1

Глифозатът е активно вещество, използвано по-специално като хербицид.

2

Глифозатът е „разрешен“ за първи път в Европейския съюз за посочената в точка 1 по-горе употреба с включването му в списъка на активните вещества, съдържащ се в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, 1991 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30).

3

Глифозатът е добавен в края на таблицата в приложение I към Директива 91/414 с Директива 2001/99/ЕО на Комисията от 20 ноември 2001 година за изменение на приложение I към Директива 91/414, с цел в него да бъдат включени като активни вещества глифозат и тифенсулфурон-метил (ОВ L 304, 2001 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 39, стр. 254).

4

Съгласно Директива 2001/99 глифозатът се „разрешава“ като активно вещество от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2012 г.

5

Член 5, параграф 5 от Директива 91/414 предвижда, че при поискване включването на активно вещество може да бъде подновявано, при условие че заявлението за подновяване бъде направено не по-късно от две години преди изтичането на срока на включването.

6

Европейската комисия е получила в предвидения срок отнасящото се до глифозата заявление за подновяване.

7

Оказва се обаче, че предстои да бъдат определени подробни правила за представянето и оценяването на допълнителната информация, необходима за подновяването на активните вещества.

8

Поради това с Директива 2010/77/ЕС на Комисията от 10 ноември 2010 година за изменение на Директива 91/414 по отношение на датите, на които изтича включването в приложение I на някои активни вещества (ОВ L 293, 2010 г., стр. 48), срокът, в който глифозатът остава включен в списъка, е продължен до 31 декември 2015 г.

9

Впоследствие Директива 91/414 е отменена, считано от 14 юни 2011 г., с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

10

Активните вещества, приемани за одобрени съгласно Регламент № 1107/2009, са изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от 25 май 2011 година за прилагане на Регламент № 1107/2009 по отношение на списъка на одобрените активни вещества (ОВ L 153, 2011 г., стр. 1).

11

В списъка, съдържащ се в приложението към Регламент за изпълнение № 540/2011, е включен глифозатът. Датата, на която изтича срокът на одобрението на това активно вещество, е 31 декември 2015 г.

12

На 20 декември 2013 г. Федерална република Германия, в качеството на държава членка докладчик, представя заедно със Словашката република, в качеството на държава членка съдокладчик, проектодоклада за оценка във връзка с подновяването на одобрението на глифозата.

13

Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) изпраща посочения проектодоклад на заявителя и на държавите членки за коментар. Той препраща на Комисията получените коментари и публикува допълнителното обобщено досие.

14

На 20 март 2015 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) публикува констатациите си по отношение на канцерогенния потенциал на глифозата. Въз основа на тези констатации тя го класира в списъка на продуктите, които вероятно са канцерогенни за човека.

15

На 29 април 2015 г. Комисията възлага на ЕОБХ да направи преглед на информацията в констатациите на IARC относно канцерогенния потенциал на глифозата и да ги вземе предвид в своя анализ и заключение до 30 октомври 2015 г.

16

Междувременно Комисията продължава срока, в който е валидно одобрението на глифозата, до 30 юни 2016 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1885 от 20 октомври 2015 година за изменение на Регламент за изпълнение № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества 2,4‑D, ацибензолар-S-метил, амитрол, бентазон, цихалофоп бутил, дикват, есфенвалерат, фамоксадон, флумиоксазин, DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил), глифозат, ипроваликарб, изопротурон, ламбда-цихалотрин, металаксил‑М, метсулфурон-метил, пиколинафен, просулфурон, пиметрозин, пирафлуфен-етил, тиабендазол, тифенсулфурон-метил и триасулфурон (ОВ L 276, 2015 г., стр. 48).

17

Регламент за изпълнение 2015/1885 е приет на основание член 17, първа алинея от Регламент № 1107/2009, който предвижда, че Комисията може да отложи изтичането на срока на одобрението на дадено активно вещество, когато има вероятност срокът на одобрението да изтече, преди да е взето решение за подновяване, по причини извън контрола на заявителя.

18

На 30 октомври 2015 г. ЕОБХ представя заключението си по въпроса дали може да се очаква глифозатът да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент № 1107/2009.

19

В заключението си ЕОБХ посочва, че „глифозатът вероятно не е свързан с канцерогенен риск за човека и доказателствата не са в подкрепа на класифицирането на това [активно] вещество с оглед на канцерогенния му потенциал съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 [на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1)]“.

20

На 28 януари 2016 г. Комисията представя проекта на доклада за преразглеждане пред Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите. На заявителя е дадена възможност да представи коментари.

21

В рамките на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите редица държави членки считат, че преди да се вземе решение за подновяване на одобрението, е целесъобразно да се получи становище от друг орган, а именно от Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали (ECHA), относно хармонизираното класифициране във връзка с канцерогенността на глифозата.

22

Предвид времето, необходимо на Комитета за оценка на риска към ECHA за изготвянето на становище, срокът на одобрението на глифозата е продължен за трети път, а именно до 15 декември 2017 г., с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1056 на Комисията от 29 юни 2016 година за изменение на Регламент за изпълнение № 540/2011 по отношение на удължаване на срока на одобрението на активното вещество глифозат (ОВ L 173, 2016 г., стр. 52).

23

Комитетът за оценка на риска към ECHA представя становището си на Комисията на 15 юни 2017 г. В него се заключава единодушно, че въз основа на наличната към момента информация не е обосновано класифицирането на глифозат като опасност от гледна точка на канцерогенността.

24

На 6 октомври 2017 г. Комисията официално получава европейска гражданска инициатива, една от трите цели на която се отнася конкретно до глифозата, с проверени подписи от най-малко един милион европейски граждани от най-малко седем държави членки.

25

На 23 октомври 2017 г. Комисията отговаря на европейската гражданска инициатива, като посочва, че „[п]о отношение на първата цел, а именно забрана на хербицидите въз основата на глифозат, […] смята, че няма основания от научно или правно естество за забрана на глифозата, и не възнамерява да прави законодателно предложение в този смисъл“. Тя посочва още, че „[п]о-конкретно, научните доказателства не позволяват да се заключи, че глифозатът може да предизвика рак“ и че „[п]оради това взетото […] решение за подновяване на одобрението на глифозата (за срок от пет години) е напълно обосновано“.

26

Постоянният комитет по растенията, животните, храните и фуражите не дава становище в срока, определен от неговия председател. Апелативният комитет е сезиран за допълнително обсъждане и изготвя становище.

27

На 12 декември 2017 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент № 1107/2009 и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение № 540/2011 (ОВ L 333, 2017 г., стр. 10, наричан по-нататък „обжалваният акт“).

28

С обжалвания акт одобрението на глифозата е подновено, при определени условия, до 15 декември 2022 г.

29

В съображение 25 от обжалвания акт се посочва, че предвидените в него мерки са в съответствие със становището на апелативния комитет, посочено в точка 26 по-горе.

30

На 28 февруари 2018 г. жалбоподателят, Associazione Nazionale GranoSalus —Liberi Cerealicoltori & Consumatori — италианско сдружение, в което членуват производители на пшеница и потребители, както и сдружения за защитата им, подава жалбата по настоящото производство в секретариата на Общия съд.

31

С отделна писмена молба от 30 май 2018 г. Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд.

32

На 9 юли 2018 г. жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост.

33

Съответно на 8, 11 и 12 юни 2018 г. Helm AG, Monsanto Europe NV/SA и Monsanto Company, Nufarm GmbH & Co. KG, Nufarm, Albaugh Europe Sàrl, Albaugh UK Ltd и Albaugh TKI d.o.o., както и Barclay Chemicals Manufacturing Ltd подават молби да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

34

В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд да отмени обжалвания акт.

35

Комисията моли Общия съд:

36

В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят моли Общия съд да отхвърли това възражение.

37

Освен това жалбоподателят моли Общия съд да разпореди мярка по събиране на доказателства с цел да бъдат представени части от доклада на ЕОБХ, в които са разгледани отново проучванията относно потенциалните последици на глифозата за човешкото здраве, за да бъде направено сравнение с документацията, известна като „Monsanto papers“, състояща се от вътрешни за групата Monsanto документи, направени публично достояние от съдилища в Съединените щати през 2017 г.

38

Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник Общият съд може да се произнесе по възражението за недопустимост, без да разглежда спора по същество, ако ответникът поиска това.

39

В случая Общият съд намира, че разполага с достатъчно данни от преписката по делото, и решава да се произнесе, без да дава ход на делото.

40

В подкрепа на възражението за недопустимост Комисията поддържа, че жалбоподателят няма процесуална легитимация. От една страна, обжалваният акт не засягал пряко и лично жалбоподателя. От друга страна, обжалваният акт бил подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение.

41

Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията и поддържа по-специално, че обжалваният акт го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение.

42

В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателят е сдружение, създадено с оглед на опазването и популяризирането на качествените житни култури с цел защита на потребителите. За тази цел посоченото сдружение има по-специално за задача да представлява, защитава и отстоява правата на членовете си, които са производители на пшеница и потребители от Южна Италия, както и граждани на Съюза.

43

Според Съда обаче по принцип е допустимо сдружение да подаде жалба за отмяна само ако то може да се позове на собствен интерес или ако членовете му или някои от тях са лично процесуално легитимирани (вж. в този смисъл решение от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия, C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 87 и цитираната съдебна практика). Поради това следва да се определи дали в случая жалбоподателят се позовава на някоя от тези хипотези.

44

Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят може да се позове на собствен интерес, следва да се припомни, че според Съда наличието на особени обстоятелства, каквото е ролята на сдружение в процедура, в резултат на която е приет акт по смисъла на член 263 ДФЕС, може да обоснове допустимостта на жалбата, подадена от това сдружение по-специално когато позицията му на преговарящ е била засегната от този акт или когато съответната правна уредба му признава право от процесуално естество (вж. решение от 13 март 2018 г., European Union Copper Task Force/Комисия, C‑384/16 P, EU:C:2018:176, т. 88 и цитираната съдебна практика).

45

В случая жалбоподателят твърди, че обжалваният акт засяга защитаваните от него интереси, по-специално борбата с всяка форма на спекулации или злоупотреба на пазара в ущърб на земеделските производители. Въпреки това в становището, което представя, то не посочва, че е играло роля при изготвянето на обжалвания акт или че е имало специфични права в рамките на процедурата, довела до приемането на този акт.

46

От това следва, че с оглед на установената от Съда практика жалбоподателят няма собствен интерес, който би му позволил да подаде от свое име жалба за отмяна пред Общия съд, и че поради това жалбата по настоящото производство по принцип може да се приеме за допустима само ако се докаже, че членовете на жалбоподателя или някои от тях сами по себе си имат процесуална легитимация.

47

Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да подаде жалба срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и не включват мерки за изпълнение.

48

Следователно в член 263, четвърта алинея ДФЕС са уредени три хипотези, в които жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, може да бъде обявена за допустима.

49

По отношение на първата хипотеза, а именно тази на адресатите на акта, следва да се припомни, че понятието за адресат трябва да се тълкува във формален смисъл, тоест в смисъл, че обхваща лицата, посочени в акта като негови адресати (решение от 21 януари 2016 г., SACBO/Комисия и INEA, C‑281/14 P, непубликувано, EU:C:2016:46, т. 34).

50

В случая членовете на жалбоподателя не могат да се разглеждат като адресати на обжалвания акт, тъй като не са посочени в него като такива.

51

Във връзка с втората хипотеза следва да се определи дали членовете на жалбоподателя или някои от тях са по-специално лично засегнати от обжалвания акт.

52

Според Съда субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати от него по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решение от 15 юли 1963 г., Plaumann/Комисия, 25/62, EU:C:1963:17, стр. 223).

53

За сметка на това необходимите условия съгласно цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика не са изпълнени, когато даден акт засяга субектите като част от абстрактна категория или от необособена група от лица.

54

В случая следва да се констатира, че съгласно член 1 от обжалвания акт мярката, изразяваща се в подновяване на одобрението на глифозата при предвидените в приложение I към този акт условия, засяга общо и абстрактно всяко лице, което възнамерява да произвежда, пуска на пазара или използва това вещество или съдържащи това вещество продукти за растителна защита, както и всяко лице, което притежава разрешения за пускане на пазара на тези продукти за растителна защита.

55

Следователно обжалваният акт се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици за категории лица, посочени общо и абстрактно. От това следва, че този акт е с общо приложение.

56

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт засяга някои от членовете му, тъй като продължаването на употребата на глифозат се отразява на здравето на тези членове в качеството им на граждани на Съюза и на потребители.

57

В това отношение следва да се констатира, че се твърди, че някои от членовете на жалбоподателя са засегнати от обжалвания акт именно в общото им качество на потребители и на граждани на Съюза.

58

Всъщност, както признава самият жалбоподател, подновяването на одобрението на глифозата води до вреда за здравето на някои негови членове поради вредността на това вещество и наличието му в потребявани ежедневно продукти и ресурси, и главно във водата, поради което членовете му били засегнати в качеството им на потребители и на граждани на Съюза.

59

Жалбоподателят поддържа още, че продължаването на употребата на глифозата е източник на имуществени вреди за някои от членовете му, които са производители на пшеница, като се има предвид, че поради научните или етичните им убеждения, отразени в неговия устав, те не използват това активно вещество, вследствие на което са поставени в икономически неизгодно положение в сравнение с използващите това активно вещество производители поради по-високите разходи, по-малкия обем на производството и по-високите продажни цени.

60

В това отношение следва да се отбележи, че изтъкнатото от жалбоподателя засягане на някои от неговите членове, които са производители на пшеница, не се различава от засягането, което може да изтъкне всеки земеделски производител, който по свои причини не използва глифозат, а предпочита други алтернативи, създаващи му определени разходи.

61

От това следва, че обжалваният акт засяга членовете на жалбоподателя поради обективното им качество на потребители, граждани на Съюза или производители на пшеница на същото основание, както всеки друг потребител, гражданин на Съюза или производител на пшеница, който се намира или може да се окаже в същото положение.

62

Следователно жалбоподателят не е доказал, че членовете му или някои от тях са лично засегнати от обжалвания акт.

63

Тъй като условията актът, чиято отмяна се иска, съответно да засяга пряко и лично лицето, са кумулативни, не е необходимо да се определя дали членовете на жалбоподателя или някои от тях са и пряко засегнати от обжалвания акт.

64

Следователно не е налице втората хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС, за да се приеме, че членовете на жалбоподателя или някои от тях лично са процесуално легитимирани.

65

Третата хипотеза, в която е допустима жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е тази на подзаконов акт, който засяга пряко лицето и не включва мерки за изпълнение.

66

В това отношение следва да се отбележи, че по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС понятието за подзаконов акт включва актовете с общо приложение, с изключение на законодателните актове (решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 60).

67

В случая обжалваният акт е такъв подзаконов акт, тъй като, от една страна, става въпрос за акт с общо приложение, както бе посочено в точка 55 по-горе, и от друга, той не е приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, описана в член 294 ДФЕС, или съгласно специална законодателна процедура по член 289, параграф 2 ДФЕС, при която актът се приема от Европейския парламент с участието на Съвета на Европейския съюз или обратно. Този факт впрочем не е оспорен от страните.

68

Освен това понятието „подзаконови актове, […] които не включват мерки за изпълнение“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС трябва да се тълкува с оглед на преследваната с тази разпоредба цел, а именно да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд (решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 27).

69

Когато подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, това лице би било лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт (решение от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 27).

70

За сметка на това, когато подзаконов акт включва мерки за изпълнение, съдебният контрол за спазването на правния ред на Съюза се осигурява, както следва от член 19, параграф 1 ДЕС, не само от Съда, но и от съдилищата на държавите членки.

71

Всъщност, от една страна, когато изпълнението на подзаконов акт е от компетентността на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, физическите или юридическите лица могат да обжалват непосредствено пред съдилищата на Съюза актовете за прилагане при условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС и да изтъкнат в подкрепа на тази жалба незаконосъобразността на съответния основен акт съгласно член 277 ДФЕС (решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 23).

72

От друга страна, когато изпълнението на подзаконов акт е възложено на държавите членки, физическите или юридическите лица могат да оспорят валидността на националната мярка за изпълнение пред националните съдилища и в рамките на това производство да изтъкнат невалидността на основния акт, което евентуално може да даде повод на тези съдилища да отправят до Съда преюдициални въпроси на основание член 267 ДФЕС (решение от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент, 294/83, EU:C:1986:166, т. 23).

73

За да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на жалбоподателя, без да е от значение дали съответният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други правни субекти (решения от 19 декември 2013 г., Telefónica/Комисия, C‑274/12 P, EU:C:2013:852, т. 30 и от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 32).

74

Ето защо в настоящия случай следва да се определи дали обжалваният акт, с който се подновява одобрението на глифозата за период от пет години, включва мерки за изпълнение по отношение на членовете на жалбоподателя.

75

За тази цел е необходимо да се вземе предвид механизмът, установен от приложимата в случая правна уредба.

76

В съответствие с Регламент № 1107/2009 като всяко активно вещество глифозатът подлежи на оценка, която се извършва на два етапа.

77

На първо място, активното вещество се оценява като такова на равнището на Съюза и се одобрява от Комисията в съответствие с процедурата по членове 7—13 от Регламент № 1107/2009, ако се установи, че то отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от същия регламент.

78

На второ място, продуктът за растителна защита, съдържащ одобреното от Съюза активно вещество, се оценява от държавите членки, които евентуално издават разрешение за пускане на този продукт на пазара в съответствие с процедурата и условията за издаване на разрешение, предвидени в членове 28—39 от Регламент № 1107/2009.

79

Следователно съгласно правната уредба продуктът за растителна защита, съдържащ одобреното от Комисията активно вещество „глифозат“, не може да бъде пуснат на пазара или използван, без органите на съответната държава членка да са дали разрешение за това.

80

Членове 14—20 от Регламент № 1107/2009 действително предвиждат, че одобрението на дадено активно вещество се подновява от Комисията по искане на производител на активното вещество, ако са изпълнени критериите за одобрение, предвидени в член 4 от посочения регламент.

81

Подновяването на одобрението на дадено активно вещество обаче само по себе си не включва потвърждаването, удължаването или подновяването на разрешенията за пускане на пазара, издадени от държавите членки за продукт за растителна защита, съдържащ това активно вещество.

82

Всъщност съгласно член 32, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1107/2009 разрешенията за пускане на пазара се издават с ограничен във времето срок на валидност. Съгласно втората алинея от същия параграф този срок не може да надвишава една година, считано от датата, на която изтича срокът на одобрението на активното вещество, съдържащо се в продукта за растителна защита. След това той се определя така, че да съответства на срока на одобрението на посоченото активно вещество.

83

Освен това член 43, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1107/2009 предвижда, от една страна, че разрешението за пускане на пазара на продукт за растителна защита се подновява след подаване на заявление от притежателя на разрешението и от друга страна, че заявлението трябва да бъде подадено в срок от три месеца от подновяването на одобрението на активното вещество, съдържащо се в продукта за растителна защита.

84

От това следва, че обжалваният акт поражда последици за членовете на жалбоподателя, а именно потребителите, гражданите на Съюза и производителите на пшеница, чиито интереси той представлява, посредством подновяването от страна на държавите членки на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“.

85

Съгласно съдебната практика, посочена в точки 68—73 по-горе, подновяванията на разрешенията за пускане на пазара са мерки за изпълнение на обжалвания акт по смисъла на последната част от член 263, четвърта алинея ДФЕС.

86

Другите доводи, изложени от жалбоподателя, не оборват този извод.

87

На първо място, жалбоподателят подчертава, че според него самият обжалван акт включва оставянето в сила на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“, които са били издадени от италианските органи съгласно членове 29 и 32 от Регламент № 1107/2009 и са били в сила към датата на приемане на обжалвания акт.

88

В това отношение следва да се отбележи, че този довод се основава на схващането, че подновяването на одобрението на активното вещество „глифозат“ от Комисията автоматично включва потвърждаването, удължаването или подновяването на разрешенията за пускане на пазара, издадени от държавите членки за продуктите за растителна защита, съдържащи това активно вещество.

89

Както обаче следва от точки 81—83 по-горе, това схващане е неправилно.

90

Освен това е вярно, че съгласно член 43, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1107/2009 държавите членки се произнасят по заявлението за подновяване на разрешението за пускане на пазара на продукт за растителна защита най-късно дванадесет месеца след подновяване на одобрението на съдържащото се в продукта за растителна защита активно вещество и могат да удължат разрешението за срока, необходим за приключване на разглеждането и за приемане на решение по подновяването на разрешението, когато по причини извън контрола на притежателя на разрешението не е взето решение за подновяване на разрешението преди изтичане на неговата валидност.

91

Така според жалбоподателя италианските органи са решили да продължат временно срока на всички разрешения за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“.

92

Следва обаче да се отбележи, че подновяването от Комисията на одобрението на активното вещество „глифозат“ не води автоматично до такова продължаване на срока, а за последното са необходими мерки от страна на съответната държава членка, които да могат да бъдат обжалвани пред национален съд (вж. в този смисъл определение от 12 януари 2017 г., ACDA и др./Комисия, T‑242/15, EU:T:2017:6, т. 45—47 и цитираната съдебна практика).

93

На второ място, жалбоподателят твърди, че мерките, приети от държавите членки по отношение на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“, не могат да се приемат за мерки за изпълнение, тъй като в обжалвания акт са предвидени само общи предпазни механизми във връзка с неговото прилагане, като на държавите членки се оставя пълна свобода за приемането на мерки по прилагане, и най-вече не са предвидени никакви изходни параметри за конкретното им въвеждане.

94

Ако се предположи, че този довод трябва да се тълкува в смисъл, че подзаконовият акт включва мерки за изпълнение само ако съдържа специфични и подробни правила за своето изпълнение, следва да се отбележи, че за подновяването на одобрението на активното вещество „глифозат“ е необходимо да бъдат изпълнени редица условия, които държавите членки трябва да вземат предвид, когато разглеждат въпроса за подновяването на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи това активно вещество.

95

Освен това по отношение на евентуалната свобода на преценката, с която разполагат държавите членки при изпълнение на обжалвания акт, следва да се припомни, че въпросът дали приетите на национално равнище мерки имат механичен характер, е ирелевантен, за да се определи дали даден подзаконов акт включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 41 и 42).

96

С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че обжалваният акт не е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение по смисъла на последната част от член 263, четвърта алинея ДФЕС.

97

При това положение съгласно предвиденото в Договора и в практиката, установена от Съда за тълкуването му, когато физическо или юридическо лице иска да бъде упражнен съдебен контрол върху акт на Съюза с общо приложение, то трябва да обжалва пред национален съд националната мярка за изпълнение, като поиска от националния съд да отправи до Съда преюдициално запитване относно валидността на основния акт, приет на равнището на Съюза (вж. т. 72 по-горе и цитираната съдебна практика).

98

От тези съображения следва, че жалбата по настоящото производство трябва да бъде отхвърлена като недопустима, доколкото е подадена пред Общия съд.

99

Жалбоподателят приканва Общия съд да разпореди като мярка по събиране на доказателства представянето на части от доклада на ЕОБХ, в които са разгледани отново проучванията относно потенциалните последици на глифозата за човешкото здраве, за да бъде направено сравнение с документацията, известна като „Monsanto papers“.

100

В това отношение следва да се отбележи, че посоченото искане се отнася до съществото на жалбата по настоящото производство и не може да бъде разгледано, доколкото жалбата е недопустима.

101

Съгласно член 142, параграф 2 от Процедурния правилник встъпването е акцесорно по отношение на главния спор и предметът му отпада, когато жалбата е обявена за недопустима.

102

Поради това няма основание за произнасяне по молбите за встъпване на Helm, Monsanto Europe, Monsanto, Nufarm GmbH & Co. KG, Nufarm, Albaugh Europe, Albaugh UK, Albaugh TKI и Barclay Chemicals Manufacturing.

103

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

104

Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от последната искания.

105

Съгласно член 144, параграф 10 от Процедурния правилник Helm, Monsanto Europe, Monsanto, Nufarm GmbH & Co. KG, Nufarm, Albaugh Europe, Albaugh UK, Albaugh TKI и Barclay Chemicals Manufacturing понасят направените от всеки от тях разноски във връзка с молбата за встъпване.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

постанови: