EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62022CJ0441

Решение на Съда (десети състав) от 7 декември 2023 г.
Zamestnik-ministar na regionalnoto razvitie i blagoustroystvoto i rakovoditel na Upravlyavashtia organ na Operativna programa „Regioni v rastezh“ 2014-2020 и Zamestnik-ministar na regionalnoto razvitie i blаgoustroystvoto i rakovoditel na Natsionalnia organ po Programa INTERREG V-A Rumania-Bulgaria 2014-2020 срещу Obshtina Razgrad и Obshtina Balchik.
Преюдициални запитвания, отправени от Varhoven administrativen sad.
Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Европейски структурни и инвестиционни фондове — Изпълнение на договора за поръчка — Директива 2014/24/ЕС — Член 72 — Изменение на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение — Изменение на срока за изпълнение — Съществено изменение — Непредвидени обстоятелства.
Съединени дела C-441/22 и C-443/22.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2023:970

 РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

7 декември 2023 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Европейски структурни и инвестиционни фондове — Изпълнение на договора за поръчка — Директива 2014/24/ЕС — Член 72 — Изменение на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение — Изменение на срока за изпълнение — Съществено изменение — Непредвидени обстоятелства“

По съединени дела C‑441/22 и C‑443/22

с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с определения от 21 юни 2022 г., постъпили в Съда на 5 юли 2022 г., в рамките на производствата по дела

Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014—2020 г.

срещу

Община Разград (C‑441/22),

при участието на:

Върховна административна прокуратура,

и

Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния—България 2014—2020 г.

срещу

Община Балчик (C‑443/22),

при участието на:

Върховна административна прокуратура,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: Z. Csehi, председател на състава, E. Regan (докладчик), председател на пети състав, и D. Gratsias, съдия,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за Община Балчик, от A. Атанасов, адвокат,

за чешкото правителство, от L. Halajová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от G. Gattinara, Цв. Георгиева и G. Wils, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4, букви а) и б) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г. (ОВ L 337, 2017 г., стр. 19) (наричана по-нататък „Директива 2014/24“).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора, като по първия (дело C‑441/22) едната страна е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014—2020 г. (България), а по втория (дело C‑443/22) едната страна е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния—България 2014—2020 г. (България) (наричани по-нататък без разлика по всяко от двете дела „ръководителят на управляващия орган“), като другата страна съответно е Община Разград (България) и Община Балчик (България), относно решенията, взети от ръководителя на управляващия орган, с които той е определил по отношение на тези две общини финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по Европейските структурни и инвестиционни фондове (наричани по-нататък „ЕСИФ“) в рамките на организираните от тях обществени поръчки за строителство.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображения 58, 107 и 109 от Директива 2014/24 гласят следното:

„(58)

Докато основните елементи на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като документацията за обществената поръчка, заявленията за участие, потвърждаването на интерес и офертите следва винаги да се представят в писмена форма, устната комуникация с икономическите оператори следва да остане възможна, при условие че съдържанието ѝ е документирано в достатъчна степен. Това е необходимо, за да се осигури достатъчно равнище на прозрачност, което позволява проверка на спазването на принципа на равнопоставеност. По-специално, изключително важно е устната комуникация с оферентите, която би могла да повлияе върху съдържанието и оценката на офертите, да бъде документирана в достатъчна степен и с подходящите средства, като писмени записи или аудиозаписи, или обобщение на основните елементи на комуникацията.

[…]

(107)

Необходимо е да се пояснят условията, при които изменения на договора за поръчка по време на неговото изпълнение налагат провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, като се отчита съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област. Нова процедура за възлагане на обществена поръчка се изисква в случай на съществени изменения в първоначалната поръчка, по-специално в обхвата и съдържанието на взаимните права и задължения на страните, включително разпределението на правата върху интелектуална собственост. Такива изменения указват на намерението на страните да предоговорят основни срокове или условия на тази поръчка. Такъв е по-специално случаят, когато изменените условия биха повлияли на резултата от процедурата, ако бяха включени в първоначалната процедура.

Изменения в договора за поръчка, които водят до минимална промяна на стойността ѝ в рамките на определена стойност, следва винаги да бъдат възможни, без да се налага провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка. За тази цел и за да се осигури правна сигурност, в настоящата директива следва да се предвидят минимални прагове, под които не е необходимо провеждането на нова процедура по възлагане на обществена поръчка. Над тези прагове изменения на договора за поръчка следва да са възможни, без да е необходимо да се провежда нова процедура за възлагане, доколкото те отговарят на съответните условия, предвидени в настоящата директива.

[…]

(109)

Възможно е възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не са могли да предвидят, когато са възлагали поръчката, по-специално когато изпълнението ѝ обхваща дълъг период от време. В тези случаи е необходима известна степен на гъвкавост за адаптиране на поръчката към тези обстоятелства без провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка. Понятието за непредвидени обстоятелства се отнася за обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалното възлагане на поръчка от възлагащия орган при отчитане на наличните средства, естеството и характеристиките на конкретния проект, добрите практики в съответната област и необходимостта да се осигури подходящо съотношение между ресурсите, изразходвани за подготовката на възлагането на поръчката, и нейната предвидена стойност. Това обаче не може да се прилага в случаите, когато изменението води до промяна в естеството на цялата поръчка — например при замяна на поръчаното строителство, доставки или услуги с нещо друго или чрез коренна промяна на вида на поръчката, тъй като в такава ситуация може да се предположи хипотетично влияние върху резултата“.

4

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“, предвижда следното в параграф 1:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

5.

„договори за обществени поръчки“ означава писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги;

[…]

18.

„писмен“ или „в писмена форма“ означава всеки израз, състоящ се от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и впоследствие съобщен, включително информация, която се предава и съхранява с електронни средства;

[…]“.

5

В член 4, буква а) от посочената директива, озаглавен „Прагови стойности“, се предвижда, че директивата се прилага за обществени поръчки за строителство, чиято прогнозна стойност без данък добавена стойност (ДДС) е по-голяма или равна на 5548000 евро.

6

Член 72 от същата директива, озаглавен „Изменение на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение“, гласи следното:

„1.   Договорите за поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни без провеждане на нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с настоящата директива в следните случаи:

a)

когато измененията, независимо от паричната им равностойност, са предвидени в първоначалната документация за обществената поръчка чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи за преразглеждане, които могат да включват клаузи за изменение на цената или опции. В тези клаузи се посочват обхватът и естеството на възможните изменения или опции, както и условията, при които те може да се използват. В тях не се предвиждат изменения или опции, които биха променили цялостния характер на поръчката или на рамковото споразумение;

[…]

в)

когато са изпълнени всички условия по-долу:

i)

необходимостта от изменение е предизвикана от обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди;

[…]

д)

когато измененията, независимо от стойността им, не са съществени по смисъла на параграф 4.

[…]

4.   Изменението на договор за поръчка или на рамково споразумение по време на техния срок на изпълнение се счита за съществено по смисъла на параграф 1, буква д), когато прави договора за поръчката или рамковото споразумение съществено различни по техния характер от първоначално сключените. При всички случаи, без да се засягат параграфи 1 и 2, изменението се счита за съществено, когато е изпълнено едно или повече от следните условия:

a)

изменението въвежда условия, които, ако бяха част от първоначалната процедура за възлагане на обществена поръчка, биха позволили допускането на други кандидати, различни от първоначално избраните, или приемането на оферта, различна от първоначално приетата, или биха привлекли към участие в процедурата допълнителни кандидати;

б)

изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение;

[…]

5.   За изменения на разпоредбите на договора за обществена поръчка или на рамково споразумение по време на срока на изпълнение, различни от предвидените в параграфи 1 и 2, е необходимо провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с настоящата директива“.

Българското право

7

Член 107 от Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г.), в редакцията му, приложима към споровете в главното производство (наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки“), който транспонира Директива 2014/24 в българския правен ред, гласи:

„Освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява:

1.

кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията;

[…]“.

8

Съгласно член 116 от Закона за обществените поръчки:

„(1)   Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато:

[…]

2.

поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на изпълнителя:

a)

е невъзможна поради икономически или технически причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с първоначалната поръчка, и

б)

би предизвикала значителни затруднения, свързани с поддръжката, експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на възложителя;

3.

поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение;

[…]

7.

се налагат изменения, които не са съществени.

[…]

(5)   Изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или повече от следните условия:

1.

изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата;

2.

изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата;“.

9

Съгласно § 2, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки „непредвидени обстоятелства“ са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. § 3, т. 1 от тези допълнителни разпоредби предвижда, че с посочения закон се въвеждат изискванията на Директива 2014/24.

10

Член 20а от Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.) гласи следното:

„Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона“.

11

В член 1, параграф 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Законът за управление на ЕСИФ“, се определят допустимите разходи, средства от ЕСИФ, в националното право.

12

Точка 23 от Приложение № 1 към член 2, алинея 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на [Закона за управление на ЕСИФ] (ДВ, бр. 27 от 31 март 2017 г.) гласи:

„Незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка.

a)

има промени в договора (включително намаляване на обхвата на договора), които не са в съответствие с чл. 116, ал. 1 [от Закона за обществените поръчки] […] [когато]

Съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Във всеки случай изменението ще се счита за съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 [от Закона за обществените поръчки].

[…]“.

13

Член 15, параграф 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр. 48 от 15 юни 2007 г.), в сила от 1 януари 2008 г., гласи:

„Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври“.

Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси

Дело C‑441/22

14

На 3 юли 2018 г. за осъществяване на финансираните със средства от ЕСИФ дейности община Разград в качеството си на публичен възложител е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет изграждане на физкултурен салон към професионална гимназия в тази община. Подадена е само една оферта, а именно тази на „САВ — РАЗГРАД“ ООД.

15

С договор от 13 септември 2018 г. община Разград възлага обществената поръчка на това дружество. Съгласно член 5, алинеи 1 и 2 от договора срокът за изпълнение на строителството е 235 дни, но не по-късно от 30 ноември 2019 г.

16

По време на изпълнението на поръчката, на 29 ноември 2019 г., страните сключват Допълнително споразумение № 1 към договора, с което първоначално определената дата 30 ноември 2019 г., предвидена за изпълнение на строителството, се заменя с 30 януари 2020 г. Основанието за изменението е обосновано от страните с възникнали непредвидени обстоятелства, водещи до необходимостта от изменение на инвестиционния проект.

17

По време на периода на изпълнение са съставени шест констативни акта за спиране на строителството, пет от които поради неблагоприятни метеорологични условия и един поради необходимостта от преработка на инвестиционния проект.

18

На 24 февруари 2020 г. е съставен констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа.

19

След приспадане от действителния срок на изпълнение от 525 дни на периодите на спиране на строителството, за които има надлежно съставен констативен акт и които управляващият орган не оспорва, срокът на изпълнение се изчислява на 264 дни.

20

Що се отнася до периода на закъснение от 30 януари до 24 февруари 2020 г., не се посочва никакво основание и възложителят не е начислил неустойки за забава.

21

Като се позовава по-специално на съображенията, изложени в точки 14—20 от настоящото решение, ръководителят на управляващия орган решава да наложи финансова корекция в размер на 25 % на община Разград върху допустимите разходи, средства от ЕСИФ, по смисъла на член 1, параграф 2 от Закона за управление на ЕСИФ поради нарушение на Закона за обществените поръчки. Според ръководителя на управляващия орган срокът за изпълнение на договора е съществен негов елемент. Всъщност възложителят предвидил в документацията за обществената поръчка максимален и краен срок за изпълнение на договора, като освен това тези елементи представлявали критерии за възлагане с оглед на оценката на офертите. Следователно превишаване на тези срокове, което не е обективно обосновано и е прието от възложителя без забележки и без неустойка за забава, представлявало незаконосъобразно изменение на условията на разглеждания договор за обществена поръчка.

22

Община Разград обжалва това решение пред Административен съд — Разград (България). Този съд приема, че изменение на договора за обществена поръчка може да бъде постигнато само чрез сключено в писмена форма споразумение, което в случая не е така, що се отнася до последния период на закъснение. Ето защо подобна хипотеза не представлявала изменение на условията на договора за поръчка в нарушение на член 116, алинея 1 от Закона за обществените поръчки, а неточно изпълнение на договора за обществената поръчка. Макар че в последния е предвидена клауза за неустойка при забава, въпросът дали възложителят е поискал от изпълнителя неустойката за забава, бил ирелевантен. Поради това Административен съд — Разград постановява, че ръководителят на управляващия орган неправилно е приел, че разглежданото в главното производство положение представлява незаконосъобразно изменение на условията на договора за поръчка, така че взетото от него решение в този смисъл трябва да бъде отменено.

23

Върховният административен съд (България), който е запитващата юрисдикция, е сезиран с касационна жалба от ръководителя на управляващия орган срещу посоченото съдебно решение.

24

Според запитващата юрисдикция въпросът дали положение като разглежданото в главното производство представлява незаконосъобразно изменение на условията на договора за поръчка, е предмет на дискусия сред националните съдилища. Според първото становище този въпрос следва да се разгледа с оглед на всички относими обстоятелства, което включвало, освен писмено споразумение, и изявленията и поведението на страните при изпълнението на договора. Според второто становище, за да е налице изменение на договора, е необходимо между страните да е постигнато обективирано в писмено споразумение съгласие. При липсата на такова съгласие, в случай че причината за забава на изпълнението на договора за обществена поръчка е в изпълнителя, ставало въпрос по-скоро за неточно изпълнение на договора.

25

Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 във връзка с параграф 4, букви а) и б) от него, за да се определи по-специално дали наличието на съществено изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на тези разпоредби може да се установи само ако между страните е налице писмено споразумение в този смисъл, или то може да се изведе и от действията на страните.

26

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само и единствено при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля в насока соченото изменение?

3)

Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, според която в хипотеза като тази в главното производство (при която в документацията по поръчката е определен максимален и краен срок за изпълнение; срокът е и показател в методиката за оценка на офертите; реалното изпълнение на поръчката е в срок над максималния и крайния предвиден в документацията, при липса на непредвидени обстоятелства; възложителят е приел изпълнението без забележки и не е предявил претенция за неустойка за забава), изпълнението на поръчката в нарушение на условията в документацията и в договора в частта относно срока, при липса на непредвидени обстоятелства и без противопоставяне на възложителя, да се тълкува единствено като форма на неточно изпълнение на договора, а не като съществено незаконосъобразно изменение на договора в частта за срока на изпълнение?“.

Дело C‑443/22

27

На 2 януари 2019 г. община Балчик провежда открита процедура за възлагане на обществена поръчка в рамките на проекти, финансирани със средства от ЕСИФ, с предмет благоустрояване на крайбрежната алея на посочената община. Подадени са две оферти, включително оферта от „Инфра Експерт“ АД.

28

Тъй като поръчката е възложена на последното дружество, на 19 април 2019 г. страните подписват договор, в който се определя по-специално срок за изпълнение в съответствие с техническото предложение на изпълнителя, а именно 45 календарни дни.

29

По време на изпълнението на договора са издадени актове за спиране на срока за изпълнение, от една страна, поради неблагоприятни метеорологични условия и от друга страна, поради забраната по член 15, параграф 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври.

30

Поради това реалният срок на изпълнение на договора е увеличен на 250 дни. Възложителят не предявява претенция за неустойка за неизпълнение в срок.

31

Като се позовава по-специално на съображения, сходни на разглежданите по дело C‑441/22, с решение от 26 октомври 2020 г. ръководителят на управляващия орган определя на община Балчик финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи, средства от ЕСИФ, по смисъла на член 1, параграф 2 от Закона за управление на ЕСИФ поради нарушение на Закона за обществените поръчки. Според ръководителя на управляващия орган съгласно член 107, параграф 1 от Закона за обществените поръчки срокът за изпълнение на строителството е заложен в документацията за обществената поръчка по начин и в граници, при несъобразяване с които участникът се отстранява. Предвид многократното спиране на строителството, при положение че става въпрос за обичайни неблагоприятни метеорологични условия и за разумно предвидима нормативна забрана в съответствие с член 116, алинея 1, точка 3 от посочения закон, ръководителят на управляващия орган приема, че превишаването на първоначално уговорения срок за изпълнение фактически представлява съществено изменение на договора за обществена поръчка в нарушение на посочения закон.

32

Община Балчик обжалва решението на ръководителя на управляващия орган пред Административен съд — Добрич (България). По същество този съд приема, че съгласно член 20а от Закона за задълженията и договорите сключените между страните договори могат да бъдат изменяни по взаимното им съгласие или на основания, предвидени в закона. Освен това единствената допустима форма за валидност на измененията на договора за обществена поръчка е писменото споразумение. В случая договорът е изменен чрез конклудентни действия, което не представлявало изменение на същия, а неточното му изпълнение, което позволявало единствено на възложителя да наложи договорената неустойка, която е изрично и предварително включена в договора. Нямало правно значение какви са основанията за спиране на строителството и дали те са били предвидими или не за страните.

33

Върховният административен съд, който е запитващата юрисдикция, е сезиран с касационна жалба от ръководителя на управляващия орган срещу съдебното решение на Административен съд — Добрич.

34

Освен вече изложените съображения в точка 24 от настоящото решение, запитващата юрисдикция счита, че за решаването на спора в главното производство по дело C‑443/22 е необходимо да се уточни обхватът на понятията „надлежна подготовка на поръчката“, „непредвидени обстоятелства“ и „обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“ по смисъла на Директива 2014/24.

35

Ето защо било желателно член 72, параграф 1, букви в) и д) и параграф 4, букви а) и б) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея да се тълкува, за да се определи по-специално, от една страна, дали същественото изменение на договора за обществена поръчка изисква писмено споразумение, или то може да се изведе и от общи действия на страните, и от друга страна, дали определението на понятието „непредвидени обстоятелства“, съдържащо се в член 116, алинея 1, точки 2 и 3 от Закона за обществените поръчки, представлява правилно транспониране в българското право на релевантните разпоредби на Директива 2014/24.

36

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че нарушение на правилата за съществено изменение на договора за възлагане на обществена поръчка може да се търси само при подписано между страните писмено споразумение/анекс за изменение на договора?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразното изменение на договорите за обществени поръчки може да бъде извършено освен при подписано между страните писмено споразумение и чрез общи действия на същите в нарушение на разпоредбите относно изменението на договорите, изразени чрез комуникация и съставени в хода на същата писмени следи (като тези в главното производство), от които може да се обоснове извод за съгласуване на воля за изменение?

3)

Понятието „надлежната подготовка на поръчката“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 в частта за срока за изпълнение на дейностите включва ли и оценката на рисковете от обичайни метеорологични условия, които биха могли да повлияят негативно върху изпълнението на поръчката в срок, както и оценка на нормативни забрани за извършване на дейностите в определен времеви период, включен в периода на изпълнение на поръчката?

4)

Понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на Директива 2014/24 включва ли единствено обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора (в каквато насока е националният пар. 2, т. 27 от ДР на Закона за обществените поръчки) и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия? Или Директива [2014/24] не поставя изискване тези обстоятелства да са възникнали след сключването на договора?

5)

Обичайните метеорологични условия, които не представляват „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на съображение [109] на Директива 2014/24 и нормативната забрана за строеж в определен времеви период, обявена преди поръчката, представляват ли обективно основание за изпълнение на поръчката извън срока по договора? В този смисъл, при изчисляване на оферирания срок, участникът има ли задължение (при полагане на дължимата грижа и добросъвестност) да включва в предложението си обичайните рискове от значение за изпълнение на поръчката в срок?

6)

Допуска ли чл. 72, пар. 1, б. „д“ във връзка с [член 72,] пар. 4, б. „а“ и б. „б“ от Директива 2014/24 национална уредба или практика по тълкуване и прилагане на тази уредба, която приема, че незаконосъобразно изменение на договор за възлагане на обществена поръчка може да бъде осъществено в хипотеза като тази в главното производство, при която срокът за изпълнение на поръчката е условие за участие в процедурата по възлагането ѝ в граници (при неспазване на които участникът се отстранява); изпълнението на поръчката е извън този срок поради обичайни метеорологични условия и известна преди възлагането ѝ нормативна забрана за дейности включени в нейния предмет и срок, които не представляват непредвидени обстоятелства; изпълнението е прието без забележки за срока; не е търсена договорна неустойка за забава; като резултатно се изменя съществено условие в документацията спрямо което е формирана конкурентната среда и се нарушава икономическият баланс на договора в полза на изпълнителя?“.

37

С решение от 10 август 2022 г. председателят на Съда съединява дела C‑441/22 и C‑443/22 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

По преюдициалните въпроси

Предварителни съображения

По приложимостта на Директива 2014/24 към разглежданите в главните производства договори за обществени поръчки

38

Както следва от преюдициалните запитвания, прогнозната стойност на всяка от разглежданите в главното производство обществени поръчки е под прага за приложимост на Директива 2014/24, която в член 4, буква а) го определя на 5548000 евро, що се отнася до обществените поръчки за строителство, така че тези поръчки не попадат в обхвата на тази директива.

39

При все това от постоянната съдебна практика следва, че когато национално законодателство съобразява пряко и безусловно уредбата на положения, които не попадат в приложното поле на акт от правото на Съюза, с уредбата, предвидена в този акт, определено е от интерес за Съюза разпоредбите, заимствани от акта, да бъдат тълкувани еднакво. Всъщност това позволява да се избегнат последващи различия в тълкуването и да се осигури еднакво третиране на тези положения и на положенията, попадащи в приложното поле на посочените разпоредби (решение от 31 март 2022 г., Сметна палата на Република България, C‑195/21, EU:C:2022:239, т. 43 и цитираната съдебна практика).

40

В това отношение Съдът вече е имал повод да констатира в точка 44 от решение от 31 март 2022 г., Сметна палата на Република България (C‑195/21, EU:C:2022:239), че Законът за обществените поръчки, който транспонира Директива 2014/24 в българския правен ред, се прилага по-общо към всички процедури за възлагане на обществени поръчки, финансирани с безвъзмездна помощ от европейски фондове, независимо от стойността на поръчките.

41

От преписката, с която разполага Съдът, обаче не следва, че след постановяването на това решение приложното поле на Закона за обществените поръчки е било изменено. Напротив, от преюдициалните запитвания става ясно, че посоченият закон транспонира във вътрешното право член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 във връзка с член 72, параграф 4, букви а) и б) от същата директива, така че прогласените в тези разпоредби правила се прилагат за разглежданите в главното производство обществени поръчки, които обикновено не попадат в обхвата на тази директива.

42

При тези обстоятелства прогнозната стойност на всяка от разглежданите в главното производство обществени поръчки не е пречка Съдът да отговори на преюдициалните въпроси.

По допустимостта на въпроси от трети до пети по дело C‑443/22

43

В писменото си становище община Балчик твърди, че въпроси от трети до пети по дело C‑443/22 са ирелевантни за спора в главното производство. Според тази страна установените от запитващата юрисдикция факти са неточни, тъй като управляващият орган е определил неправилно срока на договора. Времетраенето на строителството било предвидено в договора, но по отношение на него не се прилагало изискване за непрекъсваемост. Липсвало изискване за изпълнение в конкретен годишен период или сезон.

44

В това отношение следва да се припомни установената съдебна практика, според която въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, C‑132/21, EU:C:2023:2, т. 24 и цитираната съдебна практика).

45

От акта за преюдициално запитване по дело C‑443/22 става ясно обаче, че в основата на спора по главното производство е превишаването на срока за изпълнение на строителството, определен както в документацията за обществената поръчка, така и в разглеждания в главното производство договор за обществена поръчка, и че този срок представлява определящ критерий при оценяването на офертите, като участниците, чиито предложения надвишават максималния срок, се отстраняват от тази процедура. При това положение не може да се приеме, че по отношение на въпросите във връзка с евентуалните обстоятелства, при които такъв срок може да бъде превишен, без да е необходимо провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, може да се счита, че те нямат никаква връзка с действителността или с предмета на този спор или че са хипотетични по изложените от община Балчик причини.

46

Следователно въпроси от трети до пети по дело C‑443/22 са допустими.

По компетентността на Съда да отговори на шестия въпрос по дело C‑443/22

47

Община Балчик твърди, че с шестия въпрос по дело C‑443/22, така както е формулиран от запитващата юрисдикция, по същество се иска от Съда не да отговори на въпрос за тълкуване на правото на Съюза, а директно да реши спора в главното производство.

48

Действително съгласно постоянната съдебна практика член 267 ДФЕС оправомощава Съда не да прилага разпоредбите от правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася във връзка с тълкуването на Договорите и на актовете, приети от институциите на Европейския съюз (решение от 13 юли 2017 г., Ingsteel и Metrostav, C‑76/16, EU:C:2017:549, т. 25 и цитираната съдебна практика).

49

Следва да се приеме обаче, че с шестия си въпрос по дело C‑443/22, разгледан с оглед на мотивите на преюдициалното запитване по това дело, запитващата юрисдикция, също както с третия си въпрос по дело C‑441/22, иска не самият Съд да приложи разпоредбите на член 72 от Директива 2014/24 към обстоятелствата по делото в главното производство, а да отправи запитване до Съда дали този член трябва да се тълкува в смисъл, че изменение на срока за изпълнение на строителството, включен в сключения вследствие на възлагането на обществена поръчка договор, настъпило след възлагането по причини, които не са били предвидени в документацията за обществената поръчка, може да се счита за форма на неточно изпълнение на съответната обществена поръчка, за която предвидените в този член правила не се прилагат, въпреки че такова изменение попада в обхвата на понятието „съществено изменение“ по смисъла на параграф 4 от посочения член.

50

Ето защо следва да се приеме, че Съдът е компетентен да отговори на шестия въпрос по дело C‑443/22.

По предпоставката на преюдициалните въпроси

51

Следва да се припомни, че в член 72, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 се изброяват случаите, в които договорите за поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, без обаче да е необходимо да се провежда нова процедура за възлагане на обществена поръчка в съответствие с тази директива. Съгласно разпоредбите на параграф 5 от този член е необходимо провеждането на нова процедура, когато настъпят изменения, различни от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член.

52

Така в съответствие с член 72, параграф 1, буква д) от Директива 2014/24 не е необходимо провеждането на нова процедура, когато настъпилите изменения не са „съществени“ по смисъла на член 72, параграф 4 от посочената директива. Съгласно текста на последната разпоредба изменението на договор за поръчка по време на неговия срок се счита за съществено при всички случаи, без да се засягат параграфи 1 и 2 от този член, когато са изпълнени едно или повече от условията, предвидени в букви а)—г) от параграф 4.

53

В случая от актовете за преюдициално запитване става ясно, че разглежданите в главните производства изменения отговарят както на условието, предвидено в член 72, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24 — тъй като, ако от самото начало съответният възложител е бил определил на етапа на възлагане на поръчката по-дълъг срок за изпълнение, съответстващ на първоначалния срок, удължен с окончателно приетото превишаване на срока, са щели да бъдат привлечени повече участници — така и на предвиденото в член 72, параграф 4, буква б) от посочената директива условие — тъй като това превишаване на срока е променило икономическия баланс на договора за поръчка в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка.

54

Следователно, за да отговори на поставените въпроси, Съдът следва да се основе на предпоставката, която в крайна сметка запитващата юрисдикция следва да провери, че във всяко от делата по главното производство е изпълнено поне едно от условията, предвидени в член 72, параграф 4 от Директива 2014/24.

По първия и втория въпрос по дела C‑441/22 и C‑443/22

55

С първите и вторите си въпроси по дела C‑441/22 и C‑443/22, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, страните по договора е необходимо да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, или е достатъчно да съществуват други писмени доказателства, произхождащи от тези страни, от които може да се установи съгласуване на волята в посока на посоченото изменение.

56

Следва да се отбележи, че във всяко от положенията, които са в основата на споровете по главните производства, реалният краен срок за изпълнение на строителството не е бил предмет на писмено споразумение, подписано от страните по договора за обществена поръчка.

57

Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи дали липсата на писмено споразумение за изменение на срока за изпълнение на строителството, определен в първоначалния договор за обществена поръчка, е пречка за това фактическото удължаване на този срок в резултат на забавяния при изпълнението на строителството да се счита за „съществено“ изменение на съответния договор за поръчка по смисъла на член 72, параграф 4 от Директива 2014/24.

58

В това отношение действително член 2, параграф 1 от Директива 2014/24 определя, от една страна, в точка 5 „договора за обществена поръчка“ като писмен договор с определен паричен интерес, сключен между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, а от друга страна, в точка 18, понятията „писмен“ или „в писмена форма“ като означаващи всеки израз, състоящ се от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и впоследствие съобщен, включително информация, която се предава и съхранява с електронни средства. От друга страна, съображение 58 от Директива 2014/24 гласи по-специално, че докато основните елементи на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като документацията за обществената поръчка, заявленията за участие, потвърждаването на интерес и офертите, следва винаги да се представят в писмена форма, устната комуникация с икономическите оператори следва да остане възможна, при условие че съдържанието ѝ е документирано в достатъчна степен.

59

За разлика от това, що се отнася до изменение на договор за обществена поръчка през срока му на изпълнение, в член 72 от Директива 2014/24 не се предвижда, че такова изменение може да бъде квалифицирано като „съществено“ по смисъла на член 72, параграф 1, буква д) и на параграф 4 от посочената директива само ако е под формата на писмено споразумение за изменение на договора, и че следователно подобна констатация не може да се изведе от писмени доказателства, изготвени в хода на комуникацията между страните.

60

Такова тълкуване на член 72 от Директива 2014/24 се потвърждава от преследваните с тази разпоредба цели и от контекста, в който тя се вписва.

61

По-специално, като урежда условията, при които договорите за обществена поръчка могат да бъдат изменяни през своя срок на изпълнение, член 72 от Директива 2014/24 цели да гарантира спазването на принципите на прозрачност при процедурите и на равно третиране на оферентите. Всъщност тези принципи не позволяват след възлагането на дадена обществена поръчка възлагащият орган и спечелилият оферент да изменят клаузите на поръчката по такъв начин, че техните характеристики да се различават съществено от тези на първоначалната поръчка (вж. в този смисъл решения от 13 април 2010 г., Wall, C‑91/08, EU:C:2010:182, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 3 февруари 2022 г., Advania Sverige и Kammarkollegiet, C‑461/20, EU:C:2022:72, т. 19 и цитираната съдебна практика). Спазването на тези принципи от своя страна се вписва в по-общата цел на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, която е да се осигурят свободното движение на услуги и ненарушаването на конкуренцията във всички държави членки (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2008 г., pressetext Nachrichtenagentur, C‑454/06, EU:C:2008:351, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика, от 13 април 2010 г., Wall, C‑91/08, EU:C:2010:182, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 12 май 2022 г., Comune di Lerici, C‑719/20, EU:C:2022:372, т. 42 и цитираната съдебна практика).

62

Както обаче по същество твърдят чешкото и естонското правителство, а също и Европейската комисия в писменото си становище, за да се гарантира полезното действие на правилата, предвидени в член 72 от Директива 2014/24, а следователно и спазването на принципите, които тази разпоредба цели да гарантира, квалифицирането на изменение на договор за обществена поръчка като „съществено изменение“ на същия не може да зависи от наличието на писмено споразумение, подписано от страните по договора за обществена поръчка и имащо за предмет такова изменение. Всъщност тълкуване, според което установяването на съществено изменение би зависило от наличието на такова писмено споразумение, би улеснило заобикалянето на правилата относно изменението на договорите за поръчка през техния срок на изпълнение, предвидени в посочената разпоредба, позволявайки на страните по договора за обществена поръчка да изменят по собствена воля условията за изпълнение на този договор, въпреки че тези условия са били посочени прозрачно в документацията за обществените поръчки и се предполага, че се прилагат еднакво спрямо всички потенциални оференти, за да се гарантират лоялна конкуренция и ненарушаване на конкуренцията на пазара.

63

Що се отнася до контекста, в който се вписва член 72 от Директива 2014/24, в съображение 107 от тази директива се посочва, че измененията на договора се считат за съществени, когато „указват на намерението на страните да предоговорят основни срокове или условия на тази поръчка“. От това следва, както Съдът вече е имал повод да уточни, че по принцип съществено изменение по смисъла на член 72 от Директива 2014/24 се прави по взаимно съгласие (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2021 г., Simonsen & Weel, C‑23/20, EU:C:2021:490, т. 70).

64

Намерението за предоговаряне на условията на поръчката обаче може да бъде направено под други форми, различни от писмено споразумение, което изрично се отнася до съответното изменение, като такова намерение може да се изведе по-специално от писмени доказателства, изготвени в хода на комуникацията между страните по договора за обществена поръчка.

65

Ето защо на първите и вторите въпроси по дела C‑441/22 и C‑443/22 следва да се отговори, че член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни.

По въпроси от трети до пети по дело C‑443/22

66

С въпросите си от трети до пети по дело C‑443/22, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че дължимата грижа, която възлагащият орган трябва да положи, за да може да се позове на тази разпоредба, изисква по-специално при подготовката на съответната обществена поръчка той да е взел предвид рисковете във връзка със спазването на срока за изпълнение на тази поръчка, свързани с обичайните метеорологични условия, както и с нормативните забрани за извършване на строителни дейности, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на посочената поръчка. Освен това тази юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали „обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“ по смисъла на посочената разпоредба, включват единствено обстоятелствата, настъпили след възлагането на въпросната обществена поръчка, и от друга страна, дали, ако такива метеорологични условия и нормативни забрани трябва да се считат за предвидими, те все пак биха представлявали обективно основание за изпълнението на договора извън срока, определен в документацията, която урежда процедурата по възлагане, и в първоначалния договор за обществена поръчка.

67

В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 договор за поръчка може да бъде изменян без провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка, когато „необходимостта от изменение е предизвикана от обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“, и когато са изпълнени и някои други условия, предвидени в посочения параграф 1, които не са предмет на поставените по настоящите дела въпроси.

68

Също така от самия текст на съображение 109 от Директива 2014/24 следва, че понятието за непредвидени обстоятелства се отнася за външни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени към момента на възлагане на поръчката, въпреки достатъчно надлежната подготовка на първоначалното възлагане на поръчка от възлагащия орган при отчитане на наличните средства, естеството и характеристиките на конкретния проект, добрите практики в съответната област и необходимостта да се осигури подходящо съотношение между ресурсите, изразходвани за подготовката на възлагането на поръчката, и нейната предвидена стойност.

69

Така от член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея следва, както по същество твърдят чешкото и естонското правителство, както и Комисията в писменото си становище, че обичайни метеорологични условия, както и нормативни забрани за извършване на строителни дейности, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на поръчката, не могат да се считат за обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не може да предвиди по смисъла на тези разпоредби.

70

От това по необходимост следва, че такива метеорологични условия и нормативни забрани не могат също така да се считат на друго основание за обосноваващи превишаването на срока за изпълнение на строителството, ясно определен в документацията, която урежда процедурата по възлагане, и в първоначалния договор за тази поръчка.

71

Освен това, когато са налице обстоятелства, предвидими за добросъвестен възлагащ орган, той може да се позове на възможността в съответствие с член 72, параграф 1, буква а) от Директива 2014/24 изрично да предвиди в документацията, която урежда процедурата за възлагане, и в първоначалния договор за обществена поръчка клаузи за преразглеждане, по силата на които условията за изпълнение на този договор могат да бъдат адаптирани в случай на настъпване на едно или друго конкретно обстоятелство, което позволява извършването на изменения, които иначе биха наложили провеждането на нова процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно посочения член 72. Всъщност, като предвижда изрично възможността за изменение на тези обстоятелства и като определя в посочените документи условията за прилагането ѝ, възлагащият орган гарантира, че всички икономически оператори, които искат да участват в посочената поръчка, са запознати с нея от самото начало и по този начин са равнопоставени към момента на подаване на офертите си (вж. в този смисъл решения от 29 април 2004 г., Комисия/CAS Succhi di Frutta, C‑496/99 P, EU:C:2004:236, т. 118, и от 7 септември 2016 г., Finn Frogne, C‑549/14, EU:C:2016:634, т. 30, 36 и 37).

72

Като се има предвид, че обстоятелства като изтъкнатите от община Балчик по дело C‑443/22, за да се обоснове превишаване на първоначално договорения с изпълнителя срок за изпълнение, не могат да се считат за обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не може разумно да предвиди към момента на подготовката на съответната обществена поръчка, не е необходимо да се отговаря на въпроса дали понятието „обстоятелства, които добросъвестен възлагащ орган не би могъл да предвиди“ по смисъла на член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 във връзка със съображение 109 от нея се отнася само до обстоятелства, настъпили след сключването на договора.

73

С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси от трети до пети по дело C‑443/22 следва да се отговори, че член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че дължимата грижа, която възлагащият орган трябва да положи, за да може да се позове на тази разпоредба, изисква по-специално при подготовката на съответната обществена поръчка той да е взел предвид рисковете от превишаване на срока за изпълнение на тази поръчка, породени от предвидими причини за спиране на изпълнението, като обичайните метеорологични условия, както и нормативните забрани за извършване на строителство, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на посочената поръчка, като такива метеорологични условия и нормативни забрани, когато не са предвидени в документацията, уреждаща процедурата за възлагане на обществена поръчка, не могат да бъдат основание за изпълнението на строителството извън срока, определен в посочената документация, както и в първоначалния договор за обществена поръчка.

По третия въпрос по дело C‑441/22 и шестия въпрос по дело C‑443/22

74

Предвид отговорите, дадени на първия и втория въпрос по дело C‑441/22 и на въпроси от първи до пети по дело C‑443/22, не следва да се отговаря на третия въпрос по дело C‑441/22 и на шестия въпрос по дело C‑443/22.

По съдебните разноски

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

 

1)

Член 72, параграф 1, буква д) и параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

за да се квалифицира изменение на договор за обществена поръчка като „съществено“ по смисъла на тази разпоредба, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет посоченото изменение, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни.

 

2)

Член 72, параграф 1, буква в), точка i) от Директива 2014/24, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365,

трябва да се тълкува в смисъл, че

дължимата грижа, която възлагащият орган трябва да положи, за да може да се позове на тази разпоредба, изисква по-специално при подготовката на съответната обществена поръчка той да е взел предвид рисковете от превишаване на срока за изпълнение на тази поръчка, породени от предвидими причини за спиране на изпълнението, като обичайните метеорологични условия, както и нормативните забрани за извършване на строителство, които са предварително публикувани и приложими за период, включен в срока за изпълнение на посочената поръчка, като такива метеорологични условия и нормативни забрани, когато не са предвидени в документацията, уреждаща процедурата за възлагане на обществена поръчка, не могат да бъдат основание за изпълнението на строителството извън срока, определен в посочената документация, както и в първоначалния договор за обществена поръчка.

 

Csehi

Regan

Gratsias

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2023 година

Секретар

A. Calot Escobar

Председател на състава

Z. Csehi


( *1 ) Език на производството: български.

Top