Жалба, подадена на 19 януари 2022 г. от Европейската комисия срещу определението, постановено от Общия съд (девети състав) на 10 ноември 2021 г. по дело T-771/20, KS и KD/Съвет и др.

(Дело C-44/22 P)

(2022/C 109/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: Й. Маринова и J. Roberti di Sarsina)

Други страни в производството: KS, KD, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда да:

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква четири основания.

Първо основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като i) не признал естеството на ограничаването на компетентността на Съда на Европейския съюз (СЕС) по член 24 ДЕС и член 275 ДФЕС като дерогация от общата компетентност на СЕС, ii) не тълкувал тази дерогация ограничително, за разлика от установената практика на СЕС и като iii) тълкувал неправилно в този контекст решения H (1), SatCen (2) и Elitaliana (3) в смисъл, че не подкрепят тезата за компетентност на СЕС по делото.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не квалифицирал правилно иска като иск за обезщетение поради предполагаеми нарушения на основни човешки права и не тълкувал ограниченията на компетентността на СЕС в светлината на човешките права и изискванията на правовата съгласно първичното право на ЕС, което установявало компетентност на СЕС по делото.

Първа част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като квалифицирал оспорените от ищците в първоинстанционното производство актове, действия и бездействия като такива, които са от сферата на свързани с Мисията политически или стратегически въпроси и които се отнасят до определянето или прилагането на ОВППС (Европейската обща външна политика и политика на сигурност), а не като актове, действия и бездействия, причинили вреди, произтекли от предполагаеми нарушения на човешки права в контекста на ОВППС.

Втора част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не тълкувал член 24 ДЕС и член 275 ДФЕС в светлината на основните права и свободи съгласно Хартата и ЕКПЧ, както и на основополагащите ценности на правовата държава и зачитането на човешките права в Договорите (член 2, член 3, параграф 5, член 6, параграфи 1 и 3, член 21, параграф 2, буква б) и член 23 ДЕС, както и член 19 ДЕС и член 47 от Хартата).

Трето основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като тълкувал неправилно решение Bank Refah (4) и не разгледал иска за обезщетение като самостоятелно правно средство за защита, за което СЕС е компетентен съгласно член 268 и член 340, втора алинея, ДФЕС.

Четвърто основание: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не гарантирал автономията на правния ред на Съюза и лишил ищците в първоинстанционното производство от ефективно правно средство за защита.

Първа част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не установил изключителната компетентност на съдилищата на Съюза да разгледат и решат делото.

Втора част: Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като лишил ищците в първоинстанционното производство от всякакво ефективно правно средство за защита, без да има оставя на практика никаква реална възможност да защитят основните си права.

(1)  Решение на Съда от 19 юли 2016 г., H срещу Съвет на Европейския съюз и др., C-455/14 P, EU:C:2016:569.

(2)  Решение на Общия съд от 25 октомври 2018 г., KF/SatCen, T-286/15, EU:T:2018:718; решение на Съда от 25 юни 2020 г., SatCen/KF, C-14/19 P, ECLI:EU:C:2020:492; определение на Общия съд от 10 юли 2020 г., KF/SatCen, T-619/19, непубликувано, EU:T:2020:337; решение от 14 октомври 2021г., KF/SatCen, C-464/20 P, непубликувано, ECLI:EU:C:2021:848.

(3)  Решение от 12 ноември 2015 г., Elitaliana SpA срещу Eulex Kosovo, C-439/13 P, EU:C:2015:753.

(4)  Решение от 6 октомври 2020 г., Bank Refah Kargaran/Съвет, C-134/19 P, EU:C:2020:793.