1)

Трябва ли член 138, параграф 1 във връзка с член 141 и член 197, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато акцизни стоки се доставят под режим отложено плащане на акциз в тристранна сделка и се определи, че ДДС се дължи от установеното в третата държава членка задължено лице за ДДС, това само по себе си е основание за освобождаване от ДДС — на основание член 138, параграф 1 от Директивата — на извършената от установеното в първата държава членка задължено лице за ДДС доставка към установеното във втората държава членка задължено лице за ДДС, при условие че в конкретния случай е доказано, че стоките действително са изнесени от първата държава членка и са доставени в третата държава членка?

2)

Трябва ли в случай на тристранна сделка член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато установеното в първата държава членка задължено лице за ДДС е уведомено, че установеното във втората държава членка задължено лице за ДДС ще извърши незабавно последваща доставка на стоките към установено в трета държава членка задължено лице за ДДС, преди да ги изнесе от първата държава членка и превози до това задължено лице за ДДС от третата държава членка, извършената от установеното в първата държава членка задължено лице за ДДС доставка към установеното във втората държава членка задължено лице за ДДС не е освободена от ДДС?

3)

Прилага ли се член 141 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато след тристранна сделка предприятие от трета държава членка препродава същите стоки в рамките на същия единствен превоз на територията на Европейския съюз?