1.

В главното производство е повдигнат въпросът дали полски съд разполага с международната съдебна компетентност, за да разреши спор между дружество, на което увреденото лице от настъпило в Полша пътнотранспортно произшествие е преотстъпило правата си, и установено в Дания застрахователно предприятие, покриващо рисковете на причинителя на произшествието.

2.

В акта си за преюдициално запитване полският съд иска от Съда да даде тълкуване на специалните правила за компетентност по дела във връзка със застраховане от глава II, раздел 3 във връзка с член 7, точки 2 и 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 ( 2 ). Съгласно последните компетентни са съдилищата по мястото на вредоносното събитие (т. 2) и по мястото, където се намира клонът, агенцията или друг вид представителство на главното предприятие, по започнали с него спорове, произтичащи от дейности с участието на първите (т. 5).

3.

В решението си (което ще се прибави към вече постановените от него в областта на застраховането) ( 3 ) Съдът може да разгледа и връзката между член 7, точка 5 от Регламента и Директива 2009/138/ЕО ( 4 ).

4.

Съгласно съображение 16:

„Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди […]“.

5.

Член 4, параграф 1 гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6.

Съгласно член 5, параграф 1:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

7.

Съгласно член 7:

„Срещу лице, ко[е]то има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:

[…]

[…]

8.

Правилата за компетентност по дела във връзка със застраховане са уредени в глава II, раздел 3 от Регламента и се съдържат в членове 10—16.

9.

Член 10 гласи:

„По дела във връзка със застраховане компетентността се определя от нормите на настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 6 и член 7, [точка] 5“.

10.

Съгласно член 145 („Условия за установяване на клон“):

„1.   Държавите членки гарантират, че застрахователно предприятие, което предлага да установи клон на територията на друга държава членка, уведомява надзорните органи на държавата членка по произход.

Всяко постоянно присъствие на предприятие на територията на държава членка се третира по същия начин като клон, дори когато това присъствие не приеме формата на клон, а се състои само от офис, управляван от собствен персонал на предприятието или от лице, което е независимо, но е упълномощено да действа постоянно от името на предприятието, както би правила една агенция.

[…]“.

11.

Член 151 („Недискриминация на лицата, предявяващи претенции“) гласи:

„Приемащата държава членка изисква от общо застрахователното предприятие да гарантира, че лицата, които предявяват претенции на основание на събития, настъпили на нейна територия, няма да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение поради обстоятелството, че предприятието покрива риск, с изключение на отговорност на превозвача, класифициран[…] в клас 10 в част А от приложение I при режим на предоставяне на услуги, а не чрез установяване в тази държава членка“.

12.

Член 152 („Представител“) предвижда:

„1.   За посочена[та] в член 151 цел приемащата държава членка изисква от общо застрахователното предприятие да назначи представител, живеещ или установил се на нейна територия, който да събира цялата необходима информация във връзка с претенциите и да притежава достатъчно правомощия, за да представлява предприятието пред лица, които са претърпели вреди, и които биха могли да предявят претенции, включително да извърши плащане по тези претенции, и да го представлява или, ако е необходимо, да организира представителството на предприятието пред съдилищата и органите на държавата членка във връзка с тези претенции.

[…]“.

13.

CNP spółka z ograniczoną odpowiedzialnością (наричано по-нататък „CNP“) е дружество с ограничена отговорност със седалище в Полша.

14.

Gefion Insurance A/S (наричано по-нататък „Gefion“) е застрахователно предприятие със седалище в Дания.

15.

Crawford Polska sp. z o.o. (наричано по-нататък „Crawford Polska“) със седалище в Полша е предприятието, оправомощено от Gefion ( 6 ) да извършва „пълно уреждане на претенции“ и да „представлява Gefion във всякакви производства […] пред съдилища и други публични органи“.

16.

Polins spółka z ograniczoną odpowiedzialnością (наричано по-нататък „Polins“) е второ предприятие, установено в Жихлин (Полша), което също е представител на Gefion в Полша ( 7 ).

17.

На 28 февруари 2018 г. в Полша възниква пътнотранспортно произшествие с участие на автомобила на увреденото лице и автомобила на причинителя на произшествието. Към този момент последният има сключен с Gefion договор за застраховка на гражданската отговорност на притежателя на моторното превозно средство.

18.

По време на ремонта на автомобила, а именно на 1 март 2018 г., увреденото лице сключва с ремонтното предприятие възмезден договор за наем на заместващ автомобил.

19.

Срещу наемната услуга лицето прехвърля на ремонтното предприятие вземането срещу Gefion. След приключване на наема ремонтното предприятие издава фактура с ДДС за услугата.

20.

На 25 юни 2018 г. по силата на договор за прехвърляне на вземане CNP придобива правото от ремонтното предприятие да събере от Gefion изискуемото вземане за възстановяване на разходите за наема на заместващия автомобил.

21.

На същата дата CNP кани Gefion да заплати сумата по фактурата. То изпраща поканата на адреса на Polins.

22.

С плащането по имуществената претенция се заема Crawford Polska, упълномощено от Gefion. Crawford Polska, действащо от името и за сметка на Gefion, потвърждава частично фактурата и признава част от исканата сума.

23.

В същия документ, що се отнася до тази проблематика, Crawford Polska отбелязва възможността за предявяване на претенции пред него в качеството му на пълномощник на застрахователното предприятие. В документа е включена и информация за възможността да се предяви иск срещу Gefion — било съгласно разпоредбите относно общата компетентност, било пред компетентния съд по местоживеенето или по седалището на застраховащия, застрахования, бенефициера или оправомощеното лице по застрахователен договор.

24.

На 20 август 2018 г. CNP предявява иск срещу Gefion пред Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток, Полша). По отношение на международната съдебна компетентност то се позовава на оповестената от Gefion информация, че негов основен представител в Полша е Polins. Ищецът прави искане връчването на съдебни книжа на Gefion да се извършва на адреса на Polins.

25.

Gefion, в качеството си на ответник, оспорва допустимостта на иска поради липса на компетентност на полския съд. Като приложима разпоредба относно компетентността той посочва член 5, параграф 1 от Регламента. След като отбелязва, че CNP е субект, който професионално изкупува вземания по застрахователни договори, твърди, че CNP няма качеството на застраховащ, застрахован или бенефициер и следователно няма възможност да предявява искове пред съд в друга държава членка извън седалището на застрахователя.

26.

CNP отговаря, че ответникът е включен в списъка на нотифицираните в Полша застрахователни предприятия от държави — членки на ЕС/ЕАСТ, намиращи се под надзора на Komisja Nadzoru Finansowego (Комисия за финансов надзор, Полша); че същият продава застрахователни полици на територията на Полша и че е недопустимо поемащият вземането от увреденото лице да не може да претендира възстановяване на разходите за ремонта пред съда по мястото, където е настъпило вредоносното събитие и е извършен ремонтът.

27.

При тези обстоятелства Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток, Полша) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

28.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 13 декември 2019 г.

29.

Писмени становища представят CNP, Gefion, правителството на Република Полша и Европейската комисия. Не е счетено за необходимо провеждане на съдебно заседание.

30.

По указание на Съда ще представя становището си само по втория преюдициален въпрос. В него, както е посочено, запитващата юрисдикция иска тълкуване на понятието „клон, агенция или друг вид представителство“, съдържащо се в член 7, точка 5 от Регламента, при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

31.

Считам, че отговорът на този въпрос може да се изведе от практиката на Съда относно тази разпоредба след включването ѝ в Брюкселската конвенция от 1968 г. ( 8 ), както ще обясня по-нататък.

32.

Тъй като запитващата юрисдикция и някои от участниците в преюдициалното производство предлагат — мимоходом или другояче — анализът да обхване и други разпоредби в областта на застраховането (Директива Платежоспособност II), ще разгледам и тях.

33.

Член 7, точка 5 от Регламента е непосредствено предхождан от член 5, точка 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 9 ), а той от своя страна от член 5, точка 5 от Брюкселската конвенция от 1968 г. Текстът на разпоредбата не е променен.

34.

Съдът е дал тълкуване на трите разпоредби в решения, оформили постоянна съдебна практика ( 10 ), с която логично трябва да е съобразен отговорът на преюдициалното запитване. Така се гарантира последователност в тълкуването на този инструмент и неговите предшественици в съответствие със съображение 34 от Регламента.

35.

Член 7, точка 5 от Регламента се намира в глава II, раздел 2 („Специална компетентност“). Той освен това се прилага при спорове във връзка със застраховане или по-точно при спорове, попадащи в приложното поле на раздел 3 („Компетентност по дела във връзка със застраховане“) от същата глава, когато са налице задължителните условия ( 11 ). Това следва от уговорката, съдържаща се в член 10 от Регламента ( 12 ).

36.

Критериите за тълкуване на член 7, точка 5 от Регламента, които ще изложа по-нататък, не се различават в зависимост от това дали по даден спор има „по-слаба“ страна в сравнение с другата: това обстоятелство не засяга начина, по който тази разпоредба трябва да се разбира или прилага ( 13 ).

37.

Поради това моето мнение ще бъде едно и също както ако Съдът даде положителен отговор на първия преюдициален въпрос, така и ако стигне до противоположния извод и се произнесе в полза на прилагането на глава II, раздел 3 от Регламента към спора по главното производство. При втората хипотеза на ищеца се предоставя възможността да сезира съда по член 7, точка 5 от Регламента по силата на вътрешната препратка в член 10 от същия регламент.

38.

Член 7, точка 5 от Регламента съдържа правило за специална компетентност, което дерогира принципа, според който международна съдебна компетентност имат на първо място съдилищата по местоживеене на ответника.

39.

Като такова правило за специална компетентност то следва да се тълкува стриктно, без да се излиза от изрично предвидените в Регламента хипотези ( 14 ).

40.

Освен това тълкуването на разпоредбата следва да е самостоятелно ( 15 ).

41.

Като всички правила за специална компетентност, предвидени в член 7 от Регламента, правилото по точка 5 се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и потенциално сезираните с него съдилища. Тази близост обосновава предоставянето на компетентност от съображения за добро правораздаване и за правилно протичане на процеса ( 16 ).

42.

За да се определи дали иск, свързан с дейността на клон, агенция или друг вид представителство на предприятие, установено в държава членка, има достатъчна връзка с друга държава ( 17 ), практиката на Съда изисква два елемента: а) единият, който ще нарека „субективен елемент“, е свързан с разглежданите предприятия, а б) другият, който ще обознача като „обективен елемент“, се отнася до дейността в основата на спора.

43.

Проверката дали съществува клон, агенция или друг вид представителство (по смисъла на член 7, точка 5 от Регламента), е задача, изискваща конкретна преценка на фактите ( 18 ), която е необходима и за преценката дали връзката между спора и дейностите на клона, агенцията или представителството е достатъчна.

44.

Тази функция по установяване на фактите, доколкото се касае за преценка ad casum, се изпълнява не от Съда, а от националната юрисдикция.

45.

Понятията „клон“, „агенция“ и „друг вид представителство“ ( 19 ) предполагат съществуването на център на стопанска дейност или „оперативна единица“, която за външния свят се явява трайно продължение на организацията майка ( 20 ).

46.

Този център на стопанска дейност следва да има управление и да е материално оборудван, за да може да води преговори с трети лица, така че последните, „макар да знаят, че ще възникне евентуално правоотношение с организацията майка, могат да не се обръщат пряко към нея“ ( 21 ).

47.

Може да се направи разграничение между две сфери, една вътрешна и друга външна, в които действа даден субект, осъществяващ дейност като „клон“, „агенция“ или „друг вид представителство“ на организацията майка.

48.

Съдът, който признава важността и на двете сфери ( 22 ), отдава специално значение на впечатлението, създавано от двата субекта с поведението им, като фактор, от който може да се изведе тясна връзка между последващите спорове и сезирания с тях съд ( 23 ).

49.

По този критерий и що се отнася до тълкуването на член 7, точка 5 от Регламента:

50.

В контекста на член 7, точка 5 от Регламента спорът трябва да се отнася до правни действия, свързани с дейността на клона, агенцията или друг вид представителство на организацията майка, или до поетите от тези субекти задължения от нейно име ( 26 ).

51.

Според Съда това е така, ако спорът произтича от дейността на клона, агенцията или представителството. Напротив, прилагането на член 7, точка 5 от Регламента се изключва, ако липсват обстоятелства, от които да се установи участието на тези субекти в правоотношението между страните в главното производство ( 27 ).

52.

Съдът добавя по-конкретно, че при деликтни искове ( 28 ) спорът може да произтича от дейността на клона, ако последният „действително […] участва в някои от действията, съставляващи гражданския деликт“ ( 29 ).

53.

От преписката по делото следва, че Gefion е представлявано в Полша от две дружества: Polins и Crawford Polska.

54.

Според запитващата юрисдикция това обстоятелство поражда затруднения за определянето кой точно субект трябва да отговаря за уреждането на застрахователната претенция, както и за воденето на съдебното производство срещу застрахователното предприятие ( 30 ).

55.

Макар тези опасения да са легитимни, разглеждането им не е съвместимо с поисканото становище, което следва да се сведе до тълкуване на член 7, точка 5 от Регламента ( 31 ).

56.

Важно е обаче да се знае със сигурност кой от субектите, представляващи застрахователното предприятие в Полша, отговаря за дейността, породила спора. Проверката на факторите, определящи наличието на клон, агенция или друг вид представителство по член 7, точка 5 от Регламента, следва да се извърши с оглед на този субект.

57.

Актът за преюдициално запитване не е така ясен в това отношение, както би могло да се желае. Все пак съм склонен да приема, че това предприятие е Crawford Polska. Този извод може да се направи от същия акт, в който наред с другото е посочено, че в основата на спора стои ликвидацията на застрахователната претенция, извършено именно от Crawford Polska ( 32 ).

58.

Поради това като предпоставка ще приема, че Crawford Polska е релевантният субект в контекста на член 7, точка 5 от Регламента, с уговорката, че това в крайна сметка следва да се провери от запитващата юрисдикция.

59.

За да се отговори на втория преюдициален въпрос, е необходимо да се установи, от една страна, дали Crawford Polska отговаря на условията за клон, агенция или друг вид представителство по смисъла на член 7, точка 5 от Регламента и от друга страна, до каква степен то е участвало активно в събитията, породили спора в главното производство.

60.

И двата аспекта са с подчертано фактически характер, като единствено запитващата юрисдикция е в състояние да ги провери предвид близостта ѝ до фактите. Поради това само ще предложа някои уточнения.

61.

Първото се отнася до оспорваната от Gefion квалификация на Crawford Polska като клон, агенция или друг вид представителство, тъй като било независим субект и извършвало уреждане на застрахователни претенции за сметка на повече застрахователи и други субекти ( 33 ).

62.

Според мен никой от тези два фактора (независимостта и липсата на ексклузивност) не води до неприлагане на член 7, точка 5 от Регламента, когато други комбинирани елементи пораждат характерното за целите на разпоредбата впечатление и освен това вторичният субект е материално оборудван за водене на преговори с трети лица.

63.

Поради това споделям преценката на запитващата юрисдикция и на Комисията ( 34 ) въз основа на следните данни за статута и дейността на Crawford Polska:

64.

Освен това е логично да се предположи, че Crawford Polska притежава нужното материално оборудване за осъществяване на тези дейности. Това е задължителен елемент за квалифицирането му като „център на стопанска дейност, който за външния свят се явява трайно продължение на организацията майка“ по смисъла на член 7, точка 5 от Регламента. Запитващата юрисдикция трябва да формира вътрешното си убеждение в това отношение, като събере евентуално релевантната информация в съответствие със законодателството си.

65.

Второто ми съображение касае участието на Crawford Polska в дейността, породила спора, т.е. в уреждането и ликвидацията на претенцията, както и във вземането на решението да се изплати само част от поисканото обезщетение.

66.

Според изложението на фактите на запитващата юрисдикция Crawford Polska (а не Gefion) е взело ключовото решение, породило спора ( 35 ). Ако това обстоятелство се потвърди, Crawford Polska няма да бъде просто посредник, който само предава информация, а ще е допринесло активно за създаването на правното положение, довело до възникването на спора.

67.

Така Crawford Polska ще отговаря на условията, позволяващи да се предостави международна съдебна компетентност на органите на държавата, в която е установено, за разглеждането на иск на застрахования (или на неговите правоприемници) срещу Gefion.

68.

С оглед на гореизложеното има достатъчно основание на втория преюдициален въпрос да се отговори така както е формулиран. Не са необходими допълнителни съображения за значението на Директива Платежоспособност II, каквито ще изложа само за изчерпателност и за да се отговори на представилите писмени становища по това преюдициално запитване.

69.

Запитващата юрисдикция (бегло), Gefión и Комисията посочват членове 145 и 152 от Директива Платежоспособност II като разпоредби, които е възможно до имат значение за изхода на спора.

70.

Становищата на Gefión и на Комисията сочат за наличие на връзка между тези разпоредби и член 7, точка 5 от Регламента. По-конкретно:

71.

От своя страна запитващата юрисдикция намеква, че квалификацията, която даден субект получава за целите на Директива Платежоспособност II, позволява да се направи извод, че Crawford Polska […] трябва да се третира като „друг вид представителство“ на ответника [Gefion] по смисъла на член 7, точка 5 от Регламента […]“ ( 40 ).

72.

По-нататък ще разгледам тези твърдения, но припомням, че вече се произнесох по тълкуването на член 7, точка 5 от Регламента, което следва да е самостоятелно при отчитане на систематичното място и целите на тази разпоредба.

73.

Съгласно Директива Платежоспособност II извършването на застрахователна дейност от предприятие, което е установено в една държава членка и иска да я упражнява в друга държава членка, подлежи на определени проверки ( 41 ), които са различни в зависимост от избраната от него формула.

74.

Застрахователно предприятие, което иска да разшири дейността си по силата на свободата на установяване, трябва да уведоми надзорните органи на държавата членка по произход за намерението си да се установи в друга държава и да им предостави информацията, изисквана от член 145 от Директивата ( 42 ).

75.

Въз основа на това надзорните органи на държавата по произход анализират надеждността на планираното установяване. Ако оценката е положителна, те извършват съобщаванията, предвидени в член 146, параграф 1 от Директивата ( 43 ). Тогава застрахователното предприятие може да започне презграничната си дейност в приемащата държава посредством клон или постоянно присъствие, третирано по същия начин като клон.

76.

Ако застрахователното предприятие реши да извършва дейността си извън държавата по произход по силата на свободата на предоставяне на услуги, трябва по същия начин да уведоми за намерението си надзорните органи на посочената държава ( 44 ).

77.

Що се отнася до конкретния клас застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, посочената директива в допълнение изисква от застрахователното предприятие да назначи „представител, живеещ или установил се на нейна територия [на приемащата държава членка], който да събира цялата необходима информация във връзка с претенциите и да притежава достатъчно правомощия, за да представлява предприятието пред лица, които са претърпели вреди, и които биха могли да предявят претенции, включително да извърши плащане по тези претенции, и да го представлява или, ако е необходимо, да организира представителството на предприятието пред съдилищата и органите на държавата членка във връзка с тези претенции“ (член 152).

78.

По този начин лицата, които предявяват претенции поради настъпили на територията на приемащата държава членка събития, свързани със застраховането на гражданската отговорност при използването на моторните превозни средства, не се оказват поставени в по-неблагоприятно положение с оглед на избраната от застрахователното предприятие формула.

79.

Следователно за тази конкретна цел е ирелевантно дали застрахователното предприятие действа при режим на предоставяне на услуги, или чрез установяване (клон или постоянно присъствие, третирано по същия начин като клон) в приемащата държава членка, в която е настъпило застрахователното събитие ( 45 ).

80.

Директива Платежоспособност II не е достатъчно ясна по отношение на „постоянното присъствие“ и не урежда подробно правния режим на представителя на застрахователното предприятие ( 46 ), освен че той трябва да притежава достатъчно правомощия, за да представлява предприятието — било пред претърпелите вреди трети лица, които предявят претенции пред него, било пред съдилищата и други органи във връзка с тези претенции.

81.

Тази директива обаче привнася непряко — чрез член 145 (относно постоянното присъствие) и член 152 (относно представителя) — някои елементи, които допринасят за очертаване на рамките на тези понятия:

82.

Към тези елементи се прибавят доуточнените елементи в практиката на Съда по преюдициални запитвания. Ще ги изложа подробно по-нататък, тъй като те служат за формиране на вътрешното ми убеждение относно разликите между посочените фигури и тези по член 7, точка 5 от Регламента.

83.

За целите на член 7, точка 5 от Регламента клон, агенция или представителство е център на стопанска дейност, който има управление и е материално оборудван за водене на преговори с трети лица, обвързвайки организацията майка, на която за външния свят се явява трайно продължение.

84.

Доказването на тези изисквания може да се окаже по-лесно, ако, за да разшири дейността си в държави членки, различни от държавата по произход, застрахователното предприятие извършва дейност по силата на свободата на установяване, след като е изпълнило съответните формалности, и създаде клон или постоянно представителство, третирано по същия начин като клон, по смисъла на член 145 от Директива Платежоспособност II.

85.

Когато в действията, които са довели до спор със застраховател със седалище в дадена държава членка, от негово име и за негова сметка е участвал намиращ се в друга държава клон, отговарящ на условията по член 145 от Директива Платежоспособност II, по принцип и на практика ще съществува и „клон“, „агенция“ или „представителство“ по смисъла на член 7, точка 5 от Регламента ( 48 ).

86.

Същото важи, ако предвид текста на член 145 от Директива Платежоспособност II застрахователното предприятие избере като формула за упражняване на свободата си на установяване да притежава постоянно присъствие с характеристиките, позволяващи то да се третира по същия начин като клон ( 49 ).

87.

Ако това постоянно присъствие се състои „само от офис, управляван от собствен персонал на предприятието или от лице, което е независимо, но е упълномощено да действа постоянно от името на предприятието, както би правила една агенция“ (член 145, параграф 1 от Директива Платежоспособност II), не е особено трудно да се приеме, че то отговаря и на условието по член 7, точка 5 от Регламента:

88.

Остава открит въпросът дали, за да се квалифицира като „представителство“ по смисъла на Директива Платежоспособност II, постоянното присъствие следва да отговаря на други условия: по-специално дали трябва да е управлявано и контролирано от застрахователното предприятие и дали следва да упражнява дейността си при изключителна или преимуществена обвързаност с последното ( 51 ).

89.

Считам, че за целите на настоящото производство разрешаването на този въпрос не е необходимо: за прилагането на член 7, точка 5 от Регламента тези два елемента не са решаващи.

90.

Напротив, решаващо и определящо е постоянното присъствие, третирано по същия начин като клон, да притежава средствата (управление, помещения, персонал, оборудване), за да извършва дейност, и да е участвало в правоотношението, от което произлиза спорът, при условията, произтичащи от посочената по-горе практика на Съда ( 52 ).

91.

В същата съдебна практика се подчертава, както припомних, че близостта между спора и сезирания с него съд се преценява не само въз основа на съществуващите правоотношения между субекти, установени в различни държави членки, но и с оглед на поведението им в обществения живот и на начина, по който те се представят пред трети лица в търговските си взаимоотношения.

92.

Ето защо именно комбинацията от тези фактори в конкретен случай (а не интензивността на контрола, който застрахователното предприятие осъществява върху субектите, установени в приемащата държава, нито степента на изключителната им обвързаност с него) позволява да се установи дали има тясна връзка между даден спор и сезирания с него съд.

93.

Когато застрахователно предприятие разширява професионалната си дейност в друга държава членка, упражнявайки свободата на предоставяне на услуги, е възможно ( 53 ) да липсват материални признаци, позволяващи да се признае съществуването на клон, агенция или друг вид представителство за целите на член 7, точка 5 от Регламента.

94.

В конкретната област на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства представителят, който застрахователят следва да назначи в приемащата държава, трудно може да породи спор, „произтичащ от дейността на клон, агенция или друг вид представителство“ по смисъла на член 7, точка 5 от Регламента, ако действа само в границите на функциите, изброени в член 152 от Директива Платежоспособност II.

95.

Член 152, параграф 4 от Директива Платежоспособност II дава възможност на държавите членки ( 54 ) да възложат на един-единствен представител функциите по уреждане и ликвидация на претенциите, които са изброени в същия член, и уредените в член 21 от Директива 2009/103/ЕО ( 55 ). По този начин той признава имплицитно съответствието между функциите на единия и другия представител, което е потвърдено и от Съда ( 56 ).

96.

Приравняването на тези два вида представители означава, че по принцип предвиденият в член 152 от Директива Платежоспособност II само получава и предава информацията, за да улесни ликвидацията на застрахователна претенция, и извършва плащане на определеното от застрахователното предприятие обезщетение ( 57 ). Освен това функцията му по тези действия е напълно пасивна.

97.

По отношение на представителя по член 4 от Директива 2000/26 (съответстващ на член 21 от Директива 2009/103) Съдът е приел, че той има правомощия само на посредник: предложението за обезщетение се прави само от застрахователното предприятие ( 58 ).

98.

Това отграничаване на функциите е в съответствие с член 21, параграф 6 от Директива 2009/103, съгласно който представителят за уреждане и ликвидация на претенции „не се счита за […] представителство по смисъла на Регламент (ЕО) № 44/2001“.

99.

Припомням, че назначаването на представителя по член 152 от Директива Платежоспособност II, което се изисква „за посочена[та] в член 151 цел“, произтича от задължението, чието изпълнение следва да гарантира приемащата държава членка, а именно застрахователното предприятие да третира по един и същ начин лицата, предявяващи претенции. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение, поради обстоятелството че предприятието покрива риск при режим на предоставяне на услуги, а не чрез установяване.

100.

Равностойното третиране обаче не е достатъчно, за да се наложи автоматично тълкуване на член 7, точка 5 от Регламента в смисъл, че той обхваща исковете срещу застрахователното предприятие в държава членка, в която то не е установено, само защото има представител за уреждане и ликвидация на претенции.

101.

При това положение по принцип няма достатъчно основание прилагането на член 7, точка 5 от Регламента да се свързва с представителя, назначен в съответствие с член 152 от Директива Платежоспособност II, който изпълнява само функциите, предвидени в посочената разпоредба, във връзка с неблагоприятните събития по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства.

102.

За да се приложи член 7, точка 5 от Регламента, когато застрахователното предприятие разполага само с представител, който изпълнява в приемащата държава функциите по член 152 от Директива Платежоспособност II, следва да са налице други основания, позволяващи предоставянето на международна съдебна компетентност на съдилища, различни от тези по местоживеенето на ответника ( 59 ).

103.

Това ще е така, ако представителят отговаря на условията, позволяващи квалифицирането му като клон, агенция или друг вид представителство на застрахователното предприятие, и е участвал активно в дейността, довела до предявяването на иск от трето лице срещу последното.

104.

Освен това не може да се изключи възможността извършването на застрахователна дейност извън държавата по произход при режим на предоставяне на услуги да доведе до искове срещу застраховател, които разумно (по отношение на международната съдебна компетентност) би трябвало да могат да се разглеждат в държава, различна от тази по местоживеенето му.

105.

Макар равновесието между съответните права на страните и доброто правораздаване да намира израз преди всичко в правилото за предявяване на искове пред съдилищата по местоживеене на ответника, в Регламента са предвидени алтернативи за ищеца, като например възможността да предяви иска си по мястото на настъпване на събитията ( 60 ).

106.

Регламентът защитава освен това ищеца, който е „слаба страна“ в застрахователното правоотношение, чрез конкретни норми за международна съдебна компетентност (нормите от глава II, раздел 3), които нямат връзка с вида на присъствието на застрахователното предприятие на дадена територия. По същия начин е третирано увреденото лице, което разполага с право на пряк иск.

107.

Gefion твърди, че упражнява дейността си в Полша като проява на свободата на предоставяне на услуги със съгласието на надзорните органи на държавата по произход и приемащата държава.

108.

От становището на Комисията следва обаче, че всъщност дейността на Crawford Polska се обхваща от свободата на установяване. Изглежда, и запитващата юрисдикция смята (имплицитно), че това е така.

109.

Както се постарах да обясня, по отношение на член 7, точка 5 от Регламента основанието, на което застрахователно предприятие осъществява дейността си в държава членка, може както да разкрие действителното наличие на условията, предвидени в този член (което обикновено е така, ако предприятието извършва дейност по силата на свободата на установяване), така и обратното (както е по принцип, ако действа по силата на свободата на предоставяне на услуги).

110.

Това основание, повтарям, не предопределя в един или друг смисъл прилагането на член 7, точка 5 от Регламента, към което се пристъпва при отчитане на критериите за тълкуването му, произтичащи от практиката на Съда.

111.

Съобразно тези критерии дейността на Gefion в Полша чрез дружеството Crawford Polska може да обоснове международната съдебна компетентност на полските съдилища при условията, които изложих по-горе, тъй като се касае за започнато от трети лица срещу Gefion производство по спор, породен от решение на Crawford Polska, което е обвързващо за това застрахователно предприятие.

112.

Обстоятелството, че Gefion извършва дейност по силата на член 147 и сл. от Директива Платежоспособност II, следователно не е определящо.

113.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос на Sąd Rejonowy w Białymstoku (Районен съд Бялисток, Полша) по следния начин:

„Член 7, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че установено в държава членка дружество на търговското право, извършващо дейност в рамките на договор със застрахователно предприятие, чието седалище е в друга държава членка, може да се квалифицира като „клон, агенция или друг вид представителство“ на последното, ако отговаря на следните кумулативни условия: