–

за белгийското правителство, от J.‑C. Halleux, P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Kocjan и C. Perrin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 79 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Ministère public (Прокуратура, Белгия) и ministre des Finances du Royaume de Belgique (министър на финансите на Кралство Белгия), от една страна, и QC и дружеството Comida Paralela 12 (наричано по-нататък „Comida Paralela“), от друга страна, по повод определянето на длъжника за плащането на акциза, станал дължим след неправомерното въвеждане на стоки в Белгия.

3

Член 79 от Митническия кодекс определя в параграф 1 понятието „възникване на митническо задължение при неизпълнение“, установява в параграф 2 момента, в който то възниква, и посочва длъжника по него в параграфи 3 и 4.

4

Член 8 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12) гласи:

„1.   Лицето, отговорно за плащането на акциза, който е станал дължим, е:

[…]

2.   Когато за едно акцизно задължение има[…] няколко данъчно задължени лица, те са солидарно отговорни“.

5

Член 33 от тази Директива предвижда:

„1.   Без да се засягат разпоредбите на член 36, параграф 1, когато акцизни стоки, които вече са били освободени за потребление в една държава членка, се държат за търговски цели в друга държава членка, за да бъдат доставени или използвани в нея, те се облагат с акциз, който става дължим в тази друга държава членка.

За целите на настоящия член „държане за търговски цели“ означава държане на акцизна стока от лице, различно от частно лице, или от частно лице за цели, различни от собственото ползване, и транспортирани от него в съответствие с член 32.

2.   Прилагат се условията за облагане и ставката на акциза, които са в сила на датата, на която акцизът става дължим в тази друга държава членка.

3.   Лицето, отговорно за плащане на дължимия акциз, е, според посочените в параграф 1 случаи, лицето, извършващо доставката или лицето, което държи стоките, предназначени за доставка, или лицето, на което се доставят стоките в другата държава членка.

4.   Без да се засягат разпоредбите на член 38, когато акцизни стоки, които вече са били освободени за потребление в една държава членка, се движат в рамките на Общността за търговски цели, се счита, че тези стоки не се държат за тези цели, докато те не достигнат държавата членка на получаване, при условие че се движат при спазване на формалностите по член 34.

[…]“.

6

Съгласно член 38, параграф 3 от посочената директива „[а]кцизът се дължи от лицето, което е дало обезпечение за плащането му в съответствие с член 34, параграф 2, буква а) или член 36, параграф 4, буква а)[,] и от всяко лице, взело участие в нередовността“.

7

Съгласно член 265 от Loi générale sur les douanes et accises (Общ закон за митата и акцизите, Moniteur belge от 21 септември 1977 г., наричан по-нататък „Общият закон за митата и акцизите“) от 18 юли 1977 г.„физическите или юридическите лица носят солидарна гражданска отговорност за глобите и разходите, произтичащи от осъжданията, постановени по силата на законите в областта на митата и акцизите срещу техните служители или администратори, управители или ликвидатори за извършените от тях престъпления в това им качество“.

8

Член 266 от този закон предвижда, че „освен ако не е предвидено друго в специален закон и без да се засягат глобите и отнемането в полза на държавната хазна, извършителите и съучастниците, както и лицата, отговорни за престъплението, отговарят солидарно за плащането на митата и таксите, с които е ощетена или би била ощетена хазната вследствие на измамата, и за евентуално дължимите лихви за забава“.

9

Loi relative au régime général d’accise (Закон за общия режим за облагане с акциз, Moniteur belge от 31 декември 2009 г.) от 22 декември 2009 г. установява общия режим за облагане с акциз, „без да засяга прилагането на нормите, определени от [Общия закон за митата и акцизите]“.

10

Същият закон уточнява, че длъжниците за акциза в случай на допусната нередовност в Белгия по време на движение на акцизни стоки са „физическото или юридическото лице, което е предоставило обезпечение за плащането на акциза, […] или всяко лице, което е участвало в нередовността“.

11

Comida Paralela е дружество, учредено по испанското право, което има за предмет на дейност търговията с напитки. QC е негов управител.

12

Дружеството и QC са упрекнати, че през 2012 г. и 2013 г. са въвели неправомерно в Белгия напитки, които вече са били освободени за потребление в друга държава членка, без да снабдят тези стоки с опростен придружителен документ или удостоверение за обезпечение и без да платят акциза и таксата за амбалаж.

13

С решение от 18 май 2017 г. Tribunal correctionnel de Liège (Наказателен съд Лиеж, Белгия) осъжда солидарно Comida Paralela и QC да платят акциза, специалния акциз и таксата за амбалаж, заедно с лихви за забава, както и да представят, с цел отнемане в полза на държавата, количеството „контрабандно внесени“ напитки или да заплатят равностойността им. Този съд осъжда и самото дружество Comida Paralela да заплати глоби. Последното обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

14

С решение от 17 септември 2018 г. тази юрисдикция освобождава Comida Paralela от наказателна отговорност, тъй като то е само дружество параван, което е позволило на QC да организира измама единствено в свой интерес. Запитващата юрисдикция пояснява, че от гледна точка на белгийската правна уредба юридическо лице не може да носи наказателна отговорност за деяние, осъществено от даден орган при изпълнение на неговите функции, ако това деяние е извършено единствено в интерес на органа и в ущърб на юридическото лице.

15

Запитващата юрисдикция посочва обаче, че независимо от освобождаването му от наказателна отговорност Comida Paralela продължава да носи гражданска отговорност на основание на членове 265 и 266 от Общия закон за митата и акцизите в качеството му на солидарен длъжник за събирането на митническото задължение. Според тази юрисдикция Митническият кодекс обаче не допуска дадено дружество да бъде задължено да плати митническо задължение, възникнало от неправомерното въвеждане на стоки с произход от страна — членка на Съюза, от управителя на това дружество на територията на Белгия.

16

При тези обстоятелства Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли член 79 от [Митническия кодекс] с национална правна уредба като въведената с член 266 от [Общия закон за митата и акцизите] в случаи на неправомерно въвеждане на митническата територия на Съюза на стока, която подлежи на облагане с вносни мита, да се предвиди, че лицето, носещо гражданска отговорност за извършителя на такова престъпление, в което посоченото носещо гражданска отговорност лице не е участвало, е солидарен съдлъжник за митническото задължение?“.

17

Белгийското правителство счита, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо, от една страна, поради ирелевантността на поставения за разрешаването на спора в главното производство въпрос, и от друга страна, поради липсата на достатъчна яснота по фактическата и правната обстановка на този спор, както и поради причините, обосновали отправянето на преюдициално запитване.

18

В това отношение веднага следва да се припомни, че отправените до Съда преюдициални запитвания се ползват с презумпция за релевантност (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2018 г., Wightman и др., C‑621/18, EU:C:2018:999, т. 27). Всъщност, щом като тези въпроси се отнасят до тълкуване на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2019 г., Escribano Vindel, C‑49/18, EU:C:2019:106, т. 24).

19

В този смисъл само националните юрисдикции, които са сезирани със спора и трябва да поемат отговорността за последващото му съдебно решаване, могат да преценят — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да могат да се произнесат, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2019 г., Escribano Vindel, C‑49/18, EU:C:2019:106, т. 24).

20

Все пак, от една страна, ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси, той може да отхвърли преюдициалното запитване като недопустимо (решение от 10 декември 2018 г., Wightman и др., C‑621/18, EU:C:2018:999, т. 27).

21

От друга страна, предвид духа на сътрудничество, който ръководи отношенията между националните юрисдикции и Съда в рамките на преюдициалното производство, липсата на някои необходими предварителни констатации от запитващата юрисдикция не води непременно до недопустимост на преюдициалното запитване, ако въпреки тези пропуски с оглед на произтичащите от преписката обстоятелства Съдът счита, че е в състояние да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция (решение от 27 октомври 2016 г., Audace и др., C‑114/15, EU:C:2016:813, т. 38).

22

Следва още да се подчертае, че Съдът несъмнено не разполага с компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато е явно, че разпоредбата на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, не може да намери приложение (вж. по-специално решение от 1 октомври 2009 г., Woningstichting Sint Servatius, C‑567/07, EU:C:2009:593, т. 43). Все пак, за да даде полезен отговор на юрисдикцията, отправила преюдициалното запитване, може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си (решения от 13 октомври 2016 г., M. и S., C‑303/15, EU:C:2016:771, т. 16 и от 16 май 2019 г., Plessers, C‑509/17, EU:C:2019:424, т. 32).

23

В случая по отношение, на първо място, въпроса дали поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване има връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, не може да се отрече, както отбелязват белгийското правителство и Европейската комисия, че Митническият кодекс, чието тълкуване се иска, не е приложим, тъй като неправомерно въведените на територията на Белгия стоки вече са били освободени за потребление в друга държава членка.

24

Все пак от данните, предоставени от запитващата юрисдикция на Съда, е видно, че Comida Paralela и QC са осъдени да заплатят акциз, но не и мита, тъй като става въпрос за стоки, неправомерно въведени в държава членка, след като вече са били освободени за потребление в друга държава членка. Следователно от акта за преюдициално запитване може да се заключи, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване се отнася до Директива 2008/118.

25

На второ място, по отношение на представянето на фактическата и правната обстановка от страна на запитващата юрисдикция, налага се изводът, че всички страни, представили становища, са в състояние да идентифицират правния въпрос, който тази юрисдикция поставя. Също така, макар актът за преюдициално запитване да не съдържа самата правна уредба, той излага съдържанието на приложимите национални разпоредби. Следователно Съдът разполага с достатъчно данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора си на запитващата юрисдикция.

26

Предвид изложеното следва да се приеме, че преюдициалното запитване е допустимо.

27

С въпроса си запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува Митническия кодекс.

28

Както обаче личи от точки 23 и 24 от настоящото съдебно решение, този въпрос би означавал Съдът да тълкува разпоредба от правото на Съюза, която не следва да се прилага за фактите по главното производство.

29

Следователно, за да даде на запитващата юрисдикция полезен отговор, Съдът може да преформулира поставения му въпрос (вж. в този смисъл решение от 16 май 2019 г., Plessers, C‑509/17, EU:C:2019:424, т. 32).

30

В това отношение следва да се отбележи, че дори споменатият въпрос да не сочи изрично членове 8 и 38 от Директива 2008/118, последните разпоредби — доколкото се отнасят до лицата, отговорни за плащането на акциза, който е станал дължим вследствие на неправомерното въвеждане на територията на държава членка на стоки, които вече са били освободени за потребление в друга държава членка — са релевантни за отговора, който трябва да се даде на запитващата юрисдикция.

31

При тези обстоятелства поставеният въпрос следва да се преформулира, а именно по същество дали членове 8 и 38 от Директива 2008/118 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се предвижда, че в случай на неправомерно въвеждане на територията на държава членка на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, юридическото лице, носещо гражданска отговорност за извършените от неговия управител престъпления, е солидарен съдлъжник за акциза.

32

В това отношение следва първо да се посочи, че раздел 5 от Директива 2008/118, състоящ се само от член 38, се отнася до нередовностите, допуснати при движение на акцизни стоки. Член 38, параграф 3 от тази директива предвижда, че в такава хипотеза акцизът се дължи от лицето, което е дало обезпечение за плащането му в съответствие с член 34, параграф 2, буква а) или член 36, параграф 4, буква а) от посочената директива, и от всяко лице, взело участие в нередовността.

33

Както подчертава Комисията, в главното производство въведените в Белгия стоки не се придружават от никакво удостоверение за обезпечение, поради което е невъзможно да се изиска плащането на акциза от гарант по смисъла на член 34 или член 36 от Директива 2008/118.

34

Второ, следва да се отбележи, че текстът „всяко лице, взело участие в нередовността“, възприет от законодателя на Съюза в член 38, параграф 3 от тази директива, не позволява да се изключи възможността дадено дружество и неговия управител да се приемат за участвали в една и съща нередовност и следователно да са солидарно отговорни за плащането на акциза.

35

От една страна, използването на понятието „лице“, без друго уточнение, не изключва a priori възможността да се включват и юридически лица. Също така обобщителното местоимение „всяко“ позволява да се включи хипотезата, при която няколко лица участват в една и съща нередовност.

36

Това граматическо тълкуване, съгласно което е възможно юридическо лице да е солидарно задължено за плащането на акциз, евентуално заедно с други лица, участвали в една и съща нередовност, се потвърждава от член 8 от Директива 2008/118, който определя лицата, отговорни за плащането на акциза, който е станал дължим. Вторият параграф на този член всъщност предвижда, че когато за едно акцизно задължение има няколко данъчно задължени лица, те са солидарно отговорни.

37

Такова тълкуване се потвърждава и от подготвителните работи по Директива 2008/118. Както отбелязва Комисията, първоначалният проект на тази директива свежда списъка на задължените за плащане на акциз лица, в случай на неправомерно въвеждане на стоки на територията на държава членка, само до лицата, които са предоставили обезпечение за плащането на тези акцизи. Съветът на Европейския съюз обаче е искал да разшири този списък до „всяко лице, взело участие в нередовността“, както следва от член 38, параграф 3 от тази директива. Като е възприел този текст, законодателят на Съюза следователно е искал да определи широко лицата, които могат да са отговорни за плащането на акциза в случай на нередовности, така че да се гарантира, доколкото е възможно, събирането на този акциз.

38

Важно е, от друга страна, да се определи дали условието за „участие в нередността“, посочено в член 38, параграф 3 от Директива 2008/118, позволява включването на юридическо или физическо лице само поради качеството му на възложител.

39

В това отношение следва да се подчертае, че член 8, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2008/118 предвижда, в случай на неправомерно извеждане на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, че отговорно за плащането на акциз е всяко лице, което е участвало в нередовно извеждане и което освен това е знаело или логично е следвало да знае за нередовния характер на извеждането. Това второ условие обаче, което може да се приравни на изискването за умисъл, не е възпроизведено от законодателя на Съюза в член 38, параграф 3 от тази директива.

40

Ето защо липсата на уточнения в текста на член 38, параграф 3 от Директива 2008/118 относно понятието за лице, взело участие в нередовността, позволява да се приеме, че юридическо лице е данъчнозадължено за акциза в резултат на действия на дадено физическо лице, щом това физическо лице е действало като служител на юридическото лице.

41

Така от акта за преюдициално запитване следва, че в главното производство обстоятелството, че QC е действал в свой интерес и в ущърб на своя работодател, е от значение само в наказателноправния аспект, но не и в гражданскоправния аспект на главното производство. Освен това не се оспорва, че QC е действал в рамките на своите задължения и на предмета на дейност на предприятието.

42

Във всеки случай, както подчертава белгийското правителство, предвид задълженията, наложени с член 33 от Директива 2008/118, дружество като разглежданото в главното производство, което не изпълнява предвидените формалности, може да се счита за „лице, което участва в нередовността“ по смисъла на член 38 от тази директива.

43

При тези обстоятелства на поставения въпрос следва да се отговори, че член 38 от Директива 2008/118, разглеждан във връзка с член 8, параграф 2 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се предвижда, че в случай на неправомерно въвеждане на територията на държава членка на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, юридическото лице, носещо гражданска отговорност за извършените от неговия управител престъпления, е солидарен съдлъжник за акциза.

44

Подобно тълкуване не засяга евентуално предвидената в националното право възможност за възложителя, който е солидарен съдлъжник за акциза, да предяви регресен иск срещу своя служител, подведен под наказателна отговорност за съответното деяние.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 38 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, разглеждан във връзка с член 8, параграф 2 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която се предвижда, че в случай на неправомерно въвеждане на територията на държава членка на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, юридическото лице, носещо гражданска отговорност за извършените от неговия управител престъпления, е солидарен съдлъжник за акциза.