–

за австрийското правителство, от J. Schmoll, E. Samoilova и A. Posch, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, на член 4, параграф 4 и членове 45, 208 и 288 ДФЕС, на член 7, член 11, параграф 3, букви а) и д) и членове 67 и 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OB L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), на член 11 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (OB L 284, 2009 г., стр. 1), както и на член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между жалбоподателката по главното производство, QY, и Finanzamt Österreich (данъчна администрация, Австрия), по-рано Finanzamt für den 8., 16. und 17. Bezirk in Wien (данъчно бюро за 8-и, 16-и и 17-и район на Виена, Австрия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“), по повод отказа на последната да ѝ предостави семейни помощи.

3

Съображения 12 и 16 от Регламент № 883/2004 гласят:

[…]

4

Съгласно член 1, буква щ) от този регламент:

„[С]емейни обезщетения“ са всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I“.

5

Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Персонален обхват“, гласи в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.

6

Член 3, параграф 1 от същия регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

й) семейни обезщетения“.

7

Член 4 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Еднакво третиране“, предвижда:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани“.

8

Член 5 от този регламент е озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“ и има следния текст:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент и в светлината на установените специални разпоредби по прилагането, се прилага следното:

9

Член 7 от посочения регламент има следната редакция:

„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, паричните обезщетения, платими съгласно законодателството на една или повече държави членки или съгласно настоящия регламент не подлежат на каквото и да е намаляване, изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициентът или членовете на неговото семейство пребивават в държава членка, различна от тази, в която се намира институцията, предоставяща обезщетенията“.

10

Съгласно член 11 от същия регламент, озаглавен „Общи правила“:

„1.   Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.

[…]

3.   Съгласно членове 12—16:

[…]“.

11

В членове 12—16 от Регламент № 883/2004 са предвидени специалните правила, приложими за лицата, които са командировани (член 12), за лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави членки (член 13), за лицата, които имат доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето (член 14), за помощния персонал на европейските [институции] (член 15), както и изключенията от членове 11—15 от този регламент (член 16).

12

Членове 67 и 68 от посочения регламент са в глава 8, озаглавена „Семейни обезщетения“, от дял III от същия регламент. Под заглавието „Членове на семейството, които пребивават в друга държава членка“ въпросният член 67 гласи:

„Лице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в [първата] държава членка. Въпреки това, пенсионерът има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка, компетентна за изплащането на неговата пенсия“.

13

Член 68 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Правила за предимство в случай на съвпадане“, има следната редакция:

„1.   Когато през време на един и същи период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка, се прилагат следните правила за предимство:

2.   В случай на съвпадане на права, семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, което е определено, че има предимство в съответствие с параграф 1. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцираща добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер. Въпреки това, такава диференцираща добавка не трябва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка, когато правото на обезщетение в случая се основава само на пребиваване.

3.   Ако, съгласно член 67, е подадено заявление за семейни обезщетения до компетентната институция на държава членка, чието законодателство е приложимо, но не по право, което има предимство съгласно параграфи 1 и 2 на този член:

14

Член 11 от Регламент № 978/2009 гласи:

„1.   При различия в становищата на институциите на две или повече държави членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага [Регламент № 883/2004], тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват:

2.   Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице“.

15

Член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент № 987/2009 предвижда:

„2.   Институцията, до която е подадено искане в съответствие с параграф 1, проучва това искане на базата на подробната информация, предоставена от лицето, подало искането, вземайки предвид цялостното фактическо и правно положение на семейството на подалото искането лице.

Ако тази институция приеме, че законодателството ѝ е приложимо с приоритет в съответствие с член 68, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 883/2004], тя предоставя семейните обезщетения съгласно законодателството, което прилага.

Ако според тази институция може да съществува право за диференцираща добавка по силата на законодателството на друга държава членка в съответствие с член 68, параграф 2 от [Регламент № 883/2004], същата институция препраща незабавно искането до компетентната институция на другата държава членка и информира съответното лице; освен това тя информира институцията на другата държава членка за решението си относно искането и за сумата на изплатените семейни обезщетения.

3.   Когато институцията, до която е отправено искането, установи, че нейното законодателство е приложимо, но не по силата на правило за предимство в съответствие с член 68, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 883/2004], тя незабавно взема предварително решение кои правила за предимство да се прилагат и в съответствие с член 68, параграф 3 от [Регламент № 883/2004] препраща искането до институцията на другата държава членка и също информира подалия искането за това. Тази институция взема становище по взетото предварително решение в срок от два месеца.

Ако институцията, до която е препратено искането, не вземе позиция в рамките на два месеца след получаване на искането, се прилага посоченото по-горе предварително решение и институцията изплаща обезщетенията, предвидени в законодателството ѝ и информира институцията, до която искането е било подадено, за сумата на изплатените обезщетения“.

16

Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 492/2011 гласи:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани“.

17

Член 4, параграф 1 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz (Общ закон за социалното осигуряване) от 9 септември 1955 г. (BGBl., 189/1955), в редакцията му, приложима към спора по главното производство, предвижда:

„Осигурени са (изцяло осигурени) по този федерален закон, здравно осигуряване, осигуряване за злополука и пенсионно осигуряване, когато съответната трудова дейност не е изключена от пълното осигуряване в съответствие с членове 5 и 6, нито предоставя само частично осигуряване в съответствие с член 7:

[…]

(9) персонал по програма за помощ за развитие, посочен в член 2 от [Bundesgesetz über den Personaleinsatz im Rahmen der Zusammenarbeit mit Entwicklungsländern (Entwicklungshelfergesetz) (Закон за наемането на персонал в рамките на помощта за развитие [Закон за статута на сътрудниците по програма за помощ за развитие]) от 10 ноември 1983 г. (BGBl., 574/1983)]“.

18

В съответствие с член 13, параграф 1 от Закона за статута на сътрудниците по програма за помощ за развитие, в сила до 31 декември 2018 г. и впоследствие отменен:

„Членовете на персонала и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, доколкото тези лица са австрийски граждани или приравнени на тях лица съгласно правото на Съюза, се третират по време на подготовката и командировката, що се отнася до правото на обезщетения от компенсационния фонд за семейни надбавки и на данъчен кредит за дете на издръжка по член 33, параграф 3 от [Einkommensteuergesetz 1988 (Закон от 1988 г. за данъка върху доходите)] във всяка от приложимите му редакции, както ако не пребиваваха постоянно в страната на командироване“.

19

Член 26, параграфи 1 и 2 от Bundesabgabenordnung (Федерален данъчен кодекс), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „BAO“), гласи:

„1.   По смисъла на данъчните разпоредби местоживеенето на дадено лице е там, където то притежава жилище при обстоятелства, които позволяват да се заключи, че това лице поддържа и използва това жилище.

2.   По смисъла на данъчните разпоредби обичайното местопребиваване на лицето е там, където то пребивава при условия, от които е видно, че то не пребивава на това място или в тази страна само временно.

3.   Австрийските граждани, които са в трудово правоотношение с орган на публична власт, и чието място на назначение е в чужбина (длъжностни лица в чужбина), се третират все едно, че обичайното им местопребиваване е в страната. Същото се отнася и за техния съпруг, доколкото двойката живее трайно в домакинство, както и за ненавършилите пълнолетие техни деца, които са част от домакинството им“.

20

В съответствие с член 1 от Bundesgesetz betreffend den Familienlastenausgleich durch Beihilfen (Закон за компенсиране на семейните разходи чрез помощи) от 24 октомври 1967 г. (BGBl., 376/1967), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „FLAG“), предвидените обезщетения се „отпускат за компенсиране на разходите в интерес на семейството“.

21

По силата на член 2, параграф 1 от FLAG лицата с местожителство или обичайно пребиваване на австрийска територия имат право на семейни надбавки за ненавършилите пълнолетие деца.

22

Член 2, параграф 8 от FLAG предвижда, че лицата имат право на семейни надбавки само ако центърът на техните интереси се намира на австрийска територия. Центърът на интереси на лицето се намира в държавата, с която то има най-тесни лични и икономически връзки.

23

По силата на член 5, параграф 3 от FLAG за децата, които пребивават постоянно в чужбина, не се поражда право на семейни надбавки.

24

Член 8 от FLAG урежда размерите на семейните надбавки и установява в параграфи 1—3 таблица в зависимост от броя на децата и скала в зависимост от тяхната възраст. Семейните надбавки се увеличават редовно през определени интервали въз основа на решение на Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд, Австрия).

25

Член 53 от FLAG има следния текст:

„(1)   В рамките на този федерален закон гражданите на страните по [Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3)] имат статут на австрийски граждани, доколкото това произтича от посоченото споразумение. В този контекст постоянното пребиваване на дете в държава от Европейското икономическо пространство трябва, в съответствие с общностните разпоредби, да се приравни на постоянно пребиваване на дете в Австрия.

[…]

(4)   Параграф 1, второ изречение не се прилага по отношение на член 8а, параграфи 1—3.

(5)   Член 26, параграф 3 от BAO […] се прилага до 31 декември 2018 г. за обезщетенията, посочени в настоящия федерален закон. Считано от 1 януари 2019 г., член 26, параграф 3 от BAO се прилага за обезщетенията, посочени в настоящия федерален закон, само по отношение на лицата, които като служители на органи на местната власт са с място на назначение в чужбина“.

26

Жалбоподателката по главното производство и трите ѝ деца, и четиримата германски граждани, имат регистрирано местоживеене в Германия. Съпругът на жалбоподателката по главното производство, който е баща на трите деца, е бразилски гражданин и никога не е имал регистрирано местоживеене в Германия.

27

От 2002 г. жалбоподателката по главното производство работи като сътрудник по програма за помощ за развитие. От 2013 г. до 2016 г. семейството пребивава ту в Германия, ту в Бразилия, където съпругът на жалбоподателката по главното производство притежава недвижими имоти и работи като земеделски производител.

28

На 6 септември 2016 г. жалбоподателката по главното производство сключва трудов договор с австрийска неправителствена организация. По силата на този договор мястото на работа на жалбоподателката по главното производство е във Виена (Австрия) и членовете на нейното семейство, както и самата тя са социалноосигурени към Wiener Gebietskrankenkasse (местната здравноосигурителна каса във Виена, Австрия). След завършване на подготвителен курс във Виена в периода от 6 септември до 21 октомври 2016 г., на 31 октомври 2016 г. жалбоподателката по главното производство е командирована в Уганда. Тази командировка, по време на която семейството ѝ я придружава, продължава до 15 август 2019 г. и е прекъсната само от 17 октомври 2017 г. до 7 февруари 2018 г. поради раждането на третото дете на жалбоподателката по главното производство. По време на това прекъсване същата е настанена в стаи, предоставени ѝ в жилището на нейните родители в Германия, и получава обезщетение за раждане, изплатено от местната здравноосигурителна каса във Виена. От 15 август до 15 септември 2019 г., т.е. последният месец преди прекратяването на трудовия ѝ договор, жалбоподателката по главното производство ползва период на реинтеграция във Виена. През този период, също както през подготвителния си курс, жалбоподателката по главното производство е имала жилище във Виена, което ѝ е било предоставено от работодателя при определени условия, в смисъл че жалбоподателката по главното производство и нейното семейство са могли да го ползват само по време на подготвителния курс и периода на реинтеграция. По време на командировките в чужбина на жалбоподателката по главното производство въпросното жилище е предоставяно на други сътрудници. През тези периоди жалбоподателката по главното производство, както и нейните деца и съпруг, са били регистрирани с основно местоживеене в Австрия.

29

Докато жалбоподателката по главното производство изпълнява служебните си задължения като сътрудник по програма за помощ за развитие, съпругът ѝ, който я придружава при нейните командировки в чужбина, се грижи за домакинството. През периода, в който е в командировка, жалбоподателката по главното производство прекарва отпуските си в Германия, където има банкови сметки.

30

До септември 2016 г. жалбоподателката по главното производство получава семейна помощ в Германия, изплащана от компетентния германски орган, за първите си две деца. С решение на този орган от 26 септември 2016 г. изплащането на тази помощ е прекратено с мотива, че Република Австрия е компетентна за семейните обезщетения, тъй като жалбоподателката по главното производство вече работи в Австрия, а съпругът ѝ не упражнява професионална дейност в Германия.

31

На 5 октомври 2016 г. жалбоподателката по главното производство подава до данъчната администрация заявление за семейни помощи за първите си две деца, а на 8 януари 2018 г. — такова заявление и за третото си дете. Тя изтъква, че семейството ѝ не разполага с общо местопребиваване в Германия или в Бразилия, тъй като по време на мисиите ѝ в чужбина всички членове на същото обикновено са я придружавали на мястото на командироване. Когато жалбоподателката по главното производство подава тези заявления, мястото ѝ на работа е в Уганда.

32

Данъчната администрация отхвърля заявленията на жалбоподателката по главното производство с мотива, че тя няма право на австрийски семейни обезщетения, тъй като дейността ѝ като сътрудник по програма за помощ за развитие се упражнява в трета държава. Следователно тя не осъществява заетост в Австрия по смисъла на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, поради което не попада в приложното поле на този регламент. Освен това апартаментът на жалбоподателката по главното производство във Виена не представлявал „пребиваване“, нито пък позволявал „престой“ по смисъла на член 1, букви й) и к) от посочения регламент, последицата от което е, че Република Австрия не е държавата членка по пребиваване по смисъла на член 11, параграф 3, буква д) от същия регламент. По-нататък, жалбоподателката по главното производство нямала право на семейни обезщетения и по силата на националните разпоредби.

33

Жалбоподателката по главното производство обжалва тези решения, като твърди, че Република Австрия е държавата членка, в която осъществявала заетост по смисъла на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, тъй като според трудовия ѝ договор нейното място на работа е Виена. Освен това нейните инструкции били предоставени при заминаване от Виена и подготвителният курс, както и периодът на реинтеграция също били проведени в този град. По-нататък, тя се е регистрирала във Виена и центърът на нейните интереси се намирал там.

34

При тези условия Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

35

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че работничка, гражданка на държава членка, в която тя и нейните деца пребивават, и която е наета по трудово правоотношение в качеството на сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, спрямо която по силата на законодателството на тази друга държава членка се прилага схемата на задължително социално осигуряване на последната, при положение че е командирована в трета страна не непосредствено след наемането си на работа, а след приключване на подготвителен курс в посочената друга държава членка и след връщането ѝ впоследствие за период на реинтеграция, трябва да се счита за осъществяваща заетост в същата, по смисъла на тази разпоредба, или пък положението на такава работничка е в обхвата на член 11, параграф 3, буква д) от този регламент.

36

За да се даде отговор на този въпрос, следва най-напред да се припомни че според практиката на Съда само обстоятелството, че дейността на работник е упражнявана извън територията на Съюза, не е достатъчно, за да не се приложат нормите на Съюза относно свободното движение на работници, и по-конкретно на Регламент № 883/2004, когато трудовото правоотношение запазва достатъчно тясна връзка с територията на Съюза (решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 22 и цитираната съдебна практика).

37

Наличие на достатъчно тясна връзка между съответното трудово правоотношение и територията на Съюза следва именно от факта, че гражданин на Съюза, живеещ в държава членка, е нает на работа от предприятие, установено в друга държава членка, за сметка на което той упражнява дейността си (решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 23 и цитираната съдебна практика).

38

В случая и с оглед на елементите, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, следва да се констатира, че е налице достатъчно тясна връзка между разглежданото по главното производство трудово правоотношение и територията на Съюза, по-конкретно австрийската територия. Всъщност работодателят на жалбоподателката по главното производство е установен в Австрия и именно в тази държава членка тя е завършила подготвителен курс преди мисията си в Уганда, както и период на реинтеграция след същата. Освен това трудовият договор е сключен в съответствие с австрийското право, жалбоподателката по главното производство е включена в австрийската социалноосигурителна схема и изпълнява задачите си в рамките на помощ за развитие, предоставяна от Република Австрия. Тези елементи са релевантни и за целите на прилагането на принципа за прилагане на законодателството само на една държава членка, закрепен в член 11 от Регламент № 883/2004.

39

На следващо място, що се отнася по-конкретно до въпроса дали лице като жалбоподателката по главното производство трябва да се счита за упражняващо дейност като наето лице „в държава членка“, в случая Република Австрия по смисъла на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, или попада в обхвата на член 11, параграф 3, буква д) от този регламент, трябва да се припомни, че последната разпоредба има характер на субсидиарна норма, която е предназначена да се прилага по отношение на всички лица, които се намират в положение, което не е конкретно уредено с други разпоредби от посочения регламент, и да въведе завършена система за определяне на приложимото законодателство (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst, C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 31).

40

С оглед на тази субсидиарност следва да се провери дали хипотезата, посочена в член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, съответства по-специално на положение като разглежданото по главното производство, като се има предвид най-напред, че хипотезите, предвидени в букви б)—г) от този параграф 3, нямат никаква връзка с подобно положение.

41

В това отношение, макар на пръв поглед да изглежда, че жалбоподателката по главното производство не е упражнявала дейността си „в държава членка“, тъй като е била командирована в Уганда, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че преди заминаването си в командировка и след нея жалбоподателката по главното производство е работила на австрийска територия, където е установен нейният работодател, и че дори е разполагала със служебно жилище там. Освен това основното местоживеене на жалбоподателката по главното производство, нейните деца и съпругът ѝ е било в Австрия през времетраенето на трудовия договор и те са се ползвали от социално покритие там от местната здравноосигурителна каса във Виена.

42

Дори да се предположи, че жалбоподателката по главното производство е пребивавала на територията на друга държава членка, както изтъква данъчната администрация пред запитващата юрисдикция, така описаното положение било сходно с разглежданото по делото, по което е постановено решение от 29 юни 1994 г., Aldewereld (C‑60/93, EU:C:1994:271), отнасящо се до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (OB L 149, 1971 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), отменен и заменен с Регламент № 883/2004. Това дело се отнася до работник на предприятие, установено в държава членка, различна от държавата по пребиваване на този работник, който осъществява дейността си извън територията на Съюза. В точка 24 от това решение обаче Съдът приема, че в такова положение „законодателството на държавата членка по пребиваване на работника не може да се приложи, тъй като това законодателство няма никаква връзка с трудовото правоотношение, за разлика от законодателството на държавата, в която е установен работодателят, което следователно трябва да се приложи“.

43

От това следва, че независимо от обстоятелството, че на практика работата, за която жалбоподателката по главното производство е била наета от нейния австрийски работодател, се е извършвала извън територията на Съюза и че тя е запазила връзки в държавата си по произход, а именно Федерална република Германия, като е разполагала там с жилище, предоставено от родителите ѝ, трябва да се приеме, че член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че той определя законодателството на държавата членка на нейния работодател, а именно австрийското законодателство, като единственото, на което тя трябва да е подчинена, без да е необходимо да се прилага субсидиарното правило, въведено в буква д) от този параграф 3.

44

При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че работничка, която на държава членка, в която тя и нейните деца пребивават, и която е наета по трудово правоотношение в качеството на сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, спрямо която по силата на законодателството на тази друга държава членка се прилага схемата на задължително социално осигуряване на последната, при положение че е командирована в трета страна не непосредствено след наемането си на работа, а след приключване на подготвителен курс в посочената друга държава членка и след връщането ѝ впоследствие за период на реинтеграция, трябва да се счита за осъществяваща заетост в същата, по смисъла на тази разпоредба.

45

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 288, втора алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да приеме национална правна уредба, чийто персонален обхват е по-широк от този на Регламент № 883/2004, тъй като предвижда приравняване на гражданите на държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на собствените ѝ граждани.

46

Видно от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция счита, че член 288, втора алинея ДФЕС не допуска национална разпоредба като член 53, параграф 1 от FLAG, доколкото, както следва от точка 11 от решение от 10 октомври 1973 г., Variola (34/73, EU:C:1973:101), такава национална разпоредба може да прикрие пряко приложимото право на Съюза от правните субекти и по този начин на практика да накърни предоставения на Съда монопол за тълкуване на правото на Съюза.

47

В това отношение е уместно да се припомни, че според съдебната практика, макар поради самото им естество и функция в системата от източници на правото на Съюза разпоредбите на регламентите по принцип да имат непосредствено действие в националните правни системи, без да е необходимо националните органи да приемат мерки за прилагане, някои от техните разпоредби могат все пак да изискват за тяхното привеждане в действие приемането на мерки за прилагане от държавите членки (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Danske Svineproducenter, C‑316/10, EU:C:2011:863, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

48

Държавите членки могат да приемат мерки за прилагането на даден регламент, ако не създават пречка за пряката му приложимост, не прикриват неговия общностен характер и ако уточнят, че упражняват предоставената им с този регламент свобода на преценка, спазвайки разпоредбите на същия регламент (решение от 21 декември 2011 г., Danske Svineproducenter, C‑316/10, EU:C:2011:863, т. 41 и цитираната съдебна практика).

49

В настоящия случай, и без да е нужно Съдът да се произнася по въпроса дали разпоредба като член 53, параграф 1 от FLAG се анализира като мярка за прилагане на Регламент № 883/2004, е достатъчно да се констатира, че във всички случаи пряката приложимост на този регламент има за последица да позволи на националните юрисдикции да упражняват контрол за съответствие на националната мярка със съдържанието на същия регламент (вж. в този смисъл решение от 27 септември 1979 г., Eridania-Zuccherifici nazionali et Società italiana per l'industria degli zuccheri, 230/78, EU:C:1979:216, т. 34), и ако е необходимо, да оставят посочената мярка без приложение, за да осигурят предимството на правото на Съюза, а именно в случая на делото по главното производство — това на Регламент № 883/2004.

50

Следователно правото на Съюза допуска приемането на разпоредба като член 53, параграф 1 от FLAG, при условие обаче че тази национална разпоредба се тълкува в съответствие с член 4 от Регламент № 883/2004 и че предимството на последния не се поставя под въпрос.

51

С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 288, втора алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да приеме национална правна уредба, чийто персонален обхват е по-широк от този на Регламент № 883/2004, тъй като предвижда приравняване на гражданите на държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на собствените ѝ граждани, при условие че тази правна уредба се тълкува в съответствие с този регламент и предимството на последния не се поставя под въпрос.

52

С оглед на отговора, даден на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на третия и четвъртия въпрос.

53

С петия и шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали задължението по член 60, параграф 3 от Регламент № 987/2009 за вземане на предварително решение, що се отнася до приложимото с предимство национално законодателство, е само на компетентната национална институция, сезирана със заявлението за семейни обезщетения, или също и на националната юрисдикция, сезирана с жалба в този контекст, и при утвърдителен отговор — към кой момент тя трябва да вземе такова решение.

54

В самото начало трябва да се припомни, че според постоянната практика на Съда въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя на своя отговорност и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25 и цитираната съдебна практика).

55

В случая трябва да се констатира, че от акта за преюдициално запитване е видно, че по спора в главното производство запитващата юрисдикция вече е взела предварително решение, с което е разпоредила на компетентната австрийска институция да препрати разглежданото по главното производство заявление за семейни обезщетения на съответната на нея германска институция, и да започне процедура за диалог със същата.

56

Това решение очевидно се основава на прилагане по аналогия на член 60, параграф 3 от Регламент № 987/2009, като същевременно от преюдициалното запитване, учудващо, става ясно, че тази юрисдикция счита, от една страна, че не е компетентна да постанови такова предварително решение, и от друга страна, че в случай на обжалване като разглежданото по главното производство не съществува приложима разпоредба.

57

Тъй като обаче запитващата юрисдикция вече е взела това решение и то може да произведе пълното си действие, макар и временно, петият въпрос е станал ирелевантен за решаването на спора по главното производство и следователно — хипотетичен.

58

Тази констатация се потвърждава от факта, че както е видно от отговора на първия въпрос, Република Австрия трябва в случая да се счита за държава членка с основна компетентност по силата на член 68, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 да изплаща разглежданите по главното производство семейни обезщетения, така че австрийските органи не са длъжни на основание член 60, параграф 3 от Регламент № 987/2009 да вземат предварително решение относно националното законодателство, приложимо с предимство. При тези условия въпросът дали запитващата юрисдикция трябва да вземе такова „предварително“ решение вместо австрийските органи е хипотетичен и следователно трябва да се обяви за недопустим.

59

Недопустимостта на петия въпрос води до недопустимост на шестия въпрос, тъй като той е обусловен от предпоставката за утвърдителен отговор на петия въпрос.

60

С оглед на гореизложеното петият и шестият въпрос следва да се обявят за недопустими.

61

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и член 60 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че обвързват взаимно институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка със субсидиарна компетентност, така че лицето, което иска семейни обезщетения, трябва да подаде само едно заявление пред една от тези институции и че след това тези две институции трябва съвместно да обработят посоченото заявление, или заявителят трябва да подаде две отделни заявления пред всяка от тези две институции.

62

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004, ако е подадено заявление за семейни обезщетения до компетентната институция на държава членка, чието законодателство е приложимо, но не с предимство на основание параграфи 1 и 2 от този член, „тази институция своевременно препраща заявлението до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо с предимство, уведомява заинтересованото лице и, без да засяга разпоредбите на регламента по прилагането, отнасящи се до временното отпускане на обезщетения, предвижда, ако е необходимо диференциращата добавка, посочена в параграф 2“ и „компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо с предимство, разглежда заявлението както ако то е подадено директно до нея, и датата, на която такава молба е била подадена до първата институция, се счита за датата на претенцията към институцията с предимство“.

63

Така текстът на член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004 ясно посочва, че когато е подадено заявление за семейни обезщетения до компетентната институция на държава членка, чието законодателство не се прилага с предимство, тя трябва незабавно да препрати заявлението до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо с предимство, и трябва да информира заявителя за това. В подобна хипотеза втората институция е длъжна да разгледа въпросното заявление все едно то е било подадено директно до нея на датата, на която то е било подадено пред първата институция.

64

От текста на член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент № 987/2009 също толкова ясно следва, че ако институцията, сезирана със заявление в съответствие с параграф 1 от същия член, приеме, „че законодателството ѝ е приложимо с приоритет в съответствие с член 68, параграфи 1 и 2 от [Регламент № 883/2004], тя предоставя семейните обезщетения съгласно законодателството, което прилага“ и че ако установи, че нейното законодателство е приложимо, но не по силата на правило за предимство, „тя незабавно взема предварително решение кои правила за предимство да се прилагат и в съответствие с член 68, параграф 3 от [Регламент № 883/2004] препраща искането до институцията на другата държава членка“ и „информира подалия искането за това“.

65

Следователно както от член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004, така и от член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент № 987/2009 произтича, че заявителят трябва да подаде само едно заявление само до една компетентна институция. В зависимост от това дали счита, че е компетентна с предимство или субсидиарно, тя е длъжна в първия случай сама да изплати поисканите семейни обезщетения, а във втория случай — да препрати въпросното заявление до компетентната институция на държавата членка, която счита, че е компетентна с предимство, като с всичко това осигури своевременното разглеждане на такова заявление за семейни обезщетения.

66

С оглед на гореизложеното на седмия въпрос следва да се отговори, че член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент № 987/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че обвързват взаимно институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност, така че заявителят на семейни обезщетения трябва да подаде само едно заявление само до една от тези институции и след това двете институции трябва съвместно да обработят посоченото заявление.

67

С осмия и деветия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 4, членове 45 ДФЕС и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, както и членове 2, 3, 7 и разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да премахне общо семейните обезщетения, които до този момент е предоставяла на сътрудниците по програми за помощ за развитие, които вземат със себе си членовете на семействата си в третата страна, в която са командировани.

68

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, що се отнася до член 45 ДФЕС, от една страна, че всеки гражданин на Съюза, независимо от неговото местопребиваване и гражданство, който се е ползвал от правото си на свободно движение и е упражнявал професионална дейност в държава членка, различна от тази на пребиваване, попада в обхвата на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2002 г., de Groot, C‑385/00, EU:C:2002:750, т. 76 и цитираната съдебна практика).

69

Макар член 45 ДФЕС да не допуска никаква национална мярка, която може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Съюза на гарантираната от него основна свобода на движение, този член не предоставя на работник, който се премества в държава членка, различна от държавата си по произход, правото да се ползва в приемащата държава членка от същите социалноосигурителни права като тези в държавата членка по произход съгласно законодателството на последната държава (решение от 19 септември 2019 г., van den Berg и др., C‑95/18 и C‑96/18, EU:C:2019:767, т. 57 и цитираната съдебна практика).

70

От друга страна, що се отнася до член 48 ДФЕС, който предвижда система за координиране, а не за хармонизация на законодателствата на държавите членки, различията по същество и процесуалните различия между схемите за социално осигуряване на всички държави членки и оттам — в правата на участващите в тях лица, не се засягат от тази разпоредба, тъй като всяка държава членка остава компетентна да определи в законодателството си, като спазва правото на Съюза, условията за отпускане на обезщетенията по схема за социално осигуряване (решение от 19 септември 2019 г., van den Berg и др., C‑95/18 и C‑96/18, EU:C:2019:767, т. 59 и цитираната съдебна практика).

71

Следва да се добави, че Регламент № 883/2004 не създава и обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми и има единствено за цел да осигури координирането им, за да гарантира ефективното упражняване на свободното движение на хора. Така според постоянната практика на Съда държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2020 г., Bundesagentur für Arbeit, C‑29/19, EU:C:2020:36, т. 39 и цитираната съдебна практика).

72

Същевременно при упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки (решение от 23 януари 2020 г., Bundesagentur für Arbeit, C‑29/19, EU:C:2020:36, т. 41 и цитираната съдебна практика).

73

В конкретния случай следва да се провери при това положение дали Република Австрия не е нарушила тези разпоредби, като е решила да премахне правото на семейни обезщетения, които е предоставяла до този момент на сътрудниците по програми за помощ за развитие, които вземат със себе си членовете на семействата си в третата страна, в която са командировани.

74

В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че това премахване, предприето от австрийския законодател, има общ характер и се прилага без разлика както за получателите, които са граждани на тази държава членка, така и за гражданите на останалите държави членки, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

75

Поради това не изглежда, че посоченото премахване, настъпило от 1 януари 2019 г., поражда пряка дискриминация, основана на гражданството.

76

Що се отнася до възможна непряка дискриминация, основана на гражданството на съответните работници, в зависимост от държавата членка на тяхното или това на членовете на семейството им местопребиваване, трябва да се констатира, че нито разпоредбите на Регламент № 883/2004, и по-конкретно членове 7 и 67 от него, чиято цел е да попречат на държава членка да обуслови предоставянето или размера на семейните обезщетения от местопребиваването на членовете на семейството на работника в държавата членка, която изплаща същите (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 1995 г., Imbernon Martínez, C‑321/93, EU:C:1995:306, т. 21), нито член 45 ДФЕС предвиждат, че правото на свободно движение на работници се прилага извън територията на Съюза. Напротив, от ясния текст на член 45 ДФЕС следва, че свободното движение на работници „се осигурява в рамките на Съюза“.

77

Следователно премахването на семейните обезщетения за сътрудниците по програми за помощ за развитие, които пребивават със семейството си в трета страна, не може да представлява непряка дискриминация на територията на Съюза, ако — което запитващата юрисдикция следва да провери — приложеното спрямо тези служители третиране от 1 януари 2019 г. в областта на семейните обезщетения не се различава според това дали те са упражнили правото си на свободно движение, като са напуснали своята държава членка по произход, за да се установят в Австрия, а зависи изключително от това дали децата на съответните сътрудници пребивават в трета страна или в друга държава членка, включително в Австрия.

78

Този извод не се поставя под съмнение от факта, че сътрудници, които вече са придобили право на семейни обезщетения за минали периоди, са го изгубили след влизането в сила на новото законодателство на 1 януари 2019 г., тъй като не изглежда загубата на това право да се дължи на упражняване на правото им на свободно движение, което запитващата юрисдикция следва да провери.

79

В това отношение трябва да се добави, от една страна, че от решения от 12 юни 1980 г., Laterza (733/79, EU:C:1980:156), и от 26 ноември 2009 г., Slanina (C‑363/08, EU:C:2009:732), не може да се направи никакъв релевантен за отговора на тези въпроси извод, тъй като делата, по които са постановени тези решения, не са сравними нито от правна, нито от фактическа страна с положението, разглеждано по главното производство, така както е описано в преюдициалното запитване. Действително, по тези дела става въпрос за изменения на права, придобити вследствие на упражненото на територията на Съюза право на свободно движение от гражданин на Съюза. В случая обаче законодателното изменение засяга сътрудниците, които са с място на работа извън територията на Съюза и чиито деца пребивават с тях.

80

От друга страна, споменатата от запитващата юрисдикция възможност премахването на семейните помощи за сътрудниците да възпрепятства свободното движение на работници и съответно да го направи по-малко привлекателно и дори да доведе до намаляване на търсенето за професията „сътрудник“, макар фактически да трябва да се провери, във всеки случай не би могла да е в основата на положение, което противоречи на членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС. Всъщност, както е видно от точки 71 и 72 от настоящото решение, тези разпоредби не предвиждат хармонизация на схемите за социална сигурност на държавите членки, тъй като последните запазват компетентността си да уреждат, при спазване на правото на Съюза, своите системи за социална сигурност и тъй като Договорът за функционирането на ЕС не дава на работника гаранции, че разширяването или преместването на неговата дейност в друга държава членка няма да имат последици, що се отнася до социалното осигуряване. Като се имат предвид различията между законодателствата за социално осигуряване на различните държави членки, подобно разширяване или преместване може в зависимост от обстоятелствата да бъде благоприятно или неблагоприятно за работника, що се отнася до социалното осигуряване. Оттук следва, че дори в случай че прилагането по този начин е по-малко благоприятно, подобно законодателство остава в съответствие с разпоредбите на членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, ако не поставя съответното лице в по-неблагоприятно положение спрямо лицата, които упражняват цялата си дейност в държавата членка, където това законодателство се прилага, или по отношение на лицата, които вече са били осигурявани съгласно него в предходен момент, и ако не води чисто и просто до внасяне на невъзвръщаеми осигурителни вноски (решение от 14 март 2019 г., Vester, C‑134/18, EU:C:2019:212, т. 32 и цитираната съдебна практика).

81

С оглед на тези съображения на осмия и деветия въпрос следва да се отговори, че членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да премахне общо семейните обезщетения, които до този момент е предоставяла на сътрудниците по програми за помощ за развитие, които вземат със себе си членовете на семействата си в трета страна, в която са командировани, доколкото, от една страна, това премахване се прилага без разлика както за получателите — граждани на тази държава членка, така и за получателите — граждани на останалите държави членки, и от друга страна, доколкото посоченото премахване предполага различно третиране между засегнатите сътрудници не според това дали са упражнили правото си на свободно движение преди или след същото, а според това дали децата им пребивават заедно с тях в държава членка или в трета страна.

82

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (осми състав) реши: