ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД

26 март 2026 година(*)

„ Обезпечително производство — Икономическа и парична политика — Приемане на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. — Молба за спиране на изпълнението — Молба за постановяване на временни мерки — Неспазване на изискванията за форма — Недопустимост “

По дело T‑653/25 R,

MS,

MU,

MV,

MW,

представлявани от Р. Ченалова и Е. Костова-Петкова, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от И. Гюров и K. Pleśniak,

ответник,

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

постанови настоящото

Определение

1        С молбата си на основание членове 278 и 279 ДФЕС жалбоподателите, MS, MU, MV и MW, искат по-специално спиране на изпълнението на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. (ОВ L, 2025/1407), на Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България (ОВ L, 2025/1408) и на Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България (ОВ L, 2025/1409) (наричани по-нататък „обжалваните актове“).

 Обстоятелства, предхождащи спора и искания на страните

2        Жалбоподателите са български граждани.

3        С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 септември 2025 г., жалбоподателите искат отмяна на обжалваните актове.

4        С отделен акт на 12 декември 2025 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд настоящата молба за допускане на обезпечение, с която молят председателя на Общия съд:

–        да спре изпълнението на обжалваните актове до постановяване на окончателното решение по главното производство,

–        да спре всички правни последици на обжалваните актове на територията на Република България до постановяване на окончателно решение по съществото на делото, включително автоматичната конверсия на парични средства, договори, публичноправни задължения и частноправни правоотношения,

–        да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

5        В съответствие с разпоредбите на членове 278 и 279 ДФЕС, от една страна, във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да разпореди необходимите временни мерки при спазване на разпоредбите относно допустимостта, предвидени в член 156 от Процедурния правилник на Общия съд.

6        Член 156, параграф 4, първо изречение от Процедурния правилник предвижда, че в молбите за допускане на обезпечение трябва да се изложат „предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, и фактическите и правните основания, които на пръв поглед обосновават необходимостта от постановяване на поисканата временна мярка“.

7        В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на страната, която ги иска. Тези условия са кумулативни, така че молбите за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърлят, ако едно от тях не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство претегля и съответните интереси (вж. определение от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 21 и цитираната съдебна практика).

8        Освен това съгласно член 156, параграф 5 и член 76, буква г) от Процедурния правилник молбата за допускане на обезпечение трябва по-специално да се подаде като отделен документ, да съдържа предмета на спора и кратко изложение на основанията и изтъкнатите доводи.

9        От тълкуването на член 156, параграфи 4 и 5 във връзка с член 76, буква г) от Процедурния правилник следва, че молбата за постановяване на временни мерки трябва сама по себе си да позволи на ответника да изготви своето становище, а на съдията по обезпечителното производство да се произнесе по молбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустима такава молба за допускане на обезпечение, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да произтичат по логичен и разбираем начин от текста на самата молба. Въпреки че този текст може да бъде обоснован и допълнен по конкретни въпроси чрез препращане към определени пасажи от приложени към него доказателства, общото препращане към други документи, дори те да са приложени към молбата за допускане на обезпечение, не може да компенсира липсата на съществени елементи в нея (вж. определение от 4 декември 2015 г., E‑Control/ACER, T‑671/15 R, непубликувано, EU:T:2015:975, т. 8 и цитираната съдебна практика).

10      Освен това точка 284 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник изрично предвижда, че молбата за допускане на обезпечение трябва да е разбираема, взета сама по себе си, без да се налага да се правят справки с исковата молба или жалбата по главното производство, включително приложенията към нея.

11      Трябва да се добави също така, че за да разбере молбата за допускане на обезпечение, съдията по обезпечителното производство не следва да разглежда жалбата в главното производство, тъй като в противен случай разпоредбата от Процедурния правилник, която предвижда, че молбата за постановяване на временни мерки трябва да бъде подадена като отделен документ, би била лишена от действие (вж. определение от 25 юни 2003 г., Schmitt/AER, T‑175/03 R, EU:T:2003:179, т. 20 и цитираната съдебна практика).

12      След като неспазването на Процедурния правилник представлява липса на абсолютна процесуална предпоставка, съдията по обезпечителното производство следва при необходимост да провери служебно дали са спазени приложимите разпоредби от този правилник (вж. определение от 14 февруари 2020 г., Vizzone/Комисия, T‑658/19 R, непубликувано, EU:T:2020:71, т. 11 и цитираната съдебна практика).

13      В настоящия случай следва да се отбележи, че в молбата за допускане на обезпечение жалбоподателите на практика не излагат доводи относно условията, свързани с fumus boni juris и с неотложността, както и с претеглянето на съответните интереси.

14      Всъщност, що се отнася по-специално до условието за fumus boni juris, жалбоподателите само са изброили някои твърдени от тях незаконосъобразности, от които били засегнати обжалваните актове, без изобщо да изложат доводи в подкрепа на тези основания.

15      Такова кратко и общо изброяване обаче не позволява на съдията по обезпечителното производство да извърши правна преценка на това дали изложените основания за отмяна, изтъкнати в жалбата по главното производство, изглеждат обосновани на пръв поглед.

16      От това следва, че молбата за допускане на обезпечение не е разбираема, взета сама по себе си, без да се правят позовавания на жалбата в главното производство.

17      Тази липса на достатъчно обяснения в молбата за допускане на обезпечение относно съставните елементи на евентуалния fumus boni juris обаче не може да се компенсира с препращане към жалбата в главното производство.

18      В това отношение е достатъчно да се припомни, че съдията по обезпечителното производство не е длъжен да установи вместо засегнатата страна обстоятелствата, които се съдържат в приложенията към молбата за допускане на обезпечение или в жалбата, подадена по главното производство, и които биха били в подкрепа на тази молба. Впрочем възлагането на подобно задължение на съда по обезпечителното производство би лишило от действие разпоредбата от Процедурния правилник, която предвижда, че молбата за постановяване на временни мерки трябва да бъде подадена като отделен документ (вж. определение от 29 юли 2010 г., Cross Czech/Комисия, T‑252/10 R, непубликувано, EU:T:2010:323, т. 15 и цитираната съдебна практика).

19      От това следва, че що се отнася до условието за наличие на fumus boni juris, настоящата молба за допускане на обезпечение не отговаря на изискванията на член 156, параграфи 4 и 5 от Процедурния правилник.

20      Освен това молбата за допускане на обезпечение не съдържа достатъчно точно и пълно изложение на обстоятелствата, позволяващи да се разгледа условието за неотложност.

21      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика неотложността трябва да бъде преценявана във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която е поискала временната мярка. Не е необходимо неизбежността на вредата да се установи с абсолютна сигурност. Достатъчно е тя да е предвидима с достатъчна степен на вероятност. Страната, която се позовава на нея, обаче остава длъжна да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават възможността да настъпи значителна и непоправима вреда, и да представи на съдията по обезпечителното производство конкретни и точни индиции, подкрепени от подробни документи, които доказват положението ѝ и позволяват да се разгледат точните последици, до които вероятно ще доведе липсата на исканите мерки. По този начин страната, която иска да се постанови временна мярка, е длъжна да представи документи в подкрепа на информацията, която може да създаде вярна и точна представа за положението, което според нея обосновава постановяването на тези мерки (вж. определение от 11 март 2013 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑110/12 R, EU:T:2013:118, т. 19 и цитираната съдебна практика).

22      В настоящия случай следва да се отбележи, че в молбата си за допускане на обезпечение жалбоподателите не обосновават становището си относно условието за неотложност.

23      Всъщност жалбоподателите се ограничават до това да посочат, че настоящата молба касае пълна и безвъзвратна трансформация на националната парична система на държава членка — акт, за който в първичното право на Европейския съюз не съществува процедура за отмяна или връщане назад.

24      Налага се обаче изводът, че това изключително лаконично твърдение не предоставя никаква информация относно причините за настъпване на значителната и непоправима вреда, която жалбоподателите рискуват да претърпят, и a fortiori не е подкрепено с никакво доказателство относно настоящото положение на жалбоподателите, което да може да обоснове постановяването на исканите временни мерки.

25      В резултат от това, що се отнася до условието за неотложност, молбата за допускане на обезпечение не отговаря на изискванията на член 156, параграфи 4 и 5 от Процедурния правилник.

26      От гореизложено следва, че настоящата молба за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо тя да бъде връчена на Съвета.

27      По силата на член 158, параграф 5 от Процедурния правилник Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

определи:

1)      Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)      Не се произнася по съдебните разноски.

Съставено в Люксембург на 26 март 2026 година.

*      Език на производството: български.