1)

Налице ли е в положение като разглежданото в настоящото производство задължението за заплащане на лихва за периода на неправомерност на държавна помощ, което произтича по-специално от решение на Съда CELF и Ministre de la Culture et de la Communication (C-199/06, ECLI:EU:C:2008:79), като се имат предвид обстоятелствата, че:

2)

В случай че действително съществува задължение за плащане на лихви при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, може ли положение като разглежданото от националния съд по настоящото дело да представлява извънредно положение, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя на помощта да плати лихви?

3)

Трябва ли член 9, параграф 2 от Регламент [№] 794/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че лихвите, които трябва да се прилагат съгласно член 9, параграф 1 от Регламента, в случай че Комисията не е приела отделно решение, се изчисляват чрез увеличаване на основния лихвен процент, установен от Комисията, с 100 базисни пункта, дори когато получателят на помощта има

4)

Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, следва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява национална разпоредба, която предвижда, че разпоредбите за изчисляване на лихвите, съдържащи се в глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (ЕО) № 794/2004 от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от ДФЕС, се прилагат и когато Комисията не е приела решение по случая?