–

за Община Балчик, от A. Атанасов, адвокат,

–

за чешкото правителство, от L. Halajová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara, Цв. Георгиева и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4, букви а) и б) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г. (ОВ L 337, 2017 г., стр. 19) (наричана по-нататък „Директива 2014/24“).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора, като по първия (дело C‑441/22) едната страна е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014—2020 г. (България), а по втория (дело C‑443/22) едната страна е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния—България 2014—2020 г. (България) (наричани по-нататък без разлика по всяко от двете дела „ръководителят на управляващия орган“), като другата страна съответно е Община Разград (България) и Община Балчик (България), относно решенията, взети от ръководителя на управляващия орган, с които той е определил по отношение на тези две общини финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по Европейските структурни и инвестиционни фондове (наричани по-нататък „ЕСИФ“) в рамките на организираните от тях обществени поръчки за строителство.

3

Съображения 58, 107 и 109 от Директива 2014/24 гласят следното:

[…]

4

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“, предвижда следното в параграф 1:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

5

В член 4, буква а) от посочената директива, озаглавен „Прагови стойности“, се предвижда, че директивата се прилага за обществени поръчки за строителство, чиято прогнозна стойност без данък добавена стойност (ДДС) е по-голяма или равна на 5548000 евро.

6

Член 72 от същата директива, озаглавен „Изменение на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение“, гласи следното:

„1.   Договорите за поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни без провеждане на нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с настоящата директива в следните случаи:

[…]

[…]

[…]

4.   Изменението на договор за поръчка или на рамково споразумение по време на техния срок на изпълнение се счита за съществено по смисъла на параграф 1, буква д), когато прави договора за поръчката или рамковото споразумение съществено различни по техния характер от първоначално сключените. При всички случаи, без да се засягат параграфи 1 и 2, изменението се счита за съществено, когато е изпълнено едно или повече от следните условия:

[…]

5.   За изменения на разпоредбите на договора за обществена поръчка или на рамково споразумение по време на срока на изпълнение, различни от предвидените в параграфи 1 и 2, е необходимо провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с настоящата директива“.

7

Член 107 от Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г.), в редакцията му, приложима към споровете в главното производство (наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки“), който транспонира Директива 2014/24 в българския правен ред, гласи:

„Освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява:

[…]“.

8

Съгласно член 116 от Закона за обществените поръчки:

„(1)   Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато:

[…]

[…]

[…]

(5)   Изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или повече от следните условия:

9

Съгласно § 2, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки „непредвидени обстоятелства“ са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. § 3, т. 1 от тези допълнителни разпоредби предвижда, че с посочения закон се въвеждат изискванията на Директива 2014/24.

10

Член 20а от Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.) гласи следното:

„Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона“.

11

В член 1, параграф 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Законът за управление на ЕСИФ“, се определят допустимите разходи, средства от ЕСИФ, в националното право.

12

Точка 23 от Приложение № 1 към член 2, алинея 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на [Закона за управление на ЕСИФ] (ДВ, бр. 27 от 31 март 2017 г.) гласи:

„Незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка.

[…]“.

13

Член 15, параграф 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр. 48 от 15 юни 2007 г.), в сила от 1 януари 2008 г., гласи:

„Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври“.

14

На 3 юли 2018 г. за осъществяване на финансираните със средства от ЕСИФ дейности община Разград в качеството си на публичен възложител е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет изграждане на физкултурен салон към професионална гимназия в тази община. Подадена е само една оферта, а именно тази на „САВ — РАЗГРАД“ ООД.

15

С договор от 13 септември 2018 г. община Разград възлага обществената поръчка на това дружество. Съгласно член 5, алинеи 1 и 2 от договора срокът за изпълнение на строителството е 235 дни, но не по-късно от 30 ноември 2019 г.

16

По време на изпълнението на поръчката, на 29 ноември 2019 г., страните сключват Допълнително споразумение № 1 към договора, с което първоначално определената дата 30 ноември 2019 г., предвидена за изпълнение на строителството, се заменя с 30 януари 2020 г. Основанието за изменението е обосновано от страните с възникнали непредвидени обстоятелства, водещи до необходимостта от изменение на инвестиционния проект.

17

По време на периода на изпълнение са съставени шест констативни акта за спиране на строителството, пет от които поради неблагоприятни метеорологични условия и един поради необходимостта от преработка на инвестиционния проект.

18

На 24 февруари 2020 г. е съставен констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа.

19

След приспадане от действителния срок на изпълнение от 525 дни на периодите на спиране на строителството, за които има надлежно съставен констативен акт и които управляващият орган не оспорва, срокът на изпълнение се изчислява на 264 дни.

20

Що се отнася до периода на закъснение от 30 януари до 24 февруари 2020 г., не се посочва никакво основание и възложителят не е начислил неустойки за забава.

21

Като се позовава по-специално на съображенията, изложени в точки 14—20 от настоящото решение, ръководителят на управляващия орган решава да наложи финансова корекция в размер на 25 % на община Разград върху допустимите разходи, средства от ЕСИФ, по смисъла на член 1, параграф 2 от Закона за управление на ЕСИФ поради нарушение на Закона за обществените поръчки. Според ръководителя на управляващия орган срокът за изпълнение на договора е съществен негов елемент. Всъщност възложителят предвидил в документацията за обществената поръчка максимален и краен срок за изпълнение на договора, като освен това тези елементи представлявали критерии за възлагане с оглед на оценката на офертите. Следователно превишаване на тези срокове, което не е обективно обосновано и е прието от възложителя без забележки и без неустойка за забава, представлявало незаконосъобразно изменение на условията на разглеждания договор за обществена поръчка.

22

Община Разград обжалва това решение пред Административен съд — Разград (България). Този съд приема, че изменение на договора за обществена поръчка може да бъде постигнато само чрез сключено в писмена форма споразумение, което в случая не е така, що се отнася до последния период на закъснение. Ето защо подобна хипотеза не представлявала изменение на условията на договора за поръчка в нарушение на член 116, алинея 1 от Закона за обществените поръчки, а неточно изпълнение на договора за обществената поръчка. Макар че в последния е предвидена клауза за неустойка при забава, въпросът дали възложителят е поискал от изпълнителя неустойката за забава, бил ирелевантен. Поради това Административен съд — Разград постановява, че ръководителят на управляващия орган неправилно е приел, че разглежданото в главното производство положение представлява незаконосъобразно изменение на условията на договора за поръчка, така че взетото от него решение в този смисъл трябва да бъде отменено.

23

Върховният административен съд (България), който е запитващата юрисдикция, е сезиран с касационна жалба от ръководителя на управляващия орган срещу посоченото съдебно решение.

24

Според запитващата юрисдикция въпросът дали положение като разглежданото в главното производство представлява незаконосъобразно изменение на условията на договора за поръчка, е предмет на дискусия сред националните съдилища. Според първото становище този въпрос следва да се разгледа с оглед на всички относими обстоятелства, което включвало, освен писмено споразумение, и изявленията и поведението на страните при изпълнението на договора. Според второто становище, за да е налице изменение на договора, е необходимо между страните да е постигнато обективирано в писмено споразумение съгласие. При липсата на такова съгласие, в случай че причината за забава на изпълнението на договора за обществена поръчка е в изпълнителя, ставало въпрос по-скоро за неточно изпълнение на договора.

25

Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 във връзка с параграф 4, букви а) и б) от него, за да се определи по-специално дали наличието на съществено изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на тези разпоредби може да се установи само ако между страните е налице писмено споразумение в този смисъл, или то може да се изведе и от действията на страните.

26

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

На 2 януари 2019 г. община Балчик провежда открита процедура за възлагане на обществена поръчка в рамките на проекти, финансирани със средства от ЕСИФ, с предмет благоустрояване на крайбрежната алея на посочената община. Подадени са две оферти, включително оферта от „Инфра Експерт“ АД.

28

Тъй като поръчката е възложена на последното дружество, на 19 април 2019 г. страните подписват договор, в който се определя по-специално срок за изпълнение в съответствие с техническото предложение на изпълнителя, а именно 45 календарни дни.

29

По време на изпълнението на договора са издадени актове за спиране на срока за изпълнение, от една страна, поради неблагоприятни метеорологични условия и от друга страна, поради забраната по член 15, параграф 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври.

30

Поради това реалният срок на изпълнение на договора е увеличен на 250 дни. Възложителят не предявява претенция за неустойка за неизпълнение в срок.

31

Като се позовава по-специално на съображения, сходни на разглежданите по дело C‑441/22, с решение от 26 октомври 2020 г. ръководителят на управляващия орган определя на община Балчик финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи, средства от ЕСИФ, по смисъла на член 1, параграф 2 от Закона за управление на ЕСИФ поради нарушение на Закона за обществените поръчки. Според ръководителя на управляващия орган съгласно член 107, параграф 1 от Закона за обществените поръчки срокът за изпълнение на строителството е заложен в документацията за обществената поръчка по начин и в граници, при несъобразяване с които участникът се отстранява. Предвид многократното спиране на строителството, при положение че става въпрос за обичайни неблагоприятни метеорологични условия и за разумно предвидима нормативна забрана в съответствие с член 116, алинея 1, точка 3 от посочения закон, ръководителят на управляващия орган приема, че превишаването на първоначално уговорения срок за изпълнение фактически представлява съществено изменение на договора за обществена поръчка в нарушение на посочения закон.

32

Община Балчик обжалва решението на ръководителя на управляващия орган пред Административен съд — Добрич (България). По същество този съд приема, че съгласно член 20а от Закона за задълженията и договорите сключените между страните договори могат да бъдат изменяни по взаимното им съгласие или на основания, предвидени в закона. Освен това единствената допустима форма за валидност на измененията на договора за обществена поръчка е писменото споразумение. В случая договорът е изменен чрез конклудентни действия, което не представлявало изменение на същия, а неточното му изпълнение, което позволявало единствено на възложителя да наложи договорената неустойка, която е изрично и предварително включена в договора. Нямало правно значение какви са основанията за спиране на строителството и дали те са били предвидими или не за страните.

33

Върховният административен съд, който е запитващата юрисдикция, е сезиран с касационна жалба от ръководителя на управляващия орган срещу съдебното решение на Административен съд — Добрич.

34

Освен вече изложените съображения в точка 24 от настоящото решение, запитващата юрисдикция счита, че за решаването на спора в главното производство по дело C‑443/22 е необходимо да се уточни обхватът на понятията „надлежна подготовка на поръчката“, „непредвидени обстоятелства“ и „обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“ по смисъла на Директива 2014/24.

35

Ето защо било желателно член 72, параграф 1, букви в) и д) и параграф 4, букви а) и б) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея да се тълкува, за да се определи по-специално, от една страна, дали същественото изменение на договора за обществена поръчка изисква писмено споразумение, или то може да се изведе и от общи действия на страните, и от друга страна, дали определението на понятието „непредвидени обстоятелства“, съдържащо се в член 116, алинея 1, точки 2 и 3 от Закона за обществените поръчки, представлява правилно транспониране в българското право на релевантните разпоредби на Директива 2014/24.

36

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

37

С решение от 10 август 2022 г. председателят на Съда съединява дела C‑441/22 и C‑443/22 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

38

Както следва от преюдициалните запитвания, прогнозната стойност на всяка от разглежданите в главното производство обществени поръчки е под прага за приложимост на Директива 2014/24, която в член 4, буква а) го определя на 5548000 евро, що се отнася до обществените поръчки за строителство, така че тези поръчки не попадат в обхвата на тази директива.

39

При все това от постоянната съдебна практика следва, че когато национално законодателство съобразява пряко и безусловно уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на акт от правото на Съюза, с уредбата, предвидена в този акт, определено е от интерес за Съюза разпоредбите, заимствани от акта, да бъдат тълкувани еднакво. Всъщност това позволява да се избегнат последващи различия в тълкуването и да се осигури еднакво третиране на тези положения и на положенията, попадащи в приложното поле на посочените разпоредби (решение от 31 март 2022 г., Сметна палата на Република България, C‑195/21, EU:C:2022:239, т. 43 и цитираната съдебна практика).

40

В това отношение Съдът вече е имал повод да констатира в точка 44 от решение от 31 март 2022 г., Сметна палата на Република България (C‑195/21, EU:C:2022:239), че Законът за обществените поръчки, който транспонира Директива 2014/24 в българския правен ред, се прилага по-общо към всички процедури за възлагане на обществени поръчки, финансирани с безвъзмездна помощ от европейски фондове, независимо от стойността на поръчките.

41

От преписката, с която разполага Съдът, обаче не следва, че след постановяването на това решение приложното поле на Закона за обществените поръчки е било изменено. Напротив, от преюдициалните запитвания става ясно, че посоченият закон транспонира във вътрешното право член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 във връзка с член 72, параграф 4, букви а) и б) от същата директива, така че прогласените в тези разпоредби правила се прилагат за разглежданите в главното производство обществени поръчки, които обикновено не попадат в обхвата на тази директива.

42

При тези обстоятелства прогнозната стойност на всяка от разглежданите в главното производство обществени поръчки не е пречка Съдът да отговори на преюдициалните въпроси.

43

В писменото си становище община Балчик твърди, че въпроси от трети до пети по дело C‑443/22 са ирелевантни за спора в главното производство. Според тази страна установените от запитващата юрисдикция факти са неточни, тъй като управляващият орган е определил неправилно срока на договора. Времетраенето на строителството било предвидено в договора, но по отношение на него не се прилагало изискване за непрекъсваемост. Липсвало изискване за изпълнение в конкретен годишен период или сезон.

44

В това отношение следва да се припомни установената съдебна практика, според която въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, C‑132/21, EU:C:2023:2, т. 24 и цитираната съдебна практика).

45

От акта за преюдициално запитване по дело C‑443/22 става ясно обаче, че в основата на спора по главното производство е превишаването на срока за изпълнение на строителството, определен както в документацията за обществената поръчка, така и в разглеждания в главното производство договор за обществена поръчка, и че този срок представлява определящ критерий при оценяването на офертите, като участниците, чиито предложения надвишават максималния срок, се отстраняват от тази процедура. При това положение не може да се приеме, че по отношение на въпросите във връзка с евентуалните обстоятелства, при които такъв срок може да бъде превишен, без да е необходимо провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, може да се счита, че те нямат никаква връзка с действителността или с предмета на този спор или че са хипотетични по изложените от община Балчик причини.

46

Следователно въпроси от трети до пети по дело C‑443/22 са допустими.

47

Община Балчик твърди, че с шестия въпрос по дело C‑443/22, така както е формулиран от запитващата юрисдикция, по същество се иска от Съда не да отговори на въпрос за тълкуване на правото на Съюза, а директно да реши спора в главното производство.

48

Действително съгласно постоянната съдебна практика член 267 ДФЕС оправомощава Съда не да прилага разпоредбите от правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася във връзка с тълкуването на Договорите и на актовете, приети от институциите на Европейския съюз (решение от 13 юли 2017 г., Ingsteel и Metrostav, C‑76/16, EU:C:2017:549, т. 25 и цитираната съдебна практика).

49

Следва да се приеме обаче, че с шестия си въпрос по дело C‑443/22, разгледан с оглед на мотивите на преюдициалното запитване по това дело, запитващата юрисдикция, също както с третия си въпрос по дело C‑441/22, иска не самият Съд да приложи разпоредбите на член 72 от Директива 2014/24 към обстоятелствата по делото в главното производство, а да отправи запитване до Съда дали този член трябва да се тълкува в смисъл, че изменение на срока за изпълнение на строителството, включен в сключения вследствие на възлагането на обществена поръчка договор, настъпило след възлагането по причини, които не са били предвидени в документацията за обществената поръчка, може да се счита за форма на неточно изпълнение на съответната обществена поръчка, за която предвидените в този член правила не се прилагат, въпреки че такова изменение попада в обхвата на понятието „съществено изменение“ по смисъла на параграф 4 от посочения член.

50

Ето защо следва да се приеме, че Съдът е компетентен да отговори на шестия въпрос по дело C‑443/22.

51

Следва да се припомни, че в член 72, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 се изброяват случаите, в които договорите за поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, без обаче да е необходимо да се провежда нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с тази директива. Съгласно разпоредбите на параграф 5 от този член е необходимо провеждането на нова процедура, когато настъпят изменения, различни от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член.

52

Така в съответствие с член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 не е необходимо провеждането на нова процедура, когато настъпилите изменения не са „съществени“ по смисъла на член 72, параграф 4 от посочената директива. Съгласно текста на последната разпоредба изменението на договор за поръчка по време на неговия срок се счита за съществено при всички случаи, без да се засягат параграфи 1 и 2 от този член, когато са изпълнени едно или повече от условията, предвидени в букви а)—г) от параграф 4.

53

В случая от актовете за преюдициално запитване става ясно, че разглежданите в главните производства изменения отговарят както на условието, предвидено в член 72, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24 — тъй като, ако от самото начало съответният възложител е бил определил на етапа на възлагане на поръчката по-дълъг срок за изпълнение, съответстващ на първоначалния срок, удължен с окончателно приетото превишаване на срока, са щели да бъдат привлечени повече участници — така и на предвиденото в член 72, параграф 4, буква б) от посочената директива условие — тъй като това превишаване на срока е променило икономическия баланс на договора за поръчка в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка.

54

Следователно, за да отговори на поставените въпроси, Съдът следва да се основе на предпоставката, която в крайна сметка запитващата юрисдикция следва да провери, че във всяко от делата по главното производство е изпълнено поне едно от условията, предвидени в член 72, параграф 4 от Директива 2014/24.

55

С първите и вторите си въпроси по дела C‑441/22 и C‑443/22, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, страните по договора е необходимо да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, или е достатъчно да съществуват други писмени доказателства, произхождащи от тези страни, от които може да се установи съгласуване на волята в посока на посоченото изменение.

56

Следва да се отбележи, че във всяко от положенията, които са в основата на споровете по главните производства, реалният краен срок за изпълнение на строителството не е бил предмет на писмено споразумение, подписано от страните по договора за обществена поръчка.

57

Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи дали липсата на писмено споразумение за изменение на срока за изпълнение на строителството, определен в първоначалния договор за обществена поръчка, е пречка за това фактическото удължаване на този срок в резултат на забавяния при изпълнението на строителството да се счита за „съществено“ изменение на съответния договор за поръчка по смисъла на член 72, параграф 4 от Директива 2014/24.

58

В това отношение действително член 2, параграф 1 от Директива 2014/24 определя, от една страна, в точка 5 „договора за обществена поръчка“ като писмен договор с определен паричен интерес, сключен между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, а от друга страна, в точка 18, понятията „писмен“ или „в писмена форма“ като означаващи всеки израз, състоящ се от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и впоследствие съобщен, включително информация, която се предава и съхранява с електронни средства. От друга страна, съображение 58 от Директива 2014/24 гласи по-специално, че докато основните елементи на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като документацията за обществената поръчка, заявленията за участие, потвърждаването на интерес и офертите, следва винаги да се представят в писмена форма, устната комуникация с икономическите оператори следва да остане възможна, при условие че съдържанието ѝ е документирано в достатъчна степен.

59

За разлика от това, що се отнася до изменение на договор за обществена поръчка през срока му на изпълнение, в член 72 от Директива 2014/24 не се предвижда, че такова изменение може да бъде квалифицирано като „съществено“ по смисъла на член 72, параграф 1, буква д) и на параграф 4 от посочената директива само ако е под формата на писмено споразумение за изменение на договора, и че следователно подобна констатация не може да се изведе от писмени доказателства, изготвени в хода на комуникацията между страните.

60

Такова тълкуване на член 72 от Директива 2014/24 се потвърждава от преследваните с тази разпоредба цели и от контекста, в който тя се вписва.

61

По-специално, като урежда условията, при които договорите за обществена поръчка могат да бъдат изменяни през своя срок на изпълнение, член 72 от Директива 2014/24 цели да гарантира спазването на принципите на прозрачност при процедурите и на равно третиране на оферентите. Всъщност тези принципи не позволяват след възлагането на дадена обществена поръчка възлагащият орган и спечелилият оферент да изменят клаузите на поръчката по такъв начин, че техните характеристики да се различават съществено от тези на първоначалната поръчка (вж. в този смисъл решения от 13 април 2010 г., Wall, C‑91/08, EU:C:2010:182, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 3 февруари 2022 г., Advania Sverige и Kammarkollegiet, C‑461/20, EU:C:2022:72, т. 19 и цитираната съдебна практика). Спазването на тези принципи от своя страна се вписва в по-общата цел на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, която е да се осигурят свободното движение на услуги и ненарушаването на конкуренцията във всички държави членки (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2008 г., pressetext Nachrichtenagentur, C‑454/06, EU:C:2008:351, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика, от 13 април 2010 г., Wall, C‑91/08, EU:C:2010:182, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 12 май 2022 г., Comune di Lerici, C‑719/20, EU:C:2022:372, т. 42 и цитираната съдебна практика).

62

Както обаче по същество твърдят чешкото и естонското правителство, а също и Европейската комисия в писменото си становище, за да се гарантира полезното действие на правилата, предвидени в член 72 от Директива 2014/24, а следователно и спазването на принципите, които тази разпоредба цели да гарантира, квалифицирането на изменение на договор за обществена поръчка като „съществено изменение“ на същия не може да зависи от наличието на писмено споразумение, подписано от страните по договора за обществена поръчка и имащо за предмет такова изменение. Всъщност тълкуване, според което установяването на съществено изменение би зависило от наличието на такова писмено споразумение, би улеснило заобикалянето на правилата относно изменението на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение, предвидени в посочената разпоредба, позволявайки на страните по договора за обществена поръчка да изменят по собствена воля условията за изпълнение на този договор, въпреки че тези условия са били посочени прозрачно в документацията за обществените поръчки и се предполага, че се прилагат еднакво спрямо всички потенциални оференти, за да се гарантират лоялна конкуренция и ненарушаване на конкуренцията на пазара.

63

Що се отнася до контекста, в който се вписва член 72 от Директива 2014/24, в съображение 107 от тази директива се посочва, че измененията на договора се считат за съществени, когато „указват на намерението на страните да предоговорят основни срокове или условия на тази поръчка“. От това следва, както Съдът вече е имал повод да уточни, че по принцип съществено изменение по смисъла на член 72 от Директива 2014/24 се прави по взаимно съгласие (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2021 г., Simonsen & Weel, C‑23/20, EU:C:2021:490, т. 70).

64

Намерението за предоговаряне на условията на поръчката обаче може да бъде направено под други форми, различни от писмено споразумение, което изрично се отнася до съответното изменение, като такова намерение може да се изведе по-специално от писмени доказателства, изготвени в хода на комуникацията между страните по договора за обществена поръчка.

65

Ето защо на първите и вторите въпроси по дела C‑441/22 и C‑443/22 следва да се отговори, че член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни.

66

С въпросите си от трети до пети по дело C‑443/22, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че дължимата грижа, която възлагащият орган трябва да положи, за да може да се позове на тази разпоредба, изисква по-специално при подготовката на съответната обществена поръчка той да е взел предвид рисковете във връзка със спазването на срока за изпълнение на тази поръчка, свързани с обичайните метеорологични условия, както и с нормативните забрани за извършване на строителни дейности, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на посочената поръчка. Освен това тази юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали „обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“ по смисъла на посочената разпоредба, включват единствено обстоятелствата, настъпили след възлагането на въпросната обществена поръчка, и от друга страна, дали, ако такива метеорологични условия и нормативни забрани трябва да се считат за предвидими, те все пак биха представлявали обективно основание за изпълнението на договора извън срока, определен в документацията, която урежда процедурата по възлагане, и в първоначалния договор за обществена поръчка.

67

В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 договор за поръчка може да бъде изменян без провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, когато „необходимостта от изменение е предизвикана от обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“, и когато са изпълнени и някои други условия, предвидени в посочения параграф 1, които не са предмет на поставените по настоящите дела въпроси.

68

Също така от самия текст на съображение 109 от Директива 2014/24 следва, че понятието за непредвидени обстоятелства се отнася за външни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени към момента на възлагане на поръчката, въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалното възлагане на поръчка от възлагащия орган при отчитане на наличните средства, естеството и характеристиките на конкретния проект, добрите практики в съответната област и необходимостта да се осигури подходящо съотношение между ресурсите, изразходвани за подготовката на възлагането на поръчката, и нейната предвидена стойност.

69

Така от член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея следва, както по същество твърдят чешкото и естонското правителство, както и Комисията в писменото си становище, че обичайни метеорологични условия, както и нормативни забрани за извършване на строителни дейности, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на поръчката, не могат да се считат за обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не може да предвиди по смисъла на тези разпоредби.

70

От това по необходимост следва, че такива метеорологични условия и нормативни забрани не могат също така да се считат на друго основание за обосноваващи превишаването на срока за изпълнение на строителството, ясно определен в документацията, която урежда процедурата по възлагане, и в първоначалния договор за тази поръчка.

71

Освен това, когато са налице обстоятелства, предвидими за добросъвестен възлагащ орган, той може да се позове на възможността в съответствие с член 72, параграф 1, буква а) от Директива 2014/24 изрично да предвиди в документацията, която урежда процедурата за възлагане, и в първоначалния договор за обществена поръчка клаузи за преразглеждане, по силата на които условията за изпълнение на този договор могат да бъдат адаптирани в случай на настъпване на едно или друго конкретно обстоятелство, което позволява извършването на изменения, които иначе биха наложили провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно посочения член 72. Всъщност, като предвижда изрично възможността за изменение на тези обстоятелства и като определя в посочените документи условията за прилагането ѝ, възлагащият орган гарантира, че всички икономически оператори, които искат да участват в посочената поръчка, са запознати с нея от самото начало и по този начин са равнопоставени към момента на подаване на офертите си (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 118, и от 7 септември 2016 г., Finn Frogne, C‑549/14, EU:C:2016:634, т. 30, 36 и 37).

72

Като се има предвид, че обстоятелства като изтъкнатите от община Балчик по дело C‑443/22, за да се обоснове превишаване на първоначално договорения с изпълнителя срок за изпълнение, не могат да се считат за обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не може разумно да предвиди към момента на подготовката на съответната обществена поръчка, не е необходимо да се отговаря на въпроса дали понятието „обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“ по смисъла на член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея се отнася само до обстоятелства, настъпили след сключването на договора.

73

С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси от трети до пети по дело C‑443/22 следва да се отговори, че член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че дължимата грижа, която възлагащият орган трябва да положи, за да може да се позове на тази разпоредба, изисква по-специално при подготовката на съответната обществена поръчка той да е взел предвид рисковете от превишаване на срока за изпълнение на тази поръчка, породени от предвидими причини за спиране на изпълнението, като обичайните метеорологични условия, както и нормативните забрани за извършване на строителство, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на посочената поръчка, като такива метеорологични условия и нормативни забрани, когато не са предвидени в документацията, уреждаща процедурата за възлагане на обществена поръчка, не могат да бъдат основание за изпълнението на строителството извън срока, определен в посочената документация, както и в първоначалния договор за обществена поръчка.

74

Предвид отговорите, дадени на първия и втория въпрос по дело C‑441/22 и на въпроси от първи до пети по дело C‑443/22, не следва да се отговаря на третия въпрос по дело C‑441/22 и на шестия въпрос по дело C‑443/22.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши: