–

за E.N., от M.J.A. Rinkes, advocaat,

–

за S.S., от M.H.R. de Boer, advocaat,

–

за J.Y., от D.P.J. Cain, advocaat,

–

за нидерландското правителство, от M.K. Bulterman, M.H.S Gijzen и P. Huurnink, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Cattabriga и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 27, параграф 3 и член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“).

2

Запитването е отправено в рамките на спорове между Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдие и сигурност, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“), от една страна, и E.N., S.S. и J.Y., граждани на трети страни, от друга страна, относно приети от държавния секретар решения да отхвърли без разглеждане молбите им за международна закрила и да ги прехвърли в други държави членки.

3

Съображения 4 и 5 от Регламент „Дъблин III“ гласят:

4

В раздел IV („Процедурни гаранции“) от глава VI („Процедури за поемане на отговорност и обратно приемане“) от този регламент се съдържа член 27 („Правна защита“), който предвижда в параграфи 1, 3 и 4:

„1.   Кандидатът […] [има] право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.

[…]

3.   За целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне, държавите членки предвиждат в националното си право, че:

4.   Държавите членки могат да предвидят, че компетентните органи могат да решат служебно да спрат изпълнението на решение за прехвърляне до произнасянето по жалбата или искането за преразглеждане“.

5

В раздел VI („Прехвърляния“) от глава VI от посочения регламент член 29 („Условия и срокове“) предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Предаването на кандидата […] от молещата държава[…] членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.

[…]

2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентната държава членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка. Този срок може да бъде удължен най-много до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че засегнатото лице е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или най-много до осемнадесет месеца, ако засегнатото лице се укрие“.

6

На 12 юли 2019 г., 7 октомври 2019 г. и 22 ноември 2020 г. ответниците в главното производство подават съответно молби за международна закрила в Нидерландия. Държавният секретар подава до органите на други държави членки искания за поемане на отговорност или за обратно приемане на посочените ответници. На 27 октомври 2019 г., 20 ноември 2019 г. и 19 януари 2021 г. тези органи приемат изрично или мълчаливо същите искания.

7

На 9 януари 2020 г., 8 февруари 2020 г. и 16 февруари 2021 г. държавният секретар решава да остави без разглеждане молбите за международна закрила на ответниците в главното производство и да ги прехвърли в държавите членки, приели посочените искания.

8

Ответниците в главното производство подават жалби за отмяна на тези решения пред първоинстанционни съдилища.

9

На 25 февруари 2020 г., 16 септември 2020 г. и 1 април 2021 г. тези съдилища отменят посочените решения. Освен това посочените съдилища също разпореждат на държавния секретар да вземе нови решения по молбите за международна закрила, подадени от ответниците в главното производство.

10

Държавният секретар обжалва решенията, постановени от същите юрисдикции, пред Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция. Заедно с жалбите си той иска да бъдат постановени временни мерки, от една страна, за да не се налага да взема ново решение преди произнасянето във въззивното производство и от друга страна, за да се спре срокът за прехвърляне. На 3 март 2020 г., 18 септември 2020 г. и 8 април 2021 г. съдията по обезпечителното производство към уважава тези искания.

11

Запитващата юрисдикция обаче повдига въпроса дали членове 27 и 29 от Регламент „Дъблин III“ допускат да се уважи искане за временна мярка, подадено от администрацията като допълнение към жалбата ѝ срещу съдебно решение за отмяна на решение за прехвърляне, което искане е за спиране на срока за прехвърляне. Ако случаят е такъв, тази юрисдикция би следвало да установи, че този срок е изтекъл и че поради това Кралство Нидерландия носи отговорността за разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от ответниците в главното производство.

12

Според нея обстоятелството, че в член 27, параграф 3 от този регламент се говори само за временни мерки, постановени по молба на съответното лице, и целта за бързо определяне на компетентната държава членка можело да обоснове подобно разрешение.

13

Тя обаче отбелязва, че посоченият регламент, изглежда, допуска възможността съответното лице да поиска от въззивния съд спиране на изпълнението на решението за прехвърляне. В противен случай би възникнала опасност това лице да бъде прехвърлено в друга държава членка и да се наложи да бъде върнато в Нидерландия, в случай че жалбата му бъде уважена.

14

Ето защо било мислимо държавният секретар да се ползва и от възможността да поиска във въззивното производство спиране на срока за прехвърляне. Обратното би лишило държавния секретар от всякаква конкретна възможност за обжалване, тъй като срокът за прехвърляне невинаги е достатъчен, за да позволи на запитващата юрисдикция да се произнесе във въззивно производство.

15

При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?“.

16

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 27, параграф 3 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява на съд, сезиран с въззивна жалба срещу съдебно решение, с което се отменя решение за прехвърляне, да постанови по искане на компетентните органи временна мярка, която им позволява да не приемат ново решение до произнасянето по тази жалба и има за предмет или за последица спирането на срока за прехвърляне до това произнасяне.

17

Член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ предвижда, че предаването на засегнатото лице към компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно това лице или на крайното решение по обжалване в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3 от този регламент.

18

Съгласно член 29, параграф 2 от посочения регламент обаче, ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава членка.

19

В това отношение, макар от член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ да следва, че законодателят на Съюза е искал да насърчи бързото изпълнение на решенията за прехвърляне, не е възнамерявал да жертва съдебната защита на търсещите международна закрила лица в полза на изискването за бързина в разглеждането на молбата им и за да гарантира тази защита, е предвидил, че в някои случаи изпълнението на тези решения може да бъде спряно (вж. в този смисъл решения от 14 януари 2021 г., The International Protection Appeals Tribunal и др., C‑322/19 и C‑385/19, EU:C:2021:11, т. 88 и от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 40 и 60).

20

Така член 27, параграф 3 от този регламент изисква държавите членки да предоставят на засегнатите лица правно средство за защита, което да може да доведе до спиране на изпълнението на прието срещу тях решение за прехвърляне (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 41).

21

Съгласно тази разпоредба държавите членки трябва да предвидят, първо, че жалбата срещу решението за прехвърляне предоставя на засегнатото лице правото да остане в държавата членка, която е приела това решение, до произнасяне по жалбата му, или, второ, че след подаването на жалба срещу решението за прехвърляне прехвърлянето автоматично се спира за разумен срок, през който съдът определя дали тази жалба следва да има суспензивно действие, или, трето, че засегнатото лице има възможност да подаде жалба, с която да поиска спиране на изпълнението на решението за прехвърляне до произнасянето по жалбата срещу това решение (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 42).

22

Освен това член 27, параграф 4 от Регламент „Дъблин III“ допълва посочената разпоредба, като разрешава на държавите членки да предвидят, че компетентните органи могат служебно да решат да спрат изпълнението на решението за прехвърляне в случаите, в които спирането му не произтича нито от действието на закона, нито от това на съдебно решение, когато свързаните с това изпълнение обстоятелствата предполагат, че за да се гарантира ефективната съдебна защита на засегнатото лице, трябва да му бъде разрешено да остане на територията на държавата членка, приела решението за прехвърляне, до приемането на крайно решение по жалбата, подадена срещу това решение (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 54 и 61).

23

В случай че спирането на изпълнението на решението за прехвърляне е резултат от прилагането на член 27, параграфи 3 и 4 от Регламент „Дъблин III“, от член 29, параграф 1 от него следва, че срокът за прехвърляне тече не от приемането на искането за поемане на отговорността или за обратно приемане, а чрез дерогация, от крайното решение по жалбата, подадена срещу решението за прехвърляне (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 44 и 49).

24

Така от член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, и по-специално от употребата на израза „крайно решение“, следва, че законодателят на Съюза е предвидил, че срокът за прехвърляне започва да тече едва от момента, в който решението по жалба срещу решение за прехвърляне е станало окончателно след изчерпване на предвидените в правния ред на съответната държава членка средства за правна защита, при условие че изпълнението на решението за прехвърляне е спряно съгласно член 27, параграф 3 или 4 от този регламент.

25

Налага се обаче изводът, че законодателят не е уточнил при какви процесуални условия това правило трябва да се прилага при подаване на въззивна жалба, и по-специално дали прилагането на посочената норма може да предполага постановяване на временни мерки от съда, сезиран с тази жалба.

26

Всъщност от самия текст на член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ следва, най-напред, че той се отнася до процедурите „за целите на обжалването или преразглеждането на решението за прехвърляне“. Следователно препратките към „обжалването“ и към „преразглеждането“, съдържащи се в посочената разпоредба, трябва да се разбират в смисъл, че се отнасят само до посочените в член 27, параграф 1 от този регламент обжалване и преразглеждане на решение за прехвърляне. Съгласно последната разпоредба обаче обжалването и преразглеждането трябва да бъдат предоставени на разположение на адресата на решение за прехвърляне, тъй като компетентните органи нямат никакъв интерес да оспорват своите собствени решения.

27

При това положение член 27, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че урежда само временните мерки, които, по право или по искане на засегнатото лице, могат да са следствие от подаването на жалба или искане за преразглеждане на такова решение в първоинстанционно производство. За разлика от това целта на тази разпоредба не е да регламентира временните мерки, които евентуално могат да бъдат постановени в рамките на второинстанционно производство, образувано по инициатива на компетентните органи.

28

По-нататък, макар от член 27, параграф 4 от Регламент „Дъблин III“ да следва, че прекъсването или спирането на срока за прехвърляне може в някои случаи да произтича от инициатива на компетентните органи, както бе припомнено в точка 22 от настоящото решение, тази разпоредба представлява допълнение към член 27, параграф 3 от този регламент, чиято цел е да спре изпълнението на решението за прехвърляне.

29

От това следва, че член 27, параграф 4 от Регламент „Дъблин III“ не може да се приложи в случай като разглеждания в главното производство, в който решението за прехвърляне е било отменено в първоинстанционно производство. Всъщност при това положение в рамките на второинстанционно производство, образувано по инициатива на компетентните органи, вече не съществува решение за прехвърляне, чието изпълнение да може да бъде спряно.

30

Накрая, тъй като Регламент „Дъблин III“ не съдържа в по-общ план правило, което да се отнася до възможността за обжалване на съдебния акт по жалбата, подадена срещу решението за прехвърляне, или да урежда изрично режима на евентуално въззивно обжалване, следва да се приеме, че предоставената с член 27, параграф 1 от посочения регламент защита с оглед на членове 18 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз се свежда до наличието на средство за защита пред съд и не изисква въвеждането на няколко съдебни инстанции (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑180/17, EU:C:2018:775, т. 33).

31

Ето защо с оглед на изложеното по-горе, ако в правото на Съюза няма правила в съответната област, по силата на принципа на процесуалната автономия във вътрешния правен ред на всяка държава членка може да се въведе евентуално второинстанционно съдебно производство по обжалване на съдебен акт, постановен по жалба срещу решение за прехвърляне, и евентуално да се уредят процесуални правила за това второинстанционно съдебно производство, включително постановяването на временни мерки, при условието обаче, че в положения, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, тези правила не са по-неблагоприятни от правилата по сходни случаи, за които се прилага вътрешното право (принцип на равностойност), и че не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решения от 26 септември 2018 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑180/17, EU:C:2018:775, т. 34 и 35 и от 15 април 2021 г., État belge (Обстоятелства, настъпили след приемането на решението за прехвърляне), C‑194/19, EU:C:2021:270, т. 42).

32

В този контекст, след като от акта за преюдициално запитване е видно по-специално, че посочената в настоящото запитване национална правна уредба е приложима в нидерландския правен ред към всички производства по обжалване по административното право, такава правна уредба може да предвиди, че съдът, сезиран с такава въззивна жалба, може да постанови привременни мерки по искане на компетентните органи. За разлика от това тази правна уредба не може да дерогира член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, като предвиди, че, извън посочените в тази разпоредба случаи, вследствие на такива мерки се отлага броенето на срока за прехвърляне и така се забавя изтичането на този срок.

33

Както обаче е видно от точки 23 и 24 от настоящото решение, от член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ следва, че срокът за прехвърляне може да тече, считано от крайното решение по жалбата срещу решението за прехвърляне, само доколкото изпълнението му е било спряно при разглеждането на жалбата в първоинстанционното производство в приложение на член 27, параграфи 3 или 4 от този регламент.

34

Следователно временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне до произнасянето по жалбата във второинстанционно производство, може да бъде постановена само когато изпълнението на решението за прехвърляне е било спряно до произнасянето по жалбата в първоинстанционното производство в приложение на последните разпоредби.

35

При това положение, от една страна, да се продължи отлагането на броенето на срока за прехвърляне до произнасянето по жалбата във първоинстанционното производство позволява да се гарантират равни процесуални възможности и ефективност на производствата по обжалване, като се гарантира, че този срок не изтича, когато изпълнението на решението за прехвърляне е станало невъзможно чрез подаването на жалба срещу това решение.

36

От друга страна, изборът да се постави постановяването на временна мярка в зависимост от продължаването в рамките второинстанционно производство на суспензивното действие на жалба в първоинстанционно производство срещу решението за прехвърляне спрямо броенето на срока за прехвърляне, позволява да се избегне възможността подаването на въззивна жалба срещу съдебно решение за отмяна на решение за прехвърляне да води системно, дори когато е видно, че няма основание тази жалба да бъде уважена, до отлагане на броенето на този срок, което може да забави разглеждането на молбата за международна закрила на засегнатото лице.

37

Следователно подобно правило може да спомогне за постигането на целите на посочения регламент, които, както е видно от съображения 4 и 5, са насочени към установяването на ясен и работещ метод, основан на обективни и справедливи критерии както за държавите членки, така и за засегнатите лица, за да се определи бързо държавата членка, която е компетентна да разгледа молба за международна закрила, за да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на такава закрила, без да се възпрепятства постигането на целта за бързо разглеждане на молбите за международна закрила (вж. в този смисъл решения от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, т. 58 и от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Административно спиране на решението за прехвърляне), C‑245/21 и C‑248/21, EU:C:2022:709, т. 56).

38

Така това правило укрепва прилагането на императивните срокове, които законодателят на Съюза е предвидил за процедурите по поемане на отговорност и по обратно приемане. Тези срокове допринасят в решаваща степен за постигането на целта за бързо разглеждане на молбите за международна закрила, като гарантират, че посочените процедури ще бъдат проведени без необосновано отлагане и свидетелстват за особеното значение, което този законодател отдава на бързото определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила, и на факта, че предвид целта да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се възпрепятства постигането на посочената цел за бързина, е необходимо такива молби евентуално да се разглеждат от държава членка, различна от определената за компетентна съгласно критериите по глава III от този регламент (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2018 г., X и X, C‑47/17 и C‑48/17, EU:C:2018:900, т. 69 и 70).

39

За разлика от това, когато — какъвто, изглежда, е случаят в споровете по главното производство, освен ако проверката, която запитващата юрисдикция трябва да извърши, не покаже друго — изпълнението на решението за прехвърляне не е било спряно до произнасянето по жалбата в първоинстанционното производство, възможността да се поиска в рамките на второинстанционно производство да се постанови временна мярка като разглежданата в главното производство, би позволила фактически на компетентните органи, които не са счели за нужно да упражнят възможността, предоставена им с член 27, параграф 4 от Регламент „Дъблин III“, за да осигурят ефективна съдебна защита на засегнатите лица, нито са изпълнили решението за прехвърляне при провеждането на второинстанционното производство, да отложат броенето на срока за прехвърляне, предвиден в член 29, параграф 2 от посочения регламент, и така да избегнат прехвърлянето на отговорността за разглеждането на молбите на тези лица върху молещата държава членка в приложение на член 29, параграф 2 от посочения регламент, като по този начин забавят неоснователно протичането на процедурата за разглеждане на молба за международна закрила, като възпрепятстват постигането на целите на този регламент, припомнени в точки 37 и 38 от настоящото решение.

40

Предвид изложеното по-горе на поставения въпрос следва да се отговори, че член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент „Дъблин III“ във връзка с член 27, параграф 3 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява на национален съд, сезиран с въззивна жалба срещу съдебно решение, с което се отменя решение за прехвърляне, да постанови по искане на компетентните органи временна мярка, която им позволява да не приемат ново решение до произнасянето по тази жалба и има за предмет или за последица спирането на срока за прехвърляне до това произнасяне, при положение че такава мярка може да бъде постановена само когато изпълнението на решението за прехвърляне е било спряно при разглеждането на жалбата в първоинстанционното производство в приложение на член 27, параграфи 3 или 4 от посочения регламент.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 29, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство във връзка с член 27, параграф 3 от този регламент,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска национална правна уредба, която позволява на национален съд, сезиран с въззивна жалба срещу съдебно решение, с което се отменя решение за прехвърляне, да постанови по искане на компетентните органи временна мярка, която им позволява да не приемат ново решение до произнасянето по тази жалба и има за предмет или за последица спирането на срока за прехвърляне до това произнасяне, при положение че такава мярка може да бъде постановена само когато изпълнението на решението за прехвърляне е било спряно при разглеждането на жалбата в първоинстанционното производство в приложение на член 27, параграфи 3 или 4 от посочения регламент.