–

за LSI Germany GmbH, от G. Weyland, Rechtsanwalt,

–

за Freistaat Bayern, от J. Greim-Diroll, Landesanwältin,

–

за германското правителство, от J. Möller и D. Klebs, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Hödlmayr и B. Rous Demiri, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17 и част А, точка 4 от приложение VI към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между LSI – Germany GmbH (наричано по-нататък „LSI“) и Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) по повод на решение да се забрани на LSI да предлага на пазара храни, които произвежда, без да посочва някои компоненти или съставки в непосредствена близост до наименованието на тези храни в основното зрително поле.

3

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, озаглавен „Предмет и обхват“, този регламент „предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар“.

4

Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Определения“, гласи:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

2.   Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

5

Член 3 от същия регламент, озаглавен „Общи цели“, гласи в параграф 1:

„Предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер“.

6

Член 7 от Регламент № 1169/2011, озаглавен „Практики за обективно информиране“, гласи следното:

„1.   Информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:

[…]

2.   Информацията за храните е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя.

[…]“.

7

Член 9 от този регламент, озаглавен „Списък на задължителните данни“, предвижда в параграф 1:

„В съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:

[…]“.

8

Член 17 от посочения регламент, озаглавен „Наименование на храната“, гласи следното:

„1.   Наименованието на храната е нейното официално наименование. При липса на такова наименование, наименованието на храната е нейното обичайно наименование или, ако не съществува обичайно наименование или обичайното наименование не се използва, се предоставя описателно наименование на храната.

[…]

4.   Наименованието на храната не може да бъде заменено от запазена като интелектуална собственост марка, търговско наименование или популярно наименование.

5.   Конкретните разпоредби относно наименованието на храната и данните, които я съпровождат, са предвидени в приложение VI“.

9

Приложение VI към същия регламент е озаглавено „Наименование на храната и специфични съпровождащи данни“ и се разделя на три части. Част А, озаглавена „Задължителни данни[,] съпровождащи наименованието на храната“, предвижда в точка 4:

„При храни, в които компонент или съставка, които според очакванията на потребителите са естествено присъстващи или обичайно използвани, са заменени с различен компонент или съставка, върху етикета фигурира, освен списъкът на съставките, ясно обозначение на компонента или съставката, които са използвани като частични или пълни заместители:

10

Член 2 от Регламент № 178/2002 определя понятието „храни“ като „всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора“.

11

LSI произвежда мини салам от птиче месо, съдържащ вместо животинска мазнина палмова мазнина и рапично олио, който предлага на пазара като предварително опакована храна на дребно под търговското наименование „BiFi The Original Turkey“ (наричан по-нататък „разглежданата храна“). В германското право „BiFi The Original“ е едновременно словна и фигуративна марка, а в правото на Съюза — фигуративна марка.

12

С решение от 7 януари 2019 г. компетентният надзорен орган забранява на LSI да предлага на пазара разглежданата храна, без да посочва въпросните заместващи съставки в непосредствена близост до търговското наименование „BiFi The Original Turkey“, което се намира върху лицевата част на опаковката, с размер на шрифта, при който височината на буквата „x“ е най-малко 75 % от височината на буквата „х“ от наименованието и който не е по-дребен от минималния размер на шрифта, предвиден в член 13, параграф 2 от Регламент № 1169/2011.

13

Това изискване за етикетиране било наложено от разпоредбите на член 17, параграф 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, по-конкретно от израза „наименование на продукта“, съдържащ се в последната разпоредба, който не бил синоним на „наименование на храната“. Първият израз включвал също и понятията „търговско наименование“ или „популярно наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от този регламент, и в случая изисквал обозначението на търговското наименование „BiFi The Original Turkey“, което е разположено върху предната част на опаковката на разглежданата храна и се намира в основното зрително поле на тази опаковка, да бъде съпроводено с данните „с палмово масло и рапично олио“ съгласно изискванията на част А, точка 4 от приложение VI към посочения регламент.

14

LSI подава жалба за отмяна на това решение пред Bayerisches Verwaltungsgericht Ansbach (Баварски административен съд Ансбах, Германия), който е запитващата юрисдикция. LSI твърди, че тъй като изразът „наименование на продукта“ е синоним на израза „наименование на храната“, дружеството напълно е спазило изискванията за етикетиране, наложени от разпоредбите на член 17, параграф 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, доколкото на гърба на опаковката на разглежданата храна се намират данните „мини салам от птиче месо с палмово масло и рапично олио“. Следователно тези разпоредби не изисквали лицевата част на опаковката, върху която е разположено търговското наименование „BiFi The Original Turkey“, да се допълни с данните „с палмово масло и рапично олио“.

15

В началото запитващата юрисдикция отбелязва, че начинът, по който конкретно трябва да се представи етикетът на разглежданата храна, зависи от тълкуването на израза „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, чието определение не е дадено в този регламент, нито в разпоредба на законодателството на Съюза в областта на храните и чието точно съдържание не може да се определи нито въз основа на текста, нито на структурата на посочения регламент. Тази юрисдикция отбелязва също, че разпоредбите на член 17, параграф 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, чиято цел според нея е да се осигури обща информация на потребителя, не позволяват да се направи извод, че имат за цел да защитят потребителите от въвеждане в заблуждение, за разлика от други разпоредби на този регламент, като например член 7.

16

От друга страна, въпросната юрисдикция отбелязва, че използването от стопанските субекти в хранителната промишленост на запазена като интелектуална собственост марка, на търговско наименование или на популярно наименование по смисъла на член 17, параграф 4 от Регламент № 1169/2011 може да отклони вниманието на потребителя от наименованието на храната, посочено в параграф 1 от този член. Тя припомня, че в случая това наименование се намира върху опаковката на разглежданата храна в значително по-малък размер от този на търговската марка на тази храна и „следователно е много по-малко забележимо“.

17

Запитващата юрисдикция изхожда от принципа, че част А, точка 4 от приложение VI към този регламент има за цел да осигури прозрачността и информацията за потребителя, като гарантира, поне в посочените в точката случаи, че информацията за заместващите компоненти или съставки, присъстващи в храната, се съдържа върху опаковката ѝ, в непосредствена близост до посочените в член 17, параграф 4 от въпросния регламент наименования, с шрифт, който е сравним с използвания за съответното наименование. Изразът „наименование на продукта“ по смисъла на част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 не бил синоним на „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент и имал по-широк смисъл от последния израз, доколкото се отнасял и до „запазената като интелектуална собственост марка“, до „търговското наименование“ или до „популярното наименование“, посочени във въпросния член 17, параграф 4. Същата юрисдикция отбелязва, че ако това тълкуване се потвърди от Съда, жалбата на LSI срещу решението от 7 януари 2019 г., посочено в точка 12 от настоящото решение, ще трябва да се отхвърли като неоснователна, тъй като етикет на разглежданата храна като този, който е разпореден с това решение, може да бъде валидно изискуем.

18

При тези условия Bayerisches Verwaltungsgericht Ansbach (Баварски административен съд Ансбах) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

С първия си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, има самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, и следователно може да обхваща не само официално, обичайно или описателно наименование, но и „запазена като интелектуална собственост марка“, „търговско наименование“ или „популярно наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент.

20

В това отношение следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 „наименование на храната“ е нейното „официално наименование“ или, при липса на такова наименование, нейното „обичайно наименование“, или, ако не съществува обичайно наименование или обичайното наименование не се използва, е „описателно наименование“, като тези три понятия са определени в член 2, параграф 2, съответно букви н), о) и п) от този регламент. Член 17, параграф 4 от посочения регламент уточнява, че „наименованието на храната“ не може да бъде заменено от „запазена като интелектуална собственост марка“, „търговско наименование“ или „популярно наименование“ по смисъла на параграф 1 от този член.

21

На второ място, по силата на част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, когато компонент или съставка, които според очакванията на потребителите са естествено присъстващи или обичайно използвани в храната, са заменени с различен компонент или съставка, върху етикета фигурира, освен списъкът на съставките, ясно обозначение на компонента или съставката, които са използвани като частични или пълни заместители, при това в непосредствена близост до „наименованието на продукта“ (буква а), с размер на шрифта, при който височината на буквата „х“ е най-малко 75 % от височината на буквите, съставляващи „наименованието на продукта“ (буква б).

22

На трето място, изразът „наименование на продукта“, използван единствено в част А, точка 4, букви а) и б) от приложение VI към Регламент № 1169/2011, не е определен в Регламента. В текстовете на някои езици, например на немски („Produktname“) или на френски („nom du produit“), този израз се различава повече от използвания в член 17 от Регламент № 1169/2011, а именно, съответно „Bezeichnung des Lebensmittels“ и „dénomination de la denrée alimentaire“, отколкото в текстовете на други езици, като на испански („denominación del producto“ и „denominación del alimento“), чешки („název produktu“ и „název potraviny“), английски („name of the product“ и „name of the food“), хърватски („naziv proizvoda“ и „naziv hrane“), италиански („denominazione del prodotto“ и „denominazione dell’alimento“), нидерландски („benaming van het product“ и „benaming van het levensmiddel“), полски („nazwa produktu“ и „nazwa środka spożywczego“), португалски („denominação do produto“ и „denominação do género alimentício“), румънски („denumirea produsului“ и „denumirea produsului alimentar“), словашки („názov výrobku“ и „názov potraviny“), словенски („ime proizvoda“ и „ime živila“), фински („tuotteen nimi“ и „elintarvikkeen nimi“) и шведски („produktens beteckning“ и „livsmedlets beteckning“).

23

Така, дори да се приеме, че текстовете на немски и френски език поради използването на по-малко близки термини позволяват въпросните два израза да се тълкуват в смисъл, че нямат едно и също значение, подобно тълкуване не се потвърждава от текстовете на други езици, посочени в предходната точка. Според постоянната практика на Съда обаче термините, използвани в текста на разпоредба от правото на Съюза на един от езиците, не може да служат като единствена основа за тълкуването на тази разпоредба или да им се отдава предимство пред текстовете на останалите езици (вж. в този смисъл решения от 27 октомври 1977 г., Bouchereau, 30/77, EU:C:1977:172, т. 14, и от 25 февруари 2021 г., Bartosch Airport Supply Services, C‑772/19, EU:C:2021:141, т. 26).

24

При всички положения определението за „храна“ като „всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора“, дадено в член 2 от Регламент № 178/2002, към което препраща член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011, е достатъчно, за да се направи извод, че разликата между израза „наименование на храната“, посочен в член 17, параграф 1 от последния регламент, и израза „наименование на продукта“, посочен в част А, точка 4 от приложение VI към същия регламент, е от чисто терминологично естество. Всъщност в светлината на това определение за „храна“„наименованието на продукта“, на което се позовава част А, точка 4 от приложение VI, може да означава единствено „наименование на храната“.

25

От изложеното по-горе следва, че независимо от разликите в текстовете на различните езици, въпросните два израза трябва да се разглеждат като имащи едно и също съдържание, без да може да се приеме, че изразът „име на продукта“ има по-широк смисъл от израза „наименование на храната“.

26

Това тълкуване се потвърждава, от една страна, от контекста, в който се вписва част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011.

27

В това отношение е важно да се отбележи, първо, че това приложение е озаглавено „Наименование на храните и специфични съпровождащи данни“, а част А от него е озаглавена „Задължителни данни, съпровождащи наименованието на храната“. Те съдържат специфични разпоредби относно етикетирането в тази област.

28

Второ, член 17 от този регламент, озаглавен „Наименование на храната“, уточнява в параграф 5, че „[к]онкретните разпоредби относно наименованието на храната и данните, които я съпровождат, са предвидени в приложение VI“. Думата „я“ обаче явно се отнася до наименованието на храната, като нищо не сочи, че тези разпоредби могат да се разпрострат и по отношение на останалите понятия, изброени в параграф 4 от този член, а именно „запазената като интелектуална собственост марка“, „търговското наименование“ или „популярното наименование“.

29

От друга страна, що се отнася до преследваните с Регламент № 1169/2011 цели, важно е да се припомни, както следва от член 1, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, че той има за цел по-специално да осигури високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, при зачитане на различните им възприятия, като им предоставя основа, за да могат да направят информиран избор (вж. в този смисъл решение от 24 март 2022 г., Upfield Hungary, C‑533/20, EU:C:2022:211, т. 45 и цитираната съдебна практика). В съответствие с член 9, параграф 1, буква а) от този регламент „наименованието на храната“ е сред данните, които задължително трябва да се посочат върху етикета на храните.

30

Освен това в тясна връзка с тази цел да се гарантира високо равнище на защита на потребителите по отношение на тяхното право на информация, Регламент № 1169/2011 цели също да предотврати въвеждането на потребителите в заблуждение от информацията за храните. За тази цел член 7, параграф 1, буква г) забранява да се внушава на потребителя посредством външния вид, описанието или картинното изображение наличието на определена храна или съставка всеки път когато естествено присъстващ компонент или обичайно използвана съставка в тази храна е заменен/а с различен компонент или различна съставка.

31

Макар, както отбелязва запитващата юрисдикция, член 7 от Регламент № 1169/2011, за разлика от член 17, параграф 5 от този регламент, да не препраща изрично към разпоредбите на част А, точка 4 от приложение VI към посочения регламент, това не променя факта, че последните разпоредби, разглеждани по-специално в светлината на член 7, параграф 1, буква г) от същия регламент, по същество имат за цел да допълнят разпоредбите на член 7 със специални изисквания в областта на етикетирането, за да предпазят потребителя от заблуди, причинени от неточни обозначения.

32

Въпреки това, противно на поддържаното от провинция Бавария, целта за защита на потребителя, която e в основата на забраната за въвеждане на потребителя в заблуда, предвидена в част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, може да бъде постигната, без да е необходимо да се привлече по-специално вниманието на този потребител върху разликата между действителния състав на дадена храна и този, който по принцип би трябвало да очаква, посредством данни, разположени в основното зрително поле на опаковката на тази храна, което обикновено се намира върху лицевата част на опаковката. За постигането на тази цел всъщност е достатъчно наименованието на въпросната храна по смисъла на член 17, параграфи 1 и 5 от посочения регламент, както и списъкът на съставките ѝ да са посочени върху задната страна на такава опаковка с точна, ясна и лесноразбираема за потребителя информация, както изисква член 7, параграф 2 от същия регламент.

33

Всъщност, когато решението за купуване на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, се определя от състава на разглежданата храна, той най-напред чете списъка на съставките, чието посочване е задължително съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 1169/2011 (вж. в този смисъл решения от 16 юли 1998 г., Gut Springenheide и Tusky, C‑210/96, EU:C:1998:369, т. 31, и от 4 юни 2015 г., Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, C‑195/14, EU:C:2015:361, т. 37).

34

При тези условия, както отбелязва Комисията, тълкуване на специалните изисквания в областта на етикетирането, предвидени в част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011, което би означавало да се изисква върху опаковката на разглежданата храна да се посочат заместващите компоненти или съставки в непосредствена близост до „запазената като интелектуална собственост марка“, „търговското наименование“ или „популярното наименование“ на тази храна, посочени в член 17, параграф 4 от този регламент — а не единствено в непосредствена близост до „наименованието на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от посочения регламент, което не може да бъде заменено от тези наименования и марка — би надхвърлило необходимото, за да се постигане целта на тези специални изисквания, както бяха уточнени в точка 31 от настоящото решение.

35

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, няма самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, така че специалните изисквания в областта на етикетирането, предвидени в част А, точка 4 от въпросното приложение VI, не се прилагат към „запазената като интелектуална собственост марка“, „търговското наименование“ или „популярното наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент.

36

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос.

37

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, няма самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, така че специалните изисквания в областта на етикетирането, предвидени в част А, точка 4 от въпросното приложение VI, не се прилагат към „запазената като интелектуална собственост марка“, „търговското наименование“ или „популярното наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент.