1.

В Белгия едно дружество за обществено жилищно настаняване и една община решават да сключат рамково споразумение за обществени поръчки. Споразумението предвижда да не се обявява процедура за конкурентно възлагане за обществената поръчка за техническа помощ за изграждане на жилища и за обществената поръчка за услуги по установяване на наличието на азбест, а те да бъдат възложени пряко на трети, също публичноправен субект.

2.

Органът, определен от валонското правителство да упражнява надзор над дружествата за обществено жилищно настаняване, отменя посоченото по-горе споразумение, тъй като приема, че в случая не са налице условията за пряко възлагане на обществените поръчки.

3.

Всяка една от страните по споразумението обжалва неговата отмяна, тъй като счита, че прякото възлагане е съвместимо с Директива 2014/24/ЕС ( 2 ). Спорът стига до най-висшата съдебна инстанция в административното правораздаване в Белгия, която отправя две отделни преюдициални запитвания до Съда.

4.

Съгласно съображение 31:

„Съществува значителна правна несигурност до каква степен договорите за поръчки, сключени между субекти в публичния сектор, следва да бъдат обхванати от правилата за обществените поръчки. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област се тълкува по различен начин от държавите членки и дори от възлагащите органи. Следователно е необходимо да се поясни в кои случаи правилата за обществените поръчки не се прилагат по отношение на договорите за поръчки, сключени в рамките на публичния сектор.

Това пояснение следва да се основава на принципите, установени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз в тази област. Сам по себе си фактът, че и двете страни по договора са публични органи, не изключва прилагането на правилата за обществените поръчки. Прилагането на правилата за обществените поръчки обаче не следва да засяга свободата на публичните органи да изпълняват възложените им задачи за осигуряване на обществени услуги, като използват собствените си ресурси, което включва възможността за сътрудничество с други публични органи.

[…]“.

5.

В съображение 33 се посочва:

„Възлагащите органи следва да могат да решат да предоставят съвместно обществени услуги посредством сътрудничество, без да са задължени да използват определена правна форма. Това сътрудничество може да обхваща всички видове дейности, свързани с изпълнението на услуги и задължения, възложени на участващите органи или поети от тях, като задължителни или доброволни задачи на местните или регионалните органи или услуги, възложени на конкретни органи съобразно публичното право. Услугите, предоставяни от различните участващи органи, не трябва непременно да бъдат еднакви; те могат и да се допълват взаимно.

Предвидените в настоящата директива правила не следва да се прилагат за договорите за съвместно предоставяне на обществени услуги, при условие че последните са сключени изключително между възлагащи органи, че осъществяването на това сътрудничество се ръководи единствено от съображения, свързани с обществения интерес, и че никой частен доставчик на услуги не е поставен в по-изгодна позиция в сравнение с конкурентите си.

За да отговаря на тези условия, сътрудничеството следва да се основава на концепция за сътрудничество. Това сътрудничество не налага всички участващи органи да поемат изпълнението на основните договорни задължения, ако съществува ангажимент за оказване на принос към съвместното изпълнение на съответната обществена услуга. Освен това осъществяването на сътрудничеството, включително финансовите трансфери между участващите възлагащи органи, следва да се ръководи единствено от съображения, свързани с обществения интерес“.

6.

Член 12 („Обществени поръчки между субекти в публичния сектор“) гласи:

„1.   Обществена поръчка, която се възлага от възлагащ орган на частноправно или публичноправно юридическо лице, попада извън обхвата на настоящата директива, когато са изпълнени всички условия по-долу:

[…]

3.   Възлагащ орган, който не упражнява върху публичноправно или частноправно юридическо лице контрол по смисъла на параграф 1, може въпреки това да възложи на това юридическо лице обществена поръчка, без да прилага настоящата директива, ако са изпълнени всички условия по-долу:

4.   Договор за поръчка, сключен изключително между два или повече възлагащи органа, попада извън обхвата на настоящата директива, когато са изпълнени всички условия по-долу:

[…]“.

7.

Société de logement de service public Sambre et Biesme ( 3 ) е публичноправен субект, учредено под формата на кооперативно дружество с ограничена отговорност. Основни акционери в него са общините Фарсиен и Езо-Прел. То е част от мрежа от дружества за обществено жилищно настаняване във Валония (Белгия).

8.

През 2015 г. SLSP Sambre et Biesme и община Фарсиен решават да изградят „екоквартал“ във Фарсиен с около 150 обществени и частни жилища. Поради мащаба на проекта страните ползват услугите на Intercommunale pour la gestion et la réalisation d’études techniques et économiques ( 4 ) — също субект, учреден под формата на кооперативно дружество с ограничена отговорност.

9.

IGRETEC се състои изключително от публичноправни юридически лица. През 2016 г. негови съдружници са над 70 общини (включително община Фарсиен) и над 50 други „публични органи“. Общините разполагат с 5054351 дружествени дяла с право на глас, а останалите публични органи — със 17126 подобни дяла.

10.

В устава на IGRETEC мнозинството от гласовете и председателството на отделните органи на управление са запазени за общините. Решенията на тези органи се вземат с мнозинство от гласовете на общините съдружници.

11.

Към момента на настъпване на фактите в управителния съвет на IGRETEC участва общински съветник от община Фарсиен, който е член и на управителния орган на SLSP Sambre et Biesme.

12.

На 29 октомври 2015 г. SLSP Sambre et Biesme решава да придобие един дружествен дял в капитала на IGRETEC на стойност 6,20 EUR, за да може да ползва услугите му. По този начин то получава статут на съдружник в междуобщинското предприятие, макар и с чисто символичен дял ( 5 ).

13.

През януари 2017 г. община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme изготвят проект на рамково споразумение за определяне на съответните права и задължения при проектирането и изграждането на екоквартала във Фарсиен. Споразумението съдържа следните клаузи:

14.

На 9 февруари 2017 г. управителният съвет на SLSP Sambre et Biesme решава: а) „да одобри сключването на рамково споразумение за съвместни обществени поръчки с община Фарсиен“ и б) „да не обявява процедура за възлагане за обществената поръчка за услуги по установяване на наличието на азбест“, за която преди това е одобрил техническа спецификация, „с оглед на отношенията „in house“ между [SLSP Sambre et Biesme] и IGRETEC“. Техническата спецификация е описана като първи етап от изпълнението на проекта за изграждане на екоквартал във Фарсиен.

15.

На 10 февруари 2017 г. представителят на SWL за SLSP Sambre et Biesme подава жалба пред самото SWL срещу двете посочени по-горе решения (наричани по-нататък „спорните решения“). SWL действа от името на правителството на Валония като орган, упражняващ надзор над дружествата за обществено жилищно настаняване.

16.

На 25 февруари 2017 г. SWL отменя спорните решения, поради това, че обществената поръчка за техническа помощ (член 5 от рамковото споразумение) и обществената поръчка за услуги по установяване на наличието на азбест са възложени на IGRETEC без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка.

17.

Според SWL:

18.

Тъй като решенията на SWL подлежат на обжалване пред административна юрисдикция, SLSP Sambre et Biesme и община Фарсиен подават поотделно жалби за отмяна на спорните решения.

19.

Conseil d’État (Държавен съвет, действащ като Върховен административен съд, Белгия), който трябва да се произнесе по жалбите, отправя до Съда две преюдициални запитвания.

20.

В първото преюдициално запитване (дело C‑383/21) запитващата юрисдикция поставя следните въпроси:

21.

Във второто преюдициално запитване (дело C‑384/21), в допълнение към посочените по-горе въпроси, запитващата юрисдикция поставя следните въпроси:

22.

Преюдициалните запитвания постъпват в Съда на 24 юни 2021 г. Те са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.

23.

Писмени становища представят SLSP Sambre et Biesme, община Фарсиен, белгийското правителство и Комисията. Всички те участват в съдебното заседание, проведено на 30 март 2022 г.

24.

По указание на Съда настоящото заключение се отнася до първия въпрос по двете дела и до четвъртия и петия въпрос по второто дело.

25.

Запитващата юрисдикция посочва, че белгийският закон, който транспонира във вътрешното право Директива 2014/24, все още не е бил действащ към момента на настъпване на фактите по спора, въпреки че срокът за транспониране е бил изтекъл ( 8 ).

26.

Жалбоподателите във всяко едно от двете производства по обжалване твърдят, че член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24 има директен ефект, тъй като съдържа безусловни и достатъчно точни разпоредби, които установяват права за правните субекти и правните субекти могат да ги предявят в спор срещу държавата и нейните административни органи като цяло ( 9 ).

27.

Белгийското правителство и Комисията ( 10 ) са на противното мнение. Те твърдят, че член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24 не отговаря на условията за пораждане на директен ефект, доколкото, казано накратко:

28.

Решението, което предлагам по-долу (прилагането в настоящия спор на член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24), на практика би могло да се постигне, като се приеме, че евентуалният директен ефект на посочените параграфи е от полза за участващите правни субекти, които биха могли да се позоват на него в спор срещу държавата, или като се твърди, че при нетранспониране в срок на Директивата тези субекти са обвързани от посочените разпоредби. Според мен е правилна втората теза.

29.

Според мен подходът, залегнал в основата на тези преюдициални въпроси, не е най-подходящият. Ако беше такъв, отговорът би трябвало да бъде в смисъла, поддържан от SWL в първоначалния спор и възприет от белгийското правителство и Комисията в настоящото производство.

30.

В подкрепа на този отговор ще припомня, че основната цел на доктрината относно т.нар. „директен ефект“, развита от Съда във връзка с директивите, е да се защитят частноправните субекти. Тя им позволява да упражняват права, които са им предоставени от директивите и които те не биха могли да претендират по друг начин поради липса на необходимите мерки за прилагане на национално равнище.

31.

Постоянната практика на Съда относно директния ефект на директивите, по-конкретно на нетранспонираните в срок или на неправилно транспонираните, установява кой може да се позовава на такъв директен ефект и при какви предпоставки.

32.

В неотдавнашно решение от 8 март 2022 г. Съдът е постановил:

33.

С оглед на тези съображения считам, че публичноправните субекти като община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme, които са само еманация на държавата в широк смисъл, не могат да се позовават в спор срещу нея на (хипотетичен) директен ефект на член 12 от Директива 2014/24.

34.

От една страна, дори ако се приеме, че посоченият член съдържа в параграфи 3 и 4 „достатъчно точна“ формулировка, трудно би могло да се твърди, че той е „безусловен“ и че възлага недвусмислено задължение на държавите членки. Обратно, той разрешава на държавите членки, ако сметнат за уместно, да изключат от приложното поле на Директива 2014/24 договорите за поръчки, сключени между субекти в публичния сектор.

35.

Съдът посочва, че разпоредбата на член 12, параграф 1 от Директива 2014/24, „която […] се свежда до уточняване на условията, които възлагащият орган трябва да спазва, когато желае да сключи вътрешна сделка, води само до овластяване на държавите членки да изключат подобна сделка от приложното поле на Директива 2014/24“ ( 14 ).

36.

В същата насока Съдът постановява, че Директива 2014/24 „не задължава държавите членки да използват процедура за възлагане на обществена поръчка“ и „тя не може и да ги принуждава да прибягват до вътрешна сделка, когато са изпълнени условията, предвидени в член 12, параграф 1“ ( 15 ). Същото се отнася до параграфи 3 и 4 от посочения член.

37.

Това твърдение е в съответствие със свободата на държавите членки „по отношение на избора на начина на предоставяне на услуги, с който възлагащите органи ще удовлетворяват свои собствени потребности“ ( 16 ).

38.

От друга страна, както вече посочих, общинските и публичноправните субекти (дори да са под формата на търговски дружества) не могат да се позовават в спор срещу държавата на евентуалния „директен ефект“ на член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24. В отношенията си с държавните органи, упражняващи контрол върху решенията им, общинските субекти не са „частноправни субекти“, които могат да се позовават на директния ефект.

39.

Поради посочените съображения и макар да не считам за необходимо в настоящия спор да се дава отговор на въпроса относно директния ефект на член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24, ако Съдът реши да разгледа този въпрос, широко разискван в съдебното заседание, споделям виждането, изразено там от белгийското правителство и от Комисията.

40.

Член 12 от Директива 2014/24 определя минималните условия по отношение на право, чието упражняване, нека повторя, държавите членки могат напълно да изключат. Ако не го изключат, единствената възможна хипотеза на директен ефект на член 12 (на който би могъл да се позове само икономически оператор, който счита, че е претърпял вреда) би била тази, при която възлагащ орган възнамерява да заобиколи разпоредбите относно обществените поръчки и да прибегне до вътрешна сделка или до хоризонтално сътрудничество при отсъствието на предвидените в посочения член минимални условия.

41.

Изложеното дотук обаче не означава, че член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24 не намира приложение в случая.

42.

Прилагането за публичните органи на член 12, параграфи 3 и 4 преди транспонирането на Директивата не произтича от евентуалния директен ефект, какъвто могат да имат подобни разпоредби, а от „задължението за всички държавни органи да се съобразяват с разпоредбите на директивите (член 288, трета алинея ДФЕС), както и да сътрудничат по лоялен начин и да гарантират цялостното изпълнение на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите (член 4, параграф 3 ДЕС) ( 17 ).

43.

Следователно подходящият отговор на първия въпрос от двете преюдициални запитвания би следвало да се съсредоточи най-вече върху обвързаността на публичните органи от Директива 2014/24 (по отношение на нейния задължителен ефект, както го квалифицира Комисията в съдебното заседание), когато тя все още не е транспонирана, въпреки че срокът за това е изтекъл.

44.

Съдът e потвърдил това прилагане ( 18 ).

45.

Това означава, що се отнася до участващите в двата спора възлагащи органи, чийто публичноправен характер не се оспорва, че те са обвързани от Директива 2014/24 от датата, към която е трябвало да бъде транспонирана ( 19 ).

46.

При липсата на транспониране и независимо дали член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24 има директен ефект, за да могат частноправните субекти да се позовават на него в спор срещу публични органи или подчинени на тях правни субекти, последните, доколкото действат като възлагащи органи, са задължени да спазват изискванията, предвидени в посочената разпоредба.

47.

При положение че с оглед да получат необходимите услуги за осъществяването на своите проекти община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme са предпочели да не прибягват до пазара и да избегнат обичайните процедури за възлагане на обществени поръчки, към датата на настъпване на фактите за тях са били приложими условията, предвидени в член 12 от Директива 2014/24.

48.

След транспонирането на Директивата, по отношение на сътрудничеството между публичноправни субекти, било то вертикално („in house“) или хоризонтално, не следва да се прилагат процедурите за възлагане на обществени поръчки, ако при упражняването на своята свобода държавата членка е решила да се възползва от възможностите за изключване от приложното поле на Директива 2014/24, предоставени от член 12 от нея, както е тълкуван от Съда ( 20 ).

49.

При тези обстоятелства, когато една държава е допуснала механизми за междуведомствено сътрудничество, които са изключени от процедурите, предвидени в Директива 2014/24, нейните възлагащи органи трябва да спазват изискванията по член 12, параграфи 3 и 4 от нея, ако възнамеряват да не прибягват до пазара, за да получат определени услуги или доставки.

50.

Петият преюдициален въпрос по дело C‑384/21 се отнася до изключението от приложното поле на Директива 2014/24, посочено в член 12, параграф 4 от нея.

51.

За разлика от изключението по член 12, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24, съгласно което възлагащ орган (или няколко) трябва да упражнява контрол върху спечелилия оферент, изключението по параграф 4 се основава на сътрудничеството между възлагащи органи, между които не съществува такова контролно правоотношение.

52.

Преюдициалният въпрос се поставя във връзка с доводите, представени от община Фарсиен при условията на евентуалност, ако се направи заключението, че с оглед на отношенията между SLSP Sambre et Biesme и IGRETEC не са изпълнени условията по член 12, параграф 3 от Директивата ( 21 ).

53.

Община Фарсиен твърди, че при липсата на предвидения в посочения параграф съвместен контрол все пак било възможно хоризонтално сътрудничество между възлагащи публични органи в съответствие с член 12, параграф 4 от Директива 2014/24. Сътрудничеството между нея самата, SLSP Sambre et Biesme и IGRETEC било такова сътрудничество.

54.

От прочита на становището на община Фарсиен правя извода, че според нея отношенията между участващите публичноправни субекти могат да се разглеждат по два начина:

55.

И в двата случая отношенията биха попаднали в обхвата на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24. Следователно не би било необходимо обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка.

56.

Съгласно член 12, параграф 4 от Директивата договор за обществена поръчка попада извън нейния обхват, когато са изпълнени кумулативно трите условия, изброени в букви а), б) и в) от разпоредбата ( 24 ).

57.

Съмненията на националната юрисдикция се отнасят до понятието „сътрудничество“ по смисъла на посочения член, чието тълкуване трябва да бъде самостоятелно ( 25 ).

58.

Посочвал съм по друг повод ( 26 ), че разпоредбата не само отразява практиката на Съда преди кодификацията: тя я уточнява и я прави по-гъвкава, като доближава до известна степен съдържащите се в нея изисквания до тези в други формулировки, които позволяват определени договори между субекти в публичния сектор да бъдат изключени от приложното поле на Директива 2014/24 ( 27 ).

59.

Така се обясняват следните характеристики на хоризонталното сътрудничество, при което не се прилагат формализираните процедури за възлагане на обществени поръчки, предвидени в Директива 2014/24:

60.

Необходимо е обаче сътрудничеството между страните да е насочено към постигането на общи за всички тях цели. Това е съществен елемент на хоризонталното сътрудничество, който го отличава от прякото възлагане на поръчки на правни субекти, контролирани от възлагащия орган.

61.

Такова е виждането, което Съдът изразява в решение Remondis II, посочвайки „свързаното със съвместното извършване на определена дейност вътрешноприсъщо измерение“ на сътрудничеството по член 12, параграф 4 от Директива 2014/24. Това измерение се конкретизира по-специално в изготвянето на споразумението за сътрудничество посредством определянето на общи потребности и на решения за тяхното посрещане ( 33 ).

62.

Освен това хоризонталното сътрудничество се основава на концепция за сътрудничество, т.е. то се изразява във взаимни ангажименти на участниците. Тези ангажименти надхвърлят изпълнението на определена услуга, от една страна, и възнаграждението за нейното изпълнение, от друга, както се уточнява в решение Remondis II ( 34 ).

63.

Изразът „концепция за сътрудничество“, съдържащ се в съображение 33 от Директива 2014/24, е равнозначен на предложението да се изисква „реално сътрудничество“, „включващо взаимни права и задължения на страните“ ( 35 ). Изключва се възможността единият от възлагащите органи да бъде „обикновен купувач“ ( 36 ) на съответното строителство, услуга или доставка.

64.

Реалният характер на сътрудничеството е от съществено значение при всяко споразумение, при което се прави позоваване на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24. Тази характеристика позволява да се разграничи тази форма на хоризонталното сътрудничество от вертикалното сътрудничество („in house“), както и от договорите, за които се прилагат процедурите за възлагане на обществени поръчки, при които едната страна изпълнява задача съобразно спецификации, зададени от другата страна, която на свой ред се ограничава до заплащане на възнаграждение ( 37 ).

65.

Община Фарсиен представя един първи сценарий в подкрепа на наличието на отношения на хоризонтално сътрудничество между нея самата, SLSP Sambre et Biesme и IGRETEC.

66.

Ще припомня накратко, че:

67.

Според мен така описаното тристранно правоотношение не попада в обхвата на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24. Преценката ми съвпада с тази на запитващата юрисдикция, според която „обстоятелството, че [IGRETEC] изпълнява задачи в рамките на споразумението, сключено между община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme за осъществяването на съвместен проект за изграждане на екоквартал във Фарсиен, не означава, че самото IGRETEC сътрудничи на проекта, нито че преследва обща цел със страните, подписали споразумението“ ( 38 ).

68.

Няколко са основанията, които ме карат да потвърдя преценката на запитващата юрисдикция, споделяна и от Комисията, с оглед на описаните от запитващата юрисдикция факти. Трябва да подчертая, че последната има изключителната компетентност да определи фактическата обстановка по спора, което предполага да се прецени участието на отделните правни субекти и преследваната от всеки един от тях цел.

69.

Първо, както отбелязва запитващата юрисдикция в посочения по-горе смисъл, липсва общност на цели, която да обосновава сътрудничество между трите правни субекта по смисъла на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24 ( 39 ).

70.

Въз основа на анализа на устава на IGRETEC и на участието на IGRETEC в разглежданите проекти Conseil d’État (Държавен съвет) изтъква, че изпълняваните в случая задачи от IGRETEC съответстват на „сектор I“ от предмета му на дейност, а именно дейности, извършвани на пазара от дружества за проучвателни и управленски услуги, специализирани в областта на изпълнението на проекти, а не на „сектор II“, посветен на икономическото, социалното и туристическото развитие на областта, и по-конкретно на строителството, финансирането и ползването на определена недвижима собственост ( 40 ).

71.

Второ, липсва и измерението сътрудничество, изразяващо се първоначално в определянето на потребности и решения, които са общи за страните, възнамеряващи да си сътрудничат. На този етап чрез професионалното участие на IGRETEC община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme могат да определят и да разберат кои са потребностите на проекта за екоквартал, който двете страни желаят да изградят. При IGRETEC обаче става въпрос за чужди потребности.

72.

Трето, струва ми се, че стратегията относно най-добрия начин за споделяне и общо ползване на ресурсите на страните се ограничава до община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme, макар те да работят по решения, предложени от IGRETEC ( 41 ). В действителност IGRETEC не предоставя съвместно с общината и с SLSP Sambre et Biesme никаква обществена услуга.

73.

Накрая, присъединяването на IGRETEC към правоотношенията между двата възлагащи органа ( 42 ) чрез споразумението за съдействие при управлението на проекти и за правни и екологични услуги не отговаря на изискванията за реално сътрудничество. Чрез споразумението община Фарсиен и SLSP Sambre et Biesme не се ангажират по отношение на IGRETEC с нищо различно от това, което биха направили при процедура за възлагане на обществена поръчка: те търсят услуги, които IGRETEC предлага, срещу единственото задължение за плащане.

74.

Вторият сценарий предвижда комбинация от хоризонтално и вертикално сътрудничество, при която IGRETEC, контролирано от единия от двамата участници в хоризонталното сътрудничество (община Фарсиен), предоставя услуга и за другия (SLSP Sambre et Biesme), като услугата се заплаща от двамата.

75.

Според община Фарсиен, когато тя възлага на IGRETEC съдействие при управлението на проекти, правни и екологични услуги, тя използва собствените ресурси на общината. Това обстоятелство трябвало да се вземе предвид и в контекста на сътрудничеството между нея самата и SLSP Sambre et Biesme.

76.

Не смятам, че е възможно да приема този аргумент, който самата община Фарсиен представя като вторичен (в рамките на довод, който на свой ред е изтъкнат при условията на евентуалност спрямо основната теза) и може би поради тази причина не го доразвива.

77.

Ако разбирам правилно позицията на община Фарсиен, тя защитава виждането, че двата правни субекта — страни в отношенията на вертикално сътрудничество (IGRETEC и самата община) — са, въз основа на тези отношения, една страна за целите на хоризонталното сътрудничество с трета страна ( 43 ). Следователно не било необходимо и двата субекта да подпишат рамковото споразумение с SLSP Sambre et Biesme.

78.

Не споделям този довод. При вертикалното сътрудничество („in house“) възлагащият орган и изпълняващият поръчката субект, върху който възлагащият орган упражнява контрол, аналогичен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, са формално различни правни субекти както преди, така и след сключването на договор за обществена поръчка.

79.

Следователно наличието на правоотношения „in house“ между община Фарсиен и IGRETEC не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени условията за хоризонтално сътрудничество с SLSP Sambre et Biesme.

80.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Conseil d’État (Държавен съвет, действащ като Върховен административен съд, Белгия) по следния начин: