Жалба, подадена на 6 март 2007 г. от Bank Austria Creditanstalt AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до Т-264/02 и T-271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG u.a./Комисия на Европейските общности, относно Решение T-260/02

(Дело C-135/07 P)

(2007/C 117/19)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Bank Austria Creditanstalt AG (представители: адвокати Dres. C. Zschocke и J. Beninca)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

С жалбата си жалбоподателят цели отмяната на решението на Първоинстанционният съд от 14 декември 2006 г. B подкрепа на жалбата си той се позовава на множество пороци в мотивите, грешки в правото и нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение по неразбираем начин е потвърдило становището на Комисията, че редовните срещи на банките (die Bankenrunden) са имали отрицателни икономически последици. Оспорваното решение нарушава според жалбоподателя принципите на доказването, като неправилно тълкува изискванията относно икономическите експертизи за установяване на липсата на икономически последици. Въз основа на представеното експертно заключение не е следвало да бъдат взети предвид икономически последици при определяне на глобата.

Жалбоподателят счита, че оспорването решение не е отчело установените от европейските съдилища изисквания относно необходимостта размерът на глобата да бъде намален при смекчаващи обстоятелства. Поради тази грешка в правото с оспорваното решение не е коригирана допуснатата от Комисията при упражняване на правото ѝ на преценка грешка, състояща се в неотчитане на смекчаващия характер на участието на публичноправни служби в редовните срещи на банките (die Bankenrunden) и доказаната информираност на обществеността за тях.

В посоченото от него трето правно основание жалбоподателят се позовава на необоснованост, нарушения на принципа на равно третиране, както и други грешки в правото и нарушения на съдопроизводствените правила в оспорваното решение във връзка с преценката на Комисията на проявите на сътрудничество на жалбоподателя.

Жалбоподателят посочва, че от самото начало е сътрудничил на Комисията при разследване на фактическата обстановка. По-специално, без да е бил задължен, той е предоставил в началото на процедурата обширна информация относно редовните срещи на банките (die Bankenrunden) и подробни документи, които, съгласно фактическите констатации на Първоинстанционния съд, са били използвани от Комисията в решението, предмет на спора. Освен това, с отговора си на предявените възражения, жалбоподателят е дал описание на фактите по преписката, което също така, съгласно фактическите констатации на оспорваното съдебно решение, е било използвано от Комисията за решението, предмет на спора.

Изтъква се, че както с оспорваното съдебно решение, така и с решението, предмет на спора не е бил намален размера на глобата въпреки всеобхватното, полезно и доказано сътрудничество на жалбоподателя. Това съставлява неправилно прилагане на съобщението относно сътрудничеството, като така е бил нарушен принципа на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания. Освен това, оспорването съдебно решение в съображенията относно размера на наложената на жалбоподателя глоба, по отношение на която жалбоподателят не е могъл предварително да изрази становище, е нарушило правото му да бъде изслушан.

(1)  ОВ C 331, стр. 29.