—

да отмени изцяло обжалваното решение и да разпореди забрана за публикуване на каквито и да било версии на решението за установяване на нарушение, докато Общият съд не се произнесе по него,

—

при условията на евентуалност, да отмени частично обжалваното решение, като потвърди отхвърлените от Европейската комисия негови редакции съгласно посоченото в основания 2—4, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първо основание: Комисията нарушила презумпцията за невиновност, като отхвърлила искането на жалбоподателите за непубликуване на неповерителна версия на решението от 7 декември 2016 г. (наричано по-нататък „решението за установяване на нарушение“) (1) до произнасянето от Общия съд по жалбата на жалбоподателите за отмяна на това решение. Самото решение за установяване на нарушение било прието в нарушение на презумпцията за невиновност, както се констатирало в решение от 10 ноември 2017 г., Icap и др./Комисия (T-180/15, EU:T:2017:795, т. 253—269). Поради това жалбоподателите били поставени в положението на лица, които не са адресати на решението: не се ползвали от всички обичайни гаранции, предоставяни с оглед упражняване на правото на защита при нормалното протичане на производството по приемане на решение по съществото на делото. Жалбоподателите твърдят, че това обстоятелство не допускало каквото и да било публикуване на решението за установяване на нарушението, докато Общият съд не се произнесе по констатациите на Комисията.

2.

Второ основание: с действията на служителя по изслушването Комисията надхвърлила правомощията си по член 8, параграф 2 от Решение 2011/695/ЕС (наричани по-нататък „мандатът на служителя по изслушването“) (2), като не се съобразила с решението на генерална дирекция „Конкуренция“ да не се публикува част от решението за установяване на нарушение (и като се позовала на незаконосъобразното си решение при отказа си да не публикува аналогични части от решението за установяване на нарушение). Комисията, и по-специално служителят ѝ по изслушването нямал правомощия да направи това (вж. решение от 15 юли 2015 г., Pilkington Group/Комисия, T-462/12, EU: T:2015:508, т. 31).

3.

Трето основание: Комисията допуснала грешка при преценката на исканията на жалбоподателите по член 8, параграф 2 от мандата на служителя по изслушването и поради това не изпълнила задължението си за опазване на професионална тайна съгласно изискванията на същата разпоредба, член 339 ДФЕС и член 28 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (3). Комисията допуснала грешка, като приела, че спорният документ не отговаря на критериите за информация, представляваща професионална тайна (вж. решение от 30 май 2006 г. по дело Bank Austria Creditansalt/Комисия, T-198/03, EU:T:2006:136) и по други причини.

4.

Четвърто основание: по отношение на бивш служител на жалбоподателите и на някои лица от управленския им състав Комисията нарушила принципа за защита на самоличността, включително и правото на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и от член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Жалбоподателите твърдят, че Комисията предложила да се публикува информация, която разкривала или можела да разкрие самоличността на споменатия бивш служител и твърдяното състояние на служителите на жалбоподателите по това време.