—

да отмени писмото на Комисията от 2 март 2020 г., с което заместник-генералният директор на генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията изисква от първия жалбоподател да заплати на Комисията сумата от 12 236 931,69 EUR,

—

и съответно да установи, че извършените от първия жалбоподател плащания към Комисията в периода от 29 юни 2011 г. до 16 юни 2015 г. в размер на 16 400 000 EUR, заедно със съответните компенсаторни лихви от общо 1 420 610 EUR, тоест общо в размер на 17 820 610 EUR, трябва да бъдат приспаднати от Комисията, с дата 15 юли 2015 г., от самостоятелната глоба, определена с решение на Общия съд по дело Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия (T-393/10, EU:T:2015:515), и съответно че с плащането от 17 октомври 2019 г. в размер на 18 149 636,24 EUR тази глоба вече е изцяло платена, и

—

да осъди Комисията да заплати на първия жалбоподател сумата от 1 633 085,17 EUR, заедно с компенсаторни лихви, считано от 17 октомври 2019 г., и лихви за забава по приложимия към съответния момент среден лихвен процент на ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта, считано от 17 октомври 2019 г. до пълното изплащане на дължимата сума,

—

при условията на евентуалност, да осъди Европейския съюз, представляван от Европейската комисия, да заплати на първия, втория и третия жалбоподател обезщетение за вреди в размер на 12 236 931,69 EUR чрез прихващане със сумата от 12 236 931,36 EUR, изискана от първия жалбоподател с писмото на Комисията от 2 март 2020 г., и да заплати на първия жалбоподател надплатената сума от 1 633 085,17 EUR, заедно с компенсаторни лихви, считано от 17 октомври 2019 г., и лихви за забава по приложимия към съответния момент среден лихвен процент на ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта, считано от 17 октомври 2019 г. до пълното изплащане на дължимата сума,

—

при всички случаи, да осъди ответника да заплати съдебните разноски по делото.

1.

Първо основание: нарушение на член 266, параграф 1 ДФЕС поради несъобразяване в достатъчна степен на последиците от отменящото глобата съдебно решение, доколкото неправилно е определен обхватът на постановената от Общия съд отмяна, съответно размерът на (отпадналата с обратна сила) отменена глоба. Общият съд не запазва и не потвърждава отменената глоба, а осъжда жалбоподателите да заплатят нова, самостоятелна, определена по съдебен ред глоба.

2.

Второ основание: нарушение на член 266, параграф 1 ДФЕС и на член 99, параграф 4 и член 98, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (1) поради неправилно прилагане на лихви за забава от 4 януари 2011 г., доколкото Комисията неправомерно отказва на жалбоподателите да приспадне от определената им по съдебен ред нова глоба сумите, които първият жалбоподател ѝ заплаща преди обявяването на решението от 15 юли 2015 г. и които преди тази дата трябва да се считат (ex tunc) за получени без основание, заедно със съответните компенсаторни лихви, с дата на приспадането 15 юли 2015 г.

3.

Трето основание: нарушение на забраната на повторното наказване за същото деяние поради (фактическото) увеличаване на определената по съдебен ред глоба, доколкото Комисията без основание изисква със задна дата от жалбоподателите да заплатят лихви за забава, считано от 4 януари 2011 г.

4.

Четвърто основание: нарушение на член 266, параграф 1 ДФЕС и на член 99, параграф 4, буква б) от Регламент 2018/1046 поради неправилно определяне на максималния допустим размер на лихвите за забава, дължими от 15 октомври 2015 г.

5.

Пето основание: нарушение на член 266, параграф 1 ДФЕС поради неспазване на принципите на добра администрация и административните правила, доколкото Комисията без основание изисква от жалбоподателите (допълнително) плащане (заедно с лихви за забава) над определената по съдебен ред глоба.