This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62023CN0040
Case C-40/23 P: Appeal brought on 26 January 2023 by European Commission against the judgment of the General Court (Seventh Chamber — Extended Composition) delivered on 16 November 2022 in Case T-469/20, Kingdom of the Netherlands v Commission
Дело C-40/23 P: Жалба, подадена на 26 януари 2023 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 16 ноември 2022 г. по дело T-469/20, Кралство Нидерландия/Комисия
Дело C-40/23 P: Жалба, подадена на 26 януари 2023 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 16 ноември 2022 г. по дело T-469/20, Кралство Нидерландия/Комисия
OB C 173, 15.5.2023, p. 14–15
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
15.5.2023 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 173/14 |
Жалба, подадена на 26 януари 2023 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 16 ноември 2022 г. по дело T-469/20, Кралство Нидерландия/Комисия
(Дело C-40/23 P)
(2023/C 173/20)
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Stromsky, H. van Vliet и I. Georgiopoulos als Bevollmächtigte)
Друга страна в производството: Кралство Нидерландия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
|
— |
да отмени решението на Общия съд (седми разширен състав) от 16 ноември 2022 г. по дело T-469/20, Кралство Нидерландия/Комисия, EU:T:2022:713, |
|
— |
да отхвърли четвъртото и петото основание на жалбата по дело T-469/20, |
|
— |
на основание член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз да се произнесе по съществото на делото и да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, |
|
— |
да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата е изложено едно основание, състоящо се от две части.
Обжалваното пред Общия съд решение на Комисията (1) (наричано по-нататък „решението“) обявило за съвместима с вътрешния пазар мярка, за която не било установило окончателно дали представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Първата част на основанието на жалбоподателя е, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията може да не повдига възражения по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 (2) само ако преди това се е произнесла по въпроса дали разглежданата мярка представлява държавна помощ. Според Комисията различните методи за тълкуване на правото на Съюза не могат да потвърдят този извод. По-специално обжалваното решение не било съвместимо с целта на законодателя на Съюза за бързо изясняване на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Ако обжалваното решение не бъде отменено, Комисията щяла да бъде принудена, въпреки че при всички случаи била убедена в съвместимостта на мярката с вътрешния пазар, да проверява продължително и ненужно дали тази мярка отговаря на всички изисквания по член 107, параграф 1 ДФЕС.
Втората част на основанието на жалбата е, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че решението нарушава принципа на правна сигурност. Напротив, решението повишавало правната сигурност, тъй като обявило мярката за съвместима с вътрешния пазар веднага след като Комисията установила това.
(1) Решение C(2020) 2998 final на Комисията от 12 май 2020 година относно държавна помощ SA. 54537 (2020/NN) — Нидерландия, Забрана за използване на въглища за производство на електроенергия в Нидерландия.
(2) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).