1.

С настоящото преюдициално запитване най-общо се поставя въпросът дали определени лични данни, събрани в рамките на наказателно разследване, могат впоследствие да бъдат използвани в административно дисциплинарно производство, образувано срещу държавен служител.

2.

Отговорът на този въпрос предоставя на Съда възможност отново да се произнесе относно приложното поле съответно на Директива 2002/58/ЕО ( 2 ), от една страна, и на Директива (ЕС) 2016/680 ( 3 ) и Регламент (ЕС) 2016/679 ( 4 ), от друга страна.

3.

Във връзка с Директива 2002/58 Съдът вече е установил консолидирана практика относно случаите и условията, при които държавите членки могат да ограничават обхвата на правата и задълженията, които тази директива установява ( 5 ).

4.

Член 1 („Обхват и цел“) гласи:

„1.   Настоящата директива предвижда да се хармонизират националните разпоредби, необходими за осигуряване на еквивалентно ниво на защита на основни права и свободи и, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и правото на поверителност по отношение на обработката на лични данни в електронно комуникационния сектор и да се осигури свободно движение на такива данни и оборудване за електронни съобщения и услуги в Общността.

2.   Разпоредбите на настоящата директива конкретизират и допълват Директива 95/46/ЕО[ ( 6 )] за целите, упоменати в параграф 1. Освен това те се грижат за защита на легитимните интереси на абонати, които са юридически лица.

3.   Настоящата директива не се прилага за дейности, които попадат извън обхвата на [ДФЕС], като тези обхванати от дялове V и VI от Договора за Европейския съюз [ДЕС], и във всички случаи за дейности, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, сигурността на държавата (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато дейностите се отнасят до проблемите за сигурността на държавата) и дейностите на държавата в областта на наказателното право“.

5.

Член 5 („Конфиденциалност на комуникациите“), параграф 1 предвижда:

„Държавите членки гарантират конфиденциалност на съобщенията и свързания трафик на данни през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15 параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за конфиденциалност“.

6.

Член 15 („Приложение на някои разпоредби от Директива 95/46/ЕО“) предвижда:

„1.   Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е. държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. В тази връзка, държавите членки могат, inter alia, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграф 1 и 2 от [ДЕС].

[…]

2.   Разпоредбите на глава III относно средствата за съдебна защита, отговорността и санкциите от Директива 95/46/ЕО трябва да се прилагат по отношение на национални разпоредби, одобрени съгласно настоящата директива и по отношение на правата на личността, произтичащи от настоящата директива.

[…]“.

7.

Член 2 („Материален обхват“) гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.

2.   Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:

[…]

[…]“.

8.

Член 5 („Принципи, свързани с обработването на лични данни“) предвижда:

„Личните данни са:

[…]

[…]“.

9.

Член 6 („Законосъобразност на обработването“) установява:

„1.   Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:

[…]

[…]

3.   Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:

[…]

4.   Когато обработването за други цели, различни от тези, за които първоначално са били събрани личните данни, не се извършва въз основа на съгласието на субекта на данните или на правото на Съюза или правото на държава членка, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество за гарантиране на целите по член 23, параграф 1, администраторът, за да се увери дали обработването за други цели е съвместимо с първоначалната цел, за която са били събрани личните данни, inter alia, взема под внимание:

[…]“.

7.

Член 1 („Предмет и цели“), параграф 1 гласи:

„1.   С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване“.

8.

Член 2 („Обхват“), параграф 1 предвижда:

„Настоящата директива се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1“.

9.

Член 4 („Принципи, свързани с обработването на лични данни“) гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че личните данни са:

[…]

[…]

2.   Обработването от същия или друг администратор за която и да е от целите, посочени в член 1, параграф 1, различна от целта, за която личните данни са събрани, се разрешава, при условие че:

[…]“.

10.

Член 9 („Специфични условия за обработване“), параграф 1 предвижда:

„Личните данни, събирани от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1, не се обработват за други цели, освен посочените в член 1, параграф 1, освен когато това обработване е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка. Когато личните данни се обработват за такива други цели се прилага [ОРЗД] освен ако обработването се извършва в хода на дейност, която е извън обхвата на правото на Съюза“.

11.

Член 65, параграф 2 налага на доставчиците на електронни комуникационни услуги задължението да съхраняват данните, посочени в приложение 1 към закона, и при необходимост да ги предоставят на компетентните органи, които могат да ги използват за целите на борбата срещу тежки престъпления ( 8 ).

12.

По силата на член 77, параграф 1 доставчиците на комуникационни услуги са задължени да предоставят на компетентните органи данните, с които разполагат законно и които са необходими по-специално за предотвратяването, разкриването и наказателното преследване на престъпления.

13.

В съответствие с член 77, параграф 4 при наличието на мотивирано съдебно решение или на друго правно основание, предвидено в закона, доставчиците на комуникационни услуги са задължени в съответствие с предвиденото в наказателнопроцесуалното законодателство да осигурят технически условия по-специално на органите на наказателното преследване и на разследващите органи за контрол върху съдържанието на съобщенията, разпространявани чрез електронните комуникационни мрежи.

14.

Съгласно член 6, параграф 3, точка 1), когато са изпълнени условията, предвидени в ЗРС, и след предварително разрешение от прокуратурата или от съда, разследващите органи ( 10 ) имат право да събират данни от доставчиците на електронни комуникационни услуги.

15.

В съответствие с член 8, параграфи 1 и 3 органите на наказателното преследване се задействат незабавно след получаването на данни за подготовката или извършването на много тежко, тежко или сравнително тежко престъпление, като при наличието на данни за извършено престъпление веднага се открива производство за наказателно преследване.

16.

Съгласно член 19, параграф 1, точка 5 данните, събрани в хода на наказателно разследване, могат да бъдат използвани в случаите, посочени в параграфи 3 и 4 от същия член, както и в други случаи, предвидени в закона.

17.

По силата на член 19, параграф 3 данните за конкретно деяние, което има белезите на престъпление, свързано с корупция, могат — със съгласието на прокуратурата — да бъдат използвани в рамките на разследване на дисциплинарни нарушения или на нарушения на служебни задължения.

18.

Съгласно член 154 („Контрол, записване и съхранение на информацията, предавана посредством електронни комуникационни мрежи“), параграф 1 с решение на съдия-следовател, взето по искане на прокуратурата, при наличието на основателно предположение, че могат да бъдат получени данни за подготовка или извършване на много тежко или тежко престъпление, както и на сравнително тежко или нетежко престъпление, разследващият орган може да подслушва, записва и съхранява разговорите, провеждани чрез електронните комуникационни мрежи.

19.

Съгласно член 177 („Забрана за разкриване на данни от досъдебното разследване“), параграф 1 данните по разследването са поверителни, като до фазата на съдебното производство и при наличието на обосновани причини тези данни могат да бъдат разкривани с разрешение на прокуратурата ( 12 ).

20.

Lietuvos Respublikos generalinė prokuratūra (Главна прокуратура на Република Литва; наричана по-нататък „Главна прокуратура“) извършва вътрешно разследване във връзка с действията на A. G. — към онзи момент прокурор в Apygardos prokuratūra (Окръжна прокуратура, Литва), поради наличието на данни за извършени нарушения при изпълнение на служебните му задължения.

21.

Комисията към Главна прокуратура установява, че A. G. е извършил нарушение на служебните си задължения, и предлага да му се наложи дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност като прокурор.

22.

Това нарушение е установено въз основа на информация, събрана в хода на административното производство, получена чрез използване на разузнавателните средства, обясненията на други длъжностни лица и на жалбоподателя, както и констатациите на две досъдебни производства.

23.

По-конкретно, между A. G. и адвоката на заподозряно лице в рамките на досъдебно производство, ръководено от жалбоподателя, по дела, по които този адвокат е действал като защитник, са осъществявани телефонни разговори ( 13 ).

24.

Наблюдението и записването на съдържанието на информацията, предавана по електронните комуникационни мрежи, са били разрешени от съд.

25.

Главният прокурор налага дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност на A. G., който обжалва наказанието пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) с искане да бъде отменено.

26.

С решение от 16 юли 2021 г. първоинстанционният съд отхвърля жалбата, като приема, че действията на разследващите органи, както и използването в административното производство на събраните от тях данни са били законосъобразни.

27.

A. G. подава жалба срещу първоинстанционното решение пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва), който отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО […], разглеждан във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че забранява на компетентните публични органи да използват данни, съхранявани от доставчици на електронни комуникационни услуги, които могат да предоставят информация за данните относно потребител на средство за електронна комуникация и осъществените от него комуникации, при разследвания на свързани с корупция нарушения на служебни задължения, независимо дали в конкретния случай достъпът до тези данни е предоставен за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност?“.

28.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 3 март 2022 г.

29.

Писмени становища представят A. G., чешкото, естонското, унгарското, ирландското, италианското и литовското правителство, както и Европейската комисия.

30.

На проведеното на 2 февруари 2023 г. съдебно заседание се явяват A. G., френското, унгарското, ирландското и литовското правителство, както и Комисията.

31.

Запитващата юрисдикция е административен съд, компетентен да осъществява съдебен контрол върху административни актове. Такъв е и актът, приет от главния прокурор, с който е наложено наказанието освобождаване от длъжност на прокурор от окръжна прокуратура за действия, определени като нарушения на служебните задължения.

32.

С други думи, главното производство няма за предмет актове на наказателни съдилища. Важно е да се подчертае, че дори такива актове да съпровождат административното (дисциплинарно) производство, довело до освобождаването от длъжност ( 14 ), спорът се отнася единствено до последното.

33.

С оглед на изложеното в акта за преюдициално запитване се забелязва известна неточност, що се отнася до фактите по спора, които предопределят контекста, в който се вписва преюдициалният въпрос.

34.

Както посочват чешкото правителство и Комисията, от акта за преюдициално запитване не може да се установи със сигурност дали компетентните органи: а) са се обърнали към доставчиците на електронни съобщителни услуги за получаването на спорните данни; или б) са събрали самостоятелно и непосредствено тези данни.

35.

Този въпрос съвсем не е маловажен. От него зависи да се установи коя правна уредба на Съюза е относима за отговора на преюдициалното запитване. В зависимост от това коя от двете хипотези е налице, ще бъде приложена:

36.

Във втория случай спрямо защитата на личните данни ще се прилага националното право, без да се засяга прилагането на Директива 2016/680 ( 15 ). Следователно, ако акцентът бъде поставен върху Директива 2002/58, избраният подход в преюдициалния въпрос може да се окаже неподходящ.

37.

Унгарското правителство, изхождайки от обстоятелството, че личните данни са събрани чрез подслушване на телефонни разговори, извършено от разследващите органи, поставя под съмнение допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като съгласно изложеното по-горе Директива 2002/58 се явява неприложима.

38.

Комисията от своя страна смята, че:

39.

Съгласен съм с това становище на Комисията, което освен това е единственото, което позволява да се преодолеят (обоснованите) съмнения, които актът за преюдициално запитване повдига, що се отнася до неговата допустимост.

40.

При такова разбиране на преюдициалния въпрос относимостта на Директива 2002/58 за предоставянето на отговор на същия:

41.

Всъщност според запитващата юрисдикция по делото, по което тя трябва да се произнесе, са от значение:

42.

Следователно по всичко изглежда, че независимо от евентуалното наличие на лични данни, чието обработване не може да бъде включено в обхвата на Директива 2002/58 (а в този на Директива 2016/680), в разследването, приключило с наложеното наказание, са използвани лични данни, събрани от доставчиците на електронни съобщителни услуги.

43.

Отговорът на Съда трябва да се ограничи до въпроса на запитващата юрисдикция, така както същият е поставен. Ето защо е необходимо да се установи дали личните данни, събрани и обработвани в съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 в рамките на наказателно разследване, впоследствие могат да бъдат използвани в (административно) дисциплинарно производство, образувано срещу държавен служител.

44.

При така очертания предмет на преюдициалното запитване, по аргумент за противното извън него остават следните въпроси:

45.

Ето защо изложените по-долу съображения по същество не трябва да включват тълкуването на Директива 2016/680 ( 21 ). Що се отнася до Директива 2002/58, анализът ще обхване използването на лични данни, събрани по силата на тази директива чрез обработване, чиято първоначална законосъобразност трябва да се приеме за установена, доколкото същата не се оспорва в главното производство.

46.

От член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58 следва, че държавите членки могат да приемат мярка, с която да дерогират принципа на поверителност, прогласен в член 5, параграф 1 от тази директива, когато това представлява „необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество“, която трябва да бъде „строго“ пропорционална на предвидената цел ( 22 ).

47.

По-конкретно, възможността за държавите да обосноват ограничение на правата и задълженията, предвидени в членове 5, 6 и 9 от Директива 2002/58, трябва да се прецени с оглед на тежестта на намесата в съответните основни права, която включва подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с него цел от общ интерес е свързано с тази тежест ( 23 ).

48.

„За да изпълни изискването за пропорционалност, правната уредба трябва да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат обхвата и прилагането на разглежданата мярка и да налагат минимални изисквания, така че лицата, чиито лични данни са засегнати, да разполагат с достатъчни гаранции, позволяващи ефикасна защита на тези данни срещу рискове от злоупотреби. Тази правна уредба трябва да е задължителна по вътрешното право и в частност да посочва обстоятелствата и условията, при които може да се приложи мярка за обработване на такива данни […]“ ( 24 ).

49.

Що се отнася до целите от общ интерес, които биха могли да обосноват приемането на мярка по член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, съгласно принципа на пропорционалност съществува йерархия между тези цели в зависимост от съответното им значение: значението на преследваната с такава мярка цел трябва да има връзка с тежестта на намесата ( 25 ).

50.

В тази йерархия на целите опазването на националната сигурност, тълкувано във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС, стои по-високо от другите цели, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, по-специално отбраната, обществената безопасност или превенцията, разследването, разкриването и преследването на криминални нарушения или неразрешено използване на електронна комуникационна система. Целта за борба с престъпността като цяло, включително с тежката престъпност, и за защита на обществената безопасност е част от тази втора група цели ( 26 ).

51.

От описаната категоризация на целите следва, че:

52.

Според запитващата юрисдикция спорните данни са събрани чрез сериозна намеса в основните права, закрепени в членове 7, 8 и 11 от Хартата ( 29 ).

53.

Ще повторя, че в случая не става въпрос за преценка на законосъобразността на събирането на тези данни, т.е. дали намесата е била в достатъчна степен обоснована спрямо тежестта на преследваното престъпление.

54.

Запитващата юрисдикция се е произнесла по тези въпроси (сериозността на намесата и тежестта на нарушението), като това произнасяне не се оспорва в главното производство и съответно е неотносимо за преюдициалното запитване.

55.

Както запитващата юрисдикция посочва, от значение в случая е да се установи дали посочените данни: а) могат да бъдат използвани и в последващи разследвания, чиято цел е борбата с престъпността като цяло (приемайки, че това понятие обхваща деянието, обект на спорното дисциплинарно наказание); или б) могат да се използват единствено при разследване, насочено към борбата срещу тежката престъпност.

56.

Чешкото и ирландското правителство са обсъдили и са достигнали до утвърдителен отговор на въпроса дали деянието, предмет на производството пред запитващата юрисдикция, може да се приеме за „тежко престъпление“.

57.

Според мен обаче това е въпрос, по който Съдът не следва да се произнася, тъй като квалификацията на деянието е задължение на запитващата юрисдикция.

58.

Запитващата юрисдикция твърди, че ако използването на данни, събрани чрез сериозна намеса в основните права, може да бъде обосновано единствено от целите за борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, то тези данни не биха могли да се използват за разследването на корупционни нарушения на служебни задължения ( 30 ) — с други думи, в разследвания като разглежданото в настоящото производство.

59.

В съответствие с тази преценка от значение е да се установи дали дисциплинарните нарушения, за преследването на които се използват определени лични данни, трябва да бъдат съразмерни по тежест на престъпленията, обосновали събирането на тези данни ( 31 ).

60.

В съдебното заседание литовското правителство потвърди, че освобождаването от длъжност е наложено за нарушение на етичните правила от страна на наказания прокурор. Преценката дали това нарушение (филтриране на информацията във връзка с дадено досъдебно разследване) може да бъде приравнено на тежко престъпление или да предполага сериозен риск за опазването на обществената сигурност, зависи от множество фактори, които само запитващата юрисдикция е в състояние на провери ( 32 ).

61.

По време на съдебното заседание нееднократно се направиха позовавания на борбата срещу корупцията като явление, което стои в основата на деяния като разглежданото в настоящото производство. Дебатът по този въпрос изисква немалко разяснения, що се отнася до необходимата строгост при всички проявления на наказателните правомощия на държавата. Трябва да се прецени например дали понятието „корупция“ се използва в общ смисъл, или се отнася до конкретен вид поведение, към което вероятно би било прекалено да бъде отнесено обикновеното нарушение на задължението за поверителност, ако същото не е придружено от съпътстваща облага за държавния служител ( 33 ).

62.

При всички положения, ако запитващата юрисдикция смята, че санкционираното нарушение на етичните правила е с по-малка тежест, отколкото престъплението, чието разследване е обосновало мярката, приета на основание член 15 от Директива 2002/58, отговорът на преюдициалния въпрос се съдържа в следните изводи на Съда:

63.

Или в това отношение действа своеобразен принцип на съразмерност между целите от общ интерес, които обосновават събирането на лични данни, от една страна, и тези, които обосновават тяхното последващо използване, от друга страна. Както бе посочено по-горе, единственото изключение от този принцип е налице, когато значението на целта, преследвана с достъпа, надхвърля това на целта, обосновала запазването.

64.

Тълкуване в различен смисъл би означавало да се изопачи системата от гаранции на Директива 2002/58: правата, които тази директива защитава, биха могли да бъдат обект на сериозна намеса извън случаите, предвидени в член 15 и установените в практиката на Съда условия.

65.

По-конкретно, нарушаването на целостта на правото на поверителност на съобщенията е законно допустимо единствено по отношение на конкретната цел от общ интерес, на която служи. Ето защо законосъобразността на достъпа до съхраняваните данни трябва да се преценява във всеки отделен случай, като се сравнят неговото значение, от една страна, и значението на целта от общ интерес, на която трябва да послужи тази намеса, от друга страна.

66.

Това, което не може да се приеме като тълкуване на Директива 2002/58, е достъпът, предоставен по повод на случай, който законосъобразно го обосновава, да предоставя право на последващ достъп (на практика за повторно използване на събраните данни), основан на цел, която стои по-ниско в йерархията от целта в първия случай.

67.

В този смисъл условията за предоставяне на първоначалния достъп (включително установените от Съда за неговото разрешаване) ( 36 ) намират приложение спрямо последващото използване на същите данни от други органи.

68.

Дотук изложих съображенията, които смятам за най-подходящи за предоставянето на отговор на преюдициалния въпрос, така както същият е формулиран, т.е. предоставяйки на запитващата юрисдикция поисканото тълкуване на Директива 2002/58.

69.

Ако спорните данни по делото не са събрани на основание член 15 от Директива 2002/58, а непосредствено от разследващите органи на държавата членка в рамките на наказателно производство, случаят ще бъде различен.

70.

В тази хипотеза приложение ще намерят разпоредбите от националното право, без да се засяга прилагането на Директива 2016/680, що се отнася до обработването на личните данни, събрани в рамките на наказателно разследване. Приемам за даденост, че действията на разследващите органи в случаи като посочения попадат в обхвата на Директива 2016/680. Това се потвърди в съдебното заседание.

71.

Както посочвам в заключението си по дело Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на данни — Разследване на престъпление) ( 37 ), „ОРЗД и Директива 2016/680 образуват съгласувана система, в която:

72.

В това заключение припомних ( 39 ) следното:

73.

Съгласно предоставеното от Съда тълкуване на член 4, параграф 2 от Директива 2016/680 ( 41 ) трудно може да се приеме, че личните данни, събрани в рамките на дадено наказателно производство, се използват със същата цел в контекста на последващо дисциплинарно производство срещу държавен служител.

74.

Трябва да припомня обаче, че съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2016/680 „[о]бработването от същия или друг администратор за която и да е от целите, посочени в член 1, параграф 1, различна от целта, за която личните данни са събрани, се разрешава, при условие че:

75.

Изхождайки от тази предпоставка, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали (различната) цел на последващото обработване попада или не сред изброените в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680:

76.

Що се отнася до първото от двете условия, посочени в тази разпоредба, то ще бъде изпълнено само ако правото на държавата членка е въплътено в закон ( 42 ), който регламентира случаите, в които администраторът има право да обработва лични данни. Този закон трябва също така да съдържа задължителни, ясни и точни правила ( 43 ).

77.

Това обаче трябва при всички случаи да бъде проверено от запитващата юрисдикция, след анализ на член 177 от НПК, на член 19, параграф 3 от ЗРС и на препоръките на Главната прокуратура ( 44 ). Изхождайки от тези разпоредби, тя ще трябва да прецени до каква степен националното право допуска данните, събрани в рамките на наказателно производство, да бъдат използвани при определени условия в контекста на разследване на дисциплинарни нарушения. За тази преценка от полза могат да бъдат съображенията на ЕСПЧ в решение Adomaitis ( 45 ).

78.

Що се отнася до второто условие, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали при обработването на данните, предмет на настоящото производство, намесата е била необходима и пропорционална ( 46 ).

79.

Тук отново изводите на ЕСПЧ в решение Adomaitis могат да бъдат от полза за тази преценка:

80.

Съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2016/680 личните данни, събирани от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1, могат да се обработват за цели, различни от посочените в член 1, параграф 1, когато това обработване е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка. Когато личните данни се обработват за такива други цели, се прилага ОРЗД, освен ако обработването се извършва в хода на дейност, която е извън обхвата на правото на Съюза ( 49 ).

81.

Ако приеме за неприложима разпоредбата на член 4, параграф 2 от Директива 2016/680, запитващата юрисдикция ще трябва да прибегне до ОРЗД. Съгласно този регламент, освен спазването на изискването за законоустановеност, тя ще трябва да провери дали е изпълнено поне едно от условията за законосъобразност на обработването на лични данни, изброени изчерпателно в член 6, параграф 1 от него.

82.

С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд, Литва) по следния начин: