1.

Въпросът за действието във времето на нормите е класическа тема в правната доктрина. Всъщност още от римското право се прилага общият принцип, че „нормите нямат обратно действие“ ( 2 ), особено когато това са норми, които потвърждават или ограничават права. Това е едно от главните съображения, на които се основава изискването за яснота и правна сигурност. За сметка на това отговорът на въпроса за действието във времето на съдебните решения не е толкова категоричен, особено в случая на решения, отнасящи се до отмяната на правни актове.

2.

Именно това е основният и неразглеждан досега въпрос, който поставя настоящото дело. Всъщност този въпрос дава възможност на Общия съд да разгледа действието във времето на решение, прието от национален съдебен орган в съответствие с член 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ( 3 ) (наричан по-нататък „Митнически кодекс на Съюза“) във връзка с решение за обвързваща тарифна информация (наричано по-нататък „решение ОТИ“).

3.

Решение ОТИ е документ, с който митническите служби на държавите членки на Европейския съюз информират по тяхно искане икономическите оператори за тарифната позиция (предвидена в митническата номенклатура), в която следва да бъде класирана дадена стока, когато последните предвиждат нейния внос или износ. Тази информация, която предполага тълкуване на комбинираната номенклатура на стоки, позволява на икономическите оператори да предвидят митата (които могат да дължат), както и да изчислят размера на възстановяванията при износ (от които могат да се ползват в рамките на общата селскостопанска политика) ( 4 ).

4.

Целта на въвеждането на тази практика е да се осигури известна правна сигурност на икономическите оператори при упражняването на тяхната дейност, но също така да се улесни работата на самите митнически служби и да се постигне по-голямо уеднаквяване на прилагане на митническото право на Съюза ( 5 ).

5.

Спорът в главното производство е между икономически оператор и Zollamt Österreich (митническа служба, Австрия, наричана по-нататък „митническата служба“) във връзка с решение ОТИ. Всъщност двете страни по главното производство спорят относно тарифното класиране на стока, търгувана от икономическия оператор.

6.

Като уважава жалбата на икономическия оператор Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия), изменя решението ОТИ.

7.

Сезирана с ревизионна жалба, запитващата юрисдикция иска да установи дали решението на Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) има действие ex tunc.

8.

Съображение 26 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че „[з]а да се осигури баланс между нуждите на митническите органи по отношение на правилното прилагане на митническото законодателство, от една страна, и правото на икономическите оператори да бъдат третирани справедливо, от друга страна, митническите органи следва да получат широки контролни правомощия, а икономическите оператори — право на обжалване“.

9.

Член 33 от Митническия кодекс на Съюза е озаглавен „Решения [ОТИ]“ и параграф 1 предвижда, че „[в]ъз основа на подадено заявление митническите органи издават решения [ОТИ]“.

10.

Член 34 от посочения кодекс е озаглавен „Управление на решения [ОТИ]“ и гласи:

„1.   Валидността на решение ОТИ се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, когато то престане да отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:

с действие от датата на прилагане на това изменение или на тези мерки;

[…]

3.   Валидността на решенията ОТИ […] не се прекратява със задна дата.

4.   Чрез дерогация от член 23[,] параграф 3 и член 27 решенията ОТИ […] се обезсилват, ако са издадени въз основа на невярна или непълна информация от заявителите.

5.   Решенията ОТИ […] се отменят в съответствие с член 23, параграф 3 и член 28. Тези решения обаче не се отменят по искане на титуляря на решението.

6.   Решенията ОТИ […] не подлежат на изменение.

[…]“.

11.

Член 43 от същия кодекс предвижда, че „[ч]ленове 44 и 45 не се прилагат за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган или от митническите органи, когато действат като правораздавателни органи“.

12.

Съгласно член 44 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Право на обжалване“:

„1.   Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

[…]

2.   Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

[…]

4.   Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи“.

13.

Съгласно член 45 от посочения кодекс, озаглавен „Спиране на изпълнението“:

„1.   Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение.

2.   Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

[…]“.

14.

Член 279 от Bundesabgabenordnung (Федерален данъчен кодекс, наричан по-нататък „BAO“) има следния текст:

„1.   Освен случаите по член 278 Verwaltungsgericht (Административен съд) винаги сам решава по същество. В диспозитива и в мотивите съдът може да замени становището на данъчния орган със свое, да измени обжалвания акт, да го отмени или да отхвърли жалбата срещу административния акт като неоснователна.

2.   При отмяна на обжалвания административен акт производството се възстановява в положението преди постановяването му.

[…]“.

15.

На 27 октомври 2022 г. по искане на дружеството G GmbH митническата служба издава решение ОТИ за стока с описание „турникет за еднократна употреба“, която класира в подпозиция 4008 219000 с посочен срок на валидност от 27 октомври 2022 г. до 26 октомври 2025 г.

16.

На 22 ноември 2022 г. G подава жалба по административен ред срещу това решение, като изтъква, че тарифното класиране по същество е неправилно. Митническата служба отхвърля подадената по административен ред жалба.

17.

С решение от 12 март 2024 г. Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) уважава жалбата на G и изменя обжалваното решение ОТИ, като класира въпросната стоката в подпозиция 4014 900000.

18.

Митническата служба подава ревизионна жалба срещу решението на Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия). Този съд счита, че като се е основал на член 279 от BAO, с решението си Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) възнамерявал да измени с обратна сила решението ОТИ, което не било допустимо съгласно Митническия кодекс на Съюза, по-специално член 34, параграфи 3 и 6. Освен това в случая не били налице условията по член 27, параграф 1 от посочения кодекс за обезсилване с обратно действие на ОТИ.

19.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 279, параграф 1 от BAO Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) може да замести в диспозитива или в мотивите становището на данъчния орган със свое и следователно да измени обжалваното административно решение, да го отмени или да отхвърли жалбата срещу това решение като неоснователна. Тя счита също, че съгласно член 279 от BAO разглежданото в главното производство решение на Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) има действие с обратна сила към датата на издаване на ОТИ от митническата служба, което според нея е в съответствие с принципа на правото на Съюза за ефективна съдебна защита.

20.

Запитващата юрисдикция обаче посочва по същество, че член 34 от Митническия кодекс на Съюза изрично предвижда случаите, в които валидността на решенията ОТИ се прекратява, те се отменят или обезсилват, както и последиците във времето от такива събития. Във връзка с това тя подчертава, че съгласно член 34, параграф 5 от Митническия кодекс на Съюза решенията ОТИ не се отменят по искане на титуляря на решението, че съгласно параграф 3 от този член валидността на решенията ОТИ не се прекратява със задна дата, а съгласно параграф 6 от него решенията ОТИ не подлежат на изменение.

21.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция изразява съмнения дали посочените по-горе разпоредби на Митническия кодекс на Съюза имат последици за жалбите, подадени на основание член 44 от посочения кодекс, и ако имат, какви са те.

22.

При тези обстоятелства Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) решава да спре производството и на основание член 267 ДФЕС да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23.

Настоящото преюдициално запитване е подадено в секретариата на Съда на 21 февруари 2025 г. На основание член 50б от Статута на Съда на Европейския съюз това запитване е прехвърлено на Общия съд.

24.

Писмени становища представят G, италианското правителство и Европейската комисия. Комисията взема участие в заседанието за изслушване на устните състезания, проведено на 10 декември 2025 г.

25.

С двата си преюдициални въпроса, които предлагам на Общия съд да разгледа заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи съвместимостта с правото на Съюза на национална разпоредба, съгласно която решението по жалба по член 44, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза срещу решение ОТИ, издадено съгласно член 33 от посочения кодекс, има действие с обратна сила към датата на издаването на това решение ОТИ от митническата служба.

26.

В самото начало ми се струва полезно да подчертая, че макар запитващата юрисдикция да уточнява, че съгласно член 279, параграф 1 от ВАО Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд) има право да измени издаденото от митническата служба решение ОТИ, тя не поставя въпроса за съвместимостта на това правомощие за изменение с член 44 от Митническия кодекс на Съюза ( 6 ). Тя иска само да се установи какво е действието във времето на решение ОТИ, прието от национален съд.

27.

Такова тълкуване на член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза иска запитващата юрисдикция. Тя иска да се установи по-специално дали поправката, наложена с тази разпоредба в случай на уважаване на жалбата, трябва да има обратно действие и дали правилата, установени по-конкретно в член 33 и член 34, параграфи 3—6 от посочения кодекс, могат да повлияят на отговора, който следва да се даде на нейния въпрос.

28.

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част ( 7 ).

29.

При тези обстоятелства предлагам да започна анализа си с тълкуване на член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза (А), преди да проверя съвместимостта на член 279 от BAO с тази разпоредба (Б).

30.

С оглед на съмненията, изложени от запитващата юрисдикция, по-специално по отношение на влиянието, което членове 33 и 34 от Митническия кодекс на Съюза биха могли да окажат върху тълкуването на член 44, параграф 4 от този кодекс, считам, че следва да започна с анализ на контекста и целите, преследвани с тези различни разпоредби (1), преди да се спра на самия текст на член 44, параграф 4 от посочения кодекс и следователно — на неговия обхват (2).

31.

На първо място, за да се разбере по-добре целта, преследвана с член 44 от Митническия кодекс на Съюза, и по-специално параграф 4 от него, ми се струва интересно да се върнем малко назад и да припомним контекста, в който е възникнало правото на икономическите оператори на обжалване в митнически спорове на равнището на Съюза.

32.

В началото на 80‑те години на миналия век Комисията включва в дневния си ред правото на икономическите оператори на обжалване, като на 29 януари 1981 г. представя на Съвета предложение за директива за хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно упражняването на правото на обжалване в митнически спорове ( 8 ).

33.

В него се подчертава по същество, че с оглед на значителните различия между държавите членки по отношение на последиците от обжалванията на решения на митническите органи е необходимо на общностно равнище да се определят условията за упражняване на право на такова обжалване.

34.

В това отношение член 2, параграф 1 от посоченото предложение е предвиждал възможност за обжалване с цел отмяна или изменение на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство. Колкото до член 7 от него той е предвиждал, че подаването на жалба не спира изпълнението на обжалваното решение, освен ако митническият орган не реши друго.

35.

Въпреки това истинско право на икономическите оператори на обжалване се установява едва с приемането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността ( 9 ) (наричан по-нататък „предишният Митнически кодекс“), и по-специално на членове 243—246 от него.

36.

Впоследствие при приемането на Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) ( 10 ), е въведена новост в сравнение с член 243 от предишния митнически кодекс. Всъщност член 23, параграф 4 от този регламент въвежда задължение за държавите членки да осигурят процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.

37.

Накрая, член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза възпроизвежда член 23, параграф 4 от Регламент № 450/2008.

38.

Това допълнение, което е в основата на настоящото дело, според мен отразява волята на законодателя на Съюза да регламентира и хармонизира в по-голяма степен последиците от отхвърлянето или уважаването на жалба по митнически спор и — както посочва Комисията в съдебното заседание — да гарантира по-голяма ефективност и ефикасност на съдебната защита на икономическите оператори.

39.

На второ място, според мен е полезно също да се подчертае, че именно за да се осигури баланс между нуждите на митническите органи по отношение на правилното прилагане на митническото законодателство, от една страна, и правото на икономическите оператори да бъдат третирани справедливо, от друга страна, е предвидено митническите органи да получат широки контролни правомощия, а икономическите оператори — право на обжалване ( 11 ).

40.

В този смисъл правото на икономическите оператори на обжалване е замислено с цел да ги защити от евентуални злоупотреби от страна на митническите органи или от грешки, които те биха могли да допуснат при прилагането на митническото законодателство.

41.

На трето място, за да се разбере връзката между членове 33, 34 и 44 от Митническия кодекс на Съюза, следва да се вземе предвид съответната им роля в Митническия кодекс на Съюза.

42.

Най-напред, тези разпоредби се намират в различни раздели на този кодекс. Така членове 33 и 34 се съдържат в раздел 3, озаглавен „Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство“, докато член 44 попада в раздел 6, озаглавен „Жалби“.

43.

Схематично погледнато, решенията по членове 33 и 34 от Митническия кодекс на Съюза се вземат от митническите органи, които действат като административен орган и прилагат материалноправните норми, докато решенията по член 44 от същия кодекс, се приемат или от съдебен орган, или от митнически орган, действащ като правораздавателен орган в рамките на административно производство.

44.

С други думи, членове 33 и 34 от Митническия кодекс на Съюза, от една страна, и член 44 от този кодекс, от друга страна, имат за цел да уредят различни процедури и да разграничат правомощията на различни органи ( 12 ).

45.

Така членове 33 и 34 от Митническия кодекс на Съюза целят да регламентират правомощията, предоставени на митническите органи в качеството им на административни органи. По-конкретно член 33 урежда процедурата, при която се издава решение ОТИ, докато член 34 се отнася до управлението на такива решения от тези органи.

46.

В този контекст член 34, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза има за цел да регламентира последиците във времето от прекратяването на валидността на решение ОТИ, когато поради настъпването на обстоятелствата, изброени в параграф 1 от него, такова решение ОТИ престане да бъде валидно преди изтичането на срока по член 33, параграф 3 от посочения кодекс.

47.

Колкото до член 34, параграф 4 от този кодекс той се отнася до конкретния случай на обезсилване на решение ОТИ от митническите органи, когато заявителят е предоставил невярна или непълна информация, докато параграф 5 се отнася до отмяната на решения ОТИ, а параграф 6 предвижда, че решенията ОТИ не подлежат на изменение.

48.

От своя страна член 44 от същия кодекс се отнася до споровете във връзка с решенията, приети от митническите органи. Той предвижда в параграф 1 правото на всяко лице да обжалва решенията на митническите органи, които го засягат пряко и лично ( 13 ), докато параграфи 2—4 съдържат общите принципи, които трябва да ръководят държавите членки при изготвянето на процесуалните им норми в тази област.

49.

На четвърто място, на читателя няма да е убягнало, че терминологията, използвана в членове 33 и 34 от Митническия кодекс на Съюза, от една страна, и в член 44, параграф 4 от този кодекс, от друга страна, е различна. Всъщност, докато решенията, приети от митническите органи, могат да доведат до прекратяване на валидността, обезсилване или отмяна на решенията ОТИ, решенията, приети от съдебните органи, имат за последица потвърждение (в случай на отхвърляне на жалбата) или поправка (в случай на уважаване на жалбата) на обжалваните пред тях решения ОТИ. Последният аспект ми се струва особено важен, тъй като поправката на решение неизбежно води до неговото изменение и тъй като, що се отнася до решенията ОТИ, такова право за изменение имат само съдебните органи.

50.

По мое мнение от всички тези съображения следва, че при преценката на техния обхват членове 33 и 34, от една страна, и член 44 от Митническия кодекс на Съюза, от друга страна, трябва да се разглеждат поотделно. Следователно действието във времето на решенията на митническите органи не може да обуславя или да оказва влияние върху това на решенията на съдебните органи. По-общо не ми се струва, че законодателят на Съюза е имал намерение да приравни третирането на решенията на съдебните органи с това на решенията на митническите органи. В този смисъл обстоятелството, че съгласно член 34 от посочения кодекс обратно действие има само отмяната на решенията ОТИ от митническите органи при условията, предвидени в параграф 4 от този член, но не и прекратяването на валидността или отмяната на решенията ОТИ, не е от значение за тълкуването на обхвата на член 44 от посочения кодекс. По-конкретно според мен то не може по принцип да е основание да се приеме, че поправката на решенията ОТИ в резултат на решение на национален съд съгласно член 44, параграф 4 от посочения кодекс не може да има обратна сила.

51.

При тези условия ми се струва, че не е необходимо да се спираме на действието във времето на решенията за обезсилване, отмяна или прекратяване на валидността, приети от митническите органи съгласно член 34 от Митническия кодекс на Съюза, за да се определи действието във времето, в широкия смисъл на думата, на решенията на съдебните органи, приети на основание член 44 от същия кодекс.

52.

Член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията от митническите органи.

53.

В това отношение припомням, че съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която са част ( 14 ).

54.

За термина „поправка“ няма определение в Митническия кодекс на Съюза. В широкия смисъл на думата поправката има за цел да коригира грешка, като целта на поправката е този акт да изглежда такъв, какъвто е трябвало да бъде още при приемането му ( 15 ). Следователно терминът „поправка“ носи в себе си идеята за обратно действие.

55.

Вярно е, че за „поправка“ по принцип се говори в случай на коригиране на материални грешки, а именно правописни и граматически грешки, очевидни неточности или грешки в изчисленията, и че обратно, не може да се говори за проста „поправка“, когато изменението води до промяна на съдържанието на съответния акт, с други думи — до промяна на същността му ( 16 ).

56.

В член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза обаче предвидената поправка е следствие от решението на съдебния орган да уважи жалбата на икономическия оператор. В този контекст, и по-специално, като се има предвид правото на ефективни правни средства за защита, терминът „поправка“ не може да се тълкува като „поправяне на материална грешка“, а по-скоро като „поправяне на вреда“, ако мога да се изразя така. В крайна сметка обаче идеята остава същата: трябва да се направи така, че решението ОТИ да изглежда такова, каквото е трябвало да бъде още при първоначалното му приемане.

57.

Ето защо според мен член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че поправката на решение ОТИ по принцип има действие ex tunc.

58.

Това тълкуване ми се струва в съответствие и с баланса, който трябва да съществува между принципа на правна сигурност, от една страна, и правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, от друга страна.

59.

Всъщност съгласно постоянната практика на Съда признаването на окончателен характер на административно решение, придобит след изтичане на разумните срокове за обжалване или след изчерпване на възможните способи за обжалване, допринася за правната сигурност, без да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред ( 17 ).

60.

Така принципът на правна сигурност изисква само действието на обжалвано решение ОТИ да стане окончателно, т.е. „изсечено в камък“, едва след като жалбата бъде отхвърлена или, при липса на обжалване, след изтичането на предвидените за това срокове.

61.

Поради това считам, че принципът на правна сигурност не може да бъде изтъкнат като основание за запазване на действието на решение ОТИ в периода от влизането му в сила до уважаването на жалбата по съдебен ред срещу това решение. Всъщност обратният подход би направил това действие окончателно, при положение че националният съдебен орган би могъл да установи незаконосъобразността на решението ОТИ и самото решение да не придобие такъв характер.

62.

По същия начин запазването на действието на решение ОТИ, счетено за незаконосъобразно, би могло да бъде в противоречие с правото на ефективна съдебна защита, тъй като това действие би се запазило спрямо икономически оператор, подал жалба срещу решението ОТИ в предвидения срок. В този смисъл да се приеме, че поправката не се прилага с обратна сила, би имало тежки последици за икономическия оператор, който не би могъл да се ползва от тарифното класиране, което е поискал от самото начало, при положение освен това, че грешката се дължи на неправилна преценка от страна на митническите органи и по никакъв начин не е резултат от негови действия.

63.

Накрая, да се приеме, че поправката, предвидена в член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза, би имала само действие ex nunc, не изглежда съвместимо с целта, преследвана от член 45, параграф 2 от същия кодекс, а именно да се гарантира ефективността на правните средства за защита.

64.

Всъщност последната разпоредба предвижда, че митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на обжалваното решение, когато имат основателно съмнение да считат, че съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

65.

Съдът вече е имал възможност да посочи, по същество, че условието за „непоправима вреда“ изисква да се прецени дали евентуалната отмяна на спорното решение би позволила да се обърне положението, предизвикано от незабавното му изпълнение ( 18 ).

66.

Следователно отлагането на изпълнението е свързано с възможността за изменение с обратна сила на правното положение на лицето, подало жалбата.

67.

От съображения за изчерпателност ми се струва полезно да разгледам забележката на италианското правителство, че било трудно да се гарантира, че всички други държави членки действително ще узнаят за национално съдебно решение за отмяна или поправка с обратна сила.

68.

Намирам този довод за неубедителен поради системата за обмен на информация, създадена на равнището на Съюза. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 21, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ( 19 ) за обмен и съхранение на информация относно заявленията и решенията, отнасящи се до ОТИ, и относно всякакви последващи събития, които могат да повлияят върху първоначалното заявление или решение, се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно член 16, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза. Чрез тази система компетентният митнически орган оповестява информацията своевременно и не по-късно от седем дни от датата, на която тя му е станала известна.

69.

Следователно, както Комисията посочва в съдебното заседание, когато решение ОТИ бъде обезсилено или изменено вследствие на решение на национален съд, информацията се въвежда без забавяне от съответния митнически орган в тази електронна система и така става видима за всички други митнически органи.

70.

Според запитващата юрисдикция съгласно член 279 от BAO решение, постановено от Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд), има действие с обратна сила към датата на издаване на решението ОТИ от митническата служба.

71.

В това отношение припомням, че в рамките на преюдициалното запитване Съдът и Общият съд не следва да се произнасят по тълкуването на вътрешното право, тъй като това е изцяло от компетентността на запитващата юрисдикция. Всъщност при разпределянето на правомощията между съдилищата на Европейския съюз и националните юрисдикции Съдът или Общият съд трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, както е очертан в акта за преюдициално запитване ( 20 ).

72.

Ето защо следва да се приеме, че съгласно член 279 от BAO решенията за изменение на решенията ОТИ, приети от Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд), имат обратно действие. Според запитващата юрисдикция тази преценка съответства на застъпеното в преобладаващата в Австрия доктрина ( 21 ).

73.

След това уточнение следва да се отбележи, че в определението си от 19 януари 2005 г., SmithKline Beecham (C‑206/03, EU:C:2005:31, т. 52), Съдът вече е имал възможност да посочи, че компетентните органи и съдилищата на държава членка следва да предприемат в рамките на своята компетентност всички необходими общи или специални мерки, така че да се отстрани несъответствието на неправилно ОТИ. Такива специални мерки са по-конкретно отмяната на неправилно ОТИ и приемането на нова информация, която е в съответствие с правото на Съюза.

74.

Това определение е издадено при действието на предишния митнически кодекс.

75.

Така Съдът уточнява, че приложимите процесуални правила попадат в обхвата на членове 243—246 от предишния митнически кодекс и евентуално — съгласно член 245 от този предишен кодекс и принципа на процесуална автономия на държавите членки — на вътрешния правов ред на всяка държава членка, при условие обаче че те не са по-неблагоприятни от уреждащите подобни вътрешноправни положения (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) ( 22 ).

76.

Накрая, важно е да се подчертае, че според Съда условията и последиците от решенията, приети от националния съд в производство по обжалване, също попадат в обхвата на националното право при спазване на принципите на равностойност и ефективност ( 23 ).

77.

По мое мнение тази съдебна практика, постановена при действието на предишния митнически кодекс, остава релевантна по отношение на условията за вземане на решенията от националните съдилища, тъй като в това отношение членове 43—45 от Митническия кодекс на Съюза са, така да се каже, идентични с членове 243—246 от предишния митнически кодекс. Те само предвиждат правото на засегнатите лица на обжалване, необходимостта от двуинстанционен контрол, държавата членка, компетентна да разгледа жалбата, и случаите на спиране на изпълнението на решенията на митническите органи, срещу които е подадена жалба. С други думи и съгласно член 43 от посочения кодекс ( 24 ), в тези разпоредби не се споменава нищо за условията за вземане на решения от националните съдилища.

78.

От друга страна, що се отнася до действието на решенията, приети от националните съдилища, възприетото от Съда решение според мен трябва да бъде нюансирано. По-конкретно съгласно член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията от митническите органи. Тази разпоредба няма еквивалент в предишния митнически кодекс ( 25 ).

79.

Вярно е, че член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза не уточнява кога и по какъв начин трябва да се извърши поправката на решенията ОТИ ( 26 ), но изисква бърза реакция след производство по обжалване. Струва ми се обаче, че тази разпоредба изисква, от една страна, държавите членки да приемат мерки, които позволяват на икономическия оператор да разполага със съответно с правото решение ОТИ, и от друга страна, обратно действие на така направената поправка. Именно тази цел се преследва с член 279 от BAO.

80.

При тези обстоятелства считам, че член 44, параграф 4 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която решението по жалба по член 44, параграф 2 от посочения кодекс срещу издадено съгласно член 33 от същия кодекс решение ОТИ, има действие с обратна сила към датата на издаване на това решение ОТИ от митническите органи.

81.

С оглед на гореизложеното предлагам на Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) да се отговори по следния начин:

„Член 44, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която решението по жалба по член 44, параграф 2 от посочения регламент срещу издадено съгласно член 33 от същия регламент решение, отнасящо се до обвързваща тарифна информация, има действие с обратна сила към датата на издаване на това решение от митническите органи“.