–

За „Romega“ UAB, от Endzinas, advokatas, и R. Čiupkevičius,

–

за литовското правителство, от K. Dieninis и R. Dzikovič, в качеството на представители

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Pavliš и J. Vláčil, в качеството на представители

–

за датското правителство, първоначално от M. Wolff, L. Teilgård и J. Nymann-Lindegren, а впоследствие от M. Wolff, в качеството на представители

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. Vignato, avvocato dello Stato,

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от W. Farrell, I. Galindo Martín и A. Steiblytė, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, както и на глава 1, точка 1.28 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 51, стр. 141), изменен с Регламент (ЕС) № 1086/2011 на Комисията от 27 октомври 2011 г. (ОВ L 281, 2011 г., стр. 7, наричан по-нататък „Регламент № 2073/2005“), и на член 14, параграфи 1, 2 и 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Romega“ UAB, търговец на едро на птиче месо, и Valstybinė Maisto ir veterinarijos tarnyba (Държавна хранителна и ветеринарна служба, Литва) (наричана по-нататък „литовският орган“) относно решението на този орган да наложи глоба и да разпореди на Romega да изтегли от пазара месо от домашни птици, в което е открито наличие на някои серотипове салмонела.

3

Член 1, параграф 1 от Регламент № 178/2002, озаглавен „Цел и обхват“, гласи:

„Настоящият регламент предвижда основата за гарантиране на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, като по-специално се отчита разнообразието в предлагането на храни, включително и на традиционни продукти, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. […]“.

4

Член 14 от посочения регламент е озаглавен „Изисквания за безопасност на храните“ и гласи:

„1.   На пазара не се пускат храни, които не са безопасни.

2.   Приема се, че храните не са безопасни, ако се считат за:

3.   При определяне дали дадена храна не е безопасна, се вземат предвид:

4.   При определяне дали дадена храна е вредна за здравето се вземат предвид:

5.   При определяне дали дадена храна е негодна за консумация от човека се взема предвид, дали тя е неприемлива за консумация от човека съобразно употребата, за която е предназначена, поради замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, поради разлагане, влошаване или загниване.

[…]

7.   Храни, които отговарят на специфичните разпоредби на Общността, уреждащи безопасността на храните, се приемат за безопасни дотолкова, доколкото се касае за аспектите, които са обект на конкретните разпоредби на Общността.

8.   Съответствието на дадена храна с конкретно приложими за нея разпоредби не представляват пречка за компетентните органи да предприемат подходящи мерки за налагане на ограничения за пускането ѝ на пазара или да изискват нейното изтегляне от пазара, когато са налице основания да се подозира, че въпреки съответствието храната не е безопасна.

[…]“.

5

Съгласно съображения 1 и 3 от Регламент № 2073/2005:

[…]

6

Член 1 от Регламента, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда:

„Настоящият регламент предвижда микробиологичните критерии за някои микроорганизми и правилата за прилагане, които трябва да се спазват от производителите и търговците на храни, когато осъществяват общите и специфични хигиенни мерки […] Компетентният орган проверява спазването на правилата и критериите, определени в настоящия регламент, […], без да се засяга правото му да предприеме по-нататъшно вземане на проби и извършване на анализи за целите на откриване и измерване на други микроорганизми, техните токсини или метаболити, или като проверка на процесите за храна, за която има съмнения, че не е безопасна, или в контекста на анализ на риска.

[…]“.

7

Член 3, параграф 1 от посочения регламент, озаглавен „Общи изисквания“, задължава производителите и търговците на храни да гарантират, че хранителните продукти отговарят на съответните микробиологични критерии, установени в приложение I. Това приложение съдържа глава 1, озаглавена „Критерии за безопасност на храните“, изменена с Регламент (ЕС) 2019/229 на Комисията от 7 февруари 2019 г. (ОВ L 37, 2019 г., стр. 106), която предвижда в точка 1.28:

8

Съображения 9 и 10 от Регламент № 1086/2011 гласят следното:

9

На 19 октомври 2018 г. вследствие спешно известие, в което се посочва, че в прясно месо от домашни птици от Полша са открити патогенни микроорганизми от вида Salmonella Kentucky, литовският орган извършва проверка в Romega. По време на тази проверка е открито наличие на този серотип в прясно месо от домашни птици, пуснато на пазара от Romega. Със заповед от 4 април 2019 г. посоченият орган му налага глоба в размер на 540 евро за нарушение по-специално на член 14, параграф 1 и параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 178/2002.

10

С решение от 12 април 2019 г., след като установява наличието на Salmonella infantis в прясно месо от домашни птици, пуснато на пазара от Romega, литовският орган забранява на посоченото дружество да продължи да пуска на пазара такова месо и го задължава да изтегли и унищожи вече пуснатите на пазара продукти.

11

Romega сезира Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) с жалба за отмяна на заповедта от 4 април 2019 г. и на решението от 12 април 2019 г. Жалбата е отхвърлена с решение от 2 юли 2019 г., срещу което Romega подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. По същество то твърди, че глава I, точка 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005 забранява наличието само на Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium в прясното месо от домашни птици. Според Romega наличието на други типове салмонела като Salmonella Kentucky или Salmonella infantis в тези меса не е основание тези храни да се считат за опасни по смисъла на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002.

12

От своя страна, литовският орган счита, че след като съгласно член 1 от Регламент № 2073/2005 правомощието му да следи за спазването на правилата и критериите, установени в Регламент № 2073/2005, не засяга правото му да взема други проби и анализи, той има право да проверява наличието в прясно месо от домашни птици не само на серотипове на салмонела, изброени в глава I, точка 1.28 от приложение I към посочения регламент, но и на серотиповете на салмонела, които не се съдържат в тази точка. Липсата в това месо на серотипове за салмонела, изброени в посочената точка 1.28, не позволявала автоматично те да се считат за безопасни за консумация от човека.

13

Запитващата юрисдикция отбелязва, че за да отговаря на глава I, точка 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, в прясното месо от домашни птици не трябва да се съдържа нито един от двата посочени серотипа салмонела, а именно Salmonella typhimurium и Salmonella enteritidis. Тъй като обаче този критерий е въведен с Регламент № 1086/2011, с оглед по-специално на целта, посочена в съображение 10 от Регламента, за намаляване на случаите на салмонелоза при човека, причинени от консумацията на прясно месо от домашни птици, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно обхвата на правото на преценка, с което разполагат компетентните органи, за да проверят наличието в това месо на серотипове салмонела, различни от изброените в точка 1.28 от Регламент № 2073/2005, или на други патогенни микроорганизми.

14

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че макар критериите, установени в това приложение, да се прилагат само към два серотипа салмонела, член 1 от Регламент № 2073/2005 ясно посочва, че компетентният орган може да предприеме по-нататъшно вземане на проби и извършване на анализи за целите на откриване и измерване на други микроорганизми, техните токсини или метаболити, или като проверка на процесите за храна, за която има съмнения, че не е безопасна, или в контекста на анализ на риска. От друга страна, посочената юрисдикция отбелязва, че член 14, параграф 1 от Регламент № 178/2002 забранява пускането на пазара на опасни храни, тъй като параграф 8 от този член предоставя на компетентните органи широко право на преценка в това отношение.

15

При това положение Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1 от Регламент [№ 2073/2005] и член 14, параграф 8 от Регламент [№ 178/2002] да се тълкуват в смисъл, че предоставят на компетентните надзорни органи на държава членка свободата да преценяват, че прясно месо от домашни птици, което отговаря на изискванията, посочени в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, не отговаря на изискванията на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 в случаите, когато хранителен продукт от тази категорията храни е замърсен от серотипове на салмонела, различни от посочените в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, както е установено в настоящия случай?“.

16

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 от Регламент № 2073/2005 във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент № 178/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на държава членка може да третира като небезопасна по смисъла на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 категорията храни, състояща се от прясно месо от домашни птици, в които са открити патогенни микроорганизми, различни от серотиповете салмонела, посочени в глава 1, точка 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005.

17

В самото начало е важно да се припомни, че съгласно член 1 от Регламент № 2073/2005 същият установява „микробиологичните критерии за някои микроорганизми“ в сектора на храните и оправомощава компетентния орган не само да проверява дали тези критерии са спазени, но и да „предприеме по-нататъшно вземане на проби и извършване на анализи за целите на откриване и измерване на други микроорганизми, техните токсини или метаболити, или като проверка на процесите за храна, за която има съмнения, че не е безопасна, или в контекста на анализ на риска“.

18

Така от тази разпоредба, разглеждана във връзка със съображение 3 от Регламент № 2073/2005, следва, че макар микробиологичните критерии, установени с този регламент, да се прилагат само за патогенни микроорганизми, изброени в приложение I към този регламент, при анализа на храните, който извършва, компетентният орган не е длъжен да се ограничи до проверка на наличието само на тези микроорганизми.

19

Освен това, макар член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 да задължава производителите и търговците на храни да гарантират, че хранителните продукти отговарят на съответните микробиологични критерии, установени в приложение I към този регламент, това задължение не би могло да попречи на компетентните органи да търсят патогенни микроорганизми, различни от посочените в това приложение, в съответствие с целта за постигане на висока степен на закрила на човешкото здраве, посочена в съображение 1 от посочения регламент. Както подчертава Европейската комисия в писменото си становище, за да се вземат предвид критериите за безопасност на храните, установени в глава 1 от посоченото приложение, производителите и търговците на храни трябва да включат в процедурите, които прилагат, системни проверки на заразяването с някои микроорганизми, без подобно задължение да означава, че само патогенните микроорганизми, за които се отнасят тези критерии, са опасни за човешкото здраве.

20

Този анализ се потвърждава от Регламент № 178/2002, който установява в член 1, параграф 1 основните разпоредби на законодателството на Съюза в областта на храните. Член 14, параграф 8 от този регламент изрично предвижда, че „[с]ъответствието на дадена храна с конкретно приложими за нея разпоредби не представляват пречка за компетентните органи да предприемат подходящи мерки за налагане на ограничения за пускането ѝ на пазара или да изискват нейното изтегляне от пазара, когато са налице основания да се подозира, че въпреки съответствието храната не е безопасна“.

21

Що се отнася до член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002, от него следва, че пускането на пазара на небезопасни храни, т.е., които са вредни за здравето или негодни за консумация от човека, е забранено (решение от 19 януари 2017 г., Queisser Pharma, C‑282/15, EU:C:2017:26, т. 44).

22

В този контекст член 14, параграф 7 от този регламент уточнява, че квалифицирането на храна като небезопасна съгласно специфичните разпоредби на правото на Съюза, уреждащи безопасността на храните, както разпоредбите на Регламент № 2073/2005, важи дотолкова, доколкото „се касае за аспектите, които са обект на конкретните разпоредби“.

23

Следователно член 14, параграфи 1, 2, 7 и 8 от Регламент № 178/2002 позволява на компетентните национални органи да приемат подходящи мерки, за да наложат ограничения на пускането на пазара или да изискват изтеглянето от пазара на храни, които въпреки съответствието им със специфични разпоредби от правото на Съюза, които са приложими спрямо тях, тези органи имат обективни причини да подозират, че тези храни са опасни. Предвид значението ѝ за постигане на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите съгласно член 1, параграф 1 от този регламент, тази разпоредба трябва да се тълкува разширително.

24

От това следва, че Регламент № 2073/2005 не може да се тълкува в смисъл, че при наличие на категория храни като прясното месо от домашни птици, което се намира в описаните в предходната точка от настоящото решение условия, възпрепятства компетентния орган да приеме подходящите мерки, посочени в член 14, параграф 8 от Регламент № 178/2002.

25

В това отношение следва да се добави, че видно от съображение 9 от Регламент № 1086/2011, близо 80 % от случаите на салмонелоза при човека са причинени от Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium, а месото от домашни птици продължава да е основен източник на салмонелоза при човека. В съображение 10 от този регламент обаче се уточнява, че съсредоточаването на усилията върху тези два серотипа би насърчило стопанските субекти в хранителната промишленост да вземат мерки на по-ранни етапи от производството на птиче месо, които биха могли да допринесат за намаляването на всички серотипове на салмонела от значение за общественото здраве.

26

Както обаче подчертават по същество литовското, чешкото и италианското правителство, както и Комисията, въпреки че серотиповете, установени в случая от литовския орган в прясно месо от домашни птици, а именно Salmonella Kentucky и/или Salmonella infantis, изглеждат по-неразпространени от Salmonella typhimurium и Salmonella enteritidis, вредното въздействие върху здравето на първите два серотипа към момента не може да бъде изключено.

27

Компетентната национална юрисдикция следва да провери в съответствие с член 14, параграф 8 от Регламент № 178/2002, тълкуван в точка 23 от настоящото решение, дали наличието на тези серотипи, които не са посочени в глава 1, точка 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, позволява да се подозира, че разглежданото прясно месо от домашни птици е опасно по смисъла на член 14, параграфи 2—5 от Регламент № 178/2002, и да обоснове мерките, приети от този орган като „подходящи мерки“, взети на основание на първата разпоредба.

28

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Регламент № 2073/2005 във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент № 178/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на държава членка може да третира като небезопасна по смисъла на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 категорията храни, състояща се от прясно месо от домашни птици, в които са открити патогенни микроорганизми, различни от серотиповете салмонела, посочени в глава 1, точка 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005.

29

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните, изменен с Регламент (ЕС) № 1086/2011 на Комисията от 27 октомври 2011 г., във връзка с член 14, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, трябва да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на държава членка може да третира като небезопасна по смисъла на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 категорията храни, състояща се от прясно месо от домашни птици, в които са открити патогенни микроорганизми, различни от серотиповете салмонела, посочени в глава 1, точка 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, изменен с Регламент № 1086/2011.