1)

Трябва ли член 7, параграф 2, буква и), подточка iii) и член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (1), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (2), наричано по-нататък „Рамковото решение“, да се тълкуват в смисъл, че оправомощават съда да откаже да изпълни решение на несъдебен орган на решаващата държава, ако установи, че е връчено по такъв начин, че се нарушава правото на съответното лице да се защити ефективно пред съд?

2)

По-конкретно, може ли основание за отказа да е констатацията, че макар да са спазени действащите в решаващата държава процесуални правила за връчването и сроковете за обжалване на решението по смисъла на член 1, буква а), подточки ii) и iii) от Рамково решение 2005/214, на етапа на производството, което предхожда отнасянето на въпроса до съда, съответното лице, което е с местопребиваване в изпълняващата държава, не е имало реална и ефективна възможност да защити правата си, тъй като не е разполагало с достатъчен срок да реагира по подходящ начин на съобщението за налагането на санкцията?

3)

Съгласно член 3 от Рамково решение 2005/214 може ли обхватът на правната защита, предоставена на лицата, спрямо които се признава финансова санкция, да зависи от това дали производството по налагане на санкцията е административно, административнонаказателно или наказателно?

4)

С оглед на целите и принципите, установени в Рамково решение 2005/214, в това число в член 3 от него, подлежат ли на изпълнение решенията, издадени от несъдебни органи на основание на разпоредбите на правото на решаващата държава, съгласно които за нарушение на правилата за движение по пътищата отговорност носи лицето, на което е регистрирано превозното средство, тоест решения, които са издадени единствено въз основа на получената информация в рамките на трансграничния обмен на данни за регистрацията на превозните средства, без да се провежда каквото и да е производство за проверка, включително без да се установява кой е действителният извършител на нарушението?