Определение на Съда (девети състав) от 5 май 2021 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail de Liège — Белгия) — VT/Centre public d'action sociale de Líège (CPAS)

(Дело C-641/20) (1)

(Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Директива 2008/115/ЕО - Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Решение за връщане - Съдебно обжалване - Право на временно пребиваване и право на социални помощи през периода до произнасянето по жалбата)

(2021/C 310/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: VT

Ответник: Centre public d'action sociale de Liège (CPAS)

Диспозитив

Членове 5 и 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие по силата на закона за жалбата, подадена от гражданин на трета страна срещу решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от посочената директива, което е постановено за него, след като компетентният орган му е отнел статута на бежанец съгласно член 11 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, и което съответно не предвижда право на временно пребиваване и на задоволяване на основните потребности до произнасянето по жалбата в извънредния случай, в който гражданинът на трета страна, страдащ от тежко заболяване, може вследствие на изпълнението на това решение да бъде изложен на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние. В този контекст националният съд, сезиран със спор, изходът от който е свързан с евентуално спиране на действието на решението за връщане, трябва да приеме, че подадената срещу това решение жалба има суспензивно действие по силата на закона, доколкото в жалбата са изложени доводи, които видимо не са явно неоснователни, с които се цели да се докаже, че изпълнението на това решение ще изложи гражданина на трета страна на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние.

(1)  ОВ C 44, 8.2.2021 г.