1)

Допускат ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съответно съображения 12, 21 и 23 от преамбюла на директивата и член 6, параграф 1, член 7, параграф 2 и член 8 от директивата, тълкуване от националните юрисдикции, съгласно което потребителят не може в рамките на възражение срещу принудителното изпълнение (възражение, уредено в националното законодателство като специално процесуално средство за защита, което може да бъде предявено в определени срокове и при ограничителни условия след започване на принудителното изпълнение), да иска да се установи съществуването на неравноправни клаузи в сключен с търговец договор за кредит (договор, който по закон представлява изпълнителен титул и въз основа на който е започнало принудителното изпълнение срещу потребителя) с оглед на вътрешноправната уредба, която предвижда възможност за потребителя във всеки момент да предяви по общия исков ред неподлежащ на погасяване по давност иск, с който да претендира установяване на съществуването на неравноправни клаузи и да иска тяхното обезсилване, без обаче да е възможно изходът от това исково производство да породи преки последици по отношение на производството по принудителното изпълнение, като съществува риск принудителното изпълнение да приключи преди произнасянето на решение по иска, предявен по общия исков ред?

2)

При утвърдителен отговор на този въпрос, допускат ли посочените разпоредби от директивата с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която националната юрисдикция е длъжна да следи служебно за неравноправния характер на договорните клаузи когато установи необходимите за това правни или фактически обстоятелства, разпоредба от националното право, която определя 15-дневен срок от съобщаването на първите действия по принудителното изпълнение (императивна разпоредба от обществен ред, чието неспазване води до отхвърляне на искането като просрочено), в който потребителят (длъжникът, срещу когото е насочено изпълнението) може да се позове на неравноправни клаузи в сключен с търговец договор, доколкото във вътрешното право същата правна уредба се прилага и по отношение на сходни доводи, повдигнати като защитни възражения по съществото на спора?