—

Обжалваното решение не е било съобщено изцяло на жалбоподателя в нарушение на член 1, параграф 2 от ДЕС, членове 15, 296 и 298 от ДФЕС и членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Познаването на данните, които не са били съобщени, като съществен елемент от решението, е необходимо,за да могат да се разберат и проверят изчисленията на вноските.

—

Обжалваното решение нарушавало задължението за мотивиране съгласно член 296, параграф 2 от ДФЕС и член 41, параграфи 1 и 2, буква в) от Хартата, тъй като не са били разкрити нито основните принципи, нито детайлите на изчисленията. По отношение на свободата на преценка на ответника не е било посочено кои оценки на какви основания са извършени от ответника.

—

Правото на жалбоподателя да бъде изслушан не е било спазено, в нарушение на член 41, параграфи 1 и 2, буква а) от Хартата, нито преди приемането на обжалваното решение, нито преди приемането на решението за вноска въз основа на това решение.

—

С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че членове 4–7 и 9 от Делегиран регламент 2015/63, както и приложение I към него — на които се основава обжалваното решение — създават непрозрачна система за определяне на вноските, която противоречи на членове 16, 17 и 47 от Хартата и при която не е гарантирано спазването на членове 20 и 21 от Хартата и зачитането на принципите на пропорционалност и на правната сигурност. Настоящото основание се изтъква също и при условията на евентуалност във връзка с тези разпоредби на Директива 2014/59/ЕС (2) и на Регламент (ЕС) № 806/2014 (3), които правят задължителна приложената с Делегиран регламент 2015/63 система за вноски, която според мнението на жалбоподателя е несъвместима с посочените основни права и основополагащи ценности на правото на ЕС.