–

за българското правителство, от Цв. Митова и Т. Цингилева, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Carlin и Д. Драмбозова, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между учреденото по българското право дружество „Ати-19“ ЕООД и началника на отдел „Оперативни дейности“ — София, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите (наричан по-нататък „данъчната администрация“) по повод на мярка „запечатване“ на управляван от това дружество търговски обект.

3

Член 47 от Хартата предвижда:

„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

[…]“.

4

Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС на облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) подлежи възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

5

Съгласно член 273 от тази директива:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки […] формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3“.

6

Член 118, алинея 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г.) в редакцията му, приложима към фактите по спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за ДДС“), гласи:

„Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта“.

7

Член 185, алинеи 1 и 2 от този закон предвижда:

„(1)   На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв. [от около 50 до около 250 евро], или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. [от около 250 до около 1000 евро].

(2)   Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв. [от около 150 до около 500 евро], или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. [от около 1500 до около 5000 евро] Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“.

8

Член 186 от посочения закон, в редакцията му, приложима към фактите по спора в главното производство, гласи следното:

„(1)   Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не:

[…]

(3)   Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4)   Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс [(ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., в редакцията му, приложима към фактите по спора в главното производство, наричан по-нататък „Административнопроцесуалният кодекс“)]“.

9

Съгласно член 187, алинеи 1 и 4 от същия закон:

„(1)   При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.

[…]

(4)   Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му“.

10

Член 188 от Закона за ДДС предвижда:

„(1)   Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1‑7 от Административнопроцесуалния кодекс.

[…]“.

11

Член 193 от този закон предвижда:

„(1)   Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2)   Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице“.

12

Член 6, алинея 5 от Административнопроцесуалния кодекс предвижда:

„Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел“.

13

Член 21, алинея 1 от този кодекс гласи:

„Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт“.

14

Съгласно член 60 от посочения кодекс:

„(1)   В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

(2)   Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.

[…]

(5)   Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

(6)   Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното ѝ решаване.

(7)   Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.

(8)   Определението на съда подлежи на обжалване“.

15

Член 128, алинея 1, точка 1 от Административнопроцесуалния кодекс гласи, че на административните съдилища са подведомствени дела, по-специално, за изменение или отмяна на административни актове.

16

Член 166 от този кодекс, озаглавен „Спиране изпълнението на административния акт“, гласи:

„(1)   Оспорването спира изпълнението на административния акт.

(2)   При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

(3)   Искането по ал. 2 се разглежда в закрито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7‑дневен срок от съобщаването му.

[…]“.

17

„Ати-19“ е еднолично дружество с ограничена отговорност.

18

На 3 август 2023 г. инспектори по приходите от Националната агенция за приходите извършват проверка в търговски обект, стопанисван от „Ати-19“, а именно заведение за бързо обслужване, находящо се в Благоевград (България). При проверката инспекторите по приходите, без да се легитимират, купуват стоки (храна и напитки) на обща стойност 14,80 лева (около 8 евро), заплатени в брой. Плащането е прието от работник на „Ати-19“, но не е издадена фискална касова бележка за тази продажба.

19

След като се легитимират в какво качеството са действали, инспекторите по приходите извършват проверка на съответствието между продажбите, регистрирани през същия ден в дневния финансов отчет, и наличността на паричните средства в касата на обекта. Установено е, че са регистрирани продажби на обща стойност 327,80 лева (около 167 евро), докато наличните пари в касата възлизат на 573,55 лева (около 293 евро).

20

Въз основа на тези констатации, в съответствие с националното законодателство, на „Ати-19“ е съставен акт за установяване на административно нарушение.

21

Поради това на 29 август 2023 г. данъчната администрация налага на това дружество имуществена санкция в размер на 1000 лева (около 500 евро).

22

На 30 август 2023 г. тази администрация издава, в съответствие с националното законодателство, заповед за налагане на принудителната административна мярка „запечатване“ на търговския обект, в който е извършено административното нарушение, за срок от 14 дни. Отделно от тази заповед е разпоредено и предварителното изпълнение на мярката — считано от 21 септември 2023 г.

23

Заповедта е връчена на „Ати-19“ на 6 септември 2023 г.

24

На 14 септември 2023 г. дружеството подава жалба пред Административен съд Благоевград, който е запитващата юрисдикция, срещу, от една страна, заповедта за налагане на принудителната административна мярка и от друга страна, срещу разпореждането за предварителното изпълнение на тази мярка.

25

На 18 септември 2023 г. запитващата юрисдикция оставя без разглеждане жалбата по отношение на искането, насочено срещу разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, с мотива, че е изтекъл предвиденият в Административнопроцесуалния кодекс тридневен срок за обжалване.

26

На следващия ден, 19 септември 2023 г., „Ати-19“ подава в рамките на същото производство молба за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка съгласно Административнопроцесуалния кодекс.

27

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали този способ за правна защита представлява ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата.

28

Всъщност тази юрисдикция посочва, че в рамките на това производство фактите на нарушението по член 118, алинея 1 от Закона за ДДС се считат за установени с протокола за резултатите от извършената от Националната агенция за приходите проверка в съответния търговски обект и с акта за установяване на административното нарушение.

29

Посочената юрисдикция уточнява още, че съдебният контрол, упражняван в производството по оспорване, образувано на основание член 166, алинеи 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс, не се простира върху условията за издаване на заповед за „запечатване“ на търговски обект по член 186, алинея 1, буква a) от Закона за ДДС. Следователно сезираната юрисдикция не извършвала „разследване“ на фактите, послужили като основание за издаване на заповедта. Освен това тя не извършвала преценка на вероятна основателност на оспорването на самата заповед на основанията по член 146 от Административнопроцесуалния кодекс. В производството по оспорване по член 166, алинеи 2 и 3 от този кодекс жалбоподателят можел да се позовава само на „значителна или трудно поправима вреда“, която би му причинило предварителното изпълнение на издадения административен акт.

30

Условията за издаване на разпореждането за предварително изпълнение по член 188, алинея 1 от Закона за ДДС също не можели да бъдат предмет на преразглеждане. След изтичането на срока за подаване на жалба за отмяна на такова разпореждане, предвиден в член 60, алинея 5 от Административнопроцесуалния кодекс, разпореждането се считало за законосъобразно издадено.

31

Макар сезираният съд да можел да преразгледа направената от приелия това разпореждане административен орган преценка за наличието на предпоставки по член 60, алинея 1 от този кодекс, обхватът на защитата срещу приетото на основание на последната разпоредба разпореждане се свеждал до преценка за наличието на „значителна или трудно поправима вреда“, причинена на неговия адресат, което съответствало на обхвата на съдебния контрол, осъществяван в производството по спиране на предварителното изпълнение на основание член 166, алинея 2 от посочения кодекс.

32

Във всеки случай производството по член 166, алинеи 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс не позволявало на сезирания съд да провери дали предварителното изпълнение на заповедта има за цел да защити важен държавен интерес. В този контекст не било изключено предварителното изпълнение на заповед, постановено на основание член 186, алинея 1, точка 1, буква a) от Закона за ДДС, да породи правни последици преди да бъде отменена самата заповед.

33

С оглед на гореизложеното запитващата юрисдикция, която впрочем посочва наказателния характер на мярка запечатване като тази, по отношение на която тя е сезирана, изпитва съмнения относно възможността контролът, който е ограничен само до наличието на значителна или трудно поправима вреда, да гарантира ефективността на средствата за защита срещу предварителното изпълнение по смисъла както на член 47, първа алинея от Хартата, така и на член 6, точка 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

34

При тези условия Административен съд Благоевград решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 47, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от Директивата [за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?“.

35

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 47, първа алинея от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която въз основа на възможността, предвидена в член 273, първа алинея от Директивата за ДДС, ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение.

36

Българското правителство оспорва допустимостта на въпроса с мотива, че той е хипотетичен, тъй като, от една страна, в случая не е налице разпореждане за предварително изпълнение, защото разписката за връчване на заповедта за запечатване удостоверява единствено датата, на която тази заповед е връчена, и от друга страна, предвид обстоятелството, че не е изпълнена мярката за запечатване, производството за спиране на това изпълнение се явява безпредметно.

37

В това отношение както от текста, така и от общия разум на член 267 ДФЕС наистина следва, че преюдициалното производство в частност предполага пред националните юрисдикции действително да има висящо дело, а поисканото решение по преюдициалното запитване трябва да е „необходимо“, за да може „да бъде постановено решение[то]“ на запитващата юрисдикция по делото, с което е сезирана. Всъщност основанието за преюдициалното запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за действителното решаване на даден спор (решения от 21 април 1988 г., Pardini, 338/85, EU:C:1988:194, т. 11, и от 27 февруари 2025 г., Adjak, C‑277/24, EU:C:2025:130, т. 29 и цитираната съдебна практика).

38

Само националният съд обаче, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото в главното производство — релевантността на въпроса, който поставя на Съда. Ето защо, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или до валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. От това следва, че свързаните с правото на Съюза преюдициални въпроси се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по такъв въпрос само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 27 февруари 2025 г., Adjak, C‑277/24, EU:C:2025:130, т. 30 и цитираната съдебна практика).

39

В случая доводите на българското правителство относно хипотетичния характер на поставения въпрос не са убедителни. От една страна, съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни датата за изпълнението на заповедта за запечатване е определена независимо от това дали тази заповед е влязла в сила, като по този начин ѝ е придадено предварително изпълнение съгласно българската правна уредба. От друга страна, изглежда, че обстоятелството, че предварителното изпълнение не е започвало, е особеност на подаденото до запитващата юрисдикция искане за спиране на това предварително изпълнение, което позволява на Съда да ѝ даде полезен отговор.

40

С оглед на тези съображения следва да се заключи, че поставеният въпрос няма хипотетичен характер и следователно е допустим.

41

В самото начало следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика принудителните административни мерки, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, като запечатване на търговски обект, в който са установени нарушения на Закона за ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 4 май 2023 г., MV — 98, С‑97/21, EU:C:2023:371, т. 34).

42

Освен това, независимо от факултативния характер на приемането на мерки на основание посочения член 273, следва да се припомни, че за целите на ефективното изпълнение на произтичащо от правото на Съюза задължение националните органи могат да бъдат задължени да разпоредят незабавното му изпълнение (вж. в този смисъл решение от 10 юли 1990 г., Комисия/Германия, С‑217/88, EU:C:1990:290, т. 25).

43

От това следва, че както налагането, така и незабавното, макар и предварително, изпълнение на принудителна административна мярка като запечатването на търговски обект трябва да зачитат основното право, гарантирано в член 47, първа алинея от Хартата.

44

В това отношение съгласно постоянната практика на Съда, когато е сезиран със спор, който се урежда от правото на Съюза, националният съд трябва да бъде в състояние да наложи обезпечителни мерки, за да гарантира пълното действие на последващото съдебно решение относно съществуването и обхвата на правата, предявени на основание на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 297 и цитираната съдебна практика).

45

Що се отнася, от една страна, до правата, които могат да бъдат предявени в положение като разглежданото в главното производство, следва да се припомни, че мерките, приети съгласно член 273 от Директивата за ДДС, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на посочените в този член 273 цели и не трябва да поставят под въпрос неутралността на ДДС или да накърняват признатите от Хартата основни права, сред които по-специално свободата на стопанска инициатива (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2017 г., BB construct, С‑534/16, ECLI:EU:C:2017:820, т. 24 и 34).

46

От друга страна, що се отнася до полезното действие на съдебното решение, което предстои да бъде постановено, следва да се констатира, че съгласно цитираната в точка 42 от настоящото решение съдебна практика ефективното спазване на правото на Съюза несъмнено може да наложи незабавното изпълнение, макар и предварително, на приета в приложение на това право мярка.

47

Това обаче не променя факта, че обезпечителни мерки за спиране на изпълнението на задължение, за което се твърди, че е незаконосъобразно, трябва да бъдат постановени, когато са необходими, за да се гарантира защитата, предоставена от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Getin Noble Bank (Спиране на изпълнението на договор за кредит)C‑287/22, EU:C:2023:491, т. 55).

48

За да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка.

49

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, при липсата на каквато и да било възможност сезираният съд да прецени законосъобразността на принудителната административна мярка, която трябва да се изпълни, съдебната обезпечителна защита, установена в член 47 от Хартата не би била ефективна, тъй като искането за спиране на изпълнението би могло да бъде отхвърлено дори когато се отнася до спиране на изпълнението на явно незаконосъобразна мярка.

50

Що се отнася до въпроса дали разглежданата в главното производство правна уредба отговаря на изискванията на член 47 от Хартата, от постоянната съдебна практика следва, че принципът за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза изисква националните юрисдикции, при спазване по-специално на забраната за тълкуване contra legem на националното право, да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от него методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната разпоредба от правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решения от5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 118 и 119, и от 15 октомври 2024 г., KUBERA, C‑144/23, EU:C:2024:881, т. 51 и цитираната съдебна практика).

51

Изискването за тълкуване в съответствие с правото на Съюза включва по-специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на правото на Съюза. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува разпоредба от националното право в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта, че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл (решения от 19 април 2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 33 и 34, и от 15 октомври 2024 г., KUBERA, C‑144/23, EU:C:2024:881, т. 52 и цитираната съдебна практика).

52

Съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от това право, в качеството си на орган на държава членка е длъжен да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение всякаква разпоредба от националното право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, в разглеждания от него спор (решение от 12 декември 2024 г., Getin Holding и др., C‑118/23, EU:C:2024:1013, т. 76 и цитираната съдебна практика).

53

Разпоредбите на член 47 от Хартата обаче трябва да се считат за имащи директен ефект (решения от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 78, и от 12 декември 2024 г., Getin Holding и др., C‑118/23, EU:C:2024:1013, т. 77).

54

Следователно в случая запитващата юрисдикция трябва да провери, като вземе предвид цялото вътрешно право и като приложи признатите от него методи за тълкуване, дали, както поддържа българското правителство, предвидената в това право система на съдебната обезпечителна защита предоставя възможност за разглеждане, от правна и фактическа страна, на разпорежданията за предварително изпълнение на принудителна административна мярка, приета на основание член 273 от Директивата за ДДС, като запечатването на търговски обект.

55

Ако такова тълкуване се окаже невъзможно, тази юрисдикция трябва да остави без приложение разпоредбите на националното процесуално право, които ѝ забраняват да преценява дали искането за спиране на предварителното изпълнение на такава мярка, с което е сезирана, е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка.

56

С оглед на изложените по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 47, първа алинея от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която въз основа на възможността, предвидена в член 273, първа алинея от Директивата за ДДС, ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска правна уредба на държава членка, която въз основа на възможността, предвидена в член 273, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, ограничава обхвата на съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер, само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, като изключва всякаква възможност сезираният с това искане съд да прецени дали то е обосновано от правна и фактическа страна с доводи, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка.