1)

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) и съдебната практика, в която тя е тълкувана, да се разбират в смисъл, че този член от директивата не допуска национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба [точка 2] от Ley 1/2000, de 7 de enero, de Enjuiciamiento Civil [Граждански процесуален закон], съгласно която в рамките на молба за издаване на европейска заповед за плащане не е задължително да се представят документи, а ако такива бъдат представени, те ще са недопустими?

2)

Трябва ли член 7, параграф 2, буква д) от Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година (2) да се тълкува в смисъл, че този член не забранява от дружеството кредитор да бъде поискано да представи документите, на които основава своето искане, произтичащо от потребителски заем, сключен между продавач или доставчик и потребител, ако съдът счете, че е необходимо да разгледа тези документи, за да прецени дали евентуално са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор и по този начин да се съобрази с разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и със съдебната практика, в която тя е тълкувана?“