължения съгласно член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3. По тази причина предоставянето на въпросните мерки за помощ е било незаконосъобразно.

(167)

Органът отбелязва като предварителна забележка, че, докато Landsbankinn е ново юридическо лице, учредено през 2008 г., що се отнася до местните дейности, то определено е икономическия правоприемник на Landsbanki, в смисъл че е налице икономическа приемственост между тези две дружества. Всъщност исландските органи са обяснили, че със сходството в имената на старата и новата банка се цели да се даде възможност на Landsbankinn да използва репутацията, с която все още се ползва наименованието „Landsbanki“ в Исландия. Тъй като извършваните от Landsbankinn икономически дейности от есента на 2008 г. насам не биха могли да продължат без помощта, Органът счита, че банката е предприятие в затруднено положение.

(168)

Освен това оценяваните мерки представляват едновременно мерки за оздравяване и за преструктуриране. Както е посочено в решението за откриване, Органът вероятно е щял да одобри временно мерките като съвместима помощ за оздравяване, ако е бил уведомен за тях преди прилагането им и преди да е оформил окончателно мнение относно тях въз основа на план за преструктуриране. Тъй като Органът не е уведомен своевременно, той открива официалната процедура по разследване и изисква да бъде представен план за преструктуриране. Както е посочено по-горе, окончателната съвместимост на тези мерки зависи от това дали планът за преструктуриране отговаря на критериите, заложени в приложимите Насоки на Органа за държавни помощи за предприятия в затруднено положение.

(169)

Макар държавната помощ за предприятия в затруднено положение, като Landsbankinn, обикновено да се оценява според член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението разрешава държавна помощ „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава — членка на ЕС, или на държава от ЕАСТ“. Както е посочено в параграф 8 от Банковите насоки (54), Органът потвърждава, че, в съответствие със съдебната практика и практиката за вземане на решения на Европейската комисия, член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП налага рестриктивно тълкуване на това, което може да се счита за сериозно затруднение на икономиката на някоя държава от ЕАСТ.

(170)

Исландските органи обясняват, както по-подробно е описано по-горе, че исландската финансова система е изпаднала в състояние на системна криза през месец октомври 2008 г., довела до срив на основните ѝ банки, както и на основните спестовни банки в рамките на период от няколко дни. Общият пазарен дял на фалиралите финансови институции е превишавал 90 % в повечето сегменти на исландския финансов пазар. Затрудненията са били съчетани с рязкото намаляване на доверието в националната валута. Реалната икономика на Исландия е била сериозно засегната от финансовата криза. Макар че от началото на кризата са изминали повече от три години, исландската финансова система все още е уязвима. Въпреки значителното подобряване на положението след 2008 г., очевидно е, че, към момента на предприемане на мерките, те са били предназначени за преодоляване на сериозните затруднения в исландската икономика.

(171)

Следователно се счита, че член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП е приложим в настоящия случай.

(172)

В Насоките на Органа за държавни помощи за възстановяване на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор в условията на настоящата криза съгласно правилата за държавни помощи (55) („Насоките за преструктуриране“) са описани правилата за държавни помощи, които са приложими по отношение на преструктурирането на финансовите институции в условията на настоящата криза. Според Насоките за преструктуриране преструктурирането на една финансова институция в контекста на настоящата финансова криза е съвместимо с член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, ако:

(173)

Следователно по-долу, въз основа на предоставения план за преструктуриране на Landsbankinn, Органът ще прецени дали тези критерии са изпълнени и дали гореописаните мерки за помощ представляват съвместима помощ за преструктуриране.

(174)

Основната цел на тази помощ е възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на даден получател на помощ за преструктуриране, а оценката на това дали помощта за преструктуриране ще постигне тази цел е важен аспект при определянето на нейната съвместимост.

(175)

Както е посочено по-горе, хаосът в исландската икономика в началото на есента на 2008 г., наличието на извънредни мерки като контрол върху движението на капитали, променяща се нормативна среда и макроикономическа прогноза, която остава до известна степен несигурна, затрудняват доходното функциониране на банките и гарантирането на тяхната дългосрочна жизнеспособност. От самото начало Органът подчертава, че това съображение трябва да се има предвид в оценката по-долу.

(176)

В раздел 2 от Насоките за преструктуриране е посочено, че дадената държава от ЕИП следва да предостави всеобхватен и подробен план за преструктуриране, с който да се даде пълна информация относно бизнес модела и на негова основа да се възстановява дългосрочната жизнеспособност на банката. В параграф 10 от Насоките за преструктуриране се изисква в плана за преструктуриране да са посочени причините за затрудненията на банката и собствените слабости на банката, както и да е очертано как с предложените мерки за преструктуриране ще бъдат преодолени основните проблеми на банката.

(177)

Както е описано по-горе, причините за затрудненията на Landsbanki са посочени както в плана за преструктуриране, така също и в доклада на специалната комисия за разследване. Измежду основните причини на равнище банка, които са установени в посочения доклад, се числят лошото управление на риска, прекалено голямата склонност за поемане на риск, необичайно близката връзка между собствениците и най-големите заемополучатели, твърде големият растеж през много кратък период от време, липсата на опит на световните пазари, недостатъчно строгите правила за отпускане на заеми, липсата на вътрешни проверки и контроли и погрешната корпоративна култура и стратегия са били фактори, довели до срива. Банката е разчитала също така в голяма степен на краткосрочно финансиране на едро и е трябвало да привлече голямо количество депозити в чужбина, за да може да финансира своите дейности. Това е влошило вече съществуващите валутни дисбаланси.

(178)

Органът счита, че фалитът на Landsbanki и сривът на исландския финансов сектор са предизвикани също така от редица фактори, които са специфични за Исландия, свързани с малкия ѝ размер и нормативните и надзорни недостатъци, изтъкнати от Специалната комисия за разследване. Следователно дългосрочната жизнеспособност на Landsbankinn, както тази на всяка друга исландска банка, зависи също от това дали тези надзорни и нормативни недостатъци са били отстранени.

(179)

В това отношение Органът отбелязва като положителни направените от исландските органи изменения на нормативната уредба и рамката за надзор, както е обяснено в приложението.

(180)

Първо, правомощията и компетенциите на ФНО са били повишени, като са добавени inter alia нови отговорности по отношение на големи единични експозиции и рисковете, свързани с тях, което, според Органа, е решение на един от факторите, довели до финансовия срив.

(181)

Второ, с временните изисквания за високо CAD съотношение и редицата разпоредби, свързани с обезпеченията, по-специално забраната за отпускане на кредит срещу залог на собствени акции, се цели да се гарантира, че исландските банки няма да могат отново да изпаднат в положение на недостиг на капитал. Органът счита, че тези мерки ще допринесат за устойчивостта на исландските банки.

(182)

Трето, приложени са редица мерки, свързани с правото на избиране на директорите и на членовете на съвета, както и с тяхното възнаграждение. Освен това кредитирането на свързани страни (като собствениците) се извършва при спазването на по-строги правила, като ФНО вече може да забранява на дадена банка да извършва определени дейности. Изменени са също така външните и вътрешните счетоводни правила. Например скъсен е периодът, през който външен счетоводител може да работи за една и съща банка. Органът отбелязва като положителен фактът, че с тези мерки се цели да се избегне повторението на някои събития, що се отнася до собствениците и висшето ръководство. С мерките се засилва също така мониторинга на външните рискове, като и двата вида мерки намаляват заплахите за жизнеспособността на банките.

(183)

Четвърто, според исландските органи вече споменатата възможност ФНО да ограничава дейностите на банките е следствие от широкомащабното приемане на депозити от страна на исландските търговски банки преди кризата. Освен това, според разбирането на Органа, новите правила за ликвидността и валутния баланс (56) също изглежда са свързани с известни ограничения по отношение на възможността на банките да привличат непропорционално големи суми чуждестранни депозити, ако по този начин дейността на банката би станала по несигурна и уязвима към валутните и ликвидните рискове. Органът приветства факта, че исландските органи са разрешили проблемите с този аспект от пропуски в нормативната база.

(184)

Що се отнася до плана за преструктуриране и мерките на равнище банка, по същество Landsbankinn е възприела един по-традиционен модел на банкиране, като се е съсредоточила върху най-силната си страна — местно банкиране на дребно и корпоративно банкиране — което ще се финансира главно от местни депозити на клиенти.

(185)

Както е посочено по-горе, от момента на учредяването си Landsbankinn е била значително по-малко задлъжняла в сравнение със своя предшественик. Тъй като по-голямата част от задълженията на едро са останали собственост на Landsbanki, според плана за преструктуриране тя няма да е длъжна да разчита на рефинансиране чрез емитиране на необезпечени облигации на международните пазари, което в настоящата ситуация вероятно би било трудно.

(186)

Всъщност да се разчита на пазарите на едро и след това на чуждестранни депозити за рефинансиране се е оказало една от основните причини за срива на Landsbanki. От друга страна, финансирането на Landsbankinn до момента е било базирано в голяма степен на депозити и собствен капитал (над 70 %), а в плана за преструктуриране е предвидено слабо увеличение на дела на депозитите в общите пасиви. От плана за преструктуриране е видно, че през периода на преструктуриране няма да има голяма нужда от рефинансиране […], и Органът отбелязва като положителен фактът, че в допусканията, на които се основава прогнозата за финансиране, не са включени нито успешно завръщане на международните пазари на необезпечени задължения, нито не толкова трудното емитиране на обезпечени облигации.

(187)

Що се отнася до горепосочената възможност за успешно емитиране на необезпечени облигации, банката обяснява, че понастоящем ограничената склонност на инвеститорите за такива задължения би могла да се повиши отново след отменянето на неограничената гаранция по депозитите — и по-специално приоритетното третиране на депозитите — която понастоящем намалява привлекателността на други форми на дълг.

(188)

На база на представените от исландските органи факти Органът счита, че положението с финансирането на банката изглежда стабилно до края на периода на преструктуриране. Предвид несигурностите, свързани с гаранцията по депозитите и контрола върху движението на капитали, както и неясното бъдещо развитие на пазарите на (държавни) дългове, той не може да достигне до заключение дали дългосрочната стратегия за финансиране на Landsbankinn в дългосрочен план ще се осъществи според предвиденото. Предвид обаче стабилността на изгледите за финансиране, по-специално депозитите и собствения капитал, на които се залага в много голяма степен, по време на периода на преструктуриране и големия дял на тези видове задължения в баланса, Органът признава, че малките промени в стратегията за финансиране не биха застрашили жизнеспособността на банката.

(189)

Що се отнася до страната на активите в баланса, повечето от рисковите международни активи също са останали собственост на Landsbanki. В резултат на това балансът се е свил с приблизително 75 %. По този начин е била преодоляна основната слабост на бизнес модела на Landsbanki — разчитане на рискови международни активи и по-специално голямата зависимост от печалби от инвестиционно банкиране (43 % от печалбите през периода преди кризата) без подходяща оценка на риска и ограничено познаване на пазара. Органът приветства факта, че в съответствие с плана за преструктуриране банката няма да се занимава с подобна дейност в бъдеще, а по-скоро ще се съсредоточи върху своята традиционна основна дейност.

(190)

Очевидно след учредяването си банката се е разраснала, по-специално чрез гореописаните придобивания на Spkef и SpSv. Според плана за преструктуриране обаче това не оказва голямо въздействие върху бизнес модела на Landsbankinn, тъй като SpKef и SpSv са разполагали главно с местни активи със сходни характеристики като портфейла на Landsbankinn. Във всеки случай Органът счита, че поетите ангажименти за прехвърляния, които са разгледани подробно по-долу, ще допринесат за съсредоточаването на Landsbankinn върху основната ѝ дейност. Закриването през периода на преструктуриране на […] клона, за което е поет ангажимент, ще спомогне за реализирането от Landsbankinn на печалби вследствие на повишената ефективност.

(191)

Значителна трудност остава преструктурирането на заемите, които са прехвърлени от Landsbanki. В това отношение Органът отбелязва като положителен факта, че този процес на преструктуриране е приоритет на банката, което е видно от множество общи и специално изготвени предложения от банката към нейните свръхзадлъжнели клиенти. Тя е създала също така подразделение с достатъчен персонал, което да се занимава с преструктурирането. Макар че процесът не е напредвал толкова бързо, колкото е било предвидено първоначално, вече е било постигнато много. Например до 30 март 2012 г. 75 % от общите задължения, които е трябвало да бъдат преструктурирани, са били преминали през някаква форма на коригиране на задълженията. Освен това според предоставените от исландските органи данни болшинството от тях след преструктурирането вече са могли да обслужват своите дългове.

(192)

Органът счита това за показател за надеждността на методите за преструктуриране на Landsbankinn и като доказателство, че банката действително е превърнала в приоритет преструктурирането на своя кредитен портфейл. Освен това, въз основа на постигнатия до момента напредък, изглежда реалистично, че банката ще успее да постигне целта си да приключи 92 % от преструктурирането (от гледна точка на общ обем на заемите) до края на 2012 г.

(193)

Органът отбелязва също така като положителен фактът, че в плана за преструктуриране е предвидено увеличение само от […] % от гледна точка на заеми за клиенти през периода на преструктуриране. Това изглежда осъществимо в настоящите условия на икономическата среда. Той счита също така, че по-малкото значение на ценните книжа и на инструментите на собствения капитал и по-специално продажбата на […], за която е поет ангажимент (вж. приложението), допълнително ще намали рисковете, свързани с портфейла от активи на Landsbankinn.

(194)

Като цяло, ако не бъдат допуснати неочаквани промени в макроикономическата среда в Исландия или в чужбина, вероятно това би предполагало, че най-късно в края на периода на преструктуриране Landsbankinn ще има относително добър баланс и добре функциониращи кредитни портфейли.

(195)

Както е посочено по-горе, слабата капитализация на Landsbanki е била един от факторите, довели до нейния срив. Планът за преструктуриране на Landsbankinn предвижда, че банката ще се задържи доста над минималното CAD съотношение от 16 % през целия период на преструктуриране. Това съотношение е също така доста над бъдещото минимално изискване от 10,5 % по Базел III. Дори в достатъчно тежките стрес-тестове, които са извършени от Landsbankinn и които съответстват на изискването на Насоките за преструктуриране за „комбинация от кризисни събития, включително продължителна глобална рецесия“ (вж. параграф 13 от споменатите насоки), CAD съотношението не би спаднало под този висок еталон. Органът счита, че е благоразумно и успокояващо, че, дори в кризисния случай с най-голямо въздействие върху капиталовата база на Landsbankinn — по същество разпадане на еврозоната — банката би запазила […] % свръхкапитал, което в условия, подобни на гореописаната оперативна среда, предоставя на Landsbankinn значителен буфер за справяне с неочаквани неблагоприятни събития.

(196)

Освен това CAD съотношението на Landsbankinn ще продължи да се увеличава постепенно по време на периода на преструктуриране. На тази база Органът счита, че капитализацията на Landsbankinn прави банката достатъчно устойчива.

(197)

Що се отнася до ликвидността на банката, Органът отбелязва, че понастоящем изглежда достатъчно стабилно и че няма признаци, че ситуацията ще се влоши значително през периода на преструктуриране. Органът отбелязва като положителен факта, че банката вече е започнала да приспособява своята политика за ликвидност с оглед на спазването на бъдещото изискване на Базел III. Той счита, че настоящото LCR на банката в размер на […] % е успокояващ показател, по-специално в сравнение със средната стойност от 83 %, определена в едно проучване, включващо повече от 200 банки, направено от Банката за международни разплащания (57). Освен това, въз основа на стрес-тестовете на коефициента на ликвидността, Органът счита, че ликвидността на Landsbankinn е добра.

(198)

Органът приветства също така промените в корпоративното ръководство на Landsbankinn и замяната на основния персонал. В същия ред на мисли, според Органа, засилената роля на управлението на риска, както е описано по-горе, отстранява една слабост в бизнес модела на Landsbankinn и ще допринесе за по-обективната и професионална оценка на риска в дейностите на банката.

(199)

Насоките за преструктуриране предвиждат също така планът за преструктуриране да демонстрира как банката възможно най-скоро ще възстанови своята дългосрочна жизнеспособност без държавна помощ. По-специално банката следва да може да реализира подходяща възвръщаемост на собствения капитал, като същевременно покрива всички разходи по своята нормална дейност и спазва съответните нормативни изисквания. По-специално в точка 13 от Насоките за преструктуриране е указано, че дългосрочна жизнеспособност се постига, когато банката е в състояние да покрива всички свои разходи, включително обезценяване и финансови такси, и осигурява подходяща възвръщаемост на собствения капитал, като се има предвид рисковия профил на банката.

(200)

На този етап Органът напомня, че икономическата среда, в която функционира Landsbankinn, би била трудна за всяка банка. Освен това Органът счита, че в този момент всяка една банка в Исландия трябва да постигне труден баланс между целта за повишаване на доходността и поддържането на безопасен (т.е. висок) капиталов баланс. Предвид това Органът е удовлетворен от прогнозната доходност, заложена в плана за преструктуриране, която, въпреки високото капиталово съотношение, ще бъде адекватна през целия период на преструктуриране. През периода 2009—2014 г. ROE се колебае в диапазона [> 5] % и [> 15] %.

(201)

Както е описано по-горе обаче, това колебание също се дължи на извънредни ситуации и събития като например приходи от оценяване на прехвърлените от Landsbanki активи. Въздействие може да са оказали така също еднократни събития като неочаквано успешните продажби на дъщерни дружества, от една страна, и отписванията вследствие на скорошното решение на Върховния съд относно FX заемите, от друга страна. В представеното от исландските органи изчисление, в което от отчета за приходите и разходите (ОПР) са извадени тези извънредни позиции, е посочено, че банката е реализирала и ще продължи да реализира относително стабилни печалби от 2011 г. нататък. Изглежда, че това заключение се подкрепя в гореспоменатия доклад на Icelandic State Financial Investments („ISFI“). Не е ясно дали тези изчисления отразяват единствено „основната доходност“ на банката. Органът обаче отбелязва, че значимостта на отстъпката се понижава бързо в хода на периода на преструктуриране и банката очаква да отчете „основна“ годишна печалба приблизително между […] и […] млрд. ISK в съответствие с плана за преструктуриране през периода 2012—2014 г.

(202)

По-горе са посочени някои от най-важните и по-подробните аспекти на финансовото планиране. Според Органа тези допускания като цяло изглеждат достатъчно благоразумни, предвид трудната оперативна среда. Що се отнася до лихвения марж, Органът отбелязва, че, дори след очакваното понижение до […] %, той би бил доста висок при сравнение в международен план (58). Според исландските органи маржът е бил приблизително на това равнище или по-висок през последните десетилетия. Това се дължи, наред с други фактори, на високолихвената среда в Исландия, на по-малкия дял на ипотеките в кредитния портфейл и на по-малкия размер на банките. Органът счита, че тези обяснения са разумни и, следователно, намира този аспект от финансовото планиране за достатъчно достоверен.

(203)

Друг важен фактор за бъдещата доходност са по-високите доходи от такси и комисионни, които се предвижда да се увеличат с приблизително […] %. Тогава това увеличение би генерирало печалба в размер над […] млрд. ISK през 2014 г. Исландските органи твърдят, че тези прогнози са осъществими, тъй като дейностите като сделки, свързани с фондовите пазари и валутната търговия, на практика са в застой след срива и въвеждането на контрола върху движението на капитали.

(204)

Както е описано по-горе, банката е предприела редица инициативи за повишаване на ефективността и за понижаване на разходите, наред с други, горепосоченото планирано съкращаване на персонала, закриването на […] клона, за което е поет ангажимент, и като цяло рационализиране на дейностите. Тези мерки в крайна сметка би трябвало да понижат съотношението на разходите към приходите от 57,2 % на […] % през 2014 г. Органът приветства тези усилия, тъй като настоящото съотношение изглежда доста високо при съпоставяне в международен план. Органът счита също така, че е възможно да бъде достигната тази цел.

(205)

В допълнение към горното е очевидно, че планът за преструктуриране е основан на множество други допускания. Органът се опита внимателно да разгледа онези, които изглеждат най-належащи и с най-голямо въздействие върху бъдещата жизнеспособност на Landsbankinn. Макроикономическите допускания изглежда съответстват на прогнозите на ЦБИ. Като цяло допусканията, на които се основава планът за преструктуриране, изглеждат достатъчно благоразумни, така че да доведат до заключението, че предприетите от банката мерки за преструктуриране са достатъчни, за да се гарантира дългосрочната жизнеспособност, да се предотврати настъпването на неочаквани неблагоприятни събития с непредвиден мащаб и последици.

(206)

С оглед на горепосочените елементи Органът счита, че планът за преструктуриране допринася за възстановяването на дългосрочната жизнеспособност на банката. Следователно Органът стига до заключението, че са изпълнени разпоредбите на раздел 2 от Насоките за преструктуриране.

(207)

Параграф 22 от Насоките за преструктуриране гласи следното: „С оглед ограничаване нарушенията на конкуренцията и справяне с опасност от недобросъвестност, помощта следва да бъде ограничена до необходимия минимум и да бъде предоставен подходящ собствен принос от получателя на помощта към разходите за преструктуриране. Банката и притежателите на нейния капитал следва да допринасят за преструктурирането във възможно най-голяма степен със собствени ресурси. Това е необходимо, за да се гарантира, че оздравените банки носят съответната отговорност за последиците от поведението им в миналото, и за да се създадат подходящи стимули за бъдещото им поведение“.

(208)

В това отношение Органът напомня един решаващ аспект от разглеждания случай. При учредяването на Landsbankinn на базата на местните дейности на Landsbanki, инвестициите на акционерите в Landsbanki са били напълно ликвидирани и, следователно, са допринесли във възможно най-голяма степен за преструктурирането на Landsbankinn. Освен това кредиторите на Landsbanki е трябвало да понесат значителни загуби (59) или най-малкото да поемат риска за своите инвестиции в зависимост от резултатите от прехвърлените на Landsbankinn активи (посредством условната облигация). Следователно, що се отнася до собствениците и кредиторите на Landsbanki, критерият за разпределение на тежестта е изпълнен и въпросът с опасността от недобросъвестност е разрешен.

(209)

В допълнение към горното Органът трябва да прецени дали държавната помощ, която Landsbankinn е получила, е била ограничена до необходимия минимум.

(210)

Що се отнася до мерките за капитализация, първоначалната капитализация на Landsbankinn при учредяването ѝ е била под капиталовите изисквания на ФНО (13 % вместо 16 %). През 2009 г. след постигането на споразумение с Landsbanki CAD съотношението е достигнало 15 % — 1 процентен пункт под минималното съотношение, определено от ФНО, като последният е предоставил временно освобождаване. В този контекст Органът отбелязва, че (бъдещото) капиталово съотношение е зависело главно от това дали е точна оценката на прехвърлените от Landsbanki към Landsbankinn активи. Фактът, че CAD съотношението на Landsbankinn впоследствие е станало достатъчно стабилно, за да може последното да погълне дейностите на Spkef, а след това и на SpSv, се обяснява с увеличаването на балансовата стойност на прехвърлените активи. Според Органа това, че впоследствие CAD съотношението се е развило в толкова благоприятна посока, не е причина да се счита, че още в началото Landsbankinn е получила от държавата повече от необходимия капитал.

(211)

В параграф 26 от Насоките за преструктуриране е предвидено, че банките, които получават помощ за преструктуриране „следва да могат да предоставят възнаграждение от реализирана от дейността им печалба в замяна на капитала, включително под формата на дивиденти и купони по неуредения субординиран дълг“.

(212)

Органът разясни своите насоки за държавна помощ по отношение на капиталовите инжекции, направени с акции през 2012 г. В параграфи 7 и 8 от Насоките за финансовата криза от 2012 г. е предвидено: „С оглед на нормативните изменения и променящата се пазарна среда Органът очаква, че правените от държавата капиталови инжекции в бъдеще могат по-често да бъдат под формата на акции, носещи променливо възнаграждение. Желателно е правилата относно ценообразуването на капиталовите инжекции да бъдат разяснени предвид факта, че възнаграждението по тези акции се получава под формата на (несигурни) дивиденти и капиталови печалби, което затруднява прякото оценяване ex ante на възнаграждението по тези инструменти. Следователно Органът ще направи оценка на възнаграждението на такива капиталови инжекции въз основа на емисионната стойност на акциите. Капиталовите инжекции следва да бъдат записани с достатъчна отстъпка от цената на акциите (след корекция поради „ефекта на разреждане“) непосредствено преди обявяването на капиталовата инжекция, за да се предостави разумна сигурност за подходящо възнаграждение за държавата“ (60).

(213)

Според Органа тази разпоредба не е пряко приложима в разглеждания случай, тъй като технически държавата е капитализирала нова банка. Следователно тя не би могла да разреди старите акционери в тесния смисъл на думата. Мотивацията обаче на тази разпоредба е, че на държавата, която трябва да поеме риск като инжектира капитал в дружество в затруднено положение, ще бъдат предоставени достатъчно разредена собственост и бъдещи печалби.

(214)

В разглеждания случай е очевидно, че държавата е получила по-голямата част (81,33 %) от собствеността на Landsbankinn и, следователно, ще получи същия дял от бъдещите печалби, докато бившите акционери няма да получат никакъв. Настоящите миноритарни акционери, които са бивши кредитори, ще участват до известна степен в бъдещите печалби. Те обаче най-вероятно все пак ще трябва да претърпят значителни загуби, както е посочено по-горе.

(215)

Освен това резултатите на Landsbankinn след учредяването ѝ са били добри, като в плана за преструктуриране са предвидени стабилни печалби през следващите години. Следователно Органът счита, че е изпълнено изискването на параграф 26 от Насоките за преструктуриране, във връзка с параграф 8 от Насоките за финансовата криза от 2012 г.

(216)

Докато сделката по отношение на Spkef според гореописаното включва елементи на държавна помощ, Органът счита, че то е подготвено по начин, с който се цели изключване на пряко финансово предимство за Landsbankinn. В това отношение той напомня, че окончателната компенсация за поемането на депозитите в Spkef, е била определена от независима арбитражна комисия. Следователно по същество тази сделка представлява договорена компенсация за Landsbankinn в замяна на поемането на депозитните пасиви на Spkef. Органът не счита, че тази помощ е от голямо значение за оценката на разпределянето на тежестта. Въпреки това допълнителната репутация и пазарен дял, придобити от Landsbankinn посредством сделката, имат по-голяма тежест при оценката по-долу на нарушенията на конкуренцията.

(217)

Накрая, що се отнася до гаранцията по депозитите, Органът вече е отбелязал в решението за откриване, че, с оглед на извънредните обстоятелства по това време, тя може да представлява пропорционално средство за опазване на финансовата стабилност в Исландия. Въпреки това е очевидно, че такава помощ не може да бъде одобрена за неограничено време.

(218)

Следователно, за да може тази държавна помощ да бъде счетена за ограничена до необходимия минимум, Органът счита, че тя трябва да бъде прекратена възможно най-скоро. По тази причина Органът приветства намерението на исландските органи да премахнат гаранцията по депозитите преди отменянето на контрола върху движението на капитали, следователно, според настоящото планиране, най-късно до края на 2013 г.

(219)

По тази причина, с цел да се покрият забавянията в отменянето на контрола върху движението на капитали и да се отрази становището на Органа, че жизнеспособната банка следва да може да се конкурира на пазара без защита под формата на такава цялостна гаранция по депозитите, той, следователно, ще предостави разрешение за гаранцията по депозитите до края на 2014 г. (61). След този момент защитата по депозитите следва да се ръководи единствено от приложимото законодателство на ЕИП в областта на гаранциите по депозити.

(220)

Органът стига до заключението, че планът за преструктуриране на Landsbankinn гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум и че получателят на помощта, акционерите и притежателите на дълг на банката, на която е правоприемник, са взели значително участие в разпределянето на тежестта. Следователно помощта за преструктуриране съответства на раздел 3 от Насоките за преструктуриране.

(221)

В раздел 4, параграфи 29—32 от Насоките за преструктуриране е предвидено:

„Финансовата стабилност продължава да бъде основната цел на помощта за финансовия сектор в условията на системна криза, като запазването на системната стабилност в краткосрочен план обаче не следва да води до по-дългосрочни вреди за условията на равнопоставеност и конкурентните пазари. В това отношение важна роля изпълняват мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията вследствие на държавна помощ. […] Мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията следва да бъдат специално подбрани, за да бъдат отстранени установените нарушения на пазарите, на които банката получател на помощта осъществява дейност след възстановяване на нейната жизнеспособност след преструктурирането, като в същото време се спазват общата политика и принципи. Изходната точка за извършване на оценка от страна на Органа на необходимостта от такива мерки е размерът, мащабът и обхватът на дейностите на въпросната банка при прилагането на достоверен план за преструктуриране съгласно предвиденото в раздел 2 на настоящата глава. […] Естеството и формата на тези мерки ще зависят от два критерия: първо, размерът на помощта и условията и обстоятелствата, при които е била предоставена, и, второ, характеристиките на пазара или пазарите, на които ще осъществява дейност банката получател на помощта.

По отношение на първия критерий мерките за ограничаване на нарушенията варират значително в съответствие с размера на помощта, както и степента на разпределяне на тежестта и равнището на цените. Общо казано, когато има по-висока степен на разпределение на тежестта и собственият принос е по-висок, има по-малко отрицателни последици в резултат на опасност от недобросъвестност.

По отношение на втория критерий Органът ще направи анализ на вероятните въздействия на помощта върху пазарите, на които банката получател осъществява дейност след преструктурирането. Преди всичко ще бъдат разгледани големината и относителната важност на банката на нейния пазар или пазари, след като вече е станала жизнеспособна. Мерките ще бъдат съобразени с пазарните характеристики, за да се гарантира запазването на ефективната конкуренция. […] Мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията не следва да застрашават изгледите за възстановяване на жизнеспособността на банката.“

(222)

От горното следва, че размерът на помощта, по-специално в относително изражение, както и пазарните характеристики, са съществени в оценката на Органа за способността на мерките да ограничат нарушенията на конкуренцията. В същото време е очевидно, че тези мерки не трябва да застрашават жизнеспособността на получателя на помощта за преструктуриране, като трябва да бъдат отстранени и опасенията, свързани с конкуренцията, с оглед на основната цел за финансова стабилност в условията на настоящата криза.

(223)

На фона на горната нормативна уредба по-долу Органът ще изложи съображенията, които счита за съществени за своята оценка на мерките за ограничаване на нарушенията на конкуренцията.

(224)

Първо и най-важно, Органът счита, че, предвид конкретната ситуация на исландските финансови пазари, е необходима внимателна оценка на пазарните условия и на конкурентната среда. Мерките за ограничаване на нарушението на конкуренцията следва да отразяват настоящите трудни обстоятелства, като в същото време гарантират ограничаването до минимум на нарушенията на конкуренцията както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

(225)

Второ, както е посочено по-горе в раздела относно разпределянето на тежестта, е бил разрешен въпросът с най-големия възможен принос на бившите собственици на Landsbanki и до известна степен на кредиторите на Landsbanki. Следователно необходимостта от допълнителни мерки за конкуренция е била ограничена.

(226)

Трето, що се отнася до характеристиките на съответния пазар, сривът на финансовата система в Исландия, последван от намесата от страна на исландските органи, е довел до по-голяма концентрация на исландския пазар на финансови услуги и значително е увеличил пазарния дял на трите основни банки — Íslandsbanki, Arion Bank и Landsbankinn. Освен тяx са останали само малко на брой и то малки пазарни участници, а непосредствените изгледи за ново навлизане са малки, поради вече споменатите бариери пред навлизането и малкия размер на пазара и по-специално поради упражнявания контрол върху движението на капитали. Landsbankinn се радва на много добра позиция на този концентриран пазар със своя пазарен дял от над 30 % в повечето сегменти. Тя е най-голямата исландска банка от гледна точка на баланса.

(227)

Четвърто, кризата e довела до редица много специфични проблеми, като изключително високата степен на пряка и непряка собственост на големите банки в реалната икономика и появата на фактически монопол в банковите ИТ услуги (RB), чийто мажоритарен собственик са трите банки.

(228)

Пето, относителният размер на получената от Landsbankinn помощ е значителен. В това отношение Органът отбелязва, че в началото целият капитал на банката е бил предоставен от държавата. Освен това банката се е ползвала от други мерки за помощ — сделката по отношение на SpSV и гаранцията по депозитите. Освен това SpSv е получила помощ преди да бъде поета от Landsbankinn. В същото време Landsbankinn остава малка банка, поне според международните стандарти.

(229)

Шесто, поемането от банката на Spkef и SpSv налага прилагането на допълнителни мерки за конкуренция. В Решението за SpSv Органът подчерта, че планът за преструктуриране на Landsbankinn трябва да включва такива мерки.

(230)

На този фон Органът отбелязва, че са били предприети редица мерки или ще бъдат предприети такива с цел ограничаване на нарушенията на конкуренцията в резултат на предоставената на Landsbankinn помощ.

(231)

Исландското правителство изрично е поело два ангажимента (вж. приложението), които, според Органа, могат да допринесат за създаването на нормативна среда, благоприятстваща конкуренцията на финансовите пазари:

(232)

Първо, като е сформирало работна група, която да преразгледа Закон № 36/1978 относно гербовия налог, и като е разгледало по-специално дали да отмени гербовите налози върху облигации, емитирани от физически лица, при прехвърлянето им между кредитори (напр. когато физически лица прехвърлят своите заеми от една кредитна институция към друга). Органът счита, че настоящият закон, който, inter alia, задължава клиентите да заплащат гербов налог върху сумата на съответната облигация (62), когато сменят кредиторите си, може да е пречка за конкуренцията, тъй като той може да обвърже клиентите със съществуващите договори за дългосрочни заеми. Следователно Органът приветства ангажимента за преразглеждане на този закон.

(233)

Второ, Органът отчита факта, че, в съответствие с приетата от Исландския парламент на 21 март 2012 г. резолюция, правителството ще сформира комитет с мандат да преразгледа защитата на потребителите на финансовия пазар. Това ще включва специален мандат за преразглеждане на улесняването на смяната на доставчика и на намаляването на разходите по тази смяна, както и тясно сътрудничество на комитета по този въпрос с ИОЗК. Комитетът следва да представи своя доклад най-късно до 15 януари 2013 г. Такава по-задълбочената оценка може да е от полза за конкуренцията в дългосрочен план. В същото време разгледания по-долу конкретен ангажимент на Landsbankinn следва да допринесе за улесняването на смяната на доставчика и по този начин ще повиши конкуренцията.

(234)

Органът приветства постигнатото от ИОЗК и собствениците на RB, включително трите основни банки, решение по този въпрос, тъй като с него се прави опит за гарантиране на достъп за малките конкуренти и потенциалните нови участници на пазара до съществено важната ИТ инфраструктура на недискриминационна база и на разумна цена. Органът счита, че с това решение опасенията му, изложени inter alia във второто решение за Byr (63), са били разсеяни по задоволителен начин. Следователно няма нужда допълнително да разглежда този въпрос в настоящото решение.

(235)

Накрая, Органът отбелязва направените от 2008 г. насам нормативни изменения, разгледани в приложението. Що се отнася до опасенията във връзка с конкуренцията, включването на член 22 в Закон № 161/2002 относно финансовите предприятия е от особено голямо значение. Тази разпоредба ограничава участието на финансови предприятия в дейности, които попадат извън обхвата на техните оперативни лицензи. В съответствие с това ново правило такива дейности могат да се осъществяват само временно и за целите на сключване на сделки или реорганизиране на дейностите на клиентите. В тази връзка на ФНО трябва да се изпрати мотивирано уведомление, като са предвидени срокове, в рамките на които финансовите предприятия следва да извършат реорганизацията на техните клиенти и да се разпоредят с отчуждените активи.

(236)

Органът счита, че тази промяна е подходящ нормативен отговор на въпроса с непропорционално голямата собственост на финансовите институции в реалната икономика. Изглежда, че тази разпоредба предотвратява превръщането в постоянен проблем на тази ситуация — която е пряк резултат от суаповете на дълг срещу собствен капитал.

(237)

Органът подчертава, че пазарното присъствие и големината на Landsbankinn са само част от тези на Landsbanki, тъй като общите активи са били намалени със 75 %, както е описано по-горе. Освен това, за разлика от Landsbanki, Landsbankinn осъществява дейност единствено на исландския пазар. Докато по-голямата част от това намаление очевидно е резултат от ликвидирането на международните дейности на Landsbanki, според Органа този процес е от особена важност по отношение на нарушенията на конкуренцията, тъй като в миналото именно рисковата стратегия на Landsbanki в чужбина е довела до нейния срив и е причинила нарушения на финансовите пазари в ЕИП (64).

(238)

Освен това Органът приветства поетите от Landsbankinn ангажименти (вж. приложението) допълнително да намали своето присъствие на местния пазар чрез […] прехвърляне, свързано с […]. Освен това Органът отбелязва като положителен фактът, че Landsbankinn е поела задължение да закрие […] клона през периода на преструктуриране. На база на окончателния план за преструктуриране и като напомня, че Landsbankinn е малка банка по стандартите на ЕИП, Органът е съгласен с Landsbankinn, че по-нататъшните структурни мерки биха могли да застрашат изгледите на банката за възстановяване на дългосрочната ѝ жизнеспособност (65).

(239)

Органът отбелязва ангажимента, че Landsbankinn няма да придобива финансови предприятия до 15 декември 2014 г., освен ако преди това получи одобрение от Органа. Това означава, че може да бъде избегната по-нататъшната концентрация на исландския финансов пазар чрез придобивания от страна на Landsbankinn. Този ангажимент гарантира също така, че предоставената на Landsbankinn помощ се използва за възстановяване на жизнеспособността на банката, а не за консолидиране и допълнително разширяване на нейното пазарно присъствие в Исландия. Същото важи за ангажимента на Landsbankinn, според който до 15 октомври 2014 г. тя няма да прилага договорни клаузи и няма да въвежда нови договорни клаузи, които обвързват специалните условия по лихвените проценти с използването на минимален набор от услуги на банката, както и за ангажимента при предлагането на пазара на нейните услуги да не се позовава на обвързаността на държавата с цел извличане на конкурентно предимство.

(240)

Както е описано по-горе, понастоящем исландският финансов пазар представлява една трудна среда за осъществяване на дейност за която и да било банка. Следователно Органът приветства ангажиментите на Landsbankinn във връзка с улесняването на смяната на банките и предоставянето на основни услуги по обработка на плащанията, както и паричните дистрибуторски услуги. Органът счита, че тези мерки, в съчетание с гореспоменатото споразумение между трите основни банки и ИОЗК относно RB гарантира достъпа на по-малките пазарни участници до най-важната инфраструктура и услуги на разумни цени, без по-големите участници да могат да блокират техния достъп. Органът е на мнение, че това ще намали бариерите пред навлизането в бъдеще на (потенциални) пазарни участници. Мерките биха могли също така да дадат възможност на съществуващите по-малки участници да повишат своите пазарни дялове, ако могат да предложат по-добри услуги от по-големите си конкуренти. Освен това мерките, целящи улесняване на смяната на доставчика, ще допринесат за по-активната конкуренция между съществуващите големи участници и биха могли да допринесат за предотвратяването или преодоляването на ситуация на потенциално колективно господство.

(241)

Последно, Landsbankinn се ангажира да продаде възможно най-скоро дяловите си участия в оперативните дружества, чието ръководство е поела вследствие на преструктурирането в съответствие с член 22 от Закон № 161/2002 относно финансовите предприятия. Тя се ангажира да спазва процедурата и сроковете, които са определени в тази разпоредба, и да поддържа актуална информация на своя уебсайт (или на уебсайта на дъщерно дружество) относно дъщерните дружества и дяловите участия, които са държани за продажба. Освен това Landsbankinn се е ангажирала да продаде […] до определени срокове в рамките на периода на преструктуриране.

(242)

Органът приветства общия ангажимент на Landbankinn да прехвърли възможно най-скоро всички дружества и дялови участия, които не са свързани с основната ѝ дейност. Това ще отстрани не само потенциалния опасения, свързани с конкуренцията, които биха могли да възникнат от това, че е такъв господстващ собственик в реалната икономика на Исландия, но ще предотврати също така излагането на риск на жизнеспособността на банката.

(243)

Това обръща вниманието на исландските органи и на Landsbankinn върху факта, че поради ангажиментите нарушаването на националното право може да доведе също така до злоупотреба с помощта. Освен това Органът счита, че, след като трябва да публикува на уебсайта си информация относно предвидените прехвърляния и продажби, се осигурява по-голяма прозрачност относно настоящата ситуация със собствеността в исландската икономика. Това, поне до известна степен, отстранява въпросното опасение, свързано с конкуренцията, с което понастоящем се характеризират исландските пазари.

(244)

Въз основа на горното Органът счита, че горните мерки решават основните въпроси, свързани с конкуренцията, които е установил в сътрудничество с ИОЗК. С оглед на основната цел за постигане на финансова стабилност, Органът стига до заключението, че ангажиментите ограничават нарушенията на конкуренцията в задоволителна степен. Следователно помощта за преструктуриране отговаря на раздел 4 от Насоките за преструктуриране.

(245)

Въз основа на горната оценка и с оглед на представения от исландските органи план за преструктуриране на Landsbankinn, изразените от Органа в решението за откриване съмнения относно естеството и съвместимостта на мерките за помощ за Landsbankinn са разсеяни. Освен това Органът не възразява срещу сделката по отношение на Spkef и одобрява помощта, която SpSv е получила. Следователно Органът одобрява мерките за помощ като помощ за преструктуриране, която е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, при условие че Исландия и Landsbankinn спазват изложените в приложението ангажименти.