—

да отмени, на основание член 263 ДФЕС, мълчаливото решение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 26 май 2020 г., да не уважи искането на жалбоподателите за поверително третиране на кореспонденцията между жалбоподателите и техния външен правен съветник, освен ако жалбоподателите не разяснят контекста и съдържанието на поверителната кореспонденция,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: твърдението, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз правото на жалбоподателите на поверително третиране на кореспонденцията с правния им съветник е основно, макар и неписано право, защитено от правото на Съюза. Жалбоподателите твърдят, че упражняването на това право не може да бъде поставено под условието те да докажат наличие на съществена връзка между поверителната кореспонденция и разследването, в рамките на което им е предоставено поверително третиране.

2.

Второ основание: твърдението, че правото на жалбоподателите на поверително третиране на кореспонденцията с правния им съветник намира основание както в ЕКЧП, така и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на личен живот по член 8 от ЕКЧП (член 7 от Хартата) и правото им на защита по член 6 от ЕКПЧ (член 47 от Хартата). Жалбоподателите твърдят, че закрепената в ЕКПЧ и Хартата защита на поверителността на кореспонденцията с правния им съветник не зависи от целите и съдържанието на съответната кореспонденция, а само от качеството на участниците.

3.

Трето основание: твърдението, че макар защитеното от ЕКПЧ и Хартата право на поверително третиране на кореспонденцията с правния им съветник да може да бъде ограничено по съображения за обществен интерес, това ограничаване трябва да е законоустановено. Според жалбоподателите, такова ограничаване не може да се основава на дискреционно решение на административен орган.