1)

Може ли/трябва ли при тълкуването на понятието „непрофесионален клиент“, съдържащо се в член 4, [параграф] 1, точка 12 от Директива 2004/39/[ЕО] (1), националният съд да използва същите критерии за тълкуване, които определят понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО? (2)

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, тогава при какви условия „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/[39/ЕО] може да се позовава на качеството на потребител в спор като разглеждания в главното производство[?] и

3)

По-конкретно, съставляват ли релевантни критерии за преценката на това дали „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/[39/ЕО] има качеството на потребител извършването от последния на голям обем сделки за сравнително кратък срок и инвестирането на значителна сума пари във финансови инструменти като определените в член 4 [параграф] 1, точка 17 от Директива 2004/39/[ЕО]?

4)

Може ли и/следва ли при проверката на своята компетентност, имайки задължението да определи относимостта съответно на член 17, [параграф] 1, буква в) или на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (3), националният съд да вземе предвид посоченото от ищеца материалноправно основание — в случая изключително извъндоговорна отговорност — за отстраняването на някои клаузи, за които се твърди, че са неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, по отношение на които материалният закон се определя на основание Регламент (ЕО) № 864/2007 (Рим II) (4), или евентуалното качество на потребител на ищеца би довело до ирелевантност на материалноправното основание на неговия иск?