1

С жалбата си NeXovation Inc. иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 19 юни 2019 г., NeXovation/Комисия (T‑353/15, EU:T:2019:434, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля жалбата му за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/151 на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия в полза на Nürburgring (наричано по-нататък „окончателното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), изменен с Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. (ОВ L 204 г., 2013 г., стр. 15) (наричан по-нататък „Регламент № 659/1999“), отменен с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), е приложим към фактите по настоящото дело.

3

Член 1, буква з) от този регламент определя за целите на този регламент понятието „заинтересована страна“ като „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“.

4

Член 4 от същия регламент, озаглавен „Предварително разглеждане на уведомлението и решения на Комисията“, предвижда в параграфи 2—4:

„2.   Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение.

3.   Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член [107], параграф 1 [ДФЕС], тя решава, че мярката е съвместима с Общия пазар (наричано по-долу „решение [да не се повдигат] възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено.

4.   Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член [108], параграф 2 [ДФЕС] (наричано по-долу „решение за започване на официална процедура по разследване“)“.

5

Съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент:

„Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с Общия пазар. Решението призовава съответната държава членка и другите заинтересовани страни да представят [становища] в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок“.

6

Член 13, параграф 1, изречение първо от Регламент № 659/1999 предвижда, че разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с приемането на решение съгласно член 4, параграф 2, 3 или 4 от този регламент.

7

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—15 от обжалваното съдебно решение и за целите на настоящото производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

8

Комплексът на Нюрбургринг (наричан по-нататък „Нюрбургринг“), който се намира в провинция Рейнланд-Пфалц (Германия), включва писта за автомобилни състезания, развлекателен парк, хотели и ресторанти.

9

Между 2002 г. и 2012 г. публичните предприятия, собственици на Нюрбургринг (наричани по-нататък „продавачите“), получават помощи основно от страна на провинция Рейнланд-Пфалц. През 2012 г. Комисията започва официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на посочените помощи. Същата година Amtsgericht Bad Neuenahr-Ahrweiler (Районен съд на Бад Нойенар-Арвайлер, Германия) обявява продавачите в несъстоятелност и взема решение за продажба на активите им. Открита е тръжна процедура (наричана по-нататък „тръжната процедура“), която приключва с продажбата на тези активи на Capricorn Nürburgring Besitzgesellschaft GmbH (наричано по-нататък „Capricorn“).

10

На 10 април 2014 г. жалбоподателят подава пред Комисията жалба, в която твърди, че тръжната процедура не е била открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна и че не е довела до продажба на активите на Нюрбургринг на пазарна цена, доколкото тези активи са били продадени на местен оферент, чиято оферта е била по-ниска от неговата, и който е бил облагодетелстван в рамките на тръжната процедура. Според жалбоподателя по този начин Capricorn е получило помощ, съответстваща на разликата между цената, която то е трябвало да плати за придобиването на активите на Нюрбургринг, и пазарната цена на същите тези активи, като е осигурило продължаването на икономическите дейности на продавачите, така че редът на възстановяване на получените от продавачите помощи трябва да обхване и Capricorn.

11

В член 2 от окончателното решение Комисията констатира незаконосъобразността и несъвместимостта с вътрешния пазар на някои мерки за помощ в полза на продавачите (наричани по-нататък „помощите за продавачите“). Комисията приема в член 3, параграф 2 от това решение, че Capricorn и неговите дъщерни дружества не са засегнати от евентуалното възстановяване на помощите от страна на продавачите (наричано по-нататък „първото спорно решение“).

12

В член 1, последно тире от посоченото решение Комисията установява, че продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn не представлява държавна помощ (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“). В това отношение Комисията приема, че тръжната процедура е водена по открит, прозрачен и недискриминационен начин, че тази процедура е довела до определяне на съответстваща на пазара продажна цена и че не е налице икономическа приемственост между продавачите и приобретателя.

13

На 26 юни 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на първото и на второто спорно решение.

14

Общият съд отхвърля като недопустима жалбата в частта, в която се иска отмяна на първото спорно решение, тъй като жалбоподателят не е доказал, че е лично засегнат от това решение. В това отношение Общият съд посочва в точка 53 от обжалваното решение, че процесуалната легитимация на жалбоподателя, що се отнася до първото спорно решение, не може да бъде изведена само от участието на последния в административното производство. Освен това в точка 55 от това съдебно решение Общият съд установява, че жалбоподателят не е имал никакво положение на релевантните пазари, което може да бъде засегнато от помощите за продавачите. Накрая, в точка 56 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че доводите на жалбоподателя, че е можел да придобие активите на Нюрбургринг и следователно да навлезе на съответните пазари, ако не е бил дискриминиран в рамките на тръжната процедура, и че с оглед на загубата на репутация и отрицателната реклама вследствие от загубата му в тръжната процедура е било трудно да придобие и експлоатира други писти за автомобилни състезания, не са достатъчни, за да може той да бъде индивидуализиран по отношение на помощите за продавачите и на първото спорно решение.

15

Що се отнася до искането за отмяна на второто спорно решение, в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, от една страна, че направеното от Комисията искане относно липса на основание за произнасяне по същество трябва да бъде отхвърлено и от друга страна, че тази жалба за отмяна е допустима в частта, в която е свързана със запазването на процесуалните права, които жалбоподателят черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС. Поради това Общият съд разглежда основанията, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на посочената жалба за отмяна, и след като ги отхвърля, постановява в точка 214 от обжалваното съдебно решение, че искането за отмяна на второто спорно решение трябва да се отхвърли.

16

Жалбоподателят иска от Съда:

17

Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

18

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, първото от които е грешка от страна на Общия съд, доколкото той е приел, че жалбоподателят не е лично засегнат от първото спорно решение; второто е грешка при прилагане на понятието за държавна помощ; третото е грешка при прилагане на понятието „сериозни затруднения“; четвъртото е грешка при прилагане на член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999; петото е грешка при прилагане на правото при преценката дали разглеждането на подадената от жалбоподателя административна жалба е било безпристрастно, а шестото основание е грешка при прилагане на правото във връзка с преценката дали мотивите на второто спорно решение са достатъчни.

19

Първото основание цели отмяната на обжалваното съдебно решение в частта му, в която Общият съд е приел за недопустимо искането за отмяна на първото спорно решение. С останалите основания се цели Общият съд да отхвърли искането за отмяна на второто спорно решение.

20

В рамките на първото си основание жалбоподателят изтъква, че съображението, че не е бил лично засегнат от първото спорно решение, тъй като не е имал положение на релевантните пазари, което може да бъде засегнато от предоставените на продавачите помощи, е погрешно както от фактическа, така и от правна страна.

21

Според жалбоподателя от решение от 28 януари 1986 г., Cofaz и др./Комисия (169/84, EU:C:1986:42, т. 28), следва, че на етапа на анализа на допустимостта на жалба срещу решение като първото спорно решение Общият съд не трябва да прави окончателен извод относно конкурентната позиция на жалбоподателя на релевантните пазари, а да анализира дали това решение може да накърни неговите законни интереси, като засегне положението му на пазара.

22

Жалбоподателят добавя, че сам по себе си фактът, че не осъществява дейност на съответните пазари, не изключва възможността за съществено засягане на положението му на пазара, както се потвърждава от решения от 22 ноември 2007 г., Испания/Lenzing (C‑525/04 P, EU:C:2007:698, т. 35), и от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 53). Общият съд трябвало да разгледа всеки отделен случай, за да определи дали съответното лице е лично засегнато от решение като първото спорно решение.

23

Фактът обаче, че жалбоподателят се е конкурирал с Capricorn за придобиването на активите на Нюрбургринг и не е успял да ги придобие поради отпускането на помощ на посоченото дружество, фактът, че жалбоподателят е подал жалба до Комисията, че действията му се подкрепят от мисията на Съединените щати в Европейския съюз и че се е доверил на изявленията на Комисията, че по-специално тя е щяла да упражнява контрол върху процедурата за възлагане на обществена поръчка, както и фактът, че жалбоподателят е бил обект на негативно медийно отразяване, което е накърнило репутацията му, съставляват допълнителни доказателства, че той е бил засегнат от помощите, предмет на първото спорно решение. Фактът, че жалбоподателят е бил изрично посочен в окончателното решение и че доводите му са били предмет на обстойна проверка в рамките на това решение, потвърждавал, че посоченото решение го засяга пряко.

24

Освен това жалбоподателят подчертава, че не се е оттеглил от тръжната процедура и че ако се окаже, че Capricorn не е следвало да бъде избрано в рамките на тази процедура, тогава трябвало да бъде избран жалбоподателят. Това потвърждавало неговата процесуална легитимация да иска отмяната на първото спорно решение. Това разсъждение съответствало и на съдебната практика относно процесуалната легитимация в областта на обществените поръчки.

25

Комисията счита, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото при разглеждането на въпроса дали жалбоподателят е бил лично засегнат от първото спорно решение и поради това първото основание трябвало да се отхвърли.

26

Следва да се посочи, че съгласно постоянната практика на Съда, напомнена от Общия съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, в областта на държавните помощи за лично засегнати от решението на Комисията, с което приключва официалната процедура по разследване, се признават по-специално, освен предприятието получател, и конкурентните му предприятия, взели активно участие в тази процедура, доколкото положението им на пазара е съществено засегнато от мярката за помощ, която е предмет на спорното решение (решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 98 и решение от 15 юли 2021 г., Deutsche Lufthansa/Комисия, C‑453/19 P, EU:C:2021:608, т. 38).

27

В точка 55 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд посочва, че самият жалбоподател е признал в отговор на въпрос на Общия съд, че не присъства на релевантните пазари, посочени в точка 54 от това решение, на които конкуренцията може да бъде нарушена посредством предоставянето на помощите за продавачите. Поради това в точка 57 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че жалбоподателят не е бил лично засегнат от първото спорно решение и че не е процесуално легитимиран да иска неговата отмяна.

28

Налага се изводът, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е присъствал на съответните пазари и следователно не попада в хипотезите, обхванати от цитираната в точка 26 от настоящото решение съдебна практика. При тези условия Общият съд не може да бъде упрекнат, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че жалбоподателят не е бил лично засегнат от първото спорно решение и следователно не е процесуално легитимиран да подаде жалба за отмяна на това решение на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС.

29

Изтъкнатите от жалбоподателя доводи не могат да обосноват различен извод.

30

Що се отнася до решения от 22 ноември 2007 г., Испания/Lenzing (C‑525/04 P, EU:C:2007:698, т. 35), и от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, EU:C:2008:757, т. 53), от тях само следва, че засягането на такова конкурентно положение не трябва непременно да се извежда от съществен спад на оборота, от финансови загуби в непренебрежим размер или от значително намаляване на пазарните дялове, а може да произтича и от пропусната печалба или от по-неблагоприятно развитие от това, което би настъпило при липсата на разглежданата помощ. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, от тази съдебна практика не може да се направи извод, че положението на дадено предприятие на пазара може да бъде засегнато, макар това предприятие да не присъства на релевантните пазари.

31

Що се отнася до довода, че жалбоподателят е бил конкурент на Capricorn за придобиването на активите на Нюрбургринг и е щял да спечели тръжната процедура вместо последното, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид това обстоятелство. Всъщност първото спорно решение се отнася до помощите за продавачите, и по-специално до въпроса дали те могат да бъдат възстановени от Capricorn. Жалбоподателят обаче не обяснява каква е връзката между факта, че е бил конкурент на Capricorn, що се отнася до придобиването на активите на Нюрбургринг, и твърдяното засягане на положението му на пазара посредством първото спорно решение.

32

Що се отнася до другите посочени от жалбоподателя обстоятелства, а именно фактът, че е подал жалба пред Комисията, че се е ползвал от подкрепата на мисията на Съединените щати в Съюза или че се е доверил на изявленията на Комисията, достатъчно е да се отбележи, че те също не могат да докажат засягането, посредством първото спорно решение, на положението на жалбоподателя на пазара по смисъла на цитираната в точка 26 от настоящото решение съдебна практика.

33

От всичко изложено дотук следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество. Следователно жалбата за отмяна на обжалваното съдебно решение не следва да се уважава в частта, в която Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на първото спорно решение.

34

Второто основание се разделя на четири части. Най-напред следва да се разгледат втората, третата и четвъртата част на това основание.

35

В рамките на втората част от второто основание жалбоподателят изтъква, на първо място, че когато Общият съд е посочил в точка 119 от обжалваното съдебно решение, че срокът за подаване на потвърдителните оферти в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка е изтекъл на 17 февруари 2014 г., този съд не е взел предвид факта, че по отношение на тези срокове жалбоподателят е бил въведен в заблуждение от продавачите, които са го уведомили, че посочените срокове са били удължени до 31 март 2014 г. и че подобно изменение на условията на процедурата е трябвало да бъде приложено спрямо всички оференти.

36

На второ място, Общият съд бил пренебрегнал и изтъкнатите от жалбоподателя доводи, че следваният в тръжната процедура подход по отношение на сроковете, така както е описан в окончателното решение, не отговаря на изискванията за прозрачност и че нито един частен инвеститор не би следвал такъв подход. На трето място, Общият съд не е взел предвид довода на жалбоподателя, че в окончателното решение се съдържат противоречиви твърдения, съответно в съображение 272 и в съображение 275, буква в), по въпроса за удължаването от страна на продавачите на срока за подаване на офертите.

37

В рамките на третата част от второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е взел предвид три довода, които е изложил в рамките на оплакването си относно непрозрачния характер на тръжната процедура. Тези три довода се отнасят до три промени, извършени в хода на тази процедура, за които според жалбоподателя не са били уведомени всички потенциални оференти, в нарушение на изискването за прозрачност.

38

Първо, пред Общия съд жалбоподателят бил посочил, че макар първоначално да му е било предложено придобиването на активите на Нюрбургринг въз основа на „собствен баланс“, впоследствие се оказало, че в случай на придобиване на Нюрбургринг той е бил длъжен да встъпи в правата и задълженията по договор за лизинг на търговско предприятие, сключен от трето лице, без този договор да се изменя.

39

Второ, жалбоподателят бил посочил също така, че не на всички оференти е била предоставена информацията относно договора за лизинг на търговско предприятие, сключен в полза на Capricorn, който първоначално е бил замислен като „резервен вариант“, в случай че тръжната процедура не приключи успешно или свързаното с нея решение на Комисията бъде оспорено, макар че тази информация била релевантна за определянето на цената на офертата в рамките на посочената процедура.

40

Трето, жалбоподателят бил посочил също така, че впоследствие в тази тръжна процедура бил въведен критерий за подбор от екологично естество, без да бъде съобщен на всички оференти. Противно на посоченото в съображение 275, подточка i) от окончателното решение, този критерий действително имал отражение върху резултата от разглежданата процедура.

41

В рамките на четвъртата част от второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е разгледал две групи доводи — едната свързана с оплакването относно твърдения непрозрачен характер на тръжната процедура, а другата — с оплакването относно твърдения дискриминационен характер на посочената процедура.

42

По-специално, що се отнася до непрозрачния характер на тръжната процедура, жалбоподателят бил посочил, първо, че тръжната процедура не е била обявена извън Европейския съюз, второ, че редица важни за продажбата документи не са били съобщени или са били съобщени твърде късно или по заблуждаващ начин, трето, че Комисията неправилно е приела, че предоставянето на анотиран вариант на договора за придобиване на активите е изцяло част от бизнес преговорите и следователно не е от значение от гледна точка на държавните помощи, четвърто, че Комисията неправилно е приела, че късното предоставяне на информация в хода на тръжната процедура не засяга представянето на окончателната оферта на оферентите или приключването на необходимите за тази цел икономически изчисления и пето, че Комисията неправилно е заключила, че KPMG, което е правен и финансов консултант на оферентите, е предоставило на всички оференти цялата необходима информация, за да им позволи да извършат подходяща оценка на активите на Нюрбургринг.

43

Що се отнася до дискриминационния характер на тръжната процедура, жалбоподателят бил изтъкнал, че Комисията не е провела разследване по отношение, първо, на факта, че жалбоподателят е бил дискриминиран, тъй като не е било представено копие от пълната документация на тръжната процедура на английски език, второ, обстоятелството, че на Capricorn е бил предоставен преференциален достъп до информацията в сравнение с другите оференти, трето, обстоятелството, че един и същ съдружник в голяма американска адвокатска кантора е консултирал първо продавачите, а след това и Capricorn, и четвърто, обстоятелството, че Capricorn се е ползвало от привилегирована подкрепа както след 17 февруари 2014 г., така и по отношение на получаването на финансиране от Deutsche Bank AG.

44

В отговор на втората част от второто основание Комисията отбелязва, че доколкото тази част се отнася до точка 119 от обжалваното съдебно решение, с нея се оспорва преценката на фактите от Общия съд, без да се твърди каквото и да било изопачаване, и следователно тази част е явно недопустима. Що се отнася до останалата част от доводите на жалбоподателя, не било възможно да се определи ясно до кои точки от обжалваното съдебно решение се отнасят те, така че тази част от доводите също била недопустима.

45

Що се отнася до третата част от второто основание, Комисията твърди, първо, че доводите на жалбоподателя, че придобиването на Нюрбургринг е трябвало да се извърши въз основа на „собствен баланс“, всъщност целели Съдът да извърши на нова преценка на фактите. Всъщност от точка 9, четвърто тире от обжалваното съдебно решение следвало, че според Общия съд потенциалните приобретатели не са били длъжни да встъпят в съществуващите договори или задължения и поради това е разгледал въпроса относно „собствения баланс“.

46

Второ, в точки 146—149 от обжалваното съдебно решение Общият съд бил разгледал въпроса за договора за лизинг на търговско предприятие, като бил отхвърлил твърденията за дискриминация и липса на прозрачност по съображенията, изложени в точки 119—133 от това решение. Следователно жалбоподателят бил тълкувал неправилно обжалваното съдебно решение, когато твърдял, че Общият съд не е взел предвид довода му относно договора за лизинг на търговско предприятие.

47

Трето, що се отнася до твърдението, че Общият съд не е разгледал въпроса дали продавачите са приложили критерий за подбор от екологично естество, Комисията подчертава, че загрижеността на продавачите се е отнасяла до въпроса дали концепцията на жалбоподателя за дейността му е била осъществима и следователно се е отнасяла до достоверността на неговата оферта. Общият съд бил изложил други съображения, доказващи, че жалбоподателят не е представил обвързваща и заслужаваща доверие оферта, придружена от доказателства за финансиране, и следователно не е трябвало да се произнася по въпроса за критерия за подбор от екологично естество.

48

Що се отнася до четвъртата част от второто основание, Комисията подчертава, че Общият съд е разгледал довода, че тръжната процедура не е била обявена извън Съюза, и е констатирал в точка 9, второ тире от обжалваното съдебно решение, че продавачите са публикували покана за заявяване на интерес във Financial Times, в Handelsblatt и на уебсайта на Нюрбургринг. Следователно Общият съд бил разгледал този въпрос.

49

Освен това Общият съд бил констатирал, че след провеждането на открита, прозрачна и недискриминационна тръжна процедура, се е стигнало до възлагане на активите на Нюрбургринг на оферента, представил обвързваща и заслужаваща доверие оферта, която била и най-високата по стойност оферта. Следователно във всички случаи Общият съд е имал достатъчно основания да отхвърли довода, че Комисията е трябвало да има сериозни съмнения относно наличието на помощ в полза на Capricorn. Поради това Комисията счита, че не е необходимо Общият съд да разглежда други аспекти на тази процедура, поради което различните доводи на жалбоподателя трябвало да се отхвърлят като неотносими.

50

Когато в рамките на втората, третата и четвъртата част от второто основание жалбоподателят упреква Общия съд, че не е отговорил на няколко довода, които е изтъкнал пред него, жалбоподателят по същество се позовава на нарушение на задължението за мотивиране, произтичащо от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут, и на член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 29 и цитираната съдебна практика).

51

Доколкото Комисията изтъква, че жалбоподателят не е посочил до кои точки от обжалваното съдебно решение по-специално се отнася втората част от второто основание, в самото начало следва да се отбележи, че от жалбата до Съда надлежно следва, че втората, третата и четвъртата част от второто основание се отнасят, от една страна, до точки 119—121 от обжалваното съдебно решение, свързани с твърдението за нарушение на непрозрачния характер на тръжната процедура, и от друга страна, до точки 122—134 от това решение, които се отнасят до твърдението за нарушение, свързано с дискриминационния характер на тази процедура. Тъй като жалбоподателят упреква Общия съд, че не е отговорил на някои негови доводи, очевидно не е можел да посочи конкретно точките от обжалваното съдебно решение, до които се отнасят втората, третата и четвъртата част от второто основание.

52

След като е внесено това уточнение, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението на Общия съд да мотивира своите решения не изисква да изчерпи едно по едно всички съображения, представени от страните по спора. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да научат причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол (решение от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 96 и цитираната съдебна практика).

53

В настоящия случай, що се отнася, на първо място, до проверката от Общия съд на твърдението за нарушение, отнасящо се до непрозрачния характер на тръжната процедура, следва да се констатира, че в точки 119—121 от обжалваното съдебно решение много накратко Общият съд е дал отговор на тях.

54

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 52, 61, 60 и 65 от заключението си, разглежданите точки от обжалваното съдебно решение не отговарят, макар и имплицитно, на редица доводи на жалбоподателя, изтъкнати в рамките на втората, третата и четвъртата част от второто основание, които действително са били изтъкнати пред Общия съд от жалбоподателя, както се потвърждава от тълкуването на жалбата му пред Общия съд, съдържаща се в преписката в първоинстанционното производство, изпратена на Съда в съответствие с член 167, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

55

Става въпрос по-специално за посочения в точка 36 от настоящото решение довод относно несъответствието с изискванията за прозрачност на тръжната процедура по отношение на сроковете, както и с тези, посочени в точки 38—40 и 42 от настоящото решение.

56

На второ място, трябва да се констатира, както прави генералният адвокат в точка 67 от заключението си, че точки 122—134 от обжалваното съдебно решение, отнасящи се до оплакването, отнасящо се до дискриминационния характер на тази процедура, не съдържат дори и имплицитен отговор на доводите на жалбоподателя, посочени в точка 43 от настоящото решение, които той е изложил пред Общия съд.

57

Предходните съображения не могат да бъдат поставени под въпрос от довода на Комисията, че поне някои от доводите на жалбоподателя, на които Общият съд не е отговорил, противоречат на указанията, съдържащи се в точка 9 от обжалваното съдебно решение. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че тази точка от обжалваното съдебно решение се съдържа в частта от него, отнасяща се до обстоятелствата, предхождащи спора, и по същество обобщава данните, съдържащи се в съображения 44—51 от окончателното решение. Следователно не може да се счита, че посочената точка съдържа отговор от Общия съд на доводите на жалбоподателя.

58

При тези условия следва да се уважат втората, третата и четвъртата част от второто основание и без да е необходимо да се разглежда първата част от второто основание, нито третото, четвъртото, петото и шестото основание, обжалваното съдебно решение следва да се отменени в частта, в която Общият съд отхвърля искането за отмяна на второто спорно решение.

59

Съгласно член 61, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

60

В настоящия случай, с оглед по-специално на обстоятелството, че жалбата си за отмяна, подадена от жалбоподателя по дело T‑353/15, се базира на основания, вече са били обсъдени при условията на състезателност в производството пред Общия съд и разглеждането им не налага да се взема решение за някакво процесуално-организационно действие или събиране на доказателства, Съдът счита, че фазата на производството му позволява да постанови окончателно решение по делото (вж. по аналогия решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 130), в рамките на спора, с който Съдът продължава да бъде сезиран, а именно относно искането за отмяна на второто спорно решение (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 134).

61

Следва да се припомни, че второто спорно решение е решение да не се повдигат възражения, основано на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999, чиято законосъобразност зависи от това дали преценката на информацията и на данните, с които Комисията разполага във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало обективно да породи съмнения относно съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар (решение от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C‑817/18 P, EU:C:2020:637, т. 80 и цитираната съдебна практика).

62

След като подобни съмнения следва да доведат до започване на официална процедура по разследване, в която могат да участват заинтересованите страни, посочени в член 1, буква з) от Регламент № 659/1999, трябва да се приеме, че всяка заинтересована страна по смисъла на последната посочена разпоредба е пряко и лично засегната от подобно решение. Действително лицата, ползващи се от процесуалните гаранции, предвидени в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999, могат да осигурят зачитането им само ако имат възможност да оспорят решението да не се повдигат възражения пред съда на Съюза (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 47 и цитираната съдебна практика).

63

В настоящия случай следва да се приеме, както е направил Общият съд в точка 70 от обжалваното решение, че с активното си участие до последния етап от тръжната процедура и с подадената от него в този контекст жалба до Комисията жалбоподателят е доказал сериозното си желание да навлезе на релевантните пазари, а следователно и качеството си на потенциален конкурент на Capricorn, за което съгласно посочената жалба се твърди, че се е ползвало от държавна помощ, чието съществуване Комисията е отхвърлила във второто обжалвано решение. Ето защо на жалбоподателя трябва да се признае качеството на заинтересована страна, що се отнася до това решение.

64

В подкрепа на жалбата си пред Общия съд жалбоподателят изтъква пет основания, първото от които e неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ, второто, което се отнася само до първото спорно решение, e неправилно тълкуване на принципа на икономическа приемственост, третото e невземането предвид на продължаването на процеса на продажба, четвъртото e нарушение на процесуалните права на жалбоподателя и петото e нарушение на задължението за мотивиране.

65

На първо място следва да се разгледа четвъртото основание.

66

В рамките на четвъртото си основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е приела второто спорно решение, без да започне официалната процедура по разследване, при положение че първоначалното разследване вече разкривало сериозни затруднения. Първо, Комисията неколкократно била отложила приемането на решението си. Второ, тя не била разгледала изчерпателно фактическите въпроси и не била разгледала няколко определящи аспекта на делото. Трето, тя била показала непоследователност в отговора си на доводите на жалбоподателя. Четвърто, тя не била приложила правилно член 107, параграф 1 ДФЕС и останалите приложими разпоредби и не била изложила подходящи мотиви.

67

По-специално жалбоподателят упреква Комисията, че не е преценила правилно естеството на представения от Capricorn финансов ангажимент, нито финансовата стабилност на неговия собственик. Според жалбоподателя Capricorn се е имало сериозни проблеми във връзка с финансирането още от самото начало на тръжната процедура и финансирането на представената от него оферта далеч не е било гарантирано. Жалбоподателят бил изразил опасенията си относно финансовата надеждност на Capricorn в жалбата си от 10 април 2014 г., както и в допълнителни писма от 19 май и 16 юни 2014 г. Впоследствие се оказало, че през август 2014 г. плащането на втория транш от продажната цена е трябвало да бъде отложено и собственикът на Capricorn е трябвало да предостави обезпечение в полза на продавачите.

68

Всъщност писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., приложено в подкрепа на офертата на Capricorn, било обикновено писмо за намерения и освен това било обезсилено и оттеглено от Deutsche Bank няколко седмици по-късно. В писмо, изпратено до адвокатите на жалбоподателя на 15 април 2015 г., след анализ на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. прокуратурата в Кобленц (Германия) потвърдила, че това писмо действително не е обвързващо.

69

Комисията отговаря, че промяната на определената от Комисията дата за приемане на решение без започване на официална процедура по разследване не съставлява потвърждение за наличието на сериозни затруднения. Освен това жалбоподателят не посочвал, че твърдените отсрочвания на датата на приемане на окончателното решение са били предизвикани от искания на Комисията за допълнителна информация.

70

Що се отнася до писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., Комисията подчертава, че това писмо съдържа финансов ангажимент, както потвърждавали германските органи. Комисията била извършила собствен анализ на посоченото писмо и била констатирала, че от него недвусмислено следвало, че Deutsche Bank е склонна да отпусне заем на Capricorn от 45 милиона евро. Разбира се, в самия край на същото писмо се съдържала клауза за липса на отговорност, но тя се отнасяла до „списъка с условия“, тъй като конкретните условия подлежали на промяна. Тези условия следвало да бъдат преразгледани към момента на подписването и на влизане в сила на споразумението за финансиране.

71

Комисията добавя, че синдикът на Нюрбургринг и комитетът на кредиторите са счели, че Capricorn е представило най-добрата оферта, съпътствана от най-добрата гаранция за финансиране, по-специално въз основа на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. Що се отнася до писмото на прокуратурата в Кобленц, на което се позовава жалбоподателят, то било изпратено след приемането на окончателното решение и Комисията не можела да бъде упрекната, че не го е взела предвид.

72

Накрая, Комисията подчертава, че осъществената от нея проверка била повече от надлежна, тъй като декларациите от страна на публичните органи на съответната държава членка не съдържали никаква вътрешна несъгласуваност, която да налага по-задълбочено разглеждане, а оплакванията на жалбоподателя се свеждали до спекулации и твърдения, които не са подкрепени с доказателства.

73

Следва да се отбележи, че за да отхвърли наличието на неправомерна помощ, предоставена на Capricorn при придобиването на активите на Нюрбургринг, Комисията е трябвало да се увери, че това придобиване е било извършено на цена, съответстваща на пазарната, какъвто би бил случаят, ако беше потвърдено, че тръжната процедура е открита, прозрачна, недискриминационна и безусловна.

74

Както следва от съображение 48 от окончателното решение, един от факторите, взети предвид при подбора на приобретател на активите на Нюрбургринг, е потвърждаването на финансирането на неговата оферта.

75

Всъщност, видно от съображение 272 от окончателното решение, офертата на жалбоподателя, който е предложил продажна цена, по-висока от предложената от Capricorn, е отхвърлена поради липса на доказателство относно финансирането.

76

Съгласно съображение 273 от окончателното решение само две оферти са имали гарантирано финансиране, а именно офертата на Capricorn и тази на един друг оферент. Доколкото обаче както размерът на гарантираното финансиране, с което е разполагал другият оферент, така и предложената от него продажна цена са били по-ниски от предложените от Capricorn, в крайна сметка е била избрана офертата на последното посочено дружество.

77

Следователно, ако се окаже, че е прието без основание, че Capricorn е разполагало с потвърдено финансиране на офертата си, при положение че всъщност случаят не е бил такъв, подобно обстоятелство може да постави под въпрос по-специално недискриминационния характер на тръжната процедура, доколкото това обстоятелство би могло да докаже, че офертата на Capricorn се е ползвала от преференциално третиране и не е била отхвърлена, за разлика от офертата на поне един друг оферент, който не е могъл да предостави доказателство за потвърдено финансиране.

78

Следователно при наличието на съмнения относно потвърдителния характер на финансирането на офертата на Capricorn, които не са могли да бъдат разсеяни, Комисията е била длъжна да започне официалната процедура по разследване и не е можела да приеме решение да не повдига възражения, каквото е второто спорно решение.

79

Налага се изводът, че посочените от жалбоподателя доказателства установяват наличието на такива съмнения.

80

На първо място, както изтъква жалбоподателят, Комисията не е можела да приеме, че писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. съдържа обвързващ ангажимент за финансиране.

81

Всъщност от прочита на писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г., във вида, в който е представено от Комисията пред Общия съд и е приложено към преписката в първоинстанционното производство, е видно, че на първата страница то съдържа ясно указание, че „ангажиментът“, съдържащ се в това писмо, се подчинява на условията, изложени по-специално в „списъка с условия“, приложен към посоченото писмо като приложение А.

82

В края на това приложение обаче се съдържа „важна забележка“, в която се посочва по-специално че „този списък с условия служи единствено за целите на обсъждането и не е предназначен да създаде правно обвързващи ангажименти между нас […] Поради това ние не поемаме отговорност за каквато и да е непосредствена, последваща или друга загуба, произтичаща от позоваването на [настоящото] писмо“.

83

От тези уточнения ясно личи, че писмото на Deutsche Bank от 10 март 2014 г. не е било предназначено да породи задължение за финансиране в тежест на издалата го банка и в полза на Capricorn.

84

Този извод впрочем се потвърждава от указанието, съдържащо се на страница 5, параграф 9 от това писмо, озаглавен „Приложимо право и компетентност“, който се позовава на „всяко евентуално извъндоговорно задължение“, произтичащо от посоченото писмо, без да споменава договорни задължения, именно защото се предполага, че това писмо не създава подобни задължения.

85

На второ място, от бележка под линия 79 от окончателното решение е видно, че вторият транш от продажната цена не е бил платен от Capricorn в определения срок и че със споразумение, сключено на 13 август 2014 г. между синдика на Нюрбургринг, продавачите и Capricorn, плащането на този транш е отложено за по-късна дата в замяна на плащането на лихви за забава от страна на Capricorn и предоставянето на допълнителни гаранции. Ако обаче финансирането на офертата на Capricorn действително беше гарантирано, логично би било това дружество да е в състояние да плати втория транш от продажната цена в определения срок и без да трябва да договаря отсрочването на плащането му.

86

Следователно, без да е необходимо да се разглеждат другите основания, различни от четвъртото, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, следва да се направи извод, че преценката дали продажбата на активите на Нюрбургринг на Capricorn предполага на последното да бъде предоставена помощ, несъвместима с вътрешния пазар, поражда съмнения по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999, които е трябвало да накарат Комисията да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС.

87

Ето защо жалбата следва да се уважи и второто спорно решение да се отмени.

88

На основание член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.

89

Съгласно член 138, параграф 3, първо изречение от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от него, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

90

В случая следва да се приложи последната посочена разпоредба, доколкото жалбата не се уважава в частта, в която с обжалваното съдебно решение Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на първото спорно решение, но се уважава в частта, в която с това съдебно решение Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на второто спорно решение и доколкото Съдът отменя второто спорно решение.

91

Следователно трябва да се разпореди всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: