–

за Slovenské elektrárne a.s., от R. Prekop, advokát,

–

за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от R. Lindenthal и O. Beynet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55).

2

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Slovenské elektrárne a.s. и Úrad pre vybrané hospodárske subjekty, с предишно наименование Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty (данъчна администрация за определени данъчнозадължени лица, Словакия, наричана по-нататък „данъчната администрация“), относно законосъобразността на национална данъчна правна уредба, с която се въвежда специална такса върху приходите на предприятията, притежатели на разрешение за упражняване на дейност в регулираните сектори, като например сектора на доставка на електроенергия (по-нататък наричани „регулираните образувания“).

3

Съображения 1, 3—5 и 7 от Директива 2009/72 гласят:

[…]

[…]

4

Член 1 от тази директива, който се отнася до нейния предмет и обхват, гласи следното:

„Настоящата директива установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите, с оглед на усъвършенстването и интегрирането на конкурентни пазари на електроенергия в [Съюза]. Тя определя правилата, свързани с организацията и функционирането на електроенергийния сектор, свободния достъп до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и към предоставянето на разрешения и управлението на системите.Тя урежда също така задълженията за предоставяне на универсална услуга и правата на потребителите на електроенергия и изяснява изискванията по отношение на конкуренцията“.

5

Член 3 от Директивата, озаглавен „Задължения за обществени услуги и защита на [потребителите]“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, въз основа на своята институционална организация и с необходимото внимание към принципа на субсидиарността, че, без да се засяга параграф 2, електроенергийните предприятия се управляват в съответствие с принципите на настоящата директива, с цел да се постигне конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия, и не упражняват дискриминация спрямо тези предприятия както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията.

2.   При пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора, по-специално член 86 от него, държавите членки може да налагат на предприятия, работещи в електроенергийния сектор, в общ икономически интерес, задължения за обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Такива задължения са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за електроенергийните предприятия от [Съюза] до националните потребители. […].

3.   Държавите членки гарантират, че всички битови клиенти, а когато държавите членки сметнат за подходящо — и малки предприятия […], се ползват от универсална услуга, т.е. правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия на разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За гарантиране на предоставянето на универсална услуга държавите членки може да определят доставчик, който да действа в краен случай. […].

[…]

10.   Държавите членки прилагат мерки за постигане на целите за социално и икономическо сближаване и опазване на околната среда, които включват, когато е целесъобразно, мерки за енергийна ефективност/управление на търсенето и средства за борба с изменението на климата, както и за сигурността на доставките. Такива мерки може да включват по-специално осигуряването на адекватни икономически стимули, като използват, където е подходящо, всички съществуващи средства на национално [равнище] и на […] равнище [на Съюза] за поддържане и изграждане на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен капацитет.

[…]“.

6

Със Zákon č. 235/2012 Z.z. o osobitnom odvode z podnikania v regulovaných odvetviach a o zmene a doplnení niektorých zákonov, v znení neskorších predpisov (Закон № 235/2012 от 26 юли 2012 г. за въвеждане на специална такса върху приходите на предприятията, реализирани в регулираните сектори, за изменение и допълнение на някои закони, в редакцията, приложима по делото в главното производство) (č. 60/2012 Z.z, наричан по-нататък „Закон № 235/2012“), е въведена специална такса върху приходите на определени образувания, осъществяващи дейност в регулирани сектори като този на производството на електроенергия (наричана по-нататък „специалната такса“).

7

От представената на Съда преписка се установява, че според изложението на мотивите на този закон целта му е да „осигури по-справедливо разпределяне на усилията, полагани в борбата с икономическата криза, но също и да следи за ефективното използване на ресурсите с оглед на ускоряване на икономическия растеж и по този начин да позволи подобряването на основата, която служи за събирането на публичните финанси“.

8

Съгласно член 3, параграфи 1, 3 и 4 от този закон:

„1.   Регулирано образувание означава всяко лице или организационна структура на чуждестранно дружество, което

3.   Всяко лице или организационна структура на чуждестранно дружество, което има разрешение за извършване на дейността, посочена в параграф 1, буква a), е регулирано образувание за всички междинни срокове за внасяне на таксата през счетоводната година, през която приходите му от дейността в сектора, посочен в параграф 1, буква a), достигат най-малко 50 % от общите му приходи за тази счетоводна година, дори ако не е предвидило, че по време на тази счетоводна година приходите от дейността в сектора, посочен в параграф 1, буква a), ще достигнат най-малко 50 % от общите му приходи за тази счетоводна година или ако приходите от дейността в сектора, посочен в параграф 1, буква a), по време на счетоводната година, определена в член 13, параграф 1, не достигат най-малко 50 % от общите му приходи за този счетоводен период; регулираното образувание е длъжно да информира данъчната администрация за това обстоятелство най-късно до крайния срок за подаване на декларацията за доходите.

4.   Ако това лице или организационна структура на чуждестранно дружество е станало регулирано образувание, то не губи това качество дори ако приходите му от дейността в сектора, посочен в параграф 1, буква a), през счетоводната година, през която е получил разрешението за извършване на дейността, посочена в параграф 1, буква a), не достигат най-малко 50 % от общите приходи за тази счетоводната година“.

9

Член 12, параграф 6 от същия закон гласи:

„Плащането на таксата не трябва да се използва като оправдание за увеличение на регулираната цена, определена с разпоредбите на специалните закони, […] и плащането на таксата не е разход, който може да се вземе предвид при изчисляване на регулираната цена“.

10

Член 13, параграф 1 от Закон № 235/2012 предвижда следното:

„Всяко лице или организационна структура на чуждестранно дружество, което към 1 септември 2012 г. има разрешение за упражняване на дейност съгласно член 3, параграф 1, буква а) и чиито приходи от тази дейност през счетоводната година, предхождаща влизането в сила на настоящия закон, са достигнали поне 50 % от общите приходи за тази счетоводна година, има качеството на регулирано образувание по смисъла на този закон. Това регулирано образувание е задължено да заплаща таксата от момента, в който тя стане изискуема, или от месец септември 2012 г., ако реализираният икономически резултат през счетоводната година преди влизането в сила на настоящия закон е достигнал най-малко размера на посочената в член 4, параграф 2 основа, върху която се начислява таксата. „Предходната счетоводна година“ означава счетоводната година, която предхожда непосредствено влизането в сила на този закон, през която е възникнало задължението за надлежно изготвяне на финансови отчети и представянето им с декларацията за доходите […] преди влизането в сила на настоящия закон. […]“.

11

Slovenské elektrárne е словашко регулирано образувание, доставчик на електроенергия, което за целта има разрешение, издадено от органа за регулиране на мрежовите индустрии (по-нататък наричано „разрешение“).

12

Въз основа на Закон № 235/2012 данъчната администрация издава акт за установяване на данъчно задължение за сумата 11298797, 52 eur задължителни плащания, едно от които е специалната такса, дължима от това дружество за данъчната 2015 г.

13

Slovenské elektrárne оспорва този акт за установяване на данъчно задължение пред Krajský súd v Bratislave (Областен съд Братислава, Словакия) по-конкретно с мотива, че националната правна уредба, въз основа на която е приет този акт, не е в съответствие с правото на Съюза. Данъчната администрация отговаря, като подчертава по-специално че от изложението на мотивите на Закон № 235/2012 се установява, че неговата цел е да осигури справедливо и ефективно разпределяне на усилията в борбата с икономическата криза, да се намали нарастването на бюджетния дефицит, така че да бъде сведен до 3 % от брутния вътрешен продукт, и да се осигури участието на предприятията, осъществяващи дейност в сектори с регулирана дейност, в подобряването на състоянието на публичните финанси.

14

С решение от 9 февруари 2017 г. Krajský súd v Bratislave (Областен съд Братислава) отменя този акт за установяване на данъчно задължение с мотива, че данъчната администрация не е взела в достатъчна степен предвид твърдението на Slovenské elektrárne за нарушение, състоящо се в несъответствието на националната правна уредба на правото на Съюза.

15

Сезирана с касационна жалба срещу това решение, запитващата юрисдикция, Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), си задава въпроси относно съвместимостта на специалната такса с Директива 2009/72.

16

В това отношение от акта за преюдициално запитване и от представените на Съда писмени становища се установява, че тази такса се прилага по отношение на регулираните образувания като например доставчиците на електроенергия, притежатели на разрешение, които извличат или се надяват да извлекат от регулираната дейност, която осъществяват, поне 50 % от всичките си приходи. Към регулираните образувания спадат както тези с данъчна регистрация в Словакия (по-нататък наричани „националните регулирани образувания“), така и регулираните образувания с данъчна регистрация в чужбина (по-нататък наричани „чуждестранните регулирани образувания“), като втората категория регулирани образувания включва установените в чужбина образувания, които се ползват с разрешение въз основа на разрешението за осъществяване на дейност, издадено им в държавата по произход (разрешение, наричано „паспорт“). Докато първата категория образувания били облагани със специалната такса върху приходите, получени от дейностите им, както в Словакия, така и в чужбина, втората категория била задължена да заплаща таксата само за приходите от дейностите в тази държава членка. Все пак всяко регулирано образувание било облагано със специалната такса за всяка счетоводна година само ако стопанските му резултати за съответната година достигали размер от поне 3000000 eur.

17

На първо място, запитващата юрисдикция се пита дали специалната такса не противоречи на целта, преследвана с Директива 2009/72, тъй като препятства развитието на напълно конкурентен и конкурентоспособен пазар на електроенергията. Наистина, първо, тази такса се отразявала на свободата на съответните регулирани образувания да определят изцяло конкурентна цена за доставяната от тях електроенергия на чуждестранните пазари и поради това нарушавала конкуренцията на тези пазари. Второ, тази такса намалявала не само приходите на съответните регулирани образувания, получени от регулираната дейност, за която на тези образувания било издадено разрешение, но също и приходите, които тези образувания получават от други дейности. Поради това същата такса могла да обезкуражи достъпа на нови оператори до словашките и до чуждите пазари за доставка на електроенергия. Трето, специалната такса могла да има отражение върху конкурентоспособността на националните регулирани образувания на чуждите пазари, при положение че за разлика от чуждестранните регулирани образувания те били задължени да плащат тази такса върху приходите, получени от дейността, която извършват на тези пазари. Накрая, запитващата юрисдикция подчертава, че единственият начин регулирано образувание да избегне тази такса, е да поиска да бъде оттеглено разрешението му.

18

На второ място, запитващата юрисдикция се пита дали специалната такса може да бъде част от мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 3, параграфи 2, 3 и 10 от Директива 2009/72, и то дори ако тази такса не е средство за борба с изменението на климата или гаранция за сигурността на снабдяването, нито цели постигането на друга цел на тази директива. Освен това, макар според тази юрисдикция да може да се приеме, че с посочената такса се преследва цел за икономическо и социално сближаване, ще остане съмнението относно пропорционалността на същата такса по смисъла на споменатата директива, след като, първо, тя се отразява на приходите на националните регулирани образувания, получени от дейностите им, включително в чужбина, второ, тя се прилага по отношение на регулираните образувания единствено поради това че имат разрешение, и трето, Закон № 235/2012, с който е въведена специалната такса, изключва възможността за съответното образувание да възложи сумата на таксата в тежест на крайния потребител.

19

На трето място, запитващата юрисдикция си задава въпроси относно съвместимостта на Закон № 235/2012 с посочените в член 3 от Директива 2009/72 изискване за прозрачност, принцип на недопускане на дискриминация и принцип на равен достъп на предприятията на Съюза, доставящи електроенергия, до националните потребители. Във връзка с това посочената юрисдикция подчертава, че не е възможно да се провери дали специалната такса позволява да се постигне преследваната със Закон № 235/2012 цел и дали прилагането ѝ без ограничение във времето е необходимо за тази цел. От друга страна, тази юрисдикция се пита дали с този закон се нарушава принципът на недопускане на дискриминация, при положение че националните регулирани образувания се облагат върху по-широка данъчна основа от чуждестранните регулирани образувания.

20

При тези обстоятелства Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

Словашкото правителство и Европейската комисия оспорват допустимостта на преюдициалното запитване.

22

По същество това правителство изтъква, че запитващата юрисдикция не определя достатъчно точно фактическата обстановка и правната уредба и не излага конкретните причини, поради които си задава въпроси относно тълкуването на правото на Съюза.

23

Комисията счита освен това, че Директива 2009/72 не е от значение за отговора на поставените въпроси и поради това тълкуването ѝ няма да е необходимо за разрешаване на спора в главното производство. По този повод посочената институция отбелязва, че специалната такса се прилага не само по отношение на регулираните образувания в енергийния сектор, но и в други сектори. Следователно тази такса не се прилагала само спрямо доставката на електроенергия, а се налагала върху общия финансов резултат от дейността на съответното образувание. Посочената такса освен това не била мярка, с която се цели да се регламентират дейностите на доставчиците на електроенергия, а имала белезите на обща данъчна мярка, допринасяща за бюджета на държавата.

24

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси, както и да разбере защо националната юрисдикция смята, че се нуждае от отговорите на тези въпроси, за да реши висящия пред нея спор (решение от 5 септември 2019 г., Pohotovosť, C‑331/18, EU:C:2019:665, т. 36 и цитираната съдебна практика).

25

Все пак, след като актът за преюдициално запитване е основание за производството за преюдициално запитване пред Съда на основание член 267 ДФЕС, в този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде минимум обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство. Тези кумулативни изисквания относно акта за преюдициално запитване са изрично посочени в член 94 от Процедурния правилник на Съда (вж. в този смисъл решение от 9 март 2017 г., Милкова, C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 72 и 73 и цитираната съдебна практика).

26

На първо място, когато става въпрос за изискването по член 94, буква а) от Процедурния правилник относно посочването от запитващата юрисдикция на предмета на спора и на относимите факти, следва да се отбележи, че в случая в акта за преюдициално запитване се уточнява, че спорът в главното производство е относно законосъобразността на акт за установяване на данъчно задължение, издаден срещу Slovenské elektrárne, по-конкретно тъй като националната правна уредба, въз основа на която е издаден този акт, не била съобразена с Директива 2009/72. В това отношение запитващата юрисдикция прави необходимите уточнения относно фактите, които са от значение за делото.

27

На второ място, следва да се отбележи, че преюдициално запитване е съобразено с изискването по член 94, буква б) от Процедурния правилник и в него се посочва съдържанието на разпоредбите от националното право, които може да се приложат по делото в главното производство, а именно предвидените в Закон № 235/2012.

28

На трето място, колкото до изискването по член 94, буква в) от Процедурния правилник относно, от една страна, причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването на Директива 2009/72, и от друга страна относно връзката, която установява между Директивата и националната правна уредба, приложима по делото в главното производство, следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция излага собствената си преценка по въпросите, които си задава във връзка с тълкуването на тази директива и особено на член 3, параграфи 1—3 и 10 от нея, както и относно връзката, която тя установява между тези разпоредби и посоченото национално законодателство. Всъщност от акта за преюдициално запитване се установява, че тази юрисдикция по същество си задава въпроса дали Закон № 235/2012, с който е въведена специалната такса, зачита задълженията и принципите, посочени в тези разпоредби от правото на Съюза.

29

Накрая, относно твърденията на Комисията е достатъчно да се припомни, че когато не е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, възражението, че тази разпоредба не е приложима в главното производство, не е въпрос относно допустимостта на преюдициалното запитване, а по съществото на въпросите (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2019 г., Kirschstein, C‑393/17, EU:C:2019:563, т. 28).

30

От изложените дотук съображения следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

31

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2009/72, и по-конкретно, член 3, параграфи 1—3 и 10 от нея, както и принципът на недопускане на дискриминация трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда специална такса върху приходите от дейностите, осъществявани както на национално равнище, така и в чужбина, на предприятия, работещи въз основа на разрешение, издадено от публичен орган, в различни сектори на регулирани дейности, включително на предприятия, притежаващи разрешение за доставка на електроенергия, издадено от националния компетентен регулаторен орган.

32

Във връзка с това следва да се отбележи, че от съображения 3—5 и 7 от Директива 2009/72 се установява, че основната ѝ цел е установяването на отворен и конкурентен вътрешен пазар на електроенергията, който дава възможност на потребителите да избират свободно доставчиците си, а на доставчиците — да доставят свободно продукцията си на своите клиенти, създаването на справедливи условия на конкуренция на този пазар, гарантиране сигурността на снабдяването и борбата с климатичните изменения.

33

Така съгласно член 1 от тази директива тя установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите, с оглед на усъвършенстването и интегрирането на конкурентни пазари на електроенергия в Съюза. Посочената директива определя правилата, свързани с организацията и функционирането на електроенергийния сектор, свободния достъп до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и към предоставянето на разрешения и управлението на системите. Тя урежда също така задълженията за предоставяне на универсална услуга и правата на потребителите на електроенергия и изяснява изискванията по отношение на конкуренцията.

34

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2009/72 държавите членки гарантират, въз основа на своята институционална организация и с необходимото внимание към принципа на субсидиарността, че, без да се засяга член 3, параграф 2, електроенергийните предприятия се управляват в съответствие с принципите на тази директива, с цел да се постигне конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия, и не упражняват дискриминация спрямо тези предприятия както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията.

35

От друга страна, целта на член 3, параграфи 2, 3 и 10 от Директива 2009/72 по същество е да регулира съответно задълженията за обществена услуга, за универсалната услуга и мерките за икономическо и социално сближаване и за опазване на околната среда, които държавите членки могат да наложат на предприятията от електроенергийния сектор.

36

Колкото до принципа на недопускане на дискриминация, който е неразделна част от общите принципи на правото на Съюза, от практиката на Съда се установява, че този принцип трябва да се зачита от национална правна уредба, която попада в приложното поле на правото на Съюза или го прилага (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 47 и цитираната съдебна практика).

37

В случая, като се вземат предвид резултатите от проверките, които запитващата юрисдикция трябва да направи, следва да се приеме, че с оглед на съдържащата се в акта за преюдициално запитване и в представената на Съда информация и както посочва словашкото правителство в писменото си становище, целта на Закон № 235/2012, с който е въведена специалната такса, не е нито да регламентира доставката на електроенергия, нито да определи правилата, свързани с организацията и функционирането на пазара на електроенергия, нито да определи правата на потребителите в тази област, нито да изясни задълженията в областта на конкуренцията.

38

От информацията в акта за преюдициално запитване и в представените на Съда писмени становища обаче се установява, че въведената с този закон специална такса има характер на обща данъчна мярка, по-специално на пряк данък върху общите приходи на предприятията, действащи в секторите на икономиката, за които тя се отнася. Всъщност според тази информация посочената такса, първо, в съответствие с изложението на мотивите на Закон № 235/2012, има цел във връзка с бюджета с оглед намаляването на нарастването на бюджетния дефицит и борбата с икономическата криза, второ, тя се прилага спрямо предприятията, осъществяващи дейност в отраслите на регулирани дейности, тоест не само в енергийния отрасъл, но и в много други отрасли на икономиката, и трето, не се прилага спрямо доставката на електроенергия като такава, а се начислява върху общия резултат на съответното регулирано образувание.

39

В това отношение следва да се припомни, че тъй като целта на Директива 2009/72 е да бъде създаден вътрешен пазар на електроенергия, законодателят на Съюза е използвал обикновената законодателна процедура, предвидена в член 95, параграф 1 ЕО за приемането на мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки при създаването и функционирането на вътрешния пазар (решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 49).

40

Съгласно самия текст на член 95, параграф 2 ЕО обаче, член 95, параграф 1 не се прилага за данъчните разпоредби (решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 50).

41

От това следва, че доколкото Директива 2009/72 не представлява мярка във връзка със сближаването на данъчните разпоредби на държавите членки, се налага изводът, че разпоредбите на Директивата, и по-конкретно член 3, параграфи 1—3 и 10 от нея, не се прилагат към национална правна уредба като тази, предмет на главното производство, която въвежда специална такса върху приходите на посочените в тази правна уредба предприятия (вж. по аналогия решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑80/18—C‑83/18, EU:C:2019:934, т. 51).

42

Тъй като Директива 2009/72 е единственият акт от правото на Съюза, чието тълкуване е поискано от запитващата юрисдикция, и от представената на Съда преписка не се установява друга разпоредба от правото на Съюза да е приложима по делото в главното производство, следва да се приеме, че в съответствие с посочената в точка 36 от настоящото решение съдебна практика Съдът не би следвало да разглежда специалната такса с оглед на принципа на недопускане на дискриминация.

43

При това положение от всички изложени по-горе съображения следва, че Директива 2009/72, и по-конкретно член 3, параграфи 1—3 и 10 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която се въвежда специална такса върху приходите от дейности, осъществявани както на национално равнище, така и в чужбина, на предприятия, извършващи дейността си въз основа на разрешение, издадено от публичен орган, в различни сектори на регулирана дейност, включително на предприятия, които имат разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния национален регулаторен орган.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, и по-конкретно член 3, параграфи 1—3 и 10 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която се въвежда специална такса върху приходите от дейности, осъществявани както на национално равнище, така и в чужбина, на предприятия, извършващи дейността си въз основа на разрешение, издадено от публичен орган, в различни сектори на регулирана дейност, включително на предприятия, които имат разрешение за доставка на електроенергия, издадено от компетентния национален регулаторен орган.