Жалба, подадена на 23 юли 2019 г. от Armando Carvalho и др. срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 8 май 2019 г. по дело T-330/18, Carvalho и др./Парламент и Съвет

(Дело C-565/19 P)

(2019/C 372/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Armando Carvalho и др. (представители: G. Winter, Professor, R. Verheyen, Rechtsanwältin, H. Leith, Barrister)

Други страни в производството: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

Основания и основни доводи

Жалбоподателите оспорват определението на Общия съд, с което претенциите им се отхвърлят като недопустими, на изложените по-долу основания.

Първо основание: Общият съд е приел неправилно, че жалбоподателите не отговарят на принципите, установени в съдебната практика, произтичаща от решение Plaumann/Комисия, с оглед на установяване на индивидуално засягане. Трите акта относно емисиите на парникови газове (1) (2) (3) допускат изпускането на газове, които засягат всеки от жалбоподателите по различен начин. Освен това критерият, установен в решение Plaumann/Комисия, бил изпълнен, тъй като трите акта относно емисиите на парникови газове нарушават личните основни права на жалбоподателите.

Второ основание: При условията на евентуалност Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приспособил критерия, установен в решение Plaumann/Комисия, с оглед на неоспоримото предизвикателство, което съставлява изменението на климата, и с оглед на обстоятелството, че претенциите на жалбоподателите се основават на индивидуалните ми основни права, в това число на гаранцията за ефективна съдебна защита на посочените права. Съдът на Европейския съюз е приел, че за да бъде ефикасно едно право, то трябва да бъде придружено от правно средство за защита, а Общият съд е приел неправилно, че системата на националните съдилища (и преюдициалното производство по член 267 ДФЕС) или жалбата срещу актовете за изпълнение на Комисията съставляват адекватни средства за защита в настоящия случай.

Следователно Съдът трябва да приеме, че когато (както в настоящия случай) жалбоподателят не разполага с никакво друго ефективно правно средство за защита на своите основни права, изискването за „индивидуално засягане“ е изпълнено, когато се твърди и бъде доказано, че законодателен акт нарушава в голяма степен основно лично право на жалбоподателя или, при условията на евентуалност, нарушава основното съдържание на това право. Посоченото условие е изпълнено в конкретния случай.

Трето основание: В допълнение към първото и второто основание се посочва, че Общият съд е приел неправилно, че Saminuorra association (сдружение на младите Sami) няма процесуална легитимация, без да вземе предвид (и без да изложи мотиви в това отношение) доказателствата, че повечето членове на сдружението са лично засегнати и имат собствена процесуална легитимация. При условията на евентуалност Съдът трябвало да смекчи критериите за установяване на locus standi, когато става въпрос за сдружения, които представляват местна общност.

Четвърто основание: При отхвърлянето на иска за реализиране на извъндоговорна отговорност Общият съд е приложил погрешен правен критерий, като е въвел ново изискване относно процесуалната легитимация за целите на член 263 ДФЕС. Това изискване не се основава нито на разпоредби от Договора, нито на съдебната практика.

(1)  Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ 2018, L 76, стр. 3).

(2)  Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ 2018, L 156, стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ 2018, L 156, стр. 26).