1.

Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, с която чрез редица последователни национални постановления се кумулира удължаването на срока и по този начин се създава възможност за повторно въвеждане на граничен контрол над времевите ограничения от две години, предвидени в членове 25 и 29 от Регламент (ЕС) 2016/399 (1) и без съответно решение за изпълнение на Съвета съгласно член 29 от този регламент?

2.

Трябва ли правото на свободно движение на гражданите на Съюза, прогласено в член 21, параграф 1 ДФЕС и в член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2), особено с оглед на принципа за недопускане на проверка на лица по вътрешните граници, закрепен в член 22 от Регламент 2016/399, да се тълкува в смисъл, че това право обхваща правото на лицата да не бъдат контролирани на вътрешните граници, освен при условията и изключенията, установени в Договорите и по-специално в посочения регламент?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Трябва ли член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват с оглед на полезното действие на правото на свободно движение в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, която под страх от налагане на административна санкция задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане през вътрешните граници и когато специфичният контрол на вътрешните граници противоречи на разпоредбите на правото на Съюза?