—

да отмени решението на ответника от 4 май 2020 г. относно държавна помощ SA.57082 (2020/N) — Франция — COVID-19 — Cadre temporaire 107(3)(b) TFEU — Garantie et prêt d’actionnaire au bénéfice d’Air France (1), и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

Жалбоподателите са поискали жалбата им да бъде разгледана по реда на бързото производство, предвидено в член 23а от Статута на Съда.

1.

Първо основание: ответникът неправилно е изключил KLM и Air France-KLM от обхвата на обжалваното решение.

2.

Второ основание: ответникът е допуснал злоупотреба с власт и неправилно е приложил член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и неговата Временна рамка, (i) като е приел, че помощта е за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на Франция, (ii) като не е преценил надлежно дали бенефициерът има финансови затруднения, (iii) като е приел, че заемът от акционер е съвместим с тогава приложимата Временна рамка, и като го е разгледал като привлечен, а не като собствен капитал, и (iv) като е нарушил задължението си да съпостави положителния ефект от помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържането на ненарушена конкуренция (т.нар. „сравнителен тест“).

3.

Трето основание: ответникът е нарушил конкретни разпоредби на ДФЕС и общите принципи на правото на Съюза на забрана на дискриминация, свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване, които са в основата на либерализацията на въздушния транспорт в ЕС след края на 80-те години на ХХ век (2). Либерализацията на пазара на въздушния транспорт в ЕС дава възможност за израстването на истински паневропейски нискотарифни авиокомпании. Твърди се обаче, че ответникът е пренебрегнал вредите, които кризата с COVID-19 е причинила на тези паневропейски авиокомпании, и ролята им във въздушната свързаност на Франция, като е разрешил на Франция да отдели помощи за Air France. Жалбоподателите посочват още, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС предвижда изключение от забраната на държавните помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, но не предвижда изключение от другите правила и принципи на ДФЕС.

4.

Четвърто основание: ответникът не е започнал официална процедура по разследване въпреки наличието на сериозни трудности и е нарушил процесуалните права на жалбоподателите.

5.

Пето основание: ответникът не е изпълнил задължението си за мотивиране.