Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

T. ĆAPETA

представено на 25 септември 2025 година(1)

Дело C‑434/24

JD

срещу

Ministerul Agriculturii şi Dezvoltării Rurale — Agenţia de Plăţi şi Intervenţie pentru Agricultură (APIA) — Centrul Judeţean Bistriţa-Năsăud

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния)

„ Преюдициално запитване — Земеделие — Обща селскостопанска политика — Схеми за директно подпомагане — Схема за единно плащане на площ — Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Член 63, параграф 1 — Оттегляне на помощта — Неизпълнение на критериите за допустимост — Унищожаване с обратно действие на договор за наем на земеделска площ — Принцип на пропорционалност “

I.      Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния), се отнася до тълкуването на член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013(2) относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (наричана по-нататък „ОСП“).

2.        Член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 предвижда оттеглянето на финансова помощ, която вече е отпусната на бенефициер, когато той не изпълнява критериите за допустимост за отпускане на помощта.

3.        Основният въпрос, който се поставя по настоящото дело, е дали унищожаването с обратно действие на договор за наем на съответната земеделска площ поставя земеделския стопанин в положение на неизпълнение на критериите за допустимост, които обосновават оттеглянето на помощта по силата на тази разпоредба.

II.    Правна уредба

А.      Правото на Съюза

4.        Член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 гласи:

„Ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят.

Когато неизпълнението засяга национални правила или правила на Съюза в областта на обществените поръчки, частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще бъде оттеглена, се определя въз основа на тежестта на неизпълнението и в съответствие с принципа на пропорционалност. Законосъобразността и редовността на операциите са засегнати само до размера на частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще бъде оттеглена“.

Б.      Румънското право

5.        Член 1254 от Codul civil (Граждански кодекс) гласи:

„1.      Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, смята се, че никога не е бил сключван.

2.      Недействителността на договора води, при предвидените в закона условия, до недействителност на последващите сделки, сключени въз основа на него.

3.      Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея, или неговата равностойност в съответствие с разпоредбите на членове 1639—1647, включително ако полученото е резултат от периодично или продължително изпълнение“.

6.        Член 6, параграф 1 от OUG № 66/2011(3) гласи:

„Органите, компетентни за управлението на европейските фондове, са длъжни да изключат изцяло или частично възстановяването/плащането на извършените и декларирани от бенефициерите разходи, които не отговарят на условията за законност, редовност или съответствие, предвидени в разпоредбите на действащата национална правна уредба и [на Съюза], когато по време на процедурата за проверка на заявленията за плащане установят наличието на такива разходи“.

7.        Член 8, параграф 1, буква n) от OUG № 3/2015(4) предвижда:

„За ползване от директните плащания, предвидени в член 1, алинея 2, земеделските стопани трябва: […] да представят към заявлението за единно плащане или към направените в него изменения необходимите документи, удостоверяващи законното използване на земеделските земи, включително тези, които включват приоритетни екологични площи, както и на животни. Тези документи трябва да бъдат подписани преди подаването на заявлението за единно плащане и да са валидни най-малко до 1 декември на годината на подаване на заявлението“.

8.        Член 5, параграф 2 от Наредба № 619/2015(5) гласи:

„Документите, които доказват, че декларираната земя, отговаряща на условията за подпомагане, е на разположение на земеделския стопанин, са следните в съответствие с член 8, параграф 1, буква n) от [OUG № 3/2015]:

[…]

(b)      заверено копие на оригинала на договора за отдаване под наем/аренда на земеделската площ, сключен между земеделския стопанин и териториалните административни единици, според случая;

[…]“.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

9.        На 24 май 2018 г. JD сключва с Общинския съвет на община Киокиш (Румъния) договор за отдаване под наем на площ от 58,32 ha пасища (наричан по-нататък „договорът за наем“).

10.      Около една година по-късно, на 10 май 2019 г. JD подава заявление за финансово подпомагане за 2019 г. за площ от 41,69 ha пасища, която му е била предоставена по силата на този договор за наем. Това подпомагане, от което JD се е ползвал, се финансира от земеделски фондове на Съюза, по-специално по схемата за единно плащане на площ (наричана по-нататък „СЕПП“), както и с национални средства.

11.      Същия ден, в който JD подава молба за финансово подпомагане, а именно 10 май 2019 г., Tribunalul Bistrița-Năsăud (Окръжен съд Бистрица-Нъсъуд, Румъния) анулира процедурата, посредством която пасищата се предоставят на JD(6). Посоченото съдебно решение е следствие от констатациите на тази юрисдикция, че наложените от румънското право изисквания към процедурата за предоставяне на пасища не са били спазени, тъй като Общинският съвет не е публикувал обявлението за процедурата за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне в предвидения срок. В резултат на това съдебно решение всички последващи актове, включително договорът за наем, са унищожени с обратно действие.

12.      С решение от 5 май 2020 г.(7) Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж) отхвърля предявената от JD жалба срещу решението на долната инстанция, тъй като е подадена след изтичане на определения срок.

13.      Впоследствие, на 24 ноември 2022 г., след като провежда разследване и узнава за унищожаването на договора за наем, в качеството си на компетентен орган APIA(8) изготвя протокол, че JD е длъжен да възстанови пълния размер на финансовото подпомагане(9).

14.      JD подава пред APIA жалба по административен ред срещу този протокол, която е отхвърлена с решение от 5 януари 2023 г.

15.      JD подава жалба срещу решението на APIA пред Tribunalul Bistrița-Năsăud (Окръжен съд Бистрица-Нъсъуд, Румъния).

16.      На 15 юни 2023 г. този съд отхвърля жалбата на JD(10). Той постановява, че съгласно румънското право се счита, че договорът за наем, въз основа на който е отпусната финансовата помощ, никога не е бил сключван. Същевременно, за да изпълнят условията за получаване на финансова помощ, земеделските стопани трябва да отговарят на някои критерии за допустимост, сред които е притежаването на документ, доказващ, че въпросната земеделска земя е на тяхно разположение. Поради това тази юрисдикция потвърждава, че JD трябва да върне недължимо получените суми, и приема, че това връщане не представлява административна санкция, поради което липсата на вина на JD е ирелевантно.

17.      JD подава жалба срещу това решение пред Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело.

18.      Тази юрисдикция иска да се установи дали в настоящия случай става въпрос за положение, при което получателят на финансова помощ не отговаря на критериите за допустимост по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013. Тя подчертава, че в хипотезата на унищожаване на договор с обратно действие бенефициерът е отговарял на критерия за допустимост, свързан със законното използване на земя към момента на подаване на заявлението, а също и след това — до момента на унищожаването на договора. Независимо от вината на бенефициера обаче, унищожаването на договора има обратно действие, включително по отношение на момента на подаване на заявлението.

19.      Според запитващата юрисдикция член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че отчита конкретното удовлетворяване на критериите за допустимост при техния анализ, като унищожаването на договора с обратно действие е ирелевантно. В замяна на това унищожаването на договора с обратно действие трябвало да се вземе предвид от момента на унищожаването, при преценката на основанието за ползването на земята, предмет на спора. В противен случай бенефициерът ще е длъжен да върне получените суми, при положение че няма вина и всъщност до момента на унищожаването на договора са били изпълнени всички критерии за допустимост.

20.      В случай че Съдът тълкува член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 в смисъл, че изисква възстановяване на помощта при унищожаване с обратно действие на договора за наем, запитващата юрисдикция иска да се установи дали се прилага принципът на пропорционалност. Тя отбелязва, по-специално, че член 64 от този регламент относно налагането на административни санкции, който предвижда, че такива санкции не трябва да се налагат при липса на вина на бенефициера, и ако са наложени, трябва да бъдат пропорционални, не споменава член 63, параграф 1 от него и следователно не се отнася за прилагането на последната посочена разпоредба.

21.      Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 не съдържа никакво уточнение относно обстоятелствата, при които помощта трябва да се оттегли изцяло или частично. Тя счита, че принципът на пропорционалност се прилага и при прилагането на тази разпоредба, и предлага да се вземе предвид моментът, в който е настъпила недействителността на договора с обратно действие, както и степента на вина на бенефициера по отношение на основанието за това унищожаване.

22.      При тези условия Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд, Клуж) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Следва ли член 63, параграф 1 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкува в смисъл, че случаите, в които бенефициер не отговаря на критериите за допустимост, включват и положение, при което договор, който е бил валиден към момента на анализа на условията за допустимост, е унищожен с обратно действие в съответствие с националната правна уредба, независимо от момента на унищожаването?

2.      При утвърдителен отговор на предходния въпрос, прилага ли се принципът на пропорционалност по отношение на оттеглянето на плащането, предвидено в член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 [?]“.

23.      Писмени становища пред Съда представят румънското правителство и Европейската комисия.

24.      В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да се произнесе, без да провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания. С писмо, изпратено на 4 април 2025 г., Съдът поставя на румънското правителство и на Комисията въпроси за писмен отговор, на които са получени отговори в определения срок.

IV.    Анализ

25.      От акта за преюдициално запитване е видно, че в основата на настоящото дело е положение, при което на земеделски стопанин вече е отпусната финансова помощ от земеделски фондове на Съюза за земи, които са предмет на договор за наем. Този договор е унищожен с обратно действие съгласно приложимото национално право, поради което се счита, че никога не е бил сключван. Следователно, ако към момента на подаване на заявлението земеделският стопанин е отговарял на условията за допустимост, включително е доказал законно използване на земята, това вече не е така.

26.      При тези условия с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали унищожаването с обратно действие на договора за наем представлява неизпълнение на критериите за допустимост, което да налага оттеглянето на помощта на основание член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, ако към момента на подаване на заявлението за помощ този договор е съществувал.

27.      При утвърдителен отговор с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали трябва да бъде възстановена цялата отпусната помощ, или решението за оттеглянето на помощта зависи от прилагането на принципа на пропорционалност при конкретните обстоятелства в настоящия случай.

28.      Запитващата юрисдикция, изглежда, се интересува по същество от отрицателните последици от оттеглянето на помощта поради унищожаването с обратно действие на договора за наем в хипотеза, в която липсва вина на земеделския стопанин, който е отговарял на критериите за допустимост на помощта до това унищожаване.

29.      Преди да се пристъпи към анализ на първия (раздел 2) и втория (раздел 3) преюдициален въпрос, би било полезно да се направят някои предварителни бележки относно критериите за допустимост за разглежданата помощ (раздел 1).

А.      По критериите за допустимост за единно плащане на площ

30.      Важна цел на ОСП, която е една от първите общи политики, създадени с Договорите, е „да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност“(11).

31.      Един от начините за постигане на тази цел са директните плащания, които осигуряват подпомагане на доходите.

32.      ОСП се управлява и финансира на равнище ЕС от бюджета на Европейския съюз(12). При все това прилагането на тази политика и на плащанията по нея се управлява пряко от държавите членки. Това означава, че националните органи отговарят за администрирането и контрола на директните плащания за земеделските стопани в своята държава(13).

33.      Рамката на ОСП претърпява няколко реформи през годините(14). Безспорно е, че приложимата в случая правна уредба на Съюза се отнася до периода на финансиране на ОСП 2014—2020 г.(15) От значение в случая са Регламент (ЕС) № 1307/2013(16) относно директните плащания за земеделски стопани и Регламент № 1306/2013, с който се установяват общи правила за финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.

34.      Разглежданата в настоящия случай схема за помощи, а именно СЕПП, е въведена в рамките на ОСП през 2003 г. като преходна схема за някои държави членки, присъединили се към Съюза през 2004 г. и 2007 г. Това е независима от производството схема за подпомагане на доходите на земеделските стопани, която се осъществява чрез директни плащания за земеделските стопани въз основа на декларираните от тях хектари, отговарящи на условията за подпомагане(17).

35.      Съгласно член 36, параграф 1, първа алинея от Регламент 1307/2013 той дава възможност на държавите членки, присъединили се към Съюза през 2004 г. и 2007 г., които през 2014 г. са прилагали СЕПП, да продължат да прилагат тази схема най-късно до 31 декември 2020 г.(18) Десет държави членки, сред които Румъния, са продължили да прилагат тази схема след 2014 г.

36.      Съгласно член 36, параграф 2 от Регламент 1307/2013 единното плащане на площ се предоставя на годишна база за всеки отговарящ на условията за подпомагане хектар, деклариран от земеделския стопанин(19).

37.      Понятието „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ е дефинирано в член 32, параграф 2, буква а) от Регламент 1307/2013 като „всяка земеделска площ от стопанството, която се използва за селскостопанска дейност“.

38.      Освен това съдебната практика(20) пояснява, че за да може да се счита, че са налице хектари, отговарящи на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграф 2 от Регламент 1307/2013, земята трябва да отговаря на три условия, а именно, първо, да представлява земеделска площ, второ, върху тази площ да се извършва селскостопанска дейност и трето, тази площ трябва да е  свързана със стопанството(21).

39.      С други думи, земеделски стопанин, който кандидатства за СЕПП, трябва да разполага със земеделска земя, която да използва за селскостопански цели. В това отношение Съдът е постановил, че „фактът, че дадена площ е на разположение на земеделския производител, по принцип означава, че той може да я използва по собствена преценка, за да извършва там селскостопанска дейност“(22).

40.      За целите на установяването дали дадената площ е на разположение на земеделския стопанин, законодателят на Съюза не изисква от него да представи конкретен правен документ; достатъчно е доказването на действителното ползване на площите и на достатъчната самостоятелност от страна на земеделския стопанин за осъществяването на своята селскостопанска дейност(23).

41.      Съдът обаче постановява, че държавите членки разполагат със свобода на преценката да изискват представянето на доказателствата и доказателствените документи от заявител на помощите, що се отнася до площите, предмет на неговото заявление(24).

42.      В настоящия случай румънското законодателство изисква към момента на подаване на заявлението земеделският стопанин да представи необходимите документи, за да докаже, че е налице правно основание хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, да са на негово разположение, като в противен случай плащането се изключва от финансиране от страна на Съюза.

43.      Въз основа на съществуващата съдебна практика не изглежда, че подобно изискване по принцип противоречи на правото на Съюза. Според Съда изискването за доказване на наличието на правно основание, позволяващо използването на земята, за която се отнася заявлението за единно плащане, е приемливо, доколкото то гарантира целите на ОСП, като възпрепятства даден заявител да използва незаконно земи, принадлежащи на трети лица(25).

44.      Следователно, ако съгласно националното право актът, който е основание за ползването на земята, бъде унищожен, правото на Съюза допуска национална правна уредба, съгласно която се приема, че не е изпълнен критерий за допустимост на помощта.

45.      Съдът обаче все още не е бил изправен пред случай, в който правният акт за ползването на земята, представляващ един от предвидените в националното право критерии за допустимост, е съществувал към момента на подаване на заявлението, а впоследствие е унищожен с обратно действие. Това води до първия въпрос на запитващата юрисдикция.

Б.      По първия въпрос

46.      Ако се установи, че един от критериите за допустимост за предоставяне на някоя помощ не е изпълнен, член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 изисква помощта да не се изплаща или, ако вече е била изплатена, да бъде оттеглена изцяло или частично.

47.      Същевременно съгласно член 36, параграф 5 от Регламент № 1307/2013, освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, трябва да бъдат на разположение на земеделския стопанин към съответната дата, определена от държавата членка. За Румъния това е 15 май 2019 г., що се отнася до относимия в случая срок за плащане.

48.      Така с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 следва да се приложи дори ако към момента на подаване на заявлението за подпомагане всички критерии за допустимост са били изпълнени и правният акт, който е основание за ползване на земята, е бил унищожен с обратно действие едва по-късно, без да е налице вина на земеделския стопанин, който е получил такава помощ.

49.      Макар този въпрос да се отнася само до член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, според мен той изисква и тълкуване на член 36, параграф 5 от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 32, параграф 4 от същия регламент.

50.      Двете страни в производството пред Съда, а именно румънското правителство и Комисията, са съгласни относно приложимостта на член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 при обстоятелствата в настоящия случай.

51.      Всъщност, както посочват двете страни, член 32, параграф 4 от Регламент № 1307/2013 уточнява, че „площите се считат за хектари, отговарящи на условията за подпомагане, само ако изпълняват определението за хектар, отговарящ на условията за подпомагане, през цялата календарна година, освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства“.

52.      Ето защо считам, че предвиденото в член 36, параграф 5 от Регламент № 1307/2013 изискване хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, да са на разположение на земеделския стопанин към момента на подаване на заявлението, не означава, че те не трябва да остават на разположение на земеделския стопанин през цялата година, за която е отпусната помощта. Всъщност тази разпоредба само посочва, че към тази дата, избрана като референтна, е логично тази земя да бъде на разположение на земеделския стопанин.

53.      Въпреки това подпомагането по СЕПП се отпуска на годишна основа с цел подпомагане на доходите на земеделския стопанин през тази година. Това предполага земеделският стопанин да извършва селскостопанска дейност върху съответната земя през цялата година, за която се отнася помощта. Би било в противоречие с тази цел, ако е достатъчно земеделският стопанин да разполага законно със земята само към датата на подаване на заявлението.

54.      В този смисъл, дори даден договор за наем да бъде обявен за недействителен занапред, като по този начин земеделският стопанин бъде възпрепятстван да използва земята от определен момент през годината, за която е отпусната помощта, критерият за допустимост, определен в член 32, параграф 4 от Регламент № 1307/2013, не би бил изпълнен. От това би произтекло задължение за оттегляне на отпуснатата помощ.

55.      Румънският закон, който предвижда унищожаване на договор за наем с обратно действие, а не занапред, води до същия резултат, а именно че земеделският стопанин не може законно да разполага със земята през годината, за която е подал заявление за помощ.

56.      Когато това е така, критериите за допустимост не са изпълнени и член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 изисква отпуснатата помощ да бъде оттеглена.

57.      Целта на такова възстановяване на недължимо платени суми е да се защитят финансовите интереси на Съюза и да се избегне неоснователното обогатяване(26).

58.      Финансовите интереси на Европейския съюз по принцип са защитени, ако помощта се предоставя само ако са изпълнени всички критерии за допустимост.

59.      Съгласно член 58, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 държавите членки, които прилагат ОСП, трябва да гарантират финансовите интереси на Съюза. Държавите членки не разполагат с никаква свобода на преценка в това отношение(27). Те трябва да поискат възстановяване на помощта, която е била отпусната, без да са били изпълнени критериите за допустимост.

60.      Задължението за възстановяване на получената помощ не представлява санкция. Както Съдът многократно е приемал(28) и както подчертават румънското правителство и Комисията, в рамките на ОСП оттеглянето на помощта поради неизпълнение на условията за допустимост на помощта е просто последица от неизпълнението на тези условия(29).

61.      Следователно възстановяването се изисква просто защото помощта не е трябвало да бъде предоставена. В този смисъл, както посочва Комисията, не е от значение дали договорът за наем е бил унищожен с обратно действие без вина на земеделския стопанин, който е получил помощта(30). Помощта трябва да бъде възстановена просто защото земеделският стопанин никога не е имал право да я получи.

62.      За изчерпателност следва да се подчертае, че унищожаването с обратно действие на договора за наем при обстоятелствата в настоящия случай не изглежда да представлява непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент № 1306/2013(31) или на разпоредбите на член 32, параграф 4 и член 36, параграф 5 от Регламент № 1307/2013.

63.      В рамките на ОСП съгласно постоянната практиката на Съда непреодолима сила или извънредни обстоятелства е всяко събитие, което се дължи на извънредни и непредвидими, външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа(32).

64.      В случая следва да се припомни (вж. т. 11 от настоящото заключение), че датата на съдебното решение, с което договорът за наем е унищожен с обратно действие, съвпада с датата на заявлението за плащане. Всъщност към момента, в който JD подава това заявление, е имало висящ спор, по който JD е бил страна, относно земята, предмет на договора за наем.

65.      Ето защо, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, според мен е съмнително обявяването на недействителността на договора за наем с обратно действие при обстоятелствата в конкретния случай да представлява такова необичайно и непредвидимо събитие, така че то да не би могло да бъде предвидено към датата на подаване на заявлението.

66.      С оглед на изложените по-горе съображения считам, че на първия въпрос следва да се отговори, че член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 32, параграф 4 и член 36, параграф 5 от Регламент № 1307/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което към момента на подаване на заявлението за подпомагане всички критерии за допустимост са били изпълнени, но впоследствие правният акт, който е основание за ползването на земята, е бил унищожен с обратно действие, дори това унищожаване да не е по вина на земеделския производител, който е получил такава помощ.

В.      Вторият въпрос

67.      Както видяхме в точка 27 от настоящото заключение, вторият въпрос по същество се отнася до това дали член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 винаги изисква оттегляне на помощта, когато някой от критериите за допустимост вече не е изпълнен поради унищожаване с обратно действие на договор за наем, или посочената разпоредба оставя известна свобода на преценка на органа или съда, който се произнася въз основа на прилагането на принципа на пропорционалност.

68.      По този въпрос участниците в настоящото производство заемат различни позиции. Румънското правителство счита, че принципът на пропорционалност не се прилага и следователно държавата членка трябва винаги да разпорежда възстановяването на помощта в случаи като настоящия. Обратно, Комисията счита, че принципът на пропорционалност се прилага. Тя обаче заключава, че това не променя изхода от настоящото дело и че разглежданите помощи трябва да бъдат възстановени.

69.      Член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 споменава принципа на пропорционалност само във втора алинея, но не и в първа алинея. Румънското правителство изтъква, че втора алинея не е приложима в настоящия случай, докато Комисията поддържа, че тази алинея е приложима, но съображенията относно пропорционалността не са пречка за пълното оттегляне на помощта(33).

70.      Запитващата юрисдикция не споменава член 63, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1306/2013 в акта за преюдициално запитване, така че, изглежда, с втория си въпрос иска да се установи дали съображения, свързани с пропорционалността, биха могли да променят изхода на настоящото дело, тъй като този принцип се съдържа имплицитно в първа алинея от тази разпоредба.

71.      Склонен съм да се съглася с румънското правителство, че член 63, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1306/2013 не се прилага към настоящия случай. Според румънското правителство тази разпоредба е въведена, за да гарантира, че когато земеделските стопани кандидатстват за финансиране в контекста на процедури за възлагане на обществени поръчки (по-специално в рамките на мерки за развитие на селските райони, финансирани от ЕЗФРСР), всяко оттегляне на помощта е пропорционално на тежестта на нарушението, извършено в хода на тези процедури. Въпреки това СЕПП, финансирана от ЕФГЗ, не включва процедури за възлагане на обществени поръчки за земеделските стопани; помощта се отпуска директно въз основа на декларираната отговаряща на условията за подпомагане площ. В този случай допустимостта зависи единствено от спазването на конкретни условия, като например наличието на законно право на ползване на земята. Следователно тази разпоредба не е пряко приложима към посочената схема.

72.      Това тълкуване изглежда приемливо. Следователно вторият въпрос относно приложимостта на принципа на пропорционалност трябва да се разбира като отнасящ се до член 63, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1306/2013.

73.      В това отношение следва да се припомни, че принципът на пропорционалност е общ принцип на правото на Съюза. Той изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба на Съюза, и да не надхвърлят границите на необходимото за осъществяването на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели(34).

74.      Същият принцип се прилага и за държавите членки, когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл, когато Съдът признава свобода на преценката на държавите членки да въвеждат допълнителни изисквания за допустимост на помощта, той уточнява, че при упражняването на подобна свобода на преценката трябва да се спазват преследваните от съответната правна уредба на Съюза цели и общите принципи на право на ЕС, и по-специално принципът на пропорционалност(35).

75.      Национално законодателство, което предвижда, че критериите за допустимост не са изпълнени, ако договор за наем бъде унищожен с обратно действие и в резултат от това възниква задължение за възстановяване на получената помощ, по принцип е в съответствие с целите на ОСП. Това е така, защото, от една страна, то е в съответствие с целта на директните плащания по ОСП, която е да се осигури добър жизнен стандарт на земеделските стопани, като се увеличат на техните доходи, а от друга страна, в съответствие с финансовите интереси на Съюза, а именно бюджетът на Съюза не се използва в противоречие с тези цели.

76.      Какво обаче се случва, ако с оглед на това национално законодателство и на обстоятелствата по конкретния случай прилагането на член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 би довело до резултат, противоречащ на тези цели? Това според мен поражда загрижеността на запитващата юрисдикция.

77.      Всъщност член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 позволява частичното оттегляне на помощта, макар да не уточнява при какви обстоятелства ще е достатъчно само частично оттегляне. Несъмнено член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 640/2014(36), който допълва този регламент, гласи: „Исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост“(37).

78.      Регламент (ЕС) № 809/2014(38), който определя подробни правила за прилагане на Регламент № 1306/2013, предвижда обаче в член 7, параграф 3, че задължението на бенефициера да възстанови съответната сума не се прилага, „ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера“(39).

79.      Макар тази разпоредба да изглежда неприложима в настоящия случай(40), тя все пак доказва, че задължението да се иска възстановяване на недължимо платените помощи не е безусловно. Показателно е също, че законодателят на Съюза е искал да защити земеделските стопани, които са изправени пред ситуация, в която помощта е била отпусната неправилно, без те да имат вина за това.

80.      Както е разяснил Съдът, подпомагането на земеделските стопани по СЕПП „има за цел да осигури добър жизнена стандарт на земеделските стопани, които наистина осъществяват селскостопанска дейност и които следователно реално разполагат за целта със земеделски площи“(41).

81.      В случая има вероятност разглежданият земеделски производител добросъвестно да е приел, че критериите за допустимост са били изпълнени през целия период, през който той наистина е използвал разглежданите земи за селскостопански дейности, което запитващата юрисдикция следва да провери. Задължението за възстановяване на помощта при такива обстоятелства не би ли противоречало в действителност на целта да се гарантира добър жизнен стандарт на лицето, което изкарва прехраната си от селскостопанска дейност? Да се изисква възстановяване на помощта от такъв земеделски стопанин, всъщност би имало отрицателно въздействие върху жизнения му стандарт. Същевременно, ако земята действително се използва за селскостопански цели, финансовите интереси на Европейския съюз биха ли били реално накърнени, ако не бъде възстановена такава помощ?

82.      Според мен запитващата юрисдикция би трябвало да може да прецени дали прилагането на член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 при обстоятелствата по настоящото дело би било в съответствие с тази цел на ОСП за осигуряване на добър жизнен стандарт на земеделските стопани и би било подходящо и необходимо за защитата на финансовите интереси на Съюза.

83.      При тази преценка запитващата юрисдикция следва да вземе предвид всички обстоятелства в конкретния случай, включително дали земеделският стопанин е използвал въпросната земя, като добросъвестно е смятал, че има законно право на това, или напротив, е знаел, че правният акт, който е основание за ползването на земята, може да бъде унищожен(42).

84.      С оглед на изложените по-горе съображения считам, че на втория въпрос следва да се отговори, че принципът на пропорционалност се прилага по отношение на оттеглянето на помощта съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013. Следователно, като вземе предвид всички обстоятелства по случая, националната юрисдикция може да прецени дали прилагането на тази разпоредба би било в противоречие с целта на ОСП да се осигури добър жизнен стандарт на земеделските стопани, и дали прилагането ѝ е подходящо и необходимо за защита на финансовите интереси на Съюза при тези обстоятелства.

V.      Заключение

85.      С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд Клуж, Румъния) преюдициални въпроси по следния начин:

„(1)      Член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, във връзка с член 32, параграф 4 и член 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета,

трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към положение, при което към момента на подаване на заявлението за подпомагане всички критерии за допустимост са били изпълнени, но впоследствие правният акт, който е основание за ползването на земята, е бил унищожен с обратно действие, дори това унищожаване да не е по вина на земеделския производител, който е получил такава помощ.

(2)      Принципът на пропорционалност се прилага по отношение на оттеглянето на помощта съгласно член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013. Следователно, като вземе предвид всички обстоятелства по случая, националната юрисдикция може да прецени дали прилагането на тази разпоредба би било в противоречие с целта на ОСП да се осигури добър жизнен стандарт на земеделските стопани, и дали прилагането ѝ е подходящо и необходимо за защита на финансовите интереси на Съюза при тези обстоятелства“.

1      Език на оригиналния текст: английски.

2      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549), изменен. Той е заменен с Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ L 435, 2021 г., стр. 187).

3      Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 66/2011 privind prevenirea, constatarea și sancționarea neregulilor apărute în obținerea și utilizarea fondurilor europene și/sau a fondurilor publice naționale aferente acestora (Извънредно постановление № 66/2011 на Министерския съвет за предотвратяване, установяване и санкциониране на нередностите при получаването и използването на европейските фондове и/или на свързаните с тях национални публични фондове, наричано по-нататък „OUG № 66/2011“), в редакцията му, приложима към спора в главното производство.

4      Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 3/2015 pentru aprobarea schemelor de plăți care se aplică în agricultură în perioada 2015—2020 și pentru modificarea articolului 2 din Legea nr. 36/1991 privind societățile agricole și alte forme de asociere în agricultură (Извънредно постановление № 3/2015 на Министерския съвет за одобрение на схеми за плащания, приложими в селското стопанство в периода 2015—2020 г., и за изменение на член 2 от Закон № 36/1991 за земеделските дружества и други форми на сдружаване в областта на селското стопанство, наричано по-нататък „OUG № 3/2015“) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, както е цитирано в акта за преюдициално запитване.

5      Ordinul ministrului agriculturii si dezvoltării rurale nr. 619/2015 pentru aprobarea criteriilor de eligibilitate, condițiilor specifice și a modului de implementare a schemelor de plăți prevăzute la articolul 1 alineatele (2) și (3) din Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 3/2015 pentru aprobarea schemelor de plăți care se aplică în agricultură în perioada 2015—2020 și pentru modificarea articolului 2 din Legea nr. 36/1991 privind societățile agricole și alte forme de asociere în agricultură, precum și a condițiilor specifice de implementare pentru măsurile compensatorii de dezvoltare rurală aplicabile pe terenurile agricole, prevăzute în Programul Național de Dezvoltare Rurală 2014—2020 (Наредба № 619/2015 на министъра на селското стопанство и развитието на селските райони за одобрение на критериите за допустимост, специфичните условия и подробния ред за прилагане на схемите за плащане, предвидени в член 1, параграфи 2 и 3 от [OUG № 3/2015], както и за специфичните условия за прилагане на компенсационните мерки за развитие на селските райони, приложими за земеделските земи, посочени в Националната програма за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г., наричана по-нататък „Наредба № 619/2015“), в редакцията ѝ, приложима към спора в главното производство.

6      Решение по гражданско дело № 151/2019, RO:TBBNS:2019:006.000151 (прочетено с помощта на машинен превод). Както е посочено в това решение, производството е образувано по инициатива на лице, което не е спечелило възлагането на обществената поръчка в рамките на разглежданата процедура за отдаване под наем на въпросните пасища, срещу община Киокиш, кмета на тази община и Общинския съвет; JD също е страна в това производство.

7      Решение по гражданско дело № 286/2020, RO:CACLJ:2020:050.000286 (прочетено с помощта на машинен превод).

8      Ministerul Agriculturii și Dezvoltării Rurale — Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură — Centrul Județean Bistrița-Năsăud (Министерство на земеделието и развитието на селските райони — Разплащателна агенция в областта на земеделието — Окръжен център Бистрица-Нъсъуд, наричана по-нататък „APIA“).

9      Подпомагането е в размер на 83 334,01 леи (RON) (около 16 743 евро). Съгласно съставения от APIA протокол разглежданата финансова помощ е отпусната на JD с актове за плащане от 25 май 2019 г., 15 януари 2020 г., 24 март 2020 г., 17 август 2020 г. и 8 юни 2021 г.

10      Решение по гражданско дело № 197/2023, RO:TBBNS:2023:006.000197 (прочетено с помощта на машинен превод).

11      Член 39, параграф 1, буква б) ДФЕС.

12      Предоставянето на средствата за ОСП в бюджета на ЕС е разделено между два фонда: Европейския фонд за гарантиране на земеделието (наричан по-нататък „ЕФГЗ“), по-голямата част от които са свързани със схемите за подпомагане на доходите, и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (наричан по-нататък „ЕЗФРСР“), който се отнася до развитието на селските райони. Вж. уебсайта на Европейската комисия, достъпен на адрес: https://agriculture.ec.europa.eu/common-agricultural-policy/financing-cap/cap-funds_en#eagf. Според докладите общият размер на разпределените средства за ОСП за финансовата рамка на ЕС за периода 2021—2027 г. възлиза на 386,6 милиарда евро: 291,1 милиарда евро са предоставени на ЕФГЗ, като до 270 милиарда евро са предвидени за схеми за подпомагане на доходите, а останалата част — за подпомагане на селскостопанските пазари, докато на ЕЗФРСР са предоставени 95,5 милиарда евро.

13      Вж. например Европейска комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (2025 г.) Разяснение на ОСП: Директни плащания за земеделски стопани за периода 2015—2020 г., Служба за публикации, Люксембург, 2017, достъпно на https://data.europa.eu/doi/10.2762/572019.

14      Вж., например Европейски парламент: Инструментите на общата селскостопанска политика и техните реформи, достъпен на: https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/107/the-common-agricultural-policy-instruments-and-reforms. За общо обсъждане вж. например Barents, R. The Agricultural Law of the EU. 2. ed., Wolters Kluwer, Alphen aan den Rijn, 2022, ch. 2, in particular 27—49; Phoa, P. Unity and diversity in the Common Agricultural Policy. — In: van den Brink, T. and Passalacqua, V. (eds), Balancing Unity and Diversity in EU Legislation, Edward Elgar, Cheltenham, 2024, 231—254.

15      Вследствие на преходните разпоредби за 2021 г. и 2022 г. съществува нов набор от законодателни разпоредби на Съюза за периода на финансиране на ОСП 2023—2027 г.

16      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608). Той е заменен от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 2021 г., стр. 1).

17      Вж. например, Европейска сметна палата, Ефективност на схемата за единно плащане на площ като преходна система за подпомагане на земеделските производители в новите държави членки, Специален доклад № 16, 2012 г., Служба за публикации, Люксембург, 2012 г., достъпно на: https://data.europa.eu/doi/10.2865/27543; McMahon, J.A.,  EU Agricultural Law and Policy, Edward Elgar, Cheltenham, 2019, по-специално стр. 46—48.

18      Вж. също съображение 32 от Регламент № 1307/2013.

19      Освен това тази разпоредба препраща към член 72, параграф 1, алинея 1 от Регламент № 1306/2013, съгласно който всяка година бенефициерите на подпомагане, включително на СЕПП, подават заявление за директни плащания, като посочват, където е приложимо, всички земеделски парцели в стопанството, както и неземеделските площи, за които се иска подпомагане съгласно член 67, параграф 2.

20      Вж. например решения от 29 април 2021 г., Piscicola Tulcea и Ira Invest (C‑‑294/19 и C‑‑304/19, EU:C:2021:340, т. 64), и от 4 юли 2024 г., Asoprovac (C‑‑708/22, EU:C:2024:573, т. 18).

21      Земеделската площ е част от стопанството на земеделски стопанин, когато последният има право да я управлява, за да извършва определена селскостопанска дейност, тоест когато той разполага по отношение на тази площ с достатъчна самостоятелност за осъществяването на своята селскостопанска дейност. Вж. например решение от 16 декември 2021 г.,  Euro Delta Danube (C‑‑225/20, EU:C:2021:1021, т. 41). Не е необходимо земеделският стопанин да има неограничена власт да се разполага с площта в рамките на нейното използване за селскостопански дейности, но земеделският стопанин трябва да разполага със свобода на действие при осъществяването на селскостопанската си дейност на тези площи. Вж. например решения от 16 декември 2021 г., Euro Delta Danube (C‑‑225/20, EU:C:2021:1021, т. 43), и от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 49 и 50).

22      Решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 46).

23      Вж. например решения от 14 октомври 2010 г., Landkreis Bad Dürkheim (C‑‑61/09, EU:C:2010:606, т. 54), и от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 53).

24      Вж. например решения от 24 юни 2010 г., Pontini и др. (C‑‑375/08, EU:C:2010:365, т. 82 и 86), от 17 декември 2020 г., Land Berlin (Права на плащане, свързани с ОСП) (C‑‑216/19, EU:C:2020:1046, т. 35), и от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 61 и 63).

25      Вж. решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 65).

26      Вж. в това отношение заключение на генерален адвокат Wahl по дело Demmer (C‑‑684/13, EU:C:2015:131, т. 69).

27      Вж. в това отношение решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms (C‑‑443/21, EU:C:2022:899, т. 36), в което Съдът посочва, че „всяко упражняване от държава членка на правото на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо или неправомерно отпуснати средства на Съюза би било несъвместимо със задължението за възстановяване на недължимо или неправомерно платените средства, наложено в рамките на ОСП на националните административни органи“.

28      Вж. например решения от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille-Prins (C‑‑45/05, EU:C:2007:296, т. 47), от 24 май 2012 г., Hehenberger (C‑‑188/11, EU:C:2012:312, т. 37), и от 29 февруари 2024 г., Eesti Vabariik (Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet) (C‑‑437/22, EU:C:2024:176, т. 56).

29      Следователно разпоредбите на член 64 от Регламент № 1306/2013 относно налагането на административни санкции не са приложими в настоящия случай.

30      Вж. например решение от 23 ноември 2023 г., Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas (Мерки за повторно залесяване) (C‑‑213/22, EU:C:2023:904, т. 26—51), в което е постановено, че бенефициерът е длъжен да възстанови някои помощи, тъй като предвидено в националното законодателство условие не е било изпълнено поради настъпването на неблагоприятни климатични явления, за които бенефициерът не носи отговорност.

31      Вж. в това отношение член 2, параграф 2 и съображение 5 от Регламент № 1306/2013.

32      Вж. например решение от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry (C‑‑169/22, EU:C:2023:638, т. 39), и от 18 януари 2024 г., Askos Properties (C‑‑656/22, EU:C:2024:56, т. 47 и 49).

33      Комисията твърди, че неизпълнението на националните правила в областта на обществените поръчки трябва да се счита за сериозно, тъй като е било санкционирано с унищожаването на договора за наем в неговата цялост. Следователно условието хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, да са на разположение на земеделския стопанин, не е изпълнено не само частично, а изцяло. От това следва, че в съответствие с принципа на пропорционалност помощта трябва да бъде изцяло оттеглена.

34      Вж. например решения от 24 май 2007 г., Maatschap Schonewille-Prins (C‑‑45/05, EU:C:2007:296, т. 45), и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry (C‑‑169/22, EU:C:2023:638, т. 65).

35      Вж. например решения от 24 юни 2010 г., Pontini и др. (C‑‑375/08, EU:C:2010:365, т. 82 и 86), от 17 декември 2020 г., Land Berlin (Права на плащане, свързани с ОСП) (C‑‑216/19, EU:C:2020:1046, т. 35), и от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 61 и 63).

36      Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48). Той е заменен с Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172 на Комисията от 4 май 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в рамките на общата селскостопанска политика и прилагането и изчисляването на административните санкции във връзка с предварителните условия (ОВ L 183, 2022 г., стр. 12).

37      Курсивът е мой.

38      Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69). Той е заменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173 на Комисията от 31 май 2022 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в общата селскостопанска политика (ОВ L 183, 2022 г., стр. 23).

39      Вж. в това отношение решение от 2 юли 2015 г., Demmer (C‑684/13, EU:C:2015:439, по-специално т. 85), в което Съдът приема, че доколкото подобна разпоредба предвижда изключение от задължението за възстановяване на недължимо платените суми, тя „трябва да се тълкува стриктно, още повече че целта на въпросното задължение е да бъдат защитени финансовите интереси на Европейския съюз“.

40      Като се има предвид, че датата на заявлението съвпада със съдебното решение за унищожаване на договора за наем и че плащанията по помощта са извършени след датата на това решение, изглежда, че недействителността на договора за наем е била очевидна за JD.

41      Решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos (C‑‑116/20, EU:C:2022:273, т. 52) (курсивът е мой).

42      В това отношение при обстоятелствата в конкретния случай изглежда от значение, че JD е бил страна в производството по спора, приключил с унищожаването на договора за наем с обратно действие, че това производство е било проведено преди подаването на заявлението, както и че част от помощта е била изплатена след влизането в сила на съдебното решение, довело до унищожаването на договора за наем.